№ 19807
гр. София, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20231110152811 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от К. Н. К., ЕГН: **********, адрес: гр. С..., за осъждане на
ответника И. А. П., ЕГН: **********, адрес: гр. П..., да заплати на ищеца, сумата от
8500,00 лв., представляваща главница по издаден от ответника Запис на заповед от
08.12.2017 г., с падеж на 08.01.2018 г., с която сума ищецът е обеднял, а ответникът се е
обогатил, поради прескрибиране на записа на заповед, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на исковата молба /27.09.2023 г./, до окончателното
плащане на дължимото.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на 08.12.2017 г. ответникът издал в полза на ищеца
запис на заповед за сумата от 8500,00 лв., с падеж на 08.01.2018 г., като сумата не била
платена и до момента. Излага съображения, че ответника се е обогатил неоснователно с
процесната сума, тъй като не е заплатил същата на падежа.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, с който оспорва иска.
Твърди, че представения запис на заповед е неистински и същият не е подписван от
ответника.
В съдебно заседание ищеца се представлява от адв. А., който поддържа исковата
молба. Моли съда да уважи предявеният иск. Претендира разноски, за което представя
списък. По делото е постъпила писмена защита.
Ответника се представлява от адв. Г., който поддържа писмения отговор. Моли съда
да отхвърли иска. Претендира разноски, за което представя списък. По делото е постъпила
писмена защита.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-
почеркова експертиза.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
Със Запис на заповед от 08.12.2017 г. (л.5), ответника се е задължил да заплати на
ищеца, срещу представянето на настоящия запис на заповед, сумата от 8500 лева, на
1
дата(падеж)- 08.01.2018 г.
По делото е назначена и изслушана съдебно – почеркова експертиза, от заключението
по която се установява, че ръкописно изписаните буквени и цифрови текстове и подписът,
положен в мястото на „издател“ в Запис на заповед от 08.12.2017 г., са изпълнени от
ответника.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 534, ал. 1 ТЗ.
Специалният иск по чл. 534 ТЗ за неоснователно обогатяване, принадлежи на
приносителите на запис на заповед или менителница, чийто менителнични искове са
погасени по давност (прескрибирани менителнични ефекти) или не са извършили
необходимите действия за запазване на правата си по тях (преюдицирани менителнични
ефекти), като това право на иск възниква само и единствено от момента на изгубване на
исковете по менителницата, записа на заповед или чека – чл. 534, ал. 2 ТЗ. Искът ще бъде
основателен само ако приносителят на менителничния ефект търпи вреда поради
невъзможността да реализира менителничните си имуществени права. Вредата се изразява в
това, че имуществото на приносителя не може да се увеличи с паричната сума по ефекта, а
това е така, защото вземането по ценната книга е прескрибирано или преюдицирано и не
може да се инкасира дължимата сума. Обогатяването на издателя на процесния запис на
заповед ще се състой в това, че той не намалява пасивите в имуществото си и то поради
това, че спестява разходи за погасяване на задължението (в този см. Решение №
42/07.04.2009 г. по т.д. № 453/2008 г., II т.о. на ВКС).
В хипотезата на специалния менителничен иск по чл. 534, ал. 1 ТЗ, давността също не
се прилага служебно по аргумент от чл. 120 ЗЗД (в този см. Решение № 320/17.06.2010 г. по
т.д. № 161/2009 г., II т.о. на ВКС). Падежът на издадения запис на заповед е точно
определен – на 08.01.2018 г. Предвиденият в чл. 531 ТЗ давностен срок е изтекъл на
08.01.2021 г. и ищецът е загубил прекия си менителничен иск срещу длъжника. Затова за
него се поражда правото да предяви иск по чл. 534, ал. 1 ТЗ. Според нормата на чл. 534, ал.
2 ТЗ, искът за неоснователно обогатяване по ал. 1 се погасява с изтичането на тригодишен
давностен срок, който започва да тече от деня на изгубване на исковете по записа на
заповед, т. е. – датата, на която е изтекъл давностният срок за погасяване правото на иск по
чл. 531, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 537 ТЗ, който също е тригодишен. Последният започва да тече от
датата на падежа на задължението по записа на заповед. В настоящия случай, дата на която е
настъпило прескрибиране на записа на заповед, е настъпила на 08.01.2021 г. От този момент
за ищеца е възникнало правото да търси с иск за неоснователно обогатяване срещу платеца
/издателя/, настъпилата в резултат на прескрибирането вреда за патримониума му в размер
на сумата по ефекта. Това право е следвало да бъде погасено, в съответствие с чл. 534, ал. 2
ТЗ вр. чл. 537 ТЗ, на 08.01.2024 г. Иска е предявен на 27.09.2023г., поради което давността не
е настъпила.
Ответникът не твърди наличието на конкретно каузално правоотношение между
страните, поради което осъществяваната от съда проверка се свежда до проверката на
редовността на издадения запис на заповед от формална страна (в този см. Решение №
133/05.07.2013 г. по т.д. № 104/2011 г. на ВКС, II т.о.). За да е основателен иска следва да са
установи, че ответника е издател на валиден и редовен от външна страна запис на заповед за
претендираната сума, по който ищецът се легитимира като поемател, че е настъпила
изискуемостта на вземането по него и че е изтекъл законоустановения давностен срок за
предявяване на пряк менителничен иск срещу издателя, както и че търпи вреда поради
невъзможността да реализира менителничните си имуществени права. При доказване на
тези предпоставки, ответникът следва да докаже погасяване на претендираното вземане на
падежа.
В случая тези предпоставките за основателност на иска са налице. Видно от
2
представения запис на заповед, ответникът се е задължил да заплати на ищеца сумата от
8500 лева, на 08.01.2018 г. От заключението на изслушаната съдебно-почеркова експертиза
се установи, че процесният запис на заповед е подписан от ответника. Същевременно,
записът на заповед съдържа всички съществени елементи, които са необходими, за да
породи правно действие и е действителен. Падежът на записа на заповед е точно определен
– на 08.01.2018 г., като предвид направеното възражение за погасяване по давност на прекия
менителничен иск срещу длъжника, съдът установи, че същият е изтекъл на 08.01.2021 г.,
като ищецът действително е изгубил правото си на иск по чл. 531 ТЗ. Затова за него се
поражда правото да предяви иск по чл. 534, ал. 1 ТЗ. Ищецът има качеството на поемател на
ценната книга, а ответникът е издател на записа на заповед. Поради невъзможността си да
предяви пряк менителничен иск, ищецът търпи вреда, изразяваща се в невъзможност да се
увеличи имуществото му с паричната сума от 8500 лева по издадения запис на заповед, а
ответникът се обогатява със същата сума, спестявайки си разходи за заплащане на същата.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че предявеният иск е изцяло основателен и
като такъв следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
Предвид изхода на спора, само ищецът има право на разноски, като на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да му заплати разноски в размер на 1490
лева, от които сумата от 340 лева за заплатена държавна такса и 1150 лева за адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. А. П., ЕГН: **********, адрес: гр. П..., да заплати на К. Н. К., ЕГН:
**********, адрес: гр. С..., сумата от 8500,00 лева (осем хиляд и петстотин лева),
представляваща главница по издаден от ответника Запис на заповед от 08.12.2017 г., с падеж
на 08.01.2018 г., с която сума ищецът е обеднял, а ответникът се е обогатил, поради
прескрибиране на записа на заповед, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на исковата молба /27.09.2023 г./, до окончателното плащане на
дължимото.
ОСЪЖДА И. А. П., ЕГН: **********, адрес: гр. П..., да заплати на К. Н. К., ЕГН:
**********, адрес: гр. С..., сумата от 1490,00 лева (хиляда четристотин и деветдесет лева),
представляваща направени по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3