Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, четиринадесети
състав, в открито съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЙОВА ПРОДАНОВА
при секретаря Наталия Зирковска изслуша докладваното от съдията адм. д. № 1334 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.156 и сл. на Глава деветнадесета от Данъчно-осигурителния
процесуалния кодекс, вр. чл.4, ал.5 от Закона за местните данъци и такси.
Образувано е по жалба на Т.И.Й.,
ЕГН **********,***, чрез адв. Р.Д., срещу Акт за установяване на задължения по
чл.107, ал.3 от ДОПК №МД-АУ-6784 от 21.06.2018 година, издаден от главен
инспектор "Контролно-ревизионни дейности" в Дирекция "Местни
данъци" в Община Варна, в частта по р.ІІ, т.2, с която за жалбоподателя са
установени задължения за данък върху превозните средства за 2015 година в
размер на 2115,00 лева главница и дължимата върху нея лихва от 387,54 лв. към
21.06.2018 година, потвърден с Решение №
МД-РШ-079 от 22.11.2018 година на директора на дирекция "Местни
данъци" при Община Варна.
Жалбата е основана на твърдение
за неправилна преценка на представено доказателство - удостоверение от
03.09.2018 година на сектор "Пътна полиция" при ОД МВР - Варна,
установяващо, че за процесния период няма регистриран за движение по пътната
мрежа в страната на името на Т.Й. автомобил с рег.№ ***. Искането е акта да
бъде отменен.
В заседанието по същество е
предявен и довод за недоказаност на правото на собственост на автомобила.
Ответната страна Директорът на
дирекция "Местни данъци" при Община Варна оспорва жалбата чрез
процесуален представител по съображения, че по отношение на процесния автомобил
не е доказано прекратяване на регистрацията му по смисъла на разпоредбите на
Наредба №1-45/2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне
на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от министъра на вътрешните
работи, посл. изменение ДВ бл.20/2018 г., поради което подадената от
жалбоподателя декларация в качеството му на собственик на МПС го ангажира за
заплащане на данък. Предявено е искане за присъждане на разноски.
Съдът,
въз основа на събраните по делото доказателствата и преценка на
законосъобразността на обжалвания акт с оглед предявените основания и служебно,
в изпълнение на разпоредбата на чл.168 от АПК, приема следното:
По
отношение на фактите:
С
обжалвания акт от 21.06.2018 година, въз основа на подадена от Т.Й. декларация
по чл.54 от ЗМДТ от 30.08.2006 година за притежавано пътно превозно средство
без леки автомобили, с рег.№***, с посочен номер на двигател и рама, марка
Камаз, модел неуказан, година на производство 1986 г. и данни за невнесени
дължими суми, е установено задължение за данък върху превозните средства за
2015 година в размер на 2115.00 лв. главница и лихви в размер на 387,54 лв. към
датата на издаване на акта. Като правно основание за постановяването му е посочена
разпоредбата на чл.107, ал.3 от ДОПК във връзка с чл.4, ал.1 от ЗМДТ.
При
оспорване на акта по административен ред в решението от 22.11.2018 година на
директора на дирекция "Местни данъци" при Община Варна са изложени
мотиви с позоваване на законовите разпоредби на чл.52 и сл. от Закона за
местните данъци и такси, регламентиращи задължението на собствениците на
регистрирани за движение по пътищата на страната превозни средства и реда за
определяне на размера на данъка и на фактическото основание за
определяне на задължението - подадената от лицето декларация с представяне на
договор за покупко-продажба на МПС от 18.11.2004 година, както и факта на
неизпълнение на задължението.
При
оспорването по административен ред, по искане на решаващия орган от сектор
"Пътна полиция" при ОД на МВР Варна с писмо, вх.номер от 20.06.2018
година са предоставени данни, съгласно които от 29.06.1993 година до изпращане
на писмото регистриран собственик на ПС с рег.№ *** е К.Г.с ЕГН **********.
В
контролното административно производство и пред настоящата инстанция
жалбоподателят се позовава на удостоверение УРИ № 819000-34377 от 03.09.2018
година на сектор "Пътна полиция" при ОД МВР - Варна, съгласно което,
по данни от централна база на Автоматизираната информационна система "КАТ
- регистрация" и по регистър, на името на Т. Й. Й., ЕГН **********, не съществува
информация за регистрация на товарен автомобил "Камаз 5511" с рег.№ ***.
Като
доказателство по делото е представено удостоверение УРИ № 819000-51399 от
17.10.2019 година на сектор "Пътна полиция" при ОД МВР - Варна,
установяващо вече посоченото в удостоверението от 03.09.3018 година, че като
собственик на процесното превозно средство се води К.Г.с ЕГН **********. Считано от 01.06.2006 г. и понастоящем
товарният автомобил е със служебно прекратена регистрация на основание пар.3,
ал.3 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредба №1-45/24.03.2006 г.
Налагащите
се правни изводи:
Жалбата,
дала основание за образуване на делото, е подадена в срок от адресата на
оспорения акт, поради което производството е допустимо и съдът дължи
произнасяне по съществото на спора.
Представените
Заповед №К-032 от 09.06.2017 година на Кмета на Община Варна и Заповед № 1756
от 13.06.2017 година на зам. кмета на Община Варна установяват компетентността
на органа, постановил оспорения акт, което го определя като валиден, съобразен
с правилото на чл.4, ал.1 от ЗМДТ.
Разпоредбата
на чл.53 от ЗМДТ възлага задължението за заплащане на данъка по чл.52 от същия
закон, включително този за превозните средства, които са регистрирани за
движение по пътната мрежа на републиката, на собственика на съответното
превозно средство. Следователно, задължението за заплащане на данъка по т.1 на
чл.52 от ЗМДТ изисква кумулативното наличие на две предпоставки – право на
собственост върху превозно средство и това превозно средства да е регистрирано
за движение по пътищата на страната.
Съдът
намира за доказано от събраните по делото доказателства правото на собственост
на жалбоподателя върху процесното превозно средство - "Камаз 5511" с
рег.№ ***, с посочени номера на двигател и рама, описани в Договор за покупка
на МПС от 18.11.2004 година. Подаването на декларация по чл.54 от ЗМДТ от
30.08.2006 година от Т.И.Й. с изявление от него за придобито право на
собственост върху автомобила, при съпоставянето на данните по договора – печат
на нотариус Роза Кожухарова и
посочването на номера на договора – №1239 от 18.11.2004 година в
декларацията, налагат извод за наличие на първата предпоставка за дължимост на
данъка по чл.52, т.1 от ЗМДТ. Данните от Автоматизираната информационна система
"КАТ - регистрация", че от 29.06.1993 година регистриран собственик
на ПС с рег.№ *** е К.Г.с ЕГН ********** не оборват установеното относно
правата на Т.Й. върху превозното средство. Неоснователно е и възражението на
жалбоподателя, че представеното с административната преписка копие на договора
от 18.11.2004 г., което не съдържа нотариална заверка на подписите налага извод
за недоказаност на правото му на собственост като основание за дължимост на
данъка.
За
недоказано преценява съдът наличието на втората, изисквана от закона
предпоставка за възникване на данъчното задължение по чл.53 от ЗМДТ –
превозното средство да е регистрирано за движение по пътната мрежа на страната.
По делото няма спор относно обстоятелството, че процесният автомобил е
с табели с регистрационен номер, които не отговарят на изискванията на българските
стандарти БДС 15980 и БДС ISO 7591.
С влизане в сила на разпоредбата на пар. 3, ал. 3 от
Наредба № I-45/24.03.2000 г. за регистриране,
отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства
и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства, считано от
01.06.2006 г. служебно се прекратява регистрацията на всички превозни средства
с табели с регистрационен номер, които не отговарят на изискванията на
българските стандарти БДС 15980 и БДС ISO 7591.
Посочената норма урежда правно основание за служебно прекратяване на
регистрацията на превозните средства,
което е
извън посочените в чл. 18б от Наредба № I-45/2000
г. Предвид неговото еднократно действие, това правно основание не е включено в основния текст на чл. 18б
от Наредба № I-45/2000 г., а в Преходните и заключителни разпоредби на наредбата. Независимо от мястото им в
подзаконовия акт, всички норми, уреждащи прекратяването на регистрацията на
превозните средства, доколкото не са предвидени специални разпоредби, проявяват
едни и същи правни последици. В случая, правните последици на
разпоредбата на пар.3, ал.3 от Наредба №І-45/2000 г. са идентични с тези на
последиците на прекратяването на регистрацията по чл.18, т.1 и 2 от Наредба №І-45/2000 г.
За процесната 2015 година разпоредбата на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ в редакцията й съгласно ДВ
бр.105/2014 година, в сила от 01.01.2015 година, предвижда, че „за превозните
средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца,
следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение“. Второто изречение
на нормата урежда хипотезата на излезлите от употреба моторни превозни средства, за
които в нормативен акт е предвидено задължение за предаване за
разкомплектуване, като предвижда, че за
тях данък
не се дължи след прекратяване на регистрацията им за движение и представяне на
удостоверение за предаване за разкомплектуване.
Безспорно, в настоящия процес няма факти, които да водят до приложение
на второто изречение на ал.4 на чл.58 от ЗМДТ.
В случая, при служебно прекратената регистрацията на процесния автомобил,
считано от 01.06.2006 година, съгласно изменението на чл.58, ал.4 от ЗМДТ /в
редакцията му за 2015 година/, за 2015 година за собственика не е налице
данъчно задължение по чл.52 от ЗМДТ. Недължимостта на данъка произтича както от
отсъствието на втората предпоставка по чл.52, т.1 от ЗМДТ, така и от наличието
на предвидения в изричната разпоредба на чл.58, ал.4, изр.първо от ЗМДТ факт –
прекратена регистрация на МПС. По делото няма
твърдения и доказателства процесното
превозно средство да е излязло от употреба моторно превозно средство, за което
в нормативен акт е предвидено задължение за предаване за разкомплектоване,
поради което за настъпване на правните последици - недължимост на данък, не е
необходимо представянето на удостоверение за предаване на превозното средство
за разкомплектоване.
При изложените съображения за необлагаемост с данък превозни средства на
процесния автомобил, оспореният акт, с който за жалбоподателя са установени данъчни
задължения за 2015 г. е неправилен, постановен в нарушение на материалния
закон, което налага неговата отмяна.
Аргумент в полза на изложеното е новата разпоредба на чл.58, ал.5 от ЗМДТ /ДВ бр.97/2017 г., в сила от 01.01.2018 година, която изрично урежда
неприложимостта на ал.4 към хопотезата на служебно пректратена регистрация на
основание пар.3, ал.3 от Наредба №І-45/2000 г.
Предвид изхода на спора, своевременно направеното искане и
осъществената по делото адвокатска защита, в полза на жалбоподателя следва да
бъдат присъдени разноски. Като съобразява предявеното от ответната страна
възражение за прекомерност на разноските, съдът, на основание чл.78, ал.5 от ГПК вр. чл.144 АПК, вр. чл.8, ал.1, т.2 от Наредба №1/2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, определя размера на
разноските, които следва да бъдат присъдени на 420.00 лева.
Водим
от горното, на основание чл.172, ал.2, предл. второ от
Административнопроцесуалния кодекс, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на
задължения по чл.107, ал.3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
№МД-АУ-6784 от 21.06.2018 година, издаден от главен инспектор
"Контролно-ревизионни дейности" в Дирекция "Местни данъци"
в Община Варна, в частта по р.ІІ, т.2, с която за Т.И.Й., ЕГН **********,***,
са установени задължения за данък върху превозните средства за 2015 година в
размер на 2115,00 лева главница и дължимата върху нея лихва от 387,54 лв. към
21.06.2018 година, потвърден с Решение №
МД-РШ-079 от 22.11.2018 година на директора на дирекция "Местни
данъци" при Община Варна.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Т.И.Й., ЕГН **********,***, разноски
по делото в размер 420.00 /четиристотин и двадесет/ лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд в 14 / четиринадесет / дневен срок
от съобщението до страните.
СЪДИЯ: