№ 119
гр. Р. , 07.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на първи април, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ
при участието на секретаря ГАНКА А. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ Административно
наказателно дело № 20213330200069 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „ Изи Асет Мениджмънт „ АД – София, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, жк „ Люлин 7„ ул . „ Джавахарлал Неру „ № 28,
АТЦ „ Силвър център „, ет.2, офис 40-46, представлявано от Изп. Директор Г.Т.Т. против
Наказателно постановление № В - 0050527/07.12.2020г. на Директор в РД за областите
Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към ГД „ Контрол на пазара „ при
КЗП, с което за нарушение на чл. 5, ал. 2 вр. Ал. 1 от ЗПК, на основание чл. 45, ал.1 от ЗПК
на жалбоподателя е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер
на 3000,00 лв.
Жалбоподателят моли, като незаконосъобразно наказателното постановление да
бъде отменено изцяло. Навежда доводи за нарушение на материалния и процесуалния закон
при издаването на обжалваното НП.
За жалбоподателя в съдебно заседание не се явява процесуален представител.
Административнонаказващият орган заявява становище, че жалбата е неоснователна и
Наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
РП – Разград, уведомени, не изпращат представител.
Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
1
На 04.09.2020г. контролен орган от КЗП – св. А. Т. – старши инспектор, в присъствие
на св. Кр. К. – служител в ОДМВР - Р., извършила проверка в пощенска станция № 7205,
находяща се в гр. Р., жк. „ О.“, в която жалбоподателят предоставял финансови услуги.
Около 11,20ч. двамата влезли в пощенската станция и св. Ал. Т. се представила като кредито
искател, като поискала от служителката в станцията да и бъде отпуснат паричен заем в
размер на 1000,00лв. за срок от една година. Служителката въвела данните на св. Ал. Т. в ел.
система, като заявила, че не може да посочи каква би била лихвата по заема, както и
месечната вноска по заема, защото заема не е одобрен, както и, че това ще стане по телефон
след като се свържат с нея от офис на дружеството. След това свидетелите напуснали
пощенската станция. Около десет минути след това се върнали в пощенската станция, като
св. Т. се легитимирала в качеството си на длъжностно лице от КЗП. Междувременно св. Ал.
Т. получила обаждане по телефона си от служител на Дружеството, който изискал от нея
още данни за искания от нея кредит. Свидетелката заявила, че иска да получи договора си в
пощенската станция, при което служителят в дружеството и отговорил, че ще си получи
договора след като бъде одобрена като кредитополучател. С това приключила
комуникацията между ст. Инспектор Т. и дружеството. Проверката на място приключила
със съставянето на КП № К-2664430/04.09.2020г., в който били описани действията на контр.
орган, комуникацията със жалбоподателя и бил поканен представител на дружеството за
съставяне на АУАН.
На 09.09.20г. в офис на КЗП в гр. Разградсе явило упълномощено от дружеството
лице, в чието присъствие, както и на един свидетел, бил съставен АУАН бл. № 0050527, в
който нарушението било описано по посочения начин, било квалифицирано от
актосъставителя – Ал. Т., като такова по чл. 5, ал.2 вр. ал.1 от ЗПК, връчен срещу подпис на
пълномощника. По съставеният АУАН в срока по ЗОАНН не постъпили писмени
възражения.
На база съставения АУАН, адм. наказващият орган на 07.12.2020г. издал и
процесното НП, в което по идентичен с АУАН начин описал нарушението, също го
квалифицирал по чл. 5, ал.2 вр. Ал.1 от ЗПК, а на основание чл. 45, ал.1 от ЗПК, наложил на
жалбоподателя имуществена санкция в раззмер на 3000,00лв. НП редовно получено от
жалбоподателя на 13.01.2021г., жалбата срещу него постъпила при адм. наказващия орган на
20.01.2021г.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ на съдебен
контрол по реда на ЗАНН, жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Видно от приложените по делото писмени доказателства – КП № К-
2664430/04.09.2020г. и свидетелските показания, събрани в хода на съдебното следствие,
безспорно се установява, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна вмененото
му административно нарушение, по чл. 5, ал.2 вр. Ал.1 от ЗПК.
От показанията на разпитаните длъжностни лица към КЗП и ОДМВР - Разград, се
установява по несъмнен начин, че при проверката мнимият потребител - служител на КЗП, е
заявил необходимия минимум от информация, достатъчна за издаването на формуляра по
2
Приложение № 2 от ЗПК. Разпоредбата на чл. 5 от ЗПК въвежда изискването за изготвяне на
стандартен европейски формуляр с цел потребителят своевременно да бъде снабден с
необходимата информация за сравняване на различните предложения и за вземане на
информирано решение. В настоящия случай не се спори относно обстоятелството, че
служителят в пощенската станция не е предоставил на потребителя стандартен европейски
формуляр по Приложение № 2 от ЗПК. По този начин санкционираното дружество, чрез
бездействие, е нарушило въведеното с нормата на чл. 5 от ЗПК задължение, при ясно
посочени от страна на потребителя изисквания досежно потребителски кредит, да изготви
формуляр съгласно Приложеине № 2 от ЗПК и да го представи на потребителя. Това
задължение посочено в правната норма изисква за различните предложения да бъдат
предоставени отделни СЕФ, за да може потребителят да направи сравнение между тях, а
след това и информиран избор.
Налице е съставомерност на санкционираната деятелност на плоскостта на
визирания в чл. 45, ал.1 от ЗПК административно наказателен състав, предвид безспорно
установения факт на непредоставяне на стандартен европейски формуляр на потребителя от
страна на дружеството. Освен това, в случая не се касае за ангажиране на административно
наказателната отговорност на физическо лице, а за имуществена санкция, наложена на
търговско дружество за неизпълнение на задължение към държавата при осъществяване на
неговата дейност. Тази отговорност е обективна и безвиновна, като съгласно чл. 83, ал.1 от
ЗАНН за реализирането е достатъчно обективното осъществяване на запретените действия
или бездействия - от една страна, а от друга - имуществената санкция да е предвидена в
съответния закон, указ, постановление на МС или наредба на общинския съвет. В случая
същата е предвидена в чл. 45, ал.1 от ЗПК, определена е в рамките на посочения законов
текст (от 3000 до 8000 лева) и факта на неизпълнение на задължението към държавата, е
установен по безспорен начин.
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН. Нарушението, за което е ангажирана
отговорността на жалбоподателя засяга в значителна степен обществените отношения,
свързани с предоставянето на кредити на потребителите, доколкото предоставянето на
преддоговорната информация по кредита в съответната форма, е съществено задължение на
кредитната институция, благоприятстващо за създаването на равноправни условия между
кредитора и потребителя при получаването на кредита. Освен това - маловажността
представлява изключение от общото правило на наказуемост на въздигнатите в
административни нарушения деяния, обусловено от наличие на определени обстоятелства,
разкриващи по-ниска обществена опасност на нарушението от тази на обичайните
нарушения от този вид. В настоящия казус деянието не се отличава с по-ниска обществена
опасност от обичайните административни нарушения от същия вид, поради което
касационната инстанция счита, че не са налице основания за маловажност на
санкционираната деятелност на плоскостта на чл. 28 от ЗАНН.
Не може да бъде споделено становището на жалбоподателя, че в съставения акт и НП
3
липсва описание или то е непълно на нарушението и на обстоятелствата, при които то е
извършено. По категоричен начин се установява, че неизпълнението на законовото
задължение е установено от служители на КЗПи ОДМВР – Разград, при проведена проверка.
От приложените материали се установява, че интересът е проявен от контролния орган на
КЗП за целите на извършваната проверка. Същият първоначално се е представил за
потребител, търсещ подходящ кредит, като впоследствие се е легитимирал пред служител
работещ по договор с дружеството. За субекта е било пределно ясно кои са били лицата,
търсещи неговите услуги и в какво качество са проявили интерес към отпускането на
кредит. Възражения в този смисъл не са вписани и при съставянето на акта. Не би могла да
бъде споделена и тезата на касатора, че в акта и в НП нарушението не е описано в
съответствие със законовите изисквания. Видно от съдържанието им, неизпълнението се
изразява в това, че търговецът, при проявен интерес за отпускане на кредит, не е издал
изискуемия стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредит, съгласно приложение № 2 от ЗПК. Така описаната деятелност е
подведена под релевантната правна норма, а именно тази на чл. 5, ал. 2 от ЗПК, която
изрично предвижда задължение за кредитора, какъвто несъмнено се явява и жалбоподателя,
да предостави на потребителя информацията по ал. 1 чрез изготвен стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация. Задълбоченият прочит на приобщените
доказателства сочи, че такъв формуляр не е предоставен на проверяващия, независимо, че
служителят на КЗП е заявил размера на кредита, срок на погасяване. Това обстоятелство се
установява както от показанията на актосъставителя и на свидетеля при извършване на
проверката на място. В тази връзка съдът счита, че дружеството-нарушител е следвало да
изготви и предостави посочения формуляр, доколкото изискванията досежно искания
потребителски кредит, в т.ч. размер на кредита и срок на погасяване, са били надлежно
посочени.
Съдът не споделя и нито едно от възраженията на жалбоподателя, отправени с
въззивната жалба и допълнителните писмени бележки. Процесното нарушение е
констатирано въз основа на преддоговорни отношения възникнали между св. Т. в качеството
и на кандидат длъжник, и е констатирано след легитимирането й като контролен орган и на
база извършена проверка.
Неоснователно е и възражението за нарушение на процесуалните правила при
развилото се адм. наказателно производство, относно участието на св. Ал. Т. при
разглеждане на адм. наказателната преписка и издавеното на обжалваното НП по реда на чл.
51 от ЗАНН, доколкото същата няма качество на пострадало от нарушението лице по
смисъла на чл. 74 от НПК, предвид препращащата разпоредба на чл. 84 от ЗАНН, тъй като
същата не е претърпяла никакви имуществени вреди и не е издала обжалваното НП, а само е
поставила началото на адм. наказателното производство, съставяйки процесния АУАН.
Приложеното към жалбата Решение на РС – Нова Загора, съдът оставя без коментар.
От процесуална страна. Наказателното постановление, както и Актът за установяване
на допуснатото от жалбоподателя административно нарушение, са съставени в предвидените
4
за това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите се за тяхната валидност
форма и съдържание. Констатираното от проверяващия орган административно нарушение е
надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване, съдържа се
кратко описание на нарушението от фактическа страна, посочена е конкретната законова
разпоредба, нарушена с деянието и съответната норма, въз основа на която следва да се
ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя. От изложеното, съдът
намира, че с процесното НП ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна са
посочени предпоставките и основанията, и всички необходими елементи, които определят и
индивидуализират административното нарушение, вменено във вина на нарушителя, поради
което по своята форма и съдържание, то отговаря на изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН от
формална страна.
Наложената адм. санкция е в предвидения в ЗПК минимален размер и се явява съответна
на извършеното нарушение.
От изхода на спора, се установява, че искането за присъждане на разноски в полза на
адм. наказващия орган в размер на 120,00лв., представляващо юрисконсултско
възнаграждение е основателно и следва да бъда уважено.
Воден от изложеното до тук и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № В - 0050527/07.12.2020г. на Директор
в РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към ГД „ Контрол
на пазара „ при КЗП, с което за нарушение на чл. 5, ал. 2 вр. Ал. 1 от ЗПК, на основание чл.
45, ал.1 от ЗПК на „ Изи Асет Мениджмънт „ АД – София, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, жк „ Люлин 7„ ул . „ Джавахарлал Неру „ № 28, АТЦ „
Силвър център „, ет.2, офис 40-46, представлявано от Изп. Директор Г.Т.Т. е наложено
административно наказание “имуществена санкция” в размер на 3000,00 лв., като правилно
и законосъобразно.
ОСЪЖДА „ Изи Асет Мениджмънт „ АД – София, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, жк „ Люлин 7„ ул . „ Джавахарлал Неру „ № 28, АТЦ „
Силвър център „, ет.2, офис 40-46, представлявано от Изп. Директор Г.Т.Т. да заплати на
Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра
към ГД „ Контрол на пазара „ при КЗП, представлявана от Директор Христо Милчев Милев,
сумата 120 ,00/ сто и двадесет / лева, представляваща разноски по водене на делото за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Разград в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
5