Р Е Ш
Е Н И Е № 271
гр. Стара
Загора, 15.10.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично заседание на шестнадесети
септември през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретаря Зорница Делчева
и с участието на прокурора Румен Арабаджиков
като разгледа докладваното от съдия Стилиян Манолов КАН дело № 189 по описа
за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно основание чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във
вр. с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Регионална дирекция по горите гр.Стара
Загора против Решение №171/16.03.2020г. по АНД №3333/2019 г. на Районен съд –
Стара Загора с изложени оплаквания за неправилност на решението, като
постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.348,
ал.1, т.1 от НПК. Оспорва се
изводът на съда, че наказателното постановление не отговаря на императивните
изисквания на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН относно момента на извършване на
нарушението. Оспорват се и доводите, обосноваващи несъставомерност на
извършеното деяние. Направено е искане за отмяна на решението на районния съд и
постановяване на друго, с което да бъде потвърдено издаденото наказателно
постановление.
Ответникът по
касация – К.П.Ж., чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди
решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно. Претендира разноски
по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава
становище за неоснователност на касационната жалба и предлага на съда да остави
в сила обжалвания съдебен акт.
Касационният състав на съда, след като обсъди събраните
по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание,
доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, вр. чл.63, ал.1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение се
явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Производството пред
Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на К.П.Ж. *** срещу Наказателно
постановление № 391/04.10.2019г. на Директор на Регионална дирекция по горите -
Стара Загора, издадено въз основа на Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) №391/11.09.2019г., с което на Ж. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300 лв., на основание чл.257, ал.1, т.1 от Закона
за горите (ЗГ).
От фактическата
страна административното обвинение се основава на това, че К.П.Ж., в качеството
си на длъжностно лице на длъжност лесовъд при фирма ЕТ „ Д.- Д.Р.“, не е маркирал с контролна горска марка в основата
на стъблата всички крайни дървета, определени за сеч при провеждане на
санитарна сеч с интензивност 100%. Нарушението е извършено на 26.08.2019г. и
открито на 11.09.2019г., в 12:00 часа, в отдел 706, подотдел „в1“ при ТП ДГС
Стара Загора, имот №67154.93.24. С това деяние се сочи за нарушена разпоредбата
на чл.50, ал.7 от Наредба №8 от 05.08.2011г. за сечите в горите.
С обжалваното решение Районен съд Стара Загора
е отменил санкционния акт. Прието е, че фактическите констатации, отразени в
АУАН и възпроизведени в наказателното постановление, се потвърждават от
съставения при проверката доклад от 13.09.2019г. и кореспондират със
съдържанието му и с показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, които
се кредитират с доверие от съда като непротиворечиви и взаимно допълващи се. Посочено
е обаче, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са ограничили
правото на защита на жалбоподателя. Обосновано е, че съществен реквизит от
обстановката на деянието е датата на извършване на нарушението, поради което
невярното й посочване води до съществен порок. Констатирано е, че в случая е
налице отклонение от императивните процесуални разпоредби, визирани в
разпоредбите на чл.43, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а разминаването на
датите, посочени в АУАН и наказателното постановление, няма как да не се
отразят на правото на защита на санкционираното лице. Посочено е още, че
описанието на нарушението от правна страна в АУАН и наказателното постановление
е непълно, т.е. не е съобразено отново с императивните изисквания на чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН. Според въззивния съд тълкуването на нормите на чл.50, ал.6 и
ал.7 от Наредба №8 от 05.08.2011г. налага извод, че при извършване на сеч от
категорията на процесната, не е задължително поставянето на КГМ на всяко
подлежащо на отсичане дърво.
Решението на Районен съд Стара Загора е
неправилно.
Настоящия касационен състав не споделя
доводите на районния съд за издаване на констативния и санкционния акт при
неизпълнение на императивните изисквания на чл.43, т.3, респ. чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН, касаещи датата на извършване на нарушението. И в АУАН и в
наказателното постановление ясно и точно е посочено, че деянието е извършено на
26.08.2019г. и е открито на 11.09.2019г., с което са изпълнени условията на
посочените законови разпоредби. Не е налице и посоченото от районния съд
непълно описание на нарушението.
Наложената от наказващия орган санкция на К.Ж.
се основава на нормата на чл.257,
ал.1, т.1 от ЗГ, съгласно която се наказват с глоба от 300 до 5000 лв., ако
не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо
лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни
несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон,
подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани
на тях. Вмененото административнонаказателно обвинение касае немаркиране с
контролна горска марка на крайни дървета, определи за сеч при провеждане на
санитарна сеч с интензивност 100 %.
Съгласно чл.50, ал.1 Наредба
№8/05.08.2011г. за сечите в горите
маркирането се извършва от лица, вписани в публичния регистър по чл.235
от Закона за горите за дейността „маркиране на насаждения, предвидени за сеч“. Според
чл.50, ал.3 от Наредбата за сечите в горите, определените за сеч дървета се
отбелязват на височина 130 см с видим знак, неувреждащ кората им, като нормата
на ал.4 от същия текст постановява, че освен по начина, посочен в ал.3,
определените за сеч дървета с диаметър 14 см и по-голям от 14 см, измерен на
височина 130 см, се отбелязват и с контролна горска марка. С разпоредбата на
чл.50, ал.6 от Наредбата №8 се забранява сеч на немаркирани дървета, като този
текст регламентира и изключенията на тази забрана. Според чл.50, ал.6, т.1 от
Наредба №8 е разрешено отсичане на немаркирани дървета при цялостно отсичане на
дървостоя при провеждане на голи сечи, както и при провеждане на санитарни,
принудителни и технически сечи с интензивност сто процента върху ограничена
площ. Съгласно следващата ал.7 на този текст ограничаването на площта в
случаите по ал.6, т.1 се извършва чрез маркиране с контролна горска марка в
основата на стъблата на крайните дървета, определени за сеч, както и с
отбелязване на височина 130 см с видим знак върху оставащите крайни дървета.
Разглеждания случай касае извършване на
санитарна сеч по смисъла на чл.50, ал.6, т.1 от Наредбата, с интензивност сто
процента върху ограничена площ, следователно за такъв вид сеч важи изискването
на ал.7 от този текст за извършване на маркиране с контролна горска марка в основата на стъблата на крайните дървета, определени за
сеч. От събраните във въззивното производство гласни доказателства безспорно се
установява, че контролна горска марка на всички крайни дървета не е поставяна,
като за съставомерността на деянието е ирелевантно дали такава не е поставена
на всички крайни дървета, както сочат в показанията си актосъставителят и
свидетелят по акта, или само на част от крайните дървета – в какъвто смисъл са
показанията на разпитания по делото свидетел Румен Стойнов. Това е така, защото
поставянето на контролна горска марка на крайните дървета препятства
извършването на интензивна сеч извън конкретно ограничената площ и липсата й,
дори и само на част от крайните дървета, е предпоставка за отсичане на
намаркирани дървета, намиращи се извън тази площ. Също така, в показанията си
свидетеля Румен Стойнов, който за разлика от санкционираното лице не е вписан в
публичния регистър по чл.235 от Закона за горите за дейността „маркиране на
насаждения, предвидени за сеч“, се сочи, че фактическото поставяне на контролната
горска марка е извършвано именно от свидетеля Румен Стойнов, а не от наказаното
лице, което според чл.50, ал.1 от Наредба №8 следва да извърши маркирането.
Тези обстоятелства налагат извод,
че повдигнатото на ответника по касация административнонаказателно обвинение се
явява фактически и правно обосновано, тъй като на посочените в констативния и
санкционния акт дата и място Ж. не е маркирал с контролна горска марка в
основата на стъблата всички крайни дървета, определени за сеч при провеждане на
санитарна сеч с интензивност 100 %, с което не е изпълнил задълженията си, вменени
му с разпоредбите на Наредба №8 за сечите в горите. Поради това като е отменил
наказателното постановление, с което Ж. е санкциониран за това деяние,
районният съд е постановил съдебния си акт в нарушение на материалния
закон.
С оглед изложените
съображения съдът намира, че е налице твърдяното касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, поради което въззивното съдебно решение следва да се
отмени и вместо него да се постанови друго, с което да са потвърди оспореното
пред районния съд наказателно постановление.
Водим от тези
мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл. второ от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение №171/16.03.2020г. по АНД №3333/2019г. на Районен
съд – Стара Загора и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
391/04.10.2019г. на Директор на Регионална дирекция по горите - Стара Загора, с
което на К.П.Ж. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300
лв., на основание чл.257, ал.1, т.1 от Закона за горите.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.