Решение по КНАХД №1878/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът Н. Х. К. от [населено място], [улица], вх.2, ат.3, ап.8 е оспорил решение № 640/20.08.2025 г., постановено по АНД № 2137/2025 г. по описа на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 25-0769-000632/20.05.2025 г. на началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Бургас.

С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно. касаторът счита, че районният съд е следвало да отмени наложените му две глоби с обжалваното наказателно постановление, тъй като счита, че случаят е маловажен – „на всеки могат да му счупят страничното огледало и да го блъснат отзад, като повредят светлините“. Счита, че административнонаказващият орган не се е запознал и не се е съобразил с неговите съображения. Счита, че е възможно да му бъде отменено наложеното наказание. Иска обжалваното решение да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде отменено наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът се явява лично, поддържа касационната жалба и пледира за нейното уважаване.

Ответникът по касация – началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Бургас, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.

На касатора е била ангажиран административнонаказателната отговорност за това, че управлява на 17.11.2024 г. в 20:57 часа по [улица]лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № [рег. номер], който е с незначителна техническа неизправност, изразяваща се в счупено ляво странично огледало и осветлението на задната регистрационна табела не работи. Административнонаказващият орган е приел, че с тези действия касаторът е осъществил съставите на две нарушения – първото е нарушение на чл.100, ал.4, т.2 от Закона за движение по пътища, който изисква водачът на МПС да поддържа видими, чисти, регулирани и в изправност устройствата за осветление и сигнализация при маневра, а отсъствието на осветление на задната регистрационна табела е неподдържане на устройството за осветление. Другото нарушение е на чл.139, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата, тъй като автомобилът се движи с незначителна техническа неизправност, изразяваща се в счупено ляво странично огледало. За първото нарушение му е наложена глоба в размер на 20 лв. на основание чл.185 от ЗДвП, а за второто нарушение е наложена глоба в размер на 50 лв. на основание чл.179, ал.6, от.1 от ЗДвП.

Районният съд е приел в обжалваното решение, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да доведат до отмяната на обжалвания акт. Направил е извод, че нарушенията са доказани по несъмнен начин и правилно е била ангажирана отговорността на процесния касатор за тях. Затова е потвърди наказателното постановление.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Възраженията, изложени в касационната жалба, са неоснователни.

От представените по делото доказателства се установява, че след като са били констатирани описаните по-горе две нарушения, длъжностните лица, които са ги констатирали, са съставили фиш на основание чл.186 от ЗДвП поотделно за всяко нарушение, с които са наложени същите по размер глоби. След получаването на тези фишове процесният касатор е подал възражение на следващия ден – 18.11.2024г. По тази причина и съобразно разпоредбата на чл.186, ал.2 от ЗДвП органът е пристъпил към съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление, защото законодателят предвижда извършването именно на тези действия, ако фишът е бил оспорен. От това възражение става ясно, че касаторът Н. К. не оспорва извършените нарушения, дори описва във възражението причините, поради които са настъпили и какви действия е предприел, за да ги отстрани. Но тъй като в първоначално съставените фишове не са посочени фактите, [жк], а именно счупено ляво огледало и неработещо осветление на задната регистрационна табела, а вместо това е описано съдържанието на нормата, която е нарушена, а именно „движи се с незначителна техническа неизправност на ППС“ и „водачът на МПС не поддържа видими, чисти, регулирани и в изправност устройства за осветление и сигнализация при маневри“, касаторът е приел, че не е наказан за деянията, които не отрича, че е извършил, а за нещо различно от тях, доколкото сам посочва, че редовно мие фаровете, стоповете и мигачите си и затова счита, че не е вярно, че не ги поддържа чисти и в изправност. Изрично във възражението е записано „…като се запознах с написаното във фишовете, не съм съгласен със записаното от пътния полицай, което не е правилно и не е вярно. Той ме спира за счупено огледало и липсващи светлини, а пише съвсем друго“. От това възражение несъмнено става ясно, че поради липса на описание на конкретните факти, които са довели до извода за извършени нарушения в съответните фишове, издадени на основание чл.186 от ЗДвП, касаторът е достигнал до погрешен извод, че е санкциониран за друго, а не за това, което действително е извършил и сам признава дори във възражението.

С оглед подаването на обсъденото по-горе възражение, правилно органът е пристъпил към съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление. В наказателното постановление при описание на нарушението съвсем излишно и ненужно отново на два пъти е цитирано съдържанието на нормите, които са нарушени, но наказващият орган в скоби вече е посочил и конкретните факти, чието осъществяване е довело до извода за наличието на извършени нарушения, които са санкционирани. Затова следва да се направи извод, че в наказателното постановление, въпреки напълно излишното двукратно описание на съдържанието на абстрактните норми, вече са посочени и нарушенията, а именно счупено ляво странично огледало и неработещо осветление на задната регистрационна табела. Съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление са извършени в сроковете, предвидени в ЗАНН, съдържат всички реквизити. По тази причина следва да се направи извод, че с тяхното издаване не е нарушен както Законът за движение по пътищата, така и ЗАНН. Наложените наказания са такива, каквито предвиждат приложените санкционни норми. Те са с фиксиран размер и съгласно чл.27, ал.5 от ЗАНН не могат да бъдат изменяни.

Неоснователно е възражението на касатора, че се касае за маловажен случай. Извършените нарушения сами по себе си са с по-ниска обществена опасност и затова предвидените за тях наказания от гледна точка на размера им са малки – 20 и 50 лева, но осъществените от касатора деяния са типични за този вид нарушения. По тази причина не могат да се квалифицират като маловажни и да се приложи чл.28 от ЗАНН.

По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход от спора разноски се дължат в полза на ответника, но такива не са претендирани.

На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63в, от ЗАНН, Административен съд Бургас,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 640/20.08.2025 г., постановено по АНД № 2137/2025 г. по описа на Районен съд Бургас.

Решението не подлежи на обжалване и протест.