Определение по дело №942/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1069
Дата: 27 април 2022 г. (в сила от 27 април 2022 г.)
Съдия: Иван Александров Анастасов
Дело: 20225300500942
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 4 април 2022 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1069
гр. Пловдив, 27.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500942 по описа за 2022 година
Производството е по реда на 274, ал.1, т.2, вр. чл.413, ал.2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „А 1 България“ЕАД против разпореждане,
инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
1169/20.02.2022г. по ч.гр.д.№ 2145/2022г. на ПдРС, І бр.с., в частта, с която е отхвърлено
заявлението на жалбоподателя против А. С. Н. по отношение начислени неустойки в общ
размер от 1718,97 лева, съгласно чл. 54.12 от ОУ, във вр. с разпоредбите на сключен между
страните договора за електронни съобщителни услуги предоставяни със системен партиден
номер М4947389 и устройство на изплащане, дължими при предсрочно прекратяване на
договора по вина на абоната поради неплащане на доставените му услуги за периода от
03.02.2020 г. до 02.09.2020 г., като част от рамков Договор, идентифициран с неговия
уникален номер *********, както и неустойки в общ размер от 614,22 лева, съгласно чл.
54.12 от ОУ, във вр. с разпоредбите на Договора, дължими при предсрочно прекратяване по
вина на абоната на договора за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане,
предоставяни със системен партиден номер М4985926, като част от рамков Договор,
идентифициран с неговия уникален номер 5019519, поради неплащане на дължими суми за
периода от 04.05.2020 г. до 04.11.2020 г.
В частната жалба се сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел клаузата
за неустойка в договора за неравноправна, тъй като договорените неустойки били
ограничени до размер на три стандартни месечни абонаментни вноски и този техен размер
не накърнявал добрите нрави.
Пловдивският окръжен съд, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото
констатира следното:
1
Производството по ч.гр.д.№ 2145/2022г. на ПдРС, І бр.с. е образувано по заявление
по чл.410 от ГПК от „А 1 България“ЕАД, с което е поискано издаването на заповед за
изпълнение на парично задължение за сумата от 5963,17 лева- главница, дължима по
горепосочените два договора за електронни съобщителни услуги и устройство на
изплащане, включително и за сумите от 1718,97 лева и 614,22 лева- неустойки, видно от
съдържанието на т.12 от заявлението. Неустойките от 1718,97 лева и 614,22 лева включват
няколко суми в размер на три стандартни месечни абонаментни вноски, суми за невърнато
оборудване по ценова листа, суми за дадена отстъпка от цената на услуги, както и суми за
дадена отстъпка от цената на устройство.
Съгласно чл.54.12 от приложимите в отношенията между страните Общи условия на
мобилния оператор при забавяне на плащанията на дължимите от потребителя суми с
повече от 124 дни договорът се счита за едностранно прекратен от „А 1 България“ЕАД.
Неустойките са уредени в т.7.1 от Приложения № 1 към договорите електронни
съобщителни услуги и устройство на изплащане. Предвидено е при предсрочно
прекратяване на договора по вина на потребителя същият дължи „неустойка в размер на
месечните абонаментни такси… по техния стандартен размер, без отстъпка, до изтичане на
съответния срок на ползване“, като максималният размер на неустойката за потребителите-
физически лица не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси.
Към тази неустойка се прибавят и отстъпките от абонаментните планове, както и между
пазарната цена на предоставеното му мобилно устройство и преференциалната цена по
сключения с мобилния оператор договор. И двете неустойки се претендират поради
едностранно предсрочно прекратяване на договора от страна на доставчика- кредитор в
заповедното производство, на основание неизпълнение от длъжника на задълженията му за
заплащане на дължими суми за предоставените му услуги.
Съгласно чл.411, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК, съдът може да откаже издаване на заповед за
изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави или когато
искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е
налице обоснована вероятност за това. По отношение и на двете неустойки следва да се
отбележи, че дължимостта им е в пряка зависимост от прекратяването на договора или по-
точно развалянето му по смисъла на чл.87 от ЗЗД. В заявлението не е описано кога и как е
прекратен договорът за мобилни услуги. Сочи се само причината за това- забавяне на
плащанията от страна на длъжника. Със сигурност обаче в общите условия на мобилния
оператор е налице неравноправна клауза, а именно тази по чл.54.12, предвиждаща възможност
за доставчика едностранно, без предизвестие да прекрати индивидуален договор с потребител, който не е
платил дължими от него суми. За разлика от клаузата по чл.52, съгласно която за прекратяване на
договора от потребителя / абоната/ е необходимо той да изпрати до доставчика едномесечно писмено
предизвестие и в срока на предизвестието да върне предоставеното му крайно устройство за ползване,
клаузата по чл.54.12 предвижда автоматично прекратяване, без предизвестие и дори без уведомяване за
прекратяването. Тази клауза е в противоречие и с императивната разпоредба на чл.87, ал.1 от ЗЗД.
Следователно, тъй като искането за издаване на заповед за изпълнение за горепосочената
неустойка се основава на твърдението за прекратяване на сключения между страните
2
договор за мобилни услуги, а това твърдение от своя страна вероятно се основава на
противоречаща на закона и неравноправна по смисъла на ЗПП клауза в общите условия на
кредитора, то е налице достатъчно основание за отхвърляне на искането.
Ето защо обжалваното разпореждане ще следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Предвид гореизложеното, съдът




ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 1169/20.02.2022г. по ч.гр.д.№ 2145/2022г. на ПдРС, І бр.с., в
частта, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя „А 1 България“ЕАД против А.
С. Н. по отношение начислени неустойки в общ размер от 1718,97 лева, съгласно чл. 54.12
от ОУ, във вр. с разпоредбите на сключен между страните договора за електронни
съобщителни услуги предоставяни със системен партиден номер М4947389 и устройство на
изплащане, дължими при предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната поради
неплащане на доставените му услуги за периода от 03.02.2020 г. до 02.09.2020 г., като част
от рамков Договор, идентифициран с неговия уникален номер *********, както и неустойки
в общ размер от 614,22 лева, съгласно чл. 54.12 от ОУ, във вр. с разпоредбите на Договора,
дължими при предсрочно прекратяване по вина на абоната на договора за електронни
съобщителни услуги и устройство на изплащане, предоставяни със системен партиден
номер М4985926, като част от рамков Договор, идентифициран с неговия уникален номер
5019519, поради неплащане на дължими суми за периода от 04.05.2020 г. до 04.11.2020
г..

Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3