№ 84
гр. Пловдив, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно търговско дело №
20235001000047 по описа за 2023 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 345/1.11.2022 г. по т.д. № 599/2021 г. на ОС-П.,
поправено относно ЯФГ с решение № 384/23.11.2022 г., в частите му, с които
фондът е осъден да заплати на Г. Я. Г. сумата 7000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди, нанесени при ПТП, настъпило на 10.03.2020г. по път
***-*** гр. П. - гр.П. на километър 30, след отбивката за с. З., причинено от
Х. Г. Г. при управление на МПС л.а. „А.“ с рег. №**********, с концентрация
на алкохол в кръвта 2.17 промила, без застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилисти“, ведно с обезщетение за забавено плащане на главниците в
размер на законната лихва върху нея от 14.07.2021г. до изплащане на сумата,
както и да заплати на М. С. Г. сумата 30 000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди, нанесени при ПТП, настъпило на 10.03.2020г. по път
***-*** гр. П. - гр.П. на километър 30, след отбивката за с. З., причинено от
Х. Г. Г. при управление на МПС л.а. „А.“ с рег. №**********, с концентрация
на алкохол в кръвта 2.17 промила, без застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилисти“, ведно с обезщетение за забавено плащане на главниците в
размер на законната лихва върху нея от 14.07.2021г. до изплащане на сумата,
1
а също и в частта му за разноските.
Жалбоподателят „Г.ф.“-гр.С. моли решението да бъде отменено като
неправилно в обжалваните негови части по съображения, изложени във
въззивната жалба, подадена на 22.11.2022 г. Като ответник в производството
пред окръжния съд оспорва исковете като неоснователни. Не заявява искане
за събиране на доказателства в производството пред въззивната инстанция.
Претендира за присъждане на разноски.
Ответниците по жалбата Г. Я. Г. и М. С. Г. молят жалбата да бъде
отхвърлена като неоснователна. Като ищци в производството пред окръжния
съд предявяват с искова молба от 9.08.2021 г. субективно и обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 558,ал.5 във вр. с чл.
557,ал.1,т.2,б.“а“ от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника „Г.ф.“-
гр.С. да заплати на ищеца Г. Я. Г. сумата 9 000 лв. и на ищцата М. С. Г. сумата
30 000 лв., които суми представляват обезщетение за претърпени от всеки от
тях двамата неимуществени вреди за понесени душевни болки и страдания
вследствие на телесни увреждания, които неимуществени вреди са настъпили
при и в резултат на ПТП на 10.03.2020 г., причинено по вина на водача Х. Г.
Г. при управлението на МПС, за което е нямало сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, които обезщетения се
претендират от ищците като пострадали лица от ответника „Г.ф.“-гр.С. над
вече платените от фонда обезщетения в размер на 3000 лв. на Г. и на 45 000
лв. за Г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на ПТП 10.03.2020
г. Не заявяват искане за събиране на нови доказателства в производството
пред настоящата съдебна инстанция. Претендират за присъждане на разноски.
Третото лице-помагач на „Г.ф.“-гр.С. Г. Х. Г. моли жалбата да бъде
уважена.
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на
обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка
с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено
следното:
Няма спор между страните, че ищците Г. Г. и М. Г. са лицата, които са
пострадали на 10.03.2020 г. при настъпило ПТП по вина на водача Х. Г. Г.,
който е управлявал лекия автомобил без да е имало сключена застраховка
2
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Безспорно е, че те са
отправили искане за заплащане на обезщетение за причинените им
неимуществени вреди до Г.ф. и че преди подаването на исковата молба в съда
на 9.08.2021 г. фондът им е изплатил обезщетения, съответно, в размер на
3 000 лв. на Г. и на 45 000 лв. за Г.. С исковата молба ищците твърдят, че при
ПТП на 10.03.2020 г. всеки от тях е получил посочени в нея телесни повреди,
провел е лечение, преживял е болки и неудобства, променен е начинът му на
живот. Твърдят, че определеното и изплатено от фонда обезщетение в размер
на 3 000 лв. за Г. и на 45 000 лв. за Г. е в занижен размер, и считат, че
справедлив размер на обезщетението е 12 000 лв. за Г. и 75 000 лв. за Г.,
поради което претендират за присъждане в полза на Г. още на сумата 9 000
лв. и в полза на Г. още на сумата 30 000 лв., ведно със законната лихва от
датата на увреждането 10.03.2020 г.
Ответникът с отговора на исковата молба, подаден на 10.11.2021 г.,
оспорва исковете изцяло, по основание и размер. Заявява, че по искане на
ищците вече им е изплатил преди подаването на исковата молба обезщетения,
които са достатъчни за обезвреда на претърпените от тях неимуществени
вреди, и няма основания за присъждане на исковите суми. Оспорва и
претенцията за заплащане на законна лихва от датата 10.03.2020 г.
С отговора на исковата молба, подаден на 21.03.2022 г., от третото
лице-помагач на ответника Г. Х. Г., единствен наследник на починалия при
ПТП виновен водач Х. Г. Г., исковете се оспорват като неоснователни, тъй
като и вече изплатените обезщетения са в завишен размер. Заявява, че ищцата
Г. е нарушила изискването като пътник на предна лява седалка да пътува с
поставен предпазен колан, което нарушение води до приложението на чл.
51,ал.2 от ЗЗД.
С обжалваното решение окръжният съд приема за доказано, че на
ищеца Г. от ПТП са причинени признатите от ответника травматични
увреждания контузия на коремни стени, с охлузвания, без увреда на
подлежащите коремни органи, контузия на гръдния кош с охлузвания и
контузия на дясна лакътна става, за които са платени 3 000 лв., обобщени от
вещото лице д-р М. като травми и охлузвания в областта на гръден кош и
корем, чието възстановяване е настъпило след 30-я ден съгласно показанията
на разпитаните свидетели. Съдът приема, че от заключението на вещото лице
3
д-р К. се установява, че в резултат на ПТП и причинените от това увреждания
Г. е преживял реакция на остър стрес, разстройство на адаптацията и
състояние на посттравматично стресово разстройство, продължаващо и към
момента. Съдът преценява, че към датата на ПТП Г. е бил на 69 години, с
придружаващи заболявания, но активен както физически, така и социално,
като в резултат на ПТП и нанесените от него увреждания се влошава
качеството му на живот, той преживява психически болки и страдания, които
не са отминали, все още изживява вина за състоянието на съпругата си и
липсва преодоляване и излизане от състоянието на ПТСР. Съдът,
съобразявайки се с вида и характера на доказания вредоносен резултат за Г.,
настъпилите по вид, характер и продължителност от това неимуществени
вреди, неговата възраст към датата на деликта – пенсионер, на 69 години,
семеен, периода на възстановяване на физическите увреждания, липса на
психическо възстановяване, изживения спектър от физически и психически
болки и страдания, промените чрез влошаване качеството на живот,
указанията на ВКС за съобразяване на социалните и икономическите условия
в страната към 10.03.2020 г. (МРЗ към датата на деликта е 610 лв.), приема за
справедлив размер на обезвреда за неимуществените вреди сумата от 10 000
лв., от която вече ответникът е изплатил част в размер на 3 000 лв. и затова
следва да се присъди сумата 7 000 лв. Съдът приема, че за ищцата М. Г. са
доказани получени увреждания фрактура на лява раменна кост и фрактура на
гръбначен прешлен Л2, за които извънсъдебно е платено обезщетение в
размер на 45 000 лв. Съдът приема въз основа на заключението и обясненията
на в.л. д-р М., че Г. може да сяда и да става, поради което има възстановяване
на фрактурата на тялото на втори лумбален прешлен, която фрактура е довело
до 45 дена пълно обездвижване в легнало положение върху твърда дъска,
след което е започнало изправяне, раздвижване и рехабилитация по
специална технология, като възстановителният процес е около 5-6 месеца.
Съдът приема, че фрактурата на лява раменна кост е с приключила втора
оперативна интервенция към 1.03.2021 г. и указания за рехабилитация, като
към датата на прегледа от в.л.д-р М. фрактурата е зараснала, но са останали
болки по предна и странична част на лява раменна става, ирадиращи към
лакът, и без приключване на възстановителния период на лява раменна става,
няма възстановяване на двигателната активност на лявата ръка, ръката остава
с неестествено движение и положение, с ограничаване на отвеждането във
4
всички направления, което води до затруднено самообслужване, прогнозата е
за трайни последици на това състояние. Съдът приема за доказано и
наличието на травми на коремни органи и на гръдния кош с охлузвания на
ищцата Г., като преценява, че настъпването на по-тежки травматични
увреждания не води до поглъщане на по-леките травматични увреждания,
които са причинени, тъй като в гражданския процес по правилото на чл.
51,ал.1 от ЗЗД на обезвреда подлежат всички преки и непосредствени вреди.
Съдът приема въз основа на заключението на в.л. д-р К., че в резултат на ПТП
и причинените от това увреждания Г. е преживяла реакция на остър стрес,
разстройство на адаптацията и състояние на посттравматично стресово
разстройство, продължаващо и в момента. Съдът приема за установено, че
към датата на ПТП Г. е била на 57 години, без придружаващи заболявания,
активна както физически, така и социално, спортист с множество национални,
международни и олимпийски титли и медали, пенсионер, като в резултат на
ПТП и нанесените от него увреждания има рязко влошаване на качеството на
живот, което и към момента не е подобрено, преживява психически болки и
страдания, които не са отминали, липсва преодоляване и излизане от
състоянието на ПТСР. Съдът, съобразявайки се с вида и характера на
доказания вредоносен резултат на ищцата Г., настъпилите по вид, характер и
продължителност от това неимуществени вреди, нейната възраст към датата
на деликта – на 57 години, семейна, живееща в едно домакинство и полагаща
грижи за възрастната си над 80 години майка, дългият, мъчителен, болезнен и
тежък период на зарастване и възстановяване от травма на гръбначния
прешлен Л2, свързан с изключителна зависимост от полагане на грижи от
други лица, дългият, болезнен, мъчителен период на лекуване на травмата на
лявата раменна кост, свързан с три оперативни интервенции, рехабилитация,
която травма към момента е зараснала, но няма възстановяване при много
лоша прогноза за това, липса на психическо възстановяване, изживеният
спектър от физически и психически болки и страдания, промените чрез
влошаване качество на живот, указанията на ВКС за съобразяване на
социалните и икономически условия в страната към 10.03.2020 г. (МРЗ към
датата на деликта е 610 лв.), приема за справедлив размер на обезвреда на
неимуществените вреди сумата 90 000 лв., от която сума ответникът вече е
изплатил 45 000 лв., а от остатъка от 45 000 лв. с оглед претенцията на
ищцата следва да се присъди исковата сума 30 000 лв. Съдът приема за
5
недоказано възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от
ищцата Г. чрез непоставяне на предпазен колан, поради което намира, че няма
правно основание за редуциране на сумата.
С подадената от ответника „Г.ф.“-гр.С. въззивна жалба се твърди, че
решението е неправилно в обжалваните негови части, с които претенциите на
ищците са уважени, съответно, за сумата 7 000 лв. за ищеца Г. и за сумата
30 000 лв. за ищцата Г., тъй като размерите на обезщетенията са определени
от съда в нарушение на установения с чл. 52 от ЗЗД принцип за
справедливост при определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди. Твърди се, че съдът не е извършил изискуемия анализ
на фактите, не е посочил и оценил обективно съществуващите и установени
по делото от обстоятелства и значението им за определяне на обезщетението
за неимуществени вреди и съответно не е мотивирал изводите си относно
определения размер на обезщетението от 90 000 лв. за ищцата Г. и 10 000 лв.
за ищеца Г.. Твърди се, че окръжният съд не е приложил общите и
индивидуални критерии при определяне на обезщетението, като от мотивите
на решението не става ясно как прилагането на съответните критерии се е
отразило върху формирането на вътрешното убеждение на съда да определи
точно такъв размер на обезщетението. Твърди се, че окръжният съд е
определил неправилно размера на обезщетенията на двамата ищци, като не е
обсъдил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност. Моли решението в обжалваните негови части да бъде изцяло
отменено с отхвърляне на исковете, евентуално, да бъде определен
значително по-справедлив по-нисък размер на обезщетенията със съответно
отхвърляне на претенциите за разликата до присъдените от окръжния съд
обезщетения.
Становището на ответниците по жалбата Г. Я. Г. и М. С. Г., заявено в
съдебното заседание на апелативния съд, е, че жалбата е неоснователна.
Становището на третото лице-помагач на ответника Г. Х. Г., заявено
писмено на 22.12.2022 г., е, че жалбата е основателна. Счита, че изплатените
още преди завеждане на делото обезщетения са в завишени размери,
несъразмерни с получените увреждания. Заявява, че неоснователно
окръжният съд не е възприел възражението за съпричиняване от страна на Г.,
тъй като поради неин отказ от необходимото оперативно лечение се е
6
наложило извършването на допълнителни медицински операции и от това тя
е претърпяла допълнителни болки и страдания. Твърди, че окръжният съд е
приложил формално нормата на чл. 133 от ГПК. Твърди, че съдът неправилно
е дал превес на предишния начин на живот и дейност на ищците, когато те са
били способни за дейности, характерни за годините назад, преди тяхното
пенсиониране.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се поизнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата. Посочените във въззивната жалба, подадена от Г.ф., съображения са
изложени с оглед единственото заявено оплакване за неправилност на
обжалваното решение – че размерите на обезщетенията на ищците са
определени в нарушение на нормата на чл. 52 от ЗЗД. Съответно, съгласно
нормата на чл. 269,изр.2 от ГПК на проверка и преценка в настоящото
въззивно производство подлежи единствено дали обезщетенията за ищците за
претърпени от тях неимуществени вреди са определени от съда по
справедливост в съответствие с нормата на чл. 52 от ЗЗД. Посочените в
становището на третото лице-помагач, както и от него и от страна на
жалбоподателя в съдебното заседание на апелативния съд в хода на устните
състезания доводи за неправилност на решението и поради невзимане
предвид наличие на поведение на ищцата Г., довело до удължаване на
възстановителния период, съответно, и този, в който са търпени болки и
страдания, с оглед на обстоятелството, че тя е отказала извършване на
оперативна интервенция (като от страна на Г.ф. се претендира с оглед на това
нейно поведение да се вземе предвид сега от апелативния съд и наличие на
съпричиняване от страна на ищцата Г. на вредоносния резултат), не са
заявени във въззивната жалба и съгласно нормата на чл. 269,изр.2 от ГПК
затова те не следва сега да бъдат обсъждани. Следва при тези обстоятелства
само да се посочи, че такива доводи, а също и такова възражение за
съпричиняване съгласно чл. 51,ал.2 от ЗЗД, в производството пред окръжния
съд не са заявени, съответно, не са и разглеждани от окръжния съд при
условията на чл. 6,ал.2 от ЗЗД. От страна на ответника Г.ф.-гр.С. пред
окръжния съд не са заявени никакви възражения за съпричиняване от ищцата
Г. на настъпилите за нея вреди. В писмената защита, представена от страна на
ответника Г.ф. след приключването на устните състезания, в която по начало
7
е и недопустимо да се заявяват възражения за първи път, също не е заявено
възражение за съпричиняване, а са изложени за първи път съображения за
недължимост от фонда на обезщетение на ищцата за вреди в по-голям размер,
защото те не се намират в пряка и непосредствена причинна връзка с
процесното ПТП поради наличие на бездействие на самата ищца (отказ за
предложената й операция на раменната става), което закономерно е довело до
претърпяване на вреди в по-голям размер (отказът се е отразил негативно на
оздравителния процес и е отегчил търпените болки и страдания, както и се е
отразил неблагопрятно на раздвижването), а именно че ищцата не е
предприела адекватни и своевременни мерки за лечение непосредствено след
инцидента, в първите месец-два и това е довело до невъзможността за
постигане на пълно възстановяване на раменната става. Заявено е още в
писмената защита, че по-тежкото здравословно състояние, в което се намира
ищцата, се дължи изцяло на нейното поведение и бездействие, изразяващо се
в непредприемане на адекватни и своевременни мерки за лечение и
рехабилитация, както и че продължителността на възстановителния период,
както и характерът и интензитетът на търпените и описани от свидетелите
болки и страдания, се дължат изцяло на вината на ищцата. Такива твърдения,
съответно съображения да неправилност на решението на окръжния съд с
оглед на тях, във въззивната жалба обаче не са заявени. В писменото
становище на третото лице-помагач от 21.03.2022 г., представено пред
окръжния съд, се твърди наличие на основание за приложение на нормата на
чл. 51,ал.2 от ЗЗД поради неизпълнение на задължението Г. да пътува с
поставен предпазен колан, като до приключване на устните състезания не са
изложени доводи относно неин отказ за оперативно лечение, респективно,
дали и как той се е отразил на търпените от нея вреди и дали и как следва той
да бъде отчетен при определяне размера на обезщетението. Приложението на
правилото на чл. 51,ал.2 от ЗЗД е обусловено от наличието на пряка причинна
връзка между вредоносния резултат и поведение на пострадалия, с което той
обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на
увреждането, поради което приносът трябва да е конкретен – да се изразява в
извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на
пострадалото лице, но всякога поведението му трябва да е противоправно и
да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква
степен, - както и да е доказан, а не хипотетичен и предполагаем, като
8
наличието на вина на пострадалия не се изследва при условията на чл. 51, ал.2
от ЗЗД (т.7 от ППВС №17/18.11.1963 г., мотивите към т.7 от ТР
№1/23.12.2015 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2014 г., ОСТК). Нормата на чл.
51,ал.2 от ЗЗД следва да намира приложение и когато пострадалият не е
допринесъл за настъпване на събитието, но с поведението си е спомогнал за
собственото си увреждане, респективно за увеличаване на размера на вредата,
поемайки предвидим и реално очакван риск или неоправдано игнорирайки го,
поради което това поведение съставлява обективен принос, който е
противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат-
последица от настъпилото ПТП и затова е налице съпричиняване, чиято
степен подлежи на конкретна за случая преценка (мотивите към т.7 от ТР
№1/23.12.2015 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2014 г., ОСТК). Поведението на
пострадалия, допринесло за увреждането, е основание да не се възлага
отговорност за целия вредоносен резултат на деликвента, а само за част от
него, и не поражда за съда право на свободна преценка дали да намали или не
обезщетението, като съдът определя съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението
при доказан по основание иск и при установено съпричиняване (мотивите на
ТР №1/1.08.2022 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2021 г., ОСГТК). Твърдението за
наличие на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на
пострадалата представлява твърдение за наличие на съпричиняване от нейна
страна на този резултат, поради което следва да се предяви в съдебното
производство чрез възражение по чл. 51,ал.2 от ЗЗД. Наличието на принос на
пострадалата ищца следва да бъде надлежно релевирано от ответника чрез
защитно възражение пред първоинстанционния съд и този принос следва да е
конкретно посочен – да се изразява в извършването на определени действия
или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е
доказан, а не хипотетичен и предполагаем, - съответно, обстоятелствата,
които навежда ответника и на които основава възражението си по чл. 51,ал.2
от ЗЗД също трябва да са конкретни. Несъмнено е, че с изтичането на срока за
отговор се преклудира възможността на ответника да противопоставя доводи
и възражения, основани на съществуващи и известни му факти към този
момент, съгласно чл. 133 във вр. с чл. 131,ал.2,т.5 от ГПК, съответно, чл. 370
във вр. с чл. 367,ал.2,т.5 от ГПК. Надлежно възражение за съпричиняване по
чл. 51,ал.2 от ЗЗД в първоинстанционното производство може да бъде
направено и след изтичане на срока за отговор на исковата молба, но само ако
9
е налице хипотезата на чл. 147,т.1 от ГПК по отношение на обстоятелствата,
на които се основава възражението, тъй като след като възражението за
принос на пострадалия по чл. 51,ал.2 от ЗЗД може да се основава само на
конкретни факти, страната не може да го направи преди да е могла да узнае
за тях (в тази насока – решение № 98/29.06.2016 г. на ВКС по т.д. №
1499/2015 г., I ТО, ТК, решение № 134/18.11.2020 г. на ВКС по т.д. №
1422/2019 г., II ТО, ТК, решение №18/24.03.2021 г. на ВКС по т.д. № 696/2020
г., II ТО, ТК и решение № 61/13.07.2022 г. на ВКС по т.д.№ 237/2021 г., I ТО,
ТК). Възражението за съпричиняване обаче е могло да бъде заявено съгласно
чл. 147,т.1 от ГПК само до момента на приключване на съдебното дирене
пред окръжния съд, което в случая не е направено, а не след приключването
на устните състезания в писмена защита, нито в производството пред
въззивния съд. В производството по спора пред окръжния съд ответникът
(както и третото лице-негов помагач) нито е твърдял, нито е установявал да е
налице хипотеза на чл. 147,т.1 от ГПК, респективно, на чл. 370,
предл.последно от ГПК той да заяви възражение и оспорване на претенцията
с оглед отказ на ищцата от оперативно лечение, съответно, такова възражение
и такъв довод не са заявени до приключване на съдебното дирене в
последното съдебно заседание на окръжния съд на 5.10.2022 г. В
постановеното от окръжния съд на 1.11.2022 г. съдебно решение изрично е
посочено, че в процесуалния срок за отговор нито ответникът, нито неговият
помагач са направили възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от ищцата Г. чрез отказ да бъде оперирана в „УМБАЛ С. Г.“-гр.П. при
приемането й на 10.03.2020 г., като възражението за съпричиняване на
вредите не се изследва от съда служебно, независимо от събрания по делото
доказателствен материал, а само ако е направено от ответника в процесуалния
за това срок за отговор. Съдът е отбелязал, че при разглеждане на щетата и
плащане на обезщетение ответникът е получил и е бил запознат с издадената
от „УМБАЛ С. Г.“-гр.П. медицинска документация, видно от представените
експертизи на д-р В., поради което е разполагал с документи, съдържащи
информация за отказ от оперативна интервенция както за лумбалния
прешлен, така и за ръката, от Г., като тези документи са представени и към
исковата молба и са връчени на ответника и помагача му за запознаване при
даване на отговор, поради което е процесуално недопустимо едва с писмените
бележки по същество да се прави възражение за съпричиняване от Г.,
10
обосновано с факта на направен отказ от операция в „УМБАЛ С. Г.“-гр.П.,
респективно, да се черпят аргументи, поради което окръжният съд не
разглежда и не обсъжда факти в тази връзка, защото се касае за възражение,
стоящо извън предмета на делото. Следва сега още да се отбележи, че в
съдебното заседание на окръжния съд на 15.06.2022 г. при разпита на
свидетелката А.Я.Х. също е посочено обстоятелството, че ищцата Г. е
отказала операция на рамото при престоя и лечението й в „УМБАЛ С. Г.“-
гр.П. непосредствено след ПТП, а в последното по делото съдебно заседание
на 5.10.2022 г. е прието заключението на СМЕ и са изслушани обясненията на
вещото лице д-р М., но до приключването на устните състезания в това
съдебно заседание от ответника (както и от страна на третото лице-помагач)
не е заявено възражение това поведение на ищцата да е допринесло за
настъпване на вредите, съответно, това нейно поведение на бездействие и
липса на адекватни и своевременни мерки за лечение и рехабилитация да е
причина за липсата на пълно възстановяване и последвали от това по-
интензивни болки и страдания. Следва отново да се посочи сега, че за да бъде
намалено на основание чл. 51,ал.2 от ЗЗД дължимото обезщетение, приносът
на пострадалата следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез
защитно възражение пред първоинстанционния съд (каквото не е заявено) и
да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно
доказване от страната, която го е въвела, като изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл. 51,ал.2 от ЗЗД следва да се основава на
доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат,
като е създал условия или е улеснил неговото настъпване, съответно,
намаляване на обезщетението за вреди на основание чл. 51,ал.2 от ЗЗД е
допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не
биха настъпили или биха били в по-малък обем (в тази насока – решение №
60129/28.01.2022 г. на ВКС по т.д. № 1992/2020 г., 1 ТО, ТК). При
установените в случая обстоятелства няма основание да се приеме, че
окръжният съд неоснователно не е преценявал поведение на ищцата да
откаже операция при приемането й в болница веднага след ПТП при
определянето на размера на обезщетението, съответно, че заради това
обжалваното съдебно решение е неправилно. Следва сега да се прецени какъв
е справедливият размер на дължимите на ищците обезщетения за
11
претърпените от тях неимуществени вреди, съответно, дали при
постановяването на обжалваното решение окръжният съд е нарушил
изискването на нормата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди да се определя от съда по справедливост.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди следва да се определя по справедливост и да
възмездява претърпените от пострадалите Г. Г. и М. Г. болки, страдания и
неудобства.
Видно от заключението на СМЕ от 23.08.2022 г., изготвено от в.л.
доктор Д. М., прието в съдебното заседание на окръжния съд на 5.10.2022 г.,
при ПТП на ищеца Г. Г. са причинени травми и охлузвания в областта на
гръдния кош и корема, приет е в болница на 10.03.2020 г. за наблюдение и
консервативна терапия, след стабилизиране на състоянието е изписан на
13.03.2020 г., при извършения от вещото лице медицински преглед на
12.07.2022 г. се установява, че Г. е напълно възстановен с изключение на
периодични болки в областта на гърдите при натоварване и движение. Видно
от същото заключение, уврежданията са в причинна връзка с ПТП, травмите
на Г. в областта на гръдния кош и корема са му причинили болка и страдание
без разстройство на здравето, периодът за възстановяване от травмите при
него е до 30 дни. Видно от показанията на свидетелката З. Г. Х.а, дъщеря на
ищеца, разпитана в съдебното заседание на окръжния съд на 15.06.2022 г.,
след ПТП баща й останал в болницата 3 дни, целият му гръден кош бил
посинял, с болки във врата, в прешлените, в ръцете, бил неподвижен 2
седмици, след втората седмица баща й започнал да сяда, той имал преди
катастрофата сърдечни проблеми, които много се задълбочили, през 2020-
2021 г. свидетелката го е водила поне 6-7 пъти на лекар за сърцето, една
седмица след катастрофата имал постоянно задух, задушаване, една нощ бил
посинял със страхотен задух, приели го в реанимация, стоял там 3 дни и му
направили коронарография, имал много дълго време след катастрофата
травмите по цялото тяло – гърдите, костите, гърба, врата, имал паник-атаки,
от най-малките ситуации започнал да се задушава, изкарал и Ковид, в
момента е много зле със сърцето, има безсъние, главоболие, постоянно се
поти, баща й също е спортист, сега е като дядо, в окаян вид, баща й е треньор
на националния отбор по гребане, преди катастрофата той и майка й живеели
12
заедно с баба й по майчина линия, която е на 80 години и е сляпа с едното
око, грижели се за нея, след катастрофата не можели да се грижат за нея
докато се възстановил баща й, приемал силни лекарства за болката. Видно от
показанията на свидетелката А.Я.Х., сестра на ищеца, разпитана също в
съдебното заседание на окръжния съд на 16.06.2022 г., свидетелката е медик,
има 40 години стаж в Образна диагностика, след третия ден се прибрали в
къщи, брат й бил с гръдна травма, коремна травма, травма на лумбален и
торакален дял, няма фрактура, само наранявания, свидетелката се грижела за
него заедно с племенницата си, а след това сама, брат й бил неадекватен,
правел паник-атаки, не можел да се грижи за съпругата си, лежал, имал
аритмии и асистолии, започнали да го водят по болници, приемал нови
медикаменти, той бил със стенд от 2015 г., тя гледала първите две седмици
брат си, той бил неадекватен, обвинявал се, че не е успял да избегне
катастрофата и че съпругата му е в такова тежко състояние заради него,
паник-атаките му продължават и до момента, една година не можел да се качи
да шофира, живеят с майката на ищцата, която е на 83 години и е инвалид, и
се грижат за нея, не могат да е закарат на лекар, ищецът ги е викал през
нощта, за да го закарат в Интензивен сектор заради екстрасистолите и
аритмията, която често получавал, животът им коренно се променил, а те са
били едно спортно здраво семейство, брат й 25 години бил треньор на
Националния отбор, в момента двамата са една руина, те са хора спортисти,
ходели на състезания за ветерани, ищецът ходел по състезания, животът им
коренно се променил, и физически, и психически те не са тези, които били,
преди ходели по 5-6 км., спортували, сега си стоят вкъщи и вече не искат да
контактуват с никой.
Видно от заключението на съдебно-психиатричната експертиза,
изготвено на 7.06.2022 г. от вещото лице д-р Д.А. К., специалист психиатър,
прието в съдебното заседание на окръжния съд на 5.10.2022 г., ищецът като
пострадал при ПТП на 10.03.2020 г. е преживял реакция на остър стрес,
непосредствено след ПТП той е бил в състояние на остър стрес от понесената
психическа и физическа травма, преминал в разстройство на адаптацията,
това състояние е продължило няколко месеца, към момента на експертизата
повече от 2 години след травмата са налице данни за настъпило ПТСР
(посттравматично стресово разстройство), тези изживявания водят до
промени във функционирането на три нива – личностово, трудово и социално,
13
налице е клинична динамика в емоционалните реакции на ищеца Г. – от
реакция на остър стрес с емоционална и волева дезорганизация към
разстройство на адаптацията с тревожно депресивно разстройство до ПТСР,
Г. е изпитал негативни чувства от целия регистър и водещи натрапливи
спомени, психосоматични симптоми, намерения и чувство на вина и
ограничаване на социалните контакти и др., при ищеца Г. са налице
негативни емоционални и психологически преживявания, налице е причинна
връзка между претърпяната травма при ПТП и емоционалното и психическо
състояние на ищеца, при ищеца са налице неблагоприятни фактори –
възрастта, прекараното онкологично и придружаващо сърдечно заболяване,
както поведението му на хиперреактор, умбиликалната връзка със съпругата и
нейното състояние, устойчивото чувство за вина, и до момента на
експертизата изпитва тревожност като шофьор, по съвкупност физическите и
психичните нарушения водят до последици от личностово и семейно
естество, лечението на реактивните състояния е психологично и
медикаментозно в зависимост от разстройствата.
Установява се от горепосочените доказателства, че ищецът (роден на
29.10.1950 г.) към момента на ПТП е бил на 69 години и 4 месеца, получил е
травми и охлузвания в областта на гръдния кош и корема, лекуван е в
болница в първите три дни след ПТП, не е бил опериран, търпял е болка и
страдание без разстройство на здравето, периодът за възстановяване от
травмите при него е до 30 дни, възстановяването е осъществено в домашни
условия, в периода на възстановяване той е бил подпомаган от близки, но не е
имал ограничения при обслужването и в ежедневието, уврежданията и
лечението са в пряка причинна връзка с травмите от ПТП, те са преминали за
обичайния период и ищецът е напълно възстановен от травмите относно
физическото му състояние. Периодът на неговото физическо възстановяване
от около месец му, в който той е търпял дискомфорт, е кратък, но
последиците за психичното му състояние са тежки и продължителни.
Непосредствено след ПТП той е бил в състояние на остър стрес от понесената
психическа и физическа травма, преминал в разстройство на адаптацията,
което състояние е продължило няколко месеца, и повече от 2 години след
травмата е налице посттравматично стресово разстройство. Тези тежки
психически изживявания са довели при ищеца Г. до промени на личностово
и социално ниво. Променен е, влошен е начинът му на живот, като са
14
ограничени социалните му контакти, изпитва притеснения да шофира, поради
което се нуждае затова от помощ от близки, изпитва притеснения и за
съпругата си, двамата вече не могат да осъществяват обичайните си
ежедневни спортни занимания за поддръжка на физическото здраве, типични
преди ПТП за двамата като бивши спортисти. Общественото разбиране за
справедливост изисква с оглед на така установените тежест и
продължителност на страданията обезщетението да бъде определено в размер,
който не следва да е значителен. Взимайки предвид характера на деянието и
степента на вината (нарушение на изисквания на ЗДвП от водач в пияно
състояние при управление на МПС, при което нарушение на правилата за
движение поради навлизане изцяло в лентата за насрещно движение е
настъпил удар по вина на този водач в насрещно движения се автомобил,
чийто водач е бил ищецът Г., видно от констативния протокол за ПТП от
10.03.2020 г. и от постановлението за прекратяване на наказателното
производство от 30.12.2020 г., представени от ищците в копия с исковата
молба, и е причинено физическото увреждане на пострадалия ищец) и при
отчитане на вида и степента на увреждането (причинени физически и
психически болки и страдания, първите за период от месец, вторите
продължаващи и в период 2 години след ПТП, настъпило пълно физическо
възстановяване, ненастъпило психическо възстановяване), на напредналата
възраст на пострадалия Г. (към момента на ПТП на 69 години), последиците
от деянието (силни физически болки за период от един месец, липса на
сериозен физически дискомфорт, физическо възстановяване, трайно
влошаване на начина и на качеството на живот на ищеца поради
неотшумяващата психическа травма, водеща да невъзможност за
възстановяване на ежедневния начин на живот), на претърпените болки и
неудобства в ежедневието, съдът сега също, както окръжният съд, приема, че
размерът на обезвреда при условията на чл. 52 от ЗЗД следва да се определи
на сумата 10 000 лв., която е съобразена и със социално-икономическата
обстановка към 10.03.2020 г., когато минималната работна заплата в страната
е била 610 лв., а лимитът на отговорността на застрахователя по застраховката
„Гражданска отговорност“ съгласно чл. 492 от КЗ е бил в размер на
10 420 000 лв. за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно
увреждане или смърт за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите,
като и с оглед на икономическата конюнктура в страната няма основания да
15
се приеме, че обезщетението следва да бъде в нисък размер. Окръжният съд е
определил именно този размер на обезщетението за претърпените от ищеца
неимуществени вреди - 10 000 лв., като след отчитане, че преди завеждането
на иска ответникът вече е изплатил обезщетение в размер на 3 000 лв., е
присъдена сумата 7 000 лв. Неоснователно е следователно заявеното
оплакване във въззивната жалба за неправилно определяне и присъждане от
окръжния съд на обезщетението в размер на 7 000 лв., евентуално, за завишен
размер на това обезщетение и необходимост то да бъде определено в по-
нисък размер. Решението на окръжния съд в тази негова част следва да бъде
потвърдено.
Видно от заключението на СМЕ от 23.08.2022 г., изготвено от в.л.
доктор Д. М., прието в съдебното заседание на окръжния съд на 5.10.2022 г.,
при ПТП на ищцата Г. са причинени раздробено счупване с разместване на
горния край на лява раменна кост в областта на рамото и счупване на тялото
на Л-2 (втори лумбален) прешлен, приета е в болница в гр. П. на 10.03.2020 г.,
предложено й е оперативно лечение на получените фрактури, след неин отказ
е извършена репозиция на фрагментите на ляво рамо и е поставена гипсова
превръзка, назначен е покой и болкоуспокояващи, изписана е на 13.03.2020 г.,
указан е леглови режим за гръбначната фрактура и носене на гипсовата
превръзка за 40 дни, след лечение в дома при спазване на постелен режим на
твърди легло за месец и половина се вертикализира, след сваляне на
гипсовата превръзка започва рехабилитация, поради силни болки и
ограничени движения в лявата раменна става постъпва в болница в П. на
7.05.2020 г., направена е на 8.05.2020 г. операция с открито наместване на
фрагментите и фиксиране с метални тела, поставено Митела за 21 дни,
изписана е на 11.05.2020 г., провежда рехабилитационни процедури, на
26.02.2021 г. постъпва отново в болницата в гр. П. с оплаквания от
затруднени движения в оперираната става, оперирана е на 27.02.2021 г. за
оперативно отстраняване на металните тела, изписана е на 1.03.2021 г. Видно
от същото заключение, при извършения от вещото лице медицински преглед
на 12.07.2022 г. е установено, че е напълно зараснала фрактурата на лява
раменна става, ищцата се оплаква от болки и ограничени движения във
всички посоки, установена е палпаторна и спонтанна болка по предната и
странична част на лява раменна става, ирадиираща към лакътя, ограничаване
на отвеждането до -70 градуса абдукция, ограничено сгъване до -60 градуса,
16
разгъване с 10 градуса намаление и вътрешна ротация с 10 градуса и външна
ротация с 30 градуса, затруднени самообслужване с тези ръка (обличане,
събличане, домакински дейности). Видно от същото заключение,
уврежданията са в причинна връзка с ПТП, при ищцата Г. фрактурата на
тялото на втори лумбален прешлен представлява трайно затруднение на
движенията на снагата за период от 4-5 месеца, а фрактурата на лява раменна
става представлява трайно затруднение на движенията в тази област, което
продължава и до момента поради многофрагментарността на фрактурата и
получаване на контрактура, съчетано с ограничение на движенията, при
ищцата Г. поради наличните усложнения периодът на възстановяване не е
приключил в областта на лява раменна става и опасенията за трайни
последици за здравословното й състояние на тази става са изключително
големи, като вероятността е тези изменения в движенията да останат
дефинитивни. Видно от обясненията на вещото лице д-р М. в съдебното
заседание на окръжния съд на 5.10.2022 г., според вещото лице движението
на рамото ще остане до това, което е постигнато, има ограничаване на
движението във всички посоки, а това е ставата с най-големия обем на
движение в човешкото тяло, зараснала е, но е нарушен обемът на движение и
така ще остане до края на живота на ищцата, след ПТП ищцата 45 дена не е
трябвало да сяда, към момента на прегледа тя може да сяда и да става, има
възстановяване, проблемна е раменната става, според вещото лице изтърве ли
се рамото през първия месец-два не може да се раздвижи, ищцата е направила
отказ в болницата в П., когато й е предложено оперативно лечение, този отказ
и болките са се отразили на оздравителния процес, това се отразява особено
на раздвижването на ставата, вещото лице предполага, че ако не е бил този
отказ, а е била направена операция, ищцата е щяла да е по-добре, защото е
щяла да започне по-ранна рехабилитация, а в случая се забавя този период,
удължава се и затова тя страда, извършването на операцията е щяло да се
отрази на възстановителния период, отказът е забавил възстановяването,
зарастването идва към 40-45 дена в тази област, втората операция е след
втория месец и има забавяне с още два месеца, стават четири месеца и това
забавяне не е добре за раменната става.
Видно от показанията на свидетелката З. Г. Х.а, дъщеря на ищцата,
разпитана в съдебното заседание на окръжния съд на 15.06.2022 г., след ПТП
майка й останала в болницата 3 дни, била със счупен прешлен на таза,
17
счупена ръка, с много наранявания по цялото тяло, след изписването й майка
й била в къщи 45 дена на дъска, спяла върху дъска заради счупванията в
кръста, казали й да не мърда и я хванали с бинтове на една дъска, така стояла
45 дена, краката й атрофирали и отслабнали от обездвижването, били като
изсъхнали, още през първите дни тя започнала да отслабва, свидетелката
всеки ден й правела масажи, майка й била на подлога и с памперси, през
целия период от 40 дни ръцете й били сини, ръката не й минавала, отоците
продължавали, лекарят казал, че е изключително тежка травмата и дори след
наместването и след двете направени операции няма подобрение и тя не
минава, на цялата ръка е изменен ходът, не може да стигне по-високо от
нивото на гърдите, ищцата е могла да се обслужва само с чужда помощ – на
свидетелката и на нейната леля, била на много силни лекарства за болките,
дори обезболяващи със зелена рецепта, майка й провеждала рехабилитация
месец и половина след катастрофата, минали 10 дена и нямало успех от нея,
тогава установили, че има голяма парче кост, което е било останало забито и
незабелязано от лекарите по време на снимките, то се забивало във вена и
затова ръката на майка й била лилава през целия период, отворили ръката и
видели това парче кост, направили операция, майка й лежала в болницата 3
дни, върнала се с Ковид, боледуването било много тежко, до момента майка й
не е възстановена, болките в ръката и в таза останали, трудно подвижна е,
преди катастрофата била много жизнена, била млада и красива жена, а сега
прилича на баба, не може да се храни нормално, не може да шофира заради
ръката, подстригала се късо, защото не може да поддържа дълга коса, не
може да прави най-елементарни неща, защото ръката се измества встрани и
трябва да я намества с другата ръка, за да извърши определени движения,
ръката е неизползваема, не иска въобще да излиза никъде, изпитва
неудобство да се храни пред хора, била поканена да награждава медалисти на
състезание на Гребната база, като се прибрала плакала много, защото не е
могла да ги награди, не могла да направи движение с ръката, за да сложи
медала на врата на състезателите, била много разстроена, за нея това е много
тежко, защото това е професията, тя цял живот е била спортистка, световна
шампионка е по академично гребане и трета на олимпиадата в С. през 1988 г.,
след катастрофата психическата травма на майка й е много голяма, не иска да
контактува с хора, затваря се в стаята и стои сама, плаче, в стрес е, всичко
идва от травмата и че не може да се обслужва, мисли, че е инвалид,
18
стресирана е когато се вози в автомобил, започнала да вдига високо кръвно,
започнали проблеми със сърцето, не може да спи, прави аритмии, затова
трябва да се пътува за консултации с доктори, преди катастрофата баща й и
майка й живеели заедно с баба й по майчина линия, която е на 80 години и е
сляпа с едното око, грижели се за нея, след катастрофата не можели да се
грижат за нея докато се възстановил баща й, доста лекари гледали ръката на
майка й, накрая след месец и нещо един лекар видял на едната рентгенова
снимка това парче кост, което се забива във вената и кърви в ръката и не
позволява да заздравее, направили преглед на триобразен скенер в П. и там се
видяло, че има голямо парче, което е забито в ръката, предложили операция,
операцията била направена в болницата в П.. Видно от показанията на
свидетелката А.Я.Х., сестра на ищеца, зълва на ищцата, разпитана също в
съдебното заседание на окръжния съд на 16.06.2022 г., свидетелката е медик,
има 40 години стаж в Образна диагностика, в болницата след ПТП направили
рентгенова снимка на ищцата, констатирани били тежка фрактура на ляво
рамо и тежка фрактура на втори лумбален прешлен, казали, че трябва да се
направи операция и на лумбалния прешлен, снаха й категорично отказала за
операция на втори лумбален прешлен, имобилизирали раменната става, в
Ортопедично отделение настанили ищцата на дървена дъска, защото при
фрактура на прешлен трябва да е неподвижна, там престояла около 3-4 дни,
всеки ден я уговаряли да я оперират, но тя отказала операция и на прешлена,
и на рамото, това било нейно лично решение, след това имобилизирали
раменната става с гипсова превръзка и казали, че за прешлена трябва да лежи
2 месеца неподвижно на дървена дъска, след третия ден се прибрали в къщи,
ищцата била неподвижна, след 20 дни започнала да прави декубидост,
свидетелката третирала раните й, през тези 50 дни викали линейки, за да
може с носилка с дървена дъска да отиде за следващите рентгенографии, за да
се проследи как зараства фрактурата, не се видяло обаче, че в лявата раменна
става има кост, която била извън обсега на рентгена, това се видяло едва при
томографията, тя наранявала меките тъкани и болката била непоносима, това
се видяло впоследствие след започване на раздвижването, 50 дни било
лечението в къщи, след това направили за две седмици раздвижване в къщи и
след това започнала рехабилитация в Спортния диспансер, болките били
непоносими, започнали аритмия и сърдечни проблеми, свързали се с лекар в
болницата в П. и той при томографията видял, че рамото не е зараснало както
19
трябва и трябва да се оперира, последвали три операции с пирони, с шайби,
но след операциите възстановяване няма, ръката стои неестествено, не може
да се вдига повече от нивото на гърдите, де факто ищцата вече не може да
ползва лявата си ръка, не може да шофира, защото не може да държи волана,
не може да готви, животът й станал ад, не само за нея, а за цялото семейство,
животът им коренно се променил, а те били едно спортно здраво семейство,
ищцата има 8 световни титли и олимпийска титла, в момента с брат й са една
руина, ищцата и сега сънува и изживява катастрофата, двамата ходели на
състезания за ветерани, наскоро поканили ищцата да награждава децата на
едно европейско състезание и тя не могла да ги награди, защото не може да
си вдигне ръцете, ищцата се разплакала, животът на двамата коренно се
променил, те не са тези, които били, и психически и физически, преди ходели
по 5-6 км., спортували, сега си стоят вкъщи, не искат да контактуват с никой.
Видно от заключението на съдебно-психиатричната експертиза,
изготвено на 7.06.2022 г. от вещото лице д-р Д.А. К., специалист психиатър,
прието в съдебното заседание на окръжния съд на 5.10.2022 г., ищцата като
пострадала при ПТП на 10.03.2020 г. е преживяла реакция на остър стрес,
непосредствено след ПТП тя е била в състояние на остър стрес от понесената
психическа и физическа травма, преминал в разстройство на адаптацията,
това състояние е продължило няколко месеца с интензивни периоди на
обостряне на ситуацията, свързана с поредица от оперативни интервенции,
непосредствено след процесното ПТП, бидейки в ограничено физическо
състояние, ищцата е изпитвала емоции от негативния регистър и невротични
симптоми, състоянието е съотносимо към преживяното и покрива клиничните
критерии на ПТСР, което възниква като закъснял и/или протрахиран отговор
към стресогенно събитие, към момента на експертизата повече от 2 години
след травмата са налице данни за настъпило ПТСР, тези изживявания водят
до промени във функционирането на три нива – личностово, трудово и
социално, променен е изцяло начинът на живот с ограничена физическа
активност, промяна в начина на поддържане на хигиена, стайлинг и др.,
ограничени контакти, принудителни пози дори и в домашна среда, и към
момента на експертизата ищцата изпитва значителна тревожност и като
пътник, клиничната динамика на емоционалните реакции на Г. са от реакция
на остър стрес се емоционална и волева дезорганизация към разстройство на
адаптацията с тревожно депресивно разстройство до ПТСР, налице е трайно
20
ограничаване на социалните контакти, налице е причинна връзка между
претърпяната травма при ПТП и емоционалното и психическо състояние на
Г., прогнозите за отзвучаване на психическата травма са индивидуални, при
ищцата са налице неблагоприятни фактори – коренна промяна в начина на
живот, активности, ангажименти, свързани със спортната кариера, възрастта и
взаимната индукция на състоянието със съпруга, остатъчното чувство за вина.
Установява се от горепосочените доказателства, че ищцата Г. (родена
на 7.12.1962 г.) към момента на ПТП на 10.03.2020 г. е била на 57 години и 3
месеца, получила е две тежки фрактури - раздробено счупване с разместване
на горния край на лява раменна кост в областта на рамото и счупване на
тялото на Л-2 (втори лумбален) прешлен, - както и травми на коремни органи
и на гръдния кош с охлузвания, престоят в болница след ПТП е бил 3 дни,
била е извършена репозиция на фрагментите на ляво рамо и е поставена
гипсова превръзка, лечението е продължило в дома при леглови режим на
твърд легло за месец и половина за гръбначната фрактура и носене на
гипсовата превръзка за 40 дни, търпяла е силни болки, поради които е
приемала обезболяващи лекарства, след сваляне на гипсовата превръзка
започва рехабилитация, поради силни болки и ограничени движения в лявата
раменна става постъпва в болница в П. на 7.05.2020 г., направена е на
8.05.2020 г. операция с открито наместване на фрагментите и фиксиране с
метални тела, престоят в болницата е 4 дни, след това провежда
рехабилитационни процедури, на 26.02.2021 г. постъпва отново в болницата в
гр. П. с оплаквания от затруднени движения в оперираната става, оперирана е
на 27.02.2021 г. за оперативно отстраняване на металните тела, престоят в
болницата е 4 дни. Ищцата не е претърпяла операция при постъпването си в
болница веднага след ПТП на 10.03.2020 г., впоследствие е претърпяла две
операции поради счупването на лявата раменна кост в областта на лявото
рамо, първата от които на 8.05.2020 г. Както се установява от показанията на
свидетелката Х., на ищцата е било предложено да се оперира веднага след
ПТП, на което тя е отказала, като вече впоследствие в процеса на
възстановяването поради липса на обичайно подобрение, въпреки
направените прегледи, едва към месец май на 2020 г. е установено, че има
кост, която е наранявала меките тъкани, поради което е направена операцията.
Няма следователно основания да се счита, че отказът на ищцата за
оперативно лечение към 10.03.2020 г. е бил неоснователен, защото тя не е
21
могло да се възстанови без операция и че именно той е причина тя да не може
да се възстанови в периода от 10.03.2020 г. до 8.05.2020 г., както и че затова
тя е търпяла болки и страдания в този период, които е могла да избегне.
Действително, логично е при направена операция на раменната кост още на
10.03.2020 г. възстановителният процес да започне още тогава, но в случая не
се нито твърди, нито установява на ищцата да е било указано тогава, че
възстановяването е невъзможно без операция, а вече след откриването на
причината да не настъпил надлежното възстановяване операцията е
направена на 8.05.2020 г. Затова както търпените поради увредата на рамото и
поради травмата на лумбалния прешлен от ищцата болки и страдания в
периода от 10.03.2020 г. до 8.05.2020 г., така и търпените от нея болки и
страдания след операцията на 8.05.2020 г. и впоследствие болки и страдания
се дължат не на поведение на ищцата, а те са пряка последица от
осъществения от виновния водач Х. Г. деликт. В периода, в който ищцата се е
възстановявала в дома си от счупването на тялото на Л-2 (втори лумбален)
прешлен, което представлява трайно затруднение на движенията на снагата за
период от 4-5 месеца, тъй като е била обездвижена на легло, тя не е могла да
се обслужва, нуждаела се е от чужда помощ за ежедневието си, това е довело
до невъзможност за движение, отслабване на силата на краката, рани,
причинило е тежки неудобства, болки и притеснения. Въпреки предприетите
две операции за фрактурата на лява раменна става, която представлява трайно
затруднение на движенията в тази област, това затруднение продължава и до
момента и е довело до ограничение на движенията, периодът на
възстановяване не е приключил в областта на лява раменна става и
опасенията за трайни последици за здравословното й състояние на тази става
са изключително големи, като вероятността е тези изменения в движенията да
останат и занапред. Понастоящем фрактурата на лява раменна става е
напълно зараснала, но ищцата продължава да изпитва болка по предната и
странична част на лява раменна става, а движенията на лявата й ръка са
ограничени, поради което е налице трайно затруднение на самообслужване с
тези ръка (обличане, събличане, домакински дейности). При ищцата не е
възстановен и няма да бъде възстановен обичайният начин на хранене, на
поддържане на външния вид, на спортуване, на социални контакти, на грижа
за дома и за възрастната й майка, тя не може да шофира, което предизвиква у
ищцата неудобство и това е причина тя да ограничава социалните си контакти
22
в тежка форма, като се затваря в стаята си и няма желание да контактува дори
с близки хора. От жизнен и енергичен човек, уважаван спортист, поддържащ
здравословен начин на живот, ищцата е принудена поради увреденото й от
ПТП здравословно състояние да промени в изключително негативен аспект
своя начин на живот, чието качество е значително и трайно влошено. Освен
че непосредствено след ПТП ищцата е била в състояние на остър стрес от
понесената психическа и физическа травма, преминал в разстройство на
адаптацията, което състояние е продължило няколко месеца с интензивни
периоди на обостряне на ситуацията, свързана с поредица от оперативни
интервенции, при ищцата е настъпило и ПТСР, което повече от 2 години след
травмата не е преодоляно. Тежките преживявания във физически и
психически аспект на ищцата са довели до трайни и необратими промени и
последици за нейното личностово и социално осъществяване. Общественото
разбиране за справедливост изисква тези тежки и продължителни страдания
да бъдат обезщетени надлежно, с определяне на обезщетението в по-висок
размер. Взимайки предвид характера на деянието и степента на вината
(нарушение на изисквания на ЗДвП от водач в пияно състояние при
управление на МПС, при което нарушение на правилата за движение поради
навлизане изцяло в лентата за насрещно движение е настъпил удар по вина на
този водач в насрещно движения се автомобил, в който като пътник е
пътувала ищцата Г., видно от констативния протокол за ПТП от 10.03.2020 г.
и от постановлението за прекратяване на наказателното производство от
30.12.2020 г., представени от ищците в копия с исковата молба, и е
причинено физическото увреждане на пострадалия ищец) на водача Х. Г. и
при отчитане на вида и степента на увреждането (причинени силни и трайни
физически болки и страдания, за дълъг период от време, две операции, трайно
и необратимо затруднение в движенията на лявата ръка, възстановяване на
движението на снагата), на активната възраст на пострадалата Г. (към
момента на ПТП на 57 години), последиците от деянието (силни болки,
сериозен физически и психически дискомфорт, значително влошаване на
начина и на качеството на живот на ищцата), апелативният съд сега също,
както окръжният съд, приема, че справедливият размер на обезвреда при
условията на чл. 52 от ЗЗД следва да се определи на сумата 90 000 лв., която
сума е съобразена и със социално-икономическата обстановка към 10.03.2020
г., когато минималната работна заплата в страната е била 610 лв., а лимитът
23
на отговорността на застрахователя по застраховката „Гражданска
отговорност“ съгласно чл. 492 от КЗ е бил в размер на 10 420 000 лв. за
неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите, като и с оглед на
икономическата конюнктура в страната няма основания да се приеме, че
обезщетението следва да бъде в нисък размер. Тъй като на ищцата преди
завеждането на иска вече е било изплатено обезщетение от ответника в
размер на 45 000 лв., то оставащата дължима сума е в размер на 45 000 лв.,
ищцата претендира за присъждане на 30 000 лв. и за толкова искът е уважен
от окръжния съд. Неоснователно е следователно заявеното оплакване във
въззивната жалба на ответното застрахователно дружество за определяне от
окръжния съд на завишен размер на обезщетението за претърпените от
ищцата Г. неимуществени вреди, съответно, неоснователно е заявеното в
жалбата искане обезщетение да не бъде присъждано, евентуавно, този размер
да бъде намален. Решението на окръжния съд в тази негова част е правилно и
следва да бъде потвърдено.
Установява се следователно, че подадената въззивна жалба е изцяло
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, а обжалваното
решение следва да бъде потвърдено във всички обжалвани негови части,
включително акцесорната относно разноските.
От адвокат И.Т. като пълномощник на ответниците по жалбата се
претендира за присъжда на възнаграждение по реда на чл. 38,ал.2 от ЗА за
защитата по жалбата на всеки от двамата ищци. Видно от представените в
съдебното заседание на апелативния съд на 22.02.2023 г. два броя
пълномощни и договори за правна помощ от 22.02.2023 г., адвокат Т.
осъществява защита във въззивното производство на всеки от ответниците по
жалбата при условията на чл. 38,ал.1,т.2 от ЗА. Изчислено съгласно чл.
38,ал.2 от ЗА във вр. с чл. 7,ал.2,т.2 от Наредба №1/9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед обжалването
на решението на окръжния съд с искане за отмяна в частта за присъдената на
ищеца Г. сума 7 000 лв., възнаграждението е в размер на 1 000 лв. Изчислено
съгласно чл. 38,ал.2 от ЗА във вр. с чл. 7,ал.2,т.4 от Наредба №1/9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед
обжалването на решението на окръжния съд с искане за отмяна в частта за
24
присъдената на ищцата Г. сума 30 000 лв., възнаграждението е в размер на 3
050 лв. Следва в полза на адвокат Т. и в тежест на жалбоподателя Г.ф.-гр.С.
да се присъди така изчисленото адвокатско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 345/1.11.2022 г. по т.д. № 599/2021 г. на
ОС-П., поправено относно ЯФГ с решение № 384/23.11.2022 г., В
ОБЖАЛВАНИТЕ НЕГОВИ ЧАСТИ, с които фондът е осъден да заплати на Г.
Я. Г. сумата 7000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, нанесени при
ПТП, настъпило на 10.03.2020г. по път ***-*** гр. П. - гр.П. на километър 30,
след отбивката за с. З., причинено от Х. Г. Г. при управление на МПС л.а.
„А.“ с рег. №**********, с концентрация на алкохол в кръвта 2.17 промила,
без застраховка „Гражданска отговорност на автомобилисти“, ведно с
обезщетение за забавено плащане на главниците в размер на законната лихва
върху нея от 14.07.2021г. до изплащане на сумата, както и да заплати на М. С.
Г. сумата 30 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, нанесени при
ПТП, настъпило на 10.03.2020г. по път ***-*** гр. П. - гр.П. на километър 30,
след отбивката за с. З., причинено от Х. Г. Г. при управление на МПС л.а.
„А.“ с рег. №**********, с концентрация на алкохол в кръвта 2.17 промила,
без застраховка „Гражданска отговорност на автомобилисти“, ведно с
обезщетение за забавено плащане на главниците в размер на законната лихва
върху нея от 14.07.2021г. до изплащане на сумата, ОСЪДЕН Е Г.ф.-гр.С. да
заплати на адвокат Г. З. Д. сумата 1 430 лв.-възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство на М. С. Г., осъден е Г.ф.-гр.С. да
заплати на адвокат Г. З. Д. сумата 662,06 лв.-възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство на Г. Я. Г., осъден е Г.ф.-гр.С. да
заплати за ОС-П. сумата 1480 лв. за ДТ и сумата 752,08 лв. за направени
разноски.
ОСЪЖДА Г.ф.-гр.С., ул.“Г.И."*, ет.*, БУЛСТАТ ********* да заплати
на адвокат И.П. Т. от АК-С. с адрес гр. С., ул.“Л.К."** сумата 1 000 лв. –
адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38,ал.2 от ЗА, дължимо за
защитата, осъществена от него на Г. Я. Г. като ответник по подадената от
фонда въззивна жалба.
25
ОСЪЖДА Г.ф.-гр.С., ул.“Г.И."*, ет.*, БУЛСТАТ ********* да заплати
на адвокат И.П. Т. от АК-С. с адрес гр. С., ул.“Л.К."** сумата 3 050 лв. –
адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38,ал.2 от ЗА, дължимо за
защитата, осъществена от него на М. С. Г. като ответник по подадената от
фонда въззивна жалба.
Настоящото решение е постановено при участието на Г. Х. Г., ЕГН
********** от гр.П., бул.“И."**, ет.*, ап.* като трето лице-помагач на
ответника по спора Г.ф.-гр.С. по предявените срещу него от ищците Г. Я. Г. и
М. С. Г. искове с правно основание чл. 558,ал.5 във вр. с чл. 557,ал.1,т.2,б.“а“
от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред
Върховния касационен съд – гр. С. с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
26