Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 159

 

гр.Велико Търново, 23.06.2021г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                                                   

Великотърновският административен съд, X-ти състав, в публично заседание  на двадесет и осми април две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                                                       Съдия: Ивелина Янева

 

при секретаря В. Г.,  като разгледа докладваното от съдията И. Янева  адм.дело N 43 по описа на Административен съд Велико Търново за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба, съединена с искова молба от А.Н.Л.-Х. *** против Решение № Ц 1012-04-113 # 1 / 23.12.2020г. на Директора на ТП на НОИ Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу Разпореждане №  Ц 1019-04-1026#2 / 10.09.2020г. на ръководителя на контрол върху разходите на ДОО в ТП на НОИ Велико Търново, с което е отказано възстановяване на сумата от 450лв. В жалбата се твърди незаконосъобразност на решението поради неправилна преценка на възникналото другарство между адресатите на отменено от съда разпореждане. Моли се за отмяна на оспорения административен акт и връщане на преписката на органа за ново произнасяне. В условията на евентуалност е предявен иск срещу Националния осигурителен институт за същата сума, представляваща претърпяна от ищеца имуществена вреда от незаконосъобразен административен акт – отменено Решение № 1012-04-121 # 1 / 16.12.2019г. на Директора на ТП на НОИ Велико Търново, с което е потвърдено Разпореждане №  РО-5-04-00675377 / 08.11.2019г.

Ответнникът по жалбата - Директор на ТП на НОИ Велико Търново - изразява становище за неоснователност на жалбата с подробно изложени съображения. Моли за отхвърляне на оспорването.

Ответникът по иска – Национален осигурителен институт – изразява становище за недопустимост на иска поради липсата на незаконосъобразен административен акт. Моли за отхвърляне на исковата претенция.

Представителят на прокуратурата дава заключение за основателност и доказаност на исковата претенция и моли за уважаване на същата.

Предмет на настоящото съдебно производство e Решение № Ц 1012-04-113 # 1 / 23.12.2020г. на Директора на ТП на НОИ Велико Търново, с което  е отхвърлена жалбата на лицето срещу Разпореждане №  Ц 1019-04-1026#2 / 10.09.2020г. на ръководителя на контрол върху разходите на ДОО в ТП на НОИ Велико Търново, с което е отказано възстановяване на сумата от 450лв.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, административния съд приема за установено от фактическа страна следното:

Във връзка с отменено експертно решение на ТЕЛК на членовете на експертната комисия е издаден ревизионен акт за начет. С Разпореждане №  РО-5-04-00675377 / 08.11.2019г. на лицата А.Н.Л.-Х., Н.А.Н., Р.Б.Р. и С.Д.С. е разпоредено внасянето на сумата от 1 788,39лв., представляваща главница 1 458,49лв. и лихви 329,90лв. Разпореждането е оспорено по административен ред от С.Д.С. и с Решение № 1012-04-121 # 1 / 16.12.2019г. на Директора на ТП на НОИ Велико Търново жалбата е отхвърлена. Това решение е оспорено пред съда и с Решение № 148 / 10.07.2020г. по а.д. № 5 / 2020г. по описа на Административен съд Велико Търново то е отменено. Съдебния акт не е обжалван пред касационната инстанция и влиза в сила на 29.07.2020г.

А.Н.Л.-Х. внася по посочената банкова сметка ***.

На 28.08.2020г. А.Н.Л.-Х. *** искане за възстановяване на сумата от 450лв., внесена в изпълнение на отменен по съдебен ред административен акт.

По направеното искане се произнася ръководителя на контрол върху разходите на ДОО в ТП на НОИ Велико Търново с Разпореждане №  Ц 1019-04-1026#2 / 10.09.2020г., като е отказано възстановяване на сумата.

Разпореждането е оспорено по административен ред и е потвърдено с процесното решение.

В хода на настоящото производство нови доказателства не се представят от страните.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

След извършване на служебна проверка, съдът установи, че обжалвания акт е издаден от компетентен орган, в предписаната писмена форма, и при спазване на формалните процесуални правила за издаването му.

Между страните липсва спор по отношение на фактите.

И двете страни развиват подробни правни съображения относно солидарното задължение за заплащане на парична сума, вида възникнало другарство и пределите на силата на пресъдено нещо на съдебния акт.

Становището на административния орган е за влизане в сила на Разпореждане №  РО-5-04-00675377 / 08.11.2019г. по отношение на А.Н.Л.-Х., тъй като тя не го е обжалвала. Като влязъл в сила административен акт решението подлежи на изпълнение и извършеното плащане от Л.-Х. е дължимо и направено на годно правно основание. С издаването на Разпореждане №  РО-5-04-00675377 / 08.11.2019г. между посочените в него лица възниква солидарност при погасяване на дълга, по отношение на която е приложима разпоредбата на чл.122 от ЗЗД – кредиторът може да иска изпълнение от когото и да било от длъжниците, като предявяването на иск от единия съдлъжник не засяга правата на кредитора срещу останалите съдлъжници. В хода на съдебното производство съдлъжниците са обикновени другари – всеки другар води собствен процес. След като в съдебното производство по оспорване на Разпореждане №  РО-5-04-00675377 / 08.11.2019г. съдът служебно не е конституирал А.Н.Л.-Х. като заинтересована страна, то силата на пресъдено нещо на постановения съдебен акт не се простира и спрямо нея, тъй като разпоредбата на чл.177, ал.1 от АПК предвижда, че решението има сила за страните по делото.

Доводите на жалбоподателката са за приложимост в конкретния случай на чл.177, ал.1, изречение второ от АПК и Тълкувателно решение № 1 / 08.06.2001г. на ВАС. Съгласно чл.177, ал.1, изречение второ от АПК предвижда, че решението има действие спрямо всички ако оспореният акт бъде отменен или изменен. Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд в ТР № 1 / 2001г. приема, че постановените в производството по административните дела и влезли в сила конститутивни решения, с които се отменя обжалваният акт, а така също и декларативните решения, с които актът се обявява за нищожен, както и установителните решения, с които се отхвърля жалбата на един от необходимите другари по неделимото спорно правоотношение, имат сила спрямо заинтересованите лица, неконституирани като страна по делото. 

Настоящият състав намира, че неоснователно административния орган се фокусира върху гражданско-правния аспект на другарството. Фигурата на солидарния длъжник в гражданското производство не може да бъде пряко приложена в настоящия случай, поради различния характер на правоотношенията. В гражданското правоотношение страните по него са равнопоставени, а в административното отношенията са на власт и подчинение. Или казано по друг начин в гражданското право солидарното задължение възниква в резултат на доброволни отношения между кредитор и длъжник /напр. договор за покупко-продажба/, а в административното право качеството длъжник възниква в резултат на административен акт, издаден и без съгласието на неговия адресат. В конкретния случай е налице индивидуален административен акт с четири адресата – физически лица. АПК не ограничава адресатите на акта, поради което и издаването на един утежняващ акт срещу четири лица е допустимо. Тъй като задължението на тези четири лица е общо, а не индивидуално определено, то за да стане изискуемо административния акт следва да бъде връчен на всяко едно от лицата и да не бъде оспорено от всички.  Ако дори едно лице оспори административния акт, то той не влиза в сила, не става изискуемо определеното с него задължение, следователно и за останалите адресати не възниква задължение за заплащане. Ако административния акт съдържа отделен диспозитив за задължението на всяко лице, то тогава може да се отграничи съответната част, която засяга всеки адресат и може да се говори за влизане в сила на частта от акта, засягаща правата на А.Н.Л.-Х.. Конкретния случай не е такъв, поради което и тезата за влизане в сила на разпореждането по отношение на жалбоподателката е в противоречие със закона. При оспорването на административния акт служебната проверка на съда включва неговата валидност и съответствие с материалния закон, каквато проверка гражданския съд не е длъжен да извършва. Следователно при оспорване по съдебен ред се проверява годността на изпълнителното основание, а не само личните съображения на единия от съдлъжниците и цитираните от ответника норми на ГПК не намират приложение. Видно и от диспозитива на Решение № 148 / 10.07.2020г. по а.д. № 5 / 2020г. по описа на Административен съд Велико Търново отмяната на решението е постановена по отношение на целия акт и за цялата сума, а не само по отношение на жалбоподателката С.. Следователно при влизането в сила на съдебния акт на 29.07.2020г. Разпореждане №  РО-5-04-00675377 / 08.11.2019г. престава да съществува в правния мир. По силата на влязлото в сила решение посочените в разпореждането лице не дължат сумата от 1 788,39лв., следователно внесената от жалбоподателката сума не се дължи и представлява недължимо внесена сума на отпаднало основание.

Настоящият състав намира, че разпоредбата на чл.177, ал.1, изречение второ от АПК е точна, ясна и не поражда съмнение в начина й на прилагане – когато един административен акт е отменен от съда решението има действие не само между страните, а и спрямо всички останали. Това законодателно решение е в съответствие със съдебната практика преди приемане на АПК и отчита характера на отменения акт. Тезата за наличие на частично влизане в сила на административен акт при постановена от съд цялостна отмяна на същия е в противоречие с основни правни принципи – не е възможно изпълнение на отменен административен акт. Административния орган, за когото решението на съда е задължително и съгласно цитираното от ответника изречение първо на чл.177, ал.1 от АПК, е длъжен да изпълни съдебния акт. След като съдебния акт отменя разпореждането за внасяне на цялата сума, то изпълнението на съдебния акт включва възстановяването на  сумите, получени от изпълнението му, тъй като те вече представляват недължимо получени от него суми – на отпаднало правно основание.

Тъй като искането за възстановяване на сумата постъпва при органа в срока по чл.115, ал.2 от КСО, паричните средства са действително постъпили в НОИ и основанието за тяхното плащане е отменено, то ответникът дължи възстановяването им със законната лихва от деня на внасянето им. Като приема обратното административния орган постановява решение в нарушение на материалния закон, което следва да бъде отменено и преписката върната за ново произнасяне в съответствие с дадените в мотивите указания.

Предвид уважаване на жалбата, съдът не следва да се произнася по исковата претенция, която е наведена в условията на евентуалност.

При този изход на спора основателно се явява искането на жалбоподателката за присъждане на сторените по делото разноски съобразно представен списък с разноските и доказателства за действителното им извършване.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № Ц 1012-04-113 # 1 / 23.12.2020г. на Директора на ТП на НОИ Велико Търново и Разпореждане №  Ц 1019-04-1026#2 / 10.09.2020г. на ръководителя на контрол върху разходите на ДОО в ТП на НОИ Велико Търново, с което е отказано възстановяване на сумата от 450лв.

 

ВРЪЩА преписката на компетентното лице при ТП на НОИ Велико Търново за произнасяне в едномесечен срок от получаване на съдебното решение при спазване на дадените в него указания.

 

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт да заплати на А.Н.Л.-Х. *** сумата от 360лв. / триста и шестдесет лева/.

 

            РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд, в 14 – дневен срок от получаването му.

 

                                                           

Съдия: