Р Е Ш Е Н И Е
№ 260000/ 03.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.ският апелативен съд, гражданска колегия, в открито
съдебно заседание на тринадесети март две хиляди двадесет и четвърта година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ПЕНЧЕВА
ТОДОР ХАДЖИЕВ
при секретаря Мила Тошева, като разгледа докладваното
от съдия Т. Хаджиев в. т. д. № 65 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 120/ 29.01.2020 г. на ВКС по т. д. № 3130/
2019 г., II т. о. е отменено Решение № 236/
27.07.2018 г., поправено с Решение № 249/ 13.08.2018 г. по в. т. д. № 260/ 2018
г. на АС – П., и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда за
събиране на нови доказателства.
Предмет на обжалване в настоящото
производство е Решение № 522/ 20.11.2017 г. по т. д. № 663/ 2015 г. на ОС – П.,
с което:
е признато за установено на основание чл. 422 от ГПК, че „П.П.” АД дължи на
„В.Б.” ЕООД сумата от 100 000 лв. като част
от общо 1 364 302, 87 лв. с ДДС, представляващи незаплатена част от
цената на заявените от купувача и
доставени от продавача тръби и конструкции за изпълнение на водостоци за проект
А-1 „М.” О. – К.А., Лот 1 „О. – Д.” от км.5+000 до км. 36+400 по Договор за
продажба от 26.01.2011 г. и Анекс №1 от 05.12.2012 г., за
която сума е издадена Заповед № 2798 за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК от 05.05.2015 г. по ч. гр. д. № 5169/2015
г. на ПРС, ведно със законната лихва върху сумата от 100 000 лв., считано от 30.04.2015 г. – датата на подаване на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение до
окончателното й плащане.
е осъдено „П.П.” АД да заплати на „В.Б.” ЕООД
сумата от 1 264 302, 87 лв., представляваща останалата част от
неплатена главница по Договор за продажба от 26.01.2011 г. и Анекс №
1 от 05.12.2012 г. в общ размер от 1 364 302, 87 лв. с ДДС, която
обща сума представлява незаплатена част от цената на всички заявени от Купувача
и доставени от продавача тръби и конструкции за изпълнение на водостоци за
проект А-1 „М.” О. – К.А., Лот 1 „О. – Д.” от км. 5+000 до км.
36+400, ведно със законната лихва върху сумата от 1 264
302, 87 лв., считано от 12.11.2015 г.
- датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане; сумата
103 284,12 лв. - разноски в настоящото производство, както и направените в
заповедното производство по ч. гр. д. № 5169/2015 г. на ПРС разноски в размер
на 2000 лв. – държавна такса и 2640 лв. – платено адвокатско възнаграждение.
С Решение № 180/ 04.04.2018 г. по т. д. № 663/ 2015 г. на ОС – П. е
поправено Решение № 522/ 20.11.2017 г.:
относно датата на сключване на
договора между „В.Б.” ЕООД и „П.П.“ АД,
която да се чете 26.01.2012 г. вместо 26.01.2011 г.;
и като постановява, че:
отхвърля като неоснователно възражение на „П.П.“ АД против „В.Б.” ЕООД за прихващане
вземането на „В.Б.” ЕООД със сумата от
377 665. 70 лв., представляваща договорна неустойка, дължима при наличие на
недостатъци на доставените стоки в размер на 30 % от стойността на всички
доставени на дружеството стоки в размер на 1 258 885, 68 лв.;
отхвърля като неоснователно възражение на „П.П.“ АД против „В.Б.” ЕООД за отбив от
дължимата цена в размер на 629 442, 84 лв. поради доставена му некачествена
стока;
отхвърля като неоснователно възражение на „П.П.“ АД против „В.Б.” ЕООД за прихващане
вземането на „В.Б.” ЕООД със сумата от
91 398 лв. - договорна неустойка, дължима поради забавено изпълнение от страна
на продавача по отношение на осъществените доставки на уговорените количества
тръби по поръчки с №********/26.09.2012 г., №********/13.08.2012 г., №********/23.08.2012 г., №********/25.09.2012 г., №********/26.09.2012 г., №********/03.10.2012 г., №********/29.10.2012 г.,
всички на обща стойност 304 662. 46 лв.
Против така
постановеното и поправено решение е подадена въззивна жалба от „Е.п.“ АД (след
промяна на наименованието на ответника „П.П.“ АД), който го обжалва с
оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност поради нарушение на
материалния и процесуалния закон с подробно развити доводи в тази насока.
При новото разглеждане на
делото въззивникът „Е.п.“ АД чрез пълномощниците си иска да се отмени обжалваното решение на ОС – П.
и да се уважат предявените възражения за прихващане и за отбив от цената.
Въззиваемият „В.Б.” ЕООД чрез пълномощника си
иска да се потвърди решението.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, констатира следното от фактическа и правна
страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради
което е допустима.
Между страните по делото е сключен Договор за продажба
от 26.01.2012 г., с който „В.Б.“ ЕООД като продавач се задължил да продава, а „П.П.“ АД като
купувач да придобива тръби и конструкции за изпълнение на водостоци за проект А-1 „М.” О. – К.А., Лот 1 „О. – Д.” от км.
5+000 до км. 36+400.
С Анекс № 1/ 05.12.2012 г. към договора за
продажба от 26.01.2012 г. „П.П.“ АД се задължил да заплати изцяло в срок най
– късно до 15.02.2013 г. незаплатената част от цената на всички заявени от
купувача до 15.10.2012 г. и частично доставени от продавача тръби и
конструкции, която незаплатена част от цената е в размер на 796 308 лв. с ДДС
по подадени от купувача заявки на обща стойност 996 039, 40 лв., както и най –
късно до 15.04.2013 г. цената на всички заявени от купувача след 15.10.2012 г.
тръби и конструкции в размер на 567 994, 01 лв.
Поради
неизпълнение на поетите задължения по заявление на продавача „В.Б.“ ЕООД по ч. гр. д. № 5169/ 2015 г. РС – П. е издал Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 05.05.2015 г. за
сумата от 100 000 лв. – неплатена главница,
представляваща част от признатото с Анекс № 1 от 05. 12.2012 г. с нотариална
заверка на подписите към договор за продажба от 26.01.2012 г. задължение на
обща стойност 1 363 302, 87 лв., представляваща незаплатена част от цената на
всички заявени от купувача „П.П.“ АД и доставени от „В.Б.“ ЕООД тръби и
конструкции за изпълнение на водостоци за проект А-1
„М.” О. – К.А., Лот 1 „О. – Д.” от км. 5+000 до км. 36+400, а по ч. гр. д. №
9846/ 2015 г. – заповед за останалата
част от сумата в размер на 1 264 302. 87 лв. ведно с изпълнителен лист за
посочените суми.
След подадено от длъжника „П.П.“ АД
възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК (ДВ бр. 59/ 2007 г.) кредиторът „В.Б.“ ЕООД е предявил против „Е.п.“ АД искове по чл.
415 ГПК:
1) частичен иск за сумата от 100 000 лв. - главница по
Договор за продажба от 26.01.2012 г. и Анекс № 1 от 26.01.2014 г. към него,
представляваща част от общата дължима сума от 1 364 302. 87 лв. за незаплатена
част от цената на всички заявени от ответника – купувач тръби и конструкции за
изпълнение на водостоци за проект А-1 „М.” О. – К.А.,
Лот 1 „О. – Д.” от км. 5+000 до км. 36+400, по който е образувано т. д. № 663/
2015 г. на ОС - П.;
2) частичен иск за сумата от 1 264 302, 87 лв. - главница по Договор за
продажба от 26.01.2012 г. и Анекс № 1 от 26.01.2014 г. към него, представляваща
част от общата дължима сума от 1 364 302. 87 лв. за незаплатена част от цената
на всички заявени от ответника – купувач тръби и конструкции за изпълнение на
водостоци за проект А-1 „М.” О. – К.А., Лот 1 „О. – Д.”
от км. 5+000 до км. 36+400, по който е образувано т. д. № 752/ 2015 г., които
са съединени за разглеждане в едно производство – т. д. № 663/ 2015 г.
Поради постановената по в. ч. гр. д. № 3081/ 2015 г. на ОС – П. отмяна на
издаденото по ч. гр. д. № 9846/ 2015 г. разпореждане за незабавно изпълнение и
на изпълнителния лист по молба на ищеца „В.Б.“ ЕООД с Определение № 1427/
07.07.2016 г. окръжният съд е допуснал
изменение на предявения установителен иск по чл. 415 ГПК за сумата от 1 264 302, 87 лв. в осъдителен.
В тази връзка следва да се отбележи, че
окръжният съд неправилно е допуснал поисканото от ищеца изменение на иска, тъй
като с отмяната на разпореждането за незабавно изпълнение отпада само
предварителната изпълнителна сила на заповедта за изпълнение. Заповедта за
изпълнение като изпълнително основание по чл. 404, т. 1 ГПК не е отменена, като
след влизане в сила на установителното решение за вземането по силата на чл.
416 ГПК (ДВ бр. 42/ 2009 г.) ще се снабди с изпълнителна сила. В изпълнение на
дадените с Определение № 214/ 16.05.2018 г. по в. т. д. № 260/ 2018 г. на АС – П.
указания ищецът „В.Б.“ ЕООД е отстранил констатираната нередовност на исковата
молба, като е посочил, че предявеният иск е установителен.
I.
По претенцията на „В.Б.“ ЕООД:
Предмет на предявените от „В.Б.“ ЕООД
искове е вземането му към купувача „Е.п.“ АД в размер на 1 364 302, 87 лв. за незаплатената цена на
доставените тръби и конструкции за изпълнение на водостоци за проект А-1 „М.” О. – К.А., Лот 1 „О. – Д.” от км. 5+000 до км.
36+400 по сключения между тях Договор за продажба от 26.01.2012 г. и Анекс от
05.12.2012 г.
Ответникът „Е.п.“ АД оспорва исковете с
възражение за пълно неизпълнение на договора поради недоставяне на заявените
тръби.
Настоящата
инстанция споделя напълно съображенията на окръжния съд да приеме, че заявените
от купувача „Е.п.“ АД тръби и конструкции са доставени от продавача. По делото са представени 139 двустранно
подписани приемо-предавателни протоколи, съставени в периода 08.01.2012 г. –
26.03.2014 г. за доставка на тръби и скоби, както и 56 фактури, издадени в
периода 16.05.2012 г. – 27.01.2014 г. на обща стойност 1 564 711 лв.
във връзка с направените доставки. Приета по делото е съдебно – счетоводна
експертиза (л. 1649, папка VI), според която процесните фактури са осчетоводени от ответника
като задължения към доставчици; стоките, предмет на доставените по издадените
от ищеца фактури и известия, са отразени в счетоводните регистри на ответника
като разходи за спомагателни материали и резервни части; фактурите са отразени
в дневниците за покупки по ЗДДС на ответното дружество, сумите по тях участват
в разчетите по Справки декларации за ЗДДС за съответните данъчни периоди;
ответникът е ползвал правото на приспадане на пълен данъчен кредит по същите,
което според съдебната практика представлява недвусмислено признание за
получаване на стоката. В
тази връзка следва да се отчете още, че според условията на договора стоките се
доставят на работна площадка на продавача в гр. Я., от където купувачът ги
транспортира до съответния обект на Лот 1 на АМ „М.“, като в представените
приемо – предавателни протоколи са посочени регистрационните номера на
изпратените от купувача товарни автомобили, на които тръбите са били
натоварени. По делото не е спорно, че купувачът не е имал друг доставчик на
тръби и конструкции за този обект, както и че по отношение на Лот 1 от
магистралата е издадено разрешение за ползване през 2015 г., което
удостоверява, че обектът е изграден в съответствие със строителните правила и
норми, а следователно и с предвидените по проект водостоци. Фактът, че тръбите
са доставени на купувача, се потвърждава и от водената между страните
кореспонденция за разсрочване на дължимата цена, с което ответникът фактически
признава посоченото обстоятелство (л. 487, папка II). Възражението, че процесните приемо –
предавателни протоколи не са подписани от легитимиран представител на ответното
дружество, не може да обоснове извод, че продавачът не е изпълнил задължението
си да предаде стоките на купувача.
Правилно първоинстанционният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 301 ТЗ, според която, когато едно лице действа от името на търговец без
представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се
противопостави веднага след узнаването, като в тази връзка, твърдението на
ответника, че е научил за приемо-предавателните протоколи и съответно за
приемането на доставените стоки едва с получаване на исковата молба, се
опровергава от собствените му изявления за разсрочване плащането на цената на
доставените тръби.
Що се отнася до стоката, получена с 3
приемо – предавателни протокола от 19.12.2012 г. от служител на „А.“ ЕООД
(Приложение № 103, 104 и 105 към исковата молба), като се има предвид, че
посоченото дружество е изпълнявало задачи по поръчка на купувача на обекта на
ЛОТ 1 на АМ „М.“, където е имало база (в този см. показанията на св. В.А. от с.
з. на 12.09.2016 г. – л. 1095, папка IV), както и че същата е вложена при строителството на
магистралата, посочените обстоятелства налагат извод, че продуктите по
посочените приемо – предавателни протоколи са предадени на купувача.
От заключението на приетата ССЕ
(Приложение 1, Таблица А и Б) е видно, че общата стойност на издадените фактури
възлиза на 1 650 461, 35 лв., като вещото лице сочи, че е налице голяма степен
на съвпадение на заявена, доставена и фактурирана стока. Единичните цени на
фактурираната стока отговарят на цената по направените поръчки. Налице е
минимална разлика в стойността на заявените и фактурирани стоки от 125, 44 лв.,
дължаща се на допуснати технически грешки в направените заявки.
Видно от заключението, направените
плащания са общо в размер на 316 956, 71 лв., от които 100 000 лв. са постъпили
по воденото принудително изпълнение въз основа на заповедта за изпълнение по ч.
гр. д. № 5169/ 2015 г. РС – П., които, обаче, съгласно т. 9 от ТР от 18.06.2014
г. по т. д. № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС не следва да се вземат предвид при установяване размера на претендираното
вземане. С предявените частични искове ищецът претендира пълния размер на
дължимата по Анекс № 1 от 05.12.2012 г. цена от 1 364 302, 87 лв., за която не
се установи да е платена от ответното дружество.
По
възраженията на ответника „Е.п.“ АД:
„Е.п.“ АД релевира следните възражения
против вземането на ищеца за неплатената цена на доставените промишлени
изделия:
1) За изтекла тригодишна погасителна
давност за част от претендираната цена по за доставените с Приемо –
предавателни протоколи №№ 890/ 08.01.2012 г., 891/ 09.01.2012 г., 894/ 10.01.2012
г., 896/ 11.01.2012 г., 899/ 14.01.2012 г., 903/ 22.01.2012 г., 909/ 01.02.2012
г., 911/ 04.02.2012 г., 915/
05.02.2012 г., 918/ 06.02.2012 г., 920/ 07.02.2012 г., 921/ 07.02.2012 г., 923/
08.02.2012 г. и 928/ 14. 02.2012 г. метални изделия:
2) С отговора на исковата молба ответникът
е предявил насрещен иск за сумата от 391 575, 67 лв., представляваща неустойка
по § 4, ал. 3 от договора от 26.01.2012 г. за некачествено изпълнение в размер на 30
% от стойността на всички доставени стоки;
иск по чл. 195 ЗЗД за намаляване на
договорната цена в размер на 629 442, 84 лв. поради по – ниските качествени
показатели на доставените тръби;
иск за сумата от 91 398 лв.,
представляваща неустойка по § 4, ал. 3
от договора за продажба за забавено изпълнение на поръчки №№********/18.07.2012 г. ********/13.08.2012 г., ********/23.08.2012 г., ********/25.09.2012 г., ********/26.09.2012 г., ********/03.10.2012 г. и
********/29.10.2012 г.
Поради отказ от
плащане на дължимата ДТ за предявените искове с Молба от 11.07.2016 г. (л. 718,
папка III) ответникът е поискал да бъдат
разгледани като възражения за прихващане.
1.Възражението
за погасяване на част от вземането на ищеца за цената на доставените продукти
по посочените приемо – предавателни протоколи е неоснователно. Ответникът се
позовава на изтекла 3 – годишна давност на основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД, тъй
като задължението за плащане на цената било за периодични платежи.
Според § 3, ал.
2 от договора от 26.01.2012 г. купувачът следва да заплаща аванс в размер на
20% от стойността на всяка заявка за доставка в срок от 3 дни преди нейното
изпълнение, а останалата част - в срок
от 90 дни от датата на издаване на фактурата. С Анекс № 1 от 05.12.2012 г. е
изменена редакцията на § 3, ал. 2 от договора, като в т. 1. 1 е уговорено, че
незаплатената част от цената в размер на 796 308, 86 лв. за заявените до
15.10.2012 г. тръби и конструкции купувачът следва да заплати до 15.02.2013 г.,
ако са доставени до тази дата. От изложеното е видно, че задължението на
купувача да заплати цената на заявените и доставени до 15.02.2013 г. метални
изделия няма периодичен характер по смисъла на приетото в ТР от 18.05.2012 г.
по т. д. № 3/ 2011 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като съобразно уговореното между
страните то подлежи на еднократно изпълнение. По отношение на вземането на
купувача за цената на доставените тръби е приложима общата 5 – годишна давност
по чл. 110 ЗЗД, считано от 15.02.2013 г., която към датата на подаване на
заявленията за издаване на заповед за изпълнение през 2015 г. не е изтекла.
2. Предявените
от ответното дружество възражения за прихващане с вземането за неустойка по §
4, ал. 4 от договора и за отбив от цената по чл. 195, ал. 1 ЗЗД се основават на
твърдения доставка на вещи с недостатъци,
по отношение на което обстоятелство е налице спор между страните.
Недостатъкът представлява
отклонение от уговорените качествени показатели на една продадена или
изработена вещ, вследствие на което се намалява или цената, или годността й за
нейното обикновено или уговорено употребление. В настоящия случай предмет на договора
е доставка на водостоци от стоманена ламарина тип HelCor
и Multi
Plate по
заявка на купувача „Е.п.“ АД, в които следва да бъдат определени диаметърът и
дължината на съответния водосток, както и минималната дебелина на стоманената
ламарина за неговото изпълнение. В договора е посочено, че стоманената
ламарина, от която следва да бъдат изработени процесните съоръжения, следва да
бъдат с двустранно цинково покритие: 600 g/
m2 съгласно
стандарта EN 10327:2006 или EN 10326:2006 с цинково покритие с дебелина 42 мm от
всяка страна с отклоненията, посочени в съответния стандарт. Според в. л. проф.
Д.Н., изготвил приетата във въззивната инстанция съдебнотехническа експертиза
(л. 263, т. II), минималната дебелина на стоманената ламарина не
включва дебелината на слоя на двустранното цинково покритие. Видно от
заключението, при извършеното замерване на пробни тела от 65 бр. водостоци на
Лот 1 на АМ „М.“ е установено, че за 6 водостока дебелината на ламарината е по
– голяма или равна на минималната заявена дебелина, фиксирана в отделните
заявки на „Е.п.“ АД, а за 59 бр. водостоци измерената дебелина е по – малка от
минималната дебелина, заявена от купувача, резултатите от което са отразени в
таблица по т. 7 от заключението. Според вещото лице отклонението в отрицателна
посока от заявената дебелина на ламарината представлява недостатък на
съответния водосток, тъй като влияе на качествените показатели на водостоците,
изразяващи се в дълготрайност, здравина и устойчивост и което води до
намаляване на тяхната експлоатационна надеждност и дълготрайност поради
въздействието на редица неблагоприятни фактори – климатични фактори, почвени
условия и др. (т. 10 от първоначалното и т. 10 от допълнителното заключение).
Становището на ищеца -
продавач, че констатираните отклонения са в рамките на предвидените допуски по
БДС EN 1090:2009, БДС EN 10219 - 1:2006, БДС EN
10219 - 2:2006, БДС EN 10346:2009 и БДС EN 10143:2006, не следва да
бъде споделено, тъй като макар и да са относими при техническото изпитване и
окачествяване на водостоците (в този смисъл отговора на в. л. Д. Н. по въпрос
от 12 от заключението), посочените стандарти не са фиксирани в договора от
26.01.2012 г. за разлика от стандарта за цинковото покритие, поради което не следва
да се вземат предвид при отчитане обсега на установените отклонения.
Без значение е също така,
че дълготрайността на изследваните тръби съобразно измерената дебелина на
стоманата и цинковото покритие надвишава проектния експлоатационен срок (т. 15
от допълнителното заключение), тъй като при преценка наличието на недостатъци
следва да се изхожда от заявената дебелина на стоманата на поръчаните изделия и
реално доставената, което е от значение за тяхната дълготрайност, здравина и
устойчивост. За спецификациите на отделните метални изделия е определяща
заявката на купувача и след като се е отклонил от нея, като е доставил тръби с
по – лоша качествена характеристика, продавачът следва да отговаря при
условията на чл. 193, ал. 1 ЗЗД. Констатираните негативни отклонения в дебелината
на стоманата са се отразили и на стойността на доставените тръби, намаляваща с
492 142, 61 лв. според в. л. Д. Н.
или с 1252 456, 55 лв. според в. л. В.К. по приетата във въззивното
производство съдебно – икономическа експертиза (л. 467 и л. 495), От
изложеното се налага извод, че ищецът е доставил на ответника вещи с
недостатъци, което поражда правото на последния да иска намаляване на своето
задължение.
Следващият спорен въпрос между страните е
относно характера на възникналите между тях отношения – продажбено или по
договор за изработка, което е от значение за определяне реда и условията за
упражняване на правата на ответника.
С договора за продажба продавачът се
задължава да прехвърли собствеността и да предаде на купувача определена вещ –
съществуваща или бъдеща. По какъв начин продавачът ще се снабди с тази вещ – ще
я изработи сам или ще я придобие от друго лице – за купувача е без значение.
Неговият интерес е да получи вещ с желаните от него характеристики. Когато
предмет на продажбата е индивидуално определена вещ, собствеността преминава
върху купувача със сключване на договора, а когато се касае за бъдеща вещ – с нейното
възникване.
С договора за изработка изпълнителят се
задължава да изработи нещо по поръчка на възложителя срещу възнаграждение.
Основна характеристика на договора за изработка е, че изпълнителят изпълнява
възложената му работа по проект на възложителя, както и че последният може да
проверява изпълнението на работата по всяко време, стига да не пречи на
изпълнителя. Когато предмет на договора е изработването на конкретна вещ,
собствеността върху нея преминава върху възложителя с нейното предаване. Между
договора за изработка и продажбата на бъдеща вещ са налице общи признаци, но
във всички случаи, когато се касае за възмездно предаване на вещ,
квалификацията на възникналото между страните правоотношение – продажба или
изработка - следва да се основава на уговорените между страните права и
задължения.
В разглеждания случай с оглед съдържащите
се в сключения на 26.01.2012 г. договор уговорки, същият следва да се
квалифицира като продажба, каквото наименование са му дали и страните. Предмет
на договора е продажбата на тръби и конструкции – стоманени тръби спирално
нагънати тип HelCor
с посочена единична цена на изделията според дебелината на ламарината.
Индивидуализацията на конкретните вещи, които продавачът следва да достави, се
извършва от купувача с отделна заявка, съдържаща техните основни характеристики
– вид, дебелина на метала, дължина, отсечка от магистралата, за която се
отнася, цена, което характеризира сключеният договор като продажба с
допълнителна спецификация по чл. 331 ТЗ.
Обстоятелството в случая, че продавачът е и производител на част от тръбите – HelCor (тръбите с по – голям диаметър тип Multi
Plate са произвеждани в П.и
са доставяни в България с пълна окомплектовка - т. 10 от Констативната част на
първоначалното заключение на в. л. Д. Н.), не променя горния извод, тъй като в
договора липсват съществените за изработката уговорки – да произведе тръбите по
проект на ответника или пък да ги монтира на обекта. Следователно отношенията
между страните по повод доставката на вещ с недостатъци следва да се уредят
съобразно правилата на чл. 193 – 197 ЗЗД.
Продажбата на вещ с
недостатъци поражда правата на купувача по чл. 195 ЗЗД - да върне вещта и да
иска обратно цената заедно с разноските за продажбата, да задържи вещта и да
иска намаляване на цената или да отстрани недостатъците за сметка на продавача.
Претенцията за отбив от цената има за цел поставяне на цената в съответствие с
реалната стойност на вещта. Реализацията на това право може да стане
извънсъдебно по споразумение с продавача или по съдебен ред – чрез иск или
възражение. Няма пречка с оглед регламентираната в чл. 9 ЗЗД свобода на
договаряне страните да уговорят предварително под формата на неустойка сумата,
с която ще се намали цената при продажба на вещ с недостатъци, както са сторили
в настоящия случай. При наличие на подобна уговорка купувачът не може да иска
едновременно с претенцията за неустойка за некачествено изпълнение и отбив
цената, тъй като като краен резултат това
ще доведе до неоснователното му обогатяване – ще получи два пъти едно и
също нещо. Поради изложеното само на това основание претенцията на ответника за
отбив от цената се явява неоснователна.
Съгласно чл. 194, ал. 1 ЗЗД, за да запази правата си срещу продавача, купувачът следва незабавно да
уведоми продавача за забелязаните недостатъци, но за реализацията им е
необходимо да ги предяви в сроковете по чл. 197 ЗЗД – едногодишен при продажба
на недвижим имот и 6 – месечен при продажба на движими вещи, който започва да
тече от предаването на вещта.
На първо място следва да се отбележи,
че в изпълнение на разпоредбата на чл. 194, ал. 1 ЗЗД ответното дружество е
уведомило продавача само за част от продадените с недостатъци метални изделия –
по Поръчка №********/26.09.2012 г. (л.
291), №********/03.10.2012 г. (л. 293), №********/25.09.2012 г. (л. 299) и №********/25.09.2012 г. (л.
301), само по отношение
на които би могло да иска намаляване на цената. За останалата част от
доставените продукти купувачът не е уведомил продавача за наличие на
недостатъци, поради което по отношение на тях претенцията за отбив се явява
неоснователна на това основание.
Според ТР № 33 от 1.11.1973 г. по гр. д. № 3/73 г., ОСГК купувачът може да упражни правото да
иска намаление на цената на закупената вещ и чрез възражение. Искането за
намаление на цената чрез възражение подлежи на погасителна давност по чл.
197 ЗЗД и не може да се уважава след установените срокове от същия или въз
основа на него, ако продавачът се е позовал на погасителната давност. Според ТР № 88 от 28.02.1984 г., ОСГК давностният срок за погасяване на вземанията по договор за
продажба на вещи по чл. 197 ЗЗД започва да тече от предаването на вещта
независимо дали се касае за явни или скрити недостатъци.
В настоящия случай вземането на
купувача „Е.п.“ АД за неустойка от продажбата на вещ с недостатъци, въведено в
процеса чрез възражение за прихващане с отговора на исковата молба на
03.11.2015 г., е предявено след изтичане на 6 – месечния срок по чл. 197, ал.
1, изр. 1 ЗЗД, доколкото последната доставка е извършена на 26.03.2014 г. с
Приемо – предавателен протокол № 1138 (л. 195), в който смисъл е изричното
възражение на ищеца. Липсват твърдения в отговора на исковата молба, нито пък
се установи по несъмнен начин продавачът да е знаел за посочените недостатъци,
което да обоснове приложението на 3 – годишния давностен срок по чл. 197, ал.
1, изр. 2 ЗЗД. Поради предявяване на процесното вземане след изтичане на 6 –
месечния давностен срок възражението за прихващане не следва да бъде уважено.
Наред с изложеното следва
да се допълни, че процесното вземане за неустойка по чл. § 4, ал. 4 за
некачествено изпълнение, предмет на възражението за прихващане, не може да се
квалифицира като обезщетение по чл. 195 ал. 2 ЗЗД , тъй като двете вземания
почиват на различни основания и защищават различни интереси: вземането за неустойка
се основава на продажбата на вещ с недостатъци и цели да възстанови нарушената
еквивалентност на престациите, а обезщетението по чл. 195, ал. 2 ЗЗД – да
компенсира купувача за претърпените от продажбата на вещ с недостатъци вреди.
3. Възражението за прихващане с
вземането на купувача за неустойка по § 4, ал. 3 от договора поради забавено
изпълнение на част от заявените доставки е частично основателно. Посочената
уговорка урежда задължението на продавача за неустойка в размер на 0, 5% на
ден, но не повече от 30% за забава на заявените метални изделия.
Според § 2, ал. 6 продавачът е длъжен
да предаде стоката на купувача на работната площадка на предприятието в гр. Я.в
10 – дневен срок от датата на получаване на заявката, за което следва да го уведоми
3 дни по – рано на електронния му адрес за нейното приемане. Следователно за
надлежното изпълнение на договора освен подготовката на стоката за предаване на
купувача е необходимо продавачът предварително да го извести за датата, на
която ще му бъде предадена.
Ищецът, който носи тежестта за
доказване, не установи да е уведомил своевременно купувача за готовността си да
предаде стоката по процесните заявки, поради което същият е изпаднал в забава
за времето от изтичане на 10 – дневния срок по § 2, ал. 6 до по - ранната дата
на уведомяването на купувача с Нотариална покана рег. №****от 07.10.2013 г. (л.
565, папка II) и фактическото й получаване. На посочената хипотеза съответства първи
вариант от буква „б“ от допълнителното заключение на в. л. М.М.(л. 1688), доколкото Заявка № 25/PPBG/2014
по вариант II
не е предмет на
вземането за неустойка, според което неустойката е в размер на 51 825, 67 лв.,
която следва да се прихване от общия претендиран размер на незаплатената част
от цената от 1 364 302, 87
лв., при което остава дължима сумата от 1 312 477, 20 лв. Доколкото общата
дължима цена от 1 364 302, 87 лв. е предмет на предявените два частични иска,
по аргумент от 76, ал. 1, изр. 2 ЗЗД вземането за неустойка следва да се
прихване с по – обременителното задължение по иска за сумата от 1 264 302, 87
лв., който при това положение се явява основателен за сумата от 1 212 477, 20
лв.
Отказът на ищеца да предаде заявената
от купувача стока, почиващ на възражението за неизпълнен договор по чл. 90, ал.
1 ЗЗД поради неплащане на изискуемата част от цената за доставените тръби и
конструкции, е неоснователен. Основна предпоставка за упражняване на посоченото
възражение е наличието на две насрещни изискуеми задължения по едно двустранно
правоотношение. За да е налице посоченото изискване, е необходимо двете
задължения да се отнасят до един същ предмет. В случая предвид сключения на
05.12.2012 г. Анекс № 1 е несъмнено, че ищецът има изискуемо спрямо купувача „Е.п.“
АД вземане, но то се отнася само за заявените и доставени доставени метални
изделия. В този смисъл е уговорката по т. 1. 1 и т. 1. 3 от анекса, че
продавачът дължи посочените суми само при положение, че всички тръби и
конструкции са доставени до 15.02.2013 г., респективно 15.04.2013 г., както и
клаузата по т. 1.9, че доставените след тези дати стоки се заплащат в срок от
90 дни от доставката. Т. е. цената се дължи само за доставените тръби и
конструкции, от което следва, че за процесните неизпълнени заявки ответникът не
дължи плащане на цената им, което изключва приложението на чл. 90, ал. 1 ЗЗД
поради липса на насрещни изискуеми задължения относно един и същ предмет.
Предвид гореизложеното обжалваното
решение следва да се отмени в частта, в която поради неправилно допуснатото
изменение ответникът „Е.п.“ АД е осъден да заплати на „В.Б.“ ЕООД сумата от 1 264 302, 87 лв., вместо което се постанови ново, с
което предявеният установителен иск по чл. 415 ГПК се уважи за сумата от 1 212 477, 20 лв., а за разликата до
1 264 302, 87 лв. се отхвърли като неоснователен.
Решението следва да се отмени и в
частта в която възражението на ответника „Е.п.“ АД за прихващане с вземането за
неустойка по § 4, ал. 3 от договора от 26.01.2012 г. е отхвърлено над сумата от
51 825, 67 лв., като се постанови ново, с което същото се уважи за посочената
сума, а за разликата до 91 398 лв. се потвърди.
В останалата част, в която е уважен
предявеният иск по чл. 415 ГПК за сумата от 100 000 лв., както и в частта, в
която е оставено без уважение възражението за прихващане с вземането за
неустойка по § 4, ал. 4 от договора за некачествено изпълнение, обжалваното
решение следва да се потвърди.
Решението следва да се обезсили в
частта, в която е оставено без уважение възражението за отбив, тъй като предмет
на същото е потестативното право на купувача за намаляване на цената на
доставените некачествени стоки, по което съдът не дължи изрично произнасяне в
диспозитива на съдебния акт (чл. 298, ал. 4 ГПК).
По разноските:
С оглед частичната основателност на
иска за вземането, предмет на ч. гр. д.
№ 9846/ 2015 г. на РС – П., в съответствие с т. 11г от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК следва да се ревизират и направените в
заповедното производство разноски, като с оглед уважената част от иска в размер на 1 212 477,
20 лв. на ищеца следва да се присъдят разноски за това производство в размер на
28 085, 58 лв.
Настоящата инстанция намира за
неоснователно възражението на „В.Б.“ ЕООД за прекомерност на уговореното и
изплатено адвокатско възнаграждение от „Е.п.“ АД от 78 804, 42 лв. за
настоящето производство, тъй като предвид материалния интерес,
продължителността на въззивното производство, процесуалната ангажираност и
сложност на разглежданите фактически и правни въпроси то съответства на
фактическата и правна сложност на делото.
Ищецът „В.Б.“ ЕООД е направил
разноски по делото общо в размер на 188 949, 32 лв., от които 103 284,12 лв. за
първата инстанция, 30 207, 60 лв. за производството по в. т. д. № 260/ 2018 г.
на ПАС, 22 500 лв. за производството пред ВКС и 32 957, 60 лв. за настоящето
производство, поради което съобразно уважената част на исковете има право на
разноски в размер на 181 771, 72 лв.
Разноските на ответника „Е.п.“ АД
възлизат на 250 907, 29 лв., от които 41 459 лв. за първата инстанция, 52 286,
06 лв. за производството по в. т. д. № 260/ 2018 г. на ПАС, 57 583, 66 лв. за
производството пред ВКС и 99 578, 57 лв. за настоящето производство, с оглед на
което съобразно отхвърлената част на исковете следва да му се присъдят разноски
в размер на 9 531, 20 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 522/ 20.11.2017 г. по т. д. № 663/ 2015 г.
на ОС – П. в частта, в която:
„П.П.” АД е осъден да заплати на „В.Б.” ЕООД сумата от 1 264 302, 87 лв., представляваща останалата част
от неплатена главница по Договор за продажба от 26.01.2011 г. и
Анекс № 1 от 05.12.2012 г. в общ размер от 1 364 302, 87 лв. с ДДС,
която обща сума представлява незаплатена част от цената на всички заявени от
Купувача и доставени от продавача тръби и конструкции за изпълнение на
водостоци за проект А-1 „М.” О. – К.А., Лот 1 „О. – Д.” от км. 5+000 до км.
36+400, ведно със законната лихва върху сумата от 1 264
302, 87 лв., считано от 12.11.2015 г.
- датата на предявяване на исковата
молба до окончателното плащане, както и сумата от 103 284,12 лв. - разноски по делото;
както и Решение № 180/ 04.04.2018 г. по т. д. № 663/ 2015 г. на ОС – П.
в частта, в която е отхвърлено като неоснователно възражението на „П.П.“ АД
против „В.Б.” ЕООД за прихващане
вземането на „В.Б.” ЕООД със сумата от 51 825, 67 лв. - договорна
неустойка, дължима поради забавено изпълнение от страна на продавача по
отношение на осъществените доставки на уговорените количества тръби по поръчки
с №********/26.09.2012 г., №********/13.08.2012 г., №********/23.08.2012 г., №********/25.09.2012 г., №********/26.09.2012 г., №********/03.10.2012 г., №********/29.10.2012 г.,
всички на обща стойност 304 662. 46 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИХВАЩА вземането на „В.Б.” ЕООД ЕИК ********,
седалище и адрес на управление ***, офис **** за сумата от 1 264 302,
87 лв. като част от общо
1 364 302, 87 лв. с ДДС, представляващи незаплатена част от цената на
заявените от купувача и
доставени от продавача тръби и конструкции за изпълнение на водостоци за проект
А-1 „М.” О. – К.А., Лот 1 „О. – Д.” от км.5+000 до км. 36+400 по Договор за
продажба от 26.01.2011 г. и Анекс №1 от 05.12.2012 г., за
която сума е издадена Заповед № 5339 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК от 10.08.2015 г. по ч. гр. д. № 9846/2015 г. на ПРС, с вземането на „Е.п.” АД, ЕИК ...,
седалище и адрес на управление ***7 за сумата от 51 825, 67 лв. - договорна
неустойка, дължима поради забавено изпълнение от страна на продавача по
отношение на осъществените доставки на уговорените количества тръби по поръчки
с №********/26.09.2012 г., №********/13.08.2012 г., №********/23.08.2012 г., №********/25.09.2012 г., №********/26.09.2012 г., №********/03.10.2012 г., №********/29.10.2012 г.,
всички на обща стойност 304 662, 46 лв.
ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 422 от ГПК, че „Е.п.” АД, ЕИК ..., седалище и адрес на
управление ***7 дължи на „В.Б.” ЕООД, ЕИК ********,
седалище и адрес на управление ***, офис **** сумата от 1 212 477, 20 лв. като част от общо 1 364 302, 87 лв. с ДДС, представляващи
незаплатена част от цената на заявените от купувача и доставени от продавача тръби и конструкции за изпълнение на
водостоци за проект А-1 „М.” О. – К.А., Лот 1 „О. – Д.” от км.5+000 до км.
36+400 по Договор за продажба от 26.01.2011 г. и Анекс №1
от 05.12.2012 г., за която сума е издадена Заповед № 5339 за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК от 10.08.2015 г. по
ч. гр. д. № 9846/2015 г. на ПРС, ведно със
законната лихва върху сумата от 1 212 477, 20 лв., считано от
06.08.2015 г. – датата на подаване на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение до
окончателното й плащане, като предявеният иск за разликата до 1 264 302, 87 лв. ОТХВЪРЛЯ.
ОБЕЗСИЛВА Решение № 180/
04.04.2018 г. по т. д. № 663/ 2015 г. на ОС – П. в частта, в която е отхвърлено
възражението на „П.П.“ АД против „В.Б.” ЕООД за отбив от
дължимата цена в размер на 629 442, 84 лв. поради доставена му некачествена
стока.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 522/
20.11.2017 г. по т. д. № 663/ 2015 г. и Решение № 180/
04.04.2018 г. по т. д. № 663/ 2015 г. на ОС – П. в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Е.п.” АД да заплати на „В.Б.” ЕООД разноски по ч. гр. д. № 9846/ 2015 г. на РС – П. в размер на 28 085, 58 лв.
ОСЪЖДА „Е.п.” АД да заплати на „В.Б.” ЕООД разноски по делото в размер на 181 771, 72 лв.
ОСЪЖДА „В.Б.” ЕООД да заплати на „Е.п.” АД разноски по делото в размер на 9 531, 20 лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Република България в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.