№ 18
гр. Велико Търново, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно гражданско
дело № 20224000500293 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно
обжалване.
С Решение № 264/22.06.2022 година по гр. д. № 896/2021 година на Окръжен съд
Плевен е отхвърлен предявен от З. С. С. против Прокуратурата на Република България иск с
правно основание чл. 49, във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за
сумата 30 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди – страх, психически стрес,
суицидни мисли и действия чрез рязане на вени, отравяне с хапчета и обесване, безсъние,
чувство за лишаване от възможността след ново разследване да получи справедлив процес и
справедлива присъда, лишаване от свобода чрез изтърпяване на наказание доживотен затвор
без право на замяна, нервни кризи, отчаяние, гняв, физически болки, загуба на доверие в
Прокуратурата и във възможността да бъде свободен, претърпени през периода 2.01.2018
година – 2.09.2021 година в резултат на действията и бездействията на служителите на
Прокуратурата в Окръжна прокуратура Плевен, Апелативна прокуратура Велико Търново и
Върховна касационна прокуратура по повод подадените от ищеца молби с искания да се
възобнови разследването във връзка с убийството на К. Г., за което ищецът е осъден с влязла
в сила присъда по НОХД № 351/2014 година по описа на Окръжен съд Плевен, въз основа
на посочени от ищеца нови доказателства, по които молби са постановени откази на
2.01.2018 година, 23.05.2018 година и 20.01.2021 година, ведно със законната лихва върху
1
сумата 30 000 лева от 2.01.2018 година до окончателното изплащане като неоснователен и
недоказан.
Със същото решение З. С. С. е осъден да заплати на Прокуратурата на Република
България сумата 360 лева –юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3, във
връзка с ал. 8 от ГПК.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат В. Г. – процесуален
представител на З. С. С., против Решение № 264/22.06.2022 година по гр. д. № 896/2021
година на Окръжен съд Плевен. Във въззивната жалба се излага, че първостепенният съд не
е съобразил всички доказателства, относими към предмета на спора, не е приложил
правилно материалния закон, не е обсъдил данните за здравословното състояние на З. С. С.,
излязъл е извън предмета на спора.
Направено е искане да се отмени Решение № 264/22.06.2022 година по гр. д. №
896/2021 година на Окръжен съд Плевен и да се постанови друго такова, с което да се уважи
предявения иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от
Прокуратурата на Република България, с който я оспорва.
В регламентирания от закона срок е подадена въззивна жалба лично от З. С. С.
против Решение № 264/22.06.2022 година по гр. д. № 896/2021 година на Окръжен съд
Плевен. Изложени са аргументи, че Прокуратурата на Република България е постановила
незаконосъобразни откази по молбите на ищеца за възобновяване на наказателното
производство по НОХД № 351/2014 година по описа Окръжен съд Плевен, като не е
изследвала представените нови доказателства, вследствие на което З. С. С. претърпял
значителни неимуществени вреди.
Направено е искане да се отмени Решение № 264/22.06.2022 година по гр. д. №
896/2021 година на Окръжен съд Плевен и делото да се върне на първостепенния съд за ново
разглеждане.
Депозиран е отговор на въззивната жалба от Прокуратурата на Република
България, с който я оспорва.
В съдебно заседание З. С. С. поддържа въззивната жалба. Изразява становище, че
Прокуратурата на Република България е нарушила човешките му права. Навежда доводи, че
той не е извършител на убийството, за което е осъден. Възразява срещу действията на
Прокуратурата на Република България и персонално на Главния прокурор – Иван Гешев,
който не е взел под внимание молбите му за възобновяване на наказателното производство.
Пред Апелативен съд Велико Търново процесуалният представител на
Прокуратурата на Република България – юрисконсулт С. П., изразява становище за
неоснователност на въззивните жалби.
2
Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери
правилността на обжалвания съдебен акт, съобразно правомощията си, приема за
установено следното:
Първоначално е образувано по гражданско дело № 411/2021 година пред
Окръжен съд Ловеч по искова молба на З. С. С. (към момента в затвора в град Ловеч)
против Прокуратурата на Република България, с която се иска последната да бъде осъдена
да заплати на ищеца 30 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени през
периода 2018 година – 2021 година в резултат на противоправни действия и бездействия на
Прокуратурата на Република България, изразяващи се в откази от 23.05.2018 година;
2.01.2018 година и 20.01.2021 година за възобновяване на производството по НОХД №
351/2014 година по описа Окръжен съд Плевен.
В исковата молба се излага, че вследствие постановените откази за възобновяване
на наказателното производство ищецът претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в:
тормоз, страх, нерви, нарязвания на вените, безсъние, лишаване от справедлив процес и
постановяване на справедлива присъда.
Направено е искане да се осъди Прокуратурата на Република България да заплати
на З. С. С. сумата 30 000 лева, представляваща обезщетение за посочените в исковата молба
неимуществени вреди, претърпени за времето от 2.01.2018 година до 2.09.2021 година в
резултат на действията и бездействията на служителите на Прокуратурата на Република
България в Окръжна прокуратура Плевен, Апелативна прокуратура Велико Търново и
Върховна касационна прокуратура по повод подадените от ищеца молби с искания за
възобновяване на разследването във връзка с убийството на К. Г., за което ищецът е осъден с
влязла в сила присъда по НОХД № 351/2014 година по описа на Окръжен съд Плевен, въз
основа на посочени от З. С. С. нови доказателства, по които молби са поставени откази на
2.01.2018 година, 23.05.2018 година и 20.01.2021 година, ведно със законната лихва върху
сумата от 2.01.2018 година до окончателното ѝ заплащане.
С Определение № 553/10.09.2021 година по гражданско дело № 411/2021 година
на Окръжен съд Ловеч на ищеца е предоставена правна помощ под формата на процесуално
представителство, освободен е от заплащане на такси и разноски по делото.
С Определение № 582/21.09.2021 година по гражданско дело № 411/2021година
по описа на Окръжен съд Ловеч за служебен адвокат на З. С. С. е назначена адвокат В. Г..
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от Прокуратурата на Република
България, с който оспорва иска и прави възражение за местна неподсъдност на спора.
С Определение № 683/25.10.2021 година по гр.д. № 411/2021 година по описа на
Окръжен съд Ловеч делото е прекратено поради местна неподсъдност на спора и е
изпратено по компетентност на Окръжен съд Плевен.
Пред Окръжен съд Плевен е образувано гражданско дело № 896/2021 година по
описа на съда.
3
Пред Окръжен съд Плевен представителят на Прокуратурата на Република
България – юрисконсулт С. П., изразява становище за недопустимост алтернативно за
неоснователност на исковата претенция.
Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и
правни изводи:
Решение № 264/22.06.2022 година по гр. д. № 896/2021 година на Окръжен съд
Плевен е валидно и допустимо.
С оглед на изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане,
съдът приема, че е предявен иск с правно основание чл. 49, във връзка с чл. 45 от Закона за
задълженията и договорите.
Легитимирани страни в исковия процес са тези, които претендират, че са
притежатели на материалните права, засегнати от спора. Процесуалната легитимация е
процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, чието наличие обуславя
допустимостта на иска, а липсата на такава – недопустимост на претенцията. Процесуалната
легитимация следва от твърденията на ищеца. Материалноправната легитимация
предпоставя съществуване на правоотношение и касае основателността на иска. Предмет на
делото е спорното материално субективно право, което ищецът очертава чрез основанието и
петитума на иска. З. С. С. твърди, че е претърпял неимуществени вреди в резултат на
незаконосъобразни откази, постановени от прокурори от Прокуратурата на Република
България по молби за възобновяване на НОХД № 351/2014 година по описа на Окръжен съд
Плевен, което предопределя процесуалната легитимация на последната като ответник по
претенциите. Наличието или липсата на предпоставките, визирани в Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди, респ. на чл. 49 от Закона за задълженията и договорите,
касае основателността на исковете за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди.
Отговорността на държавата по чл. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините
за вреди е обективна. Съдът и другите органи представляват държавата като процесуални
субституенти.
Въззивният съд смята, че не са налице предпоставките за ангажиране на
отговорността на държавата по чл. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди. Независимо от изложеното присъждането на обезщетение по реда на Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди предпоставя не само осъществяване на
регламентираните в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди хипотези, но
и доказване наличието на претърпени вреди (имуществени или неимуществени), както и
пряка причинна връзка между тях и незаконосъобразните действия на лица от съответните
правозащитни органи.
З. С. С. претендира ангажиране на отговорността на Прокуратурата на Република
България по повод подадените от него молби с искания за възобновяване на разследването
4
във връзка с убийството на К. Г., за което той е осъден с влязла в сила присъда по НОХД №
351/2014 година по описа на Окръжен съд Плевен, въз основа на посочени нови
доказателства, по които са поставени откази на 2.01.2018 година, 23.05.2018 година и
20.01.2021 година.
В чл. 7 от Конституцията на Република България е визирано, че държавата
отговаря пряко за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и
длъжностни лица. При условие, че не са налице предпоставките за ангажиране на
отговорността на държавата по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди, отговорността за вреди може се реализира по общия ред чрез иск по чл. 49 от Закона
за задълженията и договорите. Функционалният имунитет на прокурора не изключва
отговорността на държавата за вреди от незаконосъобразни действия и бездействия.
Прокуратурата на Република България действа в рамките на конституционните си
правомощия, а за да възникне гаранционно- обезпечителната отговорност по чл. 49 от
Закона за задълженията и договорите в тежест на ищеца е да установи наличието на всички
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Противоправността е
обективен елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, а вината е
субективен такъв. Ищецът дължи пълно доказване на всички елементи с изключение на
вината. В практиката на Върховния касационен съд на Република България е посочено, че
при деликтния състав по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите се предполага само
вината (на ответника), останалите елементи (противоправност на деянието и настъпилите в
причинна връзка с него вреди) следва да се докажат от ищеца.
З. С. С. претендира ангажиране на отговорността на Прокуратурата на Република
България вследствие на действия и бездействия на чийто служители, свързани с
постановените откази за възобновяване на НОХД № 351/2014 година по описа на Окръжен
съд Плевен, е претърпял неимуществени вреди за времето от 2.01.2018 година до 2.09.2021
година, изразяващи се в тормоз, страх, нерви, нарязвания на вените, безсъние, лишаване от
справедлив процес и постановяване на справедлива присъда.
Отговорността по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите може да се
ангажира при виновно причинени вреди от лице, на което е възложена работа. При тази
отговорност възложителят на работата отговаря не лично за своите действия или
бездействия, а за такива на причинителя на вредата. Отговорността по чл. 49 от Закона за
задълженията и договорите е безвиновна отговорност на възложителя. За отговорността по
посочената норма е необходимо вредите да са причинени от действия, съставляващи
изпълнение на възложената работа или да са извършени по повод на нея. Гражданската
отговорност на възложителя на работата по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите
предпоставя виновно причиняване на вредите от лицето, на което е възложена работата (в
този смисъл Постановление № 7 от 30.12.1959 година и Постановление № 7 от 29.12.1958
година, Пленум на Върховен съд).
Фактическият състав на отговорността по чл. 49 от Закона за задълженията и
договорите включва кумулативното наличие на следните елементи – причинени от виновни
5
и противоправни действия (бездействия) вреди (имуществени и неимуществени) от лица при
или по повод на възложена им работа, които вреди да са в причинно-следствена връзка с
противоправното действие (бездействие) на лицата, на които е възложена работата.
Отговорността на възложителя по чл. 49 от ЗЗД е гаранционно-обезпечителна. Тя
е самостоятелна, но е фунционално обусловена от деликтната отговорност по чл. 45 от
Закона за задълженията и договорите. При условие, че лицето, на което е възложена
работата, не носи отговорност, не може да се ангажира и гаранционно-обезпечителната
отговорност на възложителя на работата.
Постановените откази с постановления от 20.01.2021 година на прокурор при
Окръжна прокуратура Плевен, от 2.01.2018 година на прокурор при Апелативна
прокуратура Велико Търново и от 23.05.2018 година на прокурор при Върховна касационна
прокуратура за възобновяване на НОХД № 351/2014 година по описа на Окръжен съд
Плевен не са противоправни.
Производството по възобновяване е извънреден способ и е допустимо само в
изрично изброените в чл. 422, ал. 1 от НПК хипотези. В разпоредбата на чл. 412, ал. 2 от
НПК ясно е посочено кога актовете на съда, които подлежат на изпълнение, влизат в сила. В
нормата на чл. 420, ал. 1 от НПК се визират субектите, които могат да направят искане за
възобновяване на наказателно дело по чл. 422, ал. 1, т. З НПК – само окръжният, съответно
военният прокурор, а съгласно ал. 2 на чл. 420 от НПК осъденият за престъпление от общ
характер, който не е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание на основание чл. 78а от Наказателния кодекс, може сам да
направи искане за възобновяване на наказателното дело в случаите на чл. 422, ал. 1, т. 4-6 от
НПК. Процедурата по възобновяване на наказателно производство не е поставена в
зависимост от твърдения за „нови доказателства“, а трябва да съответства на изрично
регламентирани в закона предпоставки. Постановените от прокурорите актове подлежат на
инстанционен контрол и проверка, както е и в настоящия случай. Актът от 20.01.2021
година на прокурор при Окръжна прокуратура Плевен, с който е постановен отказ за
възобновяване на НОХД № 351/2014 година по описа на Окръжен съд Плевен, е бил
предмет на инстанционна проверка, включително и от Върховна касационна прокуратура.
Следователно не може да се формира извод, че служители на Прокуратурата на Република
България са осъществили действия или бездействия, които да са причинили твърдените от З.
С. С. неимуществени вреди. По НОХД № 351/2014 година по описа на Окръжен съд Плевен
е постановена влязла в сила осъдителна присъда спрямо ищеца (жалбоподател пред
Апелативен съд Велико Търново). Делото е разгледано от три инстанции, които са се
произнесли за авторството на деянието след подробно изследване на всички факти и
доказателства по делото. Възражението на З. С. С. за лишаването му от справедлив съдебен
процес е напълно несъстоятелно.
Не се установява при условията на главно и пълно доказване З. С. С. да е
претърпял неимуществени вреди, които да са в причинна връзка с постановените откази от
служителите на Прокуратурата на Република България по молбите за възобновяване на
6
НОХД № 351/2014 година по описа на Окръжен съд Плевен.
С оглед гореизложеното, съдът приема, че не са налице при условията на
кумулативност предпоставките на чл. 49 от Закона за задълженията и договорите за
ангажиране на отговорността на Прокуратурата на Република България във връзка с
постановени откази за възобновяване на НОХД № 351/2014 година по описа на Окръжен съд
Плевен, вследствие на които З. С. С. твърди, че е претърпял неимуществени вреди за
периода 2.01.2018 година – 2.09.2021 гаденя – тормоз, страх, нерви, нарязвания на вените,
безсъние, лишаване от справедлив процес и постановяване на справедлива присъда.
Предявеният от З. С. С. иск с правно основание чл. 49, във връзка с чл. 45 от
Закона за задълженията и договорите за сумата 30 000 лева – обезщетение за неимуществени
вреди – страх, психически стрес, суицидни мисли и действия чрез рязане на вени, отравяне с
хапчета и обесване, безсъние, чувство за лишаване от възможността след ново разследване
да получи справедлив процес и справедлива присъда, лишаване от свобода чрез изтърпяване
на наказание доживотен затвор без право на замяна, нервни кризи, отчаяние, гняв,
физически болки, загуба на доверие в Прокуратурата и във възможността да бъде свободен,
претърпени за времето от 2.01.2018 година до 2.09.2021 година в резултат на действията и
бездействията на служители в Окръжна прокуратура Плевен, Апелативна прокуратура
Велико Търново и Върховна касационна прокуратура по повод подадените от ищеца молби
с искания за възобновяване на разследването във връзка с убийството на К. Г., за което З. С.
С. е осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 351/2014 година по описа на Окръжен съд
Плевен, въз основа на посочени от ищеца нови доказателства, по които молби са
постановени откази на 2.01.2018 година, 23.05.2018 година и 20.01.2021 година, е
неоснователен и недоказан.
Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първостепенния
съд. Решение № 264/22.06.2022 година по гр. д. № 896/2021 година на Окръжен съд Плевен
е правилно – при постановяването му първостепенният съд не е допуснал нарушение на
императивни материалноправни норми, във въззивната жалба не са изложени оплаквания,
които да обуславят неговата неправилност, поради което на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК
следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора З. С. С. следва да бъде осъден да заплати в полза на
Прокуратурата на Република България сумата 200 лева – възнаграждение за защита от
юрисконсулт, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Апелативен
съд Велико Търново
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 264/22.06.2022 година по гр. д. № 896/2021 година
на Окръжен съд Плевен.
7
ОСЪЖДА З. С. С., с ЕГН **********, понастоящем в Затвора в гр. Ловеч да
заплати в полза на ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр. София, бул.
„Витоша“ 2 сумата 200 (двеста) лева – възнаграждение за защита от юрисконсулт, на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му при наличие на предпоставките по чл. 280 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8