Номер 290201.09.2020 г.Град Благоевград
Окръжен съд – БлагоевградТринадесети състав
На 01.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Търговско дело № 20201200900144 по
описа за 2020 година
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по повод на искане за допускане на обезпечение по реда на чл. 389
от ГПК.
Пред ОС Благоевград е образувано и висящо т.д. № 144/2020г., въз основа на
предявени обективно съединени искове от Синдика на „С.Е.Д.М.“ ООД/в несъстоятелност/,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. П. 2850, жк „О.“, Ш. за София, срещу
„Г.Т. 2002“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: с С., м. „К.“, община П.,
област Благоевград, представлявано от Р.Г..
С исковата молба са изложени от Синдика на „С.Е.Д.М.“ ООД/в несъстоятелност/
твърдения, че с Решение № 553 от 07.03.2019г., постановено по т.д. № 3864/2018г. по описа
на АС София, по отношение на дружеството ищец- „С.Е.Д.М.“ ООД, е открито
производство по несъстоятелност. С Решение № 1918 от 29.10.2019г., постановено по т.д. №
6525/2016г. по описа на СГС, на основание чл. 635 ал. 2 от ТЗ, длъжникът „С.Е.Д.М.“ ООД,
е лишен от съда да се разпорежда с имуществото, включено в масата по несъстоятелността,
а с последващо Решение № 2344 от 27.12.2019г., постановено по т.д. № 6525/2016г. по описа
на СГС, вписано в ТРРЮЛНЦ на 27.12.2019г., „С.Е.Д.М.“ ООД е обявено от съда в
несъстоятелност. С.Д.А. е назначена за постоянен синдик на дружеството ищец с
Определение № 6923 от 27.12.2019г., поради което и от разпоредбата на чл. 658 ал.1 т. 7 и т.
8 от ТЗ за Синдика на „С.Е.Д.М.“ ООД/в несъстоятелност/ произтича правото и
задължението да предявява от името обявеното в несъстоятелност дружество, искове срещу
трети лица търговци, за попълване на масата на несъстоятелността, по смисъла на чл. 620 ал.
5 от ТЗ.
Сочи се с исковата молба, че на 07.03.2019г. е сключен между Управителят на
„С.Е.Д.М.“ ООД и представителята на дружеството ответник „Г.Т. 2002“ ЕООД- Договор за
наем от 07.03.2019г., с нотариална заверка на подписите, вписан в АВ на 07.03.2019г., с
който недвижими имоти на дружеството ищец- ПИ с идентификатор 17806.20.457 по
одобрените КК и КР на село Г.И.о, Община М., област П., с площ от 5 784кв.м., с начин на
трайно ползване за бензиностанция, газостанция, метастанция и с трайно предназначение на
територията- земеделска, както и изградената в него сграда с идентификатор 17806.20.457.1
по същите КК и КР, са отдадени под наем на „Г.Т. 2002“ ЕООД, за срок от 10 години и при
месечна наемна цена от 8 400лв., като съгласно чл. 6 от сключения договор, наемната цена е
следвало да се заплаща ежемесечно и по банков път, до 15 число от съответния месец.
Пояснява се с исковата молба, че договора е сключен в деня в който е постановено
Решение № 553 от 07.03.2019г., постановено по т.д. № 3864/2018г. по описа на АС София,
по отношение на дружеството ищец- „С.Е.Д.М.“ ООД, с което е открито производство по
несъстоятелност. Сочи се още, че договора не е сключен със съгласието на Синдика и на
синдика не е предадена информацията по чл. 640 от ТЗ.
1
Исковата претенция е основана но доводите за неизпълнение на задължението на
„Г.Т. 2002“ ЕООД за заплащането на уговорената със сключения договор месечна наемна
цена, въпреки че дружеството ответник владее и ползва по предназначение предоставените
му под наем недвижими имоти, собственост на дружеството ищец. Твърди се от Синдика на
„С.Е.Д.М.“ ООД/в несъстоятелност/, че към настоящия момент по сметката на дружеството
в несъстоятелност са постъпили само 7 890лв., съставляващи част от дължимата наемна цена
от 8 400лв. за месец ІХ.2019г., като не са постъпили плащания на цената за следващите
месеци.
С писмо покана с изх. № СНД-81/01.11.2019г., дружеството наемател- „Г.Т. 2002“
ЕООД, е било поканено да плати дължимите от него месечни погасителни вноски,
съставляващи наемната цена за периода на ползване на предоставените под наем недвижими
имоти, като длъжника по договора е предупреден и за дължимите лихви за забава, като му е
било указано, че в случай на неплащане на дължимото, ще бъде предявен пред съда иск за
дължимите суми.
Поради това че не е последвало плащане на дължимите суми, с Уведомително писмо
с изх. № СНД-161/26.05.2020г., изпратено от представителят на „С.Е.Д.М.“ ООД/в
несъстоятелност/ и получено от управителя на „Г.Т. 2002“ ЕООД на 01.06.2020г., сключения
Договор за наем от 07.03.2019г. е прекратен извънсъдебно, с едностранно волеизявление на
наемодателя като изправна страна, до наемателя, като страна неизпълнила задълженията си
за заплащане на уговорената с договора наемна цена.
Сочи се с исковата молба, че и след прекратяване на договора за наем, наемателят
„Г.Т. 2002“ ЕООД е продължил да владее и ползва отдадените му под наем недвижими
имоти, собственост на „С.Е.Д.М.“ ООД/в несъстоятелност/, поради което считано от
01.06.2020г., на осн. чл. 236 ал. 2 от ЗЗД, наемателят по прекратения договор за наем дължи
обезщетение и трябва да изпълнява всички задължения, произтичащи от прекратения
договор за наем, поради което дължи обезщетение на наемодателят за времето на ползване
на наетия имот, въпреки противопоставянето на наемодателя, съразмерно с наемната цена,
която би могла да бъде получена за периода на продължилото държане/ Решение №
222/07.01.2015г. по т.д. № 2482/2013г. на ВКС/.
Въз основа на изложеното с исковата молба, иска се от съда на основание чл. 232 ал.
2 от ЗЗД, да осъди „Г.Т. 2002“ ЕООД да заплати на „С.Е.Д.М.“ ООД/в несъстоятелност/,
сума в размер на 116 620.00лв., съставляваща неизплатените наемни вноски за периода от
07.03.2019г. до 01.06.2020г. по сключения между страните Договор за наем от 07.03.2019г.;
сумата 9 091.95лв., представляваща сумата от кумулираната законна лихва за забава от
падежа на всяка изискуема и дължима наемна вноска/до 15 число на всеки месец, за който
наемната цена не е платена/до 20.08.2020г.; сумата от 22 120.00лв. обезщетение за ползване
на имотите обект на прекратеното наемно правоотношение след прекратяване на договора за
наем, считано от 02.06.2020г. до предявяването на настоящите искове- 20.08.2020г., както и
законната лихва за забава на просрочените главници, считано от предявяване на настоящия
иск до окончателното им изплащане.
По делото е постъпила молба с вх. № 3241/26.08.2020г. с правно основание чл. 389 от
ГПК, от „С.Е.Д.М.“ ООД/в несъстоятелност/, чрез С.Д.А., срещу „Г.Т. 2002“ ЕООД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление с. С., Община П., представлявано от Р.Г..
Иска се от съда да допусне обезпечение на предявените искове по т.д. № 144/2020г.
по описа на ОС Благоевград, като се поддържа че въз основа на представените с исковата
молба писмени доказателства, предявените искове са допустими и вероятно основателни и
за дружеството в несъстоятелност е налице правен интерес от искане за обезпечаване на
осъдителните искове, водени за попълване на масата по несъстоятелността, с оглед на
удовлетворяване при евентуално уважаване на исковете от съда.
Поддържа се с молбата по чл. 389 от ГПК, че е налице обезпечителна нужда,
доколкото се твърди че без допускане на поисканото обезпечение, възможността на
дружеството кредитор да се удовлетвори за вземането си срещу дружеството длъжник,
силно ще се затрудни или ще стане невъзможно. Като допълнителен аргумент изтъква се, че
е налице продължителна забава от страна на ответника за изпълнение на задълженията му
2
по Договор за наем от 07.03.2019г., което ясно сочи на намерението му да не плати наемните
вноски по сключения между страните договор. Сочи се, че претендираната от ищеца сума е
в голям размер и това от своя страна е достатъчно за да обуслови обезпечителната нужда за
кредитора от налагане на поисканото обезпечение във връзка с предявяването на бъдещ иск.
Допълнително са изложени доводи, че по партидата на дружеството ответник- „Г.Т. 2002“
ЕООД в имотния регистър има данни за нолежано и вписана по искане на НАП възбрана
върху недвижими имоти собственост на „Г.Т. 2002“ ЕООД, което е индиция за липса на
достатъчно средства за ответника по делото, за заплащането на задълженията към
кредиторите с настъпил падеж.
Иска се от Синдика на „С.Е.Д.М.“ ООД/в несъстоятелност/, на основание чл. 391 ал.1
от ГПК, във връзка с чл. 397 ал. 1, т. 2 от ГПК, да допуснете обезпечение на предявените
искове по настоящото т.д. № 144/2020г. по описа на ОС Благоевград, от „С.Е.Д.М.“ ООД/в
несъстоятелност/ срещу „Г.Т. 2002“ ЕООД, чрез допускане на следната обезпечителна
мярка, а именно: налагане запор върху банковите сметки на „Г.Т. 2002“ ЕООД в банките на
територията на страната, както и по сметка на длъжника известна на кредитора- BG 41
CECB 9790 ***, до размера на претендираните суми по предявения искове- общо в размер
на 147 831.95лв.
Предложената на съда обезпечителна мярка- запор върху банковите сметки на
длъжника на територията на РБ, молителят намира за ефикасна и подходяща с оглед
нуждите на молителя и обезпечаването на вземането му от ответника длъжник.
В подкрепа на твърденията с писмената молба и на основание чл. 391 ал.1 т.1 от ГПК,
по делото с исковата молба и с молбата за обезпечение са представени писмени
доказателства, въз основа на които съдът счита за подкрепени в значителна степен
фактичесчките твърдения на Синдика на „С.Е.Д.М.“ ООД/в несъстоятелност/, изведени с
исковата молба по делото.
При така установената обстановка от фактическа страна, съдът навежда следните
правни доводи:
Предявеното искане е процесуално допустимо и депозирано пред съда компетентен
да го разглежда и да се произнесе по него. Съобразно разпоредбата на чл. 389 от ГПК
законът е предоставил на ищеца, възможността във всяко положение на делото, до
приключването на съдебното дирене във въззивното производство, да иска от съда, пред
който делото е висящо, да допусне обезпечение на предявените искове.
Безспорно е от правна страна, че предявените от дружеството ищец искове по
настоящото т.д. № 144/2020г. са с правно основание- иск по чл. 232 ал. 2 от ЗЗД, иск по чл.
86 от ЗЗД, както и иск за заплащане на обезщетение за ползването на наетите имоти и след
прекратяването на договора за наем, и въпреки противопостяването на наемодателя за това,
с правно основание чл. 236 ал. 2 от ЗЗД. Така предявените искове са процесуално
допустими. Не се установи наличието на процесуални пречки за тяхното предявяване пред
съда. Исковата претенция е основана на неизпълнение на задълженията на дружеството
наемател, по сключен между страните валиден договор за наем, доколкото Управителят на
„С.Е.Д.М.“ ООД е пописал договор в деня, в която е открито производство по
несъстоятелност по отношение на дружеството ищец, към момента когато същият не е бил
лишен от правомощия да се разпорежда с недвижимите имоти, собственост на дружеството
обявено по- късно в несъстоятелност.
Представените писмени доказателства в значителна степен подкрепят, макар и
едностранно, твърдението на представителят на дружеството ищец, че посочените суми в
исковата молба са изискуеми и дължими, но за тях не е извършено плащане от страна на
дружеството ответник. В този смисъл съдът приема, че са налице убедителни писмени
доказателства в подкрепа на основателността на предявените искове, но съдът може да се
произнесе по спорния между страните въпрос едва с постановяването на решението си по
делото и то след като се запознае с отговора на исковата молба и възраженията на
дружеството ответник и след като от ответната страна бъдат представени по делото
доказателства.
3
Съгласно чл. 232 ал. 2 от ЗЗД, дружеството наемател е следвало да заплати
уговорената наемна цена за предоставените му за ползване под наем недвижими имоти.
Плащането е следвало да се извърши по банков път и до 15 число на съответния месец от
срока на договора. След като не е платило дължимите суми на уговорения с договора падеж,
ответното дружество е изпаднало в забава и дължи лихви за тази забава. Доколкото
задължението е срочно и е изрично уговорено със сключения договор относно това как и
кога следва да се плати, длъжника изпада в забава при условията на чл. 84 ал.1 от ЗЗД след
изтичането на срока за изпълнение, без да е необходима изрична покана от кредитора за
това. Ако след събирането на допълнителни доказателства се потвърдят фактите изложени в
настоящата писмена молба, то така заявените от ищеца с исковата молба искове, ще се
окажат вероятно основателни и ще бъде уважен от съда, така както са предявени.
При доказване че и след едностранното прекратяване на договора за наем,
дружеството наемател е продължило да ползва предоставените му под наем недвижими
имоти, въпреки противопоставянето на наемодателят за това, то дружеството ответник ще
дължи на основание чл. 236 ал.2 от ЗЗД обезщетение, при условията на прекратения
договор, т.е. дължимата и уговорена с договора месечна наемна цена, която не е заплатена за
периода на ползването на имота като бензиностанция и след датата на едностранното
прекратяване на договора за наем.
(За да бъде допуснато обезпечение на предявените искове не е достатъчно за ищеца
по делото, да обоснове наличието на обезпечителна нужда е да наведе достатъчно правни
аргументи за допустимостта и вероятната основателност на предявените искове, във връзка
с които се иска допускането на обезпечението. Следва по безспорен и категоричен начин да
се докаже че поисканата обезпечителна мярка е подходяща за обезпечаването на исковете,
тъй като съдът в тази насока не може да се отклонява от искането и сам да налага друга
обезпечителна мярка, различна от тази посочена в исковата молба. Молителят моли съда да
наложи обезпечителна мярка “Запор“ върху банковите сметки на длъжника в банките на
територията на страната, както и върху известна на ищеца банкова сметка на длъжника
ответник, като се запорират те до размера на претендираната сума. Съдът счита, че
обезпечителна мярка ЗАПОР върху банковите сметки на дружеството длъжник, до размера
на претендираната сума, е подходяща и налагането и ще осигури възможността на ищеца по
делото да може да се удовлетвори до размера на вземането си, след успешно провеждане на
предявените искове пред съда и след влизане в сила на едно евентуално позитивно решение
на съда по исковата претенция, като така обезпечи попълването на масата по
несъстоятелност, с оглед справедливото удовлетворяване на всички кредитори на
„С.Е.Д.М.“ ООД/в несъстоятелност/.
Налагането на поисканата от съда обезпечителна мярка няма съществено да засегнат
правата на ответника по искането, тъй като сметките му в посочените банки ще бъдат
запорирани до размера на претендираната сума, като същият поради недобросъвестното си
поведение като страна по процесния писмен Договор за наем от 07.03.2019г., следва да
понесе тези неудобства, за да бъдат гарантирани правата на кредиторите по сключения
договор. Ето защо по преценка на настоящия състав на съда не се налага да бъде определяна
по реда на чл. 390 ал. 2 от ГПК парична или имотна гаранция, която ищеца по настоящото
искане да бъдат задължен да внесе, като гаранция за обезщетение за други преки или
непреки вреди за дружеството длъжник, в случай че обезпечението е неоснователно
допуснато от съда. Отделно в тази насока следва да бъдат изложени съображения, че
„С.Е.Д.М.“ ООД/в несъстоятелност/ е обявено от съда в несъстоятелност, като същото не
разполага с имущество и със свободни парични средства за заплащане на една евентуално
определена от съда парична гаранция. В този смисъл и на осн. чл. 649 ал. 6 от ТЗ,
дружеството ищец е освободено по силата на закона от предварителното заплащане на
държани такси по делото, тъй като предявените искове най- общо са преки искове срещу
длъжника по сключен договор, за неговото неизпълнение на задълженията по него, които са
искове по смисъла на чл. 620 ал. 5 от ТЗ- за попълване на масата по несъстоятелността.
/Определение № 618 от 07.12.2017г. на ВКС по ч.т.д. № 2958/2017г. на І т.о. на ТК/.
Изхождайки от формалната логика, че законът не предоставя обезпечителната мярка
на кредитор, чиито длъжник просто отказва да изпълни, а на този, чието право е застрашено
от осуетяване, съдебната практика се е обединила около становището, че налице е
обезпечителна нужда тогава когато са предявявени осъдителни искове които имат за
4
предмет значителна по размер парична сума, както е и в настоящия случай. Наличието на
обезпечителна нужда следва да се презумира и поради това, че длъжникът не е ограничен в
разпоредителните си правомощия и опасността от намаляване на секвестириумото му
имущество винаги е налице, след като може свободно да се разпореди с имуществото си в
полза на трето лице. Безспорно е наличието на обезпечителна нужда и поради поведението
на дружеството ответник по предявените пред съда искова. Въпреки сключеният писмен
догвоор за наем и дори и след неговото едностранно прекратяване поради неизпълнение на
длъжника, ответникът по предявените искове продължава да полза предоставените му под
наем недвижим имоти, но отказва да плаща уговорената наемна цена за тях, което навежда
на обосновано предположение, че ответникът е предприел трайно поведение за
неизпълнение на поетите от него задължения по сключения договор за наем с дружеството
ищец, като Синдика на „С.Е.Д.М.“ ООД/в несъстоятелност/ ще бъде сериозно
възпрепятстван при осъществяването на правата си по бъдещото положително за него
съдебно решение, ако не се допусне исканото обезпечение, тъй като не среща от длъжника
никакво съдействие.
Поради изложените правни съображения, искането следва да бъде уважено от съда
като основателно.
Водим от горното и на основание чл. 390 от ГПК и следващите, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА обезпечение на предявените обективно съединени искове с правно
основание чл. 232 ал. 2 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и чл. 236 ал. 2 от ЗЗД, по настоящото висящо
т.д. № 144/2020г. по описа на ОС Благоевград, предявени от Синдика на „С.Е.Д.М.“ ООД/в
несъстоятелност/, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. П. 2850, жк „О.“, Ш. за
София, срещу „Г.Т. 2002“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: с С., м.
„К.“, община П., област Благоевград, представлявано от Р.Г., като НАЛАГА на осн. чл. 397
ал. 1 т. 2 от ГПК, обезпечителна мярка Запор върху банковите сметки на „Г.Т. 2002“ ЕООД
в банките на територията на страната, както и по сметка на длъжника известна на
кредитора- BG 41 CECB 9790 ***, до размера на претендираните суми по предявения
искове- общо в размер на 147 831.95лв.
Определението на съда подлежи на обжалване, с частна жалба, в едноседмичен срок,
който за ищеца тече от съобщението, а за ответника- от деня на връчването на съобщение за
наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител, пред АС София.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
5