Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………/……..05.2019
година,
гр.
Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети май
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ:КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ
НЕДКОВА
при
участието на секретаря Петя Петрова
разгледа
докладваното от съдия Мая Недкова
въззивно
гражданско дело № 655 по описа на ВОС за 2019год.
за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба вх. № 13280/20.02.2019г. от Потребителна кооперация
„Възраждане“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, район
Одесос, ул. Софроний Врачански №18, ет.3, офис 304, представлявана от М.Г.Г.
срещу Решение № 195/15.01.2019г. по гр.д. № 16755/2017г. на ВРС 21 св., с
което е прието за установено по
отношение на жалбоподателя, че М.К.Н.,
ЕГН **********, Н.К.Н., ЕГН ********** и В.Й.К., ЕГН ********** *** са
собственици на 5/6 (пет шести) ид.части от имот с идентификатор 10135.2575.1659 по КККР,
одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на Изп. Директор на АГКК, целия с
площ от 225 кв.м, находящ се в гр. Варна, ул. Цар Борис ІІІ, номер по предходен план 1115, кв.39А, при граници имоти с
идентификатори: 10135.2575.945, 10135.2575.1062, 10135.2575.1063 и
10135.2575.1658, въз основа на реституция по ЗВСОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДС и
ЗС, приключила с постановяване на съдебно решение от 17.07.1997г., постановено по адм. дело №
1269/1995г. по описа на Варненски
окръжен съд, на осн. чл. 124, ал.1 ГПК.,както и е
ОтменЕН нотариален
акт №161, том. ІІ, рег. №5807, дело №270/2015г. по описа на нотариус Тодор
Милков с район на действие ВРС, в
частта за 5/6 (пет шести) ид.части, с който Потребителна кооперация „Възраждане“, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, район Одесос, ул.
Софроний Врачански №18, ет.3, офис 304, представлявана от М.Г.Г. е призната за
собственик на имот с идентификатор 10135.2575.1659, целия с площ от 225
кв.м, находящ се в гр. Варна, ул. Цар Борис ІІІ, номер по предходен план 1115, кв.39А, при граници имоти с идентификатори:
10135.2575.945, 10135.2575.1062, 10135.2575.1063 и 10135.2575.1658, на осн. чл. 537, ал.2 ГПК.
Считайки
обжалваното решение за неправилно и необосновано, моли за отмяната му и постановяване на друго,
с което иска да бъде отхвърлен,като неоснователен и недоказан. Твърди се, че
отношенията между страните, касателно процесния имот са уредени при воденето на
други съдебни производства между тях.
В съдебно заседание въззивика, чрез
процесуалния си представител, поддържа депозираната въззивна жалба, моли същата
да бъде уважена,с аргументи, че кооперацията е собственик на процесния имот
т.к. го е придобила по давност и и са го платили на Общината. Насрещните страни
, след като един път са въведени в съседен на процесния имот, с настоящото
производство се опитват да завладеят имот, който е собственост на ищеца. Претендира присъждане на сторените по делото
разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на въззиваемите.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил
отговор от насрещните по жалбата страни,
в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу
постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за
потвърждаване на решението и присъждане на сторените в съдебното производство
разноски.
В
съдебно заседание по същество,чрез процесуалния си представител поддържа
депозирания отговор на въззвината жалба,моли същата да бъде отхвърлена и да се
присъдят направените по делото разноски.
За да се
произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от М.К.Н., ЕГН **********,
Н.К.Н., ЕГН ********** и В.Й.К., ЕГН ********** ***, иск с правно основание чл. 124 от ГПК срещу
Потребителна кооперация „Възраждане“, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. Софроний Врачански №18, ет.3, офис 304,
представлявана от М.Г.Г. за приемане за установено в отношенията между
страните, че ищците са собственици на
5/6 ид.части от имот с идентификатор
10135.2575.1659, целия с площ от 225
кв.м, находящ се в гр. Варна, ул. Цар Борис ІІІ.
В исковата молба се излагат твърдения, че
ищците се легитимират като наследници на М./М./ К.Я., на която с решение
постановено по адм. дело № 1269/1995г. на ВОС, влязло в законна сила на
17.07.1997г. е възстановена собствеността върху празно дворно място с площ от
737 кв.м., съставляващо имот № 290 в кв.39а по плана на ж.к. Виница на гр.
Варна. Твърди, че на 12.01.1999г. наследници на наследодателя Я. са
възстановили на Община Варна сумата от 1673 лева, съставляваща равностойност на
полученото обезщетение при отчуждаване на имота през 1967г., поради което
намират, че в полза на техния наследодател е настъпил фактическия състав на
реституция по реда на ЗВСОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДС и ЗС.
Излагат се твърдения, че 512 кв.м. от имот с
площ от 737 кв.м., съставляващо имот №290 в кв.39а по плана на ж.к. Виница на
гр. Варна попадат в имот с идентификатор 10135.2575.1658, а за останалата част
от 225 кв.м. от наследствения на ищците имот е отразен в КК на гр. Варна, като
имот с идентификатор 10135.2575.1659. В разписния лист към приетата КК на гр.
Варна като собственик на процесния имот е записана ответната кооперация, с
което същата оспорва материалните права на ищците.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът - ПК „Възраждане“, е депозирал отговор на исковата молба, в който изразява становище за недопустимост на предявения
иск, доколкото между същите ищци, като
наследници на М. Я. е образувано съдебно производство по гр. дело № 3294/2005г.
на ВРС, по което е постановено съдебно решение, с което ответника е осъден да
предаде владението върху 1500 кв.м. от поземлен имот, което и е стрено. В
условията на евентуалност излага възражения, че предявения иск е неоснователен,
като сочи, че при попълване на кадастралната основа имоти №1114 и №1115 са
посочени в собственост на ответника, като във владение на кооперацията е
останал имот № 1114, в който имот има построени 5 магазина от 1989г., а
съобразно §26 от ПЗР на ЗИД на ЗК ДВ бр.41/2007г. – прилежащите терени под
построените магазини са собственост на кооперацията.Намира, че границата между
имоти №1114 и №1115 е съществувала към
изработване на кадастралната карта, при което и с оглед решение по гр. дело №
3294/2005г. на ВРС и последвалото изп. дело, те са се сдобили с НА №161/16.11.2015г. за процесния
имот с идентификатор 10135.2575.1959. Посочва, че магазините построени в имота
се ползват единствено от кооперацията от момента на тяхното застрояване. В
условията на евентуалност посочва, че е придобил имота и по давност от 1989г.
/образуването й/ до 2005г. /когато е образувано гр.дело № 3294/2005г. / и от
26.06.2009г./протокол за въвод във владение/ до
депозиране на исковата молба в съда - 31.10.2017г.
В съдебно заседание страните
поддържат тезите си.
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е
подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен
интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на
правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при
наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Съдът, след съвкупния анализ на
събраните по делото пред първа
инстанция доказателства, по вътрешно
убеждение и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
Основателността на предявения иск предполага
установяване от ищците, чиято е доказателствената тежест съобразно правилата на
чл.124 от ГПК, при условията на пълно и главно доказване, че са придобили собствеността по силата на
въведеното от тях придобивно основание. Материалноправната си легитимация те позовават на приключила в тяхна полза
реституционна процедура по ЗВСОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДС и ЗС, по силата на
Решение по адм. дело № 1269/1995г. на ВОС, влязло в законна сила на
17.07.1997г. , в качеството им на наследници на М. К.Я.,поч.на 03.07.1990г., Н.
К. Я., поч. на 25.11.2000г. и К.Н.К., поч. на 11.11.2016г.
По делото няма спор по фактите, а и се
доказва от събраните в хода на производството писмени доказателства, че:
Наследници на М. К.Я., б.ж. на гр.
Варна, починала през 1990 г., са приживелия й съпруг Н. К.
Я., като и децата й В.Н. М. и К.Н.К.. Н. К. Я. е починал на
25.11.2000г., като негови наследници са деца му – В. М. и К.К.. Наследници на К.Н.
***, починал на 11.11.2016г. са ищците
по делото – В.К. –преживяла съпруга, М.Н. и Н.Н. – негови деца.
Със саморъчно завещание от
05.07.2000г., наследодателя Н. К. Я. завещава движимото и недвижимото си
имущество в полза на синът си К.Н.К..
Със съдебно решение от
19.07.2000г., постановено по в.гр. дело № 540/2000г. на ВОС, с което е
обезсилено съдебно решение постановено по гр. дело № 9/1999г. на ВРС, с което е
отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС от К.Н.К., Н. К. Я. и В.Н.
М. срещу Потребителна кооперация „Възраждане“,за предаване
владението върху дворно място с площ от
737/1500 кв.м. ид. части, представляващо имот №290=391, кв.39 по плана на кв.
Виница, гр. Варна, доколкото в решението е прието, че предявения
ревандикационен иск е преждевременно предявен, предвид липсата на индивидуализация на имота
по действащия регулационен план.
С решение от 15.12.2003г.,
постановено по адм. дело № 477/2002г. на ВОС, потвърдено с решение от
11.05.2004г., по адм. дело № 1523/2004г. на ВАС е отменена Заповед
№Р-369/12.11.2001г. на Кмета на Община Варна, с която е попълнена кадастралната
карта на кв. Виница за имот №1040, идентичен
с имот №391, кв.39а.
С решение № 454/04.11.2007г.,
постановено по адм. дело № 214/2007г. на ВОС, потвърдено с решение №
3082/18.03.2008г., постановено по гр. дело № 12620/2007г. на ВАС е отменена
заповед № РП-279/03.05.2005г. на кмета на Район „Приморски“ при Община Варна, с
която е попълнена кадастралната основа на имот с пл. №1114,115 по плана на кв.
Виница.
С договор за покупко –
продажба оформен в нотариален акт № 1270/1919г. по описа на нотариус при ВОС, К.К.придобива
собствеността върху дворно място с площ от 3дка. в село Кестрич, Община Варна.
С договор за покупко –
продажба от 25.12.1964г. по описа на нотариус при ВРС, М. Я. и Н. Я. придобиват
от Д.К.правото на собственост върху дворно място с площ от 1387 кв.м.,
представляващо парцел VІІІ, пл.№290,
кв.39 по плана на село Виница, Община Варна.
С протокол №27/11.05.1967г.
на осн. §85 от ППЗПИНМ от Н. К. Я. и М. К.Я. са отчуждени 737 кв.м. от имот
пл.№290, кв.39 по плана на село Виница, като е определено обезщетение за
изплащане в размер на 1673,10 лева.
С решение от 17.07.1997г. ,
постановено по адм. дело № 1269/1995г.
по описа на ВОС е отменено решение № 389/07.08.1992г. на Кмета на Община
Варна, с което е отказано отмяна на отчуждаване по отношение на недвижим имот
№290, кв.39 по плана на кв. Виница, гр. Варна, представляващо дворно място с
площ от 737 кв.м. Отменено е отчуждаване осъществено с протокол
№27/11.05.1967г., като в полза на наследниците на М. К.Я.,, б.ж. на гр. Варна –
Н. К. Я., К.Н. Я. и В.Н. М. е възстановена собствеността върху имот с пл.№290,
кв.39 по плана на кв. Виница, гр. Варна, целия с площ от 737 кв.м.
По делото е представено
платежно нареждане от 12.01.1999г., от което се установява, че на така
посочената дата, К.Н.К. *** сумата от 1673 лева.
С нотариален акт №161, том. ІІ, рег. №5807, дело №270/2015г. по описа на
нотариус Тодор Милков с район на действие ВРС, ответника – ПК е
призната за собственик на имот с идентификатор 10135.2575.1659, целия с
площ от 225 кв.м, находящ се в гр. Варна, ул. Цар Борис ІІІ, номер по предходен план 1115, кв.39А, при граници имоти с идентификатори:
10135.2575.945, 10135.2575.1062, 10135.2575.1063 и 10135.2575.1658.
По делото е прието за безспорно установено и
ненуждаещо от доказване,че обекта находящ се с лице към бул.“Княз Борис“ № 3 е
в държание на ищците – М.К.Н.,Н.К.Н. , В. Й.К..
Настоящия съдебн състав счита,че в хода на
проведеното производство пред първоинстанционния
съд, ищците са установили собственическите си права върху процесния имот въз
основа на наведените в исковата молба основания. Правилни и законосъобразни са изводите на ВРС, относно
възникването и обема на правата на ищците върху процесния имот. С постановяване
на цитираното съдебно решение от 17.09.1997г., по адм.
дело № 1269/1995г. на ВОС, с което е отменена заповед на кмета на Община Варна
за отмяна на отчуждаването и определеното обезщетение е възстановено на Община
Варна, в полза на правоимащите лица –
наследници на М. Я. са възникнали
материални права върху процесния имот
с идентификатор 10135.2575.1659.
Към момента на откриване на
наследството останало след смъртта на Н. К. Я. през 2000г., реституционната
процедура по ЗВСОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДС и ЗС е приключила, поради
което и универсалното завещателно разпореждане, с което наследодателя Н. Я.,
б.ж. на гр. Варна се разпорежда с имуществото си следва да бъде зачетено, като
в полза на наследника К.Н. Я. следва да бъдат признати материални права
произтичащи по саморъчно универсално завещание в размер на ½ ид.части,
образувани вследствие прекратената СИО между Н. и М. Я.и, като и от по 1/6
ид.части за В. М. и К.К., останали след смъртта на тяхната майка. Така
наследодателя на ищците К.К.,*** се явява собственик на общо 5/6 ид. части от
процесния имот.
Основното възражение на
въззивникът, е че в полза на ищците в качеството на наследници на М. Я., вече има постановено решение рамките на гр. дело № 3294/2005г. , с което им е възстановен процесния имот, като част от
имот с площ от 1500 кв.м.Същото е
неоснователно.
Правилно и законосъобразно районния съд е
приел, че ищците не са страни в правния спор развил се по гр.дело 3294/2005г.,
както и няма идентичност относно предмета му и този по настоящото производство, поради което за тях не
се поражда сила на присъдено нещо по съдебното
решение по цитираното гражданско дело
Предмет на съдебното производство по гр. дело № 3294/2005г. на ВРС е имот
№1114 по Заповед №279/03.05.2005г. на Кмета на район Приморски, в границите на
който процесния имот с идентификатор 10135.2575.1659 не попада.
От неоспореното и прието
без възражения от страните заключение на вещото лице по СТхЕ , което съда
изцяло кредитира се установява , че имот
по кадастралната карта с идентификатор 10135.2575.1659, с площ от 225 кв.м. се
ситуира в стари имоти №129а по КП от
1920г., съответно върху имот №290 по КП от 1957г., върху УПИ VІІ, кв.41, върху
имот №391 по КП от 1983г., както и върху имоти №1115, съобразено заповед №РП-279/03.05.2005г. на Кмета на район
„Приморски“ при Община Варна. Посочва се, че процесния имот № 1659 по КК попада
с цялата с площ от 225 кв.м. в ПИ №391, кв.39 по ЗРП на кв. Виница, Община
Варна, но процесния имот не попада в границите на имот №1114, очертан със зелен цвят на скица лист 107 и 108
по гр. дело № 3294/2005г. на ВРС и който
е предмет на същото . Видно и от графичната част към експертизата е, че имот
№10135.2575.1659 по КК на гр. Варна е част от съседния имот №1115, като
границата между имоти №1114 и №1115 образувани по силата на цитираната заповед
от 2005г. минава по границата на имот с идентификатор №10135.2575.1659.
Именно по отношение на имота, който е очертан
със зелен цвят на скица към съдебно решение по гр. дело № 3294/2005г. на ВРС/
Решение №433/08.04.2008г. по гр.дело № 1668/2008г. по описана ВОС, Решение № 234/13.05.2010г. по
гр.дело № 1099/2009г. по описа на ВКС , 2гр.о./ е осъществен и въвод във
владение по изп. дело № 20097170400244/2009г. на ЧСИ Румяна Тодорова. Настоящия
имот с площ от 225кв.м., като част от съседния имот №1115 не е предмет на
производството по гр. дело № 3294/2005г. на ВРС, съответно не е предмет на
изпълнение по цитираното изпълнително производство.
Неоснователно е и възражението на въззивника, че процесният имот е
негова собственост по силата на изтекла придобивна давност от 1989г.
/образуването на ПК/ до 2005г. /когато е образувано гр.дело № 3294/2005г. / и от
26.06.2009г./протокол за въвод във владение/ до
депозиране на исковата молба в съда -31.10.2017г.
Въпреки указаната от съда с
доклада по делото доказателствена
тежест относно наведения в отговора на
исковата молба оригинерен способ за придобиване на процесния имот, както и
указването, че не се сочат доказателства във връзка с това, в хода на
производството ответникът не е ангажирал такива. От представените на л. 118-151
писмени доказателства не може да се направи обоснован извод за осъществено
от ПК явно, трайно,
необезпокоявано и непрекъснато фактическо владение върху процесния имот.
Като законна последица от уважаване на предявения иск, ВРС правилно
и законосъобразно , на основание чл. 537 ал.3 от ГПК е отменил
нотариален акт №161, том. ІІ, рег.
№5807, дело №270/2015г. по описа на нотариус Тодор Милков с район на действие
ВРС, легитимиращ ПК за собственик , в частта за 5/6 (пет шести) ид.части от процесния
имот.
Достигайки
до същите правни изводи първоинстационният съд е постановил правилно решение,
което следва да бъде потвърдено,а въззивната жалба да бъде отхвърлена.
С
оглед изхода на спора, на въззиваемия следва да се присъдят направените по
делото разноски за настоящата инстанция в размер на 1200.00 лева –
представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат,за изготвяне на отговор
на въззивна жалба и процесуално представителство, съгласно представения списък
по чл.80 от ГПК и доказателства към него.Съда счита за неоснователно
възражението на въззивника по чл. 78 ал.5 от ГПК , доколкото същото не
превишава минималните размери определени в чл. 7 ал.2 т. 5 и чл. 9 ал.1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения, Окръжен съд
гр.Варна,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 195/15.01.2019г. по гр.д. №
16755/2017г. по опис на ВРС, 21 св.
ОСЪЖДА Потребителна
кооперация „Възраждане“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Варна, район Одесос, ул. Софроний Врачански №18, ет.3, офис 304, представлявана
от М.Г.Г. ДА
ЗАПЛАТИ на М.К.Н. ЕГН ********** с адрес ***,
сумата в размер на 1200/хиляда и двеста/ лв., представляваща направени по делото разноски,във въззивната
инстанция на основание чл. 78 ал.3 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано с касационна
жалба пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.