РЕШЕНИЕ
№ 898
гр. Добрич, 23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Сузана Ем. Полизоева
при участието на секретаря Снежина Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Сузана Ем. Полизоева Гражданско дело №
20223230103010 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.238 и сл. от ГПК.
Образувано по предявени от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, /с предходно
наименование „Теленор България” ЕАД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., представлявано от изпълнителния директор Д. К. К. и от члена на
Съвета на директорите М. С. е предявил против А. А. Ж., ЕГН-**********, с адрес
с.П., общ.Д. кумулативно обективно съединени установителни искове, с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и вр. чл.92, ал.1 от ЗЗД
за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед №791/16.06.2022 г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч. гр. д.
№1732/2022 г. по описа на Районен съд – Добрич, XXI граждански състав, за сумата в
общ размер от : сумата от 561,89 лева (петстотин шестдесет и един лева и осемдесет
и девет стотинки), от които: 243,39 лева дължими вноски по договор за лизинг от
13.8.2019 г. за ..... за период 18.09.2019 г.- 17.02.2020 г., 140.12 лева, дължими по
договор за Мобилни услуги с предпочетен номер .... от 15.2.2019 г., от които: 95,15
лева дължими за абонаментна такса и потребление на мобилни услуги по договор за
Мобилни услуги с предпочетен номер .....от 15.2.2019 г. за период 18.09.2019г. -
17.12.2019 г., и 44,97 лева дължима неустойка за предсрочно прекратяване на услуги
по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер .....от 15.2.2019 г., представляваща
три месечни такси; 178,38 лева, дължими по договор за Мобилни услуги с предпочетен
1
номер .....от 13.8.2019 г., от които: 50.97 лева дължими за абонаментна такса и
потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер
....от 13.8.2019 г. за период 18.09.2019 г,- 17.12.2019 г., и 127,41 лева дължима
неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по договор за Мобилни услуги с
предпочетен номер ....от 13.8.2019 г., от които 59,58, представляващи три стандартни
месечни такси, и сума в размер на 67,83 лева за...., представляващи разлика между
цената на устройствата без абонаментен план и преференциалната цена по сключения
договор за лизинг; както и дължима законова лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че ответникът и „Теленор България“ ЕАД са сключили договори
за мобилни услуги с предпочетен номер .....от 15.2.2019г. и с ......от 13.8.2019г. и
договори за лизинг със същата дата за ......
Твърди, че ответникът в настоящото производство не е изпълнил договорните си
задължения, следствие на което същите били прекратени едностранно от ищеца на
11.2.2020г., а към 18.02.2020г. длъжникът е имал задължения за предходни периоди в
размер на 180,89 лева, както и дължими лизингови вноски за периода 18.01.2020-
17.02.2020г., в размер на 208,62 лева по договор за лизинг от 13.8.2019г. за ....., сума в
размер на 48,97 лв., представляваща абонаментна такса и потребление на мобилни
услуги по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ......от 15.2.2019 г. и сума в
размер на 16,99 лв., представляваща абонаментна такса и потребление на мобилни
услуги по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ...... от 13.8.2019 г.
56,77 лв., дължими за период 18.10.2019 - 18.11.2019., от които сума в размер на
11,59 лв. вноска по договор за лизинг от 13.8.2019г. за ......, сума в размер на 28,19 лв.,
представляваща абонаментна такса и потребление на мобилни услуги по договор за
Мобилни услуги с предпочетен номер ......от 15.2.2019 г. и сума в размер на 16,99 лв.,
представляваща абонаментна такса и потребление на мобилни услуги по договор за
Мобилни услуги с предпочетен номер ...../13.8.2019г.
46,57 лв., дължими за период 18.11.2019 - 18.12.2019., от които сума в размер на
11,59 лв. вноска по договор за лизинг от 13.8.2019 г. за ....., сума в размер на 17.99 лв.,
представляваща абонаментна такса и потребление на мобилни услуги по договор за
Мобилни услуги с предпочетен номер ......от 15.2.2019 г. и сума в размер на 16,99 лв.,
представляваща абонаментна такса и потребление на мобилни услуги по договор за
Мобилни услуги с предпочетен номер .....от 13.8.2019 г.. Като така ищецът формулира
и претенцията си към длъжникът, а именно, че задълженията му към Йеттел България
ЕАД възлизат в общ размер на 561,89 лева, формирано както следва:
243,39 лева дължими вноски по договор за лизинг от 13.8.2019 г. за ....... за
период 18.09.2019 г.- 17.02.2020 г.;
140.12 лева, дължими по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ......от
15.2.2019 г., от които:
95,15 лева дължими за абонаментна такса и потребление на мобилни услуги по
договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ......от 15.2.2019 г. за период
18.09.2019 г.- 17.12.2019 г.;
2
44,97 лева дължима неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по договор
за Мобилни услуги с предпочетен номер ......от 15.2.2019 г., представляваща три
месечни такси;
178,38 лева, дължими по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ......от
13.8.2019 г., от които:
50.97 лева дължими за абонаментна такса и потребление на мобилни услуги по
договор за Мобилни услуги с предпочетен номер .....от 13.8.2019 г. за период
18.09.2019 г.-17.12.2019 г.;
Твърди се че всички непогА.и и изискуеми задължения на А. А. Ж. в размер на
561,89 лева са обединени във Фактура № ...../18.02.2020 г. за клиентски номер ***, със
срок на плащане 15 дни от дата на издаването й, както и че същия не е заплатил тази
сума.
Сочи, че поради неизпълнение на задълженията на потребителя в срок,
договорът е предсрочно прекратено, поради което на основание чл. 11 от Договора е
начислена неустойка, формирана от размера на три месечни абонаментни такси и
разликата между преференциалната стойност на предоставеното лизингово устройство
и стойността на последното по ценова листа.
По така изложените съображения се прави искане за уважаване на предявените
искове.
Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски, сторени в общо исково
производство и в частно гражданското такова.
Прави се искане за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл.238
ГПК, с оглед пасивното отношение на ответника към настоящото производство.
Ответникът не е депозирал в законоустановения за това срок по чл.131, ал.1 от
ГПК отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства намира, че са налице
предпоставките по чл.238, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение по
отношение на ответника.
Ответникът е отказал да получи разпореждането на съда по реда на чл.130 от
ГПК, в разписката е сторено отбелязването в тази насока по реда на чл.44, ал.1 от ГПК.
Съдът е приел, че се налице изискванията на закона да се счита ответникът за редовно
уведомен при отказ. В законоустановения за това срок по чл.131, ал.1 от ГПК не е
депозирал отговор на исковата молба. По този начин ответникът е бил предупреден и
за възможността против него да бъде постановено неприсъствено решение с посочване
на предпоставките, установени в правната норма на чл.238 от ГПК.
За датата и часа на насроченото открито съдебно заседание 21.11.2023г. от 10,00
часа ответникът е бил редовно призован, като призовката му е връчена лично. Въпреки
редовното му призоваване ответникът не се е явил в съденото заседание за разглеждане
на делото.
3
Следователно са налице предпоставките, установени в разпоредбата на чл.238,
ал.1 от ГПК, а именно – ответникът да не е подал отговор на исковата молба, да е бил
редовно призован за първото по делото съдебно заседание, на което не се е явил и не е
депозирал молба за разглеждането му в негово отсъствие. Налице е и третата
кумулативно изискуема предпоставка за постановяване на неприсъствено решение, а
именно от събраните по делото писмени доказателства, да се установява, че исковата
претенция е вероятно основателна, което обстоятелство следва от приложените към
исковата молба писмени доказателствени средства.
По така изложените съображения предявените искове следва да бъдат уважени,
като в полза на ищеца, с оглед изхода на правния спор на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
следва да му бъдат присъдени сторените разноски, както в настоящото съдебно
производствоски, така и в заповедното производство по ч.гр.д. №1732/2022 г. по описа
на Районен съд – Добрич – арг. т. 12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че с решението по
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното
производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането
на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска.
Следователно в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноските в
заповедното производство. Претендирани са такива в общ размер 385,00лв. за
заповедното производство – за заплатена държавна такса в размер на 25,00 лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 360,00 лева. Видно от приложените
доказателства държавната такса в размер на 25,00 лева е преведена по сметка на
районен съд Т. на 13.04.2022г.. По заповедното производство е представен договор за
правна помощ от 13.04.2022г. между ищеца и адв. Л.Г. от САК, с който са се
договорили за възнаграждение в общ размер на 360 лева с ДДС /т.2.1. от договора-л.46
от ч.гр.д.№143/22г. по описа на РС-Т./, като по делото липсва доказателство за
заплатеното адвокатско възнаграждение, претендирано в заповедното производство в
размер на 360,00 лева с ДДС, относно което съществува изрично задължение на
адвокат /т.4.3. от договора-лист 47/ за полученото плащане, доверителят, сиреч адвокат
Г., да издаде фактура. Такава не е приложена, както и не е представено какъвто и да е
документ установяващ по безспорен начин извършеното плащане към адвоката.
Липсва доказателство за тази им претенция и в ч.гр.д.№1732/22г. по описа на РС-
Добрич, а и по настоящото исково производство, поради което съдът счита, че не
следва да се присъжда претендираното в заповедното производство адвокатско
възнаграждение в размер на 360,00 лева, тъй като в производството по делото не са
представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение на адв.Л. Г. от
САК, в този смисъл в тази му част искането следва да не се уважи.
Относно претендираните разноски в исковото производство в общ размер на
4
580,00 лева, от които 100,00 лева –държавна такса, съдът приема същите за доказани, с
оглед представянето на молба, с рег.№20570 от 22.11.2023г., ведно с доказателства и
списък по чл.80 от ГПК за сторени разноски по гр.д.№3010/22г. по описа на ДРС,
докладвани на 22.11.2023г.-дата след откритото съдебно заседание, но същите са
изпратени на 17.11.2023г., видно от пощенското клеймо върху плика, с който е сторена
доставката на документите. Приложено е и доказателство за заплатена по сметка на
РС-Добрич на 20.01.2023г. на държавна такса в размер на 100,00 лева и 480,00 лева
фактурирани от адв.Л.Г., ведно с приложен договор за правна помощ от 01.11.2023г.,
то съдът счита, че същите следва да бъдат уважени в пълен размер с оглед доказването
на тяхното плащане от една страна и с оглед уважения размер на исковете в полза на
ищеца. В този смисъл съдът съобрази задължителните за съдилищата разяснения,
дадени с т. 1 от Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС.
Така мотивиран, районен съд Добрич
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. А. Ж., ЕГН-********** с адрес с.П.,
общ.Д. дължи на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, /с предходно наименование „Теленор
България” ЕАД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
представлявано от изпълнителния директор Д. К. К. и от члена на Съвета на
директорите М. С. сумата в общ размер от 561,89 лева, /петстотин шестдесет и един
лева и осемдесет и девет стотинки/, от които: 243,39 лева дължими вноски по договор
за лизинг от 13.8.2019 г. за ..... за период 18.09.2019 г.- 17.02.2020 г., 140.12 лева,
дължими по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер .....от 15.2.2019 г., от
които: 95,15 лева дължими за абонаментна такса и потребление на мобилни услуги по
договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ....от 15.2.2019 г. за период 18.09.2019
г.- 17.12.2019 г., и 44,97 лева дължима неустойка за предсрочно прекратяване на
услуги по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ....от 15.2.2019 г.,
представляваща три месечни такси; -178,38 лева, дължими по договор за Мобилни
услуги с предпочетен номер ....от 13.8.2019 г., от които: 50.97 лева дължими за
абонаментна такса и потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги с
предпочетен номер ...... от 13.8.2019 г. за период 18.09.2019 г,- 17.12.2019 г., и 127,41
лева дължима неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по договор за Мобилни
услуги с предпочетен номер .....от 13.8.2019 г., от които 59,58, представляващи три
стандартни месечни такси, и сума в размер на 67,83 лева за ......, представляващи
разлика между цената на устройствата без абонаментен план и преференциалната цена
по сключения договор за лизинг; както и дължима законова лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането.
5
ОСЪЖДА А. А. Ж., ЕГН-********** с адрес с.П., общ.Д. да заплати на
„ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, /с предходно наименование „Теленор България” ЕАД/,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., представлявано от
изпълнителния директор Д. К. К. и от члена на Съвета на директорите М. С. сума в
общ размер на 605,00 лева /шестстотин и пет лева/, представляващи сторени и
доказани разноски от страна на ищеца, вкл. и адв. възнаграждение в заповедното и
исковото производство, формирана както следва: сумата от 125,00 лева заплатени
държавни такси – от които 25,00 лева-държавна такса, заплатена в заповедното
производство по ч.гр. д. №1732/22г. по описа на ДРС, сумата от 100,00 лв. – държавна
такса, заплатена в исковото производство по гр.д. №3010/2022 г. на Районен съд –
Добрич, както и 480,00 лева-заплатено адвокатско възнаграждение по исково
производство по гр.д.№3010/2022г. по описа на РС-Добрич.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Решението подлежи на контрол по реда начл.240 от ГПК в едномесечен срок от
връчването му от страната, срещу която е постановено.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
6