РЕШЕНИЕ
№ 253
гр. Враца, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Иван Цв. Иванов
при участието на секретаря А. Л. М.
като разгледа докладваното от Иван Цв. Иванов Гражданско дело №
20241420102834 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от „Харди-АМС“ ООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. Монтана, ж.к. „Пъстрина“, бл. 9, ап. 15
срещу „Симекс“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Криводол, ул.
„Георги Димитров“ № 124А, с която при условията на обективно кумулативно съединяване
са предявени главен иск с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността (ЗС) за
признаване за установено спрямо ответника, че ищецът е собственик на следната движима
вещ: модулна конструкция с размери 12 м/9 м./2,6 м. и обща площ от 108 кв.м.,
представляваща работен цех от метално скеле и термопанели и за осъждане на ответника да
предаде на ищеца владението върху същата движима вещ, както и акцесорен иск с правно
основание чл. 59 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата 14 500,00 лева-обезщетение за периода от 25.02.2022 г. до
02.09.2024 г. за лишаване от право на ползване на собствена вещ, с което ответникът
неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца в резултат на незаконосъобразно
неизпълнение на задължението за предаване на владението върху собствената на ищеца
движима вещ-модулна конструкция с размери 12 м/9 м./2,6 м. и обща площ от 108 кв.м.,
представляваща работен цех от метално скеле и термопанели. В исковата молба се твърди,
че ищецът на 08.04.2019 г. е поставил процесната модулна конструкция на територията на
производствената база на ответника с адрес гр. Криводол, ул. „Георги Димитров“ № 124А
1
със съгласието на С. И. А. – законен представител на ответното дружество, който също така
дал съгласие за безвъзмездно ползване на земята под модулната конструкция. Между
страните съществували трайни търговски отношения, като в началото на 2021 г. ищецът
поискал от ответника плащане на дължима по договор сума, било му отказано и ответникът
започнал да изпраща на ищеца имейли с прикачени към тях документи и с тенденциозно
съдържание, поради което ищецът предприел действия по връщане на владението върху
модулната конструкция. На 15.02.2022 г. около 09:15 часа от страна на законния
представител на ответника бил отказан достъп до модулната конструкция на изпратения от
ищеца екип за транспортиране, а с последващо електронно писмо на ответника, подписано с
квалифициран електронен подпис от неговия управител, ищецът бил уведомен да не очаква
реакция по случая. Ищецът подал жалба за самоуправни действия до Районна прокуратура
гр. Враца, по която същата се произнесла с постановление от 15.05.2023 г. за прекратяване на
наказателното производство поради липса на извършено престъпление по чл. 323, ал. 1 от
Наказателния кодекс (НК) по досъдебно производство № 1330/2022 г. по описа на Районна
прокуратура гр. Враца (досъдебно производство № 736/2022 г. по описа на Окръжен
следствен отдел гр. Враца).
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК от страна на ответника „Харди-АМС“ ООД е постъпил
писмен отговор, с който частично се оспорват предявените искове. Излага се, че ответникът
признава както собствеността на ищеца върху модулна конструкция с размери 12 м/9 м./2,6
м и обща площ от 108 кв.м., представляваща работен цех от метално скеле и термопанели,
така и правото на ищеца да му бъде предадена фактическата власт върху същата вещ, като в
тази връзка моли съда в частта относно предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС да
се произнесе с решение при признание на иска по реда на чл. 237 от ГПК. Оспорва се изцяло
предявения иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД, като в тази връзка се твърди, че законният
представител на ответното дружество е упражнил право на задържане на процесната
модулна конструкция поради неизпълнение на договор, дължим наем и консумация на
промишлена електрическа енергия, че ищецът сам е навел твърдения, че е изпълнил свои
насрещни задължения като основание да иска връщането на процесната вещ от ответника и
следователно е признал, че съществува облигационна връзка между страните, което
изключва приложението на фактическия състав на чл. 59 от ЗЗД, както и че размерът на този
иск е произволно определен, а самият иск-лишен от основание. Ответникът сочи, че между
страните са сключвани търговски договори, по които са поемани насрещни задължения, че
между страните са възникнали разногласия и отношенията им са се влошилили поради
неизпълнение на поети задължения, че процесната модулна конструкция е била сглобена на
територията на производствената база на ответника на адрес гр. Криводол, ул. „Георги
Димитров“ № 124А, както и че конструкцията все още се намира там в разглобено
състояние. Излага още, че между страните е сключен договор за наем от 01.08.2015 г., по
силата на който ответникът отдал под наем на ищеца складово помещение с площ 116 кв.м.
в производствената си база срещу месечен наем в размера на 100,00 лева без ДДС, по който
ответникът изпълнил точно задълженията си, а ищецът останал задължен за наем за периода
от месец октомври 2021 г. до месец февруари 2022 г. и за електрическа енергия за третото и
2
четвъртото тримесечие на 2021 г. и за периода от 01.08.2015 г. до 26.04.2021 г., като за
задълженията били издадени фактури № **********/25.02.2022 г., № *********/13.01.2022
г. и № ***************/01.10.2021 г., като ищецът дължал и неустойка по договора за наем.
Ответникът поддържа, че не е отказвал предаването на процесната моделна конструкция, а е
единствено е изисквал от ищеца да представи доказателства, че конструкцията е негова
собственост, което е сторено едва с предявяването на исковата молба по настоящото дело,
поради което ответникът не е дал повод за завеждането на делото.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, както и исканията и възраженията на страните, приема следното:
По отношение на предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС:
В проведеното на 20.03.2025 г. открито съдебно заседание по делото адв. О. Е. –
пълномощник на ищеца поиска постановяването на решение при признание на този иск от
страна на ответника, като признаването в тази част е налице с подаването на отговора по чл.
131 от ГПК и е потвърдено от адв. Г. П. – пълномощник на ответника в същото съдебно
заседание.
Съдът намира, че са налице процесуалните предпоставки за постановяване на решение
при признание на иска с правно основание чл. 108 от ЗС срещу ответника, посочени в чл.
237 от ГПК, а именно ответникът е признал иска и своята отговорност в отговора по чл. 131
от ГПК. Предявеният иск, с оглед и на представените доказателства с исковата молба, не
противоречи на закона и добрите нрави, нито пък е признато право, с което страната не
може да се разпорежда, поради което и срещу ответника следва да се постанови решение при
признание на иска с правно основание чл. 108 от ЗС, с което да се уважи предявения иск, без
същото да се мотивира по същество по аргумент на чл. 237, ал. 2 от ГПК.
По отношение на предявения иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД:
Съгласно Тълкувателно постановление на Върховния съд № 1 от 1979 г., първият
фактически състав на неоснователно обогатяване е налице, когато при самото получаване
липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на
друго. Тук намират място широк кръг от случаи, при които едно лице получава нещо, без да
има основание за това, като не се очаква то да възникне впоследствие, поради което липсва
и основание за задържане на полученото.
Вторият фактически състав на неоснователното обогатяване е налице в случаите,
когато е била извършена престация с оглед една позволена бъдеща цел, която не се е
осъществила.
При третия фактически състав на неоснователното обогатяване към момента на
даването основанието съществува, т. е. между страните е налице валидно правоотношение,
въз основа на което се извършва престирането и което оправдава имущественото
разместване, но впоследствие това правоотношение отпада с обратна сила по причини от
различно естество. Отпадането на правното основание може да се дължи на разваляне на
договора, било то извънсъдебно или съдебно, на унищожаване на договора, на настъпване
3
на прекратително условие и др.
Предпоставките за уважаване на субсидиарния иск по чл. 59 от ЗЗД са липса на правно
основание, както и пряко имуществено разместване между двете страни.
По делото е безспорно установено, че ищецът е поставил процесната модулна
конструкция на територията на производствената база на ответника с адрес гр. Криводол,
ул. „Георги Димитров“ № 124А със съгласието на С. И. А. – законен представител на
ответното дружество и че на 15.02.2022 г. около 09:15 часа от страна на законния
представител на ответника бил отказан достъп до модулната конструкция на изпратения от
ищеца екип за транспортиране.
Ищецът обосновава искането си за присъждане на претендираното обезщетение с
твърдението, че е собственик на процесната модулна конструкция и в това си качество се
обеднил, тъй като е бил лишен през процесния период от ползването на същата от
ответника, който се обогатил за негова сметка.
Не е спорно между страните и се установява от доказателствата по делото, че правното
основание, на което ответникът е получил фактическа власт върху вещта е спряло да
съществува най-късно на 15.02.2022 г., като отново от тази дата отпада основанието на
ответника да владее вещта и същият дължи обезщетение за ползата, от която е лишен
ищецът като нейн собственик.
Според заключението на приетата съдебно-техническа експертиза пазарният наем за
процесната движима вещ, при условие че същата е използвана като работен цех от панели в
производствени площи в гр. Монтана, за периода 25.02.2022 г. до 02.09.2024 г., възлиза на
13 662,12 лева. Искът следва да бъде уважен за тази сума и отхвърлен за горницата до
пълния предявен размер от 14 500,00 лева.
По разноските.
При този изход на делото ответникът дължи на ищеца сумата 5 870,00 лева –
деловодни разноски за държавни такси, депозити за вещо лице и заплатено адвокатско
възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете. Не са налице предпоставките по
чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като отказът на ответното дружество да предаде на ищцовото
дружество владението върху процесната движима вещ е противоправен и обуславя
отговорността на ответника за направените по делото разноски.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 108 от ЗС по отношение на
„Симекс“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Криводол, ул.
„Георги Димитров“ № 124А, че „Харди-АМС“ ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. Монтана, ж.к. „Пъстрина“, бл. 9, ап. 15 е собственик на следната движима
вещ: модулна конструкция с размери 12 м/9 м./2,6 м. и обща площ от 108 кв.м.,
4
представляваща работен цех от метално скеле и термопанели и осъжда „Симекс“ ЕООД да
предаде на „Харди-АМС“ ООД владението върху същата движима вещ.
ОСЪЖДА на основание чл. 59 от ЗЗД „Симекс“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. Криводол, ул. „Георги Димитров“ № 124А да заплати на „Харди-
АМС“ ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Монтана, ж.к.
„Пъстрина“, бл. 9, ап. 15 сумата 13 662,12 лева -обезщетение за периода от 25.02.2022 г. до
02.09.2024 г. за лишаване от право на ползване на собствена вещ, с което ответникът
неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца в резултат на незаконосъобразно
неизпълнение на задължението за предаване на владението върху собствената на ищеца
движима вещ-модулна конструкция с размери 12 м/9 м./2,6 м. и обща площ от 108 кв.м.,
представляваща работен цех от метално скеле и термопанели, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.
59 от ЗЗД като неоснователен и недоказан за горницата до 14 500,00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Симекс“ ЕООД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. Криводол, ул. „Георги Димитров“ № 124А да заплати
на „Харди-АМС“ ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Монтана, ж.к.
„Пъстрина“, бл. 9, ап. 15 сумата 5 870,00 лева-направени деловодни разноски по гр. дело №
2834/2024 г. на Врачански районен съд, по съразмерност.
РЕШЕНИЕТО, в частта си по чл. 108 от ЗС, е постановено при условията на чл. 237 от
ГПК – при признание на иска от ответника.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
5