Р Е Ш Е Н И Е
№260180/31.8.2020г.
гр.Варна,31.08.2020 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХLII - ри състав, в открито съдебно заседание на тридесет и първи юли през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при
участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 17084 по описа на ВРС за 2019 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът по делото В.К.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат С.Т. и адв. С.Т.,***, „*“ е предявил в
условията на обективно, кумулативно съединяване осъдителни искове против ответника *, със седалище и адрес на
управление *.Отправеното до съда
искане с исковата молба е да бъде постановено Решение, по силата на което да бъде осъден да заплати на ищеца
следните суми:СУМАТА от 1546,23 лв., представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 249,39 часа,
за целия процесен период 21.10.2016г. до 30.09.2019г. по конкретния иск,
получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент
1.143, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на предявяване на иска - 21.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата;СУМАТА в общ размер на 99,72лв., представляваща лихва за
забава на осн. чл.86 от ЗЗД върху главницата от 1546,23 лв., изчислена върху
всяко неплатено задължение допълнително възнаграждение за извънреден труд за
периода от 21.10.2016г.-30.09.2019г.,получен в резултат на преизчисляване на
положения нощен труд, считано от първо число на месеца, следващ тримесечието на
дължимото плащане, до датата на предявяване на иска, както следва: за последно тримесечие 2016г. - главница в размерна
156,04 лв., съответно лихва в размер общо на 8.31 лв., считано от
01.01.2017г.до 21.10.2019г.; за първо тримесечие 2017г. - главница в размер на
129,44 лв., съответно лихва в размер общо на 8.31лв., считано от 01.04.2017г.
до 21.10.2019г.; за второ тримесечие 2017г. -главница в размер на 132,99 лв.,
съответно лихва в размер общо на 8.31 лв., считано от 01.07.2017г. до
21.10.2019г.; за трето тримесечие 2017г. – главница в размер на 134,76лв.,
съответно лихва в размер общо на 8.31 лв., считано от 01.10.2017г. до
21.10.2019г.; за четвърто тримесечие 2017г. - главница в размер на 170,22 лв.,
съответно лихва в размер общо на 8.31 лв., считано от 01.01.2018г до
21.10.2019г.; за първо тримесечие 2018г. - главница в размер на 134,76 лв.,
съответно лихва в размер общо на 8.31лв., считано от 01.04.2018г. до
21.10.2019г.; за второ тримесечие 2018г. - главница в размер на 120,57 лв.,
съответно лихва в размер общо на 8.31 лв., считано от 01.07.2018г. до
21.10.2019г.; за трето тримесечие 2018г. -главница в размер на 134,76 лв.,
лихва в размер общо на 8.31лв., считано от 01.10.2018г. до 21.10.2019г.; за
четвърто тримесечие 2018г. -главница в размер на 156,04 лв., съответно лихва в
размер общо на 8.31 лв., считано от 01.01.2019г. до 21.10.2019г.; за първо
тримесечие 2019г. - главница в размер на 99,29лв., съответно лихва в размер
общо на 8.31 лв., считано от 01.04.2019г. до 21.10.2019г.; за второ тримесечие
2019г. -главница в размер на 35,46лв., съответно лихва в размер общо на 8.31
лв., считано от 01.07.2019г. до 21.10.2019г.; за трето тримесечие 2019г. -
главница в размер на 141,85 лв., съответно лихва в размер общо на 8.31лв.,
считано от 01.10.2019г. до 21.10.2019г.
Исковата молба се основава на следните твърдени правно
релевантни факти и обстоятелства:
През периода от 21.10.2016 год. до 30.09.2019 г.
ищецът В.Т. твърди, че е полагал труд на
длъжност „инспектор“ в *, към Дирекция *, при ГД *. Съгласно Закона за
Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ ищецът бил със статут на държавен
служител. В исковата молба ищецът е навел твърдения затова, че в процесния
исков период действала Наредба № 8121 з
– 776/29.7.2016 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, уреждаща
реда за организацията и разпределението на работното време, на неговото
отчитане и компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на
дежурствата, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Текста
на чл. 3, ал. 3 от същата Наредба посочвал, че при работа на смени е възможно
полагане на труд и през нощта – т.е. за времето от 22.00 ч. до 06.00 ч, като работните
часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24 часов период. Твърди
се, че в следващата Наредба № 8121 з – 776/ 29.7.2016 г. липсвала изрична
норма, предвиждаща превръщането на часовете положен нощен труд в дневни,за
разлика от действалата до 31.3.2015 г.Наредба 8121з 407 от 11.8.2014 г., която
в нормата на чл. 31 регламентирала, че при сумирано отчитане на отработеното
време, общия брой часове положен труд между 22.00 ч. и 06.00 ч. се умножава по
0,143. При наличие на твърдяната от ищеца нормативна празнота следвало да се
прилага Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/. Съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата /НСОРЗ/ при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщали в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. С оглед горното и въз основа на относимите към
процесния период разпоредби на ЗМВР и НСОРЗ, ищецът счита, че ответникът следва
да му заплати исковите суми.
Конкретното твърдение
е, че за периода от 21.10.2016 –
30.09.2019 ищецът В.Т. е полагал
нощен труд за времето от 22.00 ч. до 6.00 ч., в размер на 1744 часа които следвало да бъдат приравнени към дневен с
коефициент 1.143, които възлизали на
1993,39 часа. Преизчисляването на нощен към дневен труд водело до
извънреден от 249,39 часа, който
следвало допълнително да бъде платен от ответника. При изчисляване на база
основно месечно възнаграждение, увеличено с 50 % съгл. чл. 187, ал. 6 ЗМВР,
всеки извънреден труд следвало да бъде компенсиран с по 6,20 лв. на час, като
задължението на ответника към ищеца за целия период възлизало на 1546,23 лева. Така положения от ищеца
труд по тримесечие е посочен по години в исковата и уточнителна моли и в самия
петитум на иска, като е конкретизирано, че всички претенции са в нетен размер. Твърди се още че
ответникът се намира в забава,поради което се претендират и мораторни лихви
ведно със законната лихва, конкретизирани по размери и периоди в уточнителната
молба и вписани в петитума на иска. Обективирано
е искането по делото да бъдат присъдени в полза на ищеца всички сторени
съдебно- деловодни разноски, вкл. и за адвокатска защита. На основание чл. 127,
ал. 4 от ГПК е посочена банкова сметка, ***.
Предявените искове са
заявени в условията на обективно кумулативно съединяване като главният иск е с
правна квалификация чл. 178, ал. 1, т. 3
вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР а акцесорния с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
На последно място в
исковата си молба ищецът е обосновал избора си на РС Варна като местно
компетентен да разгледа спора по същество и е направил и доказателствени
искания.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен
отговор. На първо място ответникът намира предявените искове за допустими,
предявени пред надлежен първоинстационен съд, като не прави възражения за
неподсъдност на иска. По същество в отговора на искова молба ответникът оспорва
изцяло предявените искове – както за сбора от главни задължения, така и
акцесорния иск за законна лихва, вкл.и за мораторни лихви.
В отговора на искова молба ответникът се спира на факта,
че В.К.Т.
- назначен на длъжност „инспектор“ в * (* - *)
при Дирекция „*“
към Главна дирекция „*“ е предявил иск на основание чл. 178, ал. 1,
т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД срещу Главна
дирекция „*“
(*)
за заплащане на сумата от 1546.23 лева (хиляда петстотин четиридесет и
шест лева и двадесет и три стотинки) за периода 21.10.2016 г. - 30.09.2019 г., представляваща възнаграждение за
извънреден труд, формиран в резултат на умножение на часовете положен нощен
труд по коефициент 1.143, както и иск по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение за забава в размер на 99.72 лева (деветдесет и девет лева и
седемдесет и две стотинки) или общо 1645.95 лева (хиляда шестстотин
четиридесет и пет лева и деветдесет и пет стотинки), както е посочено в
исковата молба. Исковете, предявени срещу Главна дирекция *(*) – ответникът
намира за допустими, като предявени срещу надлежна страна.Съгласно чл. 5, ал. 3
от Правилника за устройство и дейността на МВР (ПУДМВР) в Главна дирекция „*“,
твърди ответникът, че се създавала дирекция „*“. Териториални звена на дирекция
„*“ били зоналните жандармерийски управления (чл. 5, ал. 5 от ПУДМВР). Предвид,
че ищеца бил служител на *- Варна, а съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗМВР главните
дирекции на МВР са юридически лица, то и Главна дирекция „*“ (*) била
легитимирана да отговаря по предявените искове. Изложеното в исковата молба
очертавало като предмет на спора следва ли положения нощен труд да се
преизчислява като дневен, като се умножава по посочения коефициент.
За процесния период
нормативните актове, регламентиращи разпределянето на работното време,
отчитането и компенсирането му ,подчертава ответника, че са действали в
следната поредност: Наредба №
8121з-407/11 август 2014 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи, обн. ДВ, бр.
40/2015 г. в сила от 01.04.2015 г.- отменена
с Наредба № 8121з-592/25 май 2015 г.; Наредба № 8121з-592/25 май 2015 г. за
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи, обн. ДВ, бр. 40 от 2015 г., в сила от 01.04.2015 г.отменена с Решение №
8585 от 11 юли 2016 г. по административно дело № 5450 от 2016 г. на ВАС -
ДВ, бр. 59/2016 г., в сила от 29.07.2016 г.;Наредба № 8121з-407/11 август 2014 г., след отмяната на Наредба №
8121з-592/25 май 2015 г. - от 29.07.2016 г. (отмяната с решение на ВАС)
до 02.08.2016 г. (влизането в
сила на сега действащата Наредба № 8121з-776/29 юли 2016 г.);Наредба № 8121з-776/29 юли 2016 г. за
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи (ДВ, бр. 60 от 2 август 2016 г., в сила от 02.08.2016 г.). От трите
наредби, единствено в чл. 31 , ал. 2
на Наредба № 8121з-407/11 август 2014 г., твърди отчетника, че било предвидено
умножаване на общия брой часове нощен труд за отчетния период по коефициент
0.143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за същия
отчетен период. В другите Наредби, действали
през процесния период (чл. 31, ал. 3) било предвидено при отчитане на
часове нощен труд, техния брой да се посочва само в цяло число.
В тази връзка, според
ответника, ищецът навеждал неоснователен довод, че била налице празнота в
нормативната уредба и следвало да се приложи по аналогия общата Наредба за
структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ, бр. 9/2007 г., в
сила от 01.07.2007 г.). За да бъдел приложим този тълкувателен способ било
необходимо даден въпрос в относимия
нормативен акт да не уреден. Ответникът заявява, че би приел доводите на
ищцовата страна, че би могло да има празнота в нормативната уредба, ако нямало
никакъв нормативен документ, който да урежда тези въпроси за нощния и
извънредния труд на служителите в МВР, но в случая имало точно определен нормативен документ, който регулирал тези
отношения и този нормативен документ била именно цитираната по-горе Наредба № 8121з-776/29 юли 2016 г. за
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи (ДВ, бр. 60 от 2016 г.). В конкретния
случай, предвид че по отношение на нощния труд имало богата уредба в ЗМВР
(чл.179, чл. 181, ал. 3, чл. 188121з-776/29 юли 2016 г. на нощния труд бил
отделен цял раздел,поради което ответникът категорично не можел да се
съгласи категорично с доводите на ищеца,
че имало празнота в нормативната уредба, касаеща процесиите отношения. В този
смисъл счита ответника, че така предявените искове от ищеца са неоснователни.
На следващо място
ответникът излага твърдението, че следвало да се има предвид, че ЗМВР се явявал
специален закон по отношение на другите закони, регламентиращи
трудовите/служебните правоотношения на служителите и предвиждал издаването на
наредба от министъра на вътрешните работи за определяне на ред за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители.В този смисъл
Наредба за структурата и организацията на работната заплата била неприложима,
тъй като за служителите на МВР бил издаден акт, по силата на законовата
делегация и не била налице липса на уредба. Освен това,сочената за приложима от
ищеца Наредба за структурата и организацията на работната заплата, възразява
ответникът, че била издадена на основание чл. 244, т. 2 от Кодекса на труда
(КТ), чл. 261 от Кодекса на труда КТ) и § 121 от Закона за изменение и
допълнение на Кодекса на труда (ДВ, бр. 25 от 2001 г.).При тези твърдения и
възражения ответникът намира предявените искове за изцяло неоснователни и
счита, че следва да бъдат отхвърлени. По иска за заплащане на лихви по чл. 86 от ЗЗД. Претенцията
за заплащане на лихви като акцесорна претенция по чл. 86 от ЗЗД, също
ответникът намира за неоснователна и счита, че следва също да бъде отхвърлена.По отношение на експертизата- ответникът
счита,че съдебно-счетоводна експертиза в случая не е необходима,
тъй като не се изисквали специални знания или умения, предвид че умножението по
определен коефициент е „просто математическо действие“, а по отношение на
изчисляването на законната лихва можело да се използва онлайн калкулатор, в
който се въвеждат стойностите и периода.По доказателствата и доказателствените искания становището на ответника
е следното: По направените
от ищеца искания - доказателствените
искания на ищеца за представяне на удостоверения и други подобни документи ответникът намира за неоснователни, тъй
като по делото не било спорно, че той е служител на ответника.Обективирано е искане на ответника да
бъде дадена възможност за становище и нови доказателствените искания или
представяне на допълнителни доказателства, с оглед възраженията и допълнително
представените доказателства или направени доказателствени искания от ответната
страна. Искането на ответника е ВРС да отхвърли изцяло исковете като
неоснователни и недоказани и необосновани. Претендира се и юрисконсултско
възнаграждение.
В открито съдебно
заседание от 31.07.2020 г.след изслушване на
заключението на в.л. Д.П. по допуснатата ССчЕ приобщаване на експертното
заключение, връчване на препис от Молба за изменение на иска на насрещната
страна съдът е допуснал изменение на предявените искове посредством увеличаване
на размерите йм по следния начин : Иска с правно основание
чл. 178, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 от Закона за МВР е изменен
чрез увеличение на неговия размер, като същият от сумата от 1546,23
лв., се счита предявен за сумата от 2371,01 лв., представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 253
часа, за периода от 21.10.2016 г. до
30.09.2019 г., получен в резултат от преизчисление на положения нощен труд
с коефициент 1.143, формирана по периоди, както следва:за периода октомври -
декември 2016 г. - 171,60 лв.;за периода януари - март 2017 г. - 182,70
лв.;за периода април - юни 2017 г. - 191,40 лв.; за периода юли -
септември 2017 г. - 191,40 лв.;за периода октомври - декември 2017 г. - 243,60
лв.;за периода януари - март 2018 г. - 203,69 лв.;за периода април –
юни 2018 г. - 251,94 лв.;за периода юли - септември 2018 г. - 213,18
лв.;за периода октомври - декември 2018 г. - 242,25 лв.; за периода
януари - март 2019 г. - 170,40 лв.;за периода април - юни 2019 г. - 63,90
лв.; за периода юли - септември 2019 г. - 244,95 лв.,ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба
в съда - 21.10.2019 г., до
окончателното изплащане на задължението.Иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД също е изменен чрез
увеличаване на неговия размер, като същият от сумата от 99,72
лв., се счита предявен за сумата
от 346,30 лв., представляваща лихва
за забава върху главницата, изчислена
върху всяко неплатено задължение -допълнително възнаграждение за извънреден
труд, за периода 21.10.2016
г.-21.10.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен
труд, считано от първо число на месеца следващ тримесечието на дължимото
плащане, до датата на предявяване на иска, формирана по периоди, както
следва:за периода октомври - декември 2016 г. - 48,77 лв.;за периода
януари - март 2017 г. - 47,36 лв.;за периода април - юни 2017 г. - 44,76
лв.; за периода юли - септември 2017 г. - 39,87 лв.;за периода
октомври - декември 2017 г. - 44,53 лв.;за периода януари - март 2018 г.
- 32,14 лв.;за периода април – юни 2018 г. - 33,39 лв.;за периода
юли - септември 2018 г. - 22,80 лв.; за периода октомври - декември 2018
г. - 19,72 лв.;за периода януари - март 2019 г. - 9,61 лв.; за
периода април - юни 2019 г. - 1,99 лв.;за периода юли - септември 2019
г. - 1,36 лв., на основание чл.
214, ал. 1 от ГПК.
В откритото съдебно
заседание, ищецът, представляван от адв.Т. от ВАК, желае ВРС да постанови
Решение, с което да уважи исковата претенция съобразно направено изменение по
чл. 214 от ГПК в съдебно заседание като правните си доводи за това е развил в
представените в същото заседание писмени бележки .Подържа се и искането за
присъждане на сторените от ищеца съдебно-деловодни разноски.
В о.с.з. от 03.07.2020
г.представител на ответната страна не се явява.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, в съвкупност и поотделно, по вътрешно убеждение, приема за
установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
С проекта за доклад
по делото, обявен за окончателен, съдът на
осн. чл.146, ал.1, т.3 ГПК е обявил за безспорно по делото, че през процесния период страните са били в
служебно правоотношение, по което ищеца В.Т.
е заемал длъжността „инспектор“ в *Варна
към Дирекция * при ГД *София, поради което е бил със статут на държавен
служител.Т.е. липсва спор относно наличието на служебно правоотношение между
ищеца и ответника.
Спорът, както може да бъде установено дори и само от
прочита на исковата молба и на отговора на искова молба, има правен характер и
се свежда до въпроса: Полагал ли е исковия период от време ищецът В. Т. труд, който
следва да му заплатен от ответника ?
Отговорът на този въпрос следва да бъде даден на база
събраните доказателства по делото,анализ на заключението по допуснатата /
необходима според съда / ССчЕ и в съответствие с приложимите за исковия период
материални правни норми.
По делото нито ищеца нито ответника са ангажирали писмени
доказателства но липсва въобще спор относно наличието на служебно
правоотношение между ищеца и ответника което обяснява и неангажирането на
писмени доказателства .
По делото е допусната и проведена съдебно - счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице експерт
счетоводител Д.П. ВРС възприема заключението на в.л.Д.П. като компетентно и
обективно дадено.
От констативно–съобразителната
част на ССчЕ на в.л.П. и вписаното в
СПРАВКИ 1-5 се изяснява, че вещото лице е достигнало и извело следните
заключения : Вещото лице – експерт счетоводител Д.П.
заключава, че ищецът В.Т. за периода от 21.10.2016 г. до 30.09.2019 г. има
отработени часове нощен труд 1762 от които са му заплатени 440,50
лева.Преизчислен положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143 пресмята в.л.П.,че
се равнява на 2015 часа общо а разликата след преизчислението с коеф. 1,143 –253 часа дневен труд.Извънреден труд,
получен при преизчисление на положения нощен в дневен с коефициент 1,143
,заключава вещото лице,че не е изплащан
в периода 21.10.2016- 30.09.2019
г.Общия размер на сумата за така вписания и изчислен извънреден труд за 253 часа вещото лице сочи че възлиза на 2371,01 лева. Изрично е установено чрез
ССчЕ, че нормочасовете за процесния период са 4456 ч.общо, отработени часове от
24 часови смени общо 4900 ч. общо, положен отчетен извънреден труд при 24
часово дежурство/смяна, като разлика между нормочасовете за месеца и часовете
положени при дежурства възлиза на 444 часа, от които на ищеца са били изплатени в
размер на 4078,44лв. Съгласно предпоследна т.6
от заключението на в.л.П. стойността на претендираното допълнително
възнаграждение за извънреден труд , получен при преизчисляване на положения
нощен труд в дневен с коефициент 1,143 за периода от 21.10.2016 – 30.09.2019 г.
е 2371,01 лева за 253 часа . Видно
от т. 7 на заключението на в.л.П.,
размерът на мораторната лихва, изчислена върху всяко неплатено задължение –
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, считано от първо число
на месеца, следващ тримесечието на дължимо плащане до датата на предявяване на
иска възлиза на общо 346,00 лв.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ :
Безспорно е между страните, че ищецът В.Т.
е бил назначен на работа при отвеника и като такъв е имал статута на държавен
служител, съгласно чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР.При тези обективни факти по делото,
съдът счита, че приложимият закон, уреждащ
този вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл –
арг. от чл. 142, ал. 2 ЗМВР. С оглед характера на заеманата длъжност през
процесния период, ищецът е полагал труд през нощта (22.00 – 06.00 часа), а
отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство
също липсва спор между страните.Горният извод се налага и от приложените по
делото писмени доказателства, заключението по ССчЕ, което съдът намира за обективно
и пълно и безпристрастно.Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред предвидените в същия
закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за
извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни - подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени - сумирано за
тримесечен период. Работата извън редовното работно време се компенсира с
допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение
за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на
ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени – чл. 187, ал. 5 от ЗМВР.Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.
Спор между страните няма, че за исковия период от време е
имало промяна в нормативната база относно заплащането на възнаграждението на
държавните служители, които не са имали статут на ЛРТП, а тази промяна именно е
довела до образуването на воденето на множество искови производства в цялата
страна. На съда е и служебно известно, че за процесния вид правоотношения от
02.08.2016г. действа Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от
2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г). Текста на чл. 3, ал. 3 от Наредбата гласи,
че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и
6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период.В Наредба № 8121з-776/29.07.2016г, приложима към процесния
период липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен.
Доколкото в последната Наредба а в и предходните / е посочено, че отново се
касае за сумарно отчитане на работното време, но не е посочен алгоритъм за
преизчисляване, е налице празнота и следва да се приложи субсидиарно чл. 9 ал.
2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която
гласи, че при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1,143. В
противен случай би се поставил държавния служител в МВР в неравностойно
положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се
регулират от КТ. По изложените съображения исковата претенция за заплащане на
извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на положените
часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание.
От събраните по делото доказателства се установява, че
ищецът, за исковия период от време 21.10.2016 – 30.09.2019 г.е положил нощен труд от общо 1762 часа, като от ответника му е
била изплатена сума от общо 440,50 лв./Справка 1 към ССчЕ /.На база ССчЕ се
установява и доказва, че дължимото допълнително възнаграждение за извънреден
труд, получен при преизчисляване на положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143 за периода от 21.10.2016 – 30.09.2019 г. е 2371,01 лева за 253 часа а размерът на
мораторната лихва, изчислена върху всяко неплатено задължение – допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд, считано от първо число на месеца,
следващ тримесечието на дължимо плащане до датата на предявяване на иска
възлиза на общо 346,30 лв.
При така изложеното
по-горе ВРС намира, че исковете са напълно основателни и доказани поради което следва да бъдат уважени изцяло по начина по
който са предявени и съобразно допуснатото изменение по реда на чл.214 ГПК.Изменението на размерите на главни и акцесорни искове посредством
увеличение на цената на исковете е сторено след приобщаване на ССчЕ като
напълно съответства на установеното чрез ССчЕ и представлява сбора от надлежно
посочените главници и лихви по тримесечия,така както са вписани в справките
изготвени от вещото лице.
С оглед изхода на спора
съдът следва да определи дължимите се разноски и такси .
Видно от л.61 -ви, ищецът чрез адв.Т. е представил Списък по чл. 80 ГПК в който
претендира един разход – сумата от 400 лева за адвокатско възнаграждение. На
л.62 –ри по делото е приложен Договор за правна защита и съдействие Серия Б, №
191212/13.02.2020г., който договор има характера на разписка и отразява плащане
в брой на адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева (двеста и
двадесет лева ) без ДДС. Този единствен разход като доказан и по
основание и по размер следва да се присъди на ищеца. Безспорно договорът за
правна защита е сключен преди измененията в Наредба 1/2004 г. действащи от
15-ти май 2020 г., поради което и настоящият състав счита, че не дължи
произнасяне по евентуалното възражение на ответника обективирано в отговора на
искова молба по чл. 78, ал.5 ГПК.
На последно място при този характер на спора,
приложимостта на нормата на чл. 83 ГПК и на чл. 78, ал. 6 ГПК съдът следва да
възложи в тежест на ответната страна дължимата се държавна такса.
При материален интерес от 2371,01 лв. и 346,30 лв. , държавната такса е равна на 4,00 % от
цената на иска но не по-малко от 50,00 лева.В случая при предявените ОСИ
таксата е равна на сбора от 94,84 лв. + 50,00 лв. = 144,84 лв.Таксата, която
следва да бъде възложена в тежест на ответника възлиза на точно 144,84 лева .
В обобщение, на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в полза
на ВРС сумата от 144,84 лева (сто четиридесет и четири
лева и осемдесет и четири стотинки) представляваща дължимата държавна такса за производството и 150,00 лева (сто и петдесет лева ) - възнаграждение за вещо лице.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника *, със седалище и адрес на управление * ДА ЗАПЛАТИ на ищеца В.К.Т.,
ЕГН **********, с адрес: ***: СУМАТА
от ОБЩО 2371,01 лв. (две хиляди триста
седемдесет и един лева и една стотинка ) представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд в размер на 253
часа, за периода от 21.10.2016 г. до
30.09.2019 г., получен в резултат от преизчисление на положения нощен труд
с коефициент 1.143, формирана по
периоди, както следва: за периода октомври - декември 2016 г. - 171,60 лв.;за периода януари -
март 2017 г. - 182,70 лв.;за
периода април - юни 2017 г. - 191,40
лв.; за периода юли - септември 2017 г. - 191,40 лв.;за периода октомври - декември 2017 г. - 243,60 лв.;за периода януари - март
2018 г. - 203,69 лв.;за периода
април – юни 2018 г. - 251,94 лв.;за
периода юли - септември 2018 г. - 213,18
лв.;за периода октомври - декември 2018 г. - 242,25 лв.; за периода януари - март 2019 г. - 170,40 лв.;за периода април - юни 2019
г. - 63,90 лв.; за периода юли -
септември 2019 г. - 244,95 лв.,ведно със ЗАКОННАТА ЛИХВА върху главницата от 2371,01 лв. считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда - 21.10.2019
г., до окончателното изплащане на задължението, като и СУМАТА от ОБЩО 346,30 лв., (триста
четиридесет и шест лева и тридесет стотинки) представляваща лихва за забава върху главницата, изчислена върху всяко неплатено задължение -допълнително възнаграждение за извънреден труд, за периода 21.10.2016 г.-21.10.2019 г., получен
в резултат на преизчисляване на положения нощен труд, считано от първо число на
месеца следващ тримесечието на дължимото плащане, до датата на предявяване на
иска, формирана по периоди, както следва:за периода октомври - декември 2016 г.
- 48,77 лв.;за периода януари -
март 2017 г. - 47,36 лв.;за
периода април - юни 2017 г. - 44,76
лв.; за периода юли - септември 2017 г. - 39,87 лв.;за периода октомври - декември 2017 г. - 44,53 лв.;за периода януари - март
2018 г. - 32,14 лв.;за периода
април – юни 2018 г. - 33,39 лв.;за
периода юли - септември 2018 г. - 22,80
лв.; за периода октомври - декември 2018 г. - 19,72 лв.;за периода януари - март 2019 г. - 9,61 лв.; за периода април - юни 2019 г. - 1,99 лв.;за периода юли - септември 2019 г. - 1,36 лв., на основание чл. 178, ал.1, т. 3 ,вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА ответника *, със
седалище и адрес на управление * ДА
ЗАПЛАТИ на ищеца В.К.Т., ЕГН **********, с адрес: *** СУМАТА от 400,00 лева (четиристотпин лева) - представляваща направените в производството от ищеца разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение, пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ответника *, със седалище и адрес на управление * ДА ЗАПЛАТИ в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен
съд – Варна СУМАТА общо 144,84 лева (сто
четиридесет и четири лева и осемдесет и четири стотинки) - представляваща дължимата държавна такса за производството и и СУМАТА от 150,00
лева (сто и петдесет лева )- възнаграждение за вещо лице, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред Варненски окръжен съд
в двуседмичен срок, считано от получаване на преписа на Решението .
ПРЕПИСЪТ
от Решението да се връчи на страните
чрез процесуалните йм представители .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: