РЕШЕНИЕ
N.
гр.София 25.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, IV-В въззивен
състав в откритото съдебно заседание на 10.12.2020 г. в състав:
Председател: Елена Иванова
Членове: Димитър Ковачев
Йоана
Генжова
При секретар Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия
Ковачев в.гр. дело N. 11435 по описа за
2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от В.М. срещу Решение №
153071 от 27.06.2019г., постановено по гр. д. № 51509/2018г. по описа на Софийски
районен съд, 90 с-в, с коeто e отхвърлен,
предявеният от жалбоподателя срещу „Ц.з.г.м.“ЕАД, иск по чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД за сумата от 60,00 лева – стойност на заплатена от М. услуга по съхраняване
на техническо средство за обездвижване на автомобил (скоба).
С жалбата моли решението да се отмени като неправилно
и немотивирано, поради неправилни изводи на СРС за осъществено от него
противоправно поведение и невъзможност да черпи права от това поведение.
Счита, че автомобила бил незаконно задържан (чрез
поставяне на скоба), която жалбоподателя бил принуден да махне сам, защото
служители на ответника не му предоставили възможност да заплати.
Изложени са оплаквания за процесуални
нарушения-едностранчиво кредитиране на едни доказателства и игнориране на други
-свидетелски показания. Счита за неправилна дадената от СРС правна квалификация
на спора, необосновано било и постановено при съществени процесуални нарушения-
съдът не посочил защо приема дадени факти за установени, а други не.
Иска се отмяна на решението и уважаване на иска.
Постъпил е отговор на въззивната жалба, с който тя се
оспорва и се иска потвърждаване на решението.
СГС при
проверка по чл. 269 ГПК намира решението за валидно и допустимо в обжалваната
част, а по отношение неговата правилност СГС е ограничен до оплакванията в
жалбата и императивните материални норми.
От фактическа страна няма спор (отделено е за
безспорно от първоинстанционния съд без възражения на страните), че на
10.05.2018г. служители на ответното дружество са монтирали на автомобила на
ищеца „Ауди“ обездвижващо техническо средство (тип „скоба“), което до края на
работния ден не е било демонтирано от тях, а е било демонтирано и взето от
ищеца. Поставянето на скобата е станало в 16,40 часа - видно от неоспорените
„протокол за блокирани автомобили“ и снимков материал. С оглед твърденията на
двете страни е безспорно и че поставяне на техническото средство е осъществено
поради незаплатена цена за паркиране в зона за платено паркиране на пл.
„Александър Батенберг“ в гр. София.
Установява се от представения, неоспорен от ответника
и приет по делото Договор за влог, че ищецът е сключил на 12.05.2018г. с трето
за делото лице Договор за влог за отговорно пазене и съхранение на скоба за
обездвижване на лек автомобил, срещу възнаграждение за влогоприемателя в размер
на 30 лв. на ден. Съгласно договора, само влогодателя може да получи обратно
вещта от влогоприемателя. С Преводно нареждане от 21.06.2018г. ищецът е превел
по сметка на влогоприемателя сумата от 60 лв.-възнаграждение за 19ти и 20ти юни на 2018г.
Преди това с Покана от 14.05.2018г., получена от
ответното дружество на 16.05.2018г.- видно от известието за доставяне на л. 10
от делото ищецът съобщава на ответника, че скобата, с която е бил обездвижен
автомобилът му е била предадена за отговорно пазене както и че за съхранението
й е сключил договор с фирмата по силата на който заплащал дневна такса в размер
от по 30 лв. без ДДС. Той кани ответното дружество на неуточнено място да си
получи скобата, както и, при получаването й, да му заплати направените разноски
за съхранение на скобата.
По оплакванията жалбата:
Оплакването за неправилна правна квалификация е неоснователно. Ищецът последователно
твърди, че претендираната сума е заплатил, а договора за влог сключил поради
неправомерни действия на служителите на ответното дружество, които отказали да
му дадат възможност да заплати цената за поставяне на скобата и си тръгнали от
мястото на паркиране без да освободят автомобила му, тоест сключването на
договора и заплащането на претендираната сума се твърди да имат за причина
неправомерно бездействие на ответникови служители, което налага извод за
твърдения, че това са последици от непозволено увреждане, причинено от лица на
които ответника е възложил да изпълняват неговите функции по контрол по чл. 167
от ЗдвП. Това обуславя и правилно дадената от СРС квалификация на иска по чл.
49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД.
Неоснователни са оплакванията, че задържане с техническо средство не е
предвидено като възможност съгласно разпоредбите на ЗдвП.
Напротив съгласно нормата на чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП службите за контрол,
определени от кметовете на общините използват техническо средство за
принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена
дължимата такса за паркиране по чл. 99, ал. 3 ЗДвП, до заплащане на таксата и
на разходите по прилагане на техническото средство
Съгласно чл. 99, ал. 1 ЗДвП в
населените места собственикът на пътя може да определи райони за зони за
платено и безплатно паркиране в определени часове на денонощието, а съгласно
ал. 3 общинският съвет
може да определя такса за паркиране при условията на ал. 1. В нормата на чл.
19, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата /ЗП/ е посочено, че общинските пътища се
управляват от кметовете на съответните общини, а според чл. 23 ЗП, правомощията
на кметовете по управлението на общинските пътища се определят с наредба на
общинския съвет. Именно в изпълнение на законовата делегация на чл. 99, ал. 3 ЗДвП Столичният общински съвет е приел Наредба за организацията на движението на
територията на Столична община /с Решение № 332 по Протокол № 48 от 19.05.2005
г. /, както и Решение № 173 от 17.12.2015 г. на СОС /прието като доказателство
по делото/, с което е определил цена за паркиране в зоните с въведен режим на
почасово платено паркиране: за "синя зона" – 2 лв. на час и за
"зелена зона" – 1 лв. на час /т. 1/, както и цена за принудително
задържано ППС по реда на чл. 126 от Наредбата – еднократно в размер на 30 лв.,
заедно с дължимата сума за всеки час за почасово паркиране до края на работното
време на съответната зона. Съответно кметът на Столична община е издал Заповед
№РД-95-555 от 29.09.2017 г., според която на територията на Столична община е
бил въведен режим на почасово платено паркиране на улици, булеварди и площади –
общинска собственост "синя зона" и "зелена зона", като не се спори, че границите на "синя зона", в
която максималната продължителност на паркиране е до 2 часа, обхващат процесният площад на който е установено по делото, че е бил паркиран
автомобилът на ищеца.
Съгласно нормата на чл. 167,
ал. 2, т. 2 ЗДвП службите за контрол, определени от кметовете на общините
използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно
средство, за което не е заплатена дължимата такса за паркиране по чл. 99, ал. 3 ЗДвП, до заплащане на таксата и на разходите по прилагане на техническото
средство. В чл. 124 от Наредбата за организацията на движението на територията
на Столична община е предвидено, че оперативната дейност по използването и
прилагането на техническото средство тип "скоба", таксуването на
собствениците или упълномощените от тях водачи, както и освобождаването на
принудително задържаните ППС, се организира и осъществява от общинското
дружество "Ц. З. Г. М. " ЕАД по ред и при условия, определени със
заповед на кмета на Столична община, издадена на основание и в изпълнение на
чл. 167 и следв. от ЗДвП. В изпълнение на посочената норма от наредбата и чл.
167, ал. 2 ЗДвП, със Заповед № РД-95-554 от 29.09.2017 г. кметът на Столична
община е одобрил Ред и условия за принудително задържане на колелото на
неправилно паркирано ППС, чрез прилагане на техническо средство тип
"скоба" /представени по делото/, според които /т. 2/, оправомощени да
констатират нарушението – престой на ППС без заплащане в зоните за почасово
платено паркиране, и да прилагат предвидената принудителна административна
мярка по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП – принудително задържане на превозното
средство чрез скоба, са служителите на общинското предприятие "ЦЗГМ" ЕАД. Следователно правомощието на ответното
дружество да прилага посочената принудителна административна мярка е в резултат
на определянето му като служба за контрол със заповед на кмета и по силата на
чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП.
Принудителното задържане на
пътно превозно средство чрез техническо средство /"скоба"/ е
принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН, която се
налага при условията, посочени в специалния закон. По своя характер тя е форма
на държавна принуда, а по своето предназначение цели да отстрани вредните
последици от констатирано правонарушение - паркиране на определените за целта
места, без да е заплатена дължимата за това такса по чл. 99, ал. 3 ЗДвП.
Мярката е предвидена в закон – чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП, поради което нейното
налагане по своя характер представлява проява на властта на съответния орган
едностранно да предизвика промяна в правната сфера на адресата на мярката и
следователно има белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.
21, ал. 1 АПК, който може да бъде обжалван по реда на АПК – чл. 145 и сл. АПК,
а в ЗДвП не е предвидено съставяне на нарочен акт в писмена форма за налагането
й.
В разглеждания случай нито се твърди, нито са
събрани данни, че ищецът е упражнил
правото си на жалба срещу индивидуалния административен акт, с който е била
наложена принудителната административна мярка, поради което следва да се
приеме, че същият е влязъл в сила. В този смисъл всички релевирани от ищеца доводи и възражения за неправомерно задържане на автомобила са неоснователни, както и
оплакването за липса на основание за искането да се заплати сумата 30,00 лева
за освобождаване на автомобила- това е утвърдената по нормативно описания по
горе ред цена на разходите по поставяне на техническото средство.
В жалбата се признава, че ищецът се е противопоставил на изискването да
плати тази такса, което кореспондира с показанията на ответниковия свидетел (Г.)
изслушан пред СРС. В жалбата се посочва, че нямал пари и поискал да плати чрез „ПОС“
терминал, което също съответства на показанията на св. Г.. От показанията на
последния се установява, че е бил извикан друг екип на служители, разполагащи с
устройство за плащане чрез банкови карти, но се е оказало, че няма пари по
картата.
От показанията на св. Г. се установява, че ищецът заявил, че ще намери
сумата. Същият свидетел установява и че при пристигане на автомобил за
репатриране ищецът е възпрепятствал „вдигането“ на автомобила си, поради което
и служителите на ответника след изтичане на работното време са напуснали
мястото. СГС споделя изводите на СРС за достоверност на показанията на този
свидетел, тъй като те кореспондират и с твърденията на ищеца и с писмени
доказателства-протокола за блокирани автомобили-неоспорен от ответника, както и
със доводите в жалбата
Твърденията в жалбата, че е викал свой приятел да му донесе пари в брой
са направени за пръв път с жалбата и отразяват показания на св. К.. Тези
показания СГС намира недостоверни. От една страна те са насочени към невъведени
в делото обстоятелства от ищеца- че е викал някой да му носи парична сума. От
друга страна противоречат и на оплакването в жалбата, че докато свидетеля дойде
изтекло работното време на ответника, защото свидетеля е заявил, че е отишъл на
място към 17,30-18,00 часа, а работното време на ответника не се спори, че е до
19,30 часа. Освен това изложените пред СРС твърдения за отказ екип на ответното
дружество да дойде на място (каквито данни излага този свидетел) се опровергават
от самата въззивна жалба, в която се признава от ищеца, че се противопоставил
да плаща, а пък после екипа на ответника не разполагал с „ПОС“ терминал, което
означава че служители са се отзовали на позвъняването на ищеца.
Некредитиране на свидетелски показания не може да се квалифицира, като
нарушаване задължението на съда да осигури равни възможности на страните да
упражнят процесуалните си права. Оценката на свидетелските показания е част от
решаващата дейност на съда, която е последваща спрямо процесуалните действия по
делото преди обявяването му за решаване и няма как да доведе до нарушаване на задължението
за осигуряване на възможност на страните да упражнят процесуални права. Както
се посочи по-горе и СГС споделя извода за недостоверност на показанията на този
свидетел.
Съгласно посочената по-горе нормативна уредба скобата се сваля след
заплащане на разходите и цената за паркиране, което не е установено по-делото, а
факта, че автомобила не е репатриран до място за съхранение, а е останал със
скоба е следствие поведението на ищеца, който освен това неправомерно е свалил
устройството.
В заключение не се установяват по делото неправомерни действия или
бездействия на служители на ответника, които да са в причинна връзка с
твърдените вреди от заплащане по договор за влог след самоволното сваляне на
скобата от ищеца, като и СГС намира, че направените от ищеца разходи са
резултат от собственото му неправомерно поведение и не подлежат на обезщетяване
от ответника.
Поради съвпадане на изводите на настоящият състав на съда с тези на
първата инстанция решението следва да се потвърди.
По разноските:
При този изход на делото въззивникът няма право на разноски.
Възиваемото дружество има право на сторените от него разноски за
адвокатски хонорар за въззивното дело в размер на 360,00 лева заплатени в брой
видно от ДПП.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 153071 от 27.06.2019г.,
постановено по гр. д. № 51509/2018г. по описа на Софийски районен съд, 90 с-в
ОСЪЖДА В.Д.М. да заплати на „Ц.з.г.м.“ЕАД, *** сумата
от 360,00 лева- разноски за адвокатски хонорар за въззивното дело.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател : Членове : 1. 2.