№ 2196
гр. С., 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:А. ЕМ. Х.
при участието на секретаря П. ЦВ. Р.
като разгледа докладваното от А. ЕМ. Х. Гражданско дело №
20221110130284 по описа за 2022 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от ЗК „У.“ АД,
ЕИК *********, искова молба и уточняваща такава /л.37/, насочена против ЗД „Л.И.“,
ЕИК **********, с която са предявени обективно кумулативно съединени искови
претенции с правно основание чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искане да
се постанови решение, с което ответното дружество да бъде осъдено да заплати на
ищеца сумата от 10 466,14 лв. – регресно вземане по изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ на увреденото лице,
ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно
изплащане на сумата и 250,04 лв. – мораторна лихва върху претендираното регресно
вземане за периода 09.03.2022 г. до 02.06.2022 г.
Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че
на 13.10.2021 г. около 15:00 часа, в гр. П. на бул. „Ц. Б.*** О.“ преди кръстовище с ул.
„Св. П.“, водачът на л.а. марка „БМВ“, модел „Х.“, с рег. № СТ **** РВ, управляван от
Д. С. У., движейки се по бул. „Ц. Б.*** О.“, предприел маневра обратен завой на
забранен участък от пътя, вследствие на което настъпило ПТП с МПС, което се намира
зад него – л.а. марка „Р.“, модел „М.“, рег. № РВ **** КС, собственост на „У.К.Л.“
ЕАД, управляван от Р. Г. Г.. Сочи, че за настъпилото ПТП е съставен двустранен
констативен протокол за ПТП от 13.10.2021 г., в който водачът на л.а. марка „БМВ“,
модел „Х.“, с рег. № СТ **** РВ посочил, че вината за настъпване на ПТП е негова.
Твърди, че водачът на л.а. марка „Р.“, модел „М.“, рег. № РВ **** КС е подал
уведомление за настъпило застрахователно събитие, във връзка с което била
образувана щета № *********** пред ищцовото дружество – застраховател на
автомобила по имуществена застраховка „Каско на МПС“. Излага, че при извършен
оглед на автомобила са констатирани щети, както и че на доверения сервиз за
възстановяване на увредения автомобил, е изплатена сумата от 10 466,14 лева. Сочи, че
с регресна покана от 28.01.2022 г. е поканил ответното дружество да възстанови
изплатеното обезщетение, но с писмо от 09.03.2022 г. ответникът отказал. С оглед
изложеното се твърди, че ответникът е изпаднал в забава считано от 09.03.2022 г.,
поради което ищецът претендира и мораторна лихва за периода от 09.03.2022 г. до
02.06.2022 г. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът оспорва механизма на
ПТП, вината на водача на л.а. марка „БМВ“, модел „Х.“, с рег. № СТ **** РВ,
наличието на причинно-следствена връзка, както и вида и характера на уврежданията.
Оспорва се и акцесорният иск. Твърди, че водачът на л.а. марка „Р.“, модел „М.“, рег.
№ РВ **** КС не се е съобразил и не е осигурил достатъчно разстояние между своето
и застрахованото при ответното дружество МПС. Релевира възражение за
съпричиняване и сочи, че водачът на л.а. марка „Р.“, модел „М.“, рег. № РВ **** КС, е
имал възможност да забележи л.а. марка „БМВ“, модел „Х.“, с рег. № СТ **** РВ и
своевременно да реагира, с което да избегне настъпването на ПТП. Моли за отхвърляне
на исковете.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно
основание чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съдът е приел за съвместно разглеждане, релевираното от ответника възражение
за съпричиняване на процесното ПТП, в резултат на поведението на водача на
застрахования при ищеца лек автомобил, изразяващо се в неспазване на дистанция
между двата автомобила.
По иска с правно основание чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ
Възникването на регресното право на застрахователя по имуществена
застраховка "Каско" срещу застрахователя по имуществена застраховка "Гражданска
отговорност" на делинквента се обуславя от осъществяване на следните
материалноправни предпоставки /юридически факти/: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и собственика на увреденото имущество, в
срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновното и
противоправно поведение на водача на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска,
като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди и да е
направил съответните ликвидационни разноски.
В тежест на ищеца е да докаже пълно и главно, че е сключен договор за
имуществено застраховане между него и водача на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно
поведение на водач на МПС, чиято застраховка гражданска отговорност е сключена
при ответника, е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в
изпълнение на договорното си задължение ищецът е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди и е направил
съответните ликвидационни разноски, както и че е поканил ответника да заплати
изплатеното застрахователно обезщетение.
В тежест на ответното дружество е да докаже, че изплащане на претендираното
от ищеца застрахователно обезщетение.
В тежест на ответника, по въведеното възражение за съпричиняване е да докаже,
че процесното ПТП е настъпило в резултат на противоправни действия на водача на
застрахования при ищеца лек автомобил, изразяващи се в неспазване на дистанция.
С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че към датата на настъпване на
процесното ПТП товарен автомобил марка „Р.“, модел „М.“, рег. № РВ **** КС е имал
валидна застраховка „Каско на МПС“, сключена с ищеца, че л.а. марка „БМВ“, модел
„Х.“, с рег. № СТ **** РВ, е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“,
2
сключена с ответното дружество, че във връзка с процесното ПТП ищцовото
дружество е изплатило застрахователно обезщетение в размер на 10 466,14 лева, че до
ответното дружество е изпратена регресна покана, която е получена на 28.01.2022 г.,
както и че с писмо от 09.03.2022 г. ответното дружество е отказало да изплати
претендираното обезщетение.
Спорен по делото е механизмът на настъпване на процесното ПТП.
От събрания по делото доказателствен материал, заключението на вещото лице и
показанията на разпитаните свидетели съдът изведе следния механизъм на настъпване
на произшествието: на 13.10.2021г., около 15.00часа в гр. П. на бул. „Ц. Б. *** О.“, в
най-лявата лента изкачвайки зелен сигнал на светофарната уредба, на кръстовището с
ул. „Свет П.“, са позиционирани като първа кола л.а. марка „БМВ“, модел „Х.“, с рег.
№ СТ **** РВ, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ и
непосредствено зад него товарен автомобил „Р.“, модел „М.“, рег. № РВ **** КС,
застрахован при ищеца по застраховка „Каско“. С оглед поставените пътни знаци на
процесното кръстовище е било разрешено движение на МПС само направо. След зелен
сигнал на светофарната уредба, водачът на л.а. марка „БМВ“, модел „Х.“, с рег. № СТ
**** РВ, въпреки наличието на знак, забраняващ предприемане маневра завой наляво,
потегля, прави опит да направи обратен завой, като намалява скоростта си на
движение, при което водачът на движещия се зад него автомобил „Р.“, модел „М.“, рег.
№ РВ **** КС реализира ПТП, като със своята предна част удря в задната част л.а.
марка „БМВ“, модел „Х.“.
Така изведеният механизъм на настъпване на произшествието намира опора в
приобщените по делото писмени доказателства. В тази насока са и показанията на
разпитаните по делото свидетели. По време на разпита си свидетелят Р. Г. / водач на
„Р.“, модел „М.“ /, заяви, че е бил в най-лявата лента на процесния булевард, като
застрахования при ответника джип е бил пред него, и въпреки поставен знак,
забраняващ завой наляво, водачът на „БМВ“, модел „Х.“, предприел именно такава
маневра, свидетелят тръгва и реализира ПТП, удряйки го в задната му част. В пълен
унисон със заявеното от свидетеля Г. са и показанията на другия водач Д. У., която по
време на разпита си заяви, че на процесната дата и място е управлявала „БМВ“, модел
„Х.“, възприела е поставения на кръстовището пътен знак, забраняващ завой на ляво,
но тъй като й се налагало да отиде към хотел „Рамада“, в нарушение на правилата за
движение, предприела забранената маневра и завила наляво, при което била ударена
отзад от водача на застрахования при ищеца автомобил. Съдът кредитира показанията
на разпитаните по делото свидетели, като последователни, хронологично издържани и
кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал. Описания от
двамата водачи механизъм на настъпване на произшествието намира опора както в
приобщените писмени доказателства, така и в заключението на вещото лице по
изготвената съдебно-автотехническа експертиза.
От заключението на вещото лице по САТЕ, което съдът кредитира изцяло, като
пълно, мотивирано и изготвено от лице, притежаващо нужния опит и професионална
квалификация се установява, че уврежданията по застрахованото при ищеца МПС са в
причинна връзка с процесното ПТП, като видно от заключението стойността,
необходима за възстановяване на „Р.“, модел „М.“, рег. № РВ **** КС, изчислена на
база средни пазарни цени към датата на настъпване на ПТП е 10 466.14лв., за каквато
сума е заявена и претенцията.
С оглед изложеното, съдът следва да разгледа релевираното от ответника
възражение за съпричиняване на процесното ПТП, в резултат на поведението на водача
на застрахования при ищеца лек автомобил, изразяващо се в неспазване на дистанция
между двата автомобила.
Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът
на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие
3
или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до
настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен / така ТР № 1
от 23.12.2015 г. по т. д. № 1/2014 г., ОСТК на ВКС/.
С оглед изведения механизъм на произшествието, съдът намира за основателно
релевираното възражение за съпричиняване, като счита, че процесното ПТП е
настъпило вследствие нарушения на правилата за движение по пътищата, извършени
от двамата водачи.
Водачът на застрахованото при ищеца МПС „Р.“, модел „М.“, рег. № РВ ****
КС е нарушил правилата на ЗДвП, систематизирани в материалноправната разпоредба
на чл. 23, ал. 1, съгласно която „водачът на пътно превозно средство е длъжен да се
движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че
да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко“.
Водачът на застрахования при ответника лек автомобил марка „БМВ“, модел
„Х.“, с рег. № СТ **** РВ, при наличие на знак „**“, позволяващ движение само
направо, е предприел маневра завой наляво.
Настоящият съдебен състав намира, че процентът на съпричиняване на водача
на застрахованото при ищеца МПС е 50%, доколкото нарушенията на двамата водачи
са допринесли в еднаква степен за настъпване на произшествието. Така ако водачът на
застрахования при ищеца автомобил беше спазил дистанция, по начин да има
възможност да спре, произшествието не би настъпило. От друга страна ако водачът на
застрахования при ответника джип не е нарушил забраната да извърши маневра завой
наляво и е продължил направо, без да намали скоростта си, произшествието също не би
настъпило.
Както се посочи по-горе в изложеното с доклада по делото съдът е обявил за
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че във връзка с процесното
ПТП при ищеца е образувана преписка по щета, по която е изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 10466.14лв. От заключението на вещото лице се установи, че
стойността, необходима за възстановяване на „Р.“, модел „М.“, рег. № РВ **** КС,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на настъпване на ПТП е именно в
размер 10466.14лв.
По гореизложената аргументация и при съобразяване процента на
съпричиняване 50%, съдът намира, че исковата претенция се явява частично
основателна за половината от предявения размер или искът следва да бъде уважен за
сумата от 5233.07лв., като над тази сума до максимално предявения размер от
10 466.14лв., претенцията се явява неоснователна.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се
установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за
процесния период.
Съдебно предявеното регресното право на суброгиралия се застраховател е с
източник законът – чл. 411, изр. 1 КЗ, а не непозволено увреждане, поради което
приложима е разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД и тъй като вземането е срочно –
падежът, съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ, настъпва след изтичането на 30-дневен срок от
писменото предявяване на претенцията с всички доказателства. С доклада по делото е
обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищецът е
изпратил до ответното дружество регресна покана, която е получена на 28.01.2022 г.,
както и че с писмо от 09.03.2022 г. ответното дружество е отказало да изплати
претендираното обезщетение. По изложената аргументация следва извода, че по
аргумент от чл. 412, ал. 3 КЗ, ЗД „Л.И.“ АД, е в забава след изтичане на 30 дневния
срок, а именно считано от 28.02.2022г. Акцесорната претенция е заявена за периода
4
след изпадане на ответника в забава 09.03.2022г. – 02.06.2022г., като размерът на
мораторната лихва върху уважената част на иска по чл. 411 ГПК, изчислен с помощта
на компютърна програма е 125.02лв., за която част претенцията за мораторна лихва се
явява основателна, като над тази сума до максимално претендирания размер същата
следва да бъде оставена без уважение.
По разноските:
Заявени са искови претенции в общ размер 10716.18лв., уважената част е в
размер на 5358.09лв., респективно отхвърлената част е в същия размер 5358.09лв., при
каквото съотношение следва да бъдат разпределени разноските по делото.
На ищеца следва да се признаят разноски в общ размер на 968.14лв., от които
468.14лв. – внесена държавна такса, 300.00лв. – депозит вещо лице, 100.00лв. – депозит
за свидетел и 100.00лв. – юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
На основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца
разноски с оглед уважената част на претенциите в размер на 484.07лв.
На ответника следва да се признаят разноски в общ размер 420.00лв., от които
200.00лв. – депозит вещо лице, 120.00лв. – депозит свидетел и 100.00лв. –
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
На основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, ищецът следва да заплати на ответника
разноски с оглед отхвърлената част на исковете в размер на 210.00лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „С. Ш.“ № ***, да заплати на ЗК „У.“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Т. А.“ № **, на основание чл. 411,
изр. 1, пр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумите както следва: 5233.07лв. – регресно
вземане по изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета ***********, за
вреди причинени на МПС „Р.“, модел „М.“, рег. № РВ **** КС, от настъпило на
13.10.2021г., около 15.00часа, на бул. „Ц. Б. *** О.“ ПТП, ведно със законна лихва от
датата на подаване на исковата молба 07.06.2022г. до окончателно изплащане на
сумата и 125.02лв. – мораторна лихва за периода 09.03.2022г. – 02.06.2022г., КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ, в частта , за сумата
от 5233.07лв. / разликата над уважената част до максимално претендирания размер
от 10 466.14лв. / и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в частта, за сумата от
125.02лв. / разликата над уважената част до максимално претендирания размер
250.04лв. / като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8
ГПК, да заплати на ЗК „У.“ АД, ЕИК *********, сумата от 484.07лв. – разноски с
оглед уважената част на исковете.
ОСЪЖДА ЗК „У.“ АД , ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8
ГПК, да заплати на ЗК „Л.И.“ АД , ЕИК **********, сумата от 210.00лв. – разноски
с оглед отхвърлената част на исковете.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5
6