Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 292

17.12.2021 г. гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                                             ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

                                                                                                 ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

Секретар: Светла Иванова

Прокурор: Невена Владимирова

като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №979 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Регионална дирекция „Автомобилна администрация – Стара Загора, представлявана от Директора А. С., против Решение №260120/19.07.2021 г., постановено по НАХД №141/2021 г. по описа на Районен съд – Димитровград.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно, необосновано и немотивирано, както и несъобразено със съществуващата съдебна практика. Съставеният акт за установяване административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление били правилни, законосъобразни и съобразени с процесуалните правила. Претендира се отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на наказателното постановление.

Ответникът, М.М.Х., чрез пълномощника си, в писмено становище навежда доводи за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното Решение №260120/19.07.2021 г., постановено по НАХД  №141/2021 г. Районен съд – Димитровград е отменил Наказателно постановление (НП) №43-0000142/24.02.2021 г., издадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация – Стара Загора, с което на М.М.Х. ***, за нарушение на чл.34, параграф 3, б.„б“ от Регламент (ЕС) №165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 година относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) №3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) №561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт (Регламент (ЕС) №165/2014), и на основание чл.93в, ал.11 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП), е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева.

За да отмени Наказателното постановление, районният съд е приел, че административнонаказващият орган не бил посочил нито в АУАН, нито в НП какво точно  нарушение твърди да е било извършено. Липсвало уточняване кои данни не били вписани в картата, кои като характер периоди от време не били внесени ръчно, където било необходимо. Нарушен бил чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което било самостоятелно основание за отмяна на НП. Съдът посочил, че в НП били налице две правни норми – тази на чл.93в, ал.11 от ЗАвтП, която съдържала нарушението и санкцията за него, а въпреки това се твърдяло, че бил нарушен чл.34, параграф 3, буква „б“ от Регламент (ЕС) №165/2014. Така било налице пълно неразбиране от АНО за взаимодействие на норми на ЕС и норми на вътрешното право. Не можело да има нарушение на правото на ЕС, при положение, че местният закон имал самостоятелен и завършен състав, който изцяло покривал правните и фактически твърдения в НП. Съдът изложил съображенията, че макар и Регламентът да има пряко и непосредствено действие, неговото транспониране във вътрешното ни право не давало възможност, а и не било правилно да се приеме, че нарушението било на регламент, а само санкцията била по вътрешното ни право. По този начин отново се нарушавала разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и това нарушение също представлявало самостоятелно основание за отмяна на НП.

Касационната инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

Не се споделя извода на въззивния съд, че Наказателното постановление е незаконосъобразно. При съставяне на АУАН и издаване на НП е спазена процедурата, предвидена в ЗАНН. Както в АУАН, така и в Наказателното постановление достатъчно ясно и точно са описани нарушението, обстоятелствата и доказателствата, които го потвърждават, поради което не се е стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират и по никакъв начин не е възпрепятствано или ограничено правото му на защита. Налице е и съответствие между АУАН и НП досежно описанието на нарушението от фактическа страна и материалноправните разпоредби, които са били нарушени, а приложената от административнонаказващия орган санкционна норма съответства на установеното нарушение.

От съдържанието на санкционния акт става ясно, че е бил осъществен от обективна и субективна страна състав на административно нарушение чрез неизпълнение от страна на наказаното лице на задълженията му, визирани в чл.34, параграф 3, б.„б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014, като ясно е посочено, че водачът не е въвел с използване на функцията за ръчно въвеждане, осигурена от записващото оборудване (дигитален тахограф) периодите, посочени в параграф 5, буква „б” подточка ii, iii, iv в чл.34 от Регламент (ЕС) №165/2014, като безспорно се има предвид въвеждане в картата на водача, тъй като управляваното от наказаното лицето ППС е било оборудвано с дигитален тахограф.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1, т.2 от ЗАвтП (доп.ДВ бр.60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.), при извършване на превози на пътници с автобуси и превози на товари с автомобили, които самостоятелно или в състав от пътни превозни средства имат допустима максимална маса над 3,5 тона, лицата, осъществяващи превози за собствена сметка, лицата по чл.24е, превозвачите и водачите спазват изискванията на: (т.2) Регламент (ЕС) №165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) №3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) №561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт (OB, L 60/1 от 28 февруари 2014 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) №165/2014“, или AETR.

Разпоредбата на чл.34 „Използване на карти на водача и тахографски листове“ от Регламент (ЕС) №165/2014 има следното съдържание:

„1. Водачите използват тахографски листове или карти на водача всеки ден, през който управляват превозно средство, считано от момента на поемането му. Тахографският лист или картата на водача не могат да бъдат изваждани преди края на дневното работно време, освен ако има специално разрешение за това. Тахографският лист или картата на водача не могат да бъдат използвани за по-дълъг период от време от този, за който са предназначени.

2. Водачите пазят по подходящ начин тахографските листове и картите на водача и не могат да използват замърсени или повредени тахографски листове или карти на водача.

3. Когато в резултат на отсъствие от превозното средство водачът не е в състояние да използва тахографа, с който превозното средство е оборудвано, периодите, посочени в параграф 5, буква б), подточки ii), iii) и iv):

а) се вписват в тахографския лист ръчно, чрез автоматично регистриране или по друг начин, четливо и без зацапване на тахографския лист, ако превозното средство е оборудвано с аналогов тахограф; или

б) се вписват в картата на водача, като се използва приспособлението за ръчно въвеждане на данни, осигурено за тахографа, ако превозното средство е оборудвано с дигитален тахограф.“

Съответно в параграф 5 на същия член са посочени символите, с които се обозначават: по т.(ii) – „друга работа“, което означава всяка дейност, различна от управление на превозното средство по смисъла на член 3, буква а) от Директива 2002/15/ЕО, както и всяка работа за същия или друг работодател в транспортния сектор или извън него; по т.(iii) – „период на разположение“ по смисъла на член 3, буква б) от Директива 2002/15/ЕО и по т.(iv) – почивки по време на работа или почивки.

Като нарушена от водача е вменена разпоредбата на чл.34, §3, б.„б“ от Регламент (ЕС) №165/2014 и както в АУАН, така и в НП ясно е описано, че наказаното лице не е вписало изброените данни в картата си на водач, използвайки осигуреното за дигиталния тахограф на превозното средство приспособление за ръчно въвеждане на данни, при положение, че е отсъствал от превозното средство и не е бил в състояние да използва тахографа. Именно за това нарушение, установено от разпечатка от дигиталната карта на водача от 14.12.2020 г. и 16.12.2021 г., М.М.Х. е наказан на основание чл.93в, ал.11 от ЗАвтП – разпоредба, предвиждаща водач, който не е въвел данните относно периодите на „друга работа“, „време на разположение“, „прекъсване“ или „дневна почивка“, когато няма възможност да използва монтирания на превозното средство тахограф, поради това че е извън превозното средство, да се наказва с глоба 500 лв. В случая не е налице конкуренция на норми от правото на Европейския съюз и националното законодателство, тъй като и двете визирани в НП разпоредби предвиждат едно и също задължение за водача. Като не е въвел нито един от посочените в тях видове данни, водачът безспорно е извършил вмененото му административно нарушение, а липсата на конкретизация за вида данни, които е следвало да въведе, не води до неяснота относно обективните белези на същото.

Като е отменил Наказателното постановление, районният съд неправилно е приложил материалния закон. Поради това обжалваното решение следва да бъде отменено, а вместо него следва да се потвърди Наказателно постановление №43-0000142/24.02.2021 г., издадено от Директора Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Стара Загора.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение №260120/19.07.2021 г., постановено по НАХД №141/2021 г. по описа на Районен съд – Димитровград, вместо което

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №43-0000142 от 24.02.2021 г., издадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация – Стара Загора.

Решението е окончателно.  

 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                               2.