№ 869
гр. София, 06.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Андрей Ангелов
Членове:Биляна М. Вранчева
Цветомила Данова
при участието на секретаря Даниела Т. Славенова
като разгледа докладваното от Цветомила Данова Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20231100605627 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава XXI НПК
Образувано е по въззивна частна жалба oт адвокат Х. Ч., редовно упълномощен
повереник на частния тъжител Ц. С. А., срещу Присъда от 31.05.2023 г. постановена по
НЧХД № 16888/2020 г. по описа на СРС, НО, 97-ми състав, с която подсъдимата В. К. В. е
призната за невиновна и е оправдана на основание чл. 304 от НПК по повдигнатото й
обвинение за извършено престъпление по чл. 146, ал. 1 НК. Със същата присъда е отхвърлен
и гражданският иск предявен от частния тъжител Ц. А. срещу подсъдимата В. В.,
представляващ обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Първият съд е осъдил частния тъжител Ц. С. А., на основание чл. 190, ал. 1 от НПК,
да заплати на подсъдимата В. сумата от 2000,00 /две хиляди/ лева, разноски за адвокатско
възнаграждение.
С депозираната въззивна жалба се твърди, че първоинстанционната присъда е
неправилна и незаконосъобразна, противоречаща на законите в страна, в разрез с трайната
съдебна практика. Възраженията на защитата касаят превратно тълкуване на доказателствата
по делото от страна на първоинстанционният съд. Повереникът не се съгласява с
извършения от първия съд анализ на показанията на свидетелката С., и счита същия за
неправилен. Посочва се, че между показанията на свидетелката дадени пред два различни
първоинстанционни съдебни състава, разглеждащи делото, има съществени противоречия.
С тези аргументи моли за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на
нова такава, с която подсъдимата бъде призната за виновна по повдигнатото й обвинение.
Моли въззивният съд да се произнесе и по предявеният в първата инстанция граждански иск
за претърпени неимуществени вреди от престъплението. Моли за присъждане на
направените по делото съдебно-деловодни разноски, както и адвокатско възнаграждение.
1
С въззивната жалба не се иска събиране на нови доказателства.
С определение, постановено по реда на чл. 327 НПК, въззивният съдебен състав е
приел, че за правилното решаване на делото не се налага събиране на нови доказателства и
не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят и частен тъжител Ц. А., редовно
уведомена чрез повереника си адв. Ч., не се явява. Не се явява и адв. Ч., редовно призован,
като не се сочат уважителни причини за неявяването.
Подсъдимата В., редовно призована чрез своя защитник адв. К., не се явява.
При въззивните прения, защитникът на подсъдимата В. – адв. К., споделя изцяло
съображенията и анализа на доказателствения материал на първостепенния съд, които са му
дали основание да приеме, че в процесния случай не са налице данни за извършено от
подсъдимата престъпление. В заключение моли за потвърждаване на присъдата на
първостепенния съд.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните и като провери законността и
обосноваността на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 НПК,
намери за установено следното:
Настоящият въззивен съдебен състав счита, че първоинстанционният съд е
анализирал логично и подробно събрания по делото доказателствен материал, като фактите
по делото са установени правилно и в тази част няма основание присъдата да бъде отменяна
или изменяна. След самостоятелния анализ на доказателствената съвкупност по делото
въззивният съд приема за установена фактическа обстановка, сходна с тази, приета от
първоинстанционния съд, а именно:
Подсъдимата В. К. В., ЕГН **********, българка, български гражданин, средно
образование, работеща, вдовица, неосъждана, с адрес: Република Гърция, гр. Атина, кв.
****.
Подсъдимата В. имала дългогодишна връзка с Н.А., като двамата живеели заедно. В
последствие взели решение да се преместят и установят в Република Гърция, като
споделяли едно домакинство с частната тъжителка Ц. А. – майка на Н.А.. Подсъдимата и
частната тъжителка не се разбирали много добре по време на съжителството си заедно. В
Гърция се родил и сина на В. В. и Н.А. – Д.А.. В края на 2017 год. подсъдимата и Н.А.
сключили граждански брак на територията на Република България, а няколко дни по-късно
Н.А. починал. След смъртта на Н.А., същият оставил в наследство дял от апартамент
находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, който бил обитаван от св. С.А. (брат на починалия Н.
А.) и М.П..
На 10.11.2020г. подсъдимата В. получила писмо от „Топлофикация”, че има
задължения към дружеството във връзка с ползвана топлоенергия за жилището в гр. София,
ж.к. „Люлин“, бл. 805 и в тази връзка има образувано изпълнително производство. Този
апартамент бил ползван единствено от свидетеля С.А. и приятелката му свидетелката М.П..
Подсъдимата се притеснила от полученото писмо и възникналите задължения във връзка с
ползването на имот, до който тя и синът й нямат достъп, поради което се консултирала с
адвокат, от когото получила съвет да се опита да поговори с частната тъжителка Ц. А., която
да повлияе на свидетелят С.А. да си плати задължението.
На 11.11.2020г. подсъдимата била заедно през целия ден със своята приятелка
свидетелката М. С., като вечерта С. била в апартамента на подсъдимата до около 20:00 часа
когато напуснала жилището. Следвайки съвета на адвоката си, подсъдимата се обадила на
2
частната тъжителка А. на 11.10.2020г. около 18:50 ч., като провела разговор с нея. Малко
по-късно А. позвънила още един път на подсъдимата, но без отговор. В резултат на това
позвъняване подсъдимата върнала отговор на повикването на А., която я посъветвала да се
обади на свидетелката П., с която да обсъдят проблема, който я притеснява. Подсъдимата се
свързала със св. П. по телефона и й обяснила притесненията си, като П. й казала, че ако иска
да е собственик, то следва да си плаща сметката. Веднага след проведения разговор,
подсъдимата отново се обадила на частната тъжителка А., за да й разкаже как е протекъл
разговора. Частната тъжителка й отговорила, че явно иска да й вземе имотите и започнала да
изрича обидни думи по адрес на подсъдимата. Разговорът бил чут и от свидетелката С., тъй
като телефона бил включен на високоговорител и тя могла да непосредствено да възприеме
размяната на реплики и обидните думи отправени от частната тъжителка към подсъдимата.
След приключване на разговора, подсъдимата В. била разстроена, като приятелката й С. се
опитала да я успокои, но тъй като се наложило да напусне дома на подсъдимата, двете
продължили да комуникират по телефона, докато свидетелката С. пътувала към дома си,
продължавайки да утешава В..
Така установената от първата инстанция фактическа обстановка се основава на цялата
доказателствена съвкупност, събрана в хода на наказателното производство, а именно:
обясненията на подсъдимата В., показанията на свидетелката С., частично показанията на
свидетелите С.А. и М.П., както и писмените доказателства – справка мобилен оператор от Р.
Гърция, справка за съдимост на подсъдимата, както и копие от искова молба и разпореждане
на СРС, ГО.
Въззивният съд се солидизира с преценката на първоинстанционния относно
депозираните от подсъдимата В. обяснения в хода на съдебното следствие пред СРС.
Действително обясненията на подсъдимата в наказателното производство имат двояк
характер, доколкото представляват както доказателствено средство, така и средство на
защита. Това обуславя необходимост съдът да извърши по-внимателен анализ на същите
като прецени тяхната житейска логичност, последователност и правдивост, като ги
съпостави с останалия доказателствен материал. В настоящия случай обясненията на
подсъдимата В. звучат правдоподобно, като не само че не си противоречат с останалите
доказателства по делото, ами намират подкрепа в показанията на свидетелката С., която е
присъствала на проведените телефонни разговори между подсъдимата и частната тъжителка
и също пресъздава съдържанието на тези разговори и последващото състояние, в което е
изпаднала подсъдимата. Обясненията на В. относно броя на телефонните разговори и лицата
с които са проведени, намират доказателства опора и в телефонните разпечатки от гръцките
мобилни оператори. С оглед изложеното, въззивният съдебен състав споделя преценката на
първоинстанционният съд да кредитира напълно обясненията на подсъдимата В..
В коментирания аспект, показанията на свидетелката С. подкрепят обясненията на
подсъдимата В. и изнесените в тях твърдения, че същата не е отправяла обидни думи и
изрази към частната тъжителка А.. За изясняване на именно този спорен по делото момент,
настоящата съдебна инстанция, подобно на контролираната, постави в основата на своя
доказателствен анализ показанията на свидетелката С. и използва същите като отправна
точка, относно изследване достоверността на останалите доказателствени средства.
Свидетелката С. освен, че е очевидец на процесните събития, е и единствения свидетел,
който не е в близки родствени отношение нито с частната тъжителка, нито с останалата
група свидетели – С.А. и М.П.. Не се твърди от страните, а и не се установява от съда,
свидетелката С. да е заинтересована от изхода на наказателното дело и поради това да дава
съзнателно показания в полза на подсъдимата. Анализирани отделно и в тяхната съвкупност
с останалите доказателствени източници, нейните показания се отличават с обективност,
последователност и логичност, поради което и настоящата инстанция счита, че този
свидетел разказва за случилото по най-правдоподобен начин. Подобно на първия съд,
настоящата съдебна инстанция намира, че изнесените в частната тъжба твърдения, за
3
изречените обидни думи и изрази от страна на подсъдимата В. към частната тъжителка,
преценени в С.ата на изнесените от свидетелката С. твърдения, по отношение на която
липсват съмнения за заинтерсованост и предубеденост, опровергават в пълна степен
обвинението за отправените от подсъдимата към частната тъжителка думи със съдържание:
„нищожество“, „измет“, „боклук“, „уличница“, „долна свиня“, както и такива насочени към
нейната телесна неприкосновеност. Свидетелката С. е категорична, че подсъдимата не е
отправяла такива думи, а напротив – при проведените телефонните разговори, самата частна
тъжителка се е държала агресивно към подсъдимата, като вследствие на тези разговори
подсъдимата В. е била силно разстроена, като се наложило дори след като свидетелката С.
напуснала дома на В., същата да я успокоява по телефона, докато пътувала към дома си. При
така изнесената от свидетелката С. конкретика, и при наличните по делото данни за трайно
влошените взаимоотношения между подсъдимата и частната тъжителка, датиращи назад във
времето, както и при наличието на доказателства за образувани граждански производства от
свидетеля А. /син на частната тъжителка/ срещу подсъдимата В. за процесният имот, по
повод на който са били проведени и телефонните разговори, то аналогично на първия съд и
настоящата въззивна инстанция кредитира напълно показанията на свидетелката С. и дава
вяра на същите.
Въззивният съдебен състав намира, че изтъкнатите във въззивната жалба от повереника
на частния тъжител разлики в показанията на свидетелката С. при разглеждане на делото от
два различни първоинстанционни състава, се явяват неоснователни. Свидетелката С. се е
явила лично пред районният съд при второто разглеждане на делото, като непосредствено е
разказала и своето виждане за това, което си спомня при процесната случка, като
показанията на тази свидетелка не са били приобщавани по предвидения за това
процесуален ред от предходното разглеждане на делото пред друг съдебен състав.
Показанията на тази свидетелка дадени пред друг съдебен състав, не са били и обсъждани в
мотивите към атакуваната присъда, като акцента е бил единствено и само върху тези, дадени
пред състава на СРС, който е постановил и крайният съдебен акт. Поради изложеното,
настоящият въззивен състав не споделя възраженията на повереника на частния тъжител и
напълно се солидализира с аргументите на контролираният съд, подробно изложени в
мотивите към атакуваният първоинстанционен акт, досежно показанията на свидетелката С..
От друга страна, при извършения задълбочен анализ на доказателствената съвкупност,
настоящият въззивен състав отчита наличието на противоречия в гласните доказателствени
средства, оформящи две групи. Едната от тях включва обясненията на подсъдимата и
показанията на свидетелката М. С., а другата – показанията на свидетелите С.А. и М.П..
Правилно контролираният съд е приел за частично достоверни показанията на свидетелят
С.А.. Същият е категоричен в твърденията си, че има имуществени претенции към
подсъдимата В. по отношение на имота, по повод на който е възникнал и процесния спор,
като в хода на първоинстанционното производство са били представени и доказателства за
това. Поради тази причина и предвид факта, че свидетелят е и син на частната тъжителка,
настоящият въззивен състав подходи много внимателно към показанията на този свидетел и
прецени достоверността на изнесените от него твърдения, чрез цялостна съпоставка на
всички доказателства по делото.
Aналогично на първия съд, въззивната инстанция ще кредитира показанията на този
свидетел, единствено в частта относно данните за влошените роднински взаимоотношения
между страните, както и по повод имуществените претенции на същия към подсъдимата.
Изолирани обаче остават твърденията на св. А. по отношение на проведените телефонни
разговори между частната тъжителка и подсъдимата. Според показанията на този свидетел,
вечерта на 11.11.2020 год. бил проведен само един единствен разговор между подсъдимата
В. и частната тъжителка. Тези негови твърдения не намират доказателствена опора нито в
телефонната разпечатка от гръцките мобилни оператори, нито в твърденията на останалите
4
свидетели – П. и С.. Ако действително свидетелят А. е присъствал в дома на частната
тъжителка и е чул проведения разговор с изречените от подсъдимата обидни думи, същият
щеше непосредствено да възприеме и останалите проведени телефонни разговори и
позвънявания от страна на подсъдимата с частната тъжителка и свидетелката П., но такива
твърдения не бяха изнесени в разпита му пред районният съд. Порази изложеното,
настоящият въззивен състав се солидализира с мнението на първостепенният съд и прие, че
показанията на свидетелят А. не следва да бъдат кредитирани по отношение на факта, че
същият е присъствал в дома на частната тъжителка и е възприел конкретни обидни думи и
изрази, изречени от подсъдимата по адрес на неговата майка.
Правилно контролираният съд е приел за частично достоверни и показанията на
свидетелката П., като е счел, че същата не е присъствала в дома на частната тъжителка при
проведените телефонни разговори, където са били изречени и обидните думи и изрази от
страна на подсъдимата В.. В показанията си свидетелката заявява, че между В. и А. бил
проведен само един единствен разговор, но тези твърдения биват опровергани от останалите
по делото доказателства. Нелогично звучи, ако свидетелката е била в дома на частната
тъжителка, същата да не възприеме и останалите проведени телефонни разговори. Видно от
справка на гръцки мобилен оператор, в рамките на няколко минути са проведени общо 4
разговора между подсъдимата и А. и В. и свидетелката П..
В тази връзка и въззивният съд съобразява, че показанията на свидетелите С. А. и М.П.
не могат да послужат за надеждна и стабилна основа, установяваща инкриминираните от
обвинението изрази. Отделно от това от събрания доказателствен материал и от изложеното
по – горе досежно присъстващите по време и място на инцидента между страните лица,
може да се заключи, че те не са очевидци на случилото се.
Въззивният съд също кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства.
Видно от приложената по делото справка от гръцки мобилен оператор се установява на
инкриминираната дата, какви и колко разговори са били проведени от мобилният телефон
на подсъдимата, а от справката за съдимост на лицето се извлича информация за съдебното
минало на В.. Настоящият въззивен състав дава вяра и на приложените по делото писмени
доказателства относно имуществените претенции срещу подсъдимата, от което съда извлича
информация за влошените роднински отношение.
В обобщение на изложеното настоящият съдебен състав счете, че съвкупността от
доказателства, събрани по делото, не позволяват да се приеме за доказано по несъмнен и
категоричен начин обвинението, въведено с тъжбата, в частност - отправянето от страна на
подсъдимата към частната тъжителка на инкриминираните думи.
На базата на правилно възприетите фактически обстоятелства, районният съд
законосъобразно е заключил, че по делото с категоричност се доказва липсата на основен
елемент от обективната страна престъплението по чл. 146, ал. 1 НК, а именно
изпълнителното деяние. Не се доказа на инкриминираната дата подсъдимата В. да е
отправяла очертаните в частната тъжба обидни думи и изрази. При така констатирана липса
на изпълнително деяние се явява безпредметно обсъждането на останалите елементи от
престъпния състав.
С оглед изложеното въззивният съд споделя изцяло преценката на
първоинстанционния такъв, че подсъдимата В. не е осъществил инкриминираното деяние,
поради което и следва да бъде призната за невиновна и оправдана по повдигнатото й
обвинение.
При този изход на делото, доколкото гражданският иск за настъпили неимуществени
вреди е обусловен от наличието на деяние, с което същите да са били причинени, то при
констатираната липса на извършено престъпно посегателство, проверяваният съд правилно
е приел гражданския иск за неоснователен и го е отхвърлил.
5
Отново предвид оправдателната присъда и на основание чл. 190, ал. 1 НПК правилно е
осъдена частната тъжителка Ц. С. А. да заплати на подсъдимата В. В. сумата от 2000 лева,
представляваща заплатено от последната адвокатско възнаграждение.
С аналогични доводи СРС основателно е осъдил частния тъжител да заплати и сумата
от пет лева за служебното издаване на изпълнителен лист.
По изложените съображения при проверка правилността на постановения съдебен акт
въззивната инстанция достигна до извод, че същият е законосъобразен, правилен, обоснован
и справедлив, поради което следва да бъде потвърден в цялост.
Ето защо и на основание чл. 334, т. 6 във вр. чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, XIV-и въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда от 31.05.2023 г. постановена по НЧХД № 16888/2020 г. по
описа на СРС, НО, 97-ми състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6