МОТИВИ към Присъда №53/15.12.2015г.,
постановена по НОХД №172/2014г. по описа
на Старозагорски окръжен съд
Настоящото
производство има за предмет граждански искове, приети за съвместно разглеждане
в наказателния процес по образуваното пред Окръжен съд Стара Загора НОХД № 302/2005г.
Същото е образувано по внесен от ОП Стара Загора обвинителен акт, с който:
-подсъдимият
К.Р.К. е предаден на съд за престъпление
по чл. 219 ал. 1 от НК за това,
че в периода от 04.12.2000г. до 14.11.2002 г.,
в с. ...., обл. Стара Загора, като длъжностно лице към ...., магазинер
на склад за автомобилни гуми, съхранявани като военновременен резерв,
собственост на ....– София, не положил
достатъчно грижи при изпълнение на възложената му работа за стопанисването и
запазването на повереното му имущество – автомобилни гуми и от това е
последвало разпиляване на имуществото и значителни щети за .... в размер на
57 045.66 лева и 41 019.18 лева за ....– София;
-подсъдимият
Х.Р.Х. е предаден на съд за престъпление
по чл. 219, ал. 2 от НК за това, че в периода от 04.12.2000 г. до 14.11.2002
г., в с. ...., обл. Стара Загора, като началник отдел “Отбранително
мобилизационна подготовка” в ...., въпреки задълженията си, не упражнил
достатъчно контрол върху работата на подсъдимия К.Р.К., на който е възложено
разпореждането и отчитането на обществено имущество, собственост на .... и ДА ....–
автомобилни гуми, съхранявани като военновременен запас в склад находящ се в ....–
подсъдимия К.Р.К. и от това е последвало разпиляване на имуществото и
значителни щети в размер на 57 045.66 лева за ....в размер на 41 019.18 лева за ....–
София;
-подсъдимият Т.Д.Т. е
предаден на съд за престъпление по
чл. 219, ал. 2 от НК за това, че
в периода от 04.12.2000 г. до 18.09.2002 г. в с. ...., обл. Стара
Загора, в качеството си на управител на ...., въпреки задълженията си, не
упражнил достатъчно контрол върху работата на подсъдимия К.Р.К. и Х.Р.Х., на
които е възложено разпореждането и отчитането на обществено имущество
собственост на .... и ДА ....– автомобилни гуми, съхранявани като
военновременен запас в склад, находящ се в ....– подсъдимият К.Р.К. и от това е
последвало разпиляване на автомобилни гуми и значителни щети в размер на
57 045.66 лв. за .... и
41 019.18 лева за ....– София.
В съдебно
заседание от 12.06.2006 г. - НОХД 302/2005 г., том ІІ – са приети
за съвместно разглеждане в наказателното
производство:
-гражданския
иск, предявен от ....гр. Ст.Загора солидарно против тримата подсъдими К.Р.К., Х.Р.Х.
и Т.Д.Т. за причинени имуществени вреди в размер на 57 045.66 лв., ведно със законната лихва от датата на
непозволеното увреждане, считано от 14.11.2002 г. до окончателното изплащане на
главницата, като ....е конституирано
като граждански ищец;
-гражданския
иск, предявен от ДА ".... и военновременни запаси” гр. София против
тримата подсъдими К.Р.К., Х.Р.Х. и Т.Д.Т. солидарно за сумата от 59 562.60 лв., ведно със
законната лихва от датата на
непозволеното увреждане - 14.11.2002 г.
до окончателното изплащане на главницата, като
....” – София е конституирана
като граждански ищец.
В съдебно
заседание от 04.07.2008 г. – НОХД № 302/2005 г., на основание чл.287 ал.1
от НПК е допуснато изменение на
обвинението, съгласно което:
-подсъдимият
К.Р.К. е обвинен в извършване на
престъпление по чл.219, ал.4 във връзка
с ал.1 от НК,
за това, че в периода от 04.12.2000 г. до 14.11.2002 г., в ....,
като длъжностно лице към ЕООД “....”
град Стара Загора – МОЛ, магазинер на склад
за автомобилни гуми,
съхранявани като военновременен резерв, собственост на ....–
гр. София, не положил достатъчно грижи
при изпълнение на възложената му работа
за стопанисването и запазването на повереното му имущество - автомобилни гуми и
от това е последвало разпиляване на имущество и щети в особено големи размери,
за ЕООД “....” гр. Ст.Загора в размер на
104 179.95лв. (в който размер се включват 15 582 лв. - пазарна
стойност определена по заключението на
т.8 от комплексна счетоводна експертиза, приета
в с.з. от 12.06.2006 + 88 597.95 лв., представляващи стойност
на разпилените/липсващи гуми
закупени от АП, заплатени с оборотни средства) и 9 483 лв. за ....град София (размер на щета, определен по пазарната стойност, съгласно
заключението на т.8 от комплексна счетоводна експертиза, приета в с.з. от 12.06.2006 год.), като извършеното
престъпление представлява особено тежък случай;
-подсъдимият Х.Р.Х. е обвинен в извършване на престъпление
по чл.219, ал.4 във връзка с ал. 2 от НК
за това, че в периода от 04.12.2000 г. до 14.11.2002 г., в с. ....и в град
Стара Загора, като началник отдел “Отбранително мобилизационна
подготовка” в ...., въпреки
задълженията си, не упражнил достатъчен контрол върху работата на
подсъдимия К.Р.К., на който е възложено
разпореждането и отчитането на обществено имущество, собственост на .... и ....град
София - автомобилни гуми, съхранявани като военновременен запас в склад находящ
се в ....– подсъдимия К.Р.К. и от това е последвало разпиляване на автомобилни
гуми и щети в особено големи
размери за ....в размер на
104 179.95 лв. (в който размер се включват 15 582лв. - пазарна
стойност, определена по заключението на
т.8 от комплексна счетоводна експертиза, приета
в с.з. от 12.06.2006 г. + 88 597.95 лв., представляващи стойност
на разпилените/ липсващи гуми закупени
от АП, заплатени с оборотни средства.) и 9 483 лв. за ....София
(размер на щета, определен по
пазарна стойност, съгласно заключението на т.8 от комплексна счетоводна
експертиза, приета в с.з. от 12.06.2006 год.), като извършеното престъпление
представлява особено тежък случай;
-подсъдимият
Т.Д.Т. е обвинен в извършване на престъпление по чл. 219, ал. 4 във връзка с
ал. 2 от НК за това, че в периода от 04.12.2000 г. до 18.09.2002 г., в село ....и
в гр. Стара Загора, като управител на ЕООД ”....” гр.Ст.Загора, въпреки задълженията си, не е упражнил
достатъчен контрол върху работата на подсъдимите К.Р.К. и Х.Р.Х., на които е
възложено разпореждането и отчитането на обществено имущество, собственост на ....и
....София - автомобилни гуми, съхранявани като военновременен запас в склад
находящ се в с.....с МОЛ - подсъдимият К. и от това е последвало разпиляване на
автомобилни гуми и щети в особено големи
размери за ....в размер на
104 179.95 лв. (в който размер се включват 15 582 лв. - пазарна
стойност, определена по заключението на
т.8 от комплексна счетоводна експертиза, приета
в с.з. от 12.06.2006 г. + 88 597.95 лв., представляващи стойност на
разпилените/липсващи гуми, закупени от
АП, заплатени с оборотни средства) и 9 483 лв. за ....София (размер на щета, определен по
пазарната стойност, съгласно заключението на т.8 от комплексна счетоводна
експертиза, приета в с.з. от 12.06.2006
г.), като извършеното престъпление представлява особено тежък случай.
Въз основа
на молба по чл.116, ал.1 от ГПК от “....”
ООД – Стара Загора - НОХД № 302/2005 г., том ІІІ, л.742 – в съдебно
заседание от 13.11.2008 г. (НОХД № 302/2005 г., том ІІІ, л.745) е прието увеличение
на размера на исковата претенция от ....- Стара Загора против подсъдимите Х.Р.Х.,
К.Р.К. и Т.Д.Т. от 47 134.29 лв. на 104 179.95
лв.
С Присъда №
133/13.11.2008 г., постановена по НОХД № 302/2005 г. по описа на Окръжен съд
-Стара Загора
-подсъдимият
К.Р.К. е признат за виновен в това, че в
периода от 04.12.2000 г. до 14.11.2002 г., в ...., като длъжностно лице към ....– МОЛ, магазинер на склад за автомобилни гуми -
съхранявани като военновременен резерв,
собственост на Държавна агенция “.... и военно временни запаси” – София, не положил достатъчно грижи при изпълнение
на възложената му работа за
стопанисването и запазването на повереното му имущество - автомобилни гуми и от
това е последвало разпиляване на имущество и щети в особено големи размери, за ....в размер на
104 179.95 лв. (в който размер се включват 15 582 лв. - пазарна стойност,
определена по заключението на т. 8 от
комплексната счетоводна експертиза, приета
в с.з. от 12.06.2006 г. + 88 597.95 лв. - стойност на разпилените/липсващи гуми,
закупени от ....– Стара Загора, заплатени с оборотни средства на дружеството) и
9 483 лв. за Държавна агенция “....(размер
на щета, определен по пазарната стойност,
съгласно заключението на т.8 от
комплексна счетоводна експертиза, приета
в с.з. от 12.06.2006 г.), като извършеното престъпление представлява
особено тежък случай, поради което и на основание чл. 219, ал. 4 във връзка с
ал. 1 от НК е осъден на три
години лишаване от свобода, при първоначален “общ” режим;
-подсъдимият
Х.Р.Х. е признат за виновен в това, че в
периода от 04.12.2000 г. до 14.11.2002 г.,
в с. ....и в град Стара Загора,
като началник отдел “Отбранително мобилизационна подготовка” в ....- Стара Загора, въпреки задълженията
си, не
упражнил достатъчен контрол върху работата на подсъдимия К.Р.К., на
който е възложено разпореждането и отчитането на обществено имущество,
собственост на ....- Стара Загора и Държавна агенция “....- автомобилни гуми,
съхранявани като военновременен запас в склад, находящ се в ....– подсъдимият К.Р.К.
и от това последвало разпиляване на автомобилни гуми и щети
в особено големи размери за ....-
Ст.Загора в размер на 104 179.95 лв. (в който размер се включват 15 582
лв. - пазарна стойност, определена по заключението на т.8 от комплексна
счетоводна експертиза, приета в с.з. от
12.06.2006 г. + 88 597.95 лв. – стойност на разпилени/липсващи гуми, закупени от ....– Стара Загора, заплатени с
оборотни средства) и 9 483 лв. за Държавна агенция “....(размер на щета,
определен по пазарна стойност, съгласно
заключението на т.8 от комплексна счетоводна експертиза, приета в с.з.
от 12.06.2006 г.), като извършеното престъпление представлява особено тежък
случай, поради което и на основание чл.
219, ал. 4 във връзка с ал. 2 от НК е
осъден на три години и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален “общ”
режим;
-подсъдимият
Т.Д.Т. е признат за виновен в това, че в периода от 04.12.2000
г. до 18.09.2002 г. в с. ....и в
град Стара Загора, като управител
на ....– Стара Загора, въпреки
задълженията си, не упражнил достатъчен
контрол върху работата на подсъдимите К.Р.К. и
Х.Р.Х., на които е възложено разпореждането и отчитането на обществено
имущество, собственост на ....- Стара Загора и Държавна агенция “....-
автомобилни гуми, съхранявани като военновременен запас в склад, находящ се в ....-
подсъдимият К.Р.К. и от това е последвало разпиляване на автомобилни гуми
и щети в особено големи размери за ....в
размер на 104 179.95 лв. (в който размер се включват 15 582 лв. - пазарна стойност, определена
по заключението на т.8 от комплексната счетоводна експертиза,
приета в с.з. от 12.06.2006 г. +
88 597.95 лв. - стойност на разпилени/липсващи гуми, закупени от ....– Стара Загора, заплатени с
оборотни средства) и 9 483 лв. за Държавна агенция “....(размер на щета,
определен по пазарна стойност, съгласно
заключението на т. 8 от комплексна счетоводна експертиза, приета в с.з.
от 12.06.2006 г.), поради което и на основание чл. 219, ал. 4 във връзка с ал. 2 от НК е осъден на четири години
лишаване от свобода, при първоначален “общ” режим.
С
присъдата, подсъдимите К.Р.К., Х.Р.Х. и Т.Д.Т. са осъдени
да заплатят солидарно на ....гр.
Стара Загора обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 104 179.95
лв., ведно със законната лихва от датата на непозволеното увреждане -
14.11.2002 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 3 400 лв. - направени
по делото разноски, а на Държавата -
д.т. в размер на 4 167.20 лв.
С
присъдата, подсъдимите К.Р.К., Х.Р.Х. и Т.Д.Т. са осъдени да заплатят
солидарно на Държавна агенция “....с
адрес на управление град София, ул. ”Московска” № 3 обезщетение за претърпени
имуществени вреди в размер на 9 483 лв., ведно със законната лихва от датата на
непозволеното увреждане - 14.11.2002 г. до окончателното изплащане на сумата, а
на Държавата – д.т. в размер на 379.32 лв., като в останалата част - до размера на 59 562.60 лв., искът
е отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Подсъдимите
са осъдени да заплатят направените по делото съдебни и деловодни разноски в
размер на 6 676.99 лв., съразмерно за всеки един от тях, по сметка на
Окръжен съд Стара Загора.
С Решение №
141/22.06.2009г., постановено по ВНОХД № 181/2009г. на Апелативен съд Пловдив на основание чл.334 т.4 във връзка с
чл.24 ал.1 т.2 от НПК е отменена Присъда
№ 133/13.11.2008г., постановена по НОХД № 302/2005г. по описа на Старозагорски
окръжен съд в наказателно-осъдителната й
част, като подсъдимите К.Р.К., Х.Р.Х. и Т.Д.Т.
са освободени от наказателна отговорност и от последиците от осъждането и е
постановено прекратяване на наказателното производство по делото.
С решението
е отменена присъдата в гражданско-осъдителната й част, като е постановено
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
С Решение №
535/07.12.2009г. по Н.Д. № 564/2009 г. на ВКС на РБ са оставени без разглеждане
касационните жалби на подсъдимите К.Р.К.,
Х.Р.Х. и Т.Д.Т. срещу Решение № 141/22.06.2009г. по ВНОХД № 181/2009г.
на Апелативен съд Пловдив.
Със същото
решение е оставена без разглеждане касационната жалба на гражданския ищец ДА “....
и военновременни запаси”, Териториална дирекция “....” Бургас срещу въззивния
акт на АС Пловдив.
С решението
е прекратено производството по Н.Д. № 564/2009 г. на ВКС на РБ.
С решението
е постановено връщане на делото на ОС Стара Загора за произнасяне по приетите
за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански искове.
При връщане
на делото в Окръжен съд Стара Загора за разглеждане на приетите в наказателния
процес граждански искове е образувано гр.д. № 1193/2009 г. по описа на същия съд. Същото е приключило с Решение № 103/08.12.2011 г. , с което К.Р.К., Х.Р.Х.
и Т.Д.Т. са осъдени да заплатят солидарно на ....– София сумата от 221 466.20 лв. /съобразно
прието увеличение на исковата претенция/, представляваща обезщетение за
претърпени вреди, равняващи се на левовата равностойност на посочени в
решението липсващи автомобилни гуми –
военновременен запас, ведно със законната лихва, считано от 14.11.2002 г. до
окончателното изплащане на сумата.
С решението
е отхвърлен е изцяло искът на “....” ООД – Стара Загора срещу К.Р.К., Х.Р.Х. и Т.Д.Т.
за сумата от 104 179.95 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди,
като неоснователен и недоказан.
Този
съдебен акт е обезсилен изцяло с Решение № 1472/21.12.2012 г. по въззивно гр.д.
№ 1299/2012 г. на Апелативен съд – Пловдив е обезсилено изцяло Решение № 103/08.12.2011г.
и е постановено връщане на делото за разглеждане от друг състав на окръжния
съд.
Въззивният
съд е приел, че исковите претенции вече
са били приети за разглеждане в наказателното производство.
С
Определение № 759/18.06.2013 г. по гр.д. № 3245/2013г. на ВКС на РБ не е
допуснато касационно обжалване на решението на АС Пловдив.
При така описаното движение на делото и съответно ново
връщане на същото в Окръжен съд Стара Загора, за разглеждане на приетите в наказателното
производство по НОХД № 302/2005 г. граждански искове е образувано НОХД № 357/2013 г. Постановената по това дело
присъда е отменена с Решение №213/09.04.2014г., постановено по ВНОХД
№494/2013г. поради допуснати и описани в решението нарушения на материалния и
процесуалния закон и делото за пореден път е върнато на Старозагорски окръжен
съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание.
По настоящето НОХД №172/2014г. по
описа на Старозагорски окръжен съд
представителят на ОП Стара Загора дава заключение, че предявените граждански
искове, както от ....”
СОФИЯ, така и от “....” ООД гр.Стара Загора са основателни и следва да бъдат
уважени.
Процесуалният представител на
гражданския ищец ....” СОФИЯ юрисконсулт ....моли предявеният граждански иск да
бъде изцяло уважен.
Процесуалният представител на
гражданския ищец “....” ООД гр.Стара Загора адв. К. изразява писмено становище,
че предявеният иск е доказан в пълен размер и моли да бъде уважен.
Защитникът на подсъдимия К.К. – адв. Д. счита, че предявените
граждански искове са неоснователни и като такива следва да бъдат изцяло
отхвърлени.
Подсъдимият К. поддържа доводите на защитника си.
Защитникът на подсъдимия Х.Х. – адв. Г. намира, че и двете искови
претенции са погасени по давност, което е основанието за тяхното отхвърляне.
Подсъдимият Х. подчертава, че цялото количество процесни гуми са били
негодни, поради неопресняването им съобразно Наредбата, което обуславя
неоснователността на исковите претенции.
Защитникът на подсъдимия Т.Т. – адв. Н. поддържа становище, че
предявените искове са неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени.
Подсъдимият Т.
не счита, че следва да бъде ангажирана гражданската му отговорност, тъй като е
освободен като управител „....” на 29.07.2002г.
В последната си дума подсъдимият К.Р.К.
заявява, че каквото са направили, е било в името на това да се продаде
максимално от наличността, която е останала.
В последната си дума подсъдимият Х.Р.Х.
моли да бъдат отхвърлени предявените срещу него граждански искове.
В последната си дума подсъдимият Т.Д.Т.
моли предявените искове да бъдат
отхвърлени.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност във връзка с доводите и становищата на страните, намери за
установено следното:
От
съдържащия се на л.130, том І сл.д. Договор за възлагане на управление на
еднолично търговско дружество с ограничена отговорност е видно, че чрез
същия, сключен на 21.11.1997 г.
между Кмета на Община – Стара Загора и ответника
Т.Д.Т., на основание Решение № 304/2007 г.
на Общински съвет Стара Загора от проведено на 13.11.1997 г. заседание,
на посочения ответник е възложено управлението на общинско дружество ....–
Стара Загора. Като управител, Т.Д.Т. представлявал самостоятелно дружеството и
ръководел цялата му дейност, като за изпълнение на задълженията си на управител
получавал възнаграждение – в размер и при условия, посочени в договора. В
качеството си на управител подсъдимият Т.Д.Т.
имал право да се разпорежда с материалните активи на дружеството в съответствие
с действащата нормативна уредба и клаузите на сключения договор за възлагане на
управлението.
Подсъдимият
Т.Д.Т. е вписан в търговския регистър като управител на ....въз основа на
Решение № 488/17.06.1998 г., постановено по ф.д. № 1419/1997г. по описа на
Окръжен съд – Стара Загора. Същият е бил управител на посоченото дружество до 30.07.2002 г., когато с Решение
№ 2104/30.07.2002г. по ф.д. № 1419/1997 г. по описа на Окръжен съд – Стара
Загора е постановено вписване в търговския регистър на освобождаването му като
управител на дружеството и вписване на Д.Киров С. като такъв.
Въз основа
на трудов договор № 199/05.06.2000г., сключен между Т.Д.Т. - в качеството на
управител на ....Стара Загора и подсъдимия Х.Р.Х., последният, до тогава
на длъжност “магазинер РО по ВО” и “р-л отдел БСД и ВО” – видно от съдържащите се на л.171 и 171а сл.д.
том І трудови договори - започнал,
считано от 02.05.2000г. да изпълнява задълженията на Ръководител рег.
отдел “Отбранително мобилизационна
подготовка” (ОМП) в ....Стара Загора. Основните задължения на подсъдимия Х.Р.Х. били съобразно представената длъжностна характеристика
– да организира и осъществява системен контрол на складовете за военно
имущество; да съдейства за качествено и
ритмично осъществяване на проверки, инвентаризации и ревизии; да води стриктен
военен отчет; да извършва контрол на текущата документация, свързана с военно
мобилизационната подготовка. За изпълнение на тези задължения, изпълняващият
посочената длъжност, имал правомощията да взема решения и извършва всякакви
необходими операции, свързани с военно мобилизационната подготовка.
Подсъдимият
К.Р.К. въз основа на трудов договор № 14/02.01.2000 г., сключен между него и Т.Д.Т.
в качеството на управител на ....Стара Загора, считано от 01.12.1999г.
изпълнявал длъжността магазинер на склад в рег. отд. “ОМП”. От съдържащата се на л.151 сл.д. том І
длъжностна характеристика на тази длъжност се установява, че като магазинер на
склад в отдел “ОМП” подсъдимият К.Р.К. бил на пряко подчинение на подсъдимия Х.Р.Х.
– ръководител на посочения отдел. Основните задължения на подсъдимия К.Р.К.
били да отговаря за наличността и
състоянието на имуществото, което му е поверено; стриктно да спазва
изискванията за предаване и отчет, водейки за това първични счетоводни
документи; да следи за движението на имуществото, като не позволява изнасянето
му от склада без необходимите документи;
да води стриктен отчет на имуществата в склада и да извършва периодични
проверки на състоянието на склада, които
да докладва на началник отдел
“ОМП” в дружеството – подсъдимия Х.Р.Х..
Обстоятелството,
че изпълняващият длъжността “магазинер на склад в отдел “ОМП” е бил на пряко подчинение на изпълняващия длъжността “р-л рег. отдел “ОМТ” се установява и от структурата на
длъжностните щатове в представеното по делото щатно разписание на ....в сила от
01.01.2002 г.
През 1999г.
на основание Заповед № 313/02.07.1999 г. на Областен управител на Област Стара
Загора и писмо изх. № ОМП -206/14.07.1999 г. на Министерство
на транспорта, на общинското дружество ЕООД “....” било възложено съхранението на автомобилни гуми - военновременен запас. Тези гуми се
съхранявали в склад, намиращ се в с. ...., област Стара Загора. Съгласно Наредба за държавни резерви и военновременни
запаси, приета с Постановление № 312 на МС от 29.12.1996 г., обн. ДВ
бр.2/1997г., ....Стара Загора,
като външен съхранител, било задължено да не се разпорежда с
автомобилните гуми - военновременен
запас (ВВЗ); да ги води на строг отчет като стоки на отговорно пазене; да
съхранява и опазва автомобилните гуми - ВВЗ с грижата на добър стопанин. Всички щети и липси в случай на неизпълнение
на посочените задължения били за сметка на дружеството. ....гр. Стара Загора
можело да се разпорежда с ВВЗ единствено и само след разрешение на ГУ “....–
София (впоследствие Държавна агенция при МС на Република България).
Магазинер на този склад бил подсъдимият К.Р.К..
На
04.12.2000г. бил сключен договор № 1688 между Главно управление “....– София (в
качеството на продавач) и ....гр. Стара Загора (в качеството на купувач),
представлявано от управителя Т.Д.Т.. Съгласно договора, ....– МС
– София продавало на ....гр. Стара Загора всички налични към момента на
сключване на договора автомобилни гуми, съхранявани от дружеството като ВВЗ и
намиращи се в склада, находящ се в с. ....с магазинер подсъдимия К.Р.К..
Дружеството се задължавало в срок до 30.03.2001 г. да заплати цена от 238 409 лева.
Съгласно
сключения договор и Наредбата за
държавни резерви и военновременни запаси,
продажбата на автомобилните гуми – военновременен запас
се осъществявала след
предварително заплащане на цената от купувача по сметка на Районна
дирекция “....” Бургас (преименувана в Териториална дирекция “....” Бургас),
след което от Председателя на Държавна
Агенция ....София се издавала заповед за деблокиране на автомобилните
гуми, в която същите били индивидуализирани по вид и количество и
стойностно съответствали на преведената сума.
Въз основа на тази заповед за деблокация
и извършеното плащане, Териториална Дирекция “....” - Бургас следвало да
издаде данъчна фактура за сделката. Подсъдимият
К.Р.К. – като магазинер на склада в с. ....-
имал право да изнася от склада
и предава на съответния купувач на гуми от ....гр.
Стара Загора, единствено гуми, посочени по вид и количество в
заповедта за деблокация. За тези свои действия подсъдимият К.Р.К. е бил длъжен
да съставя предавателни сведения по образец, които следвало да се изпратят до
ТД “....” Бургас за удостоверяване на изпълнението на заповедта за деблокиране.
Описаният механизъм на продажба на
гуми, представляващи ВВЗ с купувач –
външния им съхранител (какъвто е било “....” ЕООД) е посочен и в заключението на съдебно-счетоводна и
финансово-икономическа експертиза, изготвена в хода на досъдебното производство
от вещото лице Д.И.П.. Същият се сочи и от свидетеля г.Ц.Г.директор на
Териториална дирекция “....” - Бургас до м.11.2003г.
....гр.
Стара Загора, поради липса на финансови средства, а и поради затруднения в
реализацията на деблокираните като ВВЗ автомобилни гуми (резултат от влошеното
им качество вследствие на продължителното им съхранение, без грижи за
опресняването им) било затруднено да изпълни в срок
поетите с горепосочения договор задължения и да плати
договорената цена от 238 409 лева на ГУ ”.... и ВВЗ” – София (впоследствие г.Ц.Г.- София).
Управителят на “....“ ЕООД – подсъдимият Т.Д.Т. отправил искания за
намаляване на договорената цена и
удължаване на крайния срок за изпълнение на Договор № 1688/ 04.12.2000 г. В резултат на тези му действия, към същия
договор били сключени три анекса. С
Анекс № 1/29.03.2001г. крайният срок на
договора бил удължен до 29.06.2001г. С Анекс № 2/23.10.2001г. било договорено
ново удължаване на крайния срок - до 31.03.2002 г., като
наред с това за обезпечаване изпълнението на договора, подсъдимият Т.Д.Т. като управител на ....подписал в полза на ....”
София запис на заповед за сумата от
255 266 лв. С Анекс № 3/31.03.2002 г. бил договорен нов
краен срок за изпълнение на
договора - до 28.06.2002г. Отново за обезпечение изпълнението на
договора, ответникът Т.Д.Т. като управител на ....подписал в полза на ....”
София още един запис на заповед за сумата от 165 209.25 лв.
Освен че
поради горепосочените причини ....гр.
Стара Загора имало затруднения при изпълнение на Договор №1688/04.12.2000г.,
същевременно и управителят на дружеството – подсъдимият Т.Д. Т., не създал организация за изпълнение на
договора.
Всички
автомобилни гуми, т.е. и тези, деблокирани като ВВЗ по механизма на договора, били
водени задбалансово – като чужди активи, и само стойностно. Деблокираните
като ВВЗ гуми не били заведени
счетоводно, а били единствено отразени във ведомост обр. № 7. Това
обстоятелство се установява от
заключенията на всички
долупосочени експертизи и по
конкретно – заключението на съвместна
съдебно-счетоводна и техническа експертиза (НОХД № 302/2005 г., том І, л.291).
От
събраните по делото доказателства се установява, а видно и от обясненията на подсъдимите, дадени по НОХД № 302/2005г.,
че подсъдимият Т.Д.Т. устно възложил на подсъдимите Х.Р.Х. и К.Р.К. да търсят
купувачи на автомобилните гуми. Последните двама започнали да търсят и
намират купувачи сред свои познати. Някои от тях
срещу приходен касов ордер давали пари в брой на последните двама за
определени количества гуми, които купували от склада, като за тези сделки не
била съставяна фактура, макар и
впоследствие подсъдимите да предоставяли
получените средства в
счетоводството на дружеството за извършване на плащания към ТД “....” Бургас.
Такъв документ бил изготвен и представен от ...... Свидетелите Д.К.Д. и Н.П.П.пък получили гуми на
консигнация, с уговорката, след като ги реализират, да заплатят цената им на “....”.
Съответно и в тези случаи не били съставяни документи, удостоверяващи
изнасянето на гуми от склада в с. ....и такива, регламентиращи условията и
съдържанието на постигнатата
договореност. Стремежът на тримата подсъдими бил да се намери бърза реализация
на автомобилните гуми, което довело до изнасяне на такива от склада без
наличието на заповед за деблокация, съответно – без да е извършено плащане към
ТД “....” Бургас, т.е. на гуми – представляващи военновременен запас.
На 14.11.2002г. е извършена инвентаризация на наличните автомобилни гуми в склада в ....подсъдимият
К.. Инвентаризацията е извършена от комисия в
състав: председател – подсъдимият Х.Х. в качеството му на началник отдел
“ОМП” и членове – свидетелите ....като инспектор в ТД “....” Бургас и Ж.В.–
счетоводител в “....” ЕООД.
За извършената инвентаризация е
съставен Инвентаризационен опис и сравнителна ведомост. Изготвена е и докладна
записка от подсъдимия Х. до управителя на дружеството. От съдържанието на тези
два документа е видно, че при извършената инвентаризация не са разграничени
нито количествено, нито стойностно
стоково-материалните ценности (гуми)
чия собственост са – т.е. каква
част е военновременен запас, т.е. на
Главно управление “.... и военновременни запаси” – София, оставени на
съхранение в “....” ЕООД,
съответно каква част е
собственост на ....като
закупени по договор № 1688/04.12.2000г., т.е. деблокирани като
военновременен резерв. Това обстоятелство се дължи на установеното по делото,
че всички автомобилни гуми са водени задбалансово.
От заключението на съдебно-счетоводната и финансово-икономическа
експертиза се установява и, че всички гуми – тези, собственост на ....и тези,
оставени на съхранение като военновременен запас – са били съхранявани в един и същи склад – в ....–
подсъдимият К., като от експертизата не
са намерени документи, от които да е видно по какъв начин стоково –
материалните ценности в склада са предадени на материално-отговорното лице.
Това обстоятелство се дължи на липсата на
създадена организация от подсъдимите Т.Т. – като управител на ....и Х.Х. -
като началник отдел “ОМП” – за
съхранение на стоково-материалните ценности,
собственост на дружеството и
тези, поверени на същото по силата на Договор № 1688/04.12.2000 г.
На 16 и
17.12.2002 г., на гумите в склада в с. ....,
по искане на ТД “....” Бургас, е извършена проверка от ....София,
осъществена от свидетелката ....като експерт в представителството на
дружеството в град Стара Загора. Издаден е Сертификат за стоков контрол №
99/08.12.2002г., в който са описани установените по гумите чрез външен оглед дефекти.
От заключението
на комплексната съдебно-счетоводна и техническа експертиза, съдържащо се
на л.291 том І от НОХД № 302/2005 г., се
установява, че при извършената инвентаризация на 14.11.2002г. в ....е
установена подробно описаната в
заключението наличност от гуми, общата
стойност на които е 54 259.85 лв. по средни пазарни цени,
без овехтяване и за която наличност от гуми вещите лица (поради липса на
счетоводна отчетност) не се ангажират с извод чия собственост е.
В същото заключение вещите лица посочват, че чисто статистически
100 % от цялото количество
налични при инвентаризацията
гуми са негодни, поради това, че са били
произведени преди повече от 16 години. Вещите
лица разясняват стареенето на автомобилните гуми като процес и основните
дефекти, до появата на които води.
Вещите
лица, изготвили посоченото заключение,
обясняват, че максималният срок, за който могат да бъдат съхранявани
автомобилните гуми, се определя от завода – производител; че на база проучване
във “....” АД, гр. Видин, където са били
произведени гумите, се препоръчва нови, добре съхранявани гуми да не се
използват след четиринадесетата година от годината на производството им; че е
възможно такъв вид остарели гуми (като установените в наличност) да бъдат
използвани за вътрешно-заводски транспорт или за селскостопански машини.По
отношение на гумите, които ....е
следвало да съхранява като военновременен запас, вещите лица от посочената
експертиза поясняват, че се изисква опресняването им на всеки две години.
От допълнителното
заключение на съдебно-счетоводната и финансово-икономическа експертиза заключение на съвместна съдебно-счетоводна и техническа
експертиза се установява вида и броя на
липсващите в склада в с. ....гуми, а именно:
-672
комплекта 8.25R - 20PR12, собственост на “....” ЕООД;
-60
комплекта 8.25R - 20PR14, собственост на “....” ЕООД;
-82
комплекта 9.00R - 20PR12, собственост на “....” ЕООД;
-44
комплекта 10.00R - 20PR12, от които 23
комплекта - собственост на ....и 21 комплекта – собственост на ГУ “.... и
военновременни запаси”;
-318 броя
11-20PR16, собственост на ГУ “.... и военновременни запаси”;
-260 броя
11.00R - 20PR16, от които 107 броя - собственост на ....и 153
броя – собственост на ГУ “.... и военновременни запаси”;
-655 броя
11.00R - 20PR16, от които 54 броя - собственост на ....и 601
броя – собственост на ГУ “.... и военновременни запаси”;
-15 бр.
колани 11.00R - 20PR16, собственост
на “....” ЕООД.
В първото
от посочените две заключения липсите са оценени по средни пазарни цени на
съответния вид гуми с ДДС, като съгласно това заключение, стойностния размер
на липсите за ....е 57 045.66 лв., а за “.... и
военновременни запаси” – 41 019.18
лв.
Във второто
от посочените заключения, липсите от
гуми са ценени, като е съобразено недоброто качество (годност за експлоатация) на наличните
такива, като е определено, че по средни пазарни цени към 14.11.2002 г. общата липса е за 25 065.00 лв., която
сума включва липса на гуми на:
- ....–
София за 15 582 лв.;
- ГУ ....за
9 483 лв.
Във връзка с извършената на 14.11.2002г. инвентаризация е поискано
обяснение от МОЛ – подсъдимия К., който
със Сведение вх. № 3190/26.11.2002 г. уведомява
управителя на дружеството, че “са дадени
на ....и др.частни лица” гуми на обща стойност 64 642 лв. “за
вулканизиране и освежаване със знанието на тогавашния управител Т.Т.”, както и
че “заплащането на гумите ще стане периодично, след реализация на същите”.
В хода на досъдебното производство от К. са представени два неименувани документа, несъдържащи
реквизити на първичен счетоводен документ, в уверение на това, че е дал (без да е посочено кога е станало това) на трети лица
(Д.К.Д. и Н.П.П.) гуми на
обща стойност 40 973 лв.
Относно обстоятелствата, при които е съставена разписката с неговото име, свидетелят Д.К.Д. в съдебно заседание и в хода
на досъдебното производство обяснява, че
в края на 2001г. разбрал от свой познат, който работел в “....” ЕООД, че
“дават гуми на консигнация”. Свидетелят
отишъл при подсъдимия К.К. и взел гуми – външни и вътрешни, като не може да
посочи бройки, но заявява, че били на стойност около 26 000 лв. Гумите свидетелят взел на два пъти, тъй като
били голямо количество, като при второто товарене била съставена обсъжданата
разписка. Свидетелят обяснява, че е получил гумите “на консигнация”, поради
което и не ги заплащал. Впоследствие успял да продаде само част от тях, тъй като гумите, като цяло, не били с добро
качество. Свидетелят обяснява още, че няколко пъти търсил К., за да му върне
непродадените гуми и за да си уреди отношенията с ....за взетите гуми.
Тъй като такава среща не се състояла, свидетелят стоварил всички непродадени гуми в двора на къщата на подсъдимия К.К. ***.
Свидетелят Н.П.П.установява, че също в края
на 2001г. е взел “за търговия” гуми от К.Р.К.. Много
малка част от тях успял да продаде, защото гумите били с лошо качество. Обяснява, че впоследствие имал проблеми с
връщането на непродадените гуми.
Разбрал, че складът, от който взел гумите, е запечатан и тъй като не
искал повече да плаща за паркинг, в района на какъвто държал непродадените
гуми, свидетелят стоварил останалата
наличност също пред дома на подсъдимия К..
Показанията на горепосочените двама свидетели – Д.Д. и Н.П.установяват по
несъмнен начин как са изнасяни гуми от
склада в с. ..... От обясненията на подсъдимите Х. и К., дадени по НОХД №
302/2005 г., се установява, че съобщените от свидетелите случаи не са изолиран
случай на изнасяне по безотчетен начин на гуми от склада. К. сочи, че в някои
случаи купувачите му оставяли пари – защото било събота или неделя – а после той пък
ги давал на Х.Х. да ги внесе в
касата, което съответства на заявеното от този подсъдим. Х. установява и
случай, в който пари за закупени автомобилни
гуми били оставени от подсъдимия К. на медицинската сестра, които тя му предала, за да ги внесе в касата
на дружеството. Подсъдимият Х. е категоричен, че винаги е внасял парите в касата
на дружеството, за което в хода на
съдебното следствие представя квитанции
към приходен касов ордер и бордера, част от които за внесени
лично от него суми в касата на
“....” ЕООД.
От заключението
на комплексната съдебно-счетоводна и техническа експертиза и първите две допълнителни заключения
към същото, изготвени от вещите лица Д.И.П., С.С.С., Т.Т.А. и П.Г.П., съпоставени
със събраните в хода на наказателното производство доказателства, е видно, че
по регламентирания механизъм на деблокиране и изкупуване от външния
съхранител (”....” ЕООД) на гуми –
военновременен резерв, след сключване на
Договор № 1688/04.12.2000 г. е установено издаването на следните
заповеди за деблокация на гуми:
-заповед № V-100-2538/07.12.2000 г., предавателно сведение №
9/12.12.2000 г., ДФ № 2487/27.12.2000 г.
от РД “....” гр.Бургас на стойност
16 684.00 лв. с ДДС;
-заповед № V-100-2001/03.01.2001 г., предавателно сведение №
1/02.02.2001 г., ДФ № 2520/20.02.2001 г.
от РД “....” гр.Бургас на стойност 15 424.80лв. с ДДС;
-заповед № V-100-2116/03.07.2001 г., предавателно сведение
№2/24.07.2001 г., ДФ № 2767/17.08.2001г.
от РД “....” гр.Бургас на стойност 16 016.40лв. с ДДС;
-заповед № V-100-2000/18.01.2002 г., предавателно сведение №
1/29.01.2002 г., ДФ № 2954/06.02.2002 г.
от ТД “....” гр.Бургас на
стойност 12 180.00 лв. с ДДС;
-заповед № V-100-2049/30.05.2002 г., предавателно сведение №
4/03.06.2002 г., ДФ № 3099/20.06.2002
г. от ТД “....” гр.Бургас на стойност
7120.80лв. с ДДС;
-заповед № V-100-2045/21.05.2002 г., предавателно сведение
№2/23.05.2002 г. ДФ № 3058/11.06.2002 г. от ТД “....” гр.Бургас на стойност 22 338 лв. с ДДС;
-заповед № V-100-2085/30.07.2002
г., предавателно сведение № 5/29.08.2002 г.,
ДФ № 3258/24.09.2002 г. от ТД “....” гр.Бургас на стойност
89 683.75 лв. с ДДС.
В
изпълнение указанията, дадени от Апелативен съд Пловдив в отменителното
решение, настоящият съдебен състав положи усилия, за да установи по счетоводни
данни извършено ли е опресняване на резерва, съхраняван в склада в с.....,
преди сключване на договора с „....” Стара Загора. Беше назначена комплексна
счетоводно-техническа експертиза, която, освен на тази задача, следваше да
отговори и на въпросите: през коя година са произведени гумите, предмет на
обвинението, както и годни ли са били същите за употреба и за пускането им в гражданския
оборот. В представеното заключение е отразено, че всички тежки външни гуми
размер 10,00 R – 20 PR16 – 158 бр. са получени от ....Стара Загора с фактура
№1811.04.1989г., т.е. са произведени преди тази дата. Съответно външните обикновени
диагонали размер 11,00 – 20 PR16 , както и
външните радиални гуми същия размер, са произведени преди 1988г. Експертите
сочат, че след 1988г. в склада в с.....не е установено опресняване на всички
описани по вид гуми. Дадено е заключение, че процесните гуми не притежават
качествата за безопасна експлоатация по предназначение.
Съдебното
следствие беше възобновено за повторно изслушване на вещите лица, депозирали
заключение по назначената по НОХД №302/2005г. съвместна съдебно-счетоводна и
техническа експертиза, съдържащо се на л.291 до л.302 от същото. Настоящият
съдебен състав прецени, че повторното изслушване на вещите лица е необходимо с
цел изясняване на въпроса на какво се основават разграничените записвания по
видове гуми съответно за „....” и за ДА „....” в таблицата, касаеща
констатираните липси, отразена на стр.10 от заключението. При проведеното
повторно изслушване на експертите Д.П., П.П., Т.А. и С.С. се установи, че
отразените разграничения досежно установените липси са дадени въз основа на
извършената документална проверка при всеки от ищците.
При така
установената фактическа обстановка и настоящият съдебен състав намери, че в
резултат на виновното си поведение тримата подсъдими са причинили щети на “....”
ООД Стара Загора (правоприемник на ....Стара
Загора, съгласно Решение № 1476/21.04.2007 г. по ф.д. № 1419/1997 г. по описа
на Окръжен съд – Стара Загора) и ....– София, както следва:
-на “....”
ООД гр. Стара Загора за сумата от 15 582
лв. - стойност на
липсващи и разпилени гуми към 14.11.2002 г., собственост
на дружеството;
-на ....–
София за сумата от 9 483 лв. – стойност на липсващи гуми, представляващи ВВЗ – към 14.11.2002 г.
В
обсъдените по-горе заключения експертите са категорични, че процесните гуми са
били негодни да бъдат ползвани по
предназначение, но биха могли да бъдат ползвани за друг вид транспорт,
което обосновава определената им пазарна стойност. В тази връзка се явяват
изцяло несъстоятелни наведените от защитниците доводи, че гумите, предмет на
обвинението, са били без стойност. Самият факт, че част от същите е била
предмет на продажби, макар и неосчетоводени по надлежния ред, подкрепя изводите
на експертите.
По
отношение на щетата, причинена на ....– София,
доколкото искът е предявен в хода
на наказателното производство, респективно –
е обвързан с обвинението, такова
каквото е било. Ето защо над посочения размер 9 483 лв. до предявения такъв –
59 562,60лв. искът беше оставен без разглеждане като процесуално
недопустим и производството в тази му част беше прекратено.
Съдът
счете, че с поведението си и тримата подсъдими да допринесли за настъпването на
описаните щети за всеки от гражданските ищци, както следва:
Подсъдимият
К.Р.К. – МОЛ, магазинер на склад за автомобилни гуми в “....”
(тогава ЕООД) – съхранявани като военновременен
резерв, в нарушение на задълженията си, не положил грижи при изпълнение на възложената му работа
за стопанисване и запазване на повереното му имущество, като не спазвал
изискванията за съхранение, предаване и отчет на повереното му имущество, не
водил редовно и пълно първичната счетоводна документация, не следял за
движението на повереното му имущество от
склада, позволил безотчетното изнасяне на автомобилни гуми от
същия, включително и на такива, за които не била налице заповед за деблокация
от ....София.
Подсъдимият
Х.Р.Х. като началник отдел “Отбранително мобилизационна подготовка” в тогава ....(сега “....” ООД Стара
Загора), в нарушение на служебните си
задължения, не организирал и не
осъществявал системен контрол върху склада
за гуми – ВВЗ и в частност –
върху работата на подсъдимия К.,
както и върху
продажбите на автомобилни гуми от същия
склад - като не
взел мерки за правилното водене на складовата наличност, за правилното отчитане и
документиране на всички случаи на
изнасяне на гуми от склада и постъпленията на средства във връзка с
това.
Подсъдимият Т.Д.Т.
- в качеството му на управител на
....(сега “....” ООД Стара Загора) не упражнил достатъчен контрол върху
работата на лица, на които е възложил
съхранението на автомобилни гуми – ВВЗ и такива, собственост на
дружеството, а още и разпореждането и отчитане с
имущество – собственост на дружеството, а именно -
не осъществил контрол върху дейността на подсъдимите К. и Х., не създал
организация за изпълнението на договор №
1688/04.12.2000г., сключен между управляваното от него дружество и ....София, не изисквал воденето на отчетност при покупката и
продажбата на автомобилни гуми,
не изисквал правилното документиране на
изнасяните гуми от склада,
както и
събирането на вземания от трети лица -
получили автомобилни гуми, без да
са ги заплатили и дори без да е налице заповед за деблокация на
същите като ВВЗ.
Настъпилата
липса и разпиляване на имущество – собственост на съответния граждански ищец, е
пряка и непосредствена последица от горепосоченото виновно поведение на всеки
от ответниците.
По
отношение на всеки от предявените граждански искове са налице предпоставките,
визирани в чл.45 ЗЗД, поради което съдът ги прие за доказани по основание.
Описаните щети се явяват пряка и непосредствена последица от поведението и на тримата
подсъдими, поради което са налице и условията на чл.53 ЗЗД, уреждащ солидарната
отговорност. Настоящият съдебен състав също счита, че при виновно поведение на
няколко лица, причинило увреждане, законът не разграничава същото съобразно
формата на вината. Ето защо не следва и да се разграничава в случая размера на
щетата, причинена от поведението на всеки подсъдим. И това е така, тъй като в
условията на чл.53 ЗЗД всеки от тях отговаря за пълния размер на причинената в
резултат на общото им поведение щета.
По изложените
съображения съдът осъди подсъдимите К.Р.К.,
Х.Р.Х. и Т.Д.Т. да заплатят солидарно на
основание чл.45 от ЗЗД
-на “....” ООД гр.
Стара Загора, обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 15 582
лв. /петнадесет хиляди петстотин осемдесет и два лева/, ведно със законната
лихва, считано от 14.11.2002г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърли иска в останалата част до предявения размер от 104 179.95 лв.
като неоснователен;
-на ....” –
София обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 9 483 лв.
(девет хиляди четиристотин осемдесет и три лв.), ведно със законната лихва,
считано от 14.11.2002 г. до окончателното изплащане на сумата, като в
останалата част – за разликата до размера на 59 562.60 лв. – остави иска
без разглеждане и прекрати производството по делото.
Съдът
намери за неоснователно възражението на защитника на подсъдимия Т.Т., че “....”
ООД не е притежател на материалното
право, засегнато от правния спор, тъй като горепосоченото Решение №
1476/21.04.2007 г. по ф.д. № 1419/1997 г.
по описа на Окръжен съд Стара Загора не съдържало вписване, че “....”
ООД поема активите и пасивите на “....”
ЕООД. В случая е извършено
прехвърляне по смисъла на чл.129 от ТЗ
на всички дружествени дялове от
едноличния им собственик (Община – Стара
Загора) на приетите съдружници (посочени в решението), което не е довело до
преобразуване на правния субект по смисъла на чл.261 от ТЗ или до промяна на
правната му форма, а само до
промяна в наименованието на правния
субект - от ЕООД в ООД.
Неоснователно е и възражението, че
исковите претенции са погасени по давност, тъй като съобразно разпоредбата на
чл.115 ЗЗД б.”ж” ЗЗД давност не тече, докато
трае съдебният процес относно вземането.
Съдът счете, че влязлото в сила решение по т.д. №457/2007г. не се
отразява на деликтната отговорност на всеки от тримата подсъдими, доколкото
двете дела са с различен предмет и различни страни.
В тежест на всеки от подсъдимите беше възложена и държавна такса
съобразно уважената част от гражданските искове – в размер по на 334,20 лв.
Водим от
горните мотиви, съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: