РЕШЕНИЕ
№ 134
гр. ***, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *** в публично заседание на шестнадесети февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Сийка Златанова
при участието на секретаря Сирма Купенова
като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело №
20225440100767 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът С. А. Ч. от с. ***, общ. *** е предявил срещу *** „***” София, обективно и
кумулативно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 и
чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, с който се иска да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца
сумата от 1 904,38 лв., представляваща дължимо и неплатено трудово възнаграждение за
положен от ищеца 228 часа нощен труд в периода 24.07.2019 – 31.07.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 09.08.2022 г. – датата на подаване на исковата
молба до окончателното заплащане на задължението и акцесорния към него иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 249,41 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата, считано от 01.08.2019 до 09.08.2022 г.; иск с
правно основание чл. 181, ал. 3, изр.първо ЗМВР за заплащане на левовата равностойност в
размер на 247,80 лв. на неосигурената безплатна предпазна храна за положен труд със
специфичен характер на неосигурени ободряващи напитки за положен нощен труд, за
периода 24.07.2019 – 09.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
01.08.2019 г. до окончателното заплащане на възнаграждението и акцесорен иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху тази главница в
размер на 50,27 лв., начислена за периода 01.09.2019 – 31.07.2022 г.; иск за заплащане на
сумата от 375,95 лв., представляваща сбор от неплатеното възнаграждение за неотчетеното
като отработено време за пътуване със служебен транспорт при командироване в периода
01.08.2019 – 31.07.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
09.08.2022 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на
задължението и акцесорен иск към него с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане
на обезщетение за забава върху тази главница в размер на 50,27 лв., начислена за периода
01.09.2019 – 31.07.2022 г..
/Размерите на исковете са изменени в съдебно заседание./
Фактическите твърдения, на които ищецът основава исковете, се свеждат до
следното:
Съществуващо служебно правоотношение между страните, по което ищецът
изпълнява длъжността старши полицай – водач на патрулен автомобил в *** - *** при ***.
За времето от 24.07.2019 до 31.07.2022 г. е положил общо 1 600 часа нощен труд, който при
1
преизчисляването му с коефициент 1.143 възлиза на 1 828 часа дневен труд. Нощният труд
не е преизчислен в дневен от работодателя и не му е заплатен. Разликата след
превръщането на часовете положен нощен труд в часове дневен труд представлява 228 часа
положен труд, който не му е заплатен, съобразно разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР и чл.
31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., Наредба № 8121з-36/07.01.2020 г., в сила от 10.01.2020
г.; Наредба № 8121з-1174/21.10.2020 г., в сила от 03.11.2020 г. и Наредба № 8121з-
1353/15.12.2020 г., в сила от 01.01.2021 г., издавани от министъра на вътрешните работи,
уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи, респ. субсидиарно приложимата разпоредба на чл. 9, ал. 2 от Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.).
Твърди, че е приложимо решение от 24.02.2022 г. на съда на ЕС по дело С-262/2020
г., образувано по преюдициално запитване от РС – Луковит, във вр. с чл. 8 и чл. 12, б.„а“ от
Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на съвета, налагащо в случай на разлика
в третирането в националното законодателство в областта на нощния труд при различни
категории работници, съдът да тълкува националното право във възможно най-голяма
степен с оглед текста и целта на съответната разпоредба от първичното право, като вземе
предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни методи,
за да достигне разрешение, съответстващо с преследваната от нея цел. Въз основа на това
решение счита, че новата ал. 4 от чл. 187 ЗМВР е в противоречие с това тълкуване и следва
държавните служители да бъдат еднакво третирани с останалите лица, работещи по трудови
правоотношения.
Задължението на работодателя за заплащане на възнаграждение за положения нощен
труд е част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение, а за последното е
установен срок. На основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичане
на срока, в който е трябвало да се изплати съответното възнаграждение. Неизпълнението за
заплащане на възнаграждение за положения от ищеца нощен труд чрез приравняването му с
посочения коефициент го е поставило в състояние на забава, за което дължи съответното
обезщетение под формата на лихва за забава. Лихвата е дължима върху дължимите
възнаграждения по тримесечия, като началната дата за изчисляване е последния ден от
месеца, следващ този за тримесечието за което се отнася, с оглед отчитането на труда,
изчисляването и изплащането съобразно ЗМВР, като крайната дата за изчисляване е датата
на входиране на исковата молба в съда.
Освен това счита, че в периода 24.07.2019 до 31.07.2022 г. не са му предоставени
безплатна храна за специфичните условия на труд под +10 градуса по Целзий и над +30
градуса по Целзий и ободряващи напитки за работа през нощта от 22,00 до 06,00 часа, нито
пък дължимите такива храни и напитки са му били заплатени.
Твърди още, че процесния период е бил командирован 30 пъти от *** – *** до *** –
***, *** – *** и *** – *** и обратно, като времето за отиване и връщането му не е му е
заплатено изцяло, защото за отиване са му плащани по 6 часа, а за връщане по 5 часа. Счита,
че неактивната част от дежурството – времето за спане, храна, физиологични нужди, вкл. и
пътуването до местоназначението на командировката е на разположение на работодателя и
2
поради това му се дължи заплащане и за времето на пътуване, във връзка със задължителни
указания от СЕС за приложение на общностното право, по цитираните в исковата молба
решения.
Претендира присъждане на деловодните разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата
молба, с който оспорва исковете като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени, като
твърди, че всички отработени от ищеца часове нощен труд са му заплатени, тъй като в
ЗМВР няма препращаща норма към разпоредбите на КТ и подзаконовите нормативни
актова, каквато е НСОРЗ наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е отменена с Наредба № 8121з-
592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи и
в тези наредби липсва основание за преобразуване на часовете положен нощен труд с
коефициент 1.143. Смята, че приложими са специалните правила на ЗМВР и подзаконовите
му нормативни актове и че не следва да се прилага по аналогия поради празнота чл. 9, ал. 2
НСОРЗ. Твърди, че с изменението на ЗМВР от 07.07.2020 г., със създадената нова ал. 4 на
чл. 187 ЗМВР, според която нощните часове труд се превръщат в дневни с коефициент 1,
поради което и счита, че на ищеца не се дължи заплащане на приравнения в дневен труд,
преизчислен с коефициент 1,43. Признава факта, че в процесния период ищецът е работил
на посочената длъжност и е полагал нощен труд.
Счита за недоказани исковете за претендиране на левовата равностойност на
неосигурена предпазна храна и ободряващи напитки, тъй като е недопустимо заплащането
на тяхната левова равностойност, а освен това в периода 14.08.2020 – 31.07.2022 г. е
получавал левовата равностойност на дължимите предпазна храна и ободряващи напитки и
в тази част исковете са неоснователни.
Счита иска за изплащане на възнаграждение за неотчетено като изработено времето
на пътуване със служебен автомобил при командироване, тъй като това време е включено в
отработеното време и е отчитано с протокол приложение № 1 от наредба № 776/29.07.2016
г., изм. с последващите Наредби № 8121-з/07.01.2020, 21.10.2020, 15.12.2020 г., като сборът
на отработените часове по графика на служителя за тримесечния период не трябва да
надхвърля нормата за продължителност на работното време.
Претендира за юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът не се явява, за него адв. *** поддържа предявените
искове и моли да бъдат уважени по изложените в исковата молба съображения.
Ответникът се представлява от гл.юр. ***, счита исковете за неоснователни и моли да
бъдат отхвърлени по изложените съображения в отговора на исковата молба и в писмените
бележки. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от
ищеца.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба и в отговора на ответника и
като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа
страна:
Няма спор между страните, че ищецът работи по служебно правоотношение с
ответника в процесния период и понастоящем в *** - *** при *** *** на длъжност „***“.
От заключението по назначената СИЕ се установява, че като държавен служител в
системата на МВР ищецът работи на смени, съгласно изготвени месечни графици при
сумирано отчитане на работното време. През периода 24.07.2019 – 31.07.2022 г. е положил
общо 1375 часа нощен труд, които преобразувани в часове дневен труд се равняват на 1572
часа. Разликата от 197 часа не са му платени и са на стойност 1 904,38 лв. Не е ползвана и
компенсация във вид на почивка. Дължимата лихва е опредЕ. по тримесечия в размер на
3
249,41 лв., начислена към 09.08.2022 г..
В периода 24.07.2019 - 31.07.2020 г. ищецът е положил 60 смени труд при
среднонощни температури под +10 градуса целзий и над + 30 градуса Целзий, като не му е
предоставяна безплатна храна по реда на чл. 2, т. 5 НОВР с левова равностойност за всички
смени в размер на 216 лв. Лихвата върху тази равностойност е в размер на 54,96 лв.,
начислена от първо число на тримесечието, следващо това, за което се дължи храната до
09.08.2022 г.. Считано от 01.08.2020 г. левовата равностойност на неосигурената храна за
положен труд при специфични условия се заплаща с трудовото възнаграждение за месеца, за
който е положен. Размерът на левовата равностойност на неосигурените ободряващи
напитки за положения труд в часовете между 22,00 – 06,00 часа за 53 нощни смени в периода
24.07.2019 - 31.07.2020 г. е 31,80 лв., а лихвата по тримесечия е 7,88 лв. Считано от
01.08.2020 г. левовата равностойност на неосигурените ободряващи напитки за положен
труд в часовия диапазон 22:00 – 6:00 часа се заплаща с трудовото възнаграждение за месеца,
за който е положен. Така сборът от левовата равностойност на неосигурените храна и
напитки до 01.08.2020 г. възлиза на 247,80 лв., а сборът от лихвите е 62,84 лв..
За процесния период от 24.07.2019 г. до 31.07.2022 г., ищецът С. А. Ч. е бил
командирован 13 пъти, както следва: от 24.07.2019 г. до 31.12.2019 г. - 2 пъти в *** *** и 2
пъти в *** ***; 2020 г. – веднъж в *** ***; 2021 г. - 4 пъти в *** *** и 2022 г. – веднъж в
*** *** и 3 пъти в *** *** За дните на пътуване на отиване и връщане на ищецът са
заплатени дневни пари, съгласно чл. 19 от Наредбата за командировките в страната в размер
на 20.00 лева за всеки от дните. Отчетеното работно време през първия и последния ден на
командировка е подробно посочено по месеци в к. 2 от Таблица командировки. 9. За
разликата до 8 часов работен ден, неизплатеното възнаграждение за дните на пътуване в
командировка /отиване и връщане/ е 375.95 лева, подробно посочена в к.5 от Таблица
командировки. Лихвата за забава върху незаплатеното възнаграждение за дните на пътуване
/к. 5/ за периода от 01.10.2019 г. до 09.08.2022 г. е 50.27 лева / таблица командировки, к. 6/.
В съдебно заседание вещото лице допълва, че в изготвената таблица командировки в
колона 2 са посочени часовете, които са отчетени като работно време. В колона 3 са
посочени часовете при работно време 8 часа. Разликата е посочена в колона 4 и
незаплатеното възнаграждение за тези часове са посочени в колона 5 Часовата ставка е
изчислена в редовно работно време. В дните, в които ищецът е пътувал, той не е бил на
смяна по график. Поставеният въпрос е какво възнаграждение се дължи за всички пътувания
на отиване и на връщане при заплащане на осем часа. За това разликата е изчислена при
отчитане на труд, положен при осем часов работен ден. Трудът не е изчислен нито като труд
на разположение, нито като извънреден, а като редовен труд с часова ставка без увеличение.
Съдът кредитира заключението на ВЛ ведно с допълнението като обективно и
компетентно изготвено, същото е съобразено с нормативната уредба и с представените по
делото доказателства и не е оспорено от страните.
Според показанията на свид. Масурски всички служители се командироват на база
график за командировките в съответните структури. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба №
4
8121з-922 от 22 юли 2022 г. за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1
и ал. 3 от ЗМВР, в сила от 29.07.2022 г., издадена от министъра на вътрешните работи, обн.
ДВ. бр.60 от 29 юли 2022 г. - За дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваемост на
работния процес, работното време се организира в 8-, 12- или 24-часови смени. В чл. 22 ал. 1
т. 11 от Наредбата е посочено, че отработеното време включва времето на пътуване със
служебен транспорт при командироване за участие в специализирани операции. Отчита се
по пътна книжка на служебния автомобил. Включва се времето за инструктаж, който се
провежда в ***, както и провеждането на брифинг в приемащата структура. Там служителят
се запознава със съответните дейности. Това е в първия ден на командировката. В последния
ден от командировката, времето за пътуване се отчита по пътна книжка на служебния
автомобил. Преди тръгване се провежда дебрифинг. Там им се дава справка за отработеното
време и им се правят съответни бележки, ако има такива. Останалото време, за което се
претендира не е отчетено, защото те по никакъв начин не са ангажирани с изпълнение на
специалните задачи, т.е. същите не са на работа и не са в резерв. Ръководителят носи пряка
отговорност при планиране на работното време на служителите, на същите да бъдат
разпредени конкретни задачи по длъжностна характеристика. Инструктаж се провежда в
административната част на структурата. Служителите се настаняват в хотели, като всеки сам
си избира мястото. Придвижването от мястото на инструктажа до квартирите на
служителите се извършва със служебен транспорт, което не е правилно, но го правят и това
отнема не повече от 20 минути. Брифингът по документи е един час, но отнема не повече от
15 минути. Всичко това е включено в справката. В зависимост от смяната, която е положил
съответния служител в деня за връщане в командировката, има случай да им се водят 6 или
8 часа, които им се прибавят във времето на пътуване и дебрифинг. Настоящия случай не е
такъв. Времето от освобождаването до пътуването, служителите си прекарват в хотела,
чакат в стаите. Съответно, когато дойде новата смяна със служебния автомобил, оставят
новите служители, а освободените отпътуват обратно с него. Ако трябва да освободят хотела
по-рано, например в 11 часа, докато дойде служебният автомобил, те прекарват времето
пред хотела или в някое близко заведение, като багажът стои в хотела, съответно очакват
автомобила да дойде да ги вземе. При изчисляване на времето по представената справка не
се включва времето за отдих, физиологични и биологични нужди, тъй като по време на
пътуването с автомобила се правят почивки и по време на тях се спира и се почива, спира се
и на крайпътни заведения, може и да се хранят, това не е забранено. По време на пътуване
служителите почиват. Автомобилът спира един или два пъти, по преценка на водача. Пътят
от *** до *** е около три часа и половина, максимум 4 с почивката. Тръгването става в
08:30 ч. Инструктажът е от пет-десет минути. По документи се води един час, а по принцип е
10 минути. По големият проблем е, че когато се пристигне на мястото на командироване,
след като бъдат освободени ходят на различни места например на риболов. Тези, които не
ходят някъде на места, посещават близките заведения, пазаруват. В справките за положените
смени от служителите изготвени от ръководителите на структурите съществува забележка,
5
че за съответния служител, конкретно в случая за *** на първия и последния ден от
съответната командировка 02.09.2019 г. и 16.09.2010 година на служителите следва да се
отчитат необходимия брой часове за пътуване. Тази справка е утвърдена от началника на
съответното ***, в което е командирован съответният служител. Тази справка е по
нормативно утвърден образец и касае работното време по график.. Служителите работят с
работното време в структурата, в която са командировани.
При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Предявени са 6 обективно съединени искове:
Исковете с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и
акцесорният към него иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени изцяло.
Съгласно ТР № 1/2020 от 15.03.2023 г. на ВКС, ОСГК по тълк.д. № 1/2020 г., при
отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР не са
приложими разпоредбите на КТ и на НСОРЗ и в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от нея
и следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на
него подзаконови нормативни актове. Тълкувателното решение е задължително за всички
съдилища и институции в страната.
В чл. 187, ал. 1 ЗМВР е регламентирано, че нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-
дневна работна седмица, като съгл. ал. 3 работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8 -, 12 - или 24 - часови смени –
сумирано за тримесечен период. Определянето на 24 - часова смяна е по изключение. При
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
Съгласно изменението на ЗМВР, обнародвано в ДВ бр.60/07.07.2020 г., в сила от
11.07.2020 г., в чл. 187, ал. 1 от ЗМВР е предвидено, че нормалната продължителност на
работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Нощен е трудът от 22.00 часа
до 6.00 часа. С приетата нова ал. 4 на чл. 187 е регламентирано, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни, с коефициент равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното работното време към
нормалната продължителност на работното време през нощта по ал.1 или с коефициент 1.
Безспорно се установи, че ищецът е работил в процесния период по служебно
правоотношение с ответника. Безспорно се установи също, че в посочения период от време
същият е положил 1 375 часа нощен труд, който след преобразуването му в дневен с
коефициент 1 се явява напълно заплатен.
Относно иска за заплащане на левовата равностойност на полагаемата се храна:
Съгласно разпоредбата на чл. 181, ал. 3 ЗМВР, за извършване на дейности, свързани
със специфичния характер на труда на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 – 3 и ал. 3, се
осигурява безплатна храна, а на полагащите труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., се
осигуряват ободряващи напитки.
Размерът на доволствията и условията и реда за предоставянето им се определят
ежегодно със заповед на министъра на вътрешните работи.
6
В изпълнение на чл. 181, ал. 3 ЗМВР е издадена Наредба № 8121з-904/ 30.07.2015 г., а
въз основа на нея са издадени съответно заповед № 8123з-38/19.01.2016 г.; Заповед № 8121з-
693/08.07.2016 и заповед № 8123з-57/09.01.2017 г., които предвиждат да бъде осигурявана
безплатна храна в натура при работа при специфични условия. В чл. 2 от Наредба 81213з-
904 от 30.07.2015 г. са изчерпателно изброени дейностите, определени за специфични. В т. 7
са предвидени и дейностите, извършвани при средноденонощни температури под +10 °С и
над +30 °С по данни от Научния институт по метереология и хидрология към БАН. Няма
спор, че по повод на изпълнение на служебните му задължения ищецът е извършвал
специфични дейности при средноденонощни температури под +10 °С и над +30 °С.
В чл. 3 от наредбата е предвидено, че безплатна храна се предоставя на служителите
на МВР само за дните, през които са извършвали дейностите по чл. 2 с продължителност не
по-малка от половината от установеното работно време за деня по чл. 187, ал. 1 от Закона за
Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и чл. 136, ал. 3 от Кодекса на труда, с
изключение на дейностите по чл. 2, т. 1, 10 и 11. Както се установи от заключението на
вещото лице нощните смени, изпълнявани от ищеца са били с продължителност 12 часа. С
разпоредбата на чл. 6, изменена с ДВ бр. 69 от 2020 г. , в сила от 4.08.2020 г., е определено,
че безплатна храна за служителите на МВР, извършващи дейности, свързани със
специфичен характер на труда, се осигурява чрез изплащане на левовата й равностойност.
В чл. 9, ал. 1 от Наредба 8121з-904 от 30.07.2015 г., редакция ДВ, бр. 62 от 2015 г., в
сила от 14.08.2015 г. е предвидено, че по време на полагане на нощен труд от 22,00 до 06,00
ч. на служителите на МВР се осигуряват ободряващи напитки – чай, кафе, какао, енергийни
и съдържащи кофеин напитки, и други. Същата разпоредба е изменена с ДВ бр. 69 от 2020
г. , в сила от 4.08.2020 г. и гласи, че на служителите на МВР, на които по време на полагане
на нощен труд от 22,00 до 6,00 ч. се полагат ободряващи напитки – чай, кафе, какао,
енергийни и съдържащи кофеин напитки, се осигурява тяхната левова равностойност.
Безспорно се установи, че в претендирания период от време от страна на ответника
не са били предоставяни нито предпазна храна, нито ободряващи напитки на ищеца, нито
пък е била заплащана тяхната левова равностойност. Едва от 01.08.2020 г. е започнало
изплащането на левовата равностойност на неосигурените храни и напитки - факт
установено от експертизата.
Именно поради непредоставянето на дължимата предпазна храна и ободряващи
напитки своевременно на ищеца и при липсата на интерес от реално изпълнение, което с
оглед целта на тези храни и напитки не може да бъде осигурено, то задължението на
ответника от натурално се трансформира в задължение за компенсаторно обезщетение.
Липсата на възможност както за реално изпълнение, така и за компенсаторно парично
обезщетение, в каквато насока са възраженията на ответника, би довело до резултат
длъжникът от собственото си неизпълнение да се освободи от изпълнението на неговото
задължение. /Подобни съображения са изложени от СмОС в решение № 20234/15.07.2020 г.
по в.гр.д. № 249/2020 г./.
Ще следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца левовата равностойност на
7
полагаемите се, но непредоставени в натура храна и ободряващи напитки в периода
24.07.2019 – 31.07.2020 г. в общ размер на 247,80 лв., съобразно допуснатото изменение и
претендиран размер от ищеца /от които 216 лв. за храната и останалите 31,80 лв. за
напитките/, ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 09.08.2022 г. до
окончателното заплащане на задължението, както и лихва за забава върху главницата,
начислена за периода 01.09.2019 - 11.10.2022 г. в размер на 62,84 лв..
Относно иска за заплащане на сумата от 375,95 лв., представляваща сбор от
неплатеното възнаграждение за неотчетеното като отработено време за пътуване със
служебен транспорт при командироване в периода 01.08.2019 – 31.07.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 09.08.2022 г. – датата на подаване на
исковата молба до окончателното заплащане на задължението и акцесорен иск към него с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху тази
главница в размер на 50,27 лв., начислена за периода 01.09.2019 – 31.07.2022 г.:
Безспорно се установи от заключението по СИЕ, че в процесния период ищецът е бил
командирован общо 13 пъти в *** – ***, *** - *** и *** – ***. Разликата над изплатеното
време за пътни, брифинг и дебрифинг е в размер на 60 часа, които не са заплатени на ищеца
и са на обща стойност 375,95 лв., а лихвата върху тази сума е в размер на 50,27 лв..
Съдът счита, че цитираната от ищеца съдебна практика на СЕС е неприложима в
настоящия случай, тъй като не е по повод командировки, а е във връзка със спорове за
дежурство по време на разположение.
В процесния период са действали Наредба № 8121з-1174 от 2020 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за
Министерството на вътрешните работи (ДВ, бр. 93 от 2020 г.)., отменена с Наредба №
8121з-922/22.07.2022 г., Обн. ДВ. бр.60 от 29 Юли 2022г.; Наредба № 8121з-36 от 2020 г. за
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните
работи (обн., ДВ, бр. 3 от 2020 г.; изм., бр. 41 от 2020 г.). В тях е предвидено в чл. 23 или в
чл. 22, че отработеното време включва: 1. работните часове в рамките на редовното работно
време; 2. времето за хранене; 3. времето за физиологични почивки; 4. времето за провеждане
на професионално обучение; 5. времето за инструктаж, отвод, приемане и сдаване на
смяната или дежурството, както и времето за строеви преглед; 6. времето за отдих; 7.
времето от уведомяване до приключване на фактически извършената работа по време на
разположение; 8. работа извън редовното работно време; 9. времето на дежурство; 10.
времето на пътуване при командироване след проведен инструктаж, когато в заповедта за
командироване е разпоредено по време на пътуването да бъде изпълнявана задача, свързана
с някоя от дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 1 - 4 ЗМВР; 11. времето на пътуване със служебен
транспорт при командироване за участие в специализирани операции. Безспорно се
установи от представената справка за отчетеното овреме през първия ден и през последния
ден по време на командировка на служителите, която справка е съобразена и от вещото лице
при изготвяне на заключението по т. 8, 9 и 10, че времето на пътя до мястото на
командироване и обратно, заедно с времето за Инструктаж и брифинг на първия ден и
заедно с времето на дебрифинг на последния ден от командировката е било начислено и
платено на ищеца. Не се дължи заплащане на разликата до пълния работен ден от 8 часа за
общо 60 часа, тъй като не са налице необходимите условия за това на наредбата, предвидени
в последните две точки, тъй като инструктажът е бил провеждан след пристигане в мястото
на командироване и от страна на ищеца нито се твърди, нито се представят доказателства
командироването му да е било във връзка със участие в специализирани операции.
По изложените съображения тези искове подлежат на отхвърляне изцяло.
Относно разноските:
Ищецът претендира присъждане на деловодните разноски. Такива същият е платил на
адв. *** в размер на 500 лв., видно от договора за правна защита и съдействие и разписката,
8
представена със списъка за разноски.
Ще следва, с оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
53,73 лв., пропорционално на уважената част от иска.
С оглед изхода от спора, на основание чл. 78, ал. 8, вр. ал. 3 ГПК на ответника се
дължи юрисконсултско възнаграждение, пропорционално на отхвърлените искове в размер
на 200 лв..
Ще следва на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да бъде осъден ответникът да заплати по
сметка на РС *** сумата от 140 лв., от която 100 лв. държавна такса и 40 лв. за
възнаграждение на вещо лице, пропорционално на уважените искове.
Мотивиран от изложените съображения ***ският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА *** „***“, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявана от
главен комисар *** на основание чл. 181, ал. 3, изр.първо и изр.второ ЗМВР и чл. 86, ал. 1
ЗЗД да заплати на С. А. Ч., ЕГН **********, от с. ***, общ. *** сумата от 247,80 лв., от
която 216 лв. представляващи левовата равностойност на неосигурената безплатна
предпазна храна за положен труд със специфичен характер и 31,80 лв. представляващи
левовата равностойност на неосигурени ободряващи напитки за положен нощен труд в
периода 24.07.2019 – 09.08.2022 г., ведно със законната лихва върху същата сума, считано от
09.08.2022 г. до окончателното заплащане на задължението, както и 62,84 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
периода 01.08.2019 – 09.08.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани исковете с правно основание 178, ал.
1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от С. А. Ч., ЕГН
**********, от с. ***, общ. *** срещу *** „***“, със седалище и адрес на управление гр.
***, представлявана от главен комисар *** за сумата от 1 904,38 лв., представляваща
допълнително трудово възнаграждение за положен от ищеца нощен труд в периода
24.07.2019 – 31.07.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
09.08.2022 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на
задължението и за сумата от 249,41 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата, считано от 01.08.2019 до 09.08.2022 г.., както и исковете
за сумата от 375,95 лв., представляваща сбор от неплатеното възнаграждение за неотчетено
като отработено време за пътуване със служебен транспорт при командироване в периода
01.08.2019 – 31.07.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
09.08.2022 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на
задължението и за заплащане на обезщетение за забава върху тази главница в размер на
50,27 лв., начислена за периода 01.09.2019 – 31.07.2022 г..
ОСЪЖДА *** „***“, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявана от
главен комисар *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на С. А. Ч., ЕГН **********,
от с. ***, общ. *** сумата от 53,73 лева за направените деловодните разноски за платено
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА С. А. Ч., ЕГН **********, от с. ***, общ. *** на основание чл. 78, ал. 8,
вр. ал. 3 ГПК да заплати на *** „***“, със седалище и адрес на управление гр. ***,
представлявана от главен комисар *** сумата от 200 лева за юрисконсултско
възнаграждение, пропорционално на отхвърлените искове.
9
ОСЪЖДА *** „***“, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявана от
главен комисар *** на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка на РС *** сумата от
140 лв., от която 100 лв. държавна такса и 40 лв. за възнаграждение на вещо лице,
пропорционално на уважените искове.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ***ски окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Решението да се връчи на страните, като на ищеца чрез адв. *** на посочения в
исковата молба съдебен адрес.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
10