Определение по дело №1227/2019 на Окръжен съд - Стара Загора

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер                               27.05.2019 година                            Град С.З.

 

                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД         ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 27.05.                                                                                              2019 година

В закрито заседание в следния състав: 

                     

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ

                                                            ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА

                                                                               РУМЯНА ТАНЕВА

                                              

Секретар:

като разгледа докладваното от съдията ТРИФОНОВА

в.т.д. № 1227 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                Производството е образувано по постъпила въззивна жалба от “П.” ЕООД против решение № 186/11.02.2019г., постановено по гр.д. № 6788/2017г. по описа на Районен съд – С.З., с което са отхвърлени като неоснователни предявените от „П.” ЕООД искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на И.А.И., че му дължи сумата от общо 1 183, 59 лв. за неизплатени задължения за 486, 24 лв. главница, 224, 69 лв. възнаградителна лихва и 472, 66 лв. възнаграждение за допълнителни услуги по договор за потребителски кредит № **********/15.03.2016 г., и законна лихва върху тази сума от 14.08.2017 г. до изплащането й, за изпълнение на които парични задължения е издадена заповед № 3001/15.08.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 4507 по описа за 2017 г. на Старозагорския районен съд, както и искането за присъждане на сторените по делото разноски.

        

         В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от адв. М.С. в качеството й на особен представител на въззиваемия И.А.И..

 

Въззивният съд намира, че подадената въззивна жалба не отгорява на изискването за редовност посочено в чл. 261, т. 4 от ГПК, поради следните съображения :

         Постъпилата въззивна жалба от “П.” ЕООД против решение № 186/11.02.2019 г., постановено по гр.д. № 6788/2017г. по описа на Районен съд – С.З. е оставена без движение от първоинстанционния съд на 14.03.2019 г. с указания да бъде внесена държавна такса в размер на 12, 50 лв. по сметка на СтОС в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

Видно от приложеното по делото преводно нареждане от 02.04.2019 г., жалбоподателят е внесъл по сметка на Окръжен съд - С.З. сумата от 12, 50 лева.

         Възззивният съд намира, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на чл. 18 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 1 от посочената Тарифа за обжалване пред въззивна инстанция се събира такса в размер 50 на сто от таксата, дължима за първоинстанционното производство, върху обжалваемия интерес. Съгласно чл. 1 от Тарифата за искова молба се събира държавна такса в размер 4% върху цената на иска, но не по-малко от 50 лв. При предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, както е в настоящия случай дължимата държавна такса също се определя в размер 4% върху цената на иска, като от общата сума се приспада вече платената в заповедното производство. Така в настоящия случай дължимата държавна такса за първоинстанционното производство е 50 лв., а за въззивното производство - в размер на 25 лв., с оглед обжалваемия интерес.

 

         Предвид гореизложените съображения въззивният съд намира, че първоинстанционният съд не е определил дължимата държавна такса в съответствие с изискването на чл. 18, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като вместо да събере държавна такса в размер на 25 лв. е събрал държавна такса в размер на 12, 50 лв. Това води до нередовност на подадената въззивна жалба съгласно разпоредбата на чл. 262, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 261, т. 4 от ГПК.

 

         На следващо място в случая ответникът по делото е представляван от особен представител в първоинстанционното производство. Поради това след като е подадена въззивна жалба от “П.” ЕООД против постановеното решение, първоинстанционният съд преди да разпореди изпращане на препис от нея на другата страна, която е представлявана от особен представител е следвало по арг. на чл. 47 ал. 6 от ГПК да даде указания на “П.” ЕООД да внесе възнаграждение за особения представител за пред въззивната инстанция в размер на 156,43 лв. по сметка на Окръжен съд – С.З..

 

         Поради изложеното съдът счита, че въззивната жалба на „П.” ЕООД против решение № 186/11.02.2019 г., постановено по гр.д. № 6788/2017г. по описа на Районен съд – С.З. следва да бъде върната на първоинстанционния съд за администриране и  изпълнение на процедурата по чл. 262, ал. 1 от ГПК, като жалбата следва да бъде оставена без движение, а на жалбоподателя бъдат дадени указания в едноседмичен срок да довнесе дължимата държавна такса в размер на 12, 50 лв. по сметка на Окръжен съд – С.З., както и по арг. на чл. 47 ал. 6 от ГПК да внесе възнаграждение за особения представител за пред въззивната инстанция в размер на 156,43 лв. по сметка на Окръжен съд – С.З..

         Водим от горните мотиви, съдът

                                            О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по в. т. д. № 1227/2019 г. по описа на Окръжен съд – С.З..

        

         ВРЪЩА на Районен съд – С.З. за администриране  въззивната жалба на „П.” ЕООД против решение № 186/11.02.2019 г., постановено по гр.д. № 6788/2017г. по описа на Районен съд – С.З. съобразно дадените указания, след което делото да се върне на Окръжен съд С.З. за произнасяне по жалбата.

        

         Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:1.

     

 

 

                                                                                       2.