№ 497
гр. П. 24.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и
четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора годИ. в следния състав:
Председател:ИрИ. Ат. Джунева
СъдебниСНЕЖАНА Н. ГУМНЕРОВА
заседатели:ВАЛЕРИ Д. БЕНЗАРОВ
при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева
и прокурора Т. Т. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от ИрИ. Ат. Джунева Наказателно дело
от общ характер № 20225200200482 по описа за 2022 годИ..
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Подс. А. Я. Б. се явява лично и с адв. И. Ш., редовно
упълномощен .
Не се явява адв. И. Л., редовно упълномощена.
За ОП-П.се явява прокурор Г..
Пострадалите:
За пострадалите лица и частни обвинители се явяват адв. Г. и адв.К.,
редовно упълномощени.
Явява се св.К. В. П., редовно призован.
Свидетелите:
Явява се св.К. С. К., редовно призован.
Не се явява Д. Г. Ц.. От същия е постъпила молба, че на 11.11.2022г.
пътува за Израел и няма възможност да се яви в съдебно заседание.
Явява се св.Г. С. К., редовно призован.
Явява се св.Г. Г. С., редовно призована.
Явява се св.С. Ц. П., редовно призован.
Явява се св.И. С. Б., редовно призован.
Явява се св.Р. А. М., редовно призован.
1
Явява се св.Л. Б. М., редовно призован.
Явява се св.П. К. Б., редовно призован.
Явява се св.Г. Т. С., редовно призован.
Не се явява св.И. А. Т., редовно призован.
Явява се св.И. С. Пенков, редовно призован.
Явява се св.Д. Т. П., редовно призован.
Явява се св.Л. В. П., редовно призован.
Явява се св.П. Г. Т., редовно призован.
Явява се св.Д. П. Т., редовно призован.
Не се явява св.Н. К. Щ., нередовно призована. Призовката не е върната.
Не се явява св.В. С. М., редовно призован.
Явява се св.С. Геогиев Ч., редовно призован.
Явява се св. И. Л. К., редовно призован.
По хода на делото:
Прокурорът: - Да се даде ход на делото.
Адв.К.: -Да се даде ход на делото.
Адв.Г.:- Да се даде ход на делото.
Адв. Ш.: - Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
Сне се самоличността на явилите се свидетели както следва:
Св.К. В. П. - 49 г. българин, български гражданин, разведен, неосъждан,
брат на пострадалата, без родство с подсъдимия, предупреден за
отговорността по чл. 290 от НК. На свидетеля се разясниха правата му по
чл.119 до чл. 122 вкл. от НК. Обещавам да говоря истИ.та.
2
Св. К. С. К. - 32 г. българин, български гражданин, женен, неосъждан,
без родство с подсъдимия, предупреден за отговорността по чл. 290 от НК. На
свидетеля се разясниха правата му по чл.119 до чл. 122 вкл. от НК. Обещавам
да говоря истИ.та.
Св. Г. С. К. - 34г. българин, български гражданин, неженен, неосъждан,
без родство с подсъдимия, предупреден за отговорността по чл. 290 от НК. На
свидетеля се разясниха правата му по чл.119 до чл. 122 вкл. от НК. Обещавам
да говоря истИ.та.
Св. Г. Г. С. - 42 г. българка, българска гражданка, неомъжена,
неосъждана, без родство с подсъдимия, предупредена за отговорността по чл.
290 от НК. На свидетеля се разясниха правата му по чл.119 до чл. 122 вкл. от
НК. Обещавам да говоря истИ.та.
Св.С. Ц. П. - 49г. българин, български гражданин, женен, неосъждан,
без родство с подсъдимия, предупреден за отговорността по чл. 290 от НК. На
свидетеля се разясниха правата му по чл.119 до чл. 122 вкл. от НК. Обещавам
да говоря истИ.та.
Св.И. С. Б. - 27г. българин, български гражданин, неженен, неосъждан,
без родство с подсъдимия, предупреден за отговорността по чл. 290 от НК. На
свидетеля се разясниха правата му по чл.119 до чл. 122 вкл. от НК. Обещавам
да говоря истИ.та.
Св.Р. А. М. - 41г. българин, български гражданин, женен, неосъждан,
без родство с подсъдимия, предупреден за отговорността по чл. 290 от НК. На
свидетеля се разясниха правата му по чл.119 до чл. 122 вкл. от НК. Обещавам
да говоря истИ.та.
Св.Л. Б. М. - 25г. българин, български гражданин, неосъждан, без
родство с подсъдимия, предупреден за отговорността по чл. 290 от НК. На
3
свидетеля се разясниха правата му по чл.119 до чл. 122 вкл. от НК. Обещавам
да говоря истИ.та.
Св.П. К. Б. - 46г. българин, български гражданин, неосъждан, без
родство с подсъдимия, предупреден за отговорността по чл. 290 от НК. На
свидетеля се разясниха правата му по чл.119 до чл. 122 вкл. от НК. Обещавам
да говоря истИ.та.
Св. Г. Т.С. - 49г. българин, български гражданин, неосъждан, без
родство с подсъдимия, предупреден за отговорността по чл. 290 от НК. На
свидетеля се разясниха правата му по чл.119 до чл. 122 вкл. от НК. Обещавам
да говоря истИ.та.
Св. И. С. Н. - 52г. българин, български гражданин, неосъждан, без
родство с подсъдимия, предупреден за отговорността по чл. 290 от НК. На
свидетеля се разясниха правата му по чл.119 до чл. 122 вкл. от НК. Обещавам
да говоря истИ.та.
Св. Д. Т. П. - 43г. българин, български гражданин, женен, неосъждан,
без родство с подсъдимия, предупреден за отговорността по чл. 290 от НК. На
свидетеля се разясниха правата му по чл.119 до чл. 122 вкл. от НК. Обещавам
да говоря истИ.та.
Св.Л. В. П. - 47г. българин, български гражданин, неосъждан, без
родство с подсъдимия, предупреден за отговорността по чл. 290 от НК. На
свидетеля се разясниха правата му по чл.119 до чл. 122 вкл. от НК. Обещавам
да говоря истИ.та.
Св.П. Г. Т. - 44г. българин, български гражданин, женен, неосъждан,
без родство с подсъдимия, предупреден за отговорността по чл. 290 от НК. На
свидетеля се разясниха правата му по чл.119 до чл. 122 вкл. от НК. Обещавам
да говоря истИ.та.
4
Св. Д. П. Т. - 32г. българин, български гражданин, неосъждан, без
родство с подсъдимия, предупреден за отговорността по чл. 290 от НК. На
свидетеля се разясниха правата му по чл.119 до чл. 122 вкл. от НК. Обещавам
да говоря истИ.та.
Св. С. Г. Ч. - 47г. българин, български гражданин, женен, неосъждан,
без родство с подсъдимия, предупреден за отговорността по чл. 290 от НК. На
свидетеля се разясниха правата му по чл.119 до чл. 122 вкл. от НК. Обещавам
да говоря истИ.та.
Св.И. Л. К. - 46г. българин, български гражданин, женен, неосъждан,
без родство с подсъдимия, предупреден за отговорността по чл. 290 от НК. На
свидетеля се разясниха правата му по чл.119 до чл. 122 вкл. от НК. Обещавам
да говоря истИ.та.
Свидетелите напуснаха съдебната зала.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ:
НЕ ПОСТЪПИХА ОТВОДИ НА СЪДА, СЕКРЕТАРЯ И ПРОКУРОРА.
Страните /по отделно/:Нямаме искания по доказателствата.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО
Прокурорът: Придържам се към фактите, които съм изложил в ОА.
Нови доказателства не соча. Нямам какво друго да добавя.
Подс.Б.: Разбирам в какво ме обвинява ОП. На този етап няма да давам
обяснения.
Пристъпи се към разпит на св. С. П. със снета по-горе самоличност:
5
Св.С. П.- Изцяло се придържам към показанията, които съм дал пред
следователя, включително и видео записите, които отразяват някои мои
впечатления. Вече по памет говоря. Краят на месец януари тази годИ. пътувах
от Б. по магистралата в посока С Заедно с мен в колата беше и брат ми В. П..
В района на магистралата около П. точен километър не мога да кажа видях
голямо задимяване в далечИ.та, пътувайки, може би се виждаше от около
километър, два. Без някаква съществена причИ. просто ми се видя
необичайно. Извадих телефона и започнах да снимам. Подадох го на брат ми.
Приближавайки видях, че става дума за много гъст дим. Намалих скоростта,
може би до към 50, 60км. Зад мен в далечИ.та имаше коли, но бяха доста
далече. Един тир си спомням, че се движеше. Навлизайки в дима
първоначално не предполагах колко е гъст, в един момент буквално се
загубих, никаква видимост, може би 3,4 до 5 секунди. Впоследствие се
проясни. Отдясно забелязах извън пътя една малка кола, обхваната в пламъци.
До нея имаше един джип голям и двете горяха. Имаше спрели хора. Според
мен беше запалено стърнище в далечИ.та като видях, но наближавайки цвета
му се смени. Беше черен, тъмно сив явно от автомобилите, които горяха –
пластмаси, гуми. Впоследствие споделих на мои познати, че имам запис.
Евентуално се е коментирало. Обади ми се следовател. Поиска записите.
Разпита ме и аз предадох записа. Обичайната скорост по магистралата е
около 140 км /ч. Не очаквах толкова гъст дим. Инстинктивно бях готов почти
да спра, но вече се притеснявах зад мен какво се случва. Пред мен нямаше
автомобил или и да е имало пред мен е бил много далеч преди мене. Нямам
спомен за някаква допълнителна сигнализация било то от насрещното платно.
В най-лява лента се движех за интензивно движение. Говоря по памет. Не
мога да претендирам абсолютно, че ще бъда изчерпателен, но видеозаписите,
които съм направил и съм предал много точно отразяват ситуацията.
Автомобилът малкия беше обхванат сериозно в пламъци. Извън пътя беше,
напречно разположен. Беше извън аварийната лента, буквално беше извън
магистралата, напречно разположен. Зад него, горе долу със същата форма на
около няколко метра гореше и джип. В същата посока на движението гореше
и джипа. Ясно беше, че е станало някакво ПТП след като виждах двата
автомобила да горят. Стреснах се. Видя ми се доста дълго, може би е било за
3, 4 секунди, но имаше абсолютна загуба на видимост. Стреснах се, защото се
притеснявах отзад нещо да не стане. Вярно, че беше далеч тира, но е тир.
6
Беше доста гъст дим. Изведнъж се проясни. За секунди се случи, не съм го
очаквал. Даже не очаквах и че има катастрофа. После си дадох сметка от
какво е тоя гъстия дим и какво се е случило. Оперативен работник съм в
Икономическа полиция в ГДНП-МВР или инспектор ГДНП. Бяха обхванати в
пламъци безспорно колите, не мога да преценя. След автомобилите на около
15, 20, 30 метра в продължение на 50 метра имаше спрели 3,4 коли и хора,
излезли от колите. Впоследствие разбрах защо не гасяха пожара, но вече
много след това. Стреснах се, защото не очаквах толкова гъст дим наистИ. и
влезнах с много малка скорост в ситуацията. Бях намалил до 50- 60 км/ч. от
130 км/ч. 30 години имам стаж като шофьор. Съвсем спонтанно направих
записа. Случвало ми се е и друг път, ако видя нещо необичайно снимам с
телефона. Не очаквах, че ще стана свидетел на тези неща.
Свидетелят беше освободен със съгласието на страните.
Пристъпи се към разпит на св.К. П. със снета по-горе самоличност:
СВ.П. – На 29.01.2022г. ми се обадиха от полицията, за да ме питат дали
знам нещо за колата, която е изгоряла. Аз им казах, че знам и им казах, че
това е автомобила на баща ми, който изключително се управлява от сестра
ми. По-късно имаше, нали аз поисках веднага да отида на място, за да я
разпозная, но ми беше отказано. Тъй като бях в този момент в П., отидохме на
мястото на произшествието някъде около 10 часа вечерта. Доколкото разбрах
то се случило към 14 и 30 часа. Аз бях уведомен към 19 часа. В последствие
мИ. известно време преди да имам възможност да потвърдя официално, че
считам, че това е тя и дори написах писмо до полицията, в което исках да
кажа, че знам коя е жертвата на произшествието. Тя беше доста дискретна по
отношение на служебните си задължения, не говореше за тях, но знам, че
няколко пъти е била заплашвана във връзка с дела, които е водила в
Апелативния специализиран наказателен съд, което съм споделил със
следователя по следственото дело, разбира се бих могъл да ги повторя и тук.
Около седмица преди инцидента свидетел е забелязал някакъв странен човек
да се навърта около жилището на баща ми и майка ми, което се намира в едно
село Равногор. Селото е много изолирано, то е края на пътя. Случаен човек
там много трудно може да попадне някъде около 4 часа през нощта. Това не
знам дали има връзка с делото. Баща ми го е споделил също пред следователя.
7
Това мога да кажа. За мене случая и цялата обстановка със задимяването и
диференциалната скорост на двата автомобила и постигането на сблъсък с
такава голяма сила лично, аз не мога да си го обясня дори с непредпазливост,
но това разбира се е моето мнение.
Свидетелят беше освободен със съгласието на страните.
Пристъпи се към разпит на св. К. К. със снета по-горе самоличност:
СВ.К. - В деня, в който стана инцидента пътувах за Си като наближих
километрите, където е станало ПТП видях в далечИ.та гъст пушек, пожар.
Непосредствено преди да навляза в него намалих скоростта, което до мен се
изравни кола и влезнахме двете коли в задимения участък. В момент, в който
се видя малко платното, аз дадох малко повече газ, за да мога да излезна от
платното от дима и да си продължа по пътя и може би 3, 4 коли зад мене
видях в огледалото за задно виждане кълбо с огън и се обадих на 112. Имаше
движение, но не беше чак толкова интензивно. Нямаше как да видя аварийни
пред мене. Аз включих аварийни като влезнах в задимения участък. Аз не
знаех, че е толкова задимено. Даже зад мен да имаше някои, нямаше да ги
види. Нямаше да се види, защото беше много гъст дима. Движих се в
основната лента. Димът беше гъст сивкав. Огъня беше доста силен и
интуицията ме караше да отида в лявата лента. Вятъра духаше към
магистралата. По интуиция исках да отида в лявата лента. Другата кола, която
беше в скоростната лента ми пречеше да отида в лявата лента. Впоследствие
вече видях огъня. Други автомобили не знам дали е имало в огъня. Гледах да
излезна максимално бързо и впоследствие вече видях огъня. Огънят за
момент вятъра го духаше и беше в аварийната лента. Когато влезнах в
задимения участък, от 120 да съм намалил на около 30 км/ч., не помня точно.
Чух удар и видях кълбо пушек. Той вече не се виждаше толкова, че да разбера
какво се случва. Аз вече бях излезнал. Огненото кълбо видях в страни. Не
мога да кажа къде е било това огнено кълбо. Зад мене имаше камиони. Аз
гледах максимално бързо да излезна. Точно преди да навляза в задимения
участък не съм погледнал в огледалото за задно виждане. Видях, че имаше в
далечИ.та някакви камиони. В самия задимен участък видимостта беше до
8
предния капак на моя автомобил. Движех се със скорост около 30 км/ч.
Колата, която беше до мен в скоростната лента се движеше с по-висока
скорост, но като навлезе в задимения участък намали и се изравни с мен. Не
мога да кажа дали колата до мен беше с включени светлини. От 10 км разС.ие
видях, че има пушек, но не знаех дали е на магистралата или встрани. Видях,
че е на магистралата този пушек, когато стигнах много близко до него. Не
мога да преценя колко метра беше задимения участък.
Адв.Ш.: Имам искане на основание чл.281 от НПК, ал.1, т.2 в съдебно
заседание свидетелят заяви, че не си спомня задимения участък, както и
скоростта и точно къде е бил огъня, тъй като на ДП непосредствено на
01.02.2022г. разпитван от разследващ и протокола за разпит пред съдия г-н К.
е заявил точно и конкретно т.е. 2 дена след катастрофата каква е била
дължИ.та на задимения участък, точно с каква скорост се е движела.
Адв.Г.: Даваме съгласие.
Адв.К.: Даваме съгласие.
Подс.Б.: Давам съгласие.
На основание чл.281, ал.1, т.2 съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА показанията на св. К. К., дадени в ДП пред разследващия
лист 48, том 1.
Св.К.: Потвърждавам това, което ми прочетохте.
ПРОЧИТА показанията на св. К. К., дадени в разпит пред съдия лист
51-52.
Св.К.:Поддържам това, което прочетохте. Вярно е.
Св.К.- Самия вятър духаше огъня в аварийната лента за момента. После
може и да си е сменил посоката. Тогава ми е било по-прясно. Сега като метри
не мога да кажа.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Да се изплатят пътни разноски на св.К. С. К. в размер на 45,43лв. за
явяването му в днешното съдебно заседание.
Свидетелят беше освободен със съгласието на страните.
9
Пристъпи се към разпит на св. Г. К. със снета по-горе самоличност:
СВ.К. – Мисля, че беше събота, ако не се лъжа януари месец
прибирахме се от работа аз, Г. и Д.. Работим в П.. Пътувахме по магистралата
от П. за П. При качване на магистралата се виждаше голям дим. Реално дима
беше от запалени стърнища. Намалих скоростта, защото аз бях шофьора на
автомобила. Пуснах аварийни. В един момент не се виждаше нищо. Усетих
под гумите на колата, че има части, парчета от пластмаса и т.н. Не след дълго
димът стана черен. В следващия момент се видя, че два автомобила са се
ударили и горят. Имаше един автомобил спрян, доколкото помня момче с
един пожарогасител. Ние спряхме да помогнем с каквото можем, но вече
беше твърде късно. Колите горяха. Тези малките пожарогасители по никакъв
начин не можеха да помогнат. Спряхме и помогнахме на пострадалите с
каквото можем. След време дойде полиция и гражданска защита да отцепят
магистралата да не мИ.ват повече автомобили, защото нямаше видимост.
Повечето коли мИ.ваха, снимаха и продължаваха. Малко бяха автомобилите,
които спираха. Ние се опитахме да помогнем с каквото можем, но наистИ.
беше късно. Двата автомобила бяха вклинени един в друг. Отзад беше джипа,
отпред малка кола беше. Не видях, човек, но на момчето, което беше спряло
преди мен каза, че му се е сторило, че има човек в малкия автомобил, но ние
нищо не видяхме. Всичко беше в пламъци и двата автомобила горяха.
Момчето ни сподели,че в малкия автомобил му се е сторило, че има човек.
Говорехме с това момче, което беше спряло преди нас, но и то доколкото си
спомням непосредствено и след катастрофата и то е спряло. Те мисля, че бяха
трима момчета в колата и им помогнахме, защото имаше кръв, бяха ударени.
Не ни дадоха никакви обяснения. Мисля, че в този момент имаше вятър,
силен беше. Дима обхващаше и двете ленти в посока С И трите ленти
обхващаше. Нямаше видимост. Не мога да определя дължИ.та на задимената
зона, но аз просто намалих. Дима беше по-светъл в началото, после стана
тъмен докато стигнахме до катастрофата. Не се виждаха дори колите, които
горяха. Мисля, че от стърнищата, където горяха не се виждаха двете коли.
Трите момчета бяха уплашени, наранени, някои от тях имаха кръв. Ние им
предложихме вода. качиха се в моята кола, защото едното момче не можеше
да се държи на краката си. Нормално е да помогнем в такъв момент. Мисля,
10
че са се опитали да отворят вратата на първата кола, но това мисля, че ми го
каза момчето, което беше спряло преди мен. Опитало се е да гаси с
пожарогасител момчето преди нас. То държеше пожарогасител, когато ние
спряхме. Имаше момче преди нас. С. мисля, че се казваше, имам такъв
спомен. Работеше в Либхер, защото си поговорихме с него. Не знам дали е С.
да не ви подведа. Само един малък пожарогасител видях от тези, които са в
автомобила. Тръгнах да вадя моя от колата, но такъв пожар беше, че това с
нищо не можеше да помогне. Спряхме, за да помогнем. Просто, защото
видяхме момчето само спряло два автомобила ударени и горят. Това момче
ме гледаше безпомощно с пожарогасителя, защото другите коли не спираха,
снимат и не спират, което беше ужасно. Всички го видяхме, че снимат и карат
бързо в задимения участък. Не си спомням кой е бил водач. В задимения
участък не можеше да се виждат светлини, като се наближи да. След това
намалих. Пуснах аварийни и след известно време се виждаше като наближих
видях, че двата автомобила горят. Аз останах до идването на полицията. 20
минути или половин час се разнесе дима, но не съм сигурен, защото бяхме
съсредоточени в това нещо. Не беше малка площта, която беше обхванал
пожара.
Свидетелят беше освободен със съгласието на страните.
Пристъпи се към разпит на св. Г. С. със снета по-горе самоличност:
СВ.С. - Прибирахме се от работа в събота. Тръгнахме в два и половИ.
от работа от П. за П. Ние сме от П.и пътуваме по магистралата повечето пъти.
Точен час не мога да кажа, но някъде може би след 15 минути след като сме
пътували от П. в посока П.се видя пушек, който се виждаше доста от далече
от запалените стърнища отстрани. Впоследствие като приближихме и леко
излезнахме от пушека видяхме, че се е случило нещо и едно момче спираше
коли и ние спряхме веднага и видяхме вече това, което беше станало за
съжаление малко по-късно. В общи линии е това. Идеята беше да помогнем с
нещо, ако можем с нещо на пострадалите хора. За съжаление не успяхме на
пълно, но поне на момчетата, които бяха там. В общи линии това беше нашата
идея. Първо като спряхме имаше едно момче, което беше спряло малко преди
нас. То набързо обясни. Беше си хаос определено. Тя катастрофата се беше
случила преди нас. Ние видяхме две коли, които вече горяха и бяха встрани
11
от самите ленти в аварийната и малко в тревата. Когато ние спряхме, те вече
горяха. Ние не сме присъствали на катастрофата. Колите бяха една в друга
заклещени и горяха. Първо пожара е бил предполагам, защото много често се
случва, защото аз пътувам от шест години по този път от запалени стърнища.
Момчетата казаха, че влизайки в пушека те не са видели автомобила. Това е,
което ние чуваме, но не сме го видели. Момчетата казаха, че са се возели в
горящия джип. Преди задимения участък видимостта беше добра. Времето
беше ясно. Духаше силно от посока полето към самата магистрала. Пушекът
навлизаше в магистралата. Духаше от полето към магистралата. Мисля, че
три момчета бяха, защото имаше други хора. Казаха, просто, че не са видели
автомобила и че са се опитали да извадят жената, но не са успели, просто не
се е отваряла вратата. Не се опитваха момчетата да спрат други коли. Бяха
така встрани. Хората, които бяхме спрели се бяхме събрали встрани. МИ.ваха
много коли. Много малко коли спряха за секунда, две минута до две и
тръгваха. Много малко бяха хората, които се опитваха да помагат. От наша
страна не сме опитвали да загасим пожара. Имаше едно момче, което каза, че
е имало малко пожарогасителче от тези за автомобилите, но не си спомням
дали то каза, че се е опитало да угаси, но ние не сме, защото вече много силно
горяха и опитахме някои извика да бягаме по надалеч, за да няма някакъв
взрив и да пострадаме. Хората, които бяхме наблизо се отдалечихме. Г. аз
помня, че тръгна към колата, когато някои извика. Помня, че някои извика:
„По-добре бягайте“ в смисъл отдалечавайте се. От самия пушек от
стърнищата нямаше почти никаква видимост. От горящите стърнища се
разнасяше огън и леко обхващаше и аварийната лента, беше много близо. Не
мога да кажа точно, нашата основна цел беше да им помогнем, но беше много
близо. И трите ленти бяха обхванати от дима, даже се учудвахме, че
автомобилите не спираха, а продължаваха в дима да карат.
Свидетелят беше освободен със съгласието на страните.
Пристъпи се към разпит на св.И. Б. със снета по-горе самоличност:
СВ.Б. - Тръгнахме да пътуваме за С Още със стъпването на
магистралата в П. виждахме доста голям пушек. Тъй като аз съм от П.,
мислехме, че е от П.. Пътувахме спокойно. Времето беше идеално за
пътуване, нямаше нещо мъгла и такива работи. Нямаше валежи в този участък
12
случаят, в който стана. Първо един човек ни изпревари от дясно. Карахме си
нормално. Нямаше предпоставки за ПТП. Стигнахме до този участък, където
стана ПТП-то. А. намали скоростта. През цялото време караше на автопилот.
Аз го погледнах, даже коментирахме, че този джип е много икономичен с
тази скорост някъде около 120 км/ч. Аз се движех с подсъдимия на предна
дясна седалка. По пътя коментирахме, че е много икономичен с тази скорост.
Преди ПТП той намали около 60-70 км/ч. мисля, че беше скоростта. Веднага
щом влезнахме в този пушек веднага се ударихме. Отпред никакви светлини
не се виждаха. Удара стана за секунди. Ние слезнахме от колата тримата.
Видяхме, че колата на жената гореше доста силно. Опитахме се да отворим да
извадим жената. Аз дръпнах дръжката, но тя беше стопена и ми остана в
ръката. А. също се опита отстрани да дърпа вратата да я отвори. С камъни се
опитахме да счупим стъклото, но за секунди целият огън обкръжи колата и
ние не можехме нищо друго да направим. Опитахме се с пожарогасителя
нещо да изгасим колата. Аз даже с риск за живота си излезнах, защото никои
не искаше да спре. Даже виждахме как хората мИ.ват покрай нас и снимат с
телефоните дори. Никои не искаше да спре в първия момент. Аз излезнах по
средата на платното някои да спре, махах. А. и той излезна на пътя, но даже
имаше един изнервен шофьор, който започна да ми бибитка и да ми се кара
защо съм излезнал на пътя нали да го спирам. Вследствие докато аз се
опитвах да спирам колите, джипа и той се запали. Аз видях, че повече от това
няма как нещо да направим и реших да се обадя на 112. Обадих се. Докато
говорех със 112 започнаха да спират хора и да ни помагат, но вече беше
късно. Двете коли горяха доста силно и гърмеха. Движехме се с Лендж
роувър. Той беше управляван от А.. На предна дясна седалка седях. Третия
човек седеше отзад. Горе долу по средата. Малко преди да навлезем в
задимения участък видяхме един голф червен спрян в аварийната лента.
Нямаше хора вътре и никой дори не излезна оттам. Не нямаше включени
аварийни светлини. Караше на автопилот. Не съм наблюдавал през цялото
време скоростомера. Аз тогава и на тях им казах. Първо погледнах и после по
усещане как той намали скоростта. ДължИ.та на задимения участък беше
доста голяма, може би 20, 30 метра, може и повече, доста голяма беше. Преди
да навлезем в задимения участък не видяхме да се движи автомобил в нито
една лента пред нас. Според мен преди удара подсъдимият не е забелязал
автомобил. Нямаше спирачен път. Имаше само намаляване. Удара стана
13
директно. Ние влизаме и директно се удряме. Нямаше светлини, както казах.
Не сме видели нито аварийни, нито стопове, нито нищо, защото беше много
задимено. В случая влизаме директно и само една черна стена. За секунди се
случи цялото това нещо. Не мога да определя с каква скорост се е движил
автомобила. Според мен е бил спрян, защото много бързо се случи това нещо.
Ако се е движил с някаква скорост нямаше толкова бързо да се ударим,
според мен въобще не се е движел този автомобил, бил си е спрян там. Първо
слязоха А. и Р.. Горе долу по едно и също време слязохме и тримата за
секунди много бързо. А. първи ни каза, че има човек. Той още като слезна и
тръгна нататък. Той започна да вика: „Има хора“ и аз веднага отидох и
започнахме да правим опити да помогнем. Той се опита да отвори вратата.
Непосредствено след като слезнахме опита. Опита се да дърпа отстрани, да
счупи стъклото също. Аз опитах дръжката. След като се извади дръжката той
се опита да бърка в отвора на дръжката да опита да отвори. Отстрани се опита
да дръпне вратата, но не стана да се отвори. Имахме много малки шансове да
направим нещо, защото колата гореше много силно отпред. Тойотата гореше.
В паниката си не съм гледал каква е височИ.та на огъня. А. беше в голяма
паника. Емоционално мога да кажа, че беше разплакан. Направихме опит за
потушаване на пожара с пожарогасител, но нищо не стана. След като аз се
опитах да спра хора и вече бях говорил със 112 двете коли се бяха запалили,
спряха хора и се опитаха да гасят с пожарогасители, но не се получи. На
место стояхме, докато дойде полиция около 15, 20 минути. По спомени първо
дойде полиция, след това от 112 една мобилна кола, бърза помощ и след това
пожарната накрая дойде. Дори си спомням, че от 112 питаха дали можем да
им помогнем с пожарогасители, защото те според мен нямат оборудване и ние
им казахме, че всичко сме изпръскали. Аз след катастрофата си спомням, че
видях малък спирачен път преди да се установят колите в покой и това са
следите само от тойотата, на малката кола. Той влезна в лява лента. Според
мен и аз бих го направил същото, защото никои не би очаквал там да има
кола. Аз ако бях на негово място бих преценил, че ако спра зад нас ще ни
ударят. Той влезна в лявата лента, защото се предполага, че там няма да има
препятствие или нещо, което се движи по-бавно. От мястото, където бях
седнал мога да видя скоростомера, 100% съм сигурен. Не при всички
автомобили, ако стоиш до шофьора може да се вижда скоростомера, много
зависи от положението на пътника. Дима се беше образувал от запалени
14
стърнища. Отстрани тревата някой я беше запалил. След като слезнахме
усетих, че има вятър. Имаше като папури и хвърчаха като искрички.
Свидетелят беше освободен със съгласието на страните.
Пристъпи се към разпит на св.Р. М. със снета по-горе самоличност:
СВ.М. - Тръгнахме за Саз, А. и И. с черен джип Ленд роувър.
Движихме се със съобразена скорост по магистралата. В момента, в който се
качихме на магистралата забелязахме в далечИ.та дим, дори се шегувахме с
И., който е от П., че в П. има пожар, след което продължихме по пътя със
съобразена скорост. Разкопчах си колана и се надвесих между двете седалки
отзад, за да мога да разговарям с тях. Продължихме движение. Спомням си,
че малко преди пушека имаше колона от коли, които се движеха по-бавно,
може би с около 120 км/ч. Взехме да ги изпреварваме. Имаше една кола,
която изпреварваше по-бавно А.. Търпеливо караше зад нея. В този момент,
когато тя се измести, зад нас имаше един фолсваген мисля, че беше, който ни
изпревари отдясно и продължи по-бързо напред. А. си се изнесе спокойно
след като той направи маневрата си се изнесе в дясно и продължи да си кара
със съобразена скорост. След това взехме да наближаваме силно задимения
участък видяхме, че в дясно отстрани горят треви до магистралата и идваше
доста гъст и много висок дим към самата магистрала. Друго не ми направи
впечатление, което да ми подскаже, че може да има препятствие или нещо
такова. Като се приближихме А. се изнесе в най-лява лента, започна да
намалява скоростта. По мое усещане може би около 80 км/ч намали като
стигнахме непосредствено преди дима установихме, че нямаше абсолютно
никаква видимост понеже може би всеки от нас очакваше, както се е
случвало и преди да има някаква видимост в най-лява лента, понеже е
възможно най-далеч от пожара, но непосредствено преди дима аз си
спомням, че установихме, че става абсолютно гъсто и няма абсолютно
никаква видимост. Той опита да намали още и след което навлязохме в
задимения участък. В момента, в който влязохме, когато пред мен вече се
затъмни чух удар, след което аз си ударих главата в неговия под главник на
седалката и удара ме върна на моето мястото седнал. Оттам го усещах, че
някъде 10 секунди колата се сурка и намалява, след което спря. В този момент
аз отворих веднага вратата понеже нямах колан и слязох пръв от колата.
15
Усетих, че ми тече обилно кръв. Дръпнах се встрани, погледнах напред,
понеже целият дим идваше към колата и нямах представа какво се случва и
видях, че сме се ударили в малка дву врата бяла кола, на която предния капак
гореше. Аз започнах да се проверявам да видя откъде идва тази кръв. В този
момент и А. слезна от колата и се приближи напред и викаше, че има жена в
колата. В този момент и И. излезна от колата и притича натам. Видях го, че се
опита да отвори вратата на колата, при което дръжката се отдели от колата и
после разбрах, че всъщност му е изгорила ръката и затова се е отдръпнал
малко. А. продължи да се бори да отваря и се отдръпна и той, явно не успяха.
Аз тръгнах след като разбрах, че ми тече кръв от носа и нямам други
наранявания опитах се да ида към тях, но димът беше много силен и ме
задушаваше. Оттам започнах да се възП.яват много бързо колите и да
започват да се палят и гумите, да издават звуци. Притеснихме се, че ще
избухнат. Отдръпнахме се към магистралата. На мен продължаваше да ми
тече кръв, може би в шок започнах да изпадам, защото взех да треперя целия.
Те започнаха да махат на коли да спрат да ни помогнат да се опитаме да
направим нещо. И. беше единствения с телефон, защото нашите останаха в
колата и изгоряха и се отдръпна настрани да звъни на 112. А. продължаваше
да маха на коли, но те просто премИ.ваха и никой не спираше. След известно
време спря кола, но вече и двете коли горяха обилно. Бялата кола вече огъня я
беше обхванал повече от половИ.та кола. На джипа нашия огъня стигаше към
предните седалки, мисля целия капак. Спряха първите коли. Спомням си, че
опитаха се с пожарогасител и те да погасят нещо, но нямаше абсолютно
никакъв ефект. Те се отказаха и се отдръпнаха. На мен започна да ми става
лошо. Помолих едните хора да седна в една кола и да си вдигна главата да се
опитам да си спра кръвта. За малко вода ги помолих. След което си спомням,
че дойде кола на 112. Някои го попита, не знам дали И. или А. за
пожарогасител. Те отговориха, че не са знаели за пожара и нямат
пожарогасител. След това мисля, че дойде полиция и линейка. Събраха ни
документите за проверка. В линейката започнаха да ни извършват прегледи.
Премериха ми кръвното. Аз вече влязох в линейката, понеже целият се тресях
от шока. На мен не ми беше добре. Започнах да ми мерят кръвното, след
което дойде и А. и него започнаха да го преглеждат, защото също беше в шок.
След това дойде полицая и ни направи тестове за алкохол. Върна ни
документите. След това мисля, че дойде и пожарната вече и взеха да гасят, но
16
реално двете коли бяха изгорели и димът почти се беше отдръпнал. След това
ни закараха в поликлиниката. Там ни прегледаха още веднъж. Взеха ни
кръвни проби, урИ.. На мен скенер ми направиха, за да видят имам ли
някакви увреждания. Дойде полицай, който взе тест за наркотици на А..
Попитаха ни дали искаме да се възползваме от правата си да нощуваме. Ние
казахме, че искаме да съдействаме понеже не можеше да се идентифицира
колата и просто искахме да помогнем с каквото можем и дадохме там
показания писмени, след което ни отведоха в районното. Там ни разпитваха
още веднъж устно. След това ни отведоха в следствието. Там с И. първо
двамата ни отведоха и дадохме и писмени показания пред следовател за
случилото се. След това докараха и А.. По спомен го оставиха да нощува там.
Нас ни освободиха към 11 или 12 часа през нощта, след което още веднъж ни
извикаха на разпит в П. Ние се движехме с позволената скорост 135- 140
км/ч., която според мен е съобразена. Рязко да провлачат гумите не съм
усетил такова натискане. По-плавно от разС.ие намаляваше. Преди да
навлезем още намаляваше, когато се изнасяше в лява лента. Подс. Б., когато
влизахме натисна още веднъж се усети намаляване силно на скоростта и
според мен падна под 80 км/ч. Не аз нямах видимост към километража.
Всички тези скорости ги определям като шофьор. Не си спомням такъв
разговор дали колата е икономична. Димът идваше от страни от тревите
непосредствено до магистралата. Оттам се вдигаше голям дим. Предполагам
имаше вятър, който го носеше към магистралата, в смисъл не да се разпръсва,
а директно идваше към магистралата. И трите ленти бяха обхванати от дим.
Много ми е трудно да определя дължИ.та на задимения участък, тъй като
нямаше никаква видимост и нямам никаква идея. Беше като перде. Просто в
момента, в който навлязохме, аз усетих удара. 10- 15 секунди спирахме и в
момента, в който спряхме бяхме в края на задимения участък. Казах, че бях с
колан и го разкопчах в последствие. Аз седях отзад зад А. Б. първоначално,
когато тръгнахме от П. бях с колан, но на магистралата си разкопчах колана и
бях между седалките, за да можем да си говорим и да имам поглед към
движението напред. Това казах и на следователя. В момента на инцидента бях
без колан. 1999г. взех книжка и съм активен шофьор. Работата ми е свързана с
каране само на леки коли. Не съм професионален шофьор. Трудно ми е да
определя по следите, които видях имах чувството, че е около 20 метра. Преди
задимения участък може би 200- 300метра А. се изнесе просто, за да
17
предприеме маневра. Димът беше тъмно сив и гъст. Аз имах видимост педи
катастрофата. Аз се бях надвесил и гледах като активен шофьор и не виждах
никакво препятствие. Може би и аз щях да реагирам по същия начин, защото
ми се е случвало да мИ.вам в лява лента, където очаквам, че ще има някаква
видимост и да премИ. през пушека. Да, аз не съм видял препятствие. Не съм
видял кола пред нас да навлиза в пушека. Тъмно сив дим, просто като перде
без никаква видимост. Категорично нищо, единствено пушек виждах. Да
непосредствено преди дима намаляваше скоростта. Не мога да направя точна
разлика. Автомобила намали. Усетих, че натисна спирачки, защото
установихме, че е много гъст дима и няма абсолютно никаква видимост. Той
натисна още веднъж спирачки освен намаляването преди. След това не е
коментирал да е забелязал нещо. Всички бяхме категорични, че няма. Той
натисна спирачки, за да намали още скоростта, защото видяхме, че няма
никаква видимост, не заради препятствие, а заради дима намали, защото ние
викахме, че е много гъст и той натисна още веднъж, но говорихме изцяло и
единствено за дима. Никои не е видял кола. Единственото, което аз знам, че в
момента, в който при мен затъмня т.е. те вече бяха навлезли в дима в този
момент се чу удара аз се ударих и седнах назад предвид, че пред нас няма
кола непосредствено при навлизане в пушека, не знам как може да застигнем
кола. Единствено видях, пожар, чист път пред нас и дима на магистралата.
Това е, което аз видях. Тревата гореше покрай магистралата. Имаше пожар,
огън. Отстрани в банкета беше огъня.
Свидетелят беше освободен със съгласието на страните.
Пристъпи се към разпит на св.Л. М. със снета по-горе самоличност:
СВ.М. – Дати и часове вече не си спомням. Това, което си спомням,
прибирайки се от с.Б. по пътя за село Г. на кои километър не мога да кажа
видях гъст пушек, който беше доста разпространен и доста гъст и реших да не
влизам в пушека, ами да спра в аварийната лента. Спирайки в аварийната
лента изчаквайки малко пушека да се разсее, за да мога да мИ., тъй като не
бях сигурен може да се случи нещо вътре и викам да изчакам, след което
говорих по телефона с адвоката, до който ходих до с.Б. и както си говорех
изведнъж чух звук, който не мога да оприлича точно, по скоро като спукана
гума, много слабо се чу, тъй като бях в колата и колата беше затворена. Не
18
след дълго от жълтия пушек видях как излиза черен пушек и си казах тука е
станало нещо, със сигурност има катастрофа, но огъня вече доста
приближаваше към мен към колата, реших да преместя колата назад и след
което да видя какво се случва и да помогна с нещо. Преместих автомобила на
колко метра не знам. Преди да вляза в пушека се почудих дали да влизам, ако
е станала някоя катастрофа на магистралата да не стане верижна катастрофа,
но страх не страх реших да вляза и след като навлязох в пушека видях двете
коли, които са блъснати. Джипа беше блъснал отзад бяла кола, малка кола
точно каква не знам. В първия момент попитах дали всички са излезли. Сега
не помня лицата на хората, които ми казаха:“Жената е в колата“, но вече
доста силно се беше разраснал пожара вследствие, на което получих
пожарогасител отнякъде. Не знам кой ми го подаде пожарогасителя. Взех
пожарогасителя и се опитах да загася пожара поне в дръжката, ако мога да
помогна на жената да я изкарам отвътре, тъй като тя беше в безсъзнание. Тя
не се движеше. След като видях, че няма как да помогна и огъня започна да
става много силен и не можех да се приближа повече до колата реших да
изляза от пушека и да отида отпред и да започна да викам, ако някой спре за
пожарогасители още и поне да им казвам на хората да намалят, тъй като в
пушека може да стане още нещо. Имаше спрели хора вече на магистралата.
Тези, които бяха от катастрофата и още някои дали има не мога да ви кажа.
Имаше хора, които намаляха имаше и такива, които не. Започнах да викам за
пожарогасител. Някои хора ми казаха, че нямат. Аз в същото време звъннах
на 112 и след като видях, че хората започнаха да намаляват и започнах да им
казвам в крайната лента да мИ.ват, ама който чул, чул. Видях, че огънят
отново се приближава към колата. Реших да се дръпна по-назад. Мисля, че
да, по принцип включвам аварийни, но в случая не мога да ви кажа. Имаше
доста движение, мога да кажа, че си беше интензивно. В тези, които са се
сблъскали в предната кола, която беше ударена отзад имаше човек на
шофьорската седалка. За другата не можах да видя, тъй като огънят беше
доста силен. Аз не знаех каква е. Не можах да я позная. Впоследствие разбрах,
че е жена. Преди катастрофата димът беше жълт, сив, гъст като от стърнища.
Щом като влязох в дима почти нищо не се виждаше. Димът беше доста гъст.
Щом не съм влязъл, значи беше доста гъст. Като стена ми беше на мен.
Буквално нищо не виждах. Като влязох в дима 2, 3 метра. Бидейки в колата си
задимения участък беше огромен, тъй като поглеждайки от колата си видях от
19
дясната страна от магистралата по пътя за Сцялата площ имаше голям обсег
на пожара. Виждаше се недалеч огъня. Пушекът беше доста като площ колко
точно не мога да кажа. Участъка на магистралата беше напълно задимен и
доста висок. Имаше пламъци до магистралата. Аварийната лента и отстрани
на нея имаше около 2, 3 метра банкет. Тя е от трева и заради сезона, че е била
изсъхнала тревата беше се запалила. Наляво я духаше вятъра и точно това ме
накара да преместя автомобила назад, тъй като огънят беше доста близко до
аварийната лента и затова не исках да рискувам автомобила, защото можеше
да стане и по-лошо, тъй като е на газ можеше искра да хвръкне и да се запали.
Това е общо взето това, което съм видял и съм направил. Димът беше много
гъст. Аз като влязох нищо не се виждаше. На 2-3 метра съм виждал, но какво
съм виждал пушек покрай мен. Дима се усещаше доста задушаващо. Веднага
ръката и започвам да кашлям. Първото нещо пожарогасителя и огънят се
беше доста разраснал. На повече от 2 метра едва ли можеше да се стои. По
бледи спомени две или три момчета си спомням. Според мен бяха доста
уплашени и не мога да го опиша какво точно им беше съС.ието, но със
сигурност не беше нормално съС.ие на човек. Не съм видял дали те са се
опитвали да спират автомобили. Като отидох първата ми работа беше да
попитам дали всички са излезли и да се опитам да загася пожара. След като
видях, че нищо повече не може да се направи по тази кола, реших да изляза
от дима и да се върна назад да видя до къде е стигнал пожара да не ми
достигне колата и хем да се опитам да намеря пожарогасител и да накарам
хората да спрат, защото имаше доста луди глави, които въпреки дима и
тирове и си влизаха вътре, което не можех да си обясня. Аз нямах контакт с
тях единствено попитах дали всички са излезли единственото, което чух беше
„жената, жената“. Не мога да кажа кой го каза. Не съм физиономист. Видях
ги, че са прави. Навлизайки автомобилите в дима, те изчезваха. По-бледи
спомени имаше хора, които намаляха скоростта. Имаше хора, които не
намаляха. За аварийни светлини не мога да кажа.
Свидетелят беше освободен със съгласието на страните.
Пристъпи се към разпит на св.П. Б. със снета по-горе самоличност:
СВ. Б. – Бях на смяна. Получихме сигнал за ПТП с горящи автомобили.
Отидохме на място. Установихме в аварийната лента и банкета два
20
автомобила, които горяха. Имаха голяма деформация. Бяха заклещени. Отвън
имаше хора. Казаха, че има жена в предния автомобил. Предприели са
действия да С.ят жената, но не са успели. Станали са пожаро опасни и двата
автомобила и жената останала вътре. Това е като цяло, което знам по случая.
Като час не си спомням, но димът беше черен и гъст. Горяха треви извън
магистралата. Горяха треви, друга растителност. Банкет, мрежа, после канал.
Помня, че горяха треви. Не мога на 100% да отговоря. Около колите имаше
няколко момчета, спрели хора. Разговарях. Единият господин каза, че е имало
димна завеса и че са се ударили в колата. Той беше притеснен затова, че са
опитали. Значи пътниците от задния автомобил, който беше джип, хората
бяха притеснени. Хората от джипа са предприели действия да извадят жената.
За тях беше стрес. Нищо друго не са ми казали. Не си спомням направили са
опити по какъв начин. Това не мога да го кажа, хората са искали да извадят
жената от колата, но предполагам заради деформация не са успели. Аз, когато
се доближих бяха толкова силни пламъците, че не мога да видя дали вътре
има човек. Когато отидох, горяха треви. Основно димът беше от колите дим
черен.
Свидетелят беше освободен със съгласието на страните.
Пристъпи се към разпит на св.Г. С. със снета по-горе самоличност:
СВ. С. - В края на месец мисля, че беше на 30 бях изпратен в състав на
оперативна група за допълнителен оглед на произшествието станало на
магистралата, северната страна. Извършихме огледа като се установи, че са
запалени сухи треви до отводнителен канал. Беше изгоряла площ около 900 м
посока П. селскостопанския надлез на М.К.. Имаше експерт от пожарната.
Заключението не го знам откъде точно е тръгнал пожара. Това знам по
случая. Не сме установили кой е предизвикал пожара. Ние отидохме на
другия ден на допълнителен оглед.
Свидетелят беше освободен със съгласието на страните.
Пристъпи се към разпит на св. И. Н. със снета по-горе самоличност:
СВ.Н. - В края на януари бях дежурен по кримИ.лна и съвместно с
колегите бяхме на местопроизшествие на автомагистрала Тракия. На место
21
заварихме два автомобила, които бяха силно изгорели. В първия автомобил
имаше труп. Не можахме да установим самоличността на момента. Нямаше
документи. Всичко беше изгоряло. В дясно се виждаше, че има изгорели
треви и насаждения. Приключихме огледа и в районното разговарях с водача
на автомобила, който заяви, че се е движил и е настигнал движещия се пред
него автомобил. Ударил го е отзад като веднага се е запалил автомобила.
Спрели са в аварийната лента. Опитал се е да помогне. Видял е, че в
автомобила е имало жена. Опитали са се да помогнат. Не са могли понеже
огънят е бил много силен, по негови обяснения. По телефона проведох
разговор с първия свидетел, който е подал сигнала за ПТП, който заяви, че е
имало много гъст дим, дори не е виждал предния си капак. Когато е
управлявал е карал с 20 км/ч. се е движело лицето. Установих по телефона, че
автомобила се е управлявал от жена и собственост на човек. Не можахме да
установим от кой се е управлявал. Разговарях с брата по телефона. На место
беше изпратен автопатрул в П., който заяви,че не може да намери на адреса
лицето. Не си спомням разговора беше около 2, 3 минути. Не си спомням да
ми е казал, че е набил спирачки. Не си спомням да ми е казвал.
Свидетелят беше освободен със съгласието на страните.
Пристъпи се към разпит на св.Д. П. със снета по-горе самоличност:
СВ.П. - Катастрофата като пристигнахме с пожарната беше вече
приключило всичко. Работя като командир на екип от пожарната. Отидохме и
двете коли бяха изгорели. Отидохме и само дозагасихме тревата.
Използвахме вода, за да гасим. Моят екип гасеше само тревата. Не мога да
определя площта около декар, два, но ние идваме от друго място от
селскостопанския надлез на с.М.К..
Свидетелят беше освободен със съгласието на страните.
Пристъпи се към разпит на св. Л. П. със снета по-горе самоличност:
СВ.П. - Само отидохме на произшествието, където горя тревата извън
магистралата. Аз бях заедно с Д. П. и П. Т. екип да гасим горящата трева.
Догаряше накрая тревата. Ние бяхме по-далеч от произшествието. Оттам не
можеше да се види откъде е запалена тревата. Имаше колеги от пожарната от
П., сигурно оттам е тръгнал пожара. 24, 25 години съм пожарникар. Често
22
къде обработват земята ги палят, за да могат да си обработват по-лесно.
Каналите да се изчистват да не се дават пари.
Свидетелят беше освободен със съгласието на страните.
Пристъпи се към разпит на св.П. Т. със снета по-горе самоличност:
СВ. Т. – Видяхме отдалеч, мИ.вайки оттам заедно с Д. и Л. П.. Тя
катастрофата беше в далечИ.. Каквото имаше го загасихме. Не можахме да
разберем откъде е възникнал пожара.
Свидетелят беше освободен със съгласието на страните.
Пристъпи се към разпит на св.Д. П. Т. със снета по-горе самоличност:
СВ. Т. – За катастрофата научих същия ден вечерта. Жената на А. ми се
обади да ми разкаже, че се е случил инцидент. Това, което знам е, че навлизат
в гъст дим без никаква видимост и пред тях има спряла кола, в която се удрят.
Подробности не знам. Аз съм собственик на джипа, който изгоря. 3000 кубика
е джипа. Конски сили не мога да кажа. Това е тежко товарна кола, не е
спортен автомобил, но с 200 км/ч. може да се вдигнат. Средно бързо може да
се вдигне, защото преди това съм имал друг автомобил Ауди, който беше
доста по-маневрен. Меко вози и беше обезшумен. Аудито е с по-голяма
кубатура. Мисля, че съм запознат с техническите характеристики 2т и 800кг,
плюс минус пак казвам. Гумите бяха 22 цола 275/40. Сравнително нови бяха
гумите с голям грайфер, хубави гуми. С А. Б. се познаваме покрай наш общ
приятел от 5, 6 г. Откакто се запознахме станахме семейни приятели. Децата
ни са на сходна възраст. Оттогава мога да кажа, че сме много добри приятели.
Често излизаме семейно. За него мога да кажа, че е честен и добър човек.
Изключително грижовен от това, което съм видял към жена си и детето си.
Той няма порок от алкохол и наркотици, точно обратното. Той вИ.ги е
ненавиждал хора, които шофират под въздействие на какъвто и да е опиат.
През годините на почивки сме ходели. Излизали сме. Забавлявали сме се.
Никога не е прекалявал с нищо. Често когато сме пътували, вИ.ги той е
шофирал и съм наблюдавал шофьорските му умения, реакции и мога да кажа,
че е брилянтен шофьор. Въобще никога не съм имал съмнение в шофьорските
му умения. Да, случвало се е , давал съм му да ползва и Аудито. И той ми е
давал да ползвам. Знам, че се е случвало Б. да дава неговия автомобил да
ползват. Същия уикенд аз бях на празненство в Калофер и събота и неделя
мен ме нямаше в града и тогава си говорехме да му услужа с автомобила и
23
още повече, че на мен не ми трябваше автомобила. Не е еднократен случай.
Виждал съм различни марки да е управлявал - Реиндж Роувър и Ленд Роувър,
Ауди, Фолсфаген.
Свидетелят беше освободен със съгласието на страните.
Пристъпи се към разпит на св.С. Ч. със снета по-горе самоличност:
СВ.Ч. - От следователя разбрах, че е станал пожар отстрани. Аз държа
рибарниците около магистралата и ме питаха кой е запалил стърнищата.
Някой беше запалил стърнищата. Просто не знам нищо. Септември месец
спират водата на рибарниците и тогава ги празним. От септември до май
месец ние не ходим на тези рибарници. Ходим само 5 месеца в годИ.та,
когато има вода и ги стопанисваме. Отглеждаме шаран зарибител личинки. В
момента няма нищо, защото са празни. Напоителни системи поддържат вода
от май – 30 септември. Гледам ги и на други басейни, които са и на други
места. Април месец накрая влизам с дискова брана и ги дисковам басейните.
Те са плитки басейните. Канала никой не го почиства. Багерче имам. Където
влиза водата имате предвид, ами той е на един километър от произшествието,
където е станало. Виждал съм да се палят, ама такива овчари като изгорят
старата трева да излезе нова трева. За каналите не знам да са чистени по този
начин.
Свидетелят беше освободен със съгласието на страните.
Пристъпи се към разпит на св.И. К. със снета по-горе самоличност:
СВ.К. - Нищо не знам за катастрофата на магистралата. Знам от
телевизията и от следователя, който ме разпитва. Имам 3 парцела по 5 декара,
които са врязани в други парцели. Прибирам реколтата и ги обработвам
веднага и не давам възможност да бъдат заплевелени, за да няма пожари
понеже при земеделието има закон такъв, ако се запали земеделската земя и
остатъците ни режат от субсидията и се съобразяваме да поддържаме добро
агро екологично равновесие в обработваемите площи. Не знам кой е запалил
стърнището. Когато ги обработвам виждам, че между нас и магистралата има
полски път на общИ.та, канал и стърнище на магистралата и е трудно за
почистване, защото от общИ.та няма кой да ги почиства и да ги поддържа,
сигурно от там е тръгнало, но каквото зависи от моите аз си ги поддържам в
добро агро екологично равновесие. ПоС.но горят. В тази местност нямам
много, имам само 3 парцелчета, но има поС.но разни овчари, козари,
24
пришълци, които сечат дървета и всеки с различна цел ги пали, за да се
почисти. Чувал съм, че овчарите ги палят, за да почистят, за да изникне нова
трева, защото в нашите земи, които ги обработваме няма възможност да пасат
животните. Ние ги поддържаме в добро агро екологично съС.ие, за да не
горят.
Свидетелят беше освободен със съгласието на страните.
Прокурорът: Предлагам, ако са съгласни защитата и подсъдимия да
прочетем показанията на В. П. и Е. П., това са родителите на почИ.лата.
Останалите свидетели Л. Ц., И. Т. и В. М. да бъдат заличени. Отказвам се от
тях, тъй като нещата, за които са дали показания бяха изяснени в настоящото
съдебно следствие с показанията на редица други свидетели. Не възразявам и
Н. Щ. да бъде заличена и тя.
Адв.Г.: Не възразяваме. Давам съгласие.
Адв.К.: Не възразяваме. Давам съгласие.
Адв.Ш.: Не възразявам да бъдат прочетени показанията на сем. П.и. По
отношение на редовно призования Д. Ц., тъй като същия е редовно призован и
е заявил, че ще бъде в Израел все пак съобщава важни данни и е разговарял с
подсъдимия, аз ще помоля неговите показания да бъдат прочетени, ако има
съгласие на страните. По отношение на св.М. и г-жа Н. Щ. от с. Равногор,
която коментира за някаква съмнителна кола не възразявам също да бъдат
заличени. И. Т. би могло да бъдат прочетени на св.Т., тъй като и той е
разговарял непосредствено след катастрофата като служител на МВР с
подсъдимия Б..
Адв.Г.: Не възразяваме. Давам съгласие.
Адв.К.: Не възразяваме. Давам съгласие.
Подс.Б.: Давам съгласие да се четат показанията, които каза моят
защитник.
На основание 281, ал.5 във вр ал.1 т.3 НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА показанията на св.Д. Г. Ц. и св.И. А. Т., както и на св.В. К.
П. и Е. А. П..
ЗАЛИЧАВА от списъка на лицата за призоваване свидетелите Н. К. Щ.
25
и В. С. М..
Адв.Ш.: Б. е посочил, че понеже му излизат много нарушения от
КАТ искаме да бъде призован като свидетел Д. И. П., защото е управлявал
въпросния автомобил.
Прокурорът: Аз съм се произнесъл по принцип, но нямаме правомощие
да заличаваме административни санкции, които са си влезли в сила.
Адв.Г.: Не считам молбата за основателна и моля да я оставите без
уважение.
Съдът намира, че следва да бъде допуснат поисканият свидетел, а как ще
се кредитират неговите показания е приоритет на съда. С оглед на изложеното
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до разпит като свидетел по делото Д. И. Д. с адрес за
призоваване гр.П. ул.Богомил №102 ет.1 ап.2.
За събиране на доказателства, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го насрочва за 01.12.2022 г. от 10:00 часа, за която
дата и час страните уведомени. Да се призове св.Д. И. Д..
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което по делото приключи
в 12:50часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
26