№ /16.10.2019 г., гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, ХХVІ състав, в публичното заседание на петнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА АНДОНОВА
при секретаря Христиана Тонева, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 813 по описа
за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и
чл.107 от ДОПК вр.чл.144 от АПК и е образувано по жалба от Т.Д.Ю., ЕГН **********,***,
против Акт №МД-АУ-12398-1/14.11.2017г за установяване на задължения по чл.9б от ЗМДТ и чл.107 ал.3 от ДОПК, издаден от ст. инспектор КРД в Дирекция „Местни
данъци“ при Община –Варна, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция „Местни
данъци“ при Община Варна, с който в тежест на жалбоподателя са установени
задължения за данък недвижими имоти и такса за битови отпадъци за 11 недвижими
имота в гр.Варна за периода 2014 - 2017г. в общ размер на 2 439.79 лв.
главница и 363.15 лв. лихва.
Жалбоподателят твърди, че не дължи ДНИ и
ТБО за ПИ с идентификатори №10135.4024.101 (партиден №3706251107022) и
№10135.4024.104 (партиден №3706251107023) – двата в м-ст „Боклук Тарла”, ПИ с
идентификатор №10135.4024.90 (партиден №3706251107024) в м-ст „Атанас Тарла” и
с №10135.4024.110 (партиден №3706251107018) в м-ст „Мешели Тепе”, тъй като тези
четири имота са със статут на земеделски земи, който не е променян с решение на
Комисията по чл.17 ал.1 т.1 от ЗОЗЗ при ОД „Земеделие” – Варна поради липса на
влязъл в сила ПУП, поради което те не подлежат на облагане с местен данък по
чл.10 ал.1 от ЗМДТ.
Жалбоподателят твърди, че не дължи ДНИ и
за ПИ с идентификатори №10135.4510.1015 (партиден №5305Н170882) в ж.к.”В.
Варненчик” и №10135.4510.819 (партиден №6402181177008) в ЗПЗ - Варна, върху
които Община Варна е изградила път, като ги е асфалтирала при липса на
извършено отчуждаване и е осуетила възможността собствениците, един от които е Ю.,
да се ползват от тях.
Жалбоподателят оспорва размера на
определените му задължения за ДНИ и ТБО за имоти с партиден №3706251107016 в
ж.к.”В. Варненчик”, с партиден №3706251107019 в ЗПЗ, с партиден №3706251107020
в ПЗ „Метро”, с партиден №3706251107021 на ул.”Асен Разцветников” в гр.Варна, и
с партиден №3706251107025 в м-ст „Балъм
дере”, за които твърди, че общинските служители не са взели предвид зоната, в
която попадат, като изчисленията са направени за втора категория земи, попадащи
в трета зона, вместо в действителната пета зона, което налага преизчислението
им.
С тези съображения настоява за отмяна на
оспорения АУЗ и присъждане на сторените в производството разноски. В съдебно
заседание по същество лично и с пълномощника си адв.Н.Й. *** жалбоподателят
поддържа изцяло жалбата си. С писмени бележки с.д. №1520/25.01.2019г адв.Й.
излага конкретни съображения за всеки от имотите, с позоваване на събраните по
делото доказателства счита жалбата за изцяло основателна за първите шест имота,
за които жалбоподотелят не дължи нито ДНИ, нито ТБО, а за останалите имоти
излага съображения за редуциране размера на определените с АУЗ размери;
поддържа и искането си за присъждане на разноски по представения списък по
чл.80 от ГПК.
Ответната страна чрез процесуалния си
представител гл.ю.к.Е.Д. в Дирекция „Местни данъци” при Община Варна оспорва
жалбата, с изключение на частта й за имоти с партиден №5305Н170882 и партиден
№6402181177008, които според заключението на СТЕ са заети с изграден асфалтов
път, и за които в пледоарията си по същество в откритото съдебно заседание на
15.01.2019г. (л.365 по делото) прави
изявление, че е допусната техническа грешка при начисляване на ДНИ и ТБО, а в
останалата й част счита жалбата за изцяло неоснователна; претендира и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение по реда на чл.78 ал.8 от ГПК. С
писмена защита с.д.№2275/06.02.2019г ю.к.Д. излага мотивирани съображения за
неоснователност на твърдението на жалбоподателят, че първите четири имота не
подлежат на облагане с ДНИ и ТБО поради статута им на земеделска земя; досежно
имоти с партиден №5305Н170882 и партиден №6402181177008 отново сочи, че жалбата
е основателна съгл.чл.10 ал.2 от ЗМДТ и в тази част АУЗ подлежи на отмяна.
Счита, че оспореният акт следва да бъде потвърден изцяло, без съобразяване на
оспорените в голямата си част заключения на ССчЕ.
След преценка на събраните в
производството по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът
приема за установено от фактическа
страна следното:
Въз основа на подадени от Т.Ю. декларации
по чл.14 от ЗМДТ с приложени към тях документи за собственост и съсобственост
на недвижими имоти (л.38-129 по адм.преписка), и предвид данните за невнесени
дължими суми за ДНИ и ТБО (л.15-24, вкл. гръб по адм.преписка), И. И. - ст.
инспектор „КРД“, Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна с оспорения АУЗД от
14.11.2017г на осн.чл.107 ал.3 от ДОПК вр.чл.4 ал.1 от ЗМДТ установил
дължимостта и размера на задълженията за ДНИ и ТБО (главници и лихви към
14.11.2017г) за общо 11 недвижими имоти, както следва: 1). За имот с партиден №**********016 в
ж.к.”В. Варненчик” – ДНИ за 2016г. в размер на 34.70лв. главница и 4.25лв.
лихва; ДНИ за 2017г – 34.70лв. главница и 0.73лв. лихва; ТБО за 2014г –
67.66лв. главница и 22.05лв. лихва; ТБО за 2015г – 64.19лв. главница и 14.37лв.
лихва; ТБО за 2016г – 64.19лв. главница и 7.85лв. лихва; ТБО за 2017г - 64.19лв. главница и 1.34лв. лихва; 2). За имот с партиден №**********018 в
м-ст Мешели Тепе” – ДНИ за 2016г – 54.09лв. главница и 6.62лв. лихва; ДНИ за
2017г - 54.09лв. главница и 1.14лв. лихва; ТБО за 2014г – 31.10лв. главница и
10.13лв. лихва; ТБО за 2015г – 31.10лв. главница и 6.96лв. лихва; ТБО за 2016г
– 31.10лв. главница и 3.81лв. лихва; ТБО за 2017г – 31.10лв. главница и 0.65лв.
лихва; 3). За имот с партиден
№**********019 в ЗПЗ – ДНИ за 2016г – 12.76лв. главница и 1.56лв. лихва;
ДНИ за 2017г – 12.76лв. главница и 0.26лв. лихва; ТБО за 2014г – 24.89лв.
главница и 8.12лв. лихва; ТБО за 2015г – 26.23лв. главница и 5.29лв. лихва; ТБО
за 2016г – 23.61лв. главница и 2.89лв. лихва; ТБО за 2017г – 10.85лв. главница
и 0.23лв. лихва; 4). За имот с партиден
№**********020 в ПЗ „Метро” – ДНИ за 2016г – 104.98лв. главница и 12.85лв.
лихва; ДНИ за 2017г – 104.98лв. главница и 2.20лв. лихва; ТБО за 2014г –
204.71лв. главница и 66.71лв. лихва; ТБО за 2015г – 194.21лв. главница и
43.38лв. лихва; ТБО за 2016г – 194.21лв. главница и 23.76лв. лихва; ТБО за
2017г – 194.21лв. главница и 4.08лв. лихва; 5). За имот с партиден №**********021 на ул.”Асен Разцветников” в
гр.Варна – ДНИ за 2016г – 5.84лв. главница и 0.72лв. лихва; ДНИ за 2017г -
5.84лв. главница и 0.12лв. лихва; ТБО за 2014г – 31.10лв. главница и 10.13лв.
лихва; ТБО за 2015г – 31.10лв. главница и 6.96лв. лихва; ТБО за 2016г –
31.10лв. главница и 3.81лв. лихва; ТБО за 2017г – 31.10лв. главница и 0.65лв.
лихва; 6). За имот с партиден
№**********022 в м-ст „Боклук Тарла” – ДНИ за 2016г – 11.64лв.
главница и 1.42лв. лихва; ДНИ за 2017г – 11.64лв. главница и 0.24лв. лихва; ТБО
за 2014г – 22.70лв. главница и 7.40лв. лихва; ТБО за 2015г – 21.54лв. главница
и 4.83лв. лихва; ТБО за 2016г – 21.54лв. главница и 4.83лв. лихви; ТБО за 2017г
– 9.89лв. главница и 0.21лв. лихва; 7). За имот
с партиден №**********023 в м-ст „Боклук Тарла” – ДНИ за 2016г –
11.64лв. главница и 1.42лв. лихва; ДНИ за 2017г – 11.64лв. главница и 0.24лв.
лихва; ТБО за 2014г – 22.66лв. главница и 7.38лв. лихва; ТБО за 2015г –
21.50лв. главница и 4.81лв. лихва; ТБО за 2016г – 21.50лв. главница и 2.63лв.
лихва; ТБО за 2017г – 9.89лв. главница и 0.21лв. лихва; 8). За имот с партиден **********024 в
м-ст „Атанас Тарла” – ДНИ за 2016г – 20.71лв. главница и 2.53лв. лихва; ДНИ за
2017г – 20.71лв. главница и 0.43лв. лихва; ТБО за 2014г – 40.38лв. главница и
13.16лв. лихва; ТБО за 2015г – 38.31лв. главница и 8.58лв. лихва; ТБО за 2016г
– 38.31лв. главница и 4.69лв. лихва; ТБО за 2017г – 17.60лв. главница и 0.36лв.
лихва; 9). За имот с пратиден
№**********025 в м-ст „Балъм дере” – ДНИ за 2016г – 1.33лв. главница
и 0.16лв. лихва; ДНИ за 2017г – 1.33лв. главница и 0.03лв. лихва; ТБО за 2014г
– 0.66лв. главница и 0.21лв. лихва; ТБО за 2015г – 0.65лв. главница и 0.15лв.
лихва; ТБО за 2016г – 0.65лв. главница и 0.07лв. лихва; ТБО за 2017г – 0.65лв.
главница и 0.01лв. лихва; 10). За имот с
партиден № 5305Н170882 в ж.к.”В. Варненчик” – ДНИ за 2016г –
22.86лв. главница и 2.76лв. лихва; ДНИ за 2017г – 24.94лв. главница и 0.52лв.
лихва; ТБО за 2016г – 42.29лв. главница и 5.11лв. лихва; ТБО за 2017г –
46.13лв. главница и 0.97лв. лихва; 11). За имот
с партиден №**********008 в ЗПЗ – Варна – ДНИ за 2016г – 24.57лв.
главница и 3.00лв. лихва; ДНИ за 2017г – 24.57лв. главница и 0.52лв. лихва; ТБО
за 2014г – 47.92лв. главница и 15.61лв. лихва; ТБО за 2015г – 45.46лв. главница
и 10.18лв. лихва; ТБО за 2016г – 45.46лв. главница и 5.56лв. лихва; ТБО за
2017г – 45.46лв. главница и 0.96лв. лихва.
Своевременно предприетото обжалване на
акта от страна на Ю. по административен ред приключило с мълчаливото му
потвърждаване от горестоящия административен орган – директора на Дирекция
„МДТ“ при Община Варна.
В хода на административното производство
са приобщени Заповед от 2003г на Зам.кмета на Община Варна за одобряване на
ПУП-ПР за УПИ VІ-20021 (имот партиден №3706251107016) (л.125 по преписката);
писмо от 11.04.2017г от директора на Областна дирекция „Земеделие и гори” –
Варна до жалб.Т.Ю., според което за територията на м-ст „Атанас Тарла” в землището
на ж.к. „Владиславово”, където се намира имот с партиден №3706251107024, има
влязъл в сила ПУП, изработен съгл.чл.16 от ЗУТ; писмо от кмета на р-н „В.
Варненчик” от 04.05.2016г до жалбоподателя (л.32 по преписката), според което
ПИ с идентификатор № 10135.4510.1015 по КК (партиден №5305Н170882) попада върху
съществуващ вътрешен път и част от паркинг пред „Екосервиз” ЕООД и цех за
безалкохолни напитки, и на него е положена нова асфалтова настилка, а съседния
ПИ с идентификатор №10135.4510.819 по КК (партиден №6402181177008) попада върху
част от паркинг и тревни площи с дървета, както и че съгласно предвижданията на
ОУП на Община Варна от 2012г, двата имота попадат в трасето на първостепенна
улична мрежа – в същия смисъл и писмо от 16.05.2017г (л.60 по делото), Заповед
№111/14.03.2014г на Гл. архитект на Община Варна с отказ да бъде разрешено
изработване на ПУП – ПР за ПИ с идентификатор 10135.4510.819 (л.138 -148 по
делото).
В хода на съдебното дирене са приобщени
множество писмени доказателства, представени и от двете страни. Сред тях са
кореспонденция между жалбоподателя и Община Варна, Областния управител на
Варна, Областна дирекция „Земеделие” – Варна по повод многогодишните оспорвания
от страна на Ю. на задълженията му за ДНИ и ТБО за имотите му, молба за
освобождаване от ТБО за част от имотите поради това, че представляват
земеделски земи и др. (л.36-42, л.55, л.63-64, л.110-119, л.131, л.226 по
делото), доказателства за правото на собственост на жалбоподателя върху
процесните 11 имота, съответно на идеални части от тях, придружени със скици,
съдебни решения и такива на ПК и ОСЗГ, протоколи за трасиране и за въводи във
владение (л.91-108, л.162-214),
доказателства за плащане на ДНИ за периода 2011г – 2015г (л.227-248).
Ответната страна е представила по делото и
доказателства за определянето на районите, в който се предоставят услуги по организирано
сметосъбиране и сметоизвозване със заповеди на кмета, организирането и реалното
предоставяне на услугите по сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане на отпадъците,
определените ставки на ДНИ и ТБО, Наредбите на ОбС – Варна, договори и
тристранни споразумения с ЮЛ, предоставящи съответните услуги, задания и
приемо-предавателни протоколи (по описа на л.284 по делото – доказателства в том
1 и 2). Според информацията, предоставена от кмета на р-н „Вл.Варненчик”
(л.44-45 по делото), всички имоти по оспорения АУЗ попадат в строителните
граници на Община Варна; за ПИ с идентификатор №10135.4024.110 (партиден №3706251107018) в
м-ст „Мешели Тепе” и за ПИ с идентификатор 10135.4503.387 (партиден №3706251107025) в м-ст „Балъм дере” няма
изработен ПУП; за ПИ с идентификатори №10135.4024.101 (партиден №3706251107022)
и №10135.4024.104 (партиден №3706251107023) – двата в м-ст „Боклук Тарла”, за
ПИ с идентификатор №10135.4507.90 (партиден №3706251107024) в ПЗ „Метро”, ПИ с
идентификатор №10135.4507.218 (партиден №3706251107020) в ПЗ „Метро”, ПИ с
идентификатор №10135.4510.1015 (партиден №5305Н170882) в ж.к.”В. Варненчик”, и
за ПИ с идентификатор №10135.4504.750 (партиден №3706251107016) в ж.к.”В.
Варненчик” има изработени и влезли в сила ПУП – ПРЗ; ПИ с идентификатор №10135.4024.110 (партиден №3706251107018) в
м-ст „Мешели Тепе”, ПИ с идентификатор 10135.4503.387 (партиден №3706251107025) в м-ст „Балъм дере”, ПИ с
идентификатор №10135.4510.1015 (партиден №5305Н170882) в ж.к.”В. Варненчик”, ПИ
с идентификатор 10135.4507.218 (партиден №3706251107020) и ПИ с идентификатор
10135.4504.750 (партиден №3706251107016) попадат в граници с огранизирано
сметосъбиране; ПИ с идентификатор №10135.4024.101 (партиден №3706251107022) и
№10135.4024.104 (партиден №3706251107023) – двата в м-ст „Боклук Тарла”, и ПИ с
идентификатор 10135.4507.90 (партиден №3706251107024) не попадат в границите на
организирано сметосъбиране. Видно от писмо от 06.07.2018г на същия
административен орган (л.224 по делото), в пета зона според Решение
№912-В/27.03.2013г на ОбС – Варна, прието с Протокол №16/27.03.2013г, както и
според предхождащото го такова по Протокол №14 от 19.12.2012г от заседанието на
ОбС – Варна (л.149-151 по делото), попадат ПИ с идентификатор №10135.4024.110 (партиден №3706251107018) в
м-ст „Мешели Тепе”, ПИ с идентификатор №10135.4024.104 (партиден
№3706251107023) в м-ст „Боклук тарла”, ПИ с идентификатор №10135.4024.101 (партиден
№3706251107022) в м-ст „Боклук тарла”, ПИ с идентификатор №10135.4503.387
(партиден №3706251107025) в м-ст „Балъм
дере”, ПИ с идентификатор 10135.4507.218 (партиден № партиден №3706251107020) в
ПЗ „Метро” и ПИ с идентификатор 10135.4504.750 (партиден №3706251107016) в І
м.р. на ж.к.”В. Варненчик”, а в трета зона се намира ПИ с идентификатор 10135.4510.1015
(партиден №5305Н170882) в ЗПЗ. Според
писмо от 09.11.2017г (л.361 по делото) от кмета на р-н „Вл.Варненчик” до жалб.Ю.,
планът, предвиждащ достъп до ПИ с идентификатори 10135.4504.751 (извън предмета
на настоящото дело), и планът за ПИ с идентификатор 10135.4508.110 (партиден
№3706251107018) с предвиждане „за търговски комплекс, изложение, атракции и
спорт”, не са процедирани по чл.16 ал.1 от ЗУТ.
В хода на съдебното дирене пред настоящия
състав бяха назначени, изслушани и приобщени заключенията на няколко съдебни
експертизи.
Според заключението на СТЕ
с.д.№9498/23.05.2018г (л.49-52 по делото), след извършения оглед и геодезическо
заснемане експертът е установил, че в ПИ с идентификатори №10135.4510.1015 (партиден №5305Н170882) в
ж.к.”В. Варненчик” и №10135.4510.819 (партиден №6402181177008) в ЗПЗ - Варна,
има изградени асфалтов път и паркинг, както и паркинги на тревна фуга
(комбинирана скица №1), които са за публично ползване, не са изградени от
Община Варна и за тях там няма документация; незаетата част от ПИ с
идентификатор №10135.4510.819 (партиден №6402181177008) е 1370 кв.м., а тази от
ПИ с идентификатори №10135.4510.1015
(партиден №5305Н170882) е 422 кв.м.; асфалтовия път заедно с двата паркинга
съгл. действащия за района ПУП – ПРЗ попада изцяло в обслужващото платно на
уличната регулация на улица от първостепенната улична мрежа и предвидените
улични паркинги и благоустрояване (комбинирана скица №2).
Според заключението на СТЕ
с.д.№186/07.01.2019г (л.316-330 по делото) с въпрос попадат ли процесните имоти
в обхвата на заповедите на кмета на Община Варна за организирано сметосъбиране
и сметоизвозване в р-н „В. Варненчик за процесните години (Заповед №3918/30.10.2013г,
Заповед №4013/27.10.2014г, Заповед №4506/30.10.2015г, Заповед №3864/18.10.2016г
и Заповед №0074/10.01.2017г, вещото лице е посочило, че ПИ с идентификатор
№10135.4024.101 (партиден №3706251107022) и №10135.4024.104 (партиден
№3706251107023) – двата в м-ст „Боклук Тарла”, ПИ с идентификатор
№10135.4503.387 (партиден
№3706251107025) в м-ст „Балъм дере”, ПИ с идентификатори №10135.4507.90
(партиден №3706251107020) и ПИ с идентификатор №10135.4507.218 (партиден №3706251107020) не попадат в
обхвата и на петте заповеди на кмета на Община Варна; а ПИ с идентификатор №10135.4504.604
(партиден №3706251107021), ПИ с идентификатор № №10135.4504.750 (партиден
№3706251107016), ПИ с идентификатор №10135.4508.110 (партиден №3706251107018),
ПИ с идентификатор №10135.4510.486 (партиден №3706251107019), ПИ с
идентификатор №10135.4510.819 (партиден №6402181177008) и ПИ с идентификатор
10135.4510.1015 (партиден №5305Н170882) попадат в обхвата и на петте
заповеди на кмета на Община Варна. Съдът преценява неоспорените от страните
заключения на двете СТЕ по делотокато обективни и компетентно дадени, и изцяло
ги кредитира.
Със заключението по основната ССчЕ
с.д.№11000/18.06.2018г (л.75-86 по делото) вещото лице е посочило размера на
дължимите от жалбоподателя ДНИ да всеки от процесните ПИ съобразно данните за
притежаваните от Ю. идеални части, данъчната оценка на имотите, съотв.Наредбите
на ОбС – Варна и подадените от жалбоподателя
декларации; както и размер на ТБО
(стр.3 от заключението) в два варианта по отделните компоненти въз
основа на данъчната оценка на имотите, съответната Наредба на ОбС – Варна за
всеки от процесните периоди, в зависимост от местоположението им, респ. от
обхвата на извършваните дейности по сметосъбиране, третиране и поддържане
чистотата на териториите за обществено ползване, реално предоставяни от Община
Варна, и въз основа на подадените данъчни декларации от лицето, описани в
табличен вид в приложение 1 към заключението. Експертът също така е посочила,
че няма данни Т.Ю. да е заплащал задълженията си за ТБО и ДНИ, изцяло или
частично. От разпита й в о.с.з. на 26.06.2018г се установява, че при изготвяне
на заключението си експерта не е ползвала данни и документи извън наличните по
делото. Поради това е възложена допълнителна ССчЕ с.д. №15797/12.09.2018г
(л.250 – л.272 по делото), по която след анализ на новопостъпилата информация
(вкл. доказателствата за плащания на задължения от жалб.Ю. на л.227-248 и
информация от Община Варна за използваните коефициенти при определяне на
данъчните основи, върху които са изчислени ДНИ и ТБО с оспорения акт), вещото
лице е преизчислила размера на дължимия ДНИ за процесните имоти за периода
2014г-2017г (Приложение №5); определила е размера на отделните компоненти на
ТБО въз основа на данъчната оценка на имотите, съответната Наредба на ОбС –
Варна и другите относими данни (Приложение №6); посочила е, че извършените от Т.Ю.
частични плащания за задължения за ДНИ и ТБО за процесните имоти в периода
2014г-2017г са съобразени при съставянето на АУЗ, т.е. не са посочени като
дължими в него, като плащанията са обобщени в Приложение №7, видно от което Ю.
е заплатил само задължения за ДНИ за 2014г и за 2015г, няма данни за плащане на
ДНИ за 2016г и за 2017г, както и не са направени плащания за ТБО за 2014г,
2015г, 2016г и 2017г. Разпитана в съдебно заседание, в.л. А. сочи, че се е
позовала на удостоверението (л.44-45 по делото) относно местностите и
категориите земи от една страна, а от друга и на извършена проверка по
представените от жалбоподателя доказателства за плащане, както и че при
изготвяне на заключението си е извършила съвместна проверка на изчислените от
издателя на АУЗ стойности след справки в информационната система на отдел
„МДТ“- в Приложение №2 са отразени именно тези проверени стойности, съвпадащи
със съдържанието на оспорения акт, които обаче не са съобразени с промяната на
категорията за имот с партиден № №3706251107023 – от трета според акта в пета
според новосъбраната по делото информация, съобразно която вещото лице е
преизчислила данъчната основа и съответно – ДНИ и ТБО. Доколкото за имотите със
статут на земеделски земи в този си заключение вещото лице е посочила нулеви
стойности на ДНИ и ТБО, е допусната още една допълнителна задача на
експертизата в този смисъл. Така със заключението на ССчЕ
с.д.№18634/29.10.2018г (л.294-299 по делото) експертът е направила изчисления и
на тези стойности, описани съотв. в Приложение №4 за ДНИ и Приложене №6 за ТБО
с варианти, съответно изложени в Приложение №5-1 и Приложение №6-1. Във връзка
с възникнали при изслушването й в о.с.з. на 06.11.2018г въпроси, в.л.А. е
изготвила и още едно заключение по ССчЕ с.д.№239/07.10.2019г (л.332-358 по
делото), с което е допълнила отговорите на поставените й предходни задачи.
Съображения кое от всички заключения на ССчЕ, в коя част и с какви съображения
кредитира, съдът ще изложи по същество.
Горната фактическа обстановка съдът приема
за установена въз основа на писмените доказателства по административната
преписка, въз основа на които е издаден оспорения АУЗ, тези, ангажирани от
страните на съдебното дирене и приобщени като доказателства по делото, и от
заключенията на съдебно-техническите и съдебно-счетоводните експертизи, чийто
съвкупен анализ не налага различни изводи.
При така установената фактология съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в законоустановения
срок, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е и частично основателна.
Задълженията за ДНИ и ТБО представляват
публични общински вземания, изрично регламентирани в чл.162 ал.2 т.1 и т.3 от ДОПК вр.чл.1 ал.1 т.1 и чл.6 ал.1 б.„а“ от ЗМДТ. По аргумент от чл.162 ал.2 т.9
от ДОПК като публични общински вземания следва да се определят и лихвите за забава
на плащането на посочените общински вземания за данъци и такси.
По отношение
компетентността на органа, издал оспорения акт:
Разпоредбата на чл.166 ал.1 от ДОПК
предвижда, че установяването на публичните вземания се извършва по реда и от
органа, определен в съответния закон, като приложимият ред относно вземанията
за ДНИ и ТБО е регламентираният в ДОПК. Съгласно чл.4 ал.1 от ЗМДТ
установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от
служители на общинската администрация по реда на ДОПК; обжалването на
свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Според чл.4 ал.3 вр.ал.4 от ЗМДТ в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация,
определени със заповед на кмета, имат правата и задълженията на органи по приходите,
а в ал.5 е предвидено, че ръководителят на звеното за местни приходи в
съответната община упражнява правомощия на териториален директор, вкл.
предвидените в чл.107 ал.4 от ДОПК. Редът за установяването, обезпечаването и
събирането на местните такси по ЗМДТ е също този по чл.4 ал.1 - 5, с оглед
препращащата разпоредба на чл.9б от ЗМДТ.
Компетентността на
органа по приходите е установена в закон – горецитираният чл.107 ал.3 от ДОПК
вр.чл.4 ал.1 от ЗМДТ. Длъжностното лице от общинската администрация – И. И., старши
инспектор „КРД“, издало оспорения АУЗ, е надлежно определено като длъжностно
лице от общинската администрация, което е с правата и задълженията на орган по
приходите с т.2.7.2 от Заповед №1172/26.04.2017г. на кмета на Община Варна (л.11-14
по адм. пр.) в съответствие с чл.4 ал.4 и чл.9б от ЗМДТ. От друга страна имотите,
за които с оспорения АУЗД са установени дължимостта и размерите на ДНИ и ТБО,
са на територията на Община Варна. Предвид изложеното съдът приема, че
оспореният акт е издаден от териториално и материално компетентен орган.
По отношение
спазване на изискването за форма на акта:
Съдът намира, че от посочените в акта
фактически основания могат да се установят юридическите факти, от които органът
черпи конкретно упражненото от него субективно право. В АУЗ е посочено, че
задълженията на жалбоподателя произтичат от изброените индивидуализирани с дата
и номер декларации за притежавани от него недвижими имоти по чл.14 от ЗМДТ,
като при извършена проверка е установено, че дължимите за тези имоти задължения
по вид, период, размер, лихви за просрочие и правно основание за ДНИ и ТБО не
са изцяло платени. Посочено е и правното основание за издаването на акта – чл.107 ал.3 от ДОПК, чл. 9б от ЗМДТ вр.чл.4
ал.1 – 5 от ЗМДТ. В този смисъл не е налице съществено нарушение на
изискванията във връзка с формата на акта, което да представлява самостоятелно
основание за отмяната му.
По отношение спазването на
административнопроизводствени правила:
Съдът не установява и съществено нарушение
на административнопроизводствените правила – такова, чието избягване би
резултирало в различно произнасяне по същество на спорния предмет, доколкото
органът се е произнесъл след изясняване на фактите и обстоятелствата от
значение за случая и при спазване на процесуалните правила. Съгласно чл.107
ал.3 от ДОПК органът по приходите (в случая общински служител) издава акт за
установяване на задължението служебно, в случаите, когато задължението не е
платено в срок и не е извършена ревизия.
По отношение съответствието
на акта с материалния закон:
Съгласно чл.14
ал.1 от ЗМДТ за новопостроените или придобити по друг начин имоти собственикът,
съответно носителят на ограничен вещно право, уведомява за това писмено в
2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна
декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. Според чл.3 от ЗМДТ декларацията се подава от данъчно-задължените лица по образец, одобрен от
министъра на финансите. С декларацията по чл.14 ал.1 от ЗМДТ данъчно
задълженото лице не определя дължимия данък за имота, а единствено декларира
релевантните за определянето му факти и обстоятелства, въз основа на които
компетентният орган по чл.4 ал.3 от ЗМДТ изчислява облагаемата данъчна основа и
размера на данъка. Като изискуем от закона частен удостоверителен документ,
данъчната декларация по чл.14 ал.1 от ЗМДТ обвързва подателя си с декларираните
от него и скрепени с подписа му факти и обстоятелства.
Съгласно чл.10
ал.1 от ЗМДТ с ДНИ се облагат разположените на територията на страната сгради и
поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните
образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според ПУП имат
предназначението по чл.8 т.1 от ЗУТ и след промяна на предназначението на земята,
когато това се изисква по реда на специален закон, като съгласно чл.11 ал.1 от ЗМДТ данъчно задължени лица са собствениците на облагаемите с ДНИ имоти. Нормата на чл.64 ал.1 от ЗМДТ пък
регламентира, че ТБО се заплаща от лицата по чл.11. Както вече беше посочено,
установяването на задълженията за този вид местен данък и местна такса се
извършва по реда на ДОПК от служители на общинската администрация. В случая
установяването на задълженията за ДНИ и ТБО е по реда на чл.107 ал.3 вр.чл.166
ал.1 от ДОПК и чл.4 ал.1 от ЗМДТ с издаването на АУЗ, въз основа на подадени от
задълженото лице декларации.
Страните в производството са единодушни
относно отсъствието на предпоставките по чл.10 ал.1 от ЗМДТ за ПИ с
идентификатори №10135.4510.1015 (партиден №5305Н170882) в ж.к.”В. Варненчик” и
№10135.4510.819 (партиден №6402181177008) в ЗПЗ - Варна, и съдът споделя изцяло
това становище като обосновано със събраните в производството безпротиворечиви
доказателства. Тези два имота попадат в улична регулация съгл.ПУП-ПРЗ на ЗПЗ,
одобрен с Решение №196-13/28.01.2004г на ОбС- Варна; съгласно предвижданията на
ОУП -2012г на Община Варна попадат в трасето на първостепенна улична мрежа; а
според заключението на първата изслушана по делото СТЕ, върху тях са изградени
и се ползват асфалтов път, асфалтиран паркинг и такъв на тревна фуга, т.е. тези
имоти макар документално собственост на жалб.Ю., след приемането на ПУП-ПРЗ
през 2004г и изграждането на транспортна инфраструктура върху тях, вече
представляват местни пътища, т.е. територия на транспорта по см.чл.8 т.7 от ЗУТ, за които Т.Ю. не следва да дължи ДНИ и ТБО. В този смисъл съдът счита, че
жалбата му против тази част на АУЗ е основателна и следва да бъде уважена чрез
отмяната му като незаконосъобразен поради неправилно приложение на материалния
закон.
Първият спорен между страните въпрос
досежно имоти с идентификатори 10135.4024.101 (партиден №3706251107022) и
№10135.4024.104 (партиден №3706251107023) – двата в м-ст „Боклук Тарла”, ПИ с
идентификатор №10135.4024.90 (партиден №3706251107024) в м-ст „Атанас Тарла” и ПИ
с идентификатор №10135.4024.110 (партиден №3706251107018) в м-ст „Мешели Тепе”,
е представляват ли те земеделски земи, и при положителен отговор – дали за тях
се дължат ДНИ и ТБО.
Съдът в настоящия
си състав намира, че становището на жалбоподателя не може да бъде споделено
като противоречащо на материалния закон.
Приложимата за
процесния период 2014г – 2017г по АУЗ редакция на чл.10 ал.1 от ЗМДТ (ДВ бр.61 от 2013г., в сила от 1.01.2014г., преди последното изменение с
ДВ бр.98 от 2018г., в сила от 1.01.2019г.) предвижда, че
с ДНИ се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени
имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както
и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат
предназначението по чл.8 т.1 от Закона за устройство на територията и след
промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на
специален закон. С разпоредбата на чл.10 ал.3 от ЗМДТ законодателят е определил
като необлагаеми с данък земеделските земи и горите, с изключение на
застроените земи - за действително застроената площ и прилежащия й терен.
При тази
нормативна уредба следва да се приеме, че законодателят е обособил две групи
поземлени имоти, които притежават релевантни за данъчното облагане
характеристики.
Първата група са
поземлени имоти, намиращи се в строителните граници на населените места и
селищните образувания, като в случая следва да се изяснят понятията населено
място и строителни граници, с които борави ЗМДТ, и съобразно тяхното съдържание
да се преценява приложението и относимостта им към спора.
Съгласно чл.3 ал.2
от Закона за административно-териториалното устройство на Република България,
„населено място“ е исторически и функционално обособена територия, определена с
наличието на постоянно живеещо население, строителни граници или землищни и
строителни граници и необходимата социална и инженерна инфраструктура.
Допълнително следва да се има предвид и чл.18 ал.1 от същия Закон, съгласно
който територията на населеното място е селищната територия, определена от
строителните му граници, и извънселищната територия, определена от границите на
землището.
Понятието
„строителни граници“ няма легална дефиниция, но то реферира към понятието
„територия на населено място“ по смисъла на §5 т.6 от ДР на ЗУТ, съгласно който
това е селищната територия, обхваната от границите му (строителните му
граници), определени с устройствен план, без да се включва землището. В
теорията се приема, че строителната граница на населено място е границата,
определена с устройствен план - общ или подробен, която разграничава
урбанизираната територия на населеното място от неговото землище. В този смисъл
съдът изрично отбелязва, че строителните граници не се обвързват непременно с
наличието на подробен устройствен план (ПУП), въз основа на който план се
предвижда и разрешава конкретно строителство, т.е. за понятието „строителни
граници“ не следва да се съди само от възможността за застрояване. Строителните
граници могат да бъдат очертани и с общ устройствен план, който в този случай
ще ги отграничи от землището на населеното място.
По аргумент от
горното, за следващото понятие – урбанизирана територия, следва да се приеме,
че това е територията, заключена в строителните граници. В този смисъл
урбанизирана територия и строителни граници се явяват синонимни понятия. Чл.7
ал.1 от ЗУТ сочи, че урбанизираните територии са населените места и селищните
образувания, и изброява видовете територии съобразно основното им
предназначение, дадено с общия устройствен план (ОУП). Съгл. чл.7 ал.1 от ЗУТ
според основното им предназначение, определено с концепциите и схемите за
пространствено развитие и общите устройствени планове, териториите в страната
са: урбанизирани (населени места и селищни образувания); земеделски територии;
горски територии; защитени територии; нарушени територии за възстановяване;
територии, заети от води и водни обекти; и територии за транспорт. Т.е. предвид
и формулировката на чл.10 ал.1 от ЗМДТ, облагаеми ще са имотите, попадащи в
строителните граници на населените места, в т.нар. селищна територия или
урбанизирана територия по см.чл.7 ал.1 от ЗУТ. В следващата норма на чл. 8 от ЗУТ са изброени и възможните конкретни предназначения на териториите, които се
определят вече с ПУП.
Още при действието
на ЗТСУ (отм. 2001г.) с неговия чл.2 е регламентирано, че населени места по
смисъла на този закон са градовете и селата, както и промишлените, курортните и
туристическите комплекси и другите селищни образувания в строителни граници,
установени с общите и подробните градоустройствени планове, като при липса на
общ или подробен градоустройствен план строителните граници на населените места
се определят с околовръстен полигон съгласно правилника за приложение на ЗТСУ.
Съгласно чл.106 и чл.107 вр.чл.105 т.3 от ЗУТ, с ОУП се определя общата
структура на разработваната територия – предмет на плана, като ОУП може да е за
населеното място – град, заедно с неговото землище, като територията – предмет
на ОУП, може да не съвпада със землището на града. С ОУП се определят границите
за населеното място и общата структура на територията, предмет на плана –
жилищни, производствено-складови, за паркове и градини, за спорт и забавления,
за обществено обслужване, за обекти на културното наследство и др., както и
земеделските територии, горски територии, за природозащита и др.
С оглед изложеното
строителните граници на населените места (и при действието на ЗТСУ от 1973г. до
2001г., и при действието на ЗУТ от 2001г. и понастоящем) се определят с
устройствен план (ОУП или ПУП), поради което използваното от законодателя в §5
т.6 от ДР на ЗУТ понятие „устройствен план“ (а не ПУП), не е случайно.
С оглед изричната
формулировка на чл.10 ал.1 от ЗМДТ, според която в първата група попадат всички
имоти, които са в строителните граници на населените места, е без значение дали
тези имоти са земеделски земи по см.чл.2 т.1 от Закона за собствеността и
ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ). Т.е. за целите на облагането с местни
данъци и такси е без значение дали същите са предназначени за земеделско
производство. При наличие на устройствен план като ОУП, определящ строителните
граници на населеното място и включващ в тях земеделски земи, следва да се
приеме, че същите са облагаеми по смисъла на ЗМДТ. Изключението по чл.10 ал.3
от ЗМДТ, предвиждащо необлагаемост с ДНИ на земеделските земи, се отнася само
до такива, намиращи се извън строителните граници на населените места и
селищните образувания, определени с ОУП; както и за тези, за които с ПУП не е
предвидено предназначение по чл.8 ал.1 от ЗУТ и не е променено предназначението
им по реда, разписан в Закона за опазване на земеделските земи и Правилника за
приложението му.
Аргумент в
подкрепа на извода, че наличието на одобрен ОУП, по силата на който процесните
имоти са включени в строителните граници на гр.Варна, представляващо основание
за приложението на ЗМДТ за имотите, е и изричният текст на чл.20 от ЗОЗЗ,
според който границите и предназначението на земеделските земи, които се
включват в границите на урбанизираните територии, се определят с общ или
подробен устройствен план. В същия смисъл е и чл.2 от ЗСПЗЗ,
съдържащ легалната дефиниция за земеделски земи – тези, които са предназначени за
земеделско производство и не се намират в строителните границите на населени
места и селищни образувания, определени с подробен устройствен план, или с
околовръстен полигон.
От изложеното
следва, че щом поземлените имоти според действащия ОУП на гр.Варна са определени
като урбанизирана територия (т.е. намират се в строителните граници на
населеното място), то спрямо тези имоти при преценка облагаемостта им е
приложима първата хипотеза на чл.10 ал.1 от ЗМДТ, при което дали имотът е
урегулиран и с ПУП, и дали е променено предназначението му от земеделски за
конкретни неземеделски нужди по реда на ЗОЗЗ, са факти, ирелевантни за
приложението на специалния ЗМДТ.
Това е така,
защото изискването за промяна предназначение на земята е установено за втората
група имоти, които законодателят определя като облагаеми с чл.10 ал.1 от ЗУТ –
поземлени имоти извън строителните граници на населените места, които
според ПУП имат предназначението по чл.8 ал.1 от ЗУТ и след промяна
предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.
В тази втора група попадат имоти, които се намират в неурбанизирани територии –
извън строителните граници на населените места и селищните образувания, за
които, за да са облагаеми, ЗМДТ изисква да имат одобрен ПУП, определящ
конкретното им предназначение по чл.8 ал.1 от ЗУТ – в тази връзка като
релевантен факт за облагането им с местния ДНИ е възведена и промяната на
предназначението им, когато такава се изисква от специален закон.
Всички имоти по
процесния АУЗ, вкл. и цитираните четири от тях, представляващи земеделски земи,
са разположени в землището на кв.“Владиславово“ на гр.Варна, т.е. в
строителните граници на града според ОУП-2012г. на Варна (л.44-45 по делото),
и разполагат с идентификатор.
Местонахождението им не е било оспорено и опровергано от жалбоподателя в нито
един момент на производството. А след като попадат в строителните граници на
града според ОУП, то те са извън втората група имоти, визирани като облагаеми с
нормата на чл.10 ал.1 от ЗМДТ. Това съответства и
на възприетото от законодателя разрешение в чл.21 от Приложение № 2 към ЗМДТ за
определяне на данъчната оценка на имотите, в което не е предвиден коефициент за
корекция на базисната данъчна стойност на земеделски земи в строителните
граници на населените места, тоест такива земи се считат за земеделски за целите
на прилагането на ЗМДТ само ако са в землището на населеното място, но не и в
строителните му граници. В този смисъл спрямо цитираните четири имота не са
налице основания за отпадане на облагането им, което квалифицира жалбата на Т.Ю.
в тази й част като неоснователна.
По отношение
стойностите на определените като дължими ДНИ и ТБО с АУЗ за останалите девет
имота – собственост на жалбоподателя, съдът в настоящия си състав кредитира
последното от заключенията на ССчЕ (л.332-358 по делото), и приложенията към
нея – Приложение 5-1 за размерите на ДНИ, Приложение 6-1-в за размерите на ТБО,
и съответните приложения за размера на дължимите лихви. Съдът счете, че при
изготвянето на това заключение вещото лице е отразило и съобразило в най-пълна
степен всички елементи, необходими за изготвяне на достоверни и законосъобразни
стойности на задълженията на жалбоподателя - стойността на използваните от
общинските органи коефициенти при определяне на данъчните основи на имотите,
съотв. на дължимите за тях ДНИ и ТБО, местоположението и категорията на земята
за всеки от имотите, вкл. с отразената промяна от ІІІ категория на V категория,
заключенията на СТЕ относно районите за организирано сметосъбиране и
сметоизвозване, съотв. кои от компонентите на ТБО са дължими за съответния
имот; наредбите на Община Варна за определяне на дължимите ДНИ и ТБО за всяка
от годините в процесния период, частичните плащания на задълженията на
жалбоподателя (които са отчетени и с оспорения акт), и прочие. Въз основа на
това заключение съдът намира, че в размера на начислените с АУЗ допълнителни
задължения на жалб.Ю. следва да бъдат направени следните корекции:
1). ПИ с
идентификатор 10135.4504.750 (партиден №3706251107016) – ДНИ за 2016г и за 2017г –
без изменение; ТБО за 2014г – 64.19лв.
главница вместо 67.66лв., лихва без изменение (Приложение №18 към ССчЕ); за
2015г, 2016г и 2017г – без изменение;
2). ПИ с идентификатор 10135.4508.110 (партиден
№3706251107018) – ДНИ за 2016г и за 2017г – без изменение; ТБО за 2014г, 2015,
2016г и 2017г – без изменение. Съдът преценява като неоснователно възражението,
че не следва да се начислява ТБО поради липса на достъп чрез път до този имот –
от една страна това твърдение е недоказано, а и непроцедирания план за имота е
за изграждане на увеселителен обект, а не на път до него; от друга страна с АУЗ
за имота е начислена само една от компонентите на ТБО - „поддържане чистотата
на териториите за обществено ползване“, но не и за сметосъбиране и
сметоизвозване, които дейности действително иха били претпятствани от липсата
на достъп до имота;
3). ПИ с идентификатор
10135.4510.486 (партиден
№3706251107019) – ДНИ за 2016г – 6.38лв.
вместо 12.76лв. главница; за 2017г - 6.38лв.
вместо 12.76лв. главница, лихва без изменение (Приложение №8 към ССчЕ); ТБО за
2014г – 23.61лв вместо 24.89лв.
главница, лихва без изменение (Приложение №12 към ССчЕ); ТБО за 2015г, 2016г и
2017г – без изменение (определената със ССчЕ стойност за 2017г е по-висока от
тази по АУЗ);
4). ПИ с идентификатор
10135.4507.218 (партиден
№3706251107020) – ДНИ за 2016г – 52.49лв.
вместо 104.98лв. главница, 11.62лв.
вместо 12.85лв. лихва; за 2017г - 52.49лв.
вместо 104.98лв., лихва – без изменение; ТБО за 2014г – 30.18лв. вместо 204.71лв. главница – само за компонента „поддържане
чистотата на териториите за обществено ползване“; ТБО за 2015г – 30.18лв. вместо 194.21лв. главница; ТБО
за 2016г – 30.18лв. вместо 194.21лв. главница; ТБО за 2017г – 30.18лв.
вместо 194.21лв. главница, 42.91лв.
вместо 138.03лв. лихва за ТБО за целия период (Приложение №17 към ССчЕ);
5). ПИ с идентификатор
10135.4504.604 (партиден
№3706251107021) – ДНИ за 2016г и 2017г – без изменение; ТБО за 2014г, 2015г,
2016г и 2017г – без изменение, т.к. изчислените със ССчЕ стойности са по-високи
от тези по АУЗ и с оглед забраната за reformatio
in peus;
6). ПИ с идентификатор
10135.4024.101 (партиден
№3706251107022) – ДНИ за 2016г – 5.82лв.
вместо 11.64лв. главница; ДНИ за 2017г - 5.82лв. вместо 11.64лв. главница, лихва без изменение (Приложение
№8 към ССчЕ); ТБО за 2014г – 3.35лв. вместо
22.70лв. главница – само за компонента „поддържане чистотата на териториите за
обществено ползване“; ТБО за 2015г - 3.35лв.
вместо 21.54лв. главница; ТБО за 2016г – 3.35лв. вместо 21.54лв. главница; ТБО за 2017г – 3.35лв. вместо 9.89лв. главница, 4.75лв. вместо 15.07лв. лихви върху ТБО
за целия период (Приложение №15 към ССчЕ);
7). ПИ с идентификатор
10135.4024.104 (партиден
№3706251107023) – ДНИ за 2016г – 5.81лв.
вместо 11.64лв. главница; ДНИ за 2017г - 5.81лв. вместо 11.64лв. главница; ТБО за 2014г – 3.34лв. вместо 22.60лв. главница – само
за компонента „поддържане чистотата на териториите за обществено ползване“; ТБО
за 2015г – 3.34лв. вместо 21.50лв.
главница; ТБО за 2016г – 3.34лв.
вместо 21.50лв. главница; ТБО за 2017г – 3.34лв.
вместо 9.88лв. главница; 1.48лв. вместо
15.03лв. лихва за ТБО за целия период (Приложение №11 съм ССчЕ);
8). ПИ с идентификатор
10135.4507.090 (партиден
№3706251107024) – ДНИ за 2016г – 10.35лв.
вместо 20.71лв главница; ДНИ за 2017г - 10.35лв.
вместо 20.71лв главница, лихва без изменение (Приложение №8 към ССчЕ); ТБО за
2014г – 5.95лв. вместо 40.38лв.
главница – само за компонента „поддържане чистотата на териториите за
обществено ползване“; ТБО за 2015г – 5.95лв.
вместо 38.31лв. главница; ТБО за 2016г – 5.95лв.
вместо 38.31лв. главница; ТБО за 2017г – 5.95лв.
вместо 17.60лв. главница, 8.46лв.
вместо 26,79лв. лихва върху ТБО за целия период (Приложение №16 към ССчЕ);
9). ПИ с идентификатор
10135.4503.387 (партиден
№3706251107025) – ДНИ за 2016г и за 2017г – без изменение; ТБО за 2014г, 2015г,
2016г и 2017г – без изменение, т.к. изчислената от ССчЕ стойност на компонента
„поддържане чистотата на териториите за обществено ползване“ е 0.77лв.
главница, по-висока от определената с АУЗ стойност 0.66лв.
Така общият размер на установени с АУЗ
задълженията, които следва да бъдат отменени, е: ДНИ – главница – 262.17лв; ДНИ
– лихви – 8.03лв; ТБО – главница 1156.46лв., и ТБО – лихви 175.71лв. (вкл.
стойностите за имоти с партидни №5305Н170882 и №6402181177008 – изцяло).
Въз основа на гореизложеното и с оглед
посочените в АУЗ общи стойности на дължимите ДНИ – 612.28лв. главница и
43.72лв. лихви, съотв. ТБО – 1 827.51лв. главница и 319.43лв. лихви, съдът
намира, че оспорения акт следва да бъде отменен, както следва: в частта за ДНИ
– за разликата над 350.11 лв. до 612.28лв. главница и за разликата над 35.69лв.
до 43.72лв. лихви; и за ТБО – за разликата над 671.05лв. до 1827.51лв. главница
и за разликата над 143.72лв. до 319.43лв. лихви.
При този изход на делото претенциите на
страните за присъждане на разноски са частично основателни – съобразно
уважената, респ. отхвърлена част от жалбата. За жалбоподателя – при направени
разноски в размер на 1 662.97 лв. (10лв. ДТ + 402.97лв. – СТЕ + 650лв. ССчЕ +
600лв. адвокатско възнаграждение - списък по чл.80 от ГПК) и уважена част от
жалбата 1 602.37лв. от цялата ст-ст на АУЗ 2 802.94лв., се следват разноски в
размер на 950.68лв. За ответната страна – при направени разноски 890 лв.
(460лв. – СТЕ + 430лв. юрисконсултско възнаграждение на осн.чл.8 ал.1 т.2 от
Наредба №1/2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения) и
отхвърлена част от жалбата от 1 200.57лв. от цялата ст-ст на АУЗ
2 802.94лв., се следват разноски в размер на 381.21лв. Или ответникът следва да бъде осъден да заплати
на жалбоподателя разноски по делото в
размер на 569.47 лв. по компенсация.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Акт
№МД-АУ-12398-1/14.11.2017г за установяване на задължения по чл.9б от ЗМДТ и
чл.107 ал.3 от ДОПК, издаден от ст. инспектор „КРД” в Дирекция „Местни данъци“
при Община –Варна, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция „Местни данъци“
при Община Варна, с който в тежест на Т.Д.Ю., ЕГН **********,***, са установени
задължения за данък недвижими имоти и такса за битови отпадъци за 11 недвижими
имота в гр.Варна за периода 2014 - 2017г., КАКТО
СЛЕДВА: в частта за ДНИ – за
разликата над 350.11 лв. до 612.28лв. главница и за разликата над 35.69лв. до
43.72лв. лихви; и в частта за ТБО -
за разликата над 671.05лв. до 1827.51лв. главница и за разликата над 143.72лв.
до 319.43лв. лихви.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на Т.Д.Ю., ЕГН **********,***, против Акт №МД-АУ-12398-1/14.11.2017г за
установяване на задължения по чл.9б от ЗМДТ и чл.107 ал.3 от ДОПК, издаден от
ст. инспектор „КРД” в Дирекция „Местни данъци“ при Община –Варна, мълчаливо
потвърден от директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, в останалата й част – за разликата над
1602.57лв. до цялата стойност на задължението по АУЗ в размер на
2 802.94лв.
ОСЪЖДА
Община Варна да заплати на Т.Д.Ю., ЕГН **********,***, сторените в
производството разноски в размер на 569.47лв. по компенсация.
Решението подлежи на касационно обжалване
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд на РБ.
Преписи от решението да се връчат на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: