Решение по адм. дело №438/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Ищецът Г. Н. З., с [ЕГН], с посочен в исковата молба адрес [населено място], [улица], чрез пълномощника си адвокат Й. К. Л., иска ответникът Изпълнителна агенция „Автомобила администрация“, София, да бъде осъдена да заплати сумата от 800 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатски възнаграждения по Договори за правна помощ от 15.04.2019 г. (в размер на 400 лв.) и от 18.07.2019 г. (в размер на 400 лв.), във връзка с обжалването и отмяната по съдебен ред като незаконосъобразно на Наказателно постановление (НП) № 25-0000093 от 03.04.2019 г., издадено от Главен инспектор ОО „АА“ в ГД „АИ“ – [населено място], ведно със законната лихва за забава, за периода от 10.03.2020 г. до 19.02.2025 г. в размер на 453,71 лв. Претендират се сторените в настоящото производството разноски.

Ответникът Изпълнителна агенция „Автомобила администрация“, София, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт И., оспорва изцяло предявените от З. искове, като счита същите за неоснователни, недоказани и необосновани и в тази връзка моли да бъдат отхвърлени. Поддържа изцяло подадения отговор на искова молба. Направено е възражение за изтекла тригодишна погасителна давност по отношение на претендираното обезщетение за забавено плащане на посочената сума (800 лв.), в размер на законната лихва. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна Прокуратура - Пловдив застъпва становище, че исковата молба е неоснователна.

Пловдивският Административен Съд – седемнадесети състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

От данните по делото се установява, че на Г. Н. З. е издадено НП № 25-0000093/03.04.2019 г., от Главен инспектор ОО „АА“ в ГД „АИ“ – [населено място], с който му е наложена глоба в размер на 1500 лв., за извършени нарушения на чл. 34, § 3, б. „б“ от Регламент на ЕС № 165/2014 г.

Наказателното постановление е обжалвано от ищеца пред Районен съд – Видин, който със свое Решение № 225/28.06.2019 г. по АНД № 528/2019 г. е потвърдил НП.

Решението на Районен съд – Видин е обжалвано от З. пред Административен съд – Видин, във връзка с което е образувано КАНД № 214/2019 г. по описа на същия съд.

Административен съд – Видин със свое Решение № 242/24.10.2019 г. по КАНД № 214/2019 г. е отменил Решение № 225/28.06.2019 г. по АНД № 528/2019 г., по описа на Районен съд – Видин и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

В тази връзка е образувано АНД № 1423/2019 г. по описа на Районен съд – Видин, приключило с Решение от 28.11.2019 г., с което процесното НП е потвърдено.

Решението на Районен съд – Видин отново е обжалвано от З. пред Административен съд – Видин, който с Решение № 37/10.03.2020 г. по КАНД № 19/2020 г. е отменил Решението от 28.11.2019 г. на Районен съд – Видин по АНД № 1423/2019 г., и НП № 25-0000093/03.04.2019 г., издадено от Главен инспектор ОО „АА“ в ГД „АИ“ – [населено място].

По АНД № 528/2019 г. по описа на Районен съд - Видин, Г. З. е представляван от адвокат Й. Л., съгласно пълномощно и Договор за правна защита и съдействие 15.04.2019 г. (приложени на л. 13 и 14 от АНД № 528/2019 на ВРС), като лицето е заплатило в брой уговореното в договора адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.

По КАНД № 214/2019 г. по описа на Административен съд - Видин, З. е представляван отново от адвокат Й. Л., съгласно пълномощно и Договор за правна защита и съдействие от 18.07.2019 г. (приложени на л. 12 и 13 от КАНД № 214/2019 на АдмСВ), като лицето е заплатило в брой уговореното в договора адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.

След анализа на така изложените фактически обстоятелства Съдът съобрази следното от правна страна:

На първо място следва да бъде съобразено ТЪЛКУВАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ 2/2014 от 19 май 2015 год. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС.

Според висшите магистрати, дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тя е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 от Закона за административните нарушения и наказания и представлява санкционираща управленска дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна дейност - правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна /изпълнителна/ дейност, извършва се по административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена административнонаказателна компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, той не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН. Доколкото искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред.

При това положение и с оглед задължителния характер на тълкувателните постановления съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт са задължителни, се налага извода, че при преценка основателността на предявен иск за обезщетение за вреди от категорията на процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1 , разглеждан по реда на чл. 203 и сл. , отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт, постановен от административен орган /или длъжностно лице/ при изпълнение на административна дейност. Както са приели висшите по степен магистрати, макар наказателното постановление, с което се налага административно наказание, да не е индивидуален административен акт по определението на чл. 21, ал. 1 , определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и е правен резултат от санкционираща административна дейност.

На следващо място следва да бъде съобразено и ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 от 15.03.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г. на Върховен административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.

Изложеното до тук съотнесено към конкретиката на настоящия казус налага да се приеме следното:

Съгласно чл. 203, ал. 1 АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на Глава единадесета, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Чл. 1 ЗОДОВ постановява, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

За да възникне правото на иск за обезщетение задължително е необходимо наличието на няколко, кумулативно определени предпоставки, а именно: причинена вреда - имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 АПК) е административният акт да бъде отменен по съответния ред (в конкретния случай отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление, каза се следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт). В този смисъл предявеният от ищеца иск се явяват допустими, доколкото няма спор, че НП № 25-0000093/03.04.2019 г., от Главен инспектор ОО „АА“ в ГД „АИ“ – [населено място], е отменен по съответния ред (с Решение № 37/10.03.2020 г. по КАНД № 19/2020 г. на Административен съд – Видин).

От материалите по приложеното КАНД № 19 по описа за 2020 г. на Административен съд Видин и според констатациите на решаващия съд изложени в отменителното решение, процесното НП, е издадено в нарушение на закона и като такова се явява незаконосъобразен. Решението на съда (№ 37/10.03.2020 г.) е окончателно и е влязло в законна сила на датата на неговото постановяване - 10.03.2020 г., т.е. налице е първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна на ответника, изразяващо в издаването на незаконосъобразен акт.

Тук именно следва да се посочи, че според чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален ред на обезщетяване, този закон не се прилага. Тази разпоредба обаче е неприложима към настоящия случай, тъй като към 20.11.2019 г., когато е бил даден ход на устните състезания в производството по НАХД № 1423/2019 по описа на Районен съд – Видин, не е налице специален закон, който да предвижда обезщетяване за вреди, представляващи разноски за осъществена адвокатска защита в рамките на воденото административнонаказателно производство. С плащането на уговорените адвокатски хонорари е настъпила вреда в патримониума на ищеца, която е в пряка причинна връзка с издаденото незаконосъобразно НП, тъй като същият е упражнил законното си право да ползва адвокатска защита в административнонаказателния процес. Освен това нито ЗАНН в приложимата редакция, нито субсидиарно приложимият НПК, предвиждат ред, по който направените разноски в рамките на съдебното производство за осъществена адвокатска защита да бъдат възстановени на жалбоподателя в случай, че издаденият срещу него акт (НП или ЕФ) бъде отменен като незаконосъобразен. Нещо повече в тази връзка изрично е постановено и ТР № 2/03.06.2009 г. на ВАС - ОСС от I и II колегия на ВАС, по тълкувателно дело № 7/2008 г., според което административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела. Следователно, тъй като съдебните разноски не подлежат на присъждане в рамките на административнонаказателното производство до настъпилата законодателна промяна на чл. 63 от ЗАНН (ДВ бр. 64 от 29.11.2019 г.), в сила от 03.12.2019 г., за жалбоподателя не съществува друг правен способ да претендира същите, освен по исков ред.

Няма съмнение и спор, че от издаването на обсъждания противоправен акт, за ищеца са настъпили имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на процесното НП. В случая ищецът, не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако при осъществяване на своята административнонаказваща дейност длъжностното лице бе съобразило материалния и процесуалния закон за налагане на административни наказания. Налице е пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда, поради което и ответникът следва да заплати на ищеца обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат от незаконосъобразно издадено НП.

Във връзка с размера на претендираното обезщетение, е необходимо да се посочи следното:

В мотивите на цитираното по-горе Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС, е отбелязано, че съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) - да е "обоснован и справедлив", тоест да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в приложимата към процесния период редакция, е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. Само за пълнота следва да се посочи, че минималният размер на адвокатските възнаграждения е само долна граница, под която адвокатите не могат да договарят възнаграждение за оказаната от тях правна помощ, а самият размер (на адвокатското възнаграждение) се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента. Това означава, че въпросният минимален размер (на адвокатското възнаграждение) не е равнозначен на "обоснован и справедлив" размер по смисъл на чл. 36, ал. 2 от ЗА.

В случая, с процесното НП на ищеца е наложено административно наказание – глоба (1500 лв.), за което минималният размер на адвокатското възнаграждение, определено по правилата на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. в приложимата към процесния период редакция, възлиза по 450 лв. Това от своя страна обосновава договаряне на по-висок размер на адвокатско възнаграждение, от договорения между страните, който очевидно е под минимално определения такъв в Наредба № 1 от 9.07.2004 г., за този вид работа (по 400 лв. за всяка съдебна инстанция или общо в размер на 800 лв.).

Ето защо, в процесния случай уговореният и заплатен от ищеца размер на адвокатските възнаграждения, който каза се е в размер на 800 лв., следва да се определи като съразмерен и съответстващ на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - "справедлив и обоснован".

Тези съображения обосновават извода на съда, че от издаването на незаконосъобразното НП (отменено по съответния ред), за ищеца са настъпили претендираните имуществени вреди. Казано с други думи, искът е доказан по основание и размер и като такъв ще следва да бъде уважен.

Във връзка с направеното възражение за изтекла тригодишна погасителна давност по отношение на претендираното обезщетение за забавено плащане на главното задължение (800 лв.), в размер на законната лихва е необходимо да се съобрази следното:

Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

Законна лихва за забава на плащане се дължи за забавено изпълнение на парично задължение. При неизпълнение на паричен дълг кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата – чл. 86, ал. 1, изр. първо от ЗЗД.

Според т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при нищожните – това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи – от момента на преустановяването им.

Законната лихва върху сумата на обезщетението, което следва да се присъди на ищеца би могла да бъде претендирана от 10.03.2020 г., когато е постановено Решение № 37/10.03.2020 г. по КАНД № 19/2020 г. на тричленен състав на Административен съд Видин, което като неподлежащо на обжалване е влязло в сила с постановяването му.

Видно от депозирания по делото писмен отговор на исковата молба (л. 33) от представителя на ответника Изпълнителна агенция „Автомобила администрация“, София, е направено своевременно възражение за погасяване на претенцията за законна лихва върху евентуално присъденото обезщетение по давност. Доколкото, съгласно чл. 111, т. "в" ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания, то ищецът може да претендира лихва върху главното вземане за времето от 25.02.2022 г. (исковата молба е подадена на 25.02.2025 г. – л. 20) до 19.02.2025 г. вкл. (така както се претендира). За останалия период от 10.03.2020 г. до 24.02.2022 г. вкл. вземането е погасено по давност. Така Решение № 7228 от 29.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2119/2023 г., III о.

Размерът на законната лихва за периода от 25.02.2022 г. до 19.02.2025 г. вкл. възлиза на 294,36 лв. При това положение, искът за обезщетение за забавено плащане на главното задължение (800 лв.) в размер на законната лихва, следва да бъде отхвърлен за разликата над 294,36 лв. до пълния претендиран размер от 453,71 лв. и за период от 10.03.2020 г. до 24.02.2022 г. вкл.

С оглед изхода на спора, на основани чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски. Те се констатираха в общ размер на 446,45 лв. – заплатената държавна такса от 10 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 436,45 лв. съразмерно с уважената част от исковите претенции.

Искането на ищеца за присъждане на разноски сторени в производството по обжалване на Определение № 3123 от 02.04.2023 г. постановено по настоящото дело в общ размер на 530 лв. следва да бъде оставено без уважение, доколкото такива очевидно вече са претендирани пред Върховния административен съд и са му присъдени с Определение № 7785/11.07.2025 г. по адм. дело № 6335/2025 г. по описа на ВАС, съразмерно с уважената част от частната жалба.

При този изход на спора, на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, разноски за осъществената юрисконсултска защита се дължат и на ответника. Те се констатираха в размер на 50,84 лв. съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции

Така мотивиран, Пловдивският Административен съд, ХVІІ състав,

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобила администрация“, София, да заплати на Г. Н. З., с [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], обезщетение за претърпени от него имуществени вреди в размер на 800 лв., в резултат на отмяната по съдебен ред на Наказателно постановление № 25-0000093/03.04.2019 г., издадено от Главен инспектор ОО „АА“ в ГД „АИ“ – [населено място] и представляващи сторените в хода на съдебното му обжалване разноски за заплатени адвокатски възнаграждения по Договори за правна помощ от 15.04.2019 г. и от 18.07.2019 г., ведно със законната лихва за забава в размер на 294,36 лв., за периода от 25.02.2022 г. до 19.02.2025 г. вкл., като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забавено плащане на главното задължение в размер на законната лихва, за разликата над 294,36 лв. до пълния претендиран размер от 453,71 лв. и за период от 10.03.2020 г. до 24.02.2022 г. вкл.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобила администрация“, София, да заплати на Г. Н. З., с [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], сумата в размер на 446,45 лв., представляваща направените по делото разноски за заплащане на държавна такса и възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част от исковите претенции.

ОСЪЖДА Г. Н. З., с [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], да заплати на Изпълнителна агенция „Автомобила администрация“, София, сумата в размер на 50,84 лв., представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита, съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца Г. Н. З., с [ЕГН], за присъждане на разноски в общ размер на 530 лв., сторени в производството по обжалване на Определение № 3123 от 02.04.2023 г., постановено по адм. дело № 438/2025 г. на Административен съд Пловдив.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.