Р Е Ш Е Н И Е
Номер 225 година 07.03.2011 Град Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ЕДИНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На осми февруари Година 2011
в публичното заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : К. А.
Секретар : С.В.
Прокурор : Д. К.
като разгледа докладваното от съдията К. А.
гражданско дело № 6732 по описа за 2010 година.
Предявен е иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл. 2 ал.1 т.2 ЗОДОВ.
Производството е образувано по искова
молба от В.И.М. против П*********************************** Ищецът твърди,
че с Разпореждане от 02.06.2005 г. по
НОХД № 875/2005 г. по описа на PC Стара Загора е прекратено воденото срещу него наказателно
производство за извършено от него престъпление по чл.227 б, ал.2, във вр. с
ал.1 от НК. С Разпореждане от 02.06.2005 г. по НОХД № 876/2005 г. по описа на PC Стара Загора е прекратено и воденото
срещу него наказателно производство за
извършено от него престъпление по чл.227 б, ал.2, във вр. с ал.1 от НК. Твърди,
че обвинението в лицето на ответника е повдигнало срещу него обвинения за
извършени от него престъпления по чл.227б,ал.2, вр. ал.1 от НК. С
горепосочените разпореждания по НОХД № 875/2005 г. и по НОХД № 876/2005 г. ,
Районен съд е прекратил водените наказателни производства поради изтекла
абсолютна давност за този вид престъпление. Сочи, че с действията си по
повдигане на обвинение и водене на наказателно преследване спрямо него,
Прокуратурата на РБългария увредила неговите права и интереси. С
разпорежданията от 02.06.2005 г. по НОХД № 875/2005 г. и по НОХД № 876/2005 г.
на СтРС било прекратени водените срещу него наказателни производства за
извършено престъпление по чл. 227 б, ал. 2 във вр. ал. 1 от НК. Основанията на
съда, за да прекрати горепосочените наказателни производства били, че в
обвинителните актове прокурора е приел за установено, че плащанията са спрели
на 29.10.1997 г. и до 13.11.1997 г. управителя на търговското дружество е
следвало да поиска от съда да бъде обявен в несъстоятелност. Съдът приел, че
престъплението по чл. 227б е довършено на 13.11.1997 г., т.е от 14.11.1997 г.
обвинението в лицето на Прокуратурата на РБ е имало процесуална възможност да
привлече управителя на ответното дружество към наказателна отговорност. Според
разпорежданията на съда обаче давността в конкретните случаи започва да тече на
14.11.1997 г. и изтича на 14.05.2005 г., т.к. според РС – Стара Загора се касае
за продължено престъпление. Според установената съдебна практика обаче,
незаявяването на неплатежоспособност по чл. 227Б от НК не представлява
продължено престъпление, а се явява довършено с неизпълнението на тези
задължения в законоустановения 15-дневен срок от датата на
неплатежоспособността. В конкретния казус, ако деянието е било довършено на
13.11.1997 г. и това е датата, от която започва да тече давностния срок за
наказателно преследване, съгласно разпоредбата на чл. 80 ал. 1 т. 4 от НК този
срок възлиза на 5 години. Следователно давността била изтекла на 14.11.2002 г.,
т.е много години преди датата на започване на наказателното преследване срещу
ищеца по горепосочените две НОХД. Видно от съдържащите се документи в сл.д. №
212-с/2005 г., последното е започнало с Постановление за образуване от
23.02.2005 г, а Постановлението за привличане на обвиняем и вземане на мярка за
неотклонение е с дата 23.03.2005 г, т.е след изтичане на давността за този вид
наказателно преследване. По силата на разпоредбата на чл. 21 ал. 1 т. 3 НПК
/отменен/ това обстоятелство се явявало пречка за образуване на наказателно
производство за това деяние срещу ищеца. Въпреки това обаче срещу него било
образувано и водено наказателно производство за извършено престъпление по чл.
227Б от НК, с което ответника грубо бил погазил закона и увредил интересите му.
Твърди, че е уважаван член на обществото. С неоснователно повдигнато му
обвинение и приключването на съдебното производство с разпореждане за
прекратяване на последното, е претърпял неблагоприятни последици в
икономически, психологически и личностен аспект, както и че са засегнати
неговите чест и достойнство. Продължителността на воденото наказателно
преследване срещу него, както и факта, че ответникът е повдигнал и поддържал
обвинение били показателни и достатъчни, досежно обстоятелството, че последният
е претърпял вреди. Като гражданин и член на обществото, описаното наказателно
преследване, за него било свързано с множество негативни последици, изразяващи
се в отрицателно отношение на негови близки и познати, поради факта, че е
обвинен в престъпление. Счита, че за интелигентен човек като него,
отрицателните изживявания във връзка с повдигнатото обвинение са достатъчен
критерий досежно факта, че му е причинена вреда от правозащитните органи. В
емоционален аспект негативните преживявания от воденото срещу него наказателно
производство се отразили върху обичайния му начин на живот, като по време на
воденото на наказателно преследване, изпитвал притеснения поради
обстоятелството, че е привлечен като обвиняем. Във всеки подобен на конкретния
случай се презюмирало, че лицето спрямо което е насочена наказателна репресия е
претърпяло вреди, изразяващи се в стрес, чувство за тревога, уронена чест и
достойнство, като в този смисъл била и трайната съдебна практика. Сочи, че
обстоятелството, че повдигнатите му обвинения станали в немалка степен публично
достояние, значително го дискредитирали в личен, професионален и обществен
план, накърнили името му на почтен човек, което от своя страна го е
дискредитирало и го е поставило в невъзможност да разчита на професионална и
социална реализация. Гореописаните вреди били причинени и произтичали пряко от
незаконосъобразните действия на длъжностните лица при ответника, които са
повдигнали и поддържали така повдигнато му обвинение пред съда. Сочи, че в
резултат на неправомерните действия на ответника е претърпял неимуществени
вреди, които оценява на сумата от 2 000лв. - по 1000 лв. за всяко едно от
горепосочените дела.
Моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника – П*************************, представлявана от
главния прокурор да му заплати сумата от 2000 лв., за причинени неимуществени
вреди, както и направените по настоящото производство разноски.
В
едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника П****************,
чрез *****************, в който сочи, че претенцията на ищеца е недоказана по
основание и размер. Счита, че претенциите на ищеца са погасени по давност, тъй
като бил изминал период повече от 5 години, предвиден в закона. Счита, че в
процесния случай не следвало да се ангажира отговорността на П******************,
тъй като извършените от нейните органи действия са били законни – наказателните
производства не са били образувани преди да е изтекла абсолютната давност за
престъпленията по чл. 227Б от НК. Приетото в разпорежданията на наказателния
съд относно началния момент на давността за този вид престъпления било задължително
за гражданския съд и не можело да бъде преразглеждано от последния. Хипотезите,
в които можело да бъде ангажирана отговорността на държавата в лицето на
правозащитните й органи били изчерпателно изброени в чл. 2 ал. 1 т. 2 от ЗОДОВ.
Прекратяването на наказателното производство в хода на което е изтекла
давността за престъпленията, за които е било повдигнато обвинение било извън
тези хипотези. Независимо от това, елемент от фактическия състав за възникване
отговорността на правозащитните органи по чл. 2 ал. 1 т. 2 от ЗОДОВ бил влязъл
в сила акт, а в обстоятелствената част на исковата молба не се съдържали
твърдения за влизането в сила на разпорежданията, постановени на 02.06.2005 г,
а тези съдебни актове са подлежали на проверка съгласно разпоредбата на чл. 344 НК /отм/. Твърди, че ищецът не конкретизирал в какво се изразява отрицателното
отношение, у кои близки и познати е възникнало то. Не сочел каква е редукцията
на обичайния му начин на живот, както и за кои период е евентуално е настъпила
такава. Ищецът не доказвал публичността на обвиненията и че това обстоятелство
го дискредитирало в личен, професионален и обществен план. Ищецът претендирал
опетняване на добро име, за наличието на което не сочел доказателства.Твърди,
че в чл. 2 ал.1 ЗОДОВ изчерпателно са изброени хипотезите, при които може да се
реализира отговорността на правозащитните органи.Такива са случаите на
незаконно обвинение, като в Закона е посочено и какво представлява това, поради
което счита, че прекратяването на наказателното производство поради изтекла
давност след образуването му не ангажира отговорността на Прокуратурата, тъй
като не е налице незаконно обвинение. Счита, че претендирания от ищеца размер
на обезщетението за претърпени неимуществени вреди е изключително завишен, тъй
като не е съответна на претърпените евентуални вреди.
След като
обсъди събраните в хода на производството доказателства, ведно със становищата
и доводите на страните, съдът намери за установено следното :
От
приложеното НОХД № 875/2005 г. на РС – Стара Загора се установява, че на
23.02.2005 г. срещу ищеца е било образувано предварително производство затова,
че през
От
приложеното НОХД № 876/2005 г. на РС – Стара Загора се установява, че на
02.02.2005 г. срещу ищеца е било образувано предварително производство затова,
че като търговец, изпаднал в неплатежоспособност и в 15-дневен срок от спиране
на плащанията не е заявил това пред ОС – Стара Загора – престъпление по чл.
227Б ал. 1 от НК. Било е образувано сл.дело № 131-С/2005 г. по описа на ОСС –
Стара Загора, преписка № 3965/2004 г. по описа на РП – Стара Загора, по което
дело на 23.03.2005 г. ищеца е бил привлечен като обвиняем затова че на
22.10.1998 г., като управител и собственик на капитала на „Т*******” ЕООД, в
15-дневен срок от спиране на плащанията /считано от 05.11.1998 г. – 15 дни след
като е влязъл в законна сила ДОА № 550 КД на ТДД – Стара Загора/ към ТДД –
Стара Загора, не е заявил това пред ОС – Стара Загора - престъпление по чл.
227б ал. 2 вр. ал. 1 НК, като му е била взета мярка за неотклонение „подписка”.
С обвинително постановление от 11.05.2005 г., сл. дело № 131-С/2005 г. е
изпратено на РП – Стара Загора, с мнение за предаване на обв. В.И.М. на съд по
предявеното му обвинение. На 01.06.2005 г. РП – Стара Загора е внесла в РС –
Стара Загора обвинителен акт срещу ищеца В.И.М. за посоченото по-горе
престъпление, във връзка с което е било образувано НОХД № 876/2005 г. по описа
на РС – Стара Загора. С разпореждане от 02.06.2005 г., РС – Стара Загора е
прекратил наказателното производство по НОХД № 876/2005 г. на основание чл. 247
ал. 1 във връзка с чл. 21 ал. 1 т. 3 от НПК. В мотивите на разпореждането е
посочени, че тъй като плащанията са спрели на 29.10.1997 г., до 13.11.1997 г.
ищеца като управител на „Т*******” ЕООД е следвало до 13.11.1997 г. да поиска
от съда да бъде обявен в несъстоятелност. Като не е изпълнил това свое
задължение с бездействие на 14.11.1997 г. е осъществил състава на чл. 227б ал.
2 вр. ал. 1 НК, на която дата е и довършено /прекратено/ престъплението и от
който момент държавното обвинение е имало процесуалната възможност да привлече
ищеца към наказателна отговорност. Тези изводи са дали основание на съда да
приеме, че давността започва да тече от 14.11.1997 г. и изтича на 14.05.2005 г.
Поради това и тъй като към момента на постановяване на разпореждането е изтекла
абсолютната давност по чл. 81 ал. 3 вр. чл. 80 ал. 1 т. 4 НК от седем години и
шест месеца, считано от извършване на престъплението – 14.11.1997 г.,
наказателното производство срещу ищеца е прекратено. Видно от върнатите по
делото съобщения, разпореждането на СтРС за прекратяване на наказателното
производство по НОХД № 876/2005 г. не е било обжалвано в законоустановения
15-дневен срок от съобщаването му и е влязло в сила на 02.07.2005 г.
От
показанията на разпитаните свидетели И.С.И. и Д.Д.Г. се установява, че след
като срещу ищеца наведнъж били образувани 5-6 наказателни дела, ищеца започнал
много да се притеснява и започнала да му се вдига захарта. Ищеца бил много известен
в града и след образуването на делата, много хора започнали да странят от него.
Ищеца споделил пред св. И***** /негов кумец/, че след образуването на
наказателните дела се чувствал като прокажен, никой не му се обаждал, а някои
от познатите му не му вдигали телефона, останали му малко приятели, всички се
дръпнали. Непрекъснато се страхувал, че подслушват телефона му, затворил се в
себе си, спрял да се шегува. При разговорите си със свидетелите непрекъснато
обръщал темата към делата, като споделял, че ходенето му през ден-два в
следствието и полицията му станало като абонамент. Съпругата на ищеца развила
параноя от стреса да не стане нещо с ищеца и да не го приберат.
От
представените от ответника писмени доказателства се установява, че за периода
2003-
При така
установените факти се налагат следните правни изводи :
Действията по повдигане на обвинението
са предприети от следовател при ОСлС – Стара Загора, но съдът намира, че пасивнолегитимирана
страна по предявения от ищеца иск се явява П******************. Този извод се
налага от разпоредбата на §111 от ЗИДЗСВ /обн. ДВ бр.33/2009г./, според който
Прокуратурата на Република България е правоприемник на активите и пасивите на
Националната следствена служба и окръжните следствени служби, към датата на влизане
в сила на закона /03.05.2009г/. Тъй като в случая П****************** е
единствен ответник, не е необходимо отделното призоваване на *****************
и като контролираща страна /т. 15 от ТР № 3/2005 г. на ВКС по гр.д. № 3/2004 г.
на ВКС, ОСГК/.
За да бъде налице фактическият състав
по чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ ангажиращ отговорността на Държавата за вреди
причинени от неоснователно наказателно преследване следва лицето, спрямо което
е поддържано обвинение, да е било оправдано или образуваното наказателно
производство да е било прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че
наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е
погасено по давност или деянието е амнистирано. Следва също така, да е налице
причинна връзка между настъпилите вредни последици и действията на съответния
държавен орган, свързани с повдигане на поддържане на обвинение за извършване
на престъпление.
В случая е безспорно, че срещу ищеца са
били образувани и водени две следствени дела, по които той е бил обвинен в
престъпления. Безспорно е и това, че впоследствие наказателните производства
срещу него са били прекратени поради погасяването на наказателното преследване
по давност. Следва да се има предвид обаче, че за да бъде ангажирана
отговорността на Държавата за вредите причинени от органите на прокуратурата от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако наказателното
производство е погасено по давност, е необходимо държавното обвинение да е
извършило процесуални действия срещу ищеца след изтичането на давността.
Настоящия случай обаче не е такъв – по горецитираните две следствени дела срещу
ищеца са били образувани предварителни производства съответно на 02.02.2005 г.
и на 23.02.2005 г, като ищеца е бил привлечен като обвиняем и по двете
следствени дела на 23.03.2005 г., следствените дела са били приключени с мнение
за предаване на съд на ищеца на 11.05.2005 г. Същевременно наказателното преследване срещу ищеца за престъпленията,
за които са му били повдигнати обвинения по сл.дело № 212-С/2005 г. и по сл.дело №
131-С/2005 г. на ОСС – Стара Загора, е било погасено по давност едва на
14.05.2005 г. – видно от влезлите в законна сила разпореждания на РС – Стара
Загора по НОХД № 875/2005 г. и НОХД № 876/2005 г., като се има предвид че гражданският
съд по реда на ЗОДОВ не може да подлага на иницидентна проверка действията на
органите на наказателното производство – той ги възприема само откъм формалната
страна на стабилитет и последици. Поради това съдът намира за неотносими към
спора поставените в исковата молба от ищеца въпроси - че давността е изтекла още на 14.11.2002 г., т.е
много преди датата на започване на наказателното преследване срещу него, тъй
като престъплението по чл. 227Б НК не представлявало продължено престъпление,
поради което абсолютната давност била 5 години, а не
Предвид гореизложеното, съдът намира,
че като извършени преди изтичането на давността на 14.05.2005 , процесуалните
действия на ответника по сл.дело № 212-С/2005 г. и по сл.дело № 131-С/2005 г.
на ОСС – Стара Загора по започване на наказателното преследване, по повдигане
на обвинение срещу ищеца и по изпращане на двете следствени дела на РП – Стара
Загора с мнение за предаване на ищеца на съд по предявените му обвинения за престъпления
по чл. 227Б, ал. 1 НК, са били законни. Основната предпоставка за отговорността
на държавата е незаконност на действията на държавните органи. Това че е
изтекла давността, изключваща наказателната отговорност, не дава право на
обвиняемия или подсъдимия да иска заплащане на вредите, претърпени по време на
наказателното преследване до изтичането на давността, тъй като в хипотезата
когато наказателното производство е било образувано преди наказателното
преследване да е било погасено по давност, не може да се ангажира отговорността
на правозащитния орган, защото извършените от него действия са били законни,
т.е липсва елемент от фактическия състав на отговорността на държавата /т. 8 от
ТР № 3/22.04.2005 г. на ВКС по гр.д. № 3/2004 г, ОСГК/.
Предвид гореизложените съображения, въпреки
че от събраните по делото гласни доказателства се установи наличието на
претърпени от ищеца неимуществени вреди
– болки и страдания в резултат на образуваните срещу него наказателни дела /в
т.ч. и процесните/, иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като
не се установи наличието на основен елемент от фактическия състав на
отговорността на държавата – наказателното производство да е било образувано
след като наказателното преследване е било погасено по давност. Както вече бе
посочено образуването на наказателното производство пред погасяването на наказателното
преследване по давност, какъвто е настоящия случай, не може да ангажира
отговорността на държавата за претърпените от ищеца вреди.
На следващо място, съдът намира за
основателно и направеното от ответника възражение, че предявения от ищеца иск
се явява неоснователен като погасен по давност. Поради липсата на изрична уредба
в ЗОДОВ, следва да се приеме че вземанията за обезщетение за вреди по реда на
ЗОДОВ се погасяват с изтичането на общата петгодишна давност, считано от
изискуемостта на вземането /чл. 110 вр. с чл. 114 ал. 1 ЗЗД/. В настоящия
случай следва да се приеме, че вземането на ищеца срещу ответника за
обезщетение за вреди е станало изискуемо, считано от влизане в сила на актовете
на съда за прекратяване на наказателните производства по НОХД № 875/2005 г. и
НОХД № 876/2005 г. по описа на РС – Стара Загора – 02.07.2005 г. От тази дата е
започнала да тече погасителната давност за реализиране отговорността на
държавата /т. 4 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ВКС по гр.д. № 3/2004 г, ОСГК/. Следователно
предвидената от закона петгодишна давност за предявяване на настоящия иск е
изтекла на 02.07.2010 г., а видно от поставения щемпъл от гражданското деловодство,
исковата молба е постъпила в съда на 17.11.2010 г., т.е след изтичането на
предвидения от закона давностен срок. Ето защо предявения иск се явява погасен по давност и предвид направеното от
ответника възражение в тази насока /тъй като съгласно чл. 120 ЗЗД давността не
се прилага служебно/ иска се явява неоснователен и на това самостоятелно основание.
На основание чл. 9а ал. 1 ЗОДОВ във
връзка с чл. 2а т. 1 от Тарифата за ДТ които се събират по ГПК, ищеца следва да
бъде осъден да заплати в полза на Държавата по сметка на РС – Стара Загора ДТ в
размер на 10,00 лв.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.И.М., ЕГН **********
*** Загора против П********************************** гр. С***** бул. В*******,
иск за заплащане на сумата от 2000,00 лв. /две хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди – болки и страдания, в т.ч. 1000,00 лв. /хиляда лева/ - в резултат на повдигнато обвинение за
престъпление по чл. 227б ал. 2 вр. ал. 1 НК по сл.дело № 212-С/2005 г. по описа
на ОСС – Стара Загора, наказателното производство по което е прекратено с
разпореждане от 02.06.2005 г. по НОХД № 875/2005 г. по описа на РС – Стара
Загора поради погасяването на наказателното преследване по давност, и 1000,00
лв. /хиляда лева/ - в резултат на повдигнато обвинение за престъпление по чл.
227б ал. 2 вр. ал. 1 НК по сл.дело № 131-С/2005 г. по описа на ОСС – Стара
Загора, наказателното производство по което е прекратено с разпореждане от
02.06.2005 г. по НОХД № 876/2005 г. по описа на РС – Стара Загора поради
погасяването на наказателното преследване по давност, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА В.И.М. с п.а. да заплати в полза на Държавата по сметка на РС
– Стара Загора сумата от 10,00 /десет/ лева – ДТ за производството.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :