№ 1140
гр. Варна, 20.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на девети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Мария Ст. Миланова
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20243110201832 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН по
жалба на И. Н. И. ЕГН ********** от гр.Варна, против НП № 24-0442-000173
от 27.03.2024год. на началника на сектор в ОД МВР Варна, РУ 04 Варна, с
което за нарушаване нормата на чл. 94, ал.3 от ЗДП му е било наложено
административно наказание глоба в размер на 50лв. на основание чл. 178е от
същия закон.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно, като
навежда доводи за липса на извършено нарушение от една страна, а от друга за
допуснато нарушение на процесуалните правила, а именно от НП не става
ясно какво точно нарушение бил извършил. Моли НП да бъде отменено
изцяло като му се присъдят направените по делото разноски.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се явява лично
като във фазата по съществото на делото пледира за отмяна на НП като излага
аргументи за липса на извършено нарушение от негова страна.
За въззиваемата страна, редовно призована, представител не се явява. По
делото са постъпили писмени бележки от ю.к. .Л.–Атанасова, в които същата
изразява становище за неоснователност на жалбата и моли НП да бъде
потвърдено като отправя искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. В условията на алтернативност, в случай че жалбата бъде
уважена и се иска присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение
моли за присъждане на такова в минимален размер.
ВРП, редовно уведомена за датата на съдебното заседание, не изпраща
представител и не изразява становище по жалбата.
1
След преценка на доказателствата по делото съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 27.12.2023г. около 01:10ч., при обход на ул. „Първи май“ в кв.
„Аспарухово“ на гр. Варна, свидетелите Н. Х. и Д. Н., и двамата полицейски
служители в Четвърто РУ пир ОД на МВР Варна, видели, че до № 8 в посока
към кв.“Галата“, пред гараж е паркирано МПС - „Дачия Логан“ с рег. №
В4150РР. Свидетелите преценили, че МПС-то е паркирано върху тротоар св.
Н. Х. съставил глоба с Фиш № 2198028 от 27.12.2023г., за нарушение на чл. 94,
ал.3 от ЗДП. Фишът бил съставен срещу въззивника като собственик на
автомобила. За горното въззивникът бил уведомен с уведомление по реда на
чл. 186, ал.3 от ЗДП и след като се запознал със съдържанието му на
29.12.2023год. същият подал жалба срещу издадения фиш в която оспорвал
извършването на нарушението.
На 07.02.2024год. срещу въззивникът бил съставен АУАН бл. № 0511371
за същото нарушение по чл. 94, ал.3 от ЗДП за това, че на 27.12.2023год. около
01:10ч., в гр.Варна, кв. „Аспарухово“ на ул. „Първи май“ до № 8, в посока
кв.“Галата“ е паркирал собственият си автомобил „Дачия Логан“ с рег.№
В4150РР, на площи предназначени за пешеходци (тротоар).
Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника, които го
подписал.
В срока по чл.44 от ЗАНН въззивникът подал писмени възражения
срещу акта в които отново оспорвал извършването на нарушение.
Възражението не било прието и на 27.03.2024год., въз основа на акта,
началник сектор в ОДМВР Варна, РУ 04, Варна издал процесното НП. В него
АНО възприел изцяло фактическите и правни констатации на
актосъставителя, приел че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл. 94, ал.3
от ЗДП и на основание чл. 178е от същия закон му наложил административно
наказание глоба в размер на 50лв.
Като свидетели в хода на съдебното следствие показания са дали Н. Х.
(актосъставител) и Д. Н. (свидетел вписан в акта). В показанията си пред съда
св. Х. сочи, че първоначално бил съставен фиш на собственика на колата, а
после по желание на собственика бил съставен АУАН. Заявява, че при
преминаване през посочената улица било констатирано, че автомобила бил в
нарушение – бил паркиран върху тротоарна част където възпрепятствал
преминаването на пешеходци, както и пред гараж. Сочи била направена
снимка на нарушението която била приложена към преписката.
Св. Н. също сочи, че при обход на маршрута на ул.“ Първи май“ бил
забелязан неправилно паркиран автомобил който пречел на пътя на
пешеходците към парка. Заявява, че подстъпа към парка бил блокиран, тъй
като автомобила бил паркиран до самата пешеходна пътека. Твърди, че за да
отидат пешеходците до автобуса трябвало да минат пред или зад автомобила.
Като писмени доказателства към АНП са приложени справка относно
извършена проверка по жалба; възражение срещу АУАН; жалба срещу глоба с
2
фиш GT № 2198028; уведомление по чл. 186 от ЗДП; снимка на нарушението;
справка относно извършена проверка по възражение срещу АУАН; Заповед №
8121з-1632/02.12.2021год. на министъра на вътрешните работи, както и
справка за нарушител.
Допълнително в хода на съдебното следствие са приобщени писмо от
началника на ІV РУ при ОД на МВР Варна УРИ № 442000-7896/24; глоба с
фиш GT № 2198028; писмо от началника на сектор ПП при ОД на МВР Варна,
рег.№ 819000-33957/2024год. ведно с приложени към него справки от АИС
„КАТ“ – 2 бр., както и справка от Директора на дирекция „ИИБ“ при община
Варна с приложени към него чертежи.
Съдът кредитира показанията на св. Н. Х. и от части тези на св. Д. Н. тъй
като същите, тъй като същите са последователни и кореспондират напълно с
писмените доказателства по делото досежно мястото на извършване на
нарушението датата и обстоятелствата при което е извършено.
Съдът кредитира писмените доказателства по делото, тъй като същите
са непротиворечиви и кореспондиращи с установената по делото фактическа
обстановка.
От събрания по делото доказателствен материал съдът не кредитира
единствено показанията на св. Д.Н. в частта в която сочи, че автомобилът бил
така паркиран на тротоара, че пречел на пешеходците да отидат до
автобусната спирка и и запушвал подстъпа към парка, тъй като в тази им част
показанията му се опровергават по категоричен начин от снимковия материал
приложен към АНП направен именно от полицейските служители към
момента на установяване на нарушението.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени
така и гласни, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят на
различни правни изводи.
Съдът, както с оглед изложените от жалбоподателя доводи, така и
предвид императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна, поради което същата се
явява допустима и е приета от съда за разглеждане.
АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и в
сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
В същото време обаче констатира, че в хода на адм. наказателното
производство са били допуснати съществени нарушения на процес. правила, а
именно НП е издадено в нарушение на 57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Съобразно
цитираната в НП задължително следва да бъдат посочени датата и мястото на
извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, като
3
следва да се съдържа и пълно, точно и ясно описание на нарушението и да са
посочени доказателствата, които го подкрепят.
Видно от обстоятелствената част на НП, в същата фигурира единствено
правният извод на АНО, че на процесната дата и на процесното място
въззивникът е паркирал автомобила си върху площи предназначени за
пешеходци (тротоар) и горното съставлява нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДП.
Съгласно разпоредбата на чл.94 ал.3 от ЗДП, за престой и паркиране в
населените места ППС се спират възможно най-вдясно на пътното платно за
движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се
престой и паркиране на МПС с допустима максимална маса до 2,5 тона върху
тротоарите само на определените от собствениците на пътя или
администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на
сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на
пешеходците.
Видно от текста на цитираната правна норма същата не е от категориите
на забранителните, а регламентира възможността за престой и паркиране в
населените места, като съдържа общи правила за това. Разпоредбата
предвижда две условия, касаещи паркирането в населени места: 1.) паркиране
на платното за движение - най-вдясно по посока на движението и успоредно
на оста на пътя, което условие е задължително и 2.) паркиране върху тротоара
на МПС, които не са тежкотоварни, при спазване на минимум 2 метра
отстояние от страната на сградите за преминаване на пешеходци (допуска се
само на определените от собствениците на пътя места при спазване на
отстоянието). Т. е. тази правна норма предполага, че паркирането и престоят
на конкретен участък от пътя е разрешено, като регламентира условията, при
които превозното средство може да бъде паркирано или да престоява на
позволено за това място.
В обст. част на атакуваното НП на първо място липсват факти досежно
мястото на което е било паркирано МПС-то, в частност било ли е определено
от собствениците на пътя или администрацията за паркиране или не.
Посочения факт е от съществено значение за съставомерността на вмененото
нарушение, тъй като както бе посочено по-горе паркирането върху тротоара в
населени места е допустимо на определено от собственика на пътя или
администрацията място и при спазване на определени условия при
паркирането. Нещо повече не е ясно дори това за какво точно е ангажирана
отговорността на въззивника – за това, че е паркирал върху площи
предназначени само за пешеходци или за това, че е паркирал върху тротоар
доколкото и двете хипотези са описани във фактическата част на НП, която
впрочем се състои от едно единствено изречение.
