Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Валери Събев | |
за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба от „Д.” О., подадена чрез адв. Д. от САК, срещу Решение № 754/11.08.2014г. по гр. дело № 851/2014г. по описа на ВТРС. С обжалваното решение по отношение на жалбоподателя е прието за установено, че дължи на „О. С.” Е. сумата от общо 18 642,74 лв., представляваща сбор от дължимите неустойки по чл. 7.5 вр. чл. 2.1.3 от общите условия за приети над договореното по договор за разпределение и снабдяване с природен газ № ВТ-13/02.08.2008г. количество природен газ както следва: сумата 2473,18 лв. – неустойка за периода 01.01.2010г. – 31.12.2010г., сумата 6518,45 лв. – неустойка за периода 01.01.2011г. – 31.12.2011г. и сумата 9651,11 лв. – неустойка за периода 01.01.2012г. – 31.12.2012г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 13.01.2014г. до окончателното изплащане, за заплащането на които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 61/15.01.2014г. по ч.гр.д. № 135/2014г. по описа на ВТРС. С решението дружеството е осъдено да заплати на ищеца и направените по делото разноски. Жалбоподателят счита, че решението е неправилно. Развива подробни съображения в подкрепа на тезата си, че нормата на чл. 7.5 от Общите условия за разпределение и снабдяване с природен газ е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като противоречи чл. 21 от Закона за защита на конкуренцията. С оглед изложеното счита, че тази норма не е породила правно действие, поради което дружеството не дължи претендираните суми. Освен това сочи, че първата инстанция не е взела предвид факта, че пред Комисията за защита на конкуренцията е висяща преписка за злоупотреба с господстващо положение от страна на „О. С.” Е.. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски. Въззиваемият „О. С.” Е. заема становище за неоснователност на жалбата. Счита, че съдът е изложил ясни мотиви относно липсата на основания да се приеме, че клаузата за неустойка е нищожна. Излага подробни съображения за валидността на процесната клауза. Сочи, че висящата преписка пред КЗК не е от значение за решението по настоящото дело. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски за настоящата инстанция. Великотърновският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на жалбоподателя, намира за установено следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран от „О. С.” Е. с искова молба срещу „Д.” О.. С нея бил предявен иск по чл. 422 ГПК вр. с чл. 92 ЗЗД. В исковата молба се твърди, че между страните действа договор за снабдяване с природен газ № ВТ – 13/02.08.2008г. Изложено е, че неразделна част от договора са Общите условия за разпределение и снабдяване, приети от ответното дружество. Посочено е, че в чл. 7.5 вр. с чл. 2.1, ал. 3 от Общите условия е уговорена неустойка, фактическият състав на която се е осъществил. Поради тази причина ищецът е поискал да бъде установено, че ответникът му дължи неустойка за 2010г., 2011г. и 2012г. в общ размер на 18 642,74 лв., за която сума е издадена и заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 134/2014г. Отправена е и претенция за присъждане на законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Ответникът е подал отговор на исковата молба, в който не е оспорил, че между страните действа посочения договор от 02.10.2008г., неразделна част от който са и Общите условия за разпределение и снабдяване с природен газ. Въпреки това е оспорил дължимостта на претендираната от ищеца неустойка, поради нищожността на нормата, в която тя е уговорена, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, поради противоречието й с чл. 21 от ЗЗК. С тези доводи е отправено искане предявеният иск да бъде отхвърлен. Между страните не е спорно, а и от представените пред първата инстанция договор за разпределение и снабдяване с природен газ № ВТ – 13/02.10.2008г. и Общи условия за разпределение и снабдяване с природен газ от 02.10.2008г. (на л. 18 – л. 28 от делото пред първата инстанция), които са подписани от представители на ищеца и ответника, се установява, че „Д.” О. и „О. С.” Е. (правоприемник на „Д.” Е.) се намират в облигационна връзка – договор за продажба на природен газ. В чл. 1 от договора е уговорено, че доставчикът („О. С.” Е.) се задължава да доставя на купувача („Д.” О.) в минимални количества по Приложение № 1 природен газ с договореното по спецификация за съответната година (Приложение № 2) качество и налягане през периода за действието на договора срещу задължението на купувача да приема и заплаща природния газ. В чл. 2.1, ал. 3 от Общите условия е уговорено, че при възникване на повишено потребление на природен газ, купувачът се задължава своевременно да уведоми доставчика и да предоговори заявените количества до 15 дни преди месеца на доставката. В чл. 7.5 от Общите условия е уговорена и дължимост на неустойка при системно неизпълнение на това задължение на купувача. В чл. 1.2 от Общите условия е уредено, че минималните количества на природния газ, които следва да се доставят, се приемат на база тримесечни и месечни спецификации, подписани от страните до пети септември на годината, предхождаща тази на потреблението, като ако до тази дата не бъдат подписани такива, то през следващата година доставките се извършват по спецификациите от предходната. Във връзка с изпълнението на тази норма за 2010г. и 2011г. между страните били подписани спецификации (на л. 16 и л. 17 от делото пред първата инстанция), в които били определени минималните количества газ за посочените години – по 102 х.куб.м. В чл. 9.1 – чл. 9.5 от Общите условия е уредена процедурата по подписването на годишен акт за доставките през съответната година. За процесните периоди страните подписали годишни актове (на л. 31 – л. 32 от делото пред ВТРС за 2010г., л. 34 – л. 35 за 2011г. и л. 37 – л. 38 за 2012 година). Видно от посочените актове за 2010г. фактурираното и прието от „Д.” О. количество природен газ било в размер на 163,499 х.куб.м., като в 9 от месеците доставеното количество надхвърляло уговореното. За 2011г. фактурираното и прието количество било в размер на 231,089 х.куб.м., като в 10 от месеците доставеното количество надхвърляло уговореното. За 2012г. фактурираното и прието количество природен газ било в размер на 251,023 х.куб.м., като в 10 от месеците доставеното количество надхвърляло уговореното. Поради тази причина от ищеца били съставени протоколи за дължими неустойки по процесния договор (на л. 33, л. 36 и л. 39 от делото пред първата инстанция). „О. С.” Е. изготвило и покана за доброволно изпълнение на сумата от 18 642,84 лв., която била получена от „Д.” О. на 04.10.2013г. – на л. 29 – л. 30 от делото пред ВТРС. Други доказателства пред първата и пред настоящата инстанция не са ангажирани. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Обжалваното решение е правилно. Пред първата инстанция са предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 92 ЗЗД. По така предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че между страните е действало облигационно отношение – договор за разпределение и снабдяване с природен газ, по силата на който е уговорена неустойка, както и че е възникнал фактическият състав на претендираната от него неустойка – системно неизпълнение на чл. 2.1, ал. 3 от общите условия от страна на ищеца (за три или повече месеца в една календарна година), установено със съответните месечни актове, и доставяне на природен газ в количество, установено с годишен акт, което надвишава с 10 % заявеното по спецификацията. В тежест на ищеца е да докаже и размера на дължимата неустойка. При реализирането на този фактически състав в тежест на ответника е да докаже възраженията си за нищожност на неустоечната клауза. Между страните по делото не е спорно, че за процесните периоди между тях е действал договор за разпределение и снабдяване с природен газ № ВТ – 13/02.10.2008г., ведно с Общи условия за разпределение и снабдяване с природен газ от 02.10.2008г., които са неразделна част от него. Не е спорно също така, че за 2010г., 2011г. и 2012г. потреблението на ответника е било над нормите, установени със спецификациите, подписани между страните за съответните периоди. Този факт се установява и от приложените по делото спецификации за 2010г. и 2011г., с които са определени минималните количества газ за посочените години – по 102 х.куб.м. По арг. от чл. 1.2 от общите условия съдът счита, че за 2012г. минималните количества газ, които е следвало да се доставят от ищеца на ответника отново са в същото количество, доколкото за цитираната година не е представена спецификация, поради което за нея доставките са се извършвали по спецификацията от предходната 2011г. Същевременно от двустранно подписаните годишни актове за 2010г., 2011г. и 2012г. е видно и потреблението на „Д.” ЕООД, а именно: 163,499 х.куб.м., 231,089 х.куб.м. и 251,023 х.куб.м. Т.е. и за трите периода дружеството е потребило природен газ в количества, които надвишават минималните с над 10 % - т.е. с над 10,2 х.куб.м. От подписаните между страните годишни актове се установява, че помесечно надвишаването е било системно, доколкото за всяка една от календарните години доставяното количество енергия е надхвърляло уговореното през повече от три месеца. По делото безспорно е доказано количеството на доставения природния газ, с което е надвишено уговореното, а именно: за 2010г. с 51,299 х.куб.м., за 2011г. 118,889 х.куб.м. и за 2012г. - 138,823 х.куб.м. Представител на дружеството ответник се е под´исал без възражения на годишните актове, с които е установено това превишаване, а и по делото не се оспорва, че е налице такова. Не се оспорва и размерът на претендираната неустойка. Ответникът не спори, че за процесните периоди е потребил именно посочените в годишните актове количества природен газ, като е заплатил и стойността на приетите над договорените количества. Тази стойност служи като база за определяне на дължимата неустойка - в размер на 10 % от нея. Ето защо на практика ответникът не е оспорил и размера на дължимата неустойка. При реализирането на всички елементи от фактическия състав на претендираната от ищеца неустойка единствения спорен въпрос по делото се свежда до валидността на нормата, в която е уговорено заплащането на неустойка. В тази връзка настоящият съдебен състав счита, че възраженията на жалбоподателя за нищожността на неустоечната клауза са неоснователни. Съгласно Тълкувателно решение № 1/2010 г., постановено по т.д. № 1/2009 г. на ОСГК, а и константната практика на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК (напр. Решение № 107 от 25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о., ТК) нищожна е неустойката в търговските договори, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и наказателна функция. В настоящия случай е уговорена неустойка в точно определен размер от 10 % и при ясно посочване на задължението на купувача - да предвиди минималния размер на количеството природен газ, което ще потреби през съответна календарна година. Посочената клауза е съобразена с характера и спецификата на договора за разпределение и снабдяване с природен газ. Същата съответства и на особеностите, свързани със задълженията на страните по посочения договор. Не се споделят доводите във въззивната жалба, че неустойката е уговорена по начин, който неизбежно ще доведе до реализирането й. Видно от общите условия неустойката е уговорена за системно неизпълнение на чл. 2.1, ал. 3 от тях, като в тази норма е предвидено, че възникване на повишено потребление на природен газ, купувачът се задължава своевременно да уведоми доставчика и предоговори заявените количества до 15 дни преди месеца на доставката. Същевременно неустойка ще се дължи само ако купувачът не изпълни това си задължение за три или повече от месеците на календарната година. Т.е. на потребителя са дадени широки възможности да избегне дължимостта на неустойката като съобразява потреблението си и при добросъвестно поведение от негова страна, свързано с изпълнение на задълженията по чл. 2.1, ал. 3 от общите условия, до дължимост на неустойката не би се стигнало. Освен всичко изложено до тук, съставът на ВТОС напълно споделя и мотивите на първата инстанция относно валидността на клаузата за неустойка, поради което на основание чл. 272 ГПК препраща и към тях. Не могат да се приемат и възраженията на жалбоподателя, че уговорката в чл. 7.5 от общите условия противоречи на чл. 21 от ЗЗК. Съгласно цитираната норма е забранено поведението на предприятия с монополно или господстващо положение, както и на две или повече предприятия със съвместно господстващо положение, което може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията и да засегне интересите на потребителите, като: 1. пряко или косвено налагане на цени за покупка или продажба или други нелоялни търговски условия; 2. ограничаване на производството, търговията и техническото развитие във вреда на потребителите; 3. прилагане на различни условия за един и същ вид договори по отношение на определени партньори, при което те се поставят в неравноправно положение като конкуренти; 4. поставяне сключването на договори в зависимост от поемането от другата страна на допълнителни задължения или сключване на допълнителни договори, които по своя характер или съгласно обичайната търговска практика не са свързани с предмета на основния договор или с неговото изпълнение; 5. необоснован отказ да се достави стока или да се предостави услуга на реален или потенциален клиент, за да се възпрепятства осъществяваната от него стопанска дейност. Не може да се приеме, че поведението на „О. С.” Е., изразяващо се във включването на процесната клауза в общите условия към договора за разпределение и снабдяване с природен газ, е нелоялно. Както се посочи по-горе налице са широки възможности за потребителя със своето добросъвестно поведение да избегне заплащането на неустойка. Освен това тази норма е съобразена и със спецификите на дейността по доставка на природен газ, която е свързана с необходимите прогнози, които следва да направи доставчикът. При това положение нормата не може да бъде определена като нелоялно търговско условие, доколкото реализирането и зависи изцяло от поведението на потребителя. Т.е. със същата не се налагат принудително условия от страна на предприятието с господстващо положение. Не може да се приеме и възражението, че в процесната норма от общите условия липсва реципрочно задължение на доставчика. В случая задължението по чл. 2.1, ал. 3 от общите условия е поставено във връзка с потреблението на купувача, което може да бъде определено само от него, поради което няма как за доставчика да съществува задължение. Освен това от анализа на нормите може да се направи извод, че за доставчика е налице задължението да предоговори с купувача заявените количества природен газ, но то може да се осъществи единствено при надлежно уведомяване от страна на потребителя. При липсата на такова няма как да се изисква поведение от страна на дружеството доставчик. Настоящият съдебен състав счита за неоснователно възражението, че от първата инстанция не е взет предвид фактът, че Комисията за защита на конкуренцията е сезирана от „Д.” О. с твърдения за злоупотреба с господстващо положение от страна на „О. С.” Е.. Наличието на преписка при КЗК е напълно неотносимо към настоящия казус, който касае спор относно валидността на конкретна неустоечна клауза, като съдът няма задължение да съобразява извода си по този въпрос с други институции. С оглед на изложеното първоинстанционното решение следва да се потвърди като правилно. При този изход на спора на жалбоподателя не следва да се присъждат претендираните от него разноски.На въззиваемия след да се присъдят осъществените от него разноски пред настоящата инстанция в размер от 1059,42 лв. – за заплатено адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция, съобразно договор за правна защита и съдействие (на л. 15 от делото). Водим от горното и на основание чл. 271 ал. 1 ГПК, Великотърновският Окръжен съд, Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА Решение № 754 от 11.08.2014г., постановено по гр.д. № 851/2014г. по описа на районен съд В. Т.. ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Д.” О., ЕИК *, със седалище и адрес на управление с. Л., община В. Т., М. Т. дол ПИ № *, да заплати на „О. С.” Е., ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. Р., ул. „Н.” № *, сумата от 1059,42 лв., представляваща разноски за настоящата инстанция, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение. Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |