Решение по дело №54/2020 на Окръжен съд - Русе

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

N153

                                 

гр.Русе, 02.06.2020 г.

 

                                   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

РУСЕНСКИЯТ    ОКРЪЖЕН   СЪД           ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ          в

публичното заседание на  двадесет и втори май през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВЕЛКОВА

                                 ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА МАГАРДИЧИЯН

    ЗОРНИЦА ТОДОРОВА, мл. съдия

 

                               

при секретаря ДИМАНА СТОЯНОВА и в присъствието на прокурора                                                                             като разгледа докладваното от съдията  ВЕЛКОВА  В. гр. дело N54 по описа за  2020   година, за да се произнесе, съобрази следното: 

 

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Н.С.К. и Н.З.П. чрез пълномощника им адв.З.П. *** против решение №599/05.04.2019 г., постановено по гр.д.№8604/2017 г. на Русенския районен съд, с което е допусната поправка на явна фактическа грешка в решение № 1784/09.11.2018 г., постановено по делото. Твърди се, че решението е неправилно поради допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на закона по съображенията, изложени в жалбата и се претендира неговата отмяна.

Ответникът по жалбата Б.К.Г. не взема становище по основателността й.

Ответниците по жалбата И.В.К. и А.М.К. не вземат становище по основателността на жалбата.

След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд приема следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирани лица в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството по делото е образувано по предявен от Б.К.Г. против жалбоподателите и А.М.К. и И.В. К. иск за заплащане на сумата в размер на 1372.44 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от деликт, причинен от ненавършили пълнолетие деца.

Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл.48 от ЗЗД, изложил е мотиви, че за причинените от децата имуществени вреди, които към момента на деликта са били непълнолетни, отговорност носят техните родители, както и че тази отговорност е лична.

Независимо от формираната воля за наличие на предпоставките за ангажиране на личната отговорност на родителите, в диспозитива на постановеното по делото решение, съдът е осъдил родителите в качеството им на процесуални субституенти- като родители и законни представители на децата.

Въззивният съд при разглеждане на в.гр.д.№ 141/2019 г. по описа на РОС е установил наличието на явна фактическа грешка между формираната действителна воля на съда и нейното външно изразяване и с определение №343/ 26.03.2019 г. е върнал делото на Русенският районен съд за провеждане на процедура по отстраняване на констатираната ЯФГ.

В изпълнение на дадените указания първоинстанционният съд е провел процедурата по чл.247 от ГПК и е постановил обжалваното решение, с което е допуснал поправка на явна фактическа грешка в решение № 1784/09.11.2018 г. постановено по гр.д.№ 8604/2017 г. по описа на РРС.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

В чл.247 от ГПК е предвидена правната възможност за поправка на очевидна фактическа грешка в постановен по делото съдебен акт, както по искане на страните, така и по инициатива на съда. С оглед на това при постановяване на обжалваното решение не са допуснати процесуални нарушения с оглед изрично регламентираната в чл.247, ал.1 от ГПК възможност.

Съгласно правната доктрина и съдебната практика явна фактическа грешка  е всяко несъответствие между формираната действителна воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на съдебния акт, поради което поправянето й се възлага на съда, който го е постановил. По реда на чл.247 от ГПК могат да се отстраняват само грешки, които са резултат от  изразената в мотивите на съда действителна воля и текстовото й изразяване в акта.

В настоящият случай е налице констатираната от въззивният съд  и поправена от първоинстанционният съд явна фактическа грешка в постановеното по делото решение.

Правилно първоинстанционният съд е определил правната квалификация на иска.

Съгласно разпоредбата на чл.48 от ЗЗД родителите и осиновителите, които упражняват родителските права, отговарят за вредите, причинени от децата им, които не са навършили пълнолетие и живеят при тях.

Цитираната правна норма сочи, че отговорността на родителите е лична и се основава на неупражнен от тях родителски контрол и недостатъчно възпитание на делото.

Първоинстанционният съд е изложил мотиви, че за причинените от децата имуществени вреди, които към момента на деликта са били непълнолетни, отговорност носят техните родители, както и че тази отговорност е лична.

Независимо от формираната воля за наличие на предпоставките за ангажиране на личната отговорност на родителите, в диспозитива на постановеното по делото решение, съдът е осъдил родителите в качеството им на процесуални субституенти- като родители и законни представители на децата. Това несъответствие между формираната воля и външното й изразяване съставлява ЯФГ по смисъла на чл.247 от ГПК и правилно е поправена с обжалваното решение.

Обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Разноските за настоящото производство са в тежест на жалбоподателите.

 

По изложените съображения Русенският окръжен съд

 

                                Р   Е   Ш   И  : 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №599/05.04.2019 г., постановено по гр.д.№8604/2017 г. на Русенския районен съд.

 

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         ЧЛЕНОВЕ: