Р Е Ш Е Н И Е
22.12.2017 г.,град Пазарджик
В
И М Е
Т О Н А Н
А Р О
Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ІХ граждански състав на двадесет и девети ноември две хиляди и
седемнадесета година в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЙА ПОПОВА
СЕКРЕТАР:Иванка Панчева
Като разгледа докладваното от
Районен съдия Попова
Гражданско дело № 49 по описа за
2017 година.
Производството
е по реда на чл.422 от ГПК.
Предявен е иск от ТП ДГС БЕЛОВО, ЕИК 2016275060352, със седалище
и адрес на управление: гр.Белово, ул."Юндола" №20, представлявано от
Директора инж.Х.Д., чрез адвокат Л.Г. ***, съдебен адрес:***, партер, офис 3,
тел.: ********** против: М.Г.З., ЕГН **********, с адрес:
***.
Твърди се в исковата молба, че М.Г.З.
е заемал длъжността директор на Териториално поделение Държавно горско
стопанство „Белово" /ТП ДГС/, съгласно Договор за управление № КУ-
217/17.06.2010г, сключен с Изпълнителна агенция по горите /ИАГ/ и Договор за
управление № 3/08.07.2011г., сключен с Югозападно държавно предприятие /ЮЗДП/
гр.Благоевград. Договорът за управление е прекратен със Заповед №6 от
11.08.2011г.
Съгласно чл.16 от Договор за
управление № КУ 217/17.06.2010г, инж.М.З. е бил длъжен да внесе като физическо
лице в полза на ИАГ гаранция за качествено изпълнение на възложената работа в
размер на месечното му възнаграждение. М.З. не бил внесъл като физическо лице
сумата в размер 1 130.00 лв., дължима от същия на основание чл.16 от Договор за
управление № КУ 217/17.06.2010г., като гаранция по изпълнението на сключения
между него и Изпълнителна агенция по горите Договор за управление, а е
разпоредил в качеството си на Директор, сумата в размер 1 130.00 лв. да бъде
внесена от
касата на Държавното горско стопанство по сметката на
Изпълнителна агенция по горите. Видно от справки по хронология за периода
януари - юли 2011г., З. бил възстановил в касата на ДГС „Белово" сума в
размер на 600 лв. и за периода юли - декември сума в размер на 308.11 лв., или
общо е възстановил в касата на стопанството сума в размер на 930.11 лв. До
настоящия момент в касата на стопанството не бил възстановен от М.З. остатък от
сумата в размер на 221.89 лв., от общо внесената от
стопанството сума по сметка на ИАГ в размер на 1 130.00 лв.
В периода, в който е заемал
длъжността директор в ТП ДГС „Белово", М.З. бил разполагал със служебен
телефон. Разговорите от служебния телефон са били ограничени с определен лимит,
съгласно Заповед №227/21.03.2012г. на Директора на ЮЗДП. Съгласно т.З от
Заповедта, при превишаване на месечния лимит на служебния телефон всеки
служител в ТП ДГС „Белово", който е разполагал със служебен телефон,
включително и директора е възстановявал в касата на горското стопанство сумата,
изговорена над утвърдения
лимит. Съгласно цитираната Заповед, утвърдения лимит на служебния
телефон на директора инж. М.З. бил в размер на 50 лв. месечно. От
изготвената справка по хронология за периода януари - декември 2012г., било
видно, че З. не бил възстановил в касата на Държавното горско стопанство,
извършения от него преразход за превишен лимит на служебен телефон за
периодите: месец януари 2012г. в размер на 86.39лв.; месец февруари 2012г. в
размер на 51.62 лв.; месец март 2012г. в размер на 154.57 лв.; месец април
2012г. в размер на 179.62 лв.; месец май 2012г. в размер на 92.11 лв. или общо
в размер на 416.71 лв. До настоящия момент сумата общо в размер на 416.71 лв., като
извършен преразход от М.З., в резултат на превишен месечен лимит на служебен
телефон не била възстановена в касата на Държавното горско стопанство.
Твърди се, че М.З., в качеството
си на директор на ТП ДГС „Белово" бил наредил да бъдат фактурирани дърва
за огрев, за което е съставена фактура №**********/05.11.2010г. за сумата от 649.50 лв.
Фактурираните дърва за огрев не са били платени в касата на Държавното горско
стопанство. В резултат на незаконосъобразното разпореждане на директора инж.М.З.
са били фактурирани и предадени, но не платени в касата на Държавното горско
стопанство, дърва за огрев по фактура №**********/05.11.2010г., поради което
била причинена вреда на стопанството в размер на 649.50 лв. Сумата в
размер на 649.50 лв.,
която не е била внесена в касата на Държавното горско стопанство, била отразена
като задължение на инж. З., видно от справка с натрупване за периода
януари-октомври 2012г.
М.Г.З. е бил поканен доброволно
да внесе дължимите суми в държавното горско стопанство, но същия не бил
възстановил горепосочените суми.
Твърди се, че задълженията били
установени в резултат на извършена проверка от ЮЗДП гр.Благоевград и съставен
Одитен доклад за периода от 01.10.2012г. до 30.10.2015г., съответно описано в
констатации на страница 26 от доклада.
Поради неизпълнение на
задължението от М.Г.З., било подадено Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.дело №3947/2016г. по
описа на Районен съд Пазарджик. Съдът е издал заповед за изпълнение на парично
задължение от 16.11.2016г., срещу която длъжникът е депозирал възражение в
срока по чл.414 от ГПК, поради което бил възникнал правен интерес от
предявяването на настоящия установителен иск.
Оформен е петитум,
съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че М.Г.З. с ЕГН **********
***16275060352, със седалище и адрес на управление: гр.Белово,
ул."Юндола" №20, представлявано от Директора инж.Х.Д., сумата общо в
размер на 1 288.10 лв., съответно сума в размер на 221.89 лв.
- не възстановена в касата на Държавното горско стопанство, представляваща
гаранция за изпълнение на Договор за управление № КУ 217/17.06.2010г, сума в
размер на 416.71
лв. - не възстановена в касата на Държавното горско стопанство сума, в резултат
на извършен преразход за превишен лимит на служебен телефон, сума в размер на 649.50 лв. - като
извършен разход по нареждане на директора, но не внесена в касата на Държавното
горско стопанство, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението съда до окончателното изплащане на сумата,
Претендират се
сторените по исковото и заповедното производство разноски.
Представени са
писмени доказателства по опис.
В едномесечния срок за отговор по чл. 131 от ГПК е депозиран такъв от страна на ответника, в който отговор се твърди, че предявените искове са процесуално недопустими, тъй като от представените от ищеца Договор за управление КУ - 217 от 17.06.2010 г. и Договор за управление № 3 от 11.07.2011 г. страни по същите не се явявало ТП ДГС Белово. Договор за управление КУ - 217 от 17.06.2010 г. бил сключен между ответника и Изпълнителна агенция по горите, представлявано от изпълнителния директор на ИАГ, а Договор за управление № 3 от 11.07.2011 г. бил сключен между ответника и „Югозападно държавно предприятие", представлявано от Директора на предприятието. В случая исковете против ответника били предявени във връзка с твърдени дължими плащания, свързани с изпълнение на цитираните договори за управление. На лице била липса на активна процесуална легитимация за ТП ДГС Белово, тъй като същото предприятие не била страна по цитираните договори за управление.
Твърди се също, че предявените от ищеца искове са неоснователни и недоказани, като по основание, така и по и размер, тъй като при предявен иск по чл. 422, ал.1 от ГПК, предмет на установяване и признаване по исков ред щяло да бъде заявеното и обективирано в заповедта за изпълнение право, и ако това право съществувало, то следвало да бъде установено от съдебното решение. Искът, който заявителят в заповедното производство по чл. 410 от ГПК бил предявил при направено възражение от страна на длъжника по реда на чл. 414 от ГПК бил с установителен характер. Целта на предявяване на иск при подадено възражение в срок от длъжника, била да установи наличието на вземането, обстоятелствата по възникването му, обективирани като твърдения в заповедното производство. Неоснователни и недоказани били твърденията на ищеца, инкорпорирани в исковата молба с оглед действителното и правно положение в случая.
Твърди се, че в настоящият случай между страните бил сключен договорът за възлагане на управление, който не бил вид трудов договор, а договор на гражданското право, чиято основна цел била да уреди отношенията между дружеството, от една страна, и неговия управител, от друга. Гражданскоправният му характер налагало по отношение на него да се прилагат гражданските закони и преди всичко Законът за задълженията и договорите (ЗЗД). Съгласно разпоредбата на чл. 288 от Търговския закон, за неуредените положения за търговските сделки се прилагали разпоредбите на гражданското законодателство, като в тази връзка съгласно общото законово правило на чл. 111, б. „б" и „в" от ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасявали вземания за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор, като и вземания за наем, за лихви и за други периодични плащания. Съгласно цитираната от ищеца клауза на чл. 16 от Договора за управление от 17.06.2010 г., директорът внасял в полза на ИАГ гаранция за качествено изпълнение на настоящия договор в размер на месечното му възнаграждение. Сумата се внасяла в срок до 3 / три/ месеца от подписване на настоящия договор. Съгласно общото правило на чл. 114, ал.1 от ЗЗД, давността започвала да тече от момента на изискуемост на вземането и това бил денят на падежа на задължението, ако такъв е уговорен. Когато изрична уговорка в посочения смисъл липсвала, чл. 114, ал.2 от ЗЗД предписвал, че погасителната давност започва да тече от деня на възникване на задължението. Договорът за управление с ответника бил сключен на 17.06.2010 г. и изискуемостта на задължението за плащане на процесната гаранция била възникнала на 17.09.2010 г. С оглед обезщетителния характер на гаранцията задължението следвало да се счита погасено по давност с изтичане на три годишен срок от настъпване на изискуемостта-т.е. 17.09.2014 г. В случай, че се приемело, че са били налице обстоятелствата за прилагане на нормата на чл. 115, ал.1, б. „г" от ЗЗД, и давността е била спряна докато ответникът е разполагал с правомощия по управление на ТП ДГС Белово, гр. Белово, то давностният срок според ответника е започнал да тече от датата на освобождаването му, т.е от подписването на нов договор за управление с друго лице, а именно „Югозападно държавно предприятие", ЕИК ********* от 11.07.2011 г. Задължението следвало да се счита погасено по давност с изтичане на три годишен срок от настъпване на изискуемостта – от 11.07.2014 г.
По отношение на претенцията за законна лихва, се твърди, че също е погасена по давност, както на основание на акцесорния характер на претенцията спрямо главния иск, така и съобразно обстоятелството, че законодателят е предвидил друг по- кратък срок за погасяване, а именно тригодишен съгласно чл.111б."в" от ЗЗД.
В отговора се оспорва по основание и размер претендираната сума от ищеца и се твърди, че предявеният иск е неоснователен и недоказан тъй като правоотношението, което възниквало по договор за управление на търговско дружество не е трудово, а имало мандатен характер и се регламентирало от нормите на гражданското и търговското право. За претендиране на сумите, съставляващи твърдян превишен лимит за служебен телефон следвало да е налице правно основание за възникването им. В случая нямало наличие на правно основание за възникване на задължение за заплащане на посочените от ищеца суми. Представената от ищеца заповед № 227 от 21.03.2012 г. на Директора на Югозападното държавно предприятие не следвало да се счита за валидно основание, тъй като същата била издадена 7 месеца след прекратяване на облигационните отношения между ответника и Югозападното държавно предприятие, освен това заповедта не била сведена до знанието и сведението на ответника поради липсата на длъжностното качество „Директор" за него.
Твърди се също, че ищцовата претенция не била индивидуализирана по основание и размер, нямало данни за обстоятелствата, чия собственост е телефонният номер, от който са възникнали претендиралите задължения, периода за възникването им, както и данни за отговорността на оветника за заплащане на претендираните суми. Поради липсата на данни в заповедта за изпълнение, както и в исковата молба, не била възможна пълна индивидуализация на вземането от гледна точка на основанието за възникването му и периода, за който се отнасят. Също така вземането не било индивидуализирано до степен, която позволява на длъжника да се информира без затруднения, както за основанието, от което то произтичало, така и за твърдения от заявителя негов размер.
Твърдените задължения за надвишен лимит следвало еднозначно да се определят като задължения за периодични плащания, с оглед характера на задълженията за ползване на служебен телефон като ежемесечни. Неиндивидуализирани по основание и размер, задълженията за надвишен лимит също следвало да се считат погасени по давност, като в случая задължения за: месец януари 2012 г. в размер на 86,39 лв. през месец януари 2015 г.; месец февруари 2012 г. в размер на 51,62 лв. през месец февруари 2015 г.; месец март 2012 г. в размер на 154,57 лв. през месец март 2015 г.; месец април 2012 г. в размер на 179,62 лв. през месец април 2015 г.; месец май 2012 г. в размер на 92,11 лв. през месец май 2015 г. Ищцовата претенция била предявена с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение с вх. № 23895 от 10.11.2016 г. и образуваното ЧГД 3947/2016 г. т.е. след изтичане на давностния срок.
По отношение на претенцията за законна лихва, също се твърди, че е погасена по давност, както на основание на акцесорния характер на претенцията спрямо главния иск, така и съобразно обстоятелството, че законодателят е предвидил друг по- кратък срок за погасяване, а именно тригодишен съгласно чл.111б."в"от ЗЗД.
Заявява се, че изложените фактически и правни доводи следвало да се считат като изрично възражение за погасяване по давност на твърдяното задължение на ответника, както за главница, така и за лихва.
Неоснователен и недоказан бил предявеният иск за сумата от 649,50 лв. дърва за огрев, за което е съставена фактура № ********** от 05.11.2010 г., тъй като от представената към исковата молба фактура № ********** от 05.11.2010 г. било видно, че същата е издадена от ДГС Белово, като не било посочено лицето, което следвало да е получило твърдяната доставка на дърва.
Твърди се, че и този иск бил погасен по давност, с оглед на което се моли съдът да приеме изразеното в отговора по чл. 131 от ГПК становище за възражение за давност. По отношение на претенцията за законна лихва - същата била погасена по давност, както на основание на акцесорния характер на претенцията спрямо главния иск, така и съобразно обстоятелството, че законодателят е предвидил друг по- кратък срок за погасяване, а именно тригодишен съгласно чл.111б."в" от ЗЗД.
Изложените фактически и правни доводи следва да се считат като изрично възражение за погасяване по давност на твърдялото задължение на ответника, както за главница, така и за лихва.
Претендират се сторените по делото разноски.
Представени са писмени доказателства по опис.
В
проведеното съдебно заседание - за ищцовото дружество не се явява законов
представител. За него се явява процесуалният му представител юрк. И..
Ответникът М.З., редовно призован
- не се явява. За него се явява процесуалният му представител – адв.
С.
Районният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в
молбата, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и
в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК,прие за
установено следното:
На първо място неоснователно е възражението на процесуалният представител на ответника, че предявените искове са процесуално недопустими, тъй като от представените от ищеца Договор за управление КУ - 217 от 17.06.2010 г. и Договор за управление № 3 от 11.07.2011г. страни по същите не се явява ТП ДГС Белово. Договор за управление КУ - 217 от 17.06.2010г. е сключен между ответника и Изпълнителна агенция по горите, представлявано от изпълнителния директор на ИАГ, а Договор за управление № 3 от 11.07.2011г. е сключен между ответника и „Югозападно държавно предприятие", представлявано от Директора на предприятието и в тази връзка е на лице липса на активна процесуална легитимация за ТП ДГС Белово, тъй като съгласно чл. 174, ал.1, т.5 от ЗГ териториалните поделения водят от свое име и за своя сметка съдебни и арбитражни дела. В този смисъл, ТП“ДГС Белово“ като териториално поделение на образуваното по реда на чл. 163 от Закона за горите “Югозападно държавно предприятие“-Благоевград, въпреки че е неперсонифицирано образувание, има специална процесуална правоспособност по силата на закона, легитимираща го от свое име и за своя сметка да води съдебни дела, съответно и да предяви иск, с който съдът е сезиран, поради което има качеството на надлежна страна в производството.
Установено е, че ответникът по делото - М.Г.З. е заемал
длъжността директор на Териториално поделение Държавно горско стопанство
„Белово", съгласно Договор за управление № КУ-217/17.06.2010г, сключен с
Изпълнителна агенция по горите и Договор за управление № 3/08.07.2011г.,
сключен с Югозападно държавно предприятие /ЮЗДП/ гр.Благоевград. Договорът за
управление е прекратен със Заповед №6 от 11.08.2011г.
Правоотношението, което възниква по договор за управление
на търговско дружество не е трудово, и по отношение на него се прилага Законът
за задълженията и договорите. В конкретния случай, за да се търси отговорност от ответника в качеството
му на заемал длъжността - директор на Териториално поделение
Държавно горско стопанство „Белово", следва
да е налице извършена
проверка, приключила с одитен доклад, в който да са констатирани причинени
действия или бездействия от директора на горското стопанство вреди на
предприятието, както причинната връзка между вредите и поведението на директора
на ТП.
Съгласно чл.16 от Договор за управление № КУ
217/17.06.20Юг, ответника М.З. е длъжен
да внесе като физическо лице в полза на ИАГ гаранция за
качествено изпълнение на възложената работа в размер на месечното му
възнаграждение. Въпреки това същият не е внесъл като физическо лице сумата
в размер 1 130.00 лв., дължима от него на основание чл.16 от Договор за
управление № КУ 217/17.06.2010г., като гаранция по изпълнението на сключения
между него и Изпълнителна агенция по горите Договор за управление.
Ответника, в качеството си на директор, и на лице, което съгласно чл.12 от договора за
управление единствено има право да управлява и да се разпорежда с финансовите
средства на повереното му за управление държавно горско стопанство, с оглед на
тези си правомощия, последният е наредил сумата в размер 1 130.00 лв.
да бъде внесена от касата на Държавното горско стопанство по сметката на Изпълнителна агенция по
горите като гаранция по изпълнението на сключения между него и Изпълнителна
агенция по горите Договор за управление, което е в нарушение на чл.16 от
Договора за управление.
Това обстоятелство се установява от приетото по делото
като писмено доказателство Платежно нареждане от 07.02.2011г.. от което е
видно, че същото е подписано за наредител от М.З. в качеството му на
директор и от главния счетоводител, като в основанието за плащане
е вписано: гаранция по ДУ № КУ-217 ОТ 17.06.2010г.". като задължено лице „инж.
М.З."***. С оглед на тези данни неоснователно е възражението на
ответника, че не е представено доказателство за наличие на
разпореждане от страна на директора за сумата от 1 130.00 лв. да бъде внесена
от касата на ДГС Белово по сметка на ИАГ, както и че същата сума да
представлява плащане на гаранция за изпълнение по смисъла на чл.16 от договора.
От приложените по делото Справки по хронология, издадени
от ТП ДГС Белово е видно, че за периода февруари - юли 2011г., З. е възстановил
в касата на стопанството по „платежно" на „гаранция по ДУ № КУ-217 от
17.06.2010г.", чрез лични удръжки в размер на 100.00
лв. за всеки месец сума общо в размер на 600 лв.; възстановил е в касата на
стопанството за периода юли - декември сума в размер на 308.11 лв., или общо е
възстановил в касата на ДГС „Белово" сума в размер на 930.11 лв. Т.е на
лице са данни, че ответникът е възстановил част от внесената от касата на
стопанството сума по сметката на ИАГ в размер на 930.11лв, като е останал не
възстановен остатък от сумата в размер на 221.89 лв. Безспорно е, че тази сума представлява плащане на гаранция за
изпълнение по смисъла на чл.16 от сключеният договор за управление.
Неоснователно е възражението на ответника, че по делото
няма данни чия собственост е телефонният номер, от който са възникнали
претендираните задължения, периода за възникването им, пълна индивидуализация
на вземането, както и данни за отговорността на същия за заплащане на
претендираните суми.
Видно от приложената по делото Заповед №227/21.03.2012г.
на принципала - възложител по договора за управление - Директора на ЮЗДП, е че
в същата е посочен какъв е размера на утвърдения лимит на служебния телефон на
директора на ТП ДГС Белово, каквато длъжност през процесният период е заемана
от ответника, а именно утвърден лимит за служебен телефон в размер на 50 лв.
месечно. Съгласно т.З от Заповедта, при превишаване на месечния лимит на
служебния телефон всеки служител в ТП ДГС „Белово", включително и
директора, който е разполагал със служебен телефон, е бил длъжен да възстанови
в касата на горското стопанство сумата, изговорена над утвърдения лимит.
От писмено доказателство - Справка по хронология за периода
януари - декември 2012г. е видно, че ответника не е възстановил в
касата на Държавното горско стопанство, извършения от него преразход за
превишен лимит на служебен телефон за периодите: месец януари 2012г. в размер
на 86.39лв.; месец февруари 2012г. в размер на 51.62 лв.; месец март 2012г. в
размер на 154.57 лв.; месец април 2012г. в размер на 179.62 лв.; месец май
2012г. в размер на 92.11 лв. или общо в размер на 416.71 лв.
По нареждане на ответника, в качеството му на директор
на стопанството е съставена фактура
№**********/05.11.2010г. за сумата от 649.50 лв., без сумата за фактурираните дърва
за огрев да е платена в касата на Държавното горско стопанство.
От справка с натрупване за периода януари-октомври 2012г. е видно, че сумата в
размер на 649.50
лв., която не е внесена в касата на Държавното горско стопанство, е отразена
като задължение на ответника З., тъй като единствено същият в качеството си на
Директор и съгласно чл.12 от договора управлява и стопанисва имуществото на
повереното му за управление държавно горско стопанство. В този смисъл е
неоснователно възражението на процесуалния представител на ответника, че същият
не е страна по договора за продажба.
Задълженията са установени в резултат на извършена
проверка от ЮЗДП гр.Благоевград и съставен Одитен доклад за периода от
01.10.2012г до 30.10.2015г. /лист 32,33,34 от делото/, съответно
описани в констатации - страница 26 от доклада. В одитният доклад са дадени
препоръки за предприемане на действия по събирането на сумата.
Ответникът е поканен доброволно да внесе дължимите суми в
държавното горско стопанство, но същия не е сторил това.
От заключението на приетата по делото СИЕ се установява,
че в касата на ищеца - ТП ДГС Белово НЕ Е възстановена от ответника сумата от
1288.10 лв. за:221.89 лв. - гаранция за изпълнение на Договор за
управление, 416.71 лв. - превишен лимит на служебен телефон и 649.50 лв. - по
фактура 2456/05.11.10 за дърва за огрев.
Анализирайки всички доказателства по делото съдът прие,
че е безспорно доказано в настоящото съдебно производство е, че ответникът З.,
в качеството си на директор е наредил,
сумата в размер 1 130.00 лв. да бъде внесена от касата на Държавното горско
стопанство по сметката на Изпълнителна агенция по горите като гаранция по
изпълнението на сключения между него и Изпълнителна агенция по горите Договор
за управление, което е в нарушение на чл.16 от Договора за управление. Безспорно
е, че до настоящия момент в касата на стопанството не е възстановен от
ответника остатък от сумата в размер на 221.89лв., от общо внесената от
стопанството сума по сметка на ИАГ в размер на 1 130.00 лв. Безспорно
установено е също, че ответникът не е възстановил в касата на Държавното горско стопанство, извършения
от него преразход за превишен лимит на служебен телефон за
периодите: месец януари 2012г. в размер на 86.39лв.; месец февруари 2012г. в
размер на 51.62 лв.; месец март 2012г. в размер на 154.57 лв.; месец април 2012г.
в размер на 179.62 лв.; месец май 2012г. в размер на 92.11 лв. или общо в
размер на 416.71 лв. Установено е по делото, че ответникът е наредил да бъде съставена фактура №**********/05.11.2010г.
за сумата от 649.50 лв., без сумата за фактурираните дърва за огрев
да е била внесена в касата на Държавното горско стопанство, с което е нанесена вреда на същото в посочения
размер. С одитен
доклад, за извършена проверка в
ТП ДГС Белово за периода от 01.10.2012г до 30.10.2015г., е установено, че със
сумата общо в размер на 1 288.10 лв. е причинена вреда на стопанството по вина на бившия директор –
ответника инж.М.З.. Тази вреда се намира в пряка
причинно-следствена връзка с поведението на ответника З. и по-конкретно с неизпълнение на
задълженията, визирани в чл.12, т.1 и
т.2 от Договор за управление № 43/11.08.2011г.
В чл.18 от
процесния Договор за управление е вписано, че: „Когато размерът на причинените
вреди надхвърля размера на неустойката, реда за реализиране на отговорност,
както и споровете, се уреждат по реда на действащото законодателство",
като тази клауза е с цел допълнително реализиране на отговорност при
неизпълнение, какъвто е и настоящия случай.
Съгласно чл.84, ал.2 от ЗЗД, когато няма определен ден за
изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора,
поради което съдът приема, че давността е започнала да тече от деня на Поканата. В тази връзка,
неоснователно е възражението на ответната страна за изтекла погасителна давност
по предявените искове.
С оглед на гореизложеното съдът счете, че по делото се
доказа по безспорен начин основателността на предявеният иск, поради което приема
за установено, че М.Г.З. с ЕГН ********** *** дължи на ТП ДГС БЕЛОВО, ЕИК
2016275060352, със седалище и адрес на управление: гр.Белово,
ул."Юндола" №20, представлявано от Директора, сумата общо в размер на
1 288.10 лв., съответно сума в размер на 221.89лв. - не възстановена в касата
на Държавното горско стопанство, представляваща гаранция за изпълнение на
Договор за управление № КУ 217/17.06.2010г, сума в размер на 416.71 лв. - не
възстановена в касата на Държавното горско стопанство сума, в резултат на
извършен преразход за превишен лимит на служебен телефон, сума в размер на 649.50 лв. -
извършен разход по нареждане на директора, но не внесен в касата на Държавното
горско стопанство, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 10.11.2016г. до окончателното
изплащане на сумата.
По разноските в производството по
чл.410 от ГПК.
В
исковата молба е оформена надлежна претенция за направените разноски в производството
по реда на чл.410 от ГПК, които са за сумата от 26.00 лева - разноски по делото
за внесена държавна такса и 300.00лв. адвокатско възнаграждение.
Съобразно ТР № 4/18.06.2014г. на
ВКС по тълк.д. №4/2013г. на ОСГТК т.12- „Приетото разрешение в т.10в,че
присъдените със заповедта за изпълнение разноски за заповедното производство не
се включват в предмета на установителния иск по чл.415 ал.1 или по чл.422 от ГПК, а представляват законна последица от уважаването респ. отхвърлянето на
иска,предпоставя правомощието на съда в исковото производство да разпредели
отговорността за разноските по издаване заповедта за изпълнение“- което
означава,че във всички случаи исковият съд дължи произнасяне по
разноските,независимо дали са поискани или не.
Пак съобр. ТР №4/18.06.2014г. на
ВКС по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК т.12 Съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство,включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за
изпълнение. Поради така приетото в т.12 съдът следва, дори да не са
претендирани от страната, служебно да с произнесе с осъдителен диспозитив по
отношение на дължимостта на разноските.
Предвид на изложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сторените по заповедното производство по ч.гр.д. №3947/2016г по описа на РС
Пазарджик разноски в размер на 26.00лв.ДТ
и 300.00лв. адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторени по делото разноски, посочени
в представеният списък по реда на чл. 80 от ГПК в размер на 26.00 лева ДТ – внесена по исковото
производство, сумата в размер на 300лв., представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение и сумата от 160.00лв., представляваща внесен депозит за вещо
лице.
Ответникът следва да бъде осъден
да доплати ДТ в размер на 24лв. по сметка на РС Пазарджик, предвид на факта, че
минималната такса за завеждане на исковото производство в настоящият случай е в
размер на 50лв.
Воден от
горното Пазарджишкият Районен съд,
Р Е
Ш И:
Пo иска на ТП ДГС БЕЛОВО, ЕИК 2016275060352,
със седалище и адрес на управление: гр.Белово, ул."Юндола" №20,
представлявано от Директора инж.Х.Д., чрез адвокат Л.Г. ***, съдебен адрес:***, партер, офис 3 срещу М.Г.З.,
ЕГН **********, с адрес: ***. приема за
установено, че М.Г.З., ЕГН **********,***16275060352,
сумата общо в размер на 1 288.10 лв.,
съответно: сума в размер на 221.89лв. - не възстановена в касата на Държавното горско стопанство,
представляваща гаранция за изпълнение на Договор за управление № КУ
217/17.06.2010г, сума в размер на 416.71лв. - не възстановена в
касата на Държавното горско стопанство сума, в резултат на извършен преразход
за превишен лимит на служебен телефон, сума в размер на 649.50лв. - като извършен разход по нареждане
на директора, но не внесена в касата на Държавното горско стопанство, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 10.11.2016г.до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА М.Г.З., ЕГН **********, с адрес: ***.да
заплати на ТП ДГС БЕЛОВО, ЕИК 2016275060352, със седалище и адрес на
управление: гр.Белово, ул."Юндола" №20, представлявано от Директора
инж.Х.Д. сторените разноски по ч.гр.д. №3947/2016г по описа на РС Пазарджик в
размер на 26.00лв.ДТ и 300.00лв.
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА М.Г.З.,
ЕГН **********, с адрес: ***. да заплати на ТП ДГС БЕЛОВО, ЕИК 2016275060352,
със седалище и адрес на управление: гр.Белово, ул."Юндола" №20,
представлявано от Директора инж. Х.Д. 26.00 лева ДТ – внесена по исковото
производство, сумата в размер на 300лв., представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение и сумата от 160.00лв., представляваща внесен депозит за вещо
лице.
ОСЪЖДА
М.Г.З., ЕГН **********, с адрес: ***.да заплати по сметка на РС Пазарджик
ДТ в размер на 24.00лв.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред ОС Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: