Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2347
гр.
Пловдив, 20.12.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на 18.12.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при
участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 7733/ 2019 г. по описа на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е
Наказателно постановление № 18-1030-005537., издадено от Началник Група към
ОДМВР-Пловдив, сектор Пътна полиция, с което на Т.Р.Б. е наложено административно
наказание глоба в размер на 20 лв. за
нарушение на чл. 70 ал. 3 от ЗДвП и глоба в размер на 200 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за 3 месеца за нарушение на чл. 103 ЗДвП.
Жалбоподателят
Т.Р.Б. с жалбата и в съдебно заседание излага конкретни съображения за незаконосъобразност
на НП и моли за неговата отмяна. Счита, че деянието му по чл. 103 ЗДвП е
несъставомерно, доколкото не бил изпълнил полицейското разпореждане за спиране
не нарочно, а поради обстоятелството, че не забелязал подадения сигнал със
стоп-палка. В условията на евентуалност моли за приложение на чл. 28 ЗАНН или
за намаляване на наложената санкция до законоустановения минимум.
Въззиваемата
страна със съпроводителното писмо по делото взема становище за неоснователност
на жалбата.
Съдът
като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие
за установено следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против
акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са
налице основания за неговото частично потвърждаване и частично изменяне
по следните съображения
В АУАН и НП нарушенията са
описани по следния начин: на 27.06.2018
г. около 14:00 часа в община Родопи на кръстовището на път ВТОРИ КЛАС № II-86 с
път I-8 посока на движение юг Т.Р.Б. управлявал лек автомобил ПЕЖО
БОКСЕР с рег. № *******, като: 1. не спира на ясно подаден сигнал със стоп
палка тип МВР, в последствие настигнат със служебен автомобил; 2 не са включени
задължителните светлини за движение през деня или къси светлини.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на издадения по преписката АУАН,
който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има
презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното. В конкретния
случай констатациите в АУАН, не само не са опровергани, доколкото
жалбоподателят не е ангажирал доказателства за оборване на същите, но и изцяло
се подкрепят от събраните по делото доказателства- показания на актосъставителя,
който изрично потвърди в съдебно заседание посоченото в АУАН.
Въз основа
на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
От
приложената по делото Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи се установява компетентността на актосъставителя и на
административно наказващия орган.
При съставянето на АУАН и издаването на
НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден в деня на
извършване и установяване на нарушението- 27.06.2018г., а НП - на 6.07.2018 г.,
тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.
При
съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения,
довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата
обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП.
Относно
нарушението по чл. 103 ЗДвП.
Съдът
намира, че при правилно установена фактическа обстановка, съвсем
законосъобразно контролният орган е квалифицирал извършеното от дееца като нарушение по чл. 103 ЗДвП.
Съгласно
трайната съдебна практика, за да е осъществен състава на чл. 103 ЗДвП сигналът,
подаден от контролния орган следва да бъде по
един от лимитативно изброените в чл. 207 ППЗДвП начини, доколкото със
сигнали, които не са нормативно уредени водачите не са длъжни да се
съобразяват. Така изрично Решение №334/14.02.2019 година, КНАД № 3730 по описа за 2018 год. на Административен съд
Пловдив, Решение № 1974 от 08.10.2018 г. по к. адм. н. д. № 2093 / 2018 г. на
XXVI състав на Административен съд – Пловдив.
В процесния
случай е описано в АУАН и НП, а и се установи от показанията на
актосъставителя, че сигналът за спиране е подаден от контролния орган по ясен и
недвусмислен начин и то със СТОП- палка от одобрен образец, която е изрично е
посочена в чл. 207 ППЗДвП.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя, че деянието му е несъставомерно доколкото не
бил изпълнил полицейското разпореждане за спиране не нарочно, а поради
обстоятелството, че не забелязал подадения сигнал със стоп-палка.
Съгласно
чл. 7 ЗАНН Чл. деянието, обявено за административно нарушение, е виновно,
когато е извършено умишлено или непредпазливо. Непредпазливите деяния не
се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая за нарушение
по чл. 103 ЗДвП липсва изрично заявена законодателна воля непредпазливите
деяния да не се наказват.
Съгласно чл.
11 ЗАНН по въпросите на вината, вменяемостта,
обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие,
приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния
кодекс. В тази връзка в чл. 11, ал.3 НК
е пояснено, че непредпазливата форма на вина има две форми: 1. небрежност, когато деецът не е
предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен и е
могъл да ги предвиди и самонадеяност, когато е предвиждал настъпването
на тези последици, но е мислил да ги предотврати.
Съгласно
чл. 20, ал.1 ЗДвП водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват. Според трайната съдебна практика тази
норма следва да се разбира като
вменяваща задължение за водача
всеобхватно във всеки един момент да наблюдава околната пътна обстановка,
включително за сигналите подавани от контролните органи по пътищата.
Така изрично Решение № 164 от 14.IV.1988 г. по н. д. № 148/88 г., III н. о., Решение
№ 1234 от 1.ХII.1976 г. по н. д. № 1097/76 г., III н. о. Решение №
59 от 08.06.2011 г. по нак. д. № 650/2010 г. на Върховен касационен съд, Решение
№ 616 от 06.03.2012 г. по нак. д. № 2792/2011 г. на Върховен касационен съд.
От друга
страна чл. 20, ал.2 ЗДвП задължава водачите във всеки един момент да управляват
МПС с такава скорост, че да спрат пред всяко предвидимо препятствие, в този
смисъл, те са длъжни да управляват МПС по начин, позволяващ им да спрат при
подаден в тази насока сигнал от контролните органи.
От
систематичното тълкуване на чл. 103ЗДвП, чл. 20, ал.1 ЗДвП и чл. 20, ал.2 ЗДвП
следва несъмнения извод, че макар и
да не е забелязал контролния орган, подаващ сигнал за спиране със стоп
палка по образец, то жалбоподателят
безусловно е бил длъжен да управлява МПС по такъв начин, че да забележи и да се
съобрази с неговите указания.
От друга
страна актосъставителят по един несъмнен начин установи с показанията си, че
сигналът със стоп палка е бил подаден по
ясен, недвусмислен начин, съгласно утвърдените правила, като от начина
на подаването му, въпреки наличието и на други коли в кръстовището не би могло да възникне съмнение до кой
водач е адресиран.
От
гореизложеното е видно, че жалбоподателят въпреки, че не е забелязал подадения сигнал от контролния орган е бил длъжен и е
могъл да стори това, от което следва, че същият следва да носи
отговорност за нарушение по чл. 103 ЗДвП при
непредпазлива форма на вина. така изрично Решение № 1454 от 21.06.2018
г. по к. адм. н. д. № 3707 / 2017 г. на XXVI състав на Административен съд -
Пловдив, Решение № 1461 от 21.06.2018 г. по к. адм. н. д. № 1146 / 2018 г. на
XXVI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 388 от 15.03.2017 г. по
н. д. № 3025 / 2016 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив.
От
административно наказващия орган е приложена коректната санкционна норма-чл.
175, ал.1, т.4 ЗДвП. Така Решение № 2341 от 12.11.2018 г. по к. адм. н. д. №
2934 / 2018 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2264
от 07.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 1996 / 2018 г. на XXII състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 2228 от 05.11.2018 г. по к. адм. н. д.
№ 2204 / 2018 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, , Решение №
1572 от 05.07.2018 г. по к. адм. н. д. № 1656 / 2018 г. на XIX състав на
Административен съд - Пловдив,.
Санкцията
обаче е неправилно индивидуализирана в рамките на законоустановените предели.
От административно-наказващия орган не са изложени съображения, които да
повишават обществената опасност на конкретното деяние, които да обуславят
налагане на наказание по-високо от минималното. Посоченото се явява
самостоятелно основание за намаляване на наложеното наказание до законоустановения
минимум- 50 лева глоба и 1 месец лишаване от правоуправление. Така изрично Решение
№ 2665 от 14.12.2018 г. по к. адм. н. д. № 3044 / 2018 г. на XXII състав на
Административен съд - Пловдив
До същия
извод се достига и при съобразяване на разкритите в съдебно заседание
особености на конкретното деяние, и по конкретно, че нарушението е извършено
при най-леката форма на вина, поради небрежност, тоест, че същото се дължи на допуснато невнимание на водача
на МПС, а не на формиран у него умисъл да не изпълни полицейското разпореждане.
Следва да се отчете и обстоятелството, че при полицейската проверка, освен
управлението без пуснати фарове за движение през деня, не е констатирано наличие на друго нарушение, което би формирало мотив у нарушителя
нарочно да не се подчини на полицейското разпореждане да спре за проверка.
Относно нарушението по чл. 70, ал.3 ЗДвП
При
правилно установена фактическа обстановка съвсем законосъобразно АНО е приел,
че жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 70, ал.3 ЗДвП. Нарушението е формално, на просто извършване, като за
довършеността му е достатъчно констатираното по делото, че водачът е
управлявал МПС без включени светлини за
движение през деня или къси светлини. Приложена
е и коректната санкционна норма, като наложеното наказание 20 лева отговаря на
абсолютния размер посочен в закона.
Само за
пълнота на изложението следва да се посочи, че в случая е неприложима санкционната
норма на чл. 180, ал.1, т.1 ЗДвП,
предвиждаща по-висока санкция, доколкото тази норма изисква допълнителен
елемент от фактическия състав, а именно в резултат от нарушението на режима на използване
на светлините да е възникнала непосредствена опасност за движението, каквато в
случая не е констатирана.
По
изложените съображения НП в тази част следва да се потвърди.
Относно възражението за приложение
на чл. 28 ЗАНН.
Неоснователни
са доводите в жалбата, че случаят бил маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Доколкото в
ЗАНН няма легално определение на понятието "маловажен случай",
предвид препращащата норма на чл.11 от ЗАНН, следва да намери приложение
легалната дефиниция на това понятие, дадена в нормата на чл.93, т. 9 от НК,
като се приеме, че маловажен случай на административно нарушение е налице,
когато извършеното административно
нарушение, с оглед липсата на вредни последици или незначителността им и с оглед
другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид.
Стъпвайки
на тази законова дефиниция, практиката е извела правилото, че за да се счете,
че случая е маловажен следва да се констатира,
че степента на обществена опасност както на деянието, така и на дееца е
по-ниска от обичайните за подобни нарушения.
В
конкретния случай съдът намира, че извършеното от дееца разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност
от обикновените случаи на извършени по непредпазливост нарушения по чл. 103 и
чл. 70, ал.3 ЗДвП, за които, както вече се обоснова следва да се наложи
минимален по размер наказание.
Извод за
липса на маловажност на случая може да се направи и от обстоятелството, че с
едно и също деяние са констатирани две самостоятелни нарушения на ЗДвП.
Предвид
налаганите на дееца многобройни санкции по ЗДвП, което е видно от справката му
за нарушител водач, не може да се счете, и че
степента на личната му степен на
обществена опасност е по-ниска от обикновеното.
По разноските.
Съгласно
новелата на чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат право на разноски.
В нормата
на чл. 189, ал.3 НПК е приет принципа, че ако
лицето е признато за виновно, същото следва да понесе всички разноски по делото,
независимо дали в провежданите контролни производства /въззив и касация/ размерът
на наказанието е бил потвърден или редуциран.
Тази
разпоредба би намерила субсидиарно приложение и в процеса по ЗАНН, ако в ЗАНН
липсваше изрична уредба на този въпрос.
Въпроса за
възлагането на разноските в административно наказателния процес обаче е изрично уреден в чл. 63, ал.3 ЗАНН,
а именно по реда на АПК, което
изключва приложението на принципа на чл. 189, ал.3 НПК.
В АПК въпросът
за възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е посочено, че когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Подателят на
жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради
оттегляне на оспорения от него административен акт. Когато
съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната,
за която административният акт е благоприятен, има право на разноски. Когато
съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на
жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното
възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2
от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв.
Липсва обаче изрична уредба как
следва да се процедира, ако искането за отмяна на административен акт е
частично уважено и частично отхвърлено. По този въпрос съгласно
препращащата норма на чл. 144 АПК приложение намират общите правила на чл. 78 ГПК, в който е проведен принципът,
че страните имат право на разноски
съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от искането.
Свидетелство,
че именно това е законовата идея е и нормата на чл. 136 АПК, съгласно която разноските
за общия представител се понасят от административния орган съобразно уважената част от оспорването.
При
приложение на този принцип и двете страни в настоящото производство биха имали
право на разноски по съразмерност, пропорционално на уважената/отхвърлената чат
от жалбата.
Административно
-наказващия орган обаче не е бил представляван от юрисконсулт, не е доказал
сторването на разноски за адвокатско представителство, поради което и по аргумент от чл. 63, ал.5 ЗАНН
разноски не следва да му се присъждат.
Жалбоподателят
е доказал заплащане на 150 лева за адвокатски хонорар. По съразмерност на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН, вр. чл. 144 АПК, вр. чл. 78, ал.1 ГПК по съразмерност следва да му се присъдят 115 лева.
Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен орган"
означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на
което е административният орган.
В случая
въззиваемата страна Сектор пътна полиция не е самостоятелно юридическо лице, което
означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ от което е част
наказващия орган, а именно ОДМВР- Пловдив, като второстепенен разпоредител с
бюджетни кредити по аргумент от чл. 43 ЗМВР. Така и Решение № 13009 от 02.10.2019 г. по адм. д. № 7758/2018 на
Върховния административен съд
Действително
самото ОДМВР-Пловдив в случая не е страна по производството, но по силата на
изричната законова норма, именно то следва да бъде осъдено да заплати разноски
на жалбоподателя.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, І н. с.,
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 18-1030-005537,
издадено от Началник Група към ОДМВР-Пловдив, сектор Пътна полиция, В ЧАСТТА, с която на Т.Р.Б. е наложено административно
наказание глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца
за нарушение на чл. 103 ЗДвП, като НАМАЛЯВА
размера на глобата на 50 лева и размера на наказанието лишаване от
правоуправление на 1 месец
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
18-1030-005537, издадено от Началник Група към ОДМВР-Пловдив, сектор Пътна
полиция, В ЧАСТТА с която на Т.Р.Б.
е наложена глоба в размер на 20 лв. за
нарушение на чл. 70 ал. 3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР -Пловдив да заплати на Т.Р.Б.,
ЕГН ********** сумата от 115 лева, представляващи разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
С. Д.