Р Е
Ш Е Н И Е
№…………………………/22.10.2019 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в открито съдебно заседание на седми октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието
на секретаря Мария Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД №
3279 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на „*“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***
срещу Наказателно постановление № 03 – 010005 от 25.07.2018 г., издадено от
Директора на дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна, с което на дружеството
– жалбоподател, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415в, ал. 1 от
Кодекса на труда, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 300 лева (триста лева) за това, че на 05.07.2018 г. в щанд за
продажба на очила, находящ се в Етнографски комплекс в к.к. „Златни пясъци“ в
гр. Варна, дружеството „*“ ЕООД в качеството си на работодател, видно от
представената при проверката документация е допуснал лицето В.В.М., с ЕГН: **********, да престира
труд в полза на „*“ ЕООД, изпълнявайки трудовите функции на длъжност „продавач
– консултант“ с работно място - щанд за продажба на очила, находящ се в
Етнографски комплекс в к.к. „Златни пясъци“ в гр. Варна, преди да е
документирало провеждането на начален инструктаж по безопасност и здраве при
работа с нарочна книга за начален инструктаж (Приложение Ⅰ) – нарушение на разпоредбата
на чл. 11, ал. 5 във вр. с чл. 12, ал. 1 от Наредба № РД – 07 – 2 за условията
и реда за провеждането на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
Дружеството
– жалбоподател „*“ ЕООД намира издаденото наказателно постановление за
незаконосъобразно и необосновано, като навежда подробни аргументи в защита на
своето становище. На първо място дружеството навежда твърдения, че
административно – наказващият орган не е индивидуализирал мястото на извършване
на нарушението. Също така застъпва позиция, че фактическата обстановка, приета
от административно – наказващия орган не отговаря на действителността,
доколкото лицето В.В.М. не е полагала труд в обекта,
стопанисван от дружеството, а само е присъствала, за да вземе решение дали ще
може да се справя с отговорностите на работата. Също така съзира като порок в
процедурата по връчване на наказателното постановление, че същото е било
връчено на лице, което няма представителна власт да получава преписи от
наказателни постановление от името на въззивното дружество. Поради
гореизложените съображения моли за отмяна на наказателното постановление, а в
условията на евентуалност моли за редуциране на размера на наложеното
административно наказание „имуществена санкция“.
В
проведеното на 07.10.2019 г. открито съдебно заседание по НАХД № 3279 по описа
за 2019 г. на Варненския районен съд, въззивното
дружество „*“ ЕООД не изпраща нито законен, нито процесуален представител,
който да изрази позицията му в дадения ход на делото по същество.
В
проведеното на 07.10.2019 г. открито съдебно заседание по НАХД № 3279 по описа
за 2019 г. на Варненския районен съд, въззиваемата страна дирекция „Инспекция
по труда“ – гр. Варна се представлява от своя процесуален представител ст.
юрисконсулт Дарина Ошавкова, която намира, че нарушението е установено по
безспорен начин от събраните в хода на административно – наказателното
производство доказателства, като също така подчертава, че са били предприети
действия от страна на въззивното дружество по отстраняването му, поради което и
в случая е приложена разпоредбата на чл. 415в от Кодекса на труда.
От фактическа страна, съдът намира за установено
следното:
На
05.07.2018 г. св. М.О.М. – Ж. – инспектор в дирекция „Инспекция по труда“ гр.
Варна извършила проверка по спазване на трудовото законодателство в търговски
обект – щанд за продажба на очила, находящ се в Етнографски комплекс в к.к.
„Златни пясъци“ в гр. Варна, стопанисван от търговското дружество „*“ ЕООД.
В
хода на проверката св. М. – Ж. установила, че в обекта лицето В.В.М., с ЕГН: ********** изпълнява трудови функции на
длъжност „продавач – консултант“, но същевременно дружеството не е документирало
провеждането на начален инструктаж на своята служителка.
Преценявайки,
че с това свое поведение дружеството „*“ ЕООД е извършило нарушение на чл. 11,
ал. 5 във вр. с чл. 12, ал. 1 от Наредба № РД – 07 – 2 за условията и реда за
провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите
по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, на
18.07.2019 г. св. М. – Ж. съставила акт за установяване на административно
нарушение, с който санкционирала дружеството за нарушение на посочените нормативни
разпоредби.
Същевременно
на 06.07.2018 г. бил проведен и респ. документиран в книгата за начален
инструктаж, начален инструктаж на В.В.М., което
обстоятелство било удостоверено с полагането на подпис от страна на
служителката.
В
предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило писмено
възражение срещу съставения АУАН, като на 25.07.2018 г. Директорът на дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като
тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, но същевременно запознавайки се
с представената книга за проведен начален инструктаж на служителите на „*“
ЕООД, наложил, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415в, ал. 1 от Кодекса
на труда, на въззивното дружество административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 300 лева (триста лева) за нарушение на 11, ал. 5 във вр. с
чл. 12, ал. 1 от Наредба № РД – 07 – 2 за условията и реда за провеждането на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
По
отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено
следното:
Жалбата
срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на
обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за частично
основателна, поради следните причини:
Според
съда от събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства може
да се направи обоснован извод, че на датата 05.07.2018 г. лицето В.В.М. е престирала труд в полза на дружеството „*“ ЕООД. В
подкрепа на този извод на първо място са показанията на св. М.О.М. – Ж., която
потвърди при това категорично, че служителката В.В.М.
не се е намирала само в търговския обект като присъствие, а е обслужвала
клиенти. Показанията на св. М. – Ж. се подкрепят и от приложената Декларация по
чл. 399 вр. с чл. 402, ал. 1, т. 3 и чл. 402, ал. 2 от Кодекса на труда
(попълнена лично от служителката М.), в която същата декларира елементите на
своето правоотношение с „*“ ЕООД, а именно работно време, договорено трудово
възнаграждение, почивни дни и почивки в рамките на работния ден. Всички тези
декларирани от служителката елементи на нейното правоотношение с дружеството
несъмнено го квалифицират като трудово и е следвало същото да бъде оформено в
писмен трудов договор между страните.
В
конкретния случай трудовия договор е подписан на 06.07.2018 г., макар и
служителката М. да е престирала трудови функции още на предния ден (деня на
проверката от страна на служителите на дирекция „Инспекция по труда“ – гр.
Варна – 05.07.2018 г.), като за въззивното дружество е било възникнало
задължението още на 05.07.2018 г. да проведе и документира начален инструктаж
на служителката М., каквото изискване поставят разпоредбите на чл. 11, ал. 5
във вр. с чл. 12, ал. 1 от Наредба № РД – 07 – 2 за условията и реда за
провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите
по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
Дружеството
не е изпълнило на датата 05.07.2018 г. това свое задължение, поради което и
според съда съвсем правилно е била ангажирана административно – наказателната
му отговорност.
Същевременно
с оглед наличните писмени доказателства и съвсем конкретно извадка от книгата
за проведен начален инструктаж на служителите на „Дани.Г – 95“ ЕООД, се
установява, че нарушението е отстранено веднага след неговото констатиране, т.е.
на следващия работен ден, поради което и според съда законосъобразно и правилно
административно – наказаващият орган е приложил разпоредбата на чл. 415в, ал. 1
от Кодекса на труда, при индивидуализация на административното наказание. Още
повече, че няма данни от нарушението да са произтекли някакви конкретни вреди и
вредни последици за служителката М..
Съдът
не намира за основателни конкретните възражения на въззивното дружество срещу
законосъобразността на наказателното постановление, наведени във въззивната
жалба, поради следните съображения:
Съдът
не установи в рамките на извършената служебна проверка в хода на
административно – наказателното производство да са били допуснати съществени
процесуални нарушения. Акта за установяване на административно нарушение е
изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите
реквизити, кумулативно предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН и е надлежно
предявен по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Самото наказателно постановление също
е издадено от компетентен орган и отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН.
Не на последно място, следва да се отбележи, че вмененото във вина на
въззивното дружество нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво се изразява административното нарушение, поради което не е
накърнено правото му на защита.
Ясно
е индивидуализирано мястото на извършване на нарушението – щанд за продажба на
очила, находящ се в к.к. „Златни пясъци“ и конкретно в Етнографския комплекс.
Действително в обстоятелствената част на наказателното постановление е вписано,
че щанда се стопанисва от „Ванеса Варна“ ЕООД „Д.г.9.“ ЕООД, но очевидно в
случая просто е допусната техническа грешка, тъй като никъде в административно
– наказателната преписка не се говори за дружество с подобно наименование
„Ванеса Варна“ ЕООД.
Предвид
показанията на св. М. – Ж. и писмената декларация, в която лично служителката М.
е декларирала елементите на своето правоотношение, съдът застъпва категорична
позиция, че на 05.07.2018 г. М. е престирала труд в полза на дружеството, а не
се е намирала в обекта само за да се запознае с работния процес, каквито
възражения са изложени във въззивната жалба.
Съдът
не вижда нищо порочно във факта, че П.Г. е получил препис от наказателното
постановление. Дори същият да не е служител на дружеството „Д.Г.9.“ ЕООД,
очевидно представляващият въззивното дружество своевременно се е запознал със
съдържанието на наказателното постановление, доказателство за което и е
въззивната жалба срещу него, която е депозирана в законоустановения срок, така,
че по никакъв начин не са били нарушени правата на дружеството – жалбоподател.
По
отношение вида и размера на наказанието.
Същевременно
съдът намира, че наведените възражения във въззивната жалба по отношение на
размера на наложената „имуществена санкция“ са напълно основателни. Наказващият
орган е възприел изцяло фактическата обстановка описана в акта за установяване
на административно нарушение и необосновано, според съда, е наложил наказание
за извършеното деяние в размер над предвидения в закона минимум от 100 лева.
При индивидуализиране на наказанието, съдът отчита като смекчаващо вината
обстоятелство, че в административно – наказателната преписка не се съдържат данни
дружеството „*“ ЕООД да е санкционирано за подобни нарушения на трудовото
законодателство, което мотивира съдът да приеме, че нарушението е извършено за
първи път, което от своя страна налага извода за едно като цяло отговорно и
правилно отношение на въззивното дружество към законоустановения ред в
страната. Отегчаващи вината обстоятелства не бяха констатирани в хода на
съдебното производство, поради което съдът намира, че определеното към
минимален размер наказание се явява справедливо и напълно съответства на
целите, предвидени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.
Поради
гореизложените съображения, съдът намира, че Наказателно постановление № 03 –
010005 от 25.07.2018 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“
– гр. Варна, следва да бъде изменено в санкционната си част, като размера на
наложеното административно наказание „имуществена санкция” бъде намален до предвидения
в закона минимум от 100 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №
03 – 010005 от 25.07.2018 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по
труда“ – гр. Варна, с което на „*“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление:***, на основание чл. 416, ал. 5
във вр. с чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на труда, е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 300 лева (триста лева) за това, че
на 05.07.2018 г. в щанд за продажба на очила, находящ се в Етнографски комплекс
в к.к. „Златни пясъци“ в гр. Варна, дружеството „*“ ЕООД в качеството си на
работодател, видно от представената при проверката документация е допуснал
лицето В.В.М., с ЕГН: **********, да престира труд в полза на „*“ ЕООД, изпълнявайки трудовите
функции на длъжност „продавач – консултант“ с работно място - щанд за продажба
на очила, находящ се в Етнографски комплекс в к.к. „Златни пясъци“ в гр. Варна,
преди да е документирало провеждането на начален инструктаж по безопасност и
здраве при работа с нарочна книга за начален инструктаж (Приложение Ⅰ) – нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 5 във вр. с чл. 12, ал. 1 от Наредба № РД – 07 – 2 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, като
НАМАЛЯВА размера на санкцията до размер от 100 лева (сто лева).
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение
за изготвянето му пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: