Р Е Ш Е Н И Е
№ 67
гр.Русе, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на двадесет и трети март,
през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ
Членове: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
ИВАЙЛО
ЙОСИФОВ
при
секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА и с участието на прокурора ПЛАМЕН ПЕТКОВ, като
разгледа докладваното от съдия АГУШ к.а.н.д.
№ 49 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е касационно по чл.63в от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба на В.П.Б.,
чрез процесуалния му представител, против решение № 29/18.01.2022 г., постановено
по АНД № 1229/2021 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено
наказателно постановление № 19-1085-001008/26.04.2021г., издадено от началника
на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Русе. С наказателното постановление,
на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП, на касатора са наложени административни
наказания „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 24 месеца.
В касационната жалба се развиват
подробни оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Като касационни
основания се сочат допуснати от въззивната инстанция съществени процесуални
нарушения при събирането и оценката на доказателствата и неправилно приложение
на материалния закон.
Претендира се отмяна на въззивното
решение и решаване на делото по същество чрез отмяната на наказателното
постановление.
Ответникът по касационната жалба – сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР - Русе, чрез процесуалния си представител, е
депозирал писмено възражение, в което изразява становище за нейната
неоснователност и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира
присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на
решението на РРС.
Съдът, като взе предвид изложените в
жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл.218, ал.2
от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима
– подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт,
поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Касационната инстанция напълно споделя изложените
от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона, към които
препраща на основание чл.221, ал.2, изр.второ от АПК вр.чл.63, ал.1, изр.второ
от ЗАНН.
Въз основа на събраните доказателства въззивната
инстанция е приела за установено, че на
30.03.2021 г. в гр. Русе жалбоподателят В.Б. управлявал лек автомобил „Ауди“ с
рег. № 6666 по бул. „Цар Освободител“, в посока от „Кръговото“ към ЦБА.
Непосредствено преди кръстовището с бул. „Съединение“ се движел в най-дясната
лента за движение и според пътната маркировка- М-10 (стрелка за указание
посоката на движение), следвало да завие задължително надясно. Вместо да стори
това, жалбоподателят продължил направо и навлязъл в кръстовището. Тъй като по
това време имало автомобили, които се движели в същата посока, за да продължат
в средната лента за движение след кръстовището, а в дясната напред имало спрели
превозни средства, жалбоподателят не можал да се включи в движението или да
спре, поради което с автомобила се качил на десния тротоар след кръстовището,
преминал през оградата на жилищен имот и се блъснал в стената на сградата му.
Гореизложеното било възприето от полицейските
служители Радослав Пенев и Николай Петков, които били спрели на кръстовището на
бул.„Съединение“ на бул. „Цар Освободител“, като изчаквали като втора кола на
забраняващ червен сигнал на светофарната уредба. След настъпване на ПТП –то
Пенев и Петков се насочили към катастрофиралото МПС, за да окажат помощ на
водача и да обезопасят движението. Същевременно подали и сигнал на дежурния на
ОД на МВР – Русе.
Във
връзка с подадения сигнал за настъпило ПТП на местопроизшествието били изпратени
Аднян Д. и А.Н.- полицейски служители при ОД на МВР – Русе. Д. и Н. установили
самоличността на катастрофиралото МПС и след проведена беседа за това как се е
случило произшествието изпробвали водача за употреба за алкохол с Алкотест
дрегер 7510, като уредът не отчел алкохол в издишаните въздушни пари. С оглед
отрицателния тест за алкохол полицейските служители предприели действия за
тестване на Б. за употреба на наркотични вещества и техните аналози с
техническо средство Drugtest 5000. Преди осъществяване на теста свидетелят
Д. съставил Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични
вещества и техни аналози, в който отбелязъл, че тестът се извършва поради
движение на зиг-заг на управляваното от Б. МПС. Б. направил няколко опита да
напои тампона, който впоследствие се слагал в техническото средство, със
слюнка, но доколкото устата му била суха прекратил изследването.
Съобразявайки
гореизложеното, свидетелят А. Д. съставил на В.б. АУАН №
21-1085-001008/30.03.2021 г., приемайки, че с поведението си Б. отказва
проверка с техническо средство Drugtest 5000, представляващо нарушение на
разпоредбата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП. АУАН-ът бил подписан от жалбоподателя
без възражения. Едновременно с това, свидетелят Д. съставил и талон за
изследване № 0038924, в който било указано, че същият се съставя, тъй като
„лицето отказва да му бъде извършена проба с Drugtest
5000“. В талона било посочено, че Б. следва да се яви в УМБАЛ „Канев“ –
Русе в рамките на 40 минути от връчването на талона, където да предостави кръв
и урина за извършване на химико-токсикологично изследване. Копие от така изготвеният талон бил връчен
на жалбоподателя на 30.03.2021 г. в 12.45 часа, което последният удостоверил,
полагайки подпис. Служителите на МВР временно отнели свидетелството за
управление на МПС на жалбоподателя, за което била издадена ЗППАМ от 31.03.2021
г. на Началника на Сектор ПП.
Непосредствено след това свидетелите Д.
и Н. продължили с изпълнението на задълженията си, напускайки мястото на
проверката.
В изпълнение на дадените му указания Б.
се явил в УМБАЛ „Канев“ – Русе, заедно с
баща си, на който предоставил личната си карта и го помолил да се представи за
него. При проверка на предоставената от бащата на Б. лична карта свидетелката
Зорница Д. - дежурен лекар, констатирала, че е налице несъответствие между
възрастта на явяващото се лице и ЕГН-то на Б., като му указала да се яви
последния.
Непосредствено след това в кабинета влязъл Б.,
който на няколко пъти помолил да излезе от кабинета, за да разговаря с баща си.
Свидетелката Д. му разяснила как се провежда изследването и че няма как да
излиза навън по време на провеждането му. При направен отказ от страна на
жалбоподателя за провеждане на изследването, свидетелката Д. съставила Протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози, който бил подписан от
жалбоподателя. След като разбрал, че прегледът е приключил Б. заявил, че иска
да вземе всички документи с него. Свидетелката Д. му отказала, като му
обяснила, че документите ще останат в кабинета й, докато не дойдат полицейските
служители. По делото няма спор, че касаторът не изпълнил
предписанието за медицинско изследване.
При така установените релевантни факти е правилен
направеният от въззивната инстанция извод, че административнонаказателната
отговорност на касатора е законосъобразно ангажирана за извършеното от него
нарушение по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП. Тази разпоредба, в относимите й части,
предвижда, че водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде
извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози или не изпълни предписанието за медицинско изследване и
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от две години и глоба 2000 лв.
Нарушението е установено изцяло при
съобразяване с изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017 г., действаща към
момента на деянието.
Неоснователни са твърденията на
процесуалния представител на жалбоподателя за противното.
Съгласно чл.5, ал.1 от приложимата
Наредба при
наличие на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за
употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва проверка с тест
или лицата се изпращат за медицинско изследване.
По
делото е доказано по безспорен начин движение
на зиг-заг на управляваното от Б. МПС, жалбоподателят не можал да се включи в движението
или да спре, поради което с автомобила се качил на десния тротоар след
кръстовището, преминал през оградата на жилищен имот и се блъснал в стената на
сградата му.
Така установените факти водят до
извода за наличие на поведение и реакции на водача на МПС, които обосновават по
безспорен начин предпоставките на чл.5, ал.1 от Наредбата и обуславят
извършването на проверка с тест или медицинско изследване.
Както е посочила и контролираната инстанция, в
случая е ирелевантна причината, поради която касаторът е отказал да даде проба
за извършване на теста. Освен това самият тест, видно от показанията на св. Д.,
се извършва с проба от слюнката на водача, поради което, ако поради суха уста,
касаторът не е бил в състояние да даде проба за извършване на теста, е следвало
да даде кръвна проба за химико-токсикологично
лабораторно изследване.
Касаторът не е извършил теста, като същевременно не
е изпълнил и предписанието за медицинско изследване, в указания му времеви
диапазон, поради което е осъществил състава на вмененото му административно
нарушение, за което правилно е бил наказан, както е приела и въззивната
инстанция.
За да е налице отказ по смисъла на чл.174, ал.3 от ЗДвП, за който водача да бъде санкциониран, следва да не е бил успешно приложен
който и да било от алтернативните способи за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози.
Това следва пряко и от нормата на чл.5, ал.1 от
Наредбата, която регламентира, че за употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва
проверка с тест или лицата се изпращат за медицинско изследване.
Ако водачът е проверен за употребата на наркотични
вещества или техни аналози с тест или медицинско изследване, т.е проверката е
извършена чрез някой от предвидените в закона
способи, то очевидно няма да е налице отказ, който да бъде санкциониран по
чл.174, ал.3 от ЗДвП. Следователно правилен е изводът на въззивната инстанция,
че като е описал нарушението в обстоятелствената част на наказателното
постановление чрез двата способа за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози – отказ на водача да му бъде извършена проверка с
тест и неизпълнение на даденото предписание за химико-токсикологично лаб.изследване или даване на проби за медицинско изследване,
административнонаказващият орган е спазил закона, а не го е нарушил.
В случая в НП не са описани отделни състави на
административни нарушения, а само едно по вид нарушение, изразяващо се в отказ
на водача да бъде проверен по съответния ред за употребата на наркотични вещества или техни
аналози, който отказ може да се отнася до
различните способи/начини за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози.
Неоснователно е и оплакването на касатора, че в
АУАН не било посочено, че същият не изпълнил даденото с талона за изследване
предписание. Това обстоятелство е последващо съставянето на АУАН, поради което
то няма как да бъде включено в него. Самият закон също не предвижда
установяването му по определен начин и не урежда писмено доказателство, чрез
което да се установява този отрицателен факт – неявяването на лицето за
изследване.
Такива нарочни писмени доказателства са предвидени
само за установяване на положителния факт на явяването на водача за изследване.
Така според чл.13 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. явяването му за медицинско изследване
се установява чрез вписване в амбулаторния журнал на лечебното заведение на
датата и часът на явяване, номерът и датата на издаване на талона за изследване
и контролният орган, който го е издал, часът на вземане на пробите за химическо
или химико-токсикологично лабораторно изследване, а след изпращането им в
изследващата лаборатория – и датата на изпращането. По тези причини следва да
се приеме, че отразяването в АУАН, който се съставя при извършване на
проверката на място, и на последващия факт на неявяване на касатора за
изследване чрез някой от посочените два способа, нито е обективно възможно,
нито се изисква от закона.
По изложените съображения касационната инстанция
намира, че районният съд не е допуснал процесуални нарушения и нарушения на
материалния закон, поради което постановеното решение се явява правилно и
следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал.1
и ал.4 и ал.5 от ЗАНН вр.чл.143, ал.4 от АПК и чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, ответникът по касация има право на
юрисконсултско възнаграждение в касационното производство, което съдът определя
в размер на 100 лева. Както се приема и в Тълкувателно решение № 3 от
13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г.на ВАС, възнаграждението се присъжда в
полза на юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от
юрисконсулта едноличен административен орган, т.е. в полза на ОД на МВР – Русе
съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР.
Така
мотивиран и на осн. чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение №
29/18.01.2022 г., постановено по АНД № 1229/2021 г. по описа на Районен съд –
Русе.
ОСЪЖДА
В.П.Б., с ЕГН **********,***,
да заплати на Областна дирекция на МВР – Русе, с адрес гр.Русе,
бул."Генерал Скобелев" № 49, сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: