РЕШЕНИЕ
№ 1004
гр. Пловдив, 03.06.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, XXVIII
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
При секретаря Р. А. и с участието на
прокурор СВЕТЛОЗАР ЧЕРАДЖИЙСКИ, като разгледа докладваното от съдия Вълчев адм.
дело № 2978 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство по чл.203 и сл. АПК,
вр. чл.285 ЗИНЗС.
Образувано
е по искова молба от С.Л.Р. ЕГН **********, депозирана чрез адв. Г.М. срещу Главна
дирекция “Изпълнение на наказанията” /ГДИН/ - София за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди от общо в размер 70 000.00 лева, ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното и изплащане за периода от 31.05.2012 г. до момента на подаване на
исковата молба, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия по
смисъла на чл.3 ЗИНЗС за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в Затвора
– Пловдив и наказание „лишаване от свобода“ в ЗООТ Смолян.
Излагат
се обстоятелствата, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, дължащи се на
неосигуряването му с елементарни битови и хигиенни условия в Затвора – Пловдив,
изразили се в лоши санитарно-битови условия, пренаселеност на килията, наличие
на мухъл, насекоми и гризачи, лошо проветрение и липса на достатъчно естествена
светлина. Сочи също така, че не му е оказана медицинска помощ във връзка със
заболяването му „Туберкулоза“. Сочат се факти, касаещи Затвора – Пловдив,
свързани с лоши санитарно-битови условия, липса на достатъчно жилищна площ, липса
на вентилация в помещенията, лошо състояние на тоалетните, лошо състояние на
банята; липса на естествено осветление и чист въздух; лоша изолация на стените,
като през лятото е горещо, а през зимата студено, когато не са му предоставени
допълнителни завивки; липса на индивидуална и корекционна работа. В съдебно
заседание се представлява от адв.М., който поддържа изцяло исковата молба и
ангажира писмени и гласни доказателства. По същество на спора не излага
допълнителни съображения по основателността и размера на предявеният иск.
Претендират се разноски.
Ответникът
по иска Главна дирекция
“Изпълнение на наказанията” /ГД „ИН“/ - София, чрез процесуалния си
представител юриск. Ч., счита така предявената претенция за неоснователна и
недоказана, като ангажира писмени доказателства. С представеният отговор прави
възражение за изтекла пет годишна погасителна давност на правото за обезщетение
за периодите до 2017г..
По същество на спора счита, че предявеният иск е недоказан по основание и
размер и моли съда изцяло да го отхвърли. Претендира разноски.
Контролиращата
страна, чрез участвалия прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив счита исковата
претенция за неоснователна и недоказана
по основание и размер.
Съдът,
като се запозна със становищата на
страните и прецени събраните в настоящото производство доказателства поотделно
и в съвкупност, установи следното от фактическа страна:
Установява
се от справка рег. №250/20 от 01.12.2021г. на Затвор-Пловдив, че С.Л.Р. е
търпял наложено му наказание „лишаване от свобода“, по два броя влезли в сила
присъди. За времето от 02.04.2020г. до датата на подаване на исковата молба
/16.11.2021г./ е настанен в Затвора-Пловдив. За предходни негови осъждания е
бил настанен в Затвора гр.Пловдив през периода от 25.02.2013г. до 30.05.2015г и
от тази дата до 25.01.2017г. е в ЗООТ „Смолян“. От справка рег.№9323 от
29.11.2021г. с дата 03.12.2021г., изд. от ИСДВР към Затвора-Пловдив се
установява, че са налични данни за периода на настаняването му от 25.02.2013г.
до 05.06.2014г. е пребивавал в различни спални помещения.Така за времето от
25.02.2013г. до 05.06.2014г е бил в спално помещение №16 на пост 6. Размерите
на стаята са 27.09 кв.м. жилищна площ, с два отваряеми прозореца с размери
1.0мх1.0м и 1.15.х1.15м, с прилежащ санитарен възел от 3.03кв.м. с отдушник ф110мм.
От 05.06.2014г е преместен в стая №25, трети пост. Посоченото спално помещение
№25 е с квадратура 31.32 кв.м. за жилищна площ, с налични два отваряеми
прозореца с размери 0.50м/1.20м и 1.20м/1.20м, допълнителна площ на санитарния
възел 4.49 кв.м, притежаващ един отваряем прозорец с размери 0.40м/1.20м. с
капацитет за 7 лишени от свобода. За времето от 01.07.2014г. до 10.10.2014г. е
настанен в стая №36, която е с размери 15.06 кв.м жилищна площ, с един отваряем
прозорец с размери 1.20х1.20м, разполагаща със санитарен възел с квадратура
2.52кв.м.. Съгласно приетата справка рег.№768/1 от 03.12.2021г. на инспектор
СДВР при ЗО „Смолян“, за времето от 10.10.2014г до 20.11.2016г. ищецът С.Р. е пребивавал в него за
изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“, като е бил настаняван
последователно в стаи №303, №301, №305 и №306. Стая №303 се ссътои от две
помещения- външно 15.44 кв.м и вътрешно с площ 16.73кв.м.. Към него има
собствен санитарен възел от 2 кв.м., който е оборудван с умивалник, даващ възможност
за постоянен достъп до течаща студена вода. Достъп до топла вода е осигуряван
посредством график за ползване на баня два пъти седмично. Стаята е с добра
осветяемост и се отоплява с радиатори. Осигурява се вентилация и проветрение
посредство два отваряеми прозореца 150х168 см и 145х170см. Оборудвана е с легло
с размери 80х190см за всеки лишен от свобода, с три бр шкафове с по 4 отделения
с размери 35х100см и височина 195см, с три маси и пет броя столове. Тя е с
капацитет от 7 броя лица, като за периода на пребиваване на ищеца в нея от
10.10.2014г до 09.12.2014г той не е бил надхвърлян. В периода от 20.03.2015г до
10.09.2015г и от 14.01.2016г до 20.03.2016г. отново е бил настанен в стая №303,
като предвидения капацитет от 7 броя лица не е бил превишаван.
За
периода от 10.12.2014г до 19.03.2015г. ищецът е настанен в стая №301 на ЗО
Смолян, която също се състои от две помещения- външно 15.18 кв.м и вътрешно на
което не е посочена площ. Към него има собствен санитарен възел от 1.98 кв.м.,
който е оборудван с умивалник, даващ възможност за постоянен достъп до течаща
студена вода. Достъп до топла вода е осигуряван посредством график за ползване
на баня два пъти седмично. Стаята е с добра осветяемост и се отоплява с
радиатори. Осигурява се вентилация и проветрение посредство два отваряеми
прозореца с размери 150х175см. Оборудвана е с легло с размери 80х190см за всеки
лишен от свобода, с един шкаф с по 4 отделения с размери 35х100см и височина
195см, както и с два по- малки шкафа, с 2 бр. маси и 2 броя столове. Тя е с
капацитет от 7 броя лица, като за периода на пребиваване на ищеца в нея от
10.12.2014г до 19.03.2015г той не е бил надхвърлян.
За
времето от 10.09.2015г до 13.01.2016г. Р. не е бил на територията на
ЗО“Смолян“, а във връзка с работа по бране на ябълки е бил настанен в ЗО
„Хеброс“.
В
периодът 21.03.2015г до 01.05.2015г С.Р. е настанен в стая №305 на ЗО „Смолян“.
Същата се състои от две помещения- външно 13кв.м и вътрешно с площ 15.81кв.м..
Към него има собствен санитарен възел от 1.98 кв.м., който е оборудван с
умивалник, даващ възможност за постоянен достъп до течаща студена вода. Достъп
до топла вода е осигуряван посредством график за ползване на баня два пъти
седмично. Стаята е с добра осветяемост и се отоплява с радиатори. Осигурява се
вентилация и проветрение посредство два отваряеми прозореца 150х140 см и
145х170см. Оборудвана е с легло с размери 80х190см за всеки лишен от свобода, с
един шкаф с по 4 отделения с размери 35х100см и височина 195см, с две маси и 4
броя столове. Тя е с капацитет от 6 броя лица, който за периода на пребиваване
на ищеца не е бил надхвърлян. От 02.05.2016г до 30.09.2016г не е пребивавал на
територията на ЗО Смолян, а се е намирал в корпус на Затвор Пловдив.
За
времето от 30.09.2016г до освобождаването му на 25.01.2017г. основното
пребиваване на Р. е на територията на корпус Затвора Пловдив с изключение на
няколко дни, през които е връщан в ЗО „Смолян“. Така той е пребивавал в
затворническото общежитие само за времето от 30.09.2016г. до 07.10.2016г, от
26.10.2016г до 02.11.2016г. и 18.11.2016г до 20.11.2016г., като е бил настанен
в помещения №306 и №110. Стая №306 се състои от две помещения- външно 13.36кв.м
и вътрешно с площ 13кв.м.. Към него има собствен санитарен възел от 2.28 кв.м.,
който е оборудван с умивалник, даващ възможност за постоянен достъп до течаща
студена вода. Достъп до топла вода е осигуряван посредством график за ползване
на баня два пъти седмично. Стаята е с добра осветяемост и се отоплява с
радиатори. Осигурява се вентилация и проветрение посредство два отваряеми
прозореца с размери 150х140 см. Оборудвана е с легло с размери 80х190см за
всеки лишен от свобода, с един шкаф с по 4 отделения с размери 35х100см и
височина 195см, с две маси и 4 броя столове. Тя е с капацитет от 6 броя лица,
който за периода на пребиваване на ищеца не е бил надхвърлян. Спално помещение
№110 се състои от две помещения- външно 15кв.м и вътрешно с площ 17.16кв.м..
Към него има собствен санитарен възел от 2.16 кв.м., който е оборудван с
умивалник, даващ възможност за постоянен достъп до течаща студена вода. Достъп
до топла вода е осигуряван посредством график за ползване на баня два пъти
седмично. Стаята е с добра осветяемост и се отоплява с радиатори. Осигурява се
вентилация и проветрение посредство два отваряеми прозореца с размери 145х145
см. Оборудвана е с легло с размери 80х190см за всеки лишен от свобода, с 2 бр.
шкафове с по 4 отделения, с размери 35х100см и височина 195см. Тя е с капацитет
за 7 лишени от свобода, който за периода на пребиваване на ищеца не е бил
надхвърлян. На всички стаи са правени освежителни и козметични СМР за този
период. Определен е дневния режим на всеки лишен от свобода, предоставено е
необходимото спално бельо и завивки, на които е осигурено седмично пране.
Хигиената в спалните помещение се поддържа от настанените в него лица съобразно
вменените им задължения, като не е констатирано наличие на мухъл в тях. С него
е водена индивидуална корекционна дейност чрез индивидуални беседи за
изграждане на критично отношение към неправомерните деяния. Предоставяната
храна съдържа достатъчно химически и калориен състав по предварително одобрено
меню и в необходимият грамаж.
За
следващият престой на ищеца в Затвор-гр. Пловдив за период от 29.05.2020г. до
16.11.2021г., от представената справка от 03.12.2021г. на ИСДВР Иванов се
установи, че той е настанен в посочената по – горе стая №25, където е
пребивавал до 16.11.2021година. При капацитет от 7 лишени от свобода, в нея са
настанявани в различни периоди от 6 до 11 бр. лишени от свобода лица. Така
превишение на нейният капацитет за този период се констатира общо за 382 дни. Помещението
е имало постоянно течаща студена вода и не е имало постоянно течаща топла вода,
такава е била осигурявана по график в затворническата баня. Проветряването на
помещението е ставало чрез отваряне на прозорците по желание на лишените от
свобода. Хигиената се поддържа от самите настанени в него лица, за което те
получават прибори. Постоянно е осъществявана дезинфекция и дезинсекция по
график съобразно централно сключен договор с ЕТ Биоцид, ДДД-1 ООД и Фаворит ДДД
Сервиз ООД. В тази връзка са приложени протоколи за извършената дейност за
периода от 22.05.2013г. до датата на
подаване на исковата молба. Не са приложени доказателства относно осветяемостта
на помещението. Съгласно приложена по делото справка С.Р. е бил устроен на
работа в „Обособено производство“ от 19.05.2021г., като за целия период на
престоя си има отработени 298 работни часа. През учебната 2021г.-2022г. е бил
ученик в училището в затвора гр.Пловдив. С него е водена редовна корекционна
работа за формиране на поведенчески стереотипи и самоактуализация на личността.
По
делото е приобщена от ответника и друга справка от 03.12.2021г,съгласно която в
разминаване с предходно посочената справка, ищецът за периода от 31.07.2020г.
до 06.01.2021г. е бил настанен в спално помещение №50, V група.
Стаята е с площ 28,70кв.м. с два отваряеми прозореца с размери 0,48м/1,17м. и
0,95м/1,17м. Санитарният възел е с размери 2,48кв.м. с един отваряем прозорец
0,27м/1,17м. За всеки лишен от свобода е било осигурено легло с размери 90/180
см., шкафове с размери 45см./50см. Капацитет на това помешение е за 7 лишени от
свобода, който съобразно посочените в нея настанени лица, не е бил превишаван
за периода.
С
Р. са провеждани беседи и разговори по различни поводи – за планиране на
присъдата, за участие в групова работа, мотивиране за започване на работа, при
извършени дисциплинарни нарушения, при желание от негова страна и други. От становище
на началник сектор ФЛКР се установява, че през периода на изтърпяване на
наказанието от ищеца, в помещенията, които той е обитавал, е извършвана
дезинсекция на хлебарки, дървеници и гризачи от външна фирма по сключен договор
с ГД „ИН“ – София. В тази връзка са приложени фактури и протоколи за извършена
дезинсекция. Представено е становище на лекар-ординатор в МЦ „Затвора“ –
Пловдив, в което не се посочват данни за оказана медицинска помощ на ищеца.
По
делото са разпитани като свидетели М.Г.М. и И.К.В.. Изяснява се от техните
показания, че свидетелите познават ищеца от съвместния си престой в затвора
Пловдив. Така свидетелят М. също е пребивавал в един отряд с ищеца от около три
години – от 2018г., но не са били в една стая, като сочи на факти, че в стаята
били настанявани около 10 човека, имало прозорец, но не бил достатъчен да
проветри въздуха, всички били пушачи в стаята, имало мухъл, дървеници и
хлебарки, и, въпреки че пръскали 2-3 пъти годишно, ефект нямало. Парното било старо, в стаята било под 18
градуса. Дава сведения, че ищецът работел към производството в затвора, бил
ученик и продължавал да учи. Излага фактите, че Р. имал здравословен проблем с
белия дроб, но администрацията не обръщали внимание, давали му аналгин и
парацетамол и го връщали обратно. Храната не била качествена, но от една година
започнали да я готвят по-добре.
От
показанията на свид. В. се установява, че през 2013г. с ищеца били в спално
помещение №10 и №11, в които винаги имало повече от 8 човека в стая с размери
26 кв.м. Условията били същите, каквито са и сега, имало метални шкафчета, три
прозореца в стаята, нямало вентилация, а през зимата било студено, защото
парното не можело да сгрява. Мишки и плъхове не е виждал, но имало хлебарки в
помещението. Знае, че Р. бил лекуван от туберкулоза в по-късно време, не знае
за други негови заболявания или оплаквания, тогава Р. бил на третия етаж, а
свид.В. – на втория етаж.
Горната
фактическа обстановка съдът установи от събраните гласни и писмени
доказателства. По отношение на показанията, дадени от свидетелите В. и М.,
съдът счита същите за логични, последователни и подкрепени от писмени
доказателства в кредитираната им част, в която те са обективни и
безпристрастни, и които потвърждават
изцяло предоставена информация от затворническата администрация по отношение
организация и реда на условията на живот в тази институция. По отношение на
некредитираната им част те не се възприемат от съда като необосновани,
противоречиви и целящи единствено да подкрепят обстоятелствата, посочени от
ищеца.
При
така установеното от фактическа страна, на основата на анализ на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие следното от правна
страна:
По
отношение на допустимостта на иска, съдът съобрази, че разпоредбата на чл.284
ал.1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени
от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС. Така, съгласно чл.285
ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл.284 ал.1 се разглежда по реда на глава единадесета
от АПК, а съгласно чл.205 АПК, искът за обезщетение се предявява срещу
юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт,
действие или бездействие са причинени вредите. Ответникът в настоящото
производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - гр.София съгласно
чл.12 ал.2 от ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието и
осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за
лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на което са
областните служби „Изпълнение на наказанията“ съгласно чл.12 ал.1 и ал.3 от ЗИНЗС.
За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия
на администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“
и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото
лице. При това положение, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за
процесния период има процесуална и материалноправна легитимация да отговаря по
предявения иск.
По
отношение на съотносимостта на иска с материалноправните разпоредби, съдът
отчете следното:
Установените
в част седма от ЗИНЗС правила не въвеждат като предпоставка за успешно
провеждане на исковата претенция за обезщетение действията или бездействията на
администрацията да бъдат отменени като противоправни с административен или
съдебен акт. За да бъде приета основателност на иска за вреди с правно
основание чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт,
действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на
наказанията, с което се нарушава чл.3 от закона и настъпила в резултат на
нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага
до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл.284
ал.5 от ЗИНЗС оборима презумпция. Или иначе казано, отговорността на държавата
се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение /чл.3 ал.1/, както и при поставянето на лицата в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или
„задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл.3 ал.2/. Ефектът
от неизпълнението на задълженията от страна на затворническата администрация
спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди, следва да се отчита
в съвкупност от преживяното, независимо че за всяко от бездействията е налице
различна законова регламентация. Според Европейския съд по правата на човека /решение
от 10.02.2012 г. по делото на Ш. срещу България/, разделянето на исковата
претенция, като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване
от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му
ефект върху благосъстоянието на ищеца, води до намаляване релевантността на
всеки елемент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин
представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца,
както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на човека,
лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е
само по себе си достатъчно сериозно, за да изисква обезщетение, дори в
случаите, когато би могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния
затворник, ако е било преценено в контекста на съдебната практика във връзка с
Конвенцията, достига прага по чл.3 от Конвенцията. Такова разрешение на въпроса
дава и разпоредбата на чл.284 ал.2 от ЗИНЗС, според която, в случаите по чл.3
ал.2 от с.з., съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на
условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които
имат значение за правилното решаване на спора.
Съгласно
чл.3 ал.1 от ЗИНЗС /в редакцията ДВ, бр.25 от 2009г., в сила от 1.06.2009 г./
осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко
отношение. В ал.2 на същата разпоредба е указано, че за изтезания, жестоко или
нечовешко отношение се смятат: 1./ всяко умишлено действие или бездействие,
което причинява силна физическа болка или страдание, освен регламентираните в
този закон случаи на употреба на сила, помощни средства или оръжие; 2./ умишлено
поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се
в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно
извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на
здравето; 3./ унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на
осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия против волята си,
поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност. А съгласно ал.3, за
изтезания, жестоко или нечовешко отношение се смятат действията или
бездействията по ал.2, извършени от длъжностно лице или от всяко друго лице,
подбудено или подпомогнато от длъжностно лице чрез явно или мълчаливо съгласие.
Съгласно
чл.3 ал.1 от ЗИНЗС /в редакцията ДВ, бр.13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г./
осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение. В ал.2 от същата разпоредба е
указано, че за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност. В най-общ план, и двете
редакции са еманация на установените в практиката на ЕСПЧ стандарти за защита
на жертвите на нечовешко или унизително отношение по смисъла на чл.3 от ЕКПЧ. В
тази връзка, разпоредбите на чл.3 и чл.43 ал.2, ал.4 и ал.5 /предишна ал.4/ от ЗИНЗС са законови гаранции за съществуването на нормална битова среда в местата
за лишаване от свобода. Тези разпоредби са действали през процесния период, което
е основание за преценка във всеки конкретен случай при предявен иск за
обезщетение на това основание доколко тази законова гаранция е реализирана в
конкретната битова среда на конкретното място, където ищецът изтърпява
наказание „лишаване от свобода“.
Съгласно
чл.43 ал.2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с
необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително
въздействие, а арестите – за поддържане на физическото и психическото здраве и
уважаване човешкото достойнство на задържаните лица. В чл.43 ал.4 от ЗИНЗС /в
сила от 07.02.2017 г./ е установено изискването минималната жилищна площ в
спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв. м.
Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“,
то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно, като се измерва
по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А,
за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност
лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на
битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като
гледане на телевизия, четене на книги и т.н. Според чл.43 ал.5 от ЗИНЗС /предишна
ал.4 – ДВ, бр.13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017г./, количеството дневна
светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване,
достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на
спалните помещения, се определят с Правилника за прилагане на закона, като в
чл.20 ал.3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява
постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит
тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се
осъществява в спалните помещения. Относима към спора е и материалноправната
разпоредба на чл.3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните
свободи, която е ратифицирана от България през 1992 г. и съгласно чл.5 ал.4 от Конституцията на Република България е част от вътрешното право на страната и
има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които и
противоречат. Според посочената разпоредба от Конвенцията, никой не може да
бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
При разрешаване на настоящия правен спор следва да се има предвид и
съдържанието на множество решения на Съда по правата на човека по дела,
заведени пред този съд от български граждани срещу България, в които се е
твърдяло нарушение на чл.3 от Конвенцията, произтичащо от битовите условия в
местата за лишаване от свобода /решение от 10.06.2006 г. по делото Й. срещу
България, решение от 02.02.2006 г. на ЕСПЧ по делото Й. срещу България, решение
от 24.05.2007 г. на ЕСПЧ по делото Н.срещу България, решение от 28.06.2007 г.
на ЕСПЧ по делото М. срещу България, решение от 27.11.2008 г. на ЕСПЧ по делото
С. К. срещу България, решение от 27 януари 2015 г. по шест съединени дела Н.и
други срещу България/. Последното е пилотно решение по своя характер. Това е
нов механизъм, уреден в глава V от правилата на съда, чл.61 от Пилотно решение
Pilot Judgment приложим при наличие на структурни или системни проблеми в
държава член на Съвета на Европа.
В
исковата молба претенциите на Р. за обезщетение се дължат на липса на
достатъчна жилищна площ, липса на санитарен възел и постоянно течаща топла и
студена вода, липса на естествена светлина и чист въздух, както и наличие на
дървеници, хлебарки и гризачи, непредоставяне на медицинска помощ и
здравословна хранителна диета. Съдът счита,
че искът следва да бъде разгледан по същество относно периодите, за които се
установи, че лицето е пребивавало на територията на Затвора – Пловдив: от 25.02.2013
г. до 25.01.2017 г. и от 01.04.2020 г. до 16.11.2021г., за който ищецът
претендира обезщетение в общ размер на 70 000 лева във връзка с престоя си за
изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“. Така посоченият период
очевидно не съвпада с периодите, посочени в исковата молба, но от ответника са
представени съотносими за това доказателства. В тази връзка е направено
възражение от ответника за погасяване на иска поради изтичането на погасителна
5 годишна давност за исковите периоди преди 16.11.2016г., което се явява
основателно. Съгласно субсидиарно приложимата разпоредба на чл.110 ЗЗД, „с
изтичането на петгодишен давностен срок се погасяват всички вземания, за които
законът не предвижда друг срок“. След изтичане на този давностен срок, правото
на иск за вземане на ищеца за обезщетение за претърпени вреди от деликт, се
погасява. В т.4 от ТР№3 от 22.04.2004г., поснановено по ТД№3/2004г. на ВКС на
ОСГК е прието, че когато вредите произтичат от незаконни действия или
бездействия на административните органи, началният момент на погасителната
давност за предявяване на иска за заплащането им е от момента на преустановяването
им, без авторството и деянието да се установяват по специален ред. Несъмнено
установено е с представените от ответника доказателства, че по отношение на
ищеца възможността да претендира обезщетение на неимуществени вреди за периода
преди 16.11.2016г, което е предмет на претенцията по настоящото дело, е
погасена по давност. Касае