Пълното, точно и ясно описание на нарушението, обстоятелствата, при
4
които същото е извършено и доказателствата, които го подкрепят, освен, че са
задължителни реквизити на АУАН и НП, същите, ведно с датата и мястото на
извършване, индивидуализират пряко нарушението като такова, като
непосочването на фактите, които ги касаят по ясен и категоричен начин
винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като
лишава нарушителят от възможност да разбере в извършването на точно
какво нарушение е обвинен и по този начин адекватно да организира
защитата си. Освен, че ограничава възможността нарушителят да разбере в
извършването на точно какво нарушение е обвинен, описаното по-горе
процесуално нарушение лишава и съда от възможността да прецени в
съответствие с материалния закон има ли извършено нарушение, правилно ли
е квалифицирано същото и правилно ли е приложена санкционната норма.
Недопустимо е факти, касаещи съставомерни признаци на нарушението, да се
установяват едва в с.з., тъй като същите императивно следва да присъстват в
НП.
В случая на практика е налице пълна неясно във волята на АНО досежно
това за какво точно нарушение и при какви приети за установени факти е
ангажирал отговорността на въззивника, още повече на фона на постъпило от
него възражение срещу глоба с фиш. В контекста на изложеното съдът намира
че описаното от АНО в обст. част представлява изцяло правен извод,
некореспондиращ с приетите за установени факти, доколкото такива изобщо
липсват.
Така констатираната липса на индивидуализация на нарушението чрез
посочване на съставомерни факти в НП съгласно изискванията на чл. 57, ал.1,
т.5 от ЗАНН е довела до нарушаване правото на защита на въззивника поради
невъзможността да се защити срещу непълно и неясно твърдените факти по
нарушението. Нарушението е съществено и е достатъчно основание за отмяна
на НП на процесуално основание.
Доколкото с НП на въззивника е наложено наказание за нарушение
наказуемо по чл. 178е от ЗДП след оспорване на глоба с фиш съставен в
хипотезата на чл. 186, ал.3 от ЗДП за паркиране върху тротоар, съдът след
преценка на събраните по делото доказателства счете, че НП е издадено и в
нарушение на материалния закон, поради липса на доказателства сочещи на
такова извършено нарушение.
Съгласно разпоредбата на §6, т.6 от ДР на ЗДП "Тротоар" е изградена,
оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя,
ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на
пешеходци.
В случая от приобщения по делото снимков материал, направен от
полицейските служители към момента на установяване на нарушението се
установява, чe МПС-то на въззивника не е било паркирано върху тротоар
(последният е ясно отграничен вкл. и по ширина), а на подход към гараж
(извън тротоара обграден от двете страни с тревна площ), чието
5
предназначение е осигуряване възможност на МПС-то да влезе/излезе в/от
гаража. Видно от снимката е също така, че тротоара пред МПС-то е изцяло
свободен като то по никакъв начин не пречи на движението на пешеходци по
тротоара.
В случая съдът споделя изцяло становището на въззивника, че ако има
нарушение на правилата за паркиране, то те попадат в обхвата на нормата на
чл. 98, ал.2, т. 2 от ЗДП, която забранява паркирането пред гараж, когато това
затруднява достъпа до него. За такова нарушение обаче на въззивника не е
повдигнато обвинение.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е
издадено в нарушение на закона, същото страда от пороци, които го правят
процесуално недопустимо и като такова следва да бъде отменено.
По разноските.
Разноски се претендират от двете страни в процеса, както от въззивника
(искането е направено във въззивната жалба), така и от въззиваемата страна
(искането е направено в депозирани преди приключване на делото писмени
бележки).
При този изход на делото (НП подлежи на отмяна) макар и своевременно
искането на въззиваемата страна се явява неоснователно и се отхвърля от
съда.
При този изход на делото принципно въззивникът има право на разноски
съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.1 от АПК.
Доколкото обаче същият не е бил представляван от защитник и не е
представил каквито и да било доказателства за направени разноски, то
неговото искане за присъждане на такива се явява неоснователно и като такова
се отхвърля от съда.
Водим от горното Варненският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0442-000173 от
27.03.2024год. на началник сектор в ОДМВР Варна, РУ 04 Варна, с което на И.
Н. И. ЕГН ********** е било наложено административно наказание глоба в
размер на 50лв. на основание чл. 178е от ЗДП за нарушаване нормата на чл.94,
ал.3 от същия закон.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И. Н. И. ЕГН **********за
присъждане на разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
6
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7