Р Е Ш Е Н И Е
№……….
гр.
Варна,23.04.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, тридесети състав в открито публично заседание на двадесети
март две хиляди и четиринадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИАНА СТОЯНОВА
при участието на
секретаря А.Я. сложи за разглеждане гр. дело № 5542 по описа за 2013 година,
докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен „***
„ АД срещу И.Д.Р. иск с правно основание чл.422 от ГПК да бъде прието за
установено по отношение на ответника, че дължи към датата на издаване на
заповед за незабавно изпълнение №115/02.01.2013г., постановена по ч.гр. дело
№19351/2012г. по описа на ВРС сумата от 1131.26лева,
главница по договор за кредитна карта от
28.12.2003г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението /27.12.2012г./ по ч.гр.дело №19351/2012г. по описа на ВРС до
окончателното й изплащане, сумата от 151.38лева,
договорна лихва за периода 28.12.2003г. до 22.11.2012г., сумата от 145.65лв., представляваща направени в производството
съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.дело
№19351/2012г. по описа на ВРС.
В
исковата молба ищецът твърди, че е подал заявление за процесната сума и е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК. В законоустановения
срок длъжникът е възразил, поради което за ищецът се е породил правният интерес
да предяви настоящия иск. В исковата молбата се твърди, че по силата
и при условията на договор за издаване на кредитна карта "EUROLINE"
от 28.12.2003 г., картовото предприятие „***" АД, със стопанска дейност,
състояща се предимно в издаване на кредитни карти с логото, дизайна и марката
"Euroline" на клиенти и предоставяне на свързаните с това кредити на
клиентите, и осъществяване на плащания с горните кредитни карти в търговски
обекти чрез инсталиране в тези обекти ПОС устройства, е
предоставило на ответника, кредит под формата на кредитен
лимит в размер на 2143..23 лева, представляващ първа транзакция по кредитна
карта „EUROLINE", който кредит картодържателят може да усвоява по начините
уговорени в чл.. 4 до чл. 6 от Общите условия на „***" АД за издаване и
използване на кредитни карти, неразделна част от договора за предоставяне на
кредитна карта, които Общи условия, Картодържателя е потвърдил, че са му
предадени и ги е приел без възражения с подписването на договора.
По време на действие на договора, картодържателят е ползвал и други суми
от предоставения му кредитен лимит, който към момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение е в размер на 2600 лева.
На
24.03.2005г. между "***" АД и „***" АД /с предишно наименование
„Пощенска банка" АД и „***/ е сключен Договор за продажба на предприятие.
По силата на този договор и на основание чл.
21.3 от Общите условия за издаване и използване на кредитна карта
„EUROLINE" правата
и задълженията по всички договори с картодържатели
„EUROLINE"
сключени от "***" АД са прехвърлени на "***" АД. На
основание чл.5.3 във връзка с чл. 2 от договора от 24.03.2005г. банката се
конституира като страна по всички договори за издаване и използване на кредитни
карти „EUROLINE", по които страна е "***" АД и като такава упражнява правата и
спазва задълженията си по тях (вкл. да води счетоводство по отношение направените
плащания по тези договори след тяхното прехвърляне). Банката е уведомила
ответника за извършеното прехвърляне с месечно извлечение №798709 от
10.04.2005г.
Твърди се, че ответникът не е изпълнил
договорните си задължения за погасяване на дължимите суми в съответствие с в
чл.10 и чл. 12 от Общите условия за издаване и използване на кредитна карта
„EUROLINE" на
"***" АД.
Поради неизпълнение от страна на ответника и
основание чл.15.1, б."а" от Общите условия за издаване и използване
на кредитна карта „EUROLINE" на "***" АД банката/ищец е упражнила правото си да развали договора за
издаване и използване на кредитна карта „EUROLINE", поради неплащане на минималните месечни
вноски по две последователни месечни извлечения от 10.02.2012г. и 09.03.2012г. и съгласно чл.15.2 е обявила цялото
задължение на длъжника-картодържател за незабавно изискуемо и дължимо.
Съгласно чл.9 от сключения Договор за издаване на кредитна карта "EUROLINE" от 17.04.2005 г., „***" АД е изпратило
до ответника по делото с обикновена поща, писмо за предсъдебна покана за
доброволно изплащане на всички задължения по договора, за което прилагаме
известие за доставяне от „Български пощи" ЕАД.
Към
датата на прекратяване на договора непогасеното задължение на ответника е 1131.26 лева,
главница, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
27.12.2012 г. и 151.38
лева, договорна лихва
за периода 28.12.2003-22.11.2012г. до окончателното изплащане на задължението.
По изложените съображения ищецът моли съдът да постанови решение, с което да
приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
процесните суми.
В съдебно заседание ищцовата страна „***, редовно
призована, поддържа предявените искове чрез процесуалния си представител. Моли за присъждането на разноски.
Ответникът
И.Д.Р. чрез прецесуалния си представител, оспорва предявените искове по
основание и размер. В депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва
факта, че през 2003г. е сключил договор за издаване на кредитна карта. Твърди,
че не е получавал кредитен лимит от 2143.23лв. /съобразно доказателствата,
кредитния лимит е бил в размер на 1300лв./. На следващо място ответникът
оспорва банката/ищец да го уведомявала за увеличение на кредитния лимит на
2600лв. На следващо място се твърди, че изтеглените от ответника суми от 2003г.
са погасени по давност. Ответникът твърди, че от 2008г. до настоящия момент на
същия не е преиздавана нова кредитна карта, следователно ответникът не е
ползвал сумите по същата и договорът е прекратен поради неизпълнение на банката
да преиздаде нова карта и предостави ПИН код. Ответникът излага, че банковите
служители обяснили не знаели на какво се дължи начисляването на сумите, при
положение, че кредитната карта не е издавана.
По
изложените съображения моли съдът да приеме за установено, че ответникът не
дължи сумите, за които са предявени исковете и да отхвърли същите.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По подадено заявление по реда на чл.417 от ГПК е образувано ч.гр. дело №19351/2012г. по описа на ВРС и са
издадени в полза на ищеца срещу ответника заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист за заповед за незабавно изпълнение №115/02.01.2013г. сумата от 1131.26лева, главница по договор за
кредитна карта от 28.12.2003г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението
/27.12.2012г./ по ч.гр.дело №19351/2012г. по описа на ВРС до окончателното й
изплащане, сумата от 151.38лева, договорна
лихва за периода 28.12.2003г. до 22.11.2012г., сумата
от 145.65лв.,
представляваща направени в производството съдебно-деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.дело №19351/2012г. по описа на
ВРС.
.
От представените по делото доказателства не се
установява, че между страните е възникнала валидна облигационна връзка по
силата на договор за кредитна карта.
По делото е представено само заявление за издаване на
кредитна карта от ответника И.Д.Р. от 16.12.2003г. В заявлението не е вписано
за какъв вид кредитна карта е подал заявление ответника и дали същата е "EUROLINE".
По делото липсва писмен и твърдян от
ищеца, договор за издаване на кредитна карта "EUROLINE" от
28.12.2003г. с картовото предприятие „***" АД и ответника.
Съгласно нормите на чл.
4 от Закона за потребителския кредит /от 2006г., отм./, които са приложими и
към договорите за кредитни карти, което е вид заем под формата на предоставен
лимит, договорът за потребителски кредит по дефиниция е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка
друга подобна форма на улеснение за плащане. Нормата на чл.6 предписва, че
договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма и на потребителя
се предоставя екземпляр от договора.
По делото липсват
представени писмени съглашения, за да бъде спазена формата на договора за
потребителски кредит.
Или по делото няма годни доказателства за
съдържанието на сключен договор за кредитна карта от този вид между настоящите
страни, в който да е уговорен кредитен лимит от 2600лв.
По делото са приложени на общите условия за издаване
и използване на кредитни карти "EUROLINE", същите обаче не са подписани
от ответника и потвърдени с нарочна декларация, както изрично се посочва в
титулната част на тях. Не е ясно и към коя дата са били валидни тези общи
условия и дали към датата на подписване на заявлението.
След като не са приети от ответника, същият не може да бъде обвързан с
посочените в тях като вид и размер таксите да ползване, дневните лимитни транзакции,
минималната месечна вноска, лихви и пр.
Приетото заключение по
съдебно счетоводната експертиза е извършено въз основа на счетоводни записвания
у ищеца /месечни извлечения и компютърен софтуерен продукт на банката/, но от
заключението на вещото лице не може да се изведе, че страните са в договорни
отношения, както и уговорките между страните, досежно размер на кредитен лимит,
размер на възнаградителна лихва, размери на неустойки и лихви за забава/такси
за закъснение/, размери на такси за ползване на кредитния лимит и пр., т.е как
са начислени сумите от ищеца.
Или дори и да се приеме,
че между страните има сключен някакъв договор за кредитна карта, то ищецът/банка
не установява как са формирани и на какво основание търсените от него суми като
главница, лихви, такси и респективно техният размер.
Следва да се отбележи,
че е налице е разминаване между основанието, на което се претендират сумите от
ищеца, тъй като видно от заключението на вещото лице търсените суми в общ
1282.64лв. от ищеца, всъщност представляват 954.03лв. договорна лихва,
69.08лв., просрочени лихви, 3.05лв. такса за надхвърлен лимит и 256.48лв. такси
за обслужване на кредита /общо 1282.64лв./.
Т.е в настоящия случай,
ищецът претендира главница от 1131.26лв. главница, каквато обаче не е
начислявана от банката, съобразно заключението на вещото лице, а само договорни
лихви, такси и лихви за просрочие. Следователно искът за главница следва да се
отхвърли и на това основание.
По делото не се установи и обстоятелството, че
ответникът по спора е получил издадената през 2003г. кредитна карта, както и в
последствие, че същата е била подновявана след изтичане на срока й за годност,
както и съответните ПИН кодове на картите.
Ищецът беше задължен по реда на чл.190 от ГПК да
представи намиращите се у него приемо – предавателни протоколи за предаване на
картата или препоръчани писма, но същият заяви, че не съхранява такива,
следователно съдът приема, че издадените след 2003г. карти, включително и след
първата такава, няма доказателства да са получени от ответника.
Съдът намира, съобразно вписването в писмо от л.11 от
делото и представения приемо – предавателен протокол на л. 78 от делото за
предаване на кредитна карта от 25.03.2010г., че вероятно между страните има
сключен друг договор за кредитна карта, по който не са платени по него две
вноски за периода 10.02.2012г. и
09.03.2012г., а за отбелязване процесния период е от 2003г.
По изложените съображения съдът приема, че
предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника следва
да бъдат присъдени разноски 250лв., възнаграждение за вещо лице.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск
с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр.
Закона за кредитните институции, от "***" АД/с предишно наименование
„***/, ЕИК №***, със седалище и адрес на управление: *** срещу И.Д.Р., ЕГН **********,*** да бъде прието за
установено по отношение на ответника, че дължи към датата на издаване на
заповед за незабавно изпълнение №115/02.01.2013г., постановена по ч.гр. дело
№19351/2012г. по описа на ВРС сумата от 1131.26лева/хиляда сто тридесет и един лева и двадесет и шест
стотинки/,
главница по договор за кредитна карта от
28.12.2003г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението /27.12.2012г./ по ч.гр.дело №19351/2012г. по описа на ВРС до
окончателното й изплащане, сумата от 151.38лева/сто петдесет и един лева и тридесет и осем
стотинки/, договорна лихва за периода
28.12.2003г. до 22.11.2012г., сумата от 145.65лв.,
представляваща направени в производството съдебно-деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.дело №19351/2012г. по описа на
ВРС.
ОСЪЖДА "***"
АД/с предишно наименование „***/, ЕИК №***, със седалище и адрес на управление:
*** ДА ЗАПЛАТИ на И.Д.Р., ЕГН **********,*** сумата от 250.00лв./двеста и петдесет лева/ представляваща сторени съдебно
деловодни разноски на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението
да се връчи на страните.
След
влизане в сила на решението, заверен препис от него с отбелязването върху него
за датата му на влизане в сила да се докладва по ч.гр. дело №19351/2012г. за
издаване на изпълнителен лист по заповедното производство.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/ДИАНА СТОЯНОВА/