Р Е Ш Е Н И Е
град Ловеч, 14.08.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми наказателен състав в открито заседание на двадесет и седми юли, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА ВУТОВА
при секретаря: ВАЛЯ ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД №434 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:
С Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система - Серия Г №0015008 на ОД на МВР Ловеч на Д.А.Н.С., ЕИК *********, гр. София, за извършено нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, във връзка с чл.638, ал.4 във вр. с чл.638, ал.1, т.2 във вр. с чл.461, т.1 от КЗ е наложена имуществена санкция в размер на 2000.00 лева, за това, че на 22.01.2020 г. в 17.17 часа в обл. Ловеч, I -4, км. 38+600, юридическо лице, притежаващо МПС, което е регистрирано на територията на Р. България и не е спряно от движение, не е сключило договор за застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, заснето с АТС ARH CAM S, с МПС Ф.К.вид лек автомобил с регистрационен номер *******. Посочено е, че е установено нарушение на Кодекса за застраховането /КЗ/, заснето с автоматизирано техническо средство / система №11743с0.
Срещу Електронния фиш в законоустановения срок, е подадена жалба от Държавна агенция „Национална сигурност“, представлявана от председателят Д.З.Г., представляван по пълномощно от Х.Х., с която моли обжалвания ЕФ да бъде отменен като незаконосъобразен. Излагат, че същият е издаден при съществено нарушение на процесуалния и материалния закон, както и че е необоснован. Сочи, че законодателят разграничава нарушението по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ и това по чл.638, ал.4 от КЗ, като първото посочено нарушение било формално и се явявало довършено и наказуемо по чл.638, ал.1, т.2 от КЗ от момента на изтичане валидността на предходната полица за застраховка ГО на автомобилистите, като за съставомерността на деянието било без правно значение дали автомобилът се управлява или не, като състава се довършвал с неизпълнение на задължението за сключване на ГО от лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Р България и не е спряно от движение. Сочи, че от друга страна нарушението по чл.638, ал.4 от КЗ е довършено при установено управление на МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка ГО на автомобилистите. Сочи, че в този случай законодателят е допуснал диференцираната процедура по чл.647, ал.3 от КЗ, тъй като всеки акт на управление, констатиран посредством автоматизирано техническо средство или система е наказуем при положение, че не е налице сключена застраховка ГО на автомобилистите, при наличие на задължение за това. Сочи, че в случая била неправилно приложена съответната на нарушението санкционна норма. Излага, че ако жалбоподателят е установен, че в качеството му на собственик няма сключен договор за задължителна ГО, то е следвало наказанието да бъде наложено на основание чл.638, ал.1, т.2, а не както е сторено в случая и наказанието е наложено на основание чл.638, ал.4 от КЗ. Излага, че посочената в ЕФ санкционна норма, а именно по чл.638, ал.4 от КЗ отговаря на друго по вид нарушение, а именно по чл.638, ал.3 от КЗ и санкционира всяко управление на МПС, за което няма сключена застраховка ГО. Сочи, че с оглед на това не ставала ясна волята на АНО, досежно конкретното нарушение, което се твърди, че е осъществено от наказаното лице. Излага, че посоченият пропуск води до невъзможност жалбоподателят да разбере за какво е наказан – дали да това, че като собственик няма задължителна ГО или за това, че е установен да управлява МПС, за което няма сключена такава. Излага, че тази неяснота безспорно затруднява защитата по делото. Излага, че с ЕФ може да се налага „глоба“ или „имуществена санкция“ единствено в хипотезата на чл.638, ал.4 респ.ал.6 от КЗ, които обаче са приложими и съответстват на нарушение по чл.647, ал.3 от КЗ, което в издадения ЕФ не се твърдяло да е установено. Излага, че в случая липсвало и точно описание на съставомерното деяние, като не ставало ясно, какво действие е извършвал автомобила. Излага, че не отговаряло на действителната фактическа обстановка и отразеното в ЕФ, че на посочената дата, ЮЛ не е сключило застраховка, тъй като задължението за това било възникнало по – рано. Излага, че не на последно място, установената и и описана в ЕФ липса на застраховка противоречала на фактите от обективната действителност. Излага, че заснетия с автоматизираното техническо средство или система л.а., е притежавал валидна застраховка ГО на автомобилистите към 22.01.2020 г. за което прилага копие на Застрахователен сертификат №BG/03/*********, издаден от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, стикер №77060277 и контролен талон №77060277, удостоверяващи наличието на сключена застраховка ГО на автомобилистите по отношение на процесния л.а.С оглед на гореизложеното моли да се отмени процесния ЕФ като им бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Х.Х., която моли да се отмени обжалвания ЕФ, като неправилен и незаконосъобразен. Представя писмени бележки, в които е изложила подробни аргументи за отмяна на обжалвания ЕФ.
Ответникът – ОД на МВР Ловеч - редовно призовани, не изпращат представител.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и по
същество основателна.
Съдът
приема, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано лице,
поради което е допустима. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП (Нова -
ДВ, бр.10 от
С оглед дадената правна квалификация на нарушението, при описанието му следва ясно и пълно да са изложени всички обстоятелства относими към така очертания фактически състав. Описанието на нарушението следва да се съдържа в обстоятелствената част на съответния административнонаказателен акт, а не да се установява и извежда от други материали по преписката, чиято функция е не да установят, а да подкрепят и докажат вменения състав на нарушение. Изискването за описание на нарушението налага отразяване в пълнота на фактите, изпълващи признаците от съответната административнонаказателна норма - в какво действие или бездействие се е изразило деянието, какво правно предписание деецът е нарушил или не е изпълнил, които обстоятелства в случая са отразени непълно. Лаконичният запис, че на визираните дата, час и място с АТС е установено, че собственикът не е сключил договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в нарушение на Кодекса за застраховането, както и нелогичния запис, че нарушението е установено с АТС - ARH CAM S, и с МПС Ф.К.вид лек автомобил с регистрационен номер *******, не изпълва законовото изискване за ясно описание на нарушението и точно правно квалифициране, поради което направените в тази връзка с жалбата и доразвити в писмените бележки на жалбоподателят възражения се споделят от съда.
Основателно в жалбата се поддържа, че съставът на визираната в ЕФ норма на чл. 638, ал. 4 от Кодекса за застраховането е различен от този на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
Правилно е изложеното в жалбата, че нарушението по 483, ал. 1, т. 1 от КЗ е формално и е довършено и наказуемо по чл. 638, ал. 1 от КЗ от момента на изтичане валидността на предходната полица за застраховка "Гражданска отговоронст" на автомобилистите. За съставомерността на това деяние е ирелевантно обстоятелството дали автомобилът се управлява или не, тъй като съставът на нарушението се реализира с несключване на "ГО" на автомобилистите от лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. При тази хипотеза неизпълнението на задължението на собственика по чл. 638, ал. 1, вр. чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ може да се установи по документи, без да е необходимо заснемането на превозното средство в движение, като отговорността се ангажира по общия ред - чрез съставяне на акт за установяване на административно нарушение и издаване на наказателно постановление.
Основателно е и възражението, че съставът на нарушението по чл. 638, ал. 4 от КЗ е различен от обективна страна, доколкото установява специален ред за наказване при установено с АТС управление на моторно превозно средство, за което няма сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност". Т. е., нарушението ще бъде довършено, когато с АТС се установи управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите. Именно в тази хипотеза законът в разпоредбата на чл. 647, ал. 3 от Кодекса за застраховането допуска издаване на електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата, който се изпраща на собственика на моторното превозно средство, като за него възниква задължение в 14-дневен срок от получаването да заплати глобата или имуществената санкция по чл. 638, ал. 4 и 6, без възможност за прилагане на разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от Закона за движение по пътищата. Следователно, в този случай собственикът на превозното средство носи обективна отговорност за извършеното макар и от друго лице нарушение, изразяващо се в управлението му без задължителната застраховка.
Установеният от законодателя в посочената разпоредба особен ред за установяване на административно нарушение, за налагане на съответно административно наказание и за заплащане на наложените глоба или имуществената санкция е приложим само по отношение на собственика на моторното превозно средство и е в отклонение от общото правило, въведено в чл. 647, ал. 1 от КЗ, според което, актовете за установяване на административно нарушение се съставят от оправомощени от заместник-председателя длъжностни лица, а в случаите по чл. 638, ал. 1-3 и 5 и чл. 639 - от длъжностните лица на службите за контрол по Закона за движението по пътищата.
В процесния електронен фиш в обективната страна на нарушението елементът управление на МПС отсъства, липсват и данни за еднозначен извод в тази насока, доколкото не е посочена евентуална посока на движение на същото. При това положение, правната квалификация на нарушението е необоснована и се явява в противоречие с фактите на нарушението. Както се посочи, формалното бездействие по отношение задължението на собственика да сключи договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите представлява нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, а само при управление на моторно превозно средство без сключен и действащ такъв застрахователен договор, установено с АТС ще бъде осъществен състава на чл. 638, ал. 4 от КЗ и ще бъде приложим редът за наказване с електронен фиш, съгласно чл. 647, ал. 3 от Кодекса за застраховането.
Изложените нарушения на процесуалните изисквания относно описанието на обективните признаци на нарушението са съществени, неотстраними са и мотивират отмяна на обжалвания електронен фиш като незаконосъобразен, тъй като пряко рефлектират върху правото на защита на нарушителя, а и препятстват възможността съдът да прецени има ли извършено нарушение и правилно ли е квалифицирано същото.
На следващо място в процесния случай са представени доказателства, че жалбоподателят е изпълнил вмененото му от закона задължение да сключи и разполага с валидна застраховка "Гражданска отговорност" по отношение на процесния автомобил и то към датата на твърдяното нарушение. С жалбата са представени пред съда оригинал за сверка и заверено копие от Застрахователен сертификат №BG/03/*********, издаден от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, стикер №77060277 и контролен талон №77060277, от които се установява, че към датата на визираното в процесния ЕФ нарушение – 22.01.2020 г. е била налице сключена застраховка ГО на автомобилистите по отношение на процесния л.а. При така установеното съдът намира, че жалбоподателят не е осъществил нито от обективна, нито от субективна страна описаното в процесния ЕФ нарушение. Същия към 22.01.2020 г. е имал валидна застраховка "Гражданска отговорност", и автомобила се е движил след като за него е бил сключен застрахователен договор за тази задължителна застраховка.
Предвид изхода на делото искането на процесуалният представител на жалбоподателят за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН /ДВ бр. 94/ 29.11.2019 г. / ОД на МВР гр. Ловеч следва да бъдат осъдени да заплатят на Д.А.Н.С., ЕИК *********, гр. София, представляван от председателят Д.З.Г., сумата от 370.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за един юрисконсулт за осъществено процесуално представителство пред Районен съд Ловеч.
По изложените съображения съдът намира,
че обжалвания електронен фиш е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
Водим от гореизложеното
и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система - Серия Г №0015008 на ОД на МВР Ловеч, с който на Д.А.Н.С., ЕИК *********, гр. София, за извършено нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, във връзка с чл.638, ал.4 във вр. с чл.638, ал.1, т.2 във вр. с чл.461, т.1 от КЗ е наложена имуществена санкция в размер на 2000.00 лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр.
Ловеч да заплатят на Д.А.Н.С., ЕИК *********, гр. София, представляван от
председателят Д.З.Г., сумата от 370.00 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за един юрисконсулт за осъществено процесуално представителство
пред Районен съд Ловеч.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Ловешки административен съд по реда на АПК, в 14 дневен срок от
съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: