Р Е Ш Е Н И Е
град София, ……………
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: РОСИ
МИХАЙЛОВА
при
секретаря ЮЛИЯ АСЕНОВА разгледа докладваното от мл. съдия МИХАЙЛОВА възз.гр.дело № 8814 по описа за 2020 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 – чл.273
от ГПК.
Производството
по делото е образувано по въззивна жалба от
09.03.2020 г. от Р.Д.Н. и Д. Г.Н. чрез адв. С.И. (с
пълномощно по делото на лист 117) срещу решение № 52125 от 26.02.2020 г.,
постановено по гр. д. № 22687/2019 г., по описа на CPC,
II ГО, 78-ми състав, в частта, с която предявените от
ищеца „Т.С.“ ЕАД срещу ответниците осъдителни искове
по чл. 79, ал. 1, пр. първо от ЗЗД, във вр. с чл. 149
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за посочените в диспозитива на
съдебното решение са суми са уважени и ответниците са
осъдени да заплатят разноски по делото.
В
жалбата се прави оплакване, че решението е неправилно тъй като първоинстанционният съд не е съобразил, че ответниците нямат качеството на потребители на топлинна
енергия и не е налице облигационна връзка между тях и ищеца. Твърди, че
наследодателят на останалите ответници, респективно
те като негови наследници, дължат заплащане на сумата за потребената
топлинна енергия за имота. Моли решението да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което предявените искове са бъдат отхвърлени. Претендира
разноски. Не сочи и представя доказателства. Прави искане за задължаване на
ищеца да представи по реда на чл. 190, ал. 1 от ГПК документите, описани във
въззивната жалба.
Препис
от въззивната жалба е връчен на „Т.С.“ ЕАД, като в срока за отговор на
въззивната жалба по чл. 263, ал. 1 от ГПК, такъв е постъпил от насрещната
страна, в който оспорва въззивната жалба и моли същата да бъде оставена без
уважение. Претендира разноски.
В
срока за отговор на въззивната жалба не е постъпило становище от третото лице
помагач на страната на ищеца - „Б.“ ООД.
Предявени са от „Т.С.” ЕАД срещу Д.Н., Р.Н., М.Д., Л.С.,
В.С., Б.С., М.С. и П.С. при условията
на субективно и
обективно съединяване искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК във
връзка с чл.327, ал. 1 от ТЗ, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
чл. 266, ал. 1 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
С оглед доводите, изложени
в жалбите, съдът намира, че предмет на обжалване е
първоинстанционното решение в частта, с
която са уважени предявените от „Т.С.“ ЕАД искове по отношение на обжалвалите ответници Р.Д.Н. и Д. Г.Н.. По отношение на останалите
необжалвали първоинстанционното решение ответници, то
е влязло в сила.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се
установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред
настоящата инстанция не са събрани доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК,
които да променят установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите
на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата
инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към
релевантните за спора факти и обстоятелства.
Въззивната жалба, с която съдът е сезиран, е
допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в
процеса срещу първоинстанционно съдебно решение,
което подлежи на въззивно обжалване, поради което
следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
Относно законосъобразността на решението и като съобрази
изложеното в жалбата, въззивният състав намира
следното:
По същество на спора, въззивният съд приема, че в съответствие със събраните пред
него доказателства СРС е направил извод, че през процесния период страните са били обвързани от валиден договор за продажба на топлоенергия - чл. 153, във вр.
е чл. 149 от ЗЕ, по реда на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ при действие на Общите условия
за периода и чл. 106а, ал. 4 от отменения Закон за енергетиката и енергийната
ефективност, съгласно които облигационната връзка – договор за продажба на
топлинна енергия се създава по силата на закона със страни – топлопреносното дружество и собственикът или ползвателят на
топлоснабдения имот. Ответниците
по делото не спорят, че са съсобственици на процесния топлоснабден
имот при твърдените в исковата молба квоти, които за жалбоподателите са
съответно 2/13 за Д. Г.Н. и 2/13 за Р.Д.Н..
Неоснователни са изложените във
въззивната жалба доводи, че между жалбоподателите и ищцовото
дружество не съществува облигационна връзка, тъй като е съществува открита
партида на името на други лица за процесния имот. Договорното отношение между страните е възникнало от качеството на ответниците на съсобственици на топлоснабдения имот, находящ се в гр. София, ж.к. „******.
Законодателят не е предвидил като
условие за влизането на ОУ в сила приемане от страна на потребителите, въпреки
че е уредено право на потребителите да искат специални условия като внесат в топлопреносното предприятие писмено заявление. Не са
представени доказателства ответникът да е възразил срещу прилаганите от ищеца
ОУ, поради което основателно е прието, че главните страни са обвързани от
договорно правоотношение във връзка с предоставянето на ТЕ за битови нужди в
процесния период.
Установява се, че в исковия период ищецът
е подавал в сградата топлоенергия за
битови нужди. Съгласно действащото законодателство - чл. 139, ал. 1 от ЗЕ
разпределението на топлинната енергия се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран
в ЗЕ и действалата през периода Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г. В случая измерването
на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на
разходите за отопление и топла вода между топлоснабдените
имоти в сградата е възложено на третото лице - „Б.“ ООД.
Реалното потребление на топлинна
енергия в процесния имот, както и стойността на топлинната енергия се
установява на база представените от ФДР и неоспорени от ответника главни отчети
за периода, както и от заключението на приетата пред СРС и неоспорена СТЕ,
която съдът кредитира.
Вещото
лице е констатирало, че дяловото разпределение в сградата е извършвано от ФДР „Б.“
ООД съгласно реален отчет в края на всеки отоплителен сезон на уредите в имота.
Топлоенергията е разпределяна и изчислена съобразно методиката, заложена в
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. Експертизата е установила, че дължимите суми за
топлоенергия за процесния имот за периода м. май 2016 г. – м. април 2017 г. са
на стойност 1812,88 лв. Според заключението на изготвената по делото ССЕ ответниците не са заплатили процесните
вземания.
Първоинстанционният
съд е направил правилен извод с оглед произхода на процесната
облигационна връзка, предпоставена от собствеността
на топлоснабдения имот, че всеки от съсобствениците е
задължен за съответна на квотата му от съсобствеността част от общо дължимата
цена.
Настоящият
състав намира за правилни съдържащите се в мотивите на първоинстанционното
решение констатации за забава на ответниците за
плащане на главницата, с оглед заключението на изготвената по делото ССЕ.
Доколкото според приложимите Общи условия потребителите на топлинна енергия са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, съгласно разпоредбата на чл. 84,
ал. 1 от ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичане на определения за
изпълнение на задължението му срок без да е необходима покана на кредитора.
Доколкото
искът за лихва за забава е установен в своето основание, но по делото няма
достатъчно данни за неговия размер, първоинстанционният
съд правилно е приложил разпоредбата на чл. 162 от ГПК, определяйки размера по
своя преценка, като е приел, че искът за лихвата е изцяло основателен.
Настоящият
състав споделя констатацията на първоинстанционния съд, че е основателен и
искът за цена на услугата дялово разпределение. Съдебно-техническата експертиза
по делото е изготвена именно на база извършено дялово разпределение, а по
делото не са налице доказателства за заплащането на тази сума от ответниците. Първоинстанционният
съд е направил правилен извод за основателност и на акцесорния
иск за лихва за забава за заплащането на тази сума.
Доколкото изводите на настоящият състав съвпадат с тези
на СРС, решението следва да се потвърди в обжалваната му част като правилно и
законосъобразно.
По разноските пред СГС :
При този изход на спора – въззивната жалба не е уважена, право
на разноски има въззиваемата страна. Доколкото въззиваемата страна – ищец „Т.С.“ ЕАД, редовно призована,
не изпраща процесуален представител в откритото съдебно заседание пред въззивния съд, настоящият състав намира, че в полза на въззиваемата страна не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение.
По горните съображения въззивният
съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 52125 от
26.02.2020 г., постановено по гр. д. № 22687/2019 г., по описа на CPC, II ГО, 78-ми състав, в
обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на
подпомагаща страна на ищеца „Б.“ ООД.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК, не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.