Решение по дело №478/2018 на Районен съд - Ботевград

Номер на акта: 136
Дата: 12 юли 2019 г. (в сила от 29 август 2019 г.)
Съдия: Цветанка Атанасова Гребенарова
Дело: 20181810200478
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 август 2018 г.

Съдържание на акта

           Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                                  №136

                                            гр.Ботевград, 12.07.2019г.

 

                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

БОТЕВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, трети съдебен
състав, в публичното заседание на дванадесети ноември две хиляди и
осемнадесета година,  в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦВЕТАНКА ГРЕБЕНАРОВА

 

при секретаря Ива Тодорова, като разгледа докладваното от
съдия ГРЕБЕНАРОВА НАД №478 по описа за 2018 година и за да се произнесе,взе предвид следното :

             Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

                      П.С.З., ЕГН **********,*** чрез пълномощника си адвокат И. Ж. от САК е обжалвал в законния срок наказателно постановление №**-****-****** от 30.04.2018г., издадено от И. П. Г. на длъжност Началник група към ОДМВР София, сектор “Пътна полиция” ОДМВР София, упълномощена със заповед №*****-***/20.07.2017 г. на министъра на МВР,с което за допуснато виновно нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП,са му наложени административни наказания  “глоба” в размер на 2000.00/две хиляди/лева и лишаване от право да управлява МПС за 24/двадесет и четири/ месеца на основание чл.174,ал.3,пр.1 от ЗДвП, като излага съображения за незаконосъобразност на същото и моли да бъде отменено, със законните последици.

                      В съдебно заседание жалбоподателя П.С.З., лично и чрез пълномощника си адвокат И. Ж. от САК, поддържа жалбата си,като моли да бъде отменено наказателното постановление като незаконосъобразно.

                     Въззивната организация – ОДМВР София, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

                     Ботевградска районна прокуратура,редовно призована,не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

                     Съдът след като прецени събраните по делото доказателства,прие за установено следното от фактическа и правна страна :

                 Съдът приема,че от приложените по делото писменни доказателства – АУАН бл.№******/16.04.2018г.; ЗППАМ № **-****-********/16.04.2018г.; пълномощно; талон за медицинско изследване № *******; докладна записка;  заповед № *****-***/20.07.2017г., издадена от министъра на МВР; заповед  №****-**/05.01.2018г. /заверени ксерокопия/ и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите  Н.И.С. – актосъставител,на длъжност “мл.автоконтрольор” при ОДМВР София  и Д.Т.Д. - полицейски служител при ОДМВР София се установява следната фактическа обстановка, а именно : на 16.04.2018г. свидетелите Н.И.С.,на длъжност “мл.автоконтрольор” при ОДМВР София  и Д.Т.Д.- полицейски служител при ОДМВР София били на работа нощна смяна на АМ „Х.“ и изпълнявали задълженията си по контрол на пътното движение и около 22:50 часа след тунел „Т. д.“ на АМ Х., 40км в посока гр.В., спряли за проверка водача на лек автомобил “ С. Г. В.” с per № ********, държава България,собственост на Й. Б. З.,с ЕГН ********** - П.С.З. и тъй като същия лъхал на алкохол,решили да го изпробват с техническо средство "Алкотест Дрегер" мод.7410+ с фабричен номер-0163,за наличие на алкохол в издишвания въздух. П.З. няколко пъти се  опитал да надуе мундщука на техническото средство,но не успял и казал, че му е лошо и същото не отчело резултат. Св. Н.И.С. съставил на нарушителя АУАН бл. №******/16.04.2018г.,за нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП,за това че отказва да бъде изпробван с техническо средство за установяване на употребата на алкохол в кръвта му и му бил издаден  талон за медицинско изследване №*******. П.С.З. *** в 00.05часа на 17.04.2018г. заедно с приятеля си св.В. А. М. и срещнали доктора  В.Т. на входа на спешната  помощ ,който излизал със сестрата и шофьора за посещение на спешен случай за родилка и го спрял като му показал фиша, и същият го погледнал набързо и му казал, че е  изтекло времето, качил се на линейката и тръгнал.По тази причина П.С.З. *** за изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му.

               Съдът счита,че жалбата е допустима,тъй като е депозирана в срока по  чл.59,ал.2 вр. ал.1 от ЗАНН и в предвид размера на  наложените административни наказания “глоба” в размер на 2000.00/две хиляди/лева и „лишаване от право да управлява МПС за 24/двадесет и четири/ месеца“, наказателното постановление подлежи на съдебен контрол с оглед неговата законосъобразност.

                 Съдът приема,че разгледана по същество,жалбата е основателна,по следните съображения :

                 Съдът намира,че при съставяне на АУАН бл.№ ******/16.04.2018г.и издаване на наказателно постановление №**-****-****** от 30.04.2018г., са допуснати съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила,които обуславят нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и водят до незаконосъобразност на наказателното постановление,предмет на обжалване и се изразяват в следното :  не се установява безспорно вписаното в АУАН и наказателното постановление обстоятелство,че П. С. З. е отказал да бъде изпробван с техническо средство “Алкотест Дрегер" мод.7410+ с фабричен номер-0163 за установяване на употребата. на алкохол в кръвта му.Показанията на свидетелите Н.И.С. и Д.Т.Д. са непоследователни и противоречиви,като първоначално св.Н.И.С.,твърди,че   на въпросната дата на АМ „Х.“ след тунел „Т. д.“ в посока гр.В., спряли въпросния  господин, с лек автомобил „Сузуки“,който бил във видимо неадекватно състояние и лъхал на алкохол и поискали да го изпробват с техническо средство за алкохол, но той отказал. Св.С. пояснява,че П.З. не искал да надуе дрегера и за това му съставили акт и му издали талон за кръвна проба. Св.С. заявява,че няколко пъти се опитал да духа, но не могъл да го надуе дрегера и казал, че му е лошо. Св.Д.Д. установява,че в района на тунел „Т. д.“ в посока гр.В. спряли лицето и същото било във видимо нетрезво състояние и го помолили да го изпробват с техническо средство „дрегер“, но той отказал да бъде изпробван. Свидетелят пояснява,че П.З. лапал мундщука, но не вкарвал въздух в апарата и същия не отчитал резултат,а впоследствие заявява,че не си спомня дали е вкарвал въздух.

                 Не се установява безспорно и обстоятелството описано наказателното постановление а именно,че П.С.З. не е изпълнил предписанието за изследване с доказателствен  анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му,с което виновно да е нарушил чл.174 ал. 3 от ЗДвП.От показанията на св.В. А. М. е видно,че жалбоподателя му се обадил на 16.04.2018г., пролетта, по телефона около 23,45 ч. и го помолил да го придружи до спешна помощ, че трябва да даде кръв за алкохол ,тъй като го спирали на магистралата и двамата отишли в спешна  помощ в Ботевград и в този момент срещнали доктора  В.Л.Т.,който излизал със сестрата и шофьора за посещение на адрес със родилка.Св.Марчовски твърди,че доктора погледнал набързо фиша, който му дал П.З. и му казал, че е  изтекло времето, качил се на линейката и тръгнал, а те били там в 00,05 ч. В показанията си  св.В.Л.Т. установява,че на 16.04.2018 г. бил на нощно дежурство и с жалбоподателя се срещнали пред линейката около 00.05 часа който му казал, че се явява за кръвна проба за алкохол и му извадил фиша, предоставен от МВР и качвайки се в линейката погледнал фиша и не отрича да е казал, че фиша е изтекъл и не е обърнал внимание на времето.Св.Т. твърди,че лицето не е влизало във филиала по надлежния ред за вземане на кръв за алкохол. и такава проба не е извършвана към настоящия момент за случая, Св.Т. установява също,че лицето не му е подписвало официален документ, че отказва да дава кръв, а да откаже кръв, той трябва да влезе в здравното заведение, да представи  лична карта и да отрази, че лицето отказва да даде кръв.

                 При тези обстоятелства съдът приема,че нарушението не е описано в пълнота,ясно и недвусмислено и не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Не се установява нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП,тъй като П.С.З. не се доказва безспорно да е управлявал лекия автомобил след употребата на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата,а също не е завършена процедурата по Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози,която изисква при  отказ на нарушителя да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на употребата  на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта на същия да бъде предложено да се изследва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища /доказателствен анализатор/ или с медицинско и химическо лабораторно изследване и едва при отказ и по трите метода  за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, може да се приеме,че е допуснал визираното нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП и да му бъдат наложени предвидените в тази разпоредба наказания.Доказа се,че З. *** в указаното време съгласно талон за медицинско изследване № *******/16.04.2018г.,но не е имало лекар,който да му вземе кръвната проба,тъй като дежурния лекар д-р В.Л.Т. излязъл за посещение на адрес със родилка,но преди това при срещата си със П.З. погледнал набързо фиша, който му дал и му казал, че е  изтекло времето, качил се на линейката и тръгнал,а часа бил 00.05 часа и по талона времето изтичало в 00.30ч.,т.е имало още 25 минути.При така изложените факти не се установява виновно поведение от П.С.З. относно неизпълнение предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му.Наложените наказания на П.С.З. са незаконосъобразни с оглед недоказване на визираното н АУАН и НП нарушение.

                  При тези обстоятелства наказателното постановление се явява незаконосъобразно,тъй като при издаването му не е спазена разпоредбата на чл.57,ал.1,т.5 и т.6 от ЗАНН, допуснато е съществено нарушение на материалния и процесуалния закон,което е довело до ограничаване на правата на жалбоподателя и до невъзможността да организира ефективно защитата си и следва да бъде отменено. По изложените съображения и на основание чл.63,ал.1 от ЗАНН

                  Ботевградски районен съд

                                                   Р   Е   Ш   И   :

                      ОТМЕНЯ наказателно постановление №**-****-****** от 30.04.2018г., издадено от И. П. Г. на длъжност Началник група към ОДМВР София, сектор “Пътна полиция” ОДМВР София упълномощена със заповед №*****-***/20.07.2017г. на министъра на МВР против П.С.З., ЕГН **********,***/ул.”И. Г.”/№ *,с което за допуснато виновно нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП,са му наложени административни наказания  “глоба” в размер на 2000.00/две хиляди/лева и лишаване от право да управлява МПС за 24/двадесет и четири/ месеца на основание чл.174,ал.3,пр.1 от ЗДвП, като незаконосъобразно.

                 РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.

 

                                           РАЙОНЕН  СЪДИЯ :