Р Е Ш Е Н И Е № 676
гр. Видин, 06.01.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Видинският районен съд, гражданска
колегия, в публичното заседание на пети декември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: ДАНИЕЛ
ДИМИТРОВ
при
секретаря Оля Петрова и в присъствието на прокурора ....................., като
разгледа докладваното от съдия Димитров гр. дело № 2272 по описа за 2019 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по исковата молба на
Ц.Г.Ц., ЕГН ********** ***,
с която против Областна Дирекция на
Министерство на вътрешните работи - Видин, с адрес: гр. Видин, ул.
„Цар Симеон Велики“ № 87 е предявил искове с
правно основание по чл. 140 КТ, във вр. чл.
179, във вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Твърди се от ищеца, че от 1995 г. е
служител в МВР, като служебните си задължения изпълнява на територията на гр.
Кула, обл. Видин.
Сочи, че през периода 03.07.2017 г. до
01.03.2019 г. работи като полицай в отделение „ООР“ на РУ – Кула при ОДМВР –
Видин, след което младши оперативен дежурен в РУ - Кула при ОД МВР - Видин,
като през цялото това време е работил на сменен режим на работа, като смените
са били по 12 или 24 часа, поради което е полагал труд повече от 40 часа
седмично.
Поддържа, че за времевия период от 22ч.
на текущия ден до 06.00 ч. на следващия ден полагал нощен труд, който не му е
заплащан за такъв. Към основното му месечно възнаграждение, ответникът следвало
да му изплати и допълнително възнаграждение за извънреден труд.
Излага че, ответникът не му е заплатил
извънреден труд, формиран чрез превръщане на нощните часове в дневни, съобразно
чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ и чл. 31, ал. 2 от Наредба № 81213-407 на МВР за реда за
организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Сочи, че е налице и
забава в плащането на този извънреден труд.
Твърди, че, през целия исков период е
осъществявал дейността си по служебното правоотношение с МВР на сменен режим на
работа, по утвърдени протоколи и графици при работа със специфични условия при
12 или 24 часови смени и сумарно изчисляване на работното време на едномесечен
период, съгласно приложимата редакция на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР. По конкретно:
12 часа дневна смяна, 12 часа нощна смяна, след което два дни почивка, или един
ден на работа /24 часа/ след което три дни почивка.
Сочи, че тъй като през целия исков
период е работил на 12 или 24 часови смени, то дадените от него нощни дежурства
на месец са средно 7 и ли 8 и излага, че общо положеният от него нощен труд за
целя исков период е в размер на 1871 часа. При коефициент 1,143 по НСОРЗ се
равнява на 2139 часа, от които след приспадането на 1871 часа се получава общо
извънреден труд в размер на 268 часа, за който счита, че му се дължат общо
2500.00 лева или по 9.33 лева на час извънреден труд, формиран от дължимото му
се трудово възнаграждение с получено допълнително възнаграждение с 50% повече
за положен извънреден труд.
Поддържа, че основание за
преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1.143 е нормата на
чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407, а след отпадане действието й, при липсата
на специална уредба за служителите в МВР, основанието за преизчисляване на
часовете положен нощен труд е субсидиарно приложимата за тях Наредба за структурата
и организацията на работната заплата – чл. 9, ал. 2 от същата.
Твърди, че по силата на чл. 31, ал. 2 от
Наредба № 8121з-407 на МВР от 11.08.2014г. за реда за организацията и
разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР, при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 6.00 часа за отчетния
период се умножава по 0.143, като полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период.
Поддържа, че съгласно чл. 9, ал. 2 от
НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат
в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място. Коефициентът се определял като нормалната
продължителност на работния ден 8 ч. дневен труд се раздели на нормалната
продължителност от 7 часа нощен труд или 8:7=1.143.
Сочи, че за периода от 03.07.2017г. до
08.08.2019г. е полагал нощен труд, като възнаграждение за извънреден труд,
формиран чрез превръщане на нощните часове в дневни не му е заплащано.
Излага, че през всеки един месец от
исковия период /с изключение на този, в който е бил в отпуск/ е полагал
извънреден труд. При сумарното му изчисляване положеният от него извънреден
труд за всяко едно тримесечие е около 40 часа. Общо за исковия период, около 440
часа, за който труд му е изплащано допълнително възнаграждение.
Твърди, че за всеки отработен час нощен
труд, ответникът му е изплащал добавка от 0.25 лева.
Уточнява, че относно претенцията си за
заплащане на обезщетение за забава, същото претендира върху главниците по
тримесечия, като началната дата за изчисляване е последния ден от месеца,
следващ този за тримесечието, за което се отнася, с оглед отчитането на труда,
изчисляването и изплащането съобразно ЗМВР, като крайната дата за изчисляване е
датата на депозиране на исковата молба /08.08.2019 г./.
След допуснато изменение се иска от съда
да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата в размер на 2245.68 лева, представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 03.07.2017 г. до
08.08.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с
коефициент 1.143 при сумирано изчисляване на работното време, при превръщане на
нощните часове в дневни с коефициент, равен
на отношението между
нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното
време, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба /08.08.2019 г./ до окончателното изплащане на сумата,както
и сумата в размер на 202.30 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата от настъпване на изискуемостта на
задълженията до 08.08.2019 г.
Претендират се направените по делото
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е
постъпил отговор от ответника, в който изразява становище за неоснователност и
недоказаност на исковите претенции. Не оспорва, че през исковия период ищецът се
е намирал в служебно правоотношение с ОД на МВР- Видин. Твърди, че на ищеца е било
изплатено възнаграждение за всичкия положен от него извънреден труд и нощен
труд през процесния период. Подържа, че ищецът е служител на МВР и в тази
връзка е приложим единствено ЗМВР, а не Закона за държавния служител и
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
По делото са събрани писменни
доказателства, назначена и изслушана е
съдебно- счетоводна експертиза.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и ангажираните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира
за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е налице спор, че
през исковия период от 03.07.2017 г. до 08.08.2019 г. /датата на подаване на
исковата молба/ ищецът е полагал труд по служебно правоотношение при ответника,
като се представени справки за трудовото
възнаграждение на ищеца, както и графици за отработени смени.
От заключението на назначената
съдебно-счетоводна експертиза, което съдът намира за обективно и компетентно
изготвено, се изяснява, че размерът на отработените часове нощен труд от ищеца
през периода от 03.07.2017 г. до 08.08.2019 г. съобразно общия брой на
отработените от него дежурства в този период е 2206 ч/ч нощен труд, а размерът
на действително положения „извънреден труд от нощен труд“ за горецитирания
период, съобразно общия брой дежурства, положени от ищеца и преизчислени в
действително отработени часове чрез превръщането им в дневен труд с коефициент
1.143 е 315 ч/ч. В заключението е отразено, че допълнителното възнаграждение,
представляващо възнаграждение за действително положен извънреден труд от нощен,
възлизало на 2245.68 лв., а размерът на обезщетението за забава за исковия
период, изчислен по периоди на
възникване /по тримесечия/ до 08.08.2019г.,
възлиза на 202.30 лв..
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
В разглеждания случай отношенията между
страните се уреждат от ЗМВР, който се явява специален по отношение на ЗДСл по
аргумент от чл. 142, ал. 2 ЗМВР. Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР
регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24 - часови смени – сумирано за
тримесечен период. Според чл. 187, ал. 5 ЗМВР работата извън редовното работно
време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни
дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни
– за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден
труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи
на смени. С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът
е полагал труд през нощта (22:00 – 06:00 часа), а отработеното работно време се
е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните. От
това следва, че в настоящия случай отношенията между страните се уреждат
съобразно разпоредбите на чл. 187, ал. 5-6 ЗМВР, предвиждащи компенсиране на
работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за
служителите на смени.
Предвид всичко изложено, от значение за
разрешаване на възникналия между страните правен спор е обстоятелството дали
намира приложение нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисление на положения
нощен труд. В тази връзка според чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи. За периода от 19.08.2014 г. до
01.04.2015 г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от
19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014г, отм., бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от
01.04.2015 г.). От 01.04.2015 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г., която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016
г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г. От 02.08.2016
г. понастоящем действа Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60
от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.). Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в
трите наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съобразно чл. 31,
ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., отм.
ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г.) при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за
отчетния период се умножава по 0,143. В следващите две Наредби №
8121з-592/25.05.2015г и № 8121з-776/29.07.2016 г., приложими към процесния
период, липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен.
Липсата на изрична норма обаче не следва да се тълкува като законово въведена
забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд
в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При
наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР,
следва субсидиарно да се приложи чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, или коефициент 1,143. В противен случай би се поставил държавният
служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудови
правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.
По изложените съображения исковата
претенция за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по
основание. От събраните по делото доказателства се установява, че за периода от
03.07.2017 г. до 08.08.2019 г. ищецът е положил нощен труд, който преизчислен с
коефициент 1,143 за превръщането му в дневен труд, възлиза общо на 315 ч. /положен
извънреден труд от нощен труд/, като дължимото възнаграждение съобразно ССчЕ е
в размер на 2245.68 лв.
Предвид изложеното предявения главен иск
следва да бъде уважен в пълен размер, а именно за сумата от 2245.68 лв., ведно
със законната лихва от депозирането на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на вземането.
Задължението на работодателя за
заплащане на възнаграждение за извънреден труд е част от задължението за
заплащане на трудово възнаграждение, а за последното е установен срок. На
основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичане на
срока, в който е трябвало да се изплати съответното възнаграждение. Ето защо,
акцесорната претенция за законна лихва е основателна за периода от падежа на всяко
дължимо вземане до 08.08.2019 г. Съгласно заключението по съдебно счетоводната
експертиза за исковия период обезщетението за забава възлиза в общ размер от 202.30
лева, който съвпада се претендирания, поради което искът следва да бъде уважен изцяло.
Направеното, при условие на евентуалност
и с оглед исковия период, искане от ответника, че не следва да се превръщат
нощните часове в дневни за два от отчетните периоди /01.01.2018 г.до 31.03.2018
г. и 01.04.2018 г. до 30.06.2018 г./ във връзка с действието на чл. 9г от НРВПО
/нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г./, предвиждащ отчитане на
извънредния труд по реда на чл. 149 КТ пред „Инспекцията по труда“ без
превръщане на нощни часове в дневни, е несъстоятелно по следните съображения:
Посочената разпоредба е влязла в сила
на 01.01.2018 г. и предвижда,че
отработените часове от работника или служителя, които в края на периода, за
който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от
часовете, определени съгласно чл. 9б,
се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 КТ пред
инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в дневни.
Разпоредбата е била в сила до момента
в който е изменена с ДВ бр. 58 от 13.07.2018 г., като думите „без превръщане на
нощни часове в дневни" са заличени.
С разпоредбата на чл.9г от НРВПО е
регламентиран начина на отчитане на извънредния труд пред „Инспекцията по
труда“, което само по себе си не изключва изчисляването му чрез превръщане на
нощни часове в дневни.
Аргумент за това е ал.4 на чл. 9а. НРВПО (Нов - ДВ, бр. 10 от 2009 г., бр. 67 от 2009 г., изм.,
бр. 41 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.),съгласно която когато се полага
нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или служителя по
ал. 3 се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и
повече от 4 часа нощен труд с коефициента по чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, както и чл.18
ал.3 НСОРЗ,регламентираща,че при сумирано изчисляване на работното време броят
на отработените дни се установява, като отработените часове през месеца след
превръщането на нощните часове в дневни се разделят на дневната продължителност
на работното време, установена за работното място при подневно отчитане на
работното време.
Във връзка с изложеното заключението на
вещото лице по допълнителната експертиза не следва да бъде обсъждано.
С оглед изхода
от спора, ищецът има право на разноски, които, съобразно представения списък по
чл. 80 от ГПК са в размер на 1000.00лв. за платено адв. възнаграждение.
Съдът дължи произнасяне по възражението
на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение по см. на
чл. 78, ал. 5 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/2004г., за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното
адвокатско възнаграждение е в размер на 687.20 лева за двата иска, а платеното
такова от ищеца е в размер на 1000.00 лева – значително над минималния размер, което
обстоятелство, с оглед и липсата на правна и фактическа сложност на делото,
обуславя основателността на възражението на ответната страна.
С оглед на изложеното, ответникът следва
да заплати на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 687.20 лева,
на основание чл.78, ал. 1 от ГПК.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса по
уважените искове в общ размер на 139.83 лв., както и разноските за вещо лице в
размер на 80.00 лв.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Видин, с адрес: гр. Видин, ул. „Цар Симеон Велики“ № 87 да заплати на Ц.Г.Ц., ЕГН **********
***, следните суми: сумата от 2245.68 лева /главница/, представляваща
дължимо възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 03.07.2017 г. до 08.08.2019 г., получен в
резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба – 08.08.2019
г., до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Видин, с адрес: гр. Видин, ул. „Цар Симеон Велики“ № 87 да заплати на Ц.Г.Ц., ЕГН **********
***, сумата от 202.30 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата от 2245.68 лева, считано от падежа на всяко дължимо за исковия
период възнаграждение до 08.08.2019 г.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерство на вътрешните работи гр.Видин, с
адрес: гр.Видин, ул.“Цар Симеон Велики“ № 87, да заплати на Ц.Г.Ц., ЕГН ********** ***, сумата от 687.20 лева, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение, като в останалата част, до пълния размер
от 1000.00 лв., ОТХВЪРЛЯ искането, поради
прекомерност.
ОСЪЖДА
Областна Дирекция на
Министерство на вътрешните работи гр. Видин, с адрес: гр.Видин, ул.
„Цар Симеон Велики“ № 87,
да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС- Видин сумата в общ размер от 139.83 лева,
представляваща дължима държавна такса, както и сумата от 80.00 лева, направени
от бюджета разноски за възнаграждение на
вещо лице.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред Окръжен съд-Видин в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: