Р Е Ш Е Н И
Е
№ 43, 09.01.2020г., Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд
Пловдив, VIII граждански състав, на единадесети декември през две хиляди и двадесета година в публично
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Екатерина
Мандалиева
ЧЛЕНОВЕ:
Недялка Свиркова
Николинка Цветкова
секретар: Елена
Димова, като разгледа докладваното от съдия Цветкова въззивно гражданско дело Nо 2387 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба вх. № 29923/14.10.2019г. на „ТЕРРА КРЕДИТ“ ООД, ЕИК ********* против
решение № 2384 от 10.06.2019г., постановено по гр. д. № 12427 по описа за
2018г. на Пловдивски районен съд, XVII гр. състав, в частта, с която съдът се е произнесъл по предявения иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.С решението се обявява на
основание чл. 22 във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗПК за недействителен договор за
потребителски кредит /заем/ № ***, сключен на 11.08.2016г. между Г.Б.А., ЕГН **********
и „Терра Кредит“ ООД, ЕИК *********.Осъжда се на основание чл. 23 във вр. с чл.
55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД „Терра Кредит“ ООД, ЕИК ********* да заплати сумата от
200 лева, която се явява надвнесени извън платената главница от 2000
лева.Осъжда се „Терра Кредит“ ООД, ЕИК ********* да заплати в полза на Г.Б.А.,
ЕГН ********** сумата от 350 лева разноски за първата инстанция, както и на
основание чл. 38 от ЗА „Терра Кредит“ ООД, ЕИК ********* да заплати в полза на
адвокат Д.Г.Б. *** сумата от 300 лева, която представлява възнаграждение за
първата инстанция.
В настоящето производство е
постъпила и въззивна жалба вх. № 53723/19.08.2019г. от „Терра кредит“ ООД
против решение № 3039 от 16.07.2019г. на Пловдивски районен съд, постановено по
същото дело, с което се допуска поправка на ЯФГ в решение № 2383/10.06.2019г.,
като навсякъде вместо погрешно изписаната сума от 200 лева, да се чете 394, 44
лева, а именно както следва: в мотивите на л. 121, параграф 4 и на л. 121 –
гръб, параграф 9, изр. второ и на л. 122 в диспозитива: „Осъжда на основание
чл. 23 от ЗПК във вр. с чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД „Терра Кредит“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Арсеналски“ №
11, ет. 8, ап. 12 с управител К. М., да заплати сумата от 394, 44 лева /триста
деветдесет и четири лева и 44 ст./, която се явява надвнесена извън платената
главница от 2000 лева.“
Твърденията на жалбоподателя
са, че решението е неправилно в обжалваната част, тъй като е нарушен
материалния и процесуалния закон.Решението било и необосновано, тъй като не
ставало ясно как е формирана сумата по осъдителния диспозитив.С оглед на това
се оспорва размера на подлежащата на връщане сума по недействителния договор,
като се поддържа, че платените застрахователни премии не подлежат на връщане,
тъй като застрахователната сума не била част от предмета на договора за кредит,
а се дължала на отделно и самостоятелно основание, различно от договора за
потребителски кредит.Страните по двата договора също били различни, като
застрахователните премии не подлежали на връщане, което би довело до
неоснователно обогатяване на кредитополучателя за сметка на кредитодателя,
който събрал застрахователните премии по кредитния договор, но ги предал на
застрахователя.Моли се за отмяна на първоначалното решение в обжалваната част и
на допълнителното такова, вместо което да се постанови решение, с което да бъде
отхвърлен предявеният осъдителен иск.
В писмения отговор на въззиваемата се излагат
съображения за неоснователност на въззивните жалби.Моли се да бъдат оставени
без уважение като неоснователни, а решението на районния съд в обжалваната част
и допълнителното такова да бъдат потвърдени като правилни и законосъобразни.
Пловдивският окръжен съд
като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените от
жалбоподателя пороци на оспорваните съдебни актове и възраженията на насрещната
страна, намира за установено следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259
от ГПК, изхождат от легитимирано лице – ответник, откъм съдържание са редовни,
поради което се явяват допустими и следва да бъде разгледани по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
пороци в жалбата.
Съдът след преценка на
събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното:
Производството е
образувано по предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл.
124 от ГПК и чл. 55, ал. 1, пр. първо от ЗЗД от Г.Б.А., ЕГН ********** против
„Терра Кредит“ ООД, ЕИК ********* за признаване за установено в отношенията
между страните, че договор за потребителски кредит /заем/ от 11.08.2016г. е
изцяло недействителен /нищожен/, поради изготвяне на текстовата му част с шрифт
под 12; поради липса на посочена обща сума, дължима от потребителя; поради
липса на посочен размер на възнаградителната лихва и поради липса на посочване
в погасителния план на последователността на разпределение на вноските по
договора измежду различните суми – главница, възнаградителна лихва и ГПР, както
и за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 200 лева,
представляваща получена от дружеството без основание по повод
недействителността на договор за потребителски кредит /заем/ от 11.08.2016г.,
ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на иска до
окончателното й изплащане.
С протоколно определение от
27.02.2019г. в първоинстанционното производство е допуснато изменение на иска
със заявеното увеличение, както следва: по пункт 2 от петитума, да се счита
увеличена и предявена за 394, 44 лева, а претенцията по пункт 4 да се счита
увеличена и предявена за 241, 36 лева, по пункт 6 да се счита увеличена и
предявена за 981, 99 лева.
При условията на
евентуалност са предявени искове за признаване за установено в отношенията
между страните, че предвидената в договор за потребителски кредит /заем/ от
11.08.2016г. възнаградителна лихва е нищожна поради противоречието й с добрите
нрави и за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 100 лева,
представляваща получена от дружеството без основание по повод нищожност на
възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит /заем/ от
11.08.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на иска
до окончателното й изплащане, както и за признаване за установено в отношенията
между страните, че предвидената в договор за потребителски кредит /заем/ от
11.08.2016г. застраховка е недължима поради липса на съгласие за сключването й,
както и поради противоречието й с материалния закон - § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и
за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 100 лева,
представляваща получена от дружеството без основание по повод недължимост на
застраховка по договор за потребителски кредит /заем/ от 11.08.2016г., ведно
със законната лихва върху тази сума от предявяване на иска до окончателното й
изплащане.
Между страните не е
спорно, а и от приетите писмените доказателства по делото е видно, че на
11.08.2016г. са сключили договор за потребителски кредит /заем/ № ***, въз
основа на който „Терра Кредит“ ООД, в качеството на кредитор, е предоставило на
Г.Б.А., в качеството на кредитополучател, потребителски кредит в размер на 2000
лева, при лихвен процент в размер на 40%, ГПР – 49, 09 % , като кредитът е
следвало да бъде върнат в срок до 20.04.2017г. с плащането на 36 седмични
погасителни вноски, всяка в размер на 63, 81 лева, включваща изплащане на
главницата по заема, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора и
подготовка и обслужване на заема и определената лихва, съставляваща печалбата
на кредитора /чл. 8 от договора/.
Видно е от приложения
погасителен план, че същият включва 36 седмични погасителни вноски, всяка в
размер на 63, 81 лева и 36 седмични вноски за застраховка, всяка в размер на
44, 75 лева.
Съгласно приетото в
първоинстанционното производство заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
при отчитането на разликата между общия размер на седмичните вноски, който е
2 297, 16 лева по погасителния план, който е неразделна част от процесния
договор за потребителски кредит и размера на главницата /получената от Г.А.
сума по процесния договор за потребителски кредит/, който е 2 000 лева, се
получава резултат от 297, 16 лева, който съответства на размера на договорената
/възнаградителна лихва/.Общият размер на платените от Г.А. суми по процесния
договор за потребителски кредит възлиза на 2 394, 44 лв., в т. ч.: 1412,
54 лева вноски по кредита и 981, 99 лв. вноски за застраховка.
Съгласно заключението на
приетата съдебно-техническа експертиза в първоинстанционното производство, в
представения за изследване договор е установено, че вида и размера на шрифта е
„Tahoma 9 пункта“.
Като писмено доказателство
във въззивното производство беше представен договор за застрахователно
агентство № ***г., сключен между „Застрахователна компания Олимпик – клон
България“, ЕИК ********* – застраховател и „Терра Кредит“ ООД, ЕИК ********* –
агент, съгласно който застрахователят възлага, а агентът приема, при условията
на възмездно и трайно изпълнение в рамките на договорения срок: да посредничи
за сключването на застрахователни договори между застрахователя и потребителите
на застрахователни услуги, подготвя сключването на същите; да сключва от името
и за сметка на застрахователя застрахователни договори /издава полици/ с
потребителите до лимитите, договорени в Анекс № 1; застрахователният агент по
договора е необвързан /има право да събира премии и да извършва плащания към
потребители на застрахователни услуги/ по смисъла на чл. 164 от КЗ.
Първоинстанционният съд е
приел в решението си, че процесният договор за потребителски кредит не
съответства на изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК – документът, който го
обективира, да е с шрифт не по-малък от 12.Поради това на основание чл. 22 от ЗПК договорът за кредит се явява
недействителен.Нищожността е изначална и не може да бъде санирана.Приел е също,
че съгласно чл. 23 от ЗПК потребителят следва да върне чистата стойност на
кредита, т. е. главницата.Въз основа заключението на приетата
съдебно-счетоводна експертиза по делото районният съд е приел, че ищцата е
надплатила 394, 44 лева над сумата от 2000 лева, която е получила в заем и има
право на възстановяване на сумата от 394, 44 лева.
Настоящият състав на съда също кредитира
заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза в първоинстанционното
производство като компетентно и обосновано изготвено, неоспорено от страните.Доколкото
от заключението се установява, че общият размер на платените суми по кредита от
кредитополучателя е 2 394, 44 лева, от които 981, 99 лева са
застрахователни вноски, съдът намира за основателно твърдението на ищцата, за
недължимост на платената застраховка по договора.В ЗПК са предвидени специални
императивни изисквания при сключване на договор за потребителски кредит,
отчитайки, че потребителят е
икономически по-слабата страна и се нуждае от засилена закрила.В чл. 11, ал. 1
от ЗПК е предвидено задължителното съдържание на този вид договор, като т. 19
касае изискуемите застраховки, ако има такива.Договорка за заплащане на
застраховка от кредитополучателя обаче в настоящия случай липсва.В седмичната
погасителна вноска по кредита съгласно предвиденото в договора се включва:
съответната част от главницата, лихвата върху нея към момента на предоставяне
на кредита и съответната част от годишния процент на разходите по кредита, но
задължение за заплащане на застраховка по кредита не е предвидено.Такова
фигурира в изготвения погасителен план – в размер на 44, 75 лева месечно за
срока на договора.Дори да се приеме, че с подписването на погасителния
план страните са се съгласили за
заплащане на застраховка, това съгласие е нищожно, тъй като противоречи на
императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 19 от ЗПК, предвиждаща изричното
включване на такава клауза в договора и едва след това нейното отразяване в
погасителния план.По отношение на кредитополучателя е ирелевантно какви са
правоотношенията на кредитора със застрахователя, същият не може да бъде
обвързан от тях, след като не е поемал валидно задължение за заплащане на
застраховка.В случая застрахователните вноски са събрани от кредитополучателя
без основание с оглед недействителността на процесния договор за портебителски
кредит и подлежат на връщане.
По изложените съображения въззивните жалби
се явяват неоснователни и следва да се оставят без уважение, а решението на
районния съд в обжалваната част и допълнителното такова, като правилни и
законосъобразни, следва да бъдат потвърдени.
При този изход на спора пред
настоящата инстанция на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2
във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗАдв., в полза на процесуалния представител на
въззиваемата страна следва да се присъди сумата от 720 лева – адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
С оглед на изложеното Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2383 от
10.06.2019г., постановено по гр. д. № 12427 по описа за 2018г. на Пловдивски
районен съд, XVII гр. с., в частта, с която се осъжда на основание чл. 23 от ЗПК във вр. с
чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД „Терра Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Арсеналски“ № 11, ет. 8, ап. 12 с
управител К. М., да заплати сумата от 200 лева, която се явява надвнесена извън
платената главница от 2000 лева и решение № 3039 от 16.07.2019г., постановено
по същото дело, с което е допусната поправка на ЯФГ в решение №
2383/10.06.2019г., като навсякъде вместо погрешно изписаната сума от 200 лева,
да се чете 394, 44 лева, а именно, както следва: в мотивите на л. 121, параграф
4 и на л. 121-гръб, параграф 9, изр. второ и на л. 122 в диспозитива: „Осъжда на основание чл. 23 от ЗПК във вр. с чл. 55,
ал. 1, пр. 1 от ЗЗД „Терра Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Арсеналски“ № 11, ет. 8, ап. 12 с управител К. М.,
да заплати сумата от 394, 44 лева, която се явява надвнесена извън платената
главница от 2000 лева“.
В останалата част решение № 2383 от
10.06.2019г., постановено по настоящето дело, не е обжалвано и е влязло в
законна сила.
ОСЪЖДА „Терра Кредит“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Арсеналски“ №
11, ет. 8, ап. 12 с управител К. М. да заплати в полза на адвокат Д.Г.Б. ************,
с адрес: гр. П., ул. *** сумата от 720 лева – адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на въззиваемата пред настоящата инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ :