Р Е Ш Е
Н И Е
Гр..Павликени............08.09.2020г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Павликенският районен съд първи състав в публичното заседание на единадесети август
през двехиляди и двадесета година в състав:
Районен съдия: ЕВЕЛИНА КАРАГЕНОВА
При секретаря Венка Миланова като
разгледа докладваното от съдията
ГрД № ...........644.............. по описа за .........2019............год
,за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от Н.К.Н. против Н.К.М.
и К.Е.Т. по предявени обективно
съединени искове при условията на евентуалност по ЗС. Допълнително е
конституиран още един ищец – М. Л.В.-
майка на Н. по делото поради настъпили нови обстоятелства след завеждане на
исковата молба в съда. В исковата молба се посочва, че с НА №* т.* рег.№*** нд ***/2011г от ***.2011г на Д. А.- нотариус №*** в
НК с район на действие съдебния район на
РС *** ищецът Н.
е учредил вещно право на
безвъзмездно безсрочно ползване на недвижим имот в гр.П.,
ул. *** , състоящ се
кухня, дневна, две стаи, коридор, баня, тоалетна и две тераси , със
застроена площ от 74.06квм, заедно с прилежащото
му избено помещение №* от 9.50кв.м., 1.88% ид.части от общите части на
сградата и правото на строеж върху държавно място в кв.***
по ПУП на гр.П. на
двете ответница заедно и поотделно всяка една от тях, заедно и поотделно със
собственика Н.. Твърди се, че ответниците заживели в имота заедно с него и
майка му, допусната от ищеца да живее в имота, който тя му е дарила след
смъртта на баща му. До 10.08.2014г живели в едно домакинство, когато
ответниците внезапно напуснали имота и
не са се връщали да го ползват, били във ***.,
като на адреса пристигали съобщения от кредитори на първата ответница. Ищецът твърди, че преди
горепосочената дата, той е платил за ремонт на общия покрив, плащал за
поддръжка, за осветление и
стълбища,консумативи-ток, вода, наложителни ремонти в банята-отстраняване
теч, подмяна на кран, батерия, плочки, отстраняване на мухъл. След
горепосочената дата ответниците не са ползвали имота, не са го обитавали, стопанисвали, не са го
застраховали,за което не им е пречил,като взели всички свои вещи при напускането
им. Моли съда като отчете незаинтересуваността на ответниците да ползват имота
повече от 5 години нито лично, нито чрез трети лица, поради неизпълнение на
задължения по чл.57 ал.1 от ал.4 от ЗС, да бъде постановено решение ,че правото
на ползване , учредено в полза на ответниците върху имота е погасено поради
неупражняването му повече от 5 години на основание чл.59 ал.3 пр.2 от ЗС.
Евентуално при отхвърляне на иска, да бъде прекратено ограниченото право на
ползване, учредено от Н. за ответниците върху процесния имот на основание чл.61
пр.2 от ЗС.В допълнителна молба от 13.03.2010г посочва, че след предявяване на исковата молба в съда
05.09.2019г – на 03.12.2019г е постановено решение на РС *** по ГрД№ ***/2019г , влязло в сила на 23.12.2019г, с което е отменено на основание чл.227 ал.1 б.“в“ от ЗЗД догвор за дарение от 19.2004г за ½ ид.части от процесния недвижим
имот в гр.П., което прави майката на първоначалния ищец Н. К.Н.- М. Л.В. необходим другар-ищец като
уточнява, че следва да се считат двамата ищци за собственици на процесния имот
с права по ½ ид.части. Уточнява , че ремонтът на покрива е извършен през
м.септември 2017г като ремонтът включва
покрива над тавана на целия вход, наложителен поради течове , извършен
от физическо лице, на което е платено от
касиера на етажната собственост, за което
е приложил разписка. Месец след това лично и негова сметка ищецът е
измазал с мазилка/хоросан/ на 2.5кв.м окачен таван в коридора и отстранил теч в
банята, включваща: сваляне мазилка, шприцоване с циментово лепило, нова
мазилка, боядисване, разваляне облицовка фаянсови плочки, демонтаж и монтаж на
батерия марка „Видима“ на стйност 80лв. с обща стойност на ремонтите 1000лв.
През 2017г при случайна среща с
ответниците, ищецът ги е уведомил за ремонтите, но те не пожелали да участват в
разходите. До преди 10.08.2014г ищецът
заплащал разноски за консумативи за етажната собственост-по 4лв./месец
за обитателите на апартамента.Уточнява, че ищецът няма брачна или кръвна връзка
с ответниците и че за последните 5 години ответниците са посетили имота за
20минути през 2017г. В допълнителна
молба от ищцата , последната твърди,че е
отгледала втората ответница откакто е била на 5 години, помагала й е в училище,
а първата ответница се грижела за фирмата си, която е фалирала. Твърди, че
всички ремонти и подобрения в апартамента са правени от сина й и покойния й
съпруг, а ответниците не са пребивавали в апартамента от заминаването им извън
страната.
В дадения на ответниците
срок са постъпили и отговори.
За ответницата Н.К.М.: Упълномощеният представител на
ответницата Н. К.М.- адв.Х.Д. от **АК е съгласен, че ищцата се явява необходим
другар на първоначалния ищец по
настоящото дело. Твърди,че предявените
искове са неоснователни. Доверителката
му и нейната дъщеря-втората ответница по делото не са преустановявали
ползването върху имота, учредено с НА. Твърди,че от 10.08.2014г двете ответници
живеят в ***,
но всяка година от 2015г до 2019г
пребивават лично в имота през различни периоди предимно по 1 седмица
през месеците юли и март.Последно пребивавали в имота през м. март 2019г по повод
струване от смъртта на майката на първата ответница. Твърди,че през времето на тяхното отсъствие първата
ответница е предоставяла безвъзмездно ползването на имота на ищеца и
майка му под формата на устен заем за послужване. На 24.04.2019г първата ответница е отправила до ищеца
нотариална покана, връчена му лично на 02.05.2018г с която е поискано от ищеца
в 1 седмичен срок да освободи владението на имота и му е поискано обезщетение
за времето, през което ищецът е продължил да ползва имота без нейно съгласие в
размер 400лв. месечно като след поканата ищецът е отправил писмен отговор , че не създава на тази ответница пречки за
упражняване правото й на ползване на имота и че средния месечен пазарен наем за
имота е 120лв. и продължил да ползва имота. Посочва, че тази
кореспонденция показва манифестиране от ползувателя пред собственика
на имота ,упражняването на правото на ползване и е признание от ищеца за
упражняването на правото на ползване от ответниците върху имота в 5 годишния
срок по чл.59 ал.3 от ЗС. Твърди,че в
качеството й на ползувател на имота, първата ответница е сключила договор за
охрана от 03.02.2014г, подновяван до края на м.май 2019г, като е изплащала
разходите по него чрез баща й, заплащала
е суми за местен данък и такса битови отпадъци чрез нейните родители. Тези действия показват манифестирано от
първата ответница упражняване на правото
си на ползване на имота. Твърди,че евентуалният иск е неоснователен. Ответниците пребивавали за
кратки периоди в имата и нямат задължение да плащат консумативите, а и
доколкото волята на първата
ответница за оставяне на имота за
ползване от ищеца, последният на основание чл.243 и сл. от ЗЗД задължениен да
ги заплаща. Доколкото имотът е ползван от ищеца и неговата майка в отсъствието
на ответниците, то те отговарят за евентуалното му увреждане и наложителен
ремонт в банята на основание чл.244 от ЗЗД. Твърди,че ищецът не е отправял
покани към ответниците за разноски, свързани с ползването на имота, за разноски
по аварийни или текущи ремонти, за застраховане на имота. Твърди,че ищецът и
първата ответница са живели във фактическо съжителство. Твърди,че ищецът е
знаел за отствието на ответниците, тъй като
втората ответница е била приета за
редовна ученичка в *** колеж в *** от ***.2014г
За ответницата К. Е.Т.: Постъпил е писмени отговори от адв.Д.К.
от **АК-
първоначално назначена като особен представител, впоследствие упълномощена от
втората ответница по делото. Твърди,че исковете са допустими, но са неоснователни.
Твърди,че ищецът е наясно , че ответниците са във В. Ищецът е първата ответница
са живели на семейни начала и първата
ответница е участвала в разходите по поддръжка на имота и домакинството,
заплащала е дължимите данъци, разходи по
поддръжка на сградата, плащала е СОД за жилището. По време на учредяване на
ползването на имота втората ответница е била непълнолетна и не е имала
собствени средства за издръжка, поради което
задълженията за поддръжка на имота е заплащала нейната майка. Понастоящем Т. е ученичка в учебно заведение във В.. Твърди,че от 2014г до настоящия момент ответниците
идват в България, респективно в
имота по 1-2 пъти годишно за по няколко
дена и са отсядали в това жилище, което е постоянен адрес на втората
ответница.В апартамента има лични вещи на ответниците. Ответниците не са се
противопоставяли на ползването на имота от ищците, не са искали наем Липсват
отправени от ищеца към ответниците предупреждения за сключване на застраховка,
покриване на разходи. Твърди,че ответниците са упражнявали в пълен обем правото на ползване на имота. Твърди,че след
отмяна на дарението по чл.227 ал.5 от ЗЗД не е налице обратно действие по
отношение на учреденото право на ползване от ищеца за ответниците. Твърди,че
ответниците ползват и живеят в
апартамента от 2004г, а ищцата-от 2008г в началото само на зимните месеци.
Ответниците не са възпрепятствали
ползването на апартамента на ищците. Ищцата е извършвала домакинска
работа, занимавала се е с К., но основни
грижи за детето са осъществявани от майка й.
Съдът намира, че са предявени
обективно съединени искове по чл. 59 ал.3 от ЗС- главен и при условита на
евентуалност иск по чл.61 пр.2 от ЗС.
Безспорно се установява: че с НА №* т.* рег.№*** нд ***/2011г от ***2011г на Д. А.- нотариус №*** в НК с район на действие съдебния район на
РС *** на двете ответници – майка и дъщеря, е учредено
право на ползване върху имот и че ищците и ответниците са живели в едно
домакинство и са ползвали заедно имота.
На ***.2014г ответниците са заминали за *** .
Оспорено е твърдяното неползване на имота от ответниците, заплащането от ищците
на посочените в исковата молба ремонти, отправяне от ищеца на
предупреждения за застраховка на имота и
заплащане на разходите.
По делото е представен НА за учредяване право на ползване върху
недвижим имот №* т.* рег.№*** нд ***/2011г от ***.2011г на Д. А. - нотариус №*** в НК с район на действие съдебния район на
РС *** и удостоверение за данъчна оценка на имота за
ползвателите. Представено е решение от
03.12.2019г по Грд№ ***/2019г на ПРС, с което се отменя на основание
чл.227 ал.1 б.“в“ от ЗЗД договора за дарение от 19.08.2004г , извършен от
страна на К. Н. В./ починал на ***г/
и М.Л.В. от една страна и от друга страна Н.К.Н., обективиран в нА №*** т. ***, рег №***, нд №***/2004г на Д. А.- нотариус №*** в НК с район на действие съдебния район на
РС *** за
½ ид.части от процесния имот в
гр. П. поради отказ от страна на Н.К.Н. да даде на
дарителя М.Л.В. издръжка, от която тя се нуждае.Видно от приложеното гражданско
дело, решението по него е влязло в сила на 23.12.2019г.
Представена е нотариална покана от ответницата Н. М. чрез
адв.С.Л. от **АК до ищеца
от 24.04.2019г, получена от ищеца
на 02.05.2019г. в която се почва, че
като титуляр на право на ползване
върху недвижим имот в гр.П. я приканва в 7 дневен
срок от получаването да освободи
владението върху имота, като в противен случай ако не освободи имота в този
срок, той й дължи обезщетение/наем в размер на 400лв. месечно за периода през който е ползвал имота до окончателното
освобождаване.Представен е отговор на тази покана, че не е създавал пречки
ответницата да ползва имота и и че няма основание за заплащане на исканата сума като обезщетение,
както и че средния пазарен наем за подобен имот в гр.П. е
120лв. Няма данни отговорът да е достигнал до адресата.
Представена е нотариална покана
от адв.Х.Д. като пълномощник на двете ответници до Н.К.Н. от
12.06.2020г, че поради това, че двете притежават право на ползване
на имота от 2/3 ид.части , канят Н. да реши дали да им заплаща наем в размер на 120лв., равняващи се на припадащите им се части от общия наем от 180лв. месечно и да продължи да
ползва имота или желае имотът да се дава
под наем на трети лица и да се делят наемните вноски поравно, като в противен
случай ще търсят съдебно разпределение
правото на ползване на имота. От
съдържанието на тази покана е видно, че
ответниците са запознати с отговора на
Н. на предишната нотариална покана. Тази нотариалната покана е получена
на 23.06.2020г. Представен е отговор на
нотариалната поката заверена от адв.Х.Д. от 25.06.2020г, в който е посочено, че
между страните е заведено ГрД№***/2019г на *РС и следва да се изчака решението по него. Посочено е, че имотът е
съсобствен между Н. и майка му при права
по 1/ 2 ид.части. Не е изразявал съгласие в предишния отговор на нотариална
покана да заплаща наем от 120лв месечно.
Представени са договор за
охрана от 03.02.2014г от Н. М. към Т. ЕООД гр.*** с анекс за прекратяване на 01.01.2017г за
процесния апартамент на стойност 215.19лв. стойност на техниката и месечна
такса от 23.50лв. Представена е фактура
№ ***.05.2018г, от която е видно, че Н М. е заплащала
на Т. ЕООД гр. *** за охрана на процесния
апартамент сума от 280.42лв. с ДДС за периода 05.2018г-05.2019г. Представени са
приходни квитанции от 18.03.2014г, 23.03.2015г, 21.062016г, 24.03.2017г,
03.04.2018г, 29.08.2019г за заплатени от Н. М. данък сгради и такса смет за
процесния имот.
Представено е ксерокопие от лична карта на К.Т. от 02.01.2018г, от което
е видно, че същата е посочила за
постоянев адрес адреса на процесния имот.Представен е и документ на *** език в превод на български
език, че К.Т. в периода 06.09.2014г-25.06.2016г
е била редовен ученик в „***“ ***. Представени са документи на английски език в превод на български
език от билети на К.Т. :на 05.07.2016г от Л. за С., на
29.07.2017г от Л. за С. , на 14.10.2017г от Л. за
С. и обратен билет за 15.10.2017г, билет от Л. до С. от
31.07.2018г и обратен билет за
08.08.2018г
Ищецът Н.К.
на основание чл.176 от ГПК е заявил, че
не му е било известно през 2014г ответниците да заминават за ***. Лично не е заплащал данъци за
имота и такса битови отпадъци. Твърди, че 2019г майка му е платила данък сгради
и такса битови отпадъци. Не знае Н.М. да
е в А.. През 2017г
в края на м. юли предложил на Н.М. да застраховат имота за пожар, наводнение, кражби и тя да поеме
разноските по ремонт на тавана, покрива и да вложи средства в предстоящ ремонт
на апартамента:в банята, в коридора за сумата между 800 и 1000лв за апартамента
и за покрива 374лв.в едномесечен срок. Няма писмена покана. Не е предавал на Н.М.
документ за собственост на имота да сключи застрахователен договор като твърди,
че М. има нотариален акт. За периода 10.08.2014г -05.09.2019г имотът се ползвал
само от ищците, като К.Т. не е пребивавала в имота, а Н.М. през 2014-2015г
само за 10-15минути .
Св.Х.П.-живущ в същия блок, съседен апартамент дава
показания,че не е виждал ответниците в имота от 5-6 години като от 2014г е виждал само веднъж през 2017г и за 15
минути Н. е разговарял с нея по стълбите.Чул, че Н. й е искал някаква сума
около 350лв. за ремонт на покрива и отделно пари за ремонт на баня, чул нещо за
застраховка. През ден посещавал имота
при Н. и не е виждал ответниците,
не е виждал техни вещи в апартамента. Н.
правил ремонт на банята-сменял плочки, имало счупена душ слушалка. Твърди, че
ходи на работа от 07.30часа до 16.30часа, а от 2019г по 12 часа. През 2000г Н.М.
и К. живели заедно с Н. като М. и Н. живели на семейни
начала. Не е отварял гардероби, но е влизал в спалнята и кухнята. Той самият е учил
до м. март 2017г за бакалавър в
университет в Р.. Понастоящем майка му живее с ищеца Н..
Св.П.С.- приятелка на Н. М. дава показания, че М. и Н. живели
на семейни начала като М. имала бизнес. Детето
на М. било прието да учи в *** през 2014г и двете заминали за ***. Двете си идват за кратко време в България през 2014г, 2015г,
2016г и 2017г за около половин месец като М. предлагала на Н. да замине и той в
*** с тях, но той останал с майка си. През ***г починала майката на М. и двамата с Н. престанали да се виждат. Последните
години – през 2017 - 2018г Н. с купил спортен автомобил, идвал е с детето у тях
и й носили подарък от ***. М. имала фирма ЕТ“Н.М.“, на която Н. е управител.
Св.Т. К. твърди,че М. имала фирма „***“, Н. работел при нея, а той имал хранителен магазин и се познава с М. и Н.
покрай работата. Във фирмата на М. имало
20-30души и тя изкарвала пари. Тя правила ремонт в апартамента. М. дала капаро
и след месец-месец и половида доплатила
джип ***, закупен от кмета на с. ***.
М. е в *** от 6 години, фирмата й фалирала. Идвала си поне 1 път годишно в апартамента до 2017г. През
м. март 2020г бил завъртян патрона на една страна и тя не можела да влезе с
ключа си в апартамента.
Св.Ев.Т.- баща на К. Т. дава показания, че детето първо зминало да учи средно образование в *** и понастоящем е студентка там. В *** е задно с майка си. М.
живеела с детето в дома на Н.. Той я взема от апартамента на Н. и я кара на
летището когато идва в България. Виждал е М. и Н. със сив джип. Вземал е
детето от дома на Н., където е
пренощувала.
По отношение на предявения главен иск по чл.59 ал.3 от ЗС:
Безспорно се установява, че процесният имот е съсобственост на ищците по
делото при равни права. Ищецът е учредил право на ползване на ответниците на
имота безсрочно, безвъзмедно заедно и
поотделно за всяка ответница заедно и поотделно със собственика. По делото се
събраха доказателства, че ищецът и ответницата М. са живели на семейни начала,
ищецът е работел във фирма на
ответницата М. . След служебна справка в Търговския регистър съдът
установява, че ответницата е имала фирма „***- Н.М.“
ЕТ от 2009г, заличена на ***.2016г .
Ищците твърдят, че ответниците не са упражнявали правото си на ползване
по НА №* т.* рег № ***,нд№ ***/2011г на нотариус Д.А. и това право е погасено поради
неупражняването му повече от 5 години на
основание чл.59 ал.3 от ЗС- напуснали са жилището на **.08.2014г,
самолетните билети не показват къде са пребивавали ответниците, св. П. често е посещавал апартамента и не е виждал ответниците, нито техни вещи в
апартамента, видал и чул М. и Н. да говорят на стълбите, ответниците не проявявали
намерение да обитават жилището, не са извършвали през последните 6 години ремонтни дейности в имота, не са упражнявали
правото си на ползване на процесния имот
и чрез други лица.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства намира, че ответниците след 10.08.2014г са заминали
за *** по уважителни причини- ответницата К.Т. е приета да учи средно образование и
впоследствие е приета за студентка. Майка й я е придружавала. Двеже са живели
преимуществено в ***. Но двете
са се завръщали в имота всяка година, макар и за кратко, пренощували са в
апартамента- това сочат самолетните
билети относно престоя на непълнолетната
Т. в България,придружавана от майка си,
свидетелските показания на св.Т.
Липсват данни по делото ответниците да са пребивавали на друг адрес в България,
Т. е посочила за постоянен адрес в личната си карта именно този на процесния
апартамент. Съдът не кредитира показанията на св.П., че
ответниците не са посещавали апартамента
и че липсват техни вещи. Същият не е
пребивавал постоянно в жилището си като до м. март 2017г е живеел в ***,
където е учил и следователно впечатленията му са за последните три
години.Следва да се вземе предвид, че същият
е бил през деня на работа и това, че не е виждал ответниците в жилището,
не означава, че те въобще не са ползвали
имота- той не е наблюдавал непрекъснато жилището, освен това като гост, не е
отварял гардеробите в апартамента за лични вещи на ответниците. Доказа се,
че М. е заплащала данък сгради и такса смет за апаратамента от
2014г до 2019г, заплащала е сума за охрана на имота от 2014г до 2019г.
Ответницата К.Т. е била непълнолетна, учи, не формира собствен доход. Съдът намира, че ответниците не са преустановили ползването на процесния имот.
Правото на ползване на недвижим имот е субективно потестативно право от
характера на абсолютните права съгласно правната теория. То представлява
призвнато от правната норма право на
облагодетелстваната страна да ползва по всяко време когато поиска
процесния имоти задължение на другите лица, включително собствениците на имота
да се въздържат от правни и фактически действия, които да препястват
упражняването на правата на ползвателите. Това упрагжняване на права може да се
осъществява чрез реални фактически действия- ползване на имота като жилище- или
конклудентни действия, от които да се заключи за субективната воля на носителя
на това право: да се заплаща данък/ като в настоящия случай/, сключване на
договор за охрана / като в настоящия случай/, договор за наем, допускнате на
трети лица да ползват имота. Законът не определя колко време реално следва носителят на
правото на ползване на недвижим имот да го ползва. В случая е налице краткотрайно ползване на имота от страна на
ответниците след 10.08.2014г По делото се доказа, че Н. и М. са живели на
съпружески начала до 2018г, когато са се влошили отношенията им, а през 2020
година ответниците не били допускани до апартамента тъй като бил завъртян
патрона.В отговора на нотариалните покана от ответицата М. и от двете
ответници, ищецът е заявил, че не е
създавал пречки ответницата М. да ползва имота., с което не спори правата на ответниците майка и дъщеря. Майката
на ищеца- другата ищца по делото в допълнителната си молба посочва, че откакто
Т. е била на 5 години, тя я е отглеждала, помагала й е в училище. Това
сочи за отношения на фактическо съжителство, живот на съсобствениците и
ползувателите в едно домакинство. Отправените нотариални покани от М. и М. и Т.
до ищеца Н. ясно сочат намеренията им- желание да получават обезщетение
от ищеца, който ползва целия имот, освен това оспорването на подадената искова
молба също сочи желание на същите да продължат правото си на ползване на
процесния апартамент. За времето до навършване от Т. на пълнолетие,
конклудентните действия извършени от майката М. следва да се приравнят и на
такива от името на дъщерята, която е носител на самостоятелно право на
ползване.
Ищците при разпределение на доказателствената
тежест следваше да докажат при пълно и главно доказване твърдяното неползване
на имота от ответниците повече от 5 години. Ответниците доказват твърдяното от тях фактическо съжителство на
първата ответница и ищеца, твърдяното от
тях ползване на имота от тях в процесния 5 годишен период. Съдът намира от събраните доказателства, че предявеният главен иск се явява неоснователен и недоказан
и следва да бъде отхвърлен.
По отношение на предявения евентуален
иск по чл.61 пр.2 от ЗС, врчл.57 ал.1 и ал.4 от ЗС.
Ищците твърдят, че процесният
имот се нуждаел от ремонт на банята и коридора, както и от ремонт на покрива на
сградата и че ищецът е поканил
ответницата М. да заплати дължимите суми
преди ремонта през нейното кратко посещение през 2017г през лятото, но тя не
откликнала, не заплатила никаква част от
ремонтите, била поканена да застрахова имота, но и това не сторила, с което
ответниците не са изпълнили задълженията
си по закон, не са поддържали имота в годно състояние за ползване, не са
извършвали текущи ремонти, не са застраховали имота въпреки поканата и това
дава основание за прекратяване на учреденото им право на ползване на имота.
Съдът намира, че съгласно разпоредбата на чл.61 от ЗС собственикът може
да иска от съда да прекрати правото на ползване, ако ползувателят въпреки отправеното му предупреждение,
продължава да си служи с вещта по начин, който застрашава същата с разрушаване
или със значително повреждане, ако нарушава своите съществени задължения или
ако съществено променя вещта. Ищците твърдят, че ответниците-ползуватели на имота не изпълняват задълженията си по чл.57 ал.1 и
ал.4 от ЗС, а именно заплащане на
разноски, ремонти, не са застраховали имота. По делото не се събраха
доказателства какво точно ремонти е
следвало да се извършат, кога са извършени, от кого, кой е заплатил същите. Св.П. твърди,че Н. е правил ремонт на банята като сменял плочки и
подменил счупена душ слушалка и че е
искал пари от М. за ремонт на банята,
бил искал устно някаква сума за ремонт на покрива и чул нещо за застраховка.Св.К. пък твърди,че М. изкарвала пари и правила ремонт на
апартамента като не уточнява кога и
какво е било ремонтирано. Не се доказа по несъмнен начин, че ответниците не са
участвали в извършване на ремонт в апартамента. Следва да се отчете, че
ответницата Т. е била непълнолетна и за времето до навършване от Т. на пълнолетие,
конклудентните действия извършени от майката М. следва да се приравнят и на
такива от името на дъщерята, която е носител на самостоятелно право на
ползване. Едно от съществените задължения
на ползвателите е заплащането на данък сгради и такса смет. Именно това
задължение е изпълнявано от ответницата М.-майка на ответницата Т.. Налице са
данни за сключен договор за охрана на имота и че М. е заплащала суми по този
договор от 2014 до 2019г. Неплащането на консумативи за имота от
ответниците не е основание за
прекратяване на правото им на ползване върху имота. Безспорно се доказа, че
ответниците не са живели преимуществено
в имота, в имота са живели ищците по делото, които са съсобственици на имота и
само те са го ползвали постоянно. Следователно
основните разходи за консумативи, свързани с ползването на имота следва
да се понесат от тях. Липсват данни ищецът да е отправял покана до ответниците
да заплащат консумативни разходи. Следва
да се вземе предвид, че право на ползване на
процесния имот има и ищеца заедно с която и да било от ответниците или с
двете ответници заедно. Ремонтът на банята – смяната на плочки и подмяна на душ
слушалка би следвало да се поеме от
ищците , които ползват целогодишно непрекъснато банята, а не ответниците, които
пребивават в апартамента ползвайки го за съвсем кратко време- маскимум 1-2 пъти
годишно за по няколко дни.не са събрани доказателства за състоянието на имота преди твърдяния направен от ищеца ремонт,
както и за нуждата от такъв ремонт. Липсва и конкретна покана до ответниците за
заплащане по видове работа, стойности. Относно незастраховането на имота от ответницата М.: Липсва писмена покана от
страна на Н. към М. с параметри, рискове, които да бъдат покрити, период на
действие, уточнена застрахователна компания, сума. Незастраховането на недвижимия имот не представлява неизпълнение на съществено задължение, тъй
като няма характера на такова въздействие върху обекта, което да нарушава
целостта му или предназначението му. Застрашаването на вещта в контекста на
разпоредбата на чл.61 от ЗС е функция на използването на съответния имот по
неподходящ начин или увреждащ начин. Съгласно чл.57 ал.4 от ЗС върху ползвателя
тежи задължението да застрахова имота, но нарушаването на тази разпоредба от
ответницата М., обвързваща и ответницата Т., не може да обоснове прекратяване
на правото на ползване.Следва да се вземе предвид, че и ищецът се явява както
съсобственик, така и ползвател наравно с ответниците върху имота и също в
качеството си на носител на право на ползване върху имота е длъжен да сключи
договор за застраховка на имота, което не е направил. Още повече като е и
съсобственик на имота има най-голям интерес да го направи и впоследствие да
поиска до ответниците заплащане пропорционално на дължимата им се част от платената вече сума.Самият
ищец заявява по реда на чл.176 от ГПК,
че не е заплащал лично суми за имота,с което същият се явява неизправна страна.
Относно твърдението на ищеца, че е поканил устно М. да заплати суми за ремонт
на апартамента, покрива на сградата и да застрахова имота на стълбището, без да
са присъствали други хора, а св.П. е чул откъслечни думи при
изкачването си по стълбите, съдът намира, че е налице само твърдение на ищеца, което няма
доказателствена стойност, а показанията на св.П. от една страна са заинтересувани
/ майка му има връзка с ищеца/, а от друга страна са неконкретизирани, откъслечни, с което не
доказва твърденията на ищеца.
Ищците при разпределение на доказателствената тежест следваше да докажат
при пълно и главно доказване извъшването
на твърдяните разходи, основанието им, отправянето на предупреждение до
ответниците за заплащане на твърдяните разходи, сключването на застраховка на
имота. Ответниците доказват плащаните
от ответницата М. разходи за данъци и
такса смет, разходи по договор за охрана на имота. Не се доказа по безспорен
начин неизпълнение на задължения по чл.57 ал.1 и ал.4 от ЗС от страна на
ответниците- основание за прекратяване на учреденото право на ползване на
ответните по отношение на процесния недвижим имот.
Съдът намира от събраните
доказателства, че предявеният иск при условията на евентуалност се явява
неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото следва ищците солидарно
да заплатят на ответниците направените разноски на
основание чл.78 ал.3 от ГПК, а именно
направените от тях разноски за адвокатски възнаграждения по представени
списъци по чл.80 от ГПК както следва: за ответницата Н.М.- сумата от 700лв.
платено адвокатско възнаграждение и за ответницата К.Т.- сумата от 500лв.
платено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. К.Н.
с ЕГН ********** и М. Л.В. с ЕГН **********
главен иск по чл. 59 ал.3 от ЗС против Н.К.М. с
ЕГН ********** и К.Е.Т. с ЕГН **********
за признаване по отношение на
ответниците, че учреденото им право на
ползване с НА №* т.*
рег.№*** нд ***/2011г от ***.2011г на Д. А.- нотариус №*** в
НК с район на действие съдебния район на
РС *** върху имот в гр.П. заедно с прилежащото му избено помещение №* и 1.88% от общи части на сградата и от право на строеж върху държавно място в кв*** по ПУП на гр.П. е погасено
поради неупражняването му повече от 5 години, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. К.Н.
с ЕГН ********** и М. Л.В. с ЕГН **********
иск при условията на евентуалност по чл.
61 пр.2 ЗС против Н.К.М. с ЕГН ********** и К.Е.Т. с ЕГН ********** за прекратяване
учреденото им правото на ползване с НА №* т.* рег.№*** нд ***/2011г от ***.2011г
на Д. А.- нотариус №*** в НК с район на действие съдебния район на
РС *** върху имот в гр.П. заедно с прилежащото му избено помещение №* и 1.88% от общи части на сградата и от право на строеж върху държавно място в кв*** по ПУП на гр.П. поради нарушаване на техни съществени задължения
по чл.57 ал.1 и ал.4 от ЗС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Н. К.Н.
с ЕГН ********** и М. Л.В. с ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на Н.К.М. с ЕГН ********** *** сумата 700лв./седемстотин
лева/направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Н. К.Н.
с ЕГН ********** и М. Л.В. с ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на К.Е.Т. с ЕГН ********** *** сумата 500лв./петстотин
лева/направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
пред ВТОС в 14 –дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
ВМ