Решение по дело №117/2021 на Окръжен съд - Велико Търново

Номер на акта: 65
Дата: 17 декември 2021 г.
Съдия: Ивелина Солакова
Дело: 20214100900117
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 29 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 65
гр. Велико Търново, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ивелина Солакова
при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА
като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Търговско дело №
20214100900117 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съобрази:

Молителят "М-т" ЕООД гр.Л.. твърди, че основната му дейност е в
областта на селското стопанство и търговия на едро и дребно със
селскостопанска продукция. Предвид утежнената икономическа обстановка в
страната през последните 2 години дружеството намалило дейността си. В
резултата на неблагоприятни климатични условия в страната сключените от
молителя алеаторни договори не били изпълнени и това довело до натрупване
на значителни задължения. Към момента на подаване на молбата молителят
твърди, че е преустановил плащанията на задълженията си към доставчици
поради това, че е в невъзможност да ги изпълни. В изпълнение на своето
законово задължение по чл. 626, ал. 1 и 2 от ТЗ молителят е о тправил молба
до съда да открие производство по несъстоятелност на дружеството, с
начална дата на неплатежоспособността 31.12.2020г. Сочи, че към тази дата
дружеството е в състояние и на свръхзадълженост по смисъла на чл. 742 от
ТЗ , като наличното му имущество не е достатъчно да покрие паричните му
задължения. Предвид обстоятелството, че дружеството не разполага с
имущество, които да покрие задълженията му без опасност за интересите на
кредиторите, се отправя искане до съда да постанови решение по чл. 632, ал.1
от ТЗ .

Съдът, като съобрази наведените в молбата на „М. - т.“ ЕООД
1
твърдения и като прецени събраните по делото доказателства , поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното :
Видно от представените към молбата на дружеството писмени
доказателства, дружеството дължи на четирима свои кредитори по
представения от него списък суми по търговски сделки в общ размер от
714 355 лв.
За изясняване на обстоятелствата по делото е допуснато и изслушано
заключението на съдебно-икономическа експертиза, което съдът възприема
изцяло като компетентно и обосновано.
Съгласно заключението към 30.09.2021г. при отчитане на
извършените до тази дата плащания дружеството молител има общо
задължение към кредитори в размер на 2486182,98 лв. Общият размер на
приходите от дейността на дружеството за 2021г. вещото лице е изчисливо на
808 416,80 лв.
Според вещото лице последната осчетоводена продажба на стоки от
дейността на дружеството е на 21.07.2021г. и това дава основание да се счете
,ч ефактическото прекратяване на дейността е датата следваща тази дата , а
именно 22.07.2021г.
Общият размер на вземанията на молителя е в размер на
*********,10лв.
За периода 2019г. вещото лице посочва, че дружеството е реализирало
печалба от 50 хиляди лева, но за следващите две години общата загуба е в
размер на 686 хиляди лева, от което следва, че тенденцията на дружеството не
е към развитие. Дружеството няма дълготрайни и краткотрайни материални
активи по баланса, които могат да бъда продадени, за да изплати
задълженията си.
По отношение финансовите показатели на молителя за период от три
години преди подаване на молбата за откриване на производството по
несъстоятелност вещото лице прави следните констатации :
Стойностите на показателите за общата , бързата и незабавната
ликвидност за периода от 2019г. до 30.09.2021г. са под единица, като само
общата ликвидност в края на 2019г. е била със стойност 1. В условията на
работещо предприятие през този период, вещото лице счита, че може да се
направи извод, че дружеството е било във финансово затруднение . При
изследването на показателите за финансова автономност според вещото лице
се налага изводъдт, че през изследвания период пасивите на дружеството
надвишават собствения капитал.
При определяне финансовото състояние на дружеството – молител
чрез прилагането на метода на Алтман, се установява, че за с оглед
установените стойности през 2019г. молителят се е намирал в зона безопасна
от банкрут, но през 2020 г. е попаднал в зоната на несигурност , а през 2021г.
вече е в опасната зона и е налице финансово затруднение. Според
заключението затрудненията на молителя имат траен характер.
При тези данни от фактическа страна, съдът направи следните правни
2
изводи:
В случая е депозирана молба с правно основание чл. 625 и сл. От ТЗ .
За да се открие производство по несъстоятелност следва да е установено
наличието на материалноправните предпоставки, визирани в хипотезата на
чл. 607а от ТЗ, вр. С чл. 608 от ТЗ , а именно : да се касае за търговец и
същият да е неплатежоспособен, респ. свръхзадължен. В конкретния случай
ответникът има правноорганизационната форма на еднолично дружество с
ограничена отговорност, като се явява търговец по дефиниция/чл.1,ал.2,т.1 от
ТЗ/. Като основание на молбата си молителят сочи кумулативно
неплатежоспособност и свръхзадълженост .
По делото се установи по категоричен начин от заключението на
вещото лице и приложените писмени доказателства, че ответникът има
задължения към кредитори, които произтичат от търговски сделки.
Нормата на чл. 608 ТЗ свързва неплатежоспособността само с две
категории парични задължения: произтичащи от търговска сделка или
публично правни задължения към държавата и общините. Според съда са
налице твърдените задължения по търговски сделки. Заключението на вещото
лице, в което са изчислени всички коефициенти, характеризиращи
финансовото състояние на „М. т.“ ЕООД дава основание да се счете, че
дружеството към момента на подаване на молбата за откриване на
производство по несъстоятелност е неплатежоспособно. Това следва от
обстоятелството, че освен, че не е реализирало печалба през последните две
години, дружеството не е обслужвало и задълженията си към кредитори.
Извършените от него спорадични плащания на суми през 2021г., посочени в
заключението на вещото лице, не означават, че дружеството е в състояние да
покрие задълженията си към всички кредитори. Размерът на задълженията
надвишава многократно реализираните от дружеството приходи, респ.
извършените от него плащания са в размери, които не са достатъчни да
покрият което и да било от задълженията на дружеството изцяло.
Вещото лице посочва, че финансовите затруднения на ответника са с
траен характер, като състоянието на финансова несигурност е започнало през
2020 г. , когато дружеството е изпаднало в т. нар „сива зона“ по метода на
проф. Алтман, тоест, още тогава е била налице тенденция към трайна
неплатежоспособност.
Презумпцията на чл. 608, ал.2 от ТЗ предполага наличието на
неплатежоспособност, когато длъжникът е спрял плащанията. Тази
презумпция не е оборена в производството по делото по надлежния ред,
поради което съдът приема, че длъжникът е изпаднал в неплатежоспособност,
а затрудненията му имат траен характер. Извършваните спорадични
плащания към кредитори, не дават основание да се приеме, че липсва спиране
на плащанията.
По отношение на наличието на свръхзадължеността, твърдяна като
кумулативно налично основание за откриване на производството по
несъстоятелност на дружеството молител, съдът намира, че предвид
заключението на вещото лице и това основание е налице.
3
От заключението е видно, че при определяне на коефициента на
финансова автономност на дружеството за периода 2019г. до 30.09.2021г. ,
показателят „ собствен капитал “ от стойност 36 през 2019г. е достигнал
отрицателни стойности през 2020 и 2021г. При определяне на коефициента
на задлъжнялост отново е видно, че и през трите изследвани години пасивите
значително надвишават собствения капитал и той не е бил достатъчен да
покрие задълженията на ответника.
Тоест, в конкретния случай кумулативно са налице и двете основания,
на които законът основава възможността да бъде открито производство по
несъстоятелност – неплатежоспособност и свръхзадълженост на дружеството-
молител.
С оглед гореизложеното всички предпоставки за откриване на
производство по несъстоятелност по отношение на „М.- Т.“ЕООД са налице .
Предвид заключението на вещото лице съдът намира, че началната
дата на неплатежоспособността и свръхзадължеността на длъжника е
31.12.2020г. Това е така, като се имат предвид финансовите показатели на
дружеството. Същото е било в зоната на неплатежоспособност ( с оглед
констатациите на вещото лице по метода на Алтман ) през 2020г., като тази
година е първата от изследвания от вещото лице период, завършила с
отрицателен финансов резултат за дружеството. Към края на 2020г. със
сигурност показателите за финансовото състояние на длъжника сочат не само
трайност, но и необратимост на финансовите затруднения на длъжника.
Според съда, като се имат предвид констатациите на вещото лице
неплатежоспособността и свръхзадължеността на длъжника са настъпили
едновременно .

По делото е установено, че длъжникът не разполага с имущество,
което да покрие разноските по производството по несъстоятелност, а освен
това същите не са предплатени по реда на чл. 629бот ТЗ.
При това положение съдът е поставен пред хипотезата на чл. 632, ал.1
ТЗ и счита, че следва да се приложат нейните последици.
Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд ,
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността и свръхзадължеността на
Еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма “М. – Т. ЕООД гр.
Л., ЕИК .. КАТО ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНАТА ИМ ДАТА – 31.12.2020г. (
тридесет и първи декември две хиляди и двадесета година ).
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на “М. – Т.“ ЕООД гр.
Л., ЕИК .. .
ДОПУСКА обезпечение чрез налагане на запор, възбрана и други
обезпечителни мерки.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на “М. – Т..“ ЕООД гр.
4
Л., ЕИК ... .
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ “М.. – Т..“ ЕООД гр. Л., ЕИК ...
СПИРА производството по търговско дело № 172/2020г.
НА основание чл. 638,ал.1 от ТЗ постановява СПИРАНЕ на всички
изпълнителни производства срещу имуществото, включено в масата на
несъстоятелността, с изключение на имуществата по чл. 193 от ДОПК.
Решението подлежи на незабавно изпълнение. Решението да се впише
в книгата по чл. 634 ТЗ.
Решението да се впише в търговския регистър.
Решението, на основание чл.633 от ТЗ, подлежи на жалба в 7 дневен
срок от вписването му в търговския регистър пред ВТАС.
Делото да се докладва след изтичането на срок от една година от
влизане в сила на настоящото решение.

Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________
5