ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2383 04.12.2019 г. гр.Бургас
Бургаският окръжен съд Първо гражданско отделение
На четвърти декември през две хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния
състав :
Председател:
ДАРИНА КОСТОВА
като разгледа докладваното от
съдията Костова
гр.д.№ 1597 по описа за 2018 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по повод
исковата молба от Ц.Г.А., ЕГН **********,*** и М.Г.А.-К., ЕГН **********,***,
двамата със съдебен адрес:*** чрез адв. В.В., против Д.Ж.Г., ЕГН **********,***
и настоящ адрес:***, представлявана от адв. Д.П.,***, със съдебен адрес:***, и
против С. Маринова Н., ЕГН ********** и С.С.Н., ЕГН ********** ***, с която са
предявили в условията на евентуалност следните обективно и субективно съединени
искове: за приемане за установено по отношение на ответниците, че ищците са
единствени собственици на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 07079.612.135.1.12 по КККР на гр. Бургас, с адрес: гр. Бургас,
ул. „Васил Левски“ №15, вх.1, ет.4, ап. десен, разположен в сграда № 1 в
поземлен имот с идентификатор 07079.612.135, с предназначение на самостоятелния
обект: жилище, апартамент, брой нива: 1, с площ от 97,91 кв.м., заедно с
прилежащите части: избено помещение № 18 и 4,84% ид.ч. от общите части на
сградата, при съседи: на същия етаж: имоти с идентификатори 07079.612.135.1.11
и 07079.612.135.1.22, под обекта: 07079.612.135.1.9, над обекта: няма; за
прогласяване нищожността на сделката, обективирана в нотариален акт № 66, том
III, рег. №7857, дело №392 от 2018 г., на нотариус Бинка Кирова, нотариус с №
290 по регистъра на Нотариалната камара, с район на действие на Бургаския
районен съд, вписан в СВ-Бургас с вх. рег.№ 12298 от 14.09.2018 г., акт № 146,
том 34, дело № 6438, с който е извършено разпореждане с горепосочения недвижим
имот, като привидна поради абсолютна симулация; за отмяна на горепосочената
сделка на основание чл. 37 от ЗН поради обстоятелството, че с нея ответницата Д.
Живкова Г. е намалила разполагаемото си имущество и не може да възстанови
запазената част на ищците.
Бургаски окръжен
съд преди да пристъпи към разглеждане на делото съгласно раздел ІІІ на Глава 13
от Дял Първи на Част Втора на ГПК следва да извърши предвидената в чл. 140 от ГПК подготовка на делото в настоящото закрито заседание, включваща
процесуалните действия, посочени в този законов текст.
Преписи от исковата
молба на основание чл.131 от ГПК са изпратени на ответниците, на които е
указано да подадат писмен отговор в едномесечен срок, задължителното му
съдържание и последиците от неподаването му и неупражняването на права. Видно
от книжата по делото, ответниците са получили препис от исковата молба, като в
срок са подали писмен отговор.
В изпълнение на
указанията на съда с допълнителни молби от 14.12.2018г., 31.01.2019 г., и
30.04.2019 г. ищците по делото са уточнили исковите си претенции, а с молба от 04.02.2019
г. са представили доказателство за
вписването на исковата молба и са внесли държавна такса. Съдът констатира, че
молба – уточнение от 30.04.2019 г., с която се конкретизира основанието на
втората искова претенция, не е връчена ответниците и последните не са имали
възможност да изразят становище, поради което преписи от същата следва да им
бъдат връчени заедно с настоящото определение за отговор, а на ищците да се
дадат указания да представят доказателства за вписването ѝ.
При проверка на
допустимостта на предявения иск съгласно предл.2 на ал.1 на чл.140 от ГПК съдът
констатира следното: Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна
подсъдност на чл.104, т.3 и чл.109 от ГПК, а именно пред Бургаски окръжен съд
като първа инстанция, който е и съд по местонахождение на процесния недвижим
имот. Исковете са подадени от активно легитимирани лица, които твърдят, че са собственици
на процесния имот по силата на наследяване по закон. Исковете са насочени срещу
лица, за които се твърди, че оспорват правото на собственост на ищците. Налице
е правен интерес от предявяване на настоящите искове.
С определение №
190 от 11.11.2019 г. по ч.гр.д. № 4003/2019 г. по описа на ВКС, второ г.о., е
отменено определение № 278/2019 г. по ч. гр. дело № 242/2019 г. на Апелативен
съд - Бургас и потвърденото с него определение № 805/8.05.2019 г. по гр. дело №
1597/2018 г. на Окръжен съд - Бургас за спиране на производството по настоящото
дело на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до влизане в законна сила на
решението по гр.д. № 1706/2018 г. по описа на Окръжен съд – Бургас и делото е
върнато Окръжен съд – Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия
по настоящото дело. В същото е прието и че не следва да се обсъжда въпроса дали
е налице преюдициалност на иска по чл. 30 от ЗН спрямо този по чл. 37 от ЗН,
тъй като искът по чл. 37 от ЗН е предявен при условията на евентуалност.
Предвид горното наведените от ответниците възражения за недопустимост на третия
иск за отмяна на процесната сделка по чл. 37 от ЗН са неоснователни.
С оглед на горните
констатации по отношение на редовността и допустимостта на предявените искове,
съдът намира, че ще следва да пристъпи към насрочване на делото в открито
съдебно заседание на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК.
Съдът намира, че в настоящото определение
следва да включи и проекта си за доклад по делото и след него да се произнесе
по допускането на доказателствата, заявени от страните.
Проект за доклад:
Ищците твърдят, че
са наследници по закон на своя баща Гинко А.А., който е починал на 25.07.2018
г. На 20.08.2018 г. разбрали, че е било обявено саморъчно завещание на
наследодателя им, с което последният завещал на ответницата Г. цялото си
движимо и недвижимо имущество. Твърдят, че завещанието е нищожно, тъй като не е
написано и подписано от наследодателя на ищците, а при условията на
евентуалност, твърдят че е извършено в нарушение на чл. 28 и 29, ал.1 от ЗН.
Сочат, че при две деца, разполагаемата част, с която завещателят е могъл
свободно да се разпорежда, е в размер на 1/3. Предвид горното считат, че със
завещателното разпореждане е накърнена запазената им част от наследствената
маса, възлизаща на по 1/3 за всеки от ищците и която включва гореописания
апартамент в гр. Бургас и земеделски земи в с.Трояново, общ. Камено. На
14.09.2018 г. ищците завели срещу първата ответница иск по чл. 30 от ЗН в
отделно производство с цел да утвърдят споразумение с Г., която не оспорвала
запазените им части, след което заедно да продадат имотите. По-късно на същия
ден разбрали, че ответницата Г. се е разпоредила еднолично с всички имоти,
влизащи в наследствената маса, включително с апартамента в гр. Бургас, предмет
на настоящото производство.
Считат
разпоредителната сделка за привидна, тъй като всички имоти били продадени на
цени под пазарните, а апартаментът дори под данъчната оценка, които били далеч
по-ниски от цените, които обсъждали с ответницата при разговорите си и за които
тя уверявала ищците, че е намерила купувачи. На този извод сочел и фактът, че
едва 25 дни след обявяване на завещанието ответницата се разпоредила цялото
имущество на наследодателя на ищците. С молба – уточнение от 30.04.2019 г.
конкретизират твърденията си за привидност на разпоредителната сделка поради
абсолютна симулация. Твърдят, че страните не са желали настъпването на нейните
правни последици, а единствено ответницата да не се легитимира като собственик,
за да избегне уважаване на иск по чл. 30 от ЗН спрямо нея. Не твърдят
заобикаляне на закона като отделно основание, а считат, че такова е налице
поради привидността на сделката.
Горното пораждало
за ищците правен интерес от установяване спрямо двамата ответници, че първите
са единствени собственици на гореописания апартамент, предвид факта, че са
единствени наследници по закон на собственика на апартамента. Считат, че
първата ответница не е могла да прехвърли собствеността на втория ответник, тъй
като тя не е била собственик предвид нищожността на завещанието. В условията на
евентуалност твърдят абсолютна симулация на разпоредителната сделка, както и
отмяна по реда на чл. 37 от ЗН, тъй като ответницата се е разпоредила с цялото
наследство. Приложени са писмени доказателства.
Предявеният главен иск е с правно
основание в чл. 124, ал.1 от ГПК – за признаване за установено спрямо
ответниците, че ищците са единствени собственици на посочения апартамент в гр.
Бургас. Вторият иск, предявен в условията на евентуалност е с правно основание
в чл. 26, ал. 2, изр. първо, предл. последно от ЗЗД – за прогласяване
нищожността на сделката за покупко-продажба на апартамента, сключена между Д.Ж.Г.
от една страна, и С. Маринова Н. и С.С.Н., от друга, поради нейната привидност
като абсолютно симулативна. Третият иск, предявен в условията на евентуалност
на първия и втория иск, е с правно основание в чл. 37 от ЗН – за отмяна на
посочената сделка, с която ответницата е намалила разполагаемото си имущество
и не може да възстанови запазената част на ищците.
Ответниците Николови
в депозирания по делото писмен отговор оспорват основателността на исковете. От
фактическа страна излагат следното: обичайно се занимават с покупка на
недвижими имоти, които препродават след ремонт. За процесния имот узнали от
брокера си в началото на септември 2018 г., а сделката е финализирана на 13.09.2018
г. от нотариус Бинка Кирова, която потвърдила правото на собственост на
продавачката. Продажната цена от 90 000 лв. била изплатена изцяло по
банков път, за което сочат доказателства. Възложили на лицензиран оценител да
изготви оценка на имота. На 20.09.2018 г. е наложена възбрана върху
апартамента. На 26.09.2018 г. ОС-Бургас допуснал обезпечение на бъдещия иск на
Николови срещу Г. за сумата от 90 000 лв., а производството по делото било
спряно до разрешаване на спора по настоящото дело. На 08.11.2018 г. получили
нотариална покана от ищците, в която последните твърдят, че са собственици на
2/3 от апартамента и искат предаване на ключовете и съвместно ползване. В
отговор ответниците Николови отправили нотариална покана до ищците на 26.11.2018
г., в която заявяват, че понастоящем са единствени собственици на апартамента.
Изцяло оспорват доводите
за нищожност на завещанието, като считат същото за автентично, а твърденията на
ищците - за голословни и неподкрепени с доказателства и в противоречие с
действията им по водене на преговори с първата ответница за частите на всеки от
тях, както и с липсата на подобни твърдения в производството по гр.д. 1706/2018
на БОС по иска по чл. 30 от ЗН между ищците и първата ответница.
Считат, че
нарушенията на чл. 28 и 29, ал. 1 от ЗН не водят до нищожност на завещанието, а
поражда право да се иска съответно намаляване на завещателното разпореждане.
Основанията за нищожност на завещанието са изрично посочени в закона и
накърняването на запазената част не е едно от тях.
По иска за
нищожност на процесната сделка сочат, че липсва конкретика в какво точно се
изразява привидността, какви са пазарните цени. Считат, че не е налице привидна
сделка и заобикаляне на закона, тъй като не се познавали с първата ответница,
нямат общи интереси, не е налице симулативна сделка, нито прикрита, не са
целели забранена от закона цел. Позовават се на ТР № 5 от 28.11.2012 г. на ВКС.
Сочат, че
данъчната оценка не отразява реалната пазарна стойност, а определящи за последната
били състоянието на имота – нуждата от основен ремонт и липсата на обзавеждане.
Разпореждането с имот, предмет на завещателно разпореждане, не е забранено от
закона, нито целеният с него резултат – прехвърляне на имота. На разположение
на наследниците със запазена част били на разположение други средства за
защита.
Сочат, че не могат
да вземат отношение по иска с правно основание в чл. 37 от ЗН до влизане в сила
на решение по гр.д. 1706/2018 на БОС по иска по чл. 30 от ЗН (в този смисъл
решение № 130 от 21.12.2015 г. по гр.д. № 1371/2018 г. на ВКС, 2-ро гр.отд.).
Молят съда да
отхвърли исковете като неоснователни, а в условията на евентуалност, при
установяване на факта, че сделката за апартамента е осъществена след продажбата
на упоменатите в исковата молба земеделски имоти, да постанови отмяна при
условие, че в разумен срок ответниците не уравнят в пари дела на ищците.
Представят доказателства.
Ответницата Г. в
депозирания по делото писмен отговор оспорва основателността на исковете. Не
оспорва качеството на ищците на законни наследници на починалия на 25.07.2018
г. техен баща Гинко А.. Счита обаче, че саморъчното завещание от 23.01.2018 г.,
с което последният ѝ завещава процесния апартамент и земеделски земи в
с.Трояново, отговаря на всички формални изисквания на закона, саморъчно е,
написано и подписано от завещателя, съдържа означение на датата. В завещанието
са отразени и мотивите на завещателя – от благодарност за грижите, които
ответницата полагала за него в продължение на 17 години. Липсват условия и
тежест. Не са налице предвидените в закона основания за нищожност. Заявява, че
в случай на оспорване, ще се ползва от този документ. Сочи, че нарушаването на
чл. 29 и 30 от ЗН не влече нищожност на завещанието.
По иска за
нищожност на прехвърлителната сделка, счита сделката за действителна и оспорва
твърденията на ищците, че не е оспорила запазената им част. Смята проведените
разговори за ирелевантни по отношение на действителността на сделката. Сочи, че
цената е платена по банков път и не е налице привидност. Счита, че не са налице
законовите предпоставки на иска по чл. 37 от ЗН.
Представя
доказателства. Претендира разноски.
По делото не са
налице признания на права и на факти и обстоятелства. Не са налице по
настоящото дело с оглед предмета му други обстоятелства, за които да съществува
установено от закон предположение, да са общоизвестни или служебно известни,
поради което да не се нуждаят от доказване.
Съгласно чл. 154,
ал. 1 ГПК всяка от страните е длъжна да установи конкретните факти, на които
основава своите искания или възражения.
По предявения главен
установителен иск за собственост тежестта на доказване принадлежи на ищците, които
следва да докажат, че са собственици на процесния имот на посоченото от тях основание
– наследяване по закон и нищожността на завещанието.
На основание чл.
145, ал. 1 от ГПК ищците ще следва да допълнят
фактическите си твърдения в писмени молби с преписи за ответниците, като
заявят размера на идеалните части, на които претендират да са собственици всеки
един от тях.
На ищците следва
да се укаже, че не са ангажирали никакви доказателства за установяване на
твърдяната нищожност на завещанието (че не е написано и подписано от
наследодателя им Гинко А.).
По евентуалния иск
с правно основание в чл. 26, ал. 2 от ЗЗД ищците носят тежестта да установят
при условията на пълно доказване следните обстоятелства: че сключеният договор
за покупко-продажба с нотариален акт № 66, том III, рег. №7857, дело №392 от
13.09.2018 г., на нотариус Бинка Кирова е привиден и участниците в него –
ответниците Г. и Николови не са желаели настъпването на последиците му.
На ищците следва
да се укаже, че не са ангажирали никакви доказателства за установяване на така
твърдените от тях факти.
По евентуалния иск
с правно основание в чл. 37 от ЗН предвид така постановеното от ВКС определение
№ 190 от 11.11.2019 г. по ч.гр.д. №
4003/2019 г. по описа на ВКС, второ г.о., съдът следва също да укаже
доказателствената тежест. Фактическия състав на чл. 37, ал. 1 ЗН включва
следните елементи: 1. влязло в сила решение за допълване на запазената част на
наследник срещу лице, получило имота от наследодателя по завещание или по
дарение; 2. отчужденията на завещаните или подарени недвижими имоти, както и
учредяванията на вещни права върху тях да са извършени от заветниците или
надарените срещу които е постановено намалението преди да е изтекла една година
от откриване на наследството или след вписване на исковата молба за
намалението; 3. установена невъзможност допълването на запазената част да се
извърши от имуществото на заветника или на надарения; 4. приобретателят да не
допълни запазената част в пари. Освен това съгласно изискването на ал. 3 искът следва
да е насочен срещу последно отчуждения имот. Доказателствената тежест за
горните обстоятелства е на ищците, като съдът следва да им укаже, че не са
ангажирали никакви доказателства за установяване на елементите по т. 1, 3 и 4.
Ответниците следва
да докажат възраженията си, съответно при условията на насрещно доказване, че
завещанието е действително, че сделката, въз основа на която ответниците
Николови са придобили собствеността е валидна и последните са собственици на
процесния недвижим имот, респективно че са допълнили запазените части на ищците.
Съдът намира
направените от страните доказателствени искания- за приемане на приложени при
предварителната размяна на книжа писмени доказателства за основателни, тъй като
посредством тях те заявяват, че ще установяват твърдените от тях факти.
Доказателствените искания са допустими и необходими, тъй като законът не
поставя ограничения за събиране на тези доказателства за установяване на тези
обстоятелства, а без събирането им и преценката им решението ще бъде
постановено при неизяснена фактическа обстановка. Представената от ответниците
Николови частна експертиза приема за сведение, но указва на страните, че
съдебното решение не може да бъде обосновано на това заключение.
Следва да се уважи
искането на ответниците Николови за задължаване по реда на чл. 192 от ГПК на
нотариус Бинка Кирова, с рег.№ 290 по регистъра на НК да представи копия от
всички документи по нотариално дело 5/2018 по регистъра на завещанията, за
което на ответниците следва да се укаже да представят нарочна молба с препис за
нотариуса.
По изложените
съображения и на основание чл.140 от ГПК съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
НАСРОЧВА делото за
13.01.2020год. от 13,30 часа, за която дата и час да се призоват всички страни,
като им се връчи препис от настоящото определение, а на ответниците и препис от
молбата на ищците от 30.04.2019 г.
ПРИЕМА приложените
към исковата молба и отговорите на исковата молба писмени документи.
УКАЗВА на
ответниците възможността в седмичен срок от получаване на съобщението да представят
становище по молбата на ищците от 30.04.2019 г.
УКАЗВА на ищците в
седмичен срок от получаване на съобщението на основание чл. 145, ал. 1 от ГПК
да допълнят фактическите си твърдения в писмена молба с преписи за ответниците,
като заявят размера на идеалните части от процесния имот, на които всеки един
от тях претендира да е собственик по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. В същия срок, ищците следва да представят доказателства за вписването на
горната молба и на молбата от 30.04.2019 г., по причина, че същите
представляват уточняване на обстоятелствата, на които се основават предявените
искове и петитума на същите.
УКАЗВА на ищците възможността
в седмичен срок от получаване на съобщението в писмена молба с преписи за
ответниците да представят доказателства, респективно да направят
доказателствени искания за установяване на фактите, за които им е указано в
мотивната част на определението, че не сочат доказателства.
УКАЗВА на
ответниците Николови в седмичен срок от получаване на съобщението да представят
нарочна молба по чл. 192 от ГПК с препис за нотариуса, по която молба съдът ще
се произнесе в закрито съдебно заседание.
Определението е
окончателно.
Съдия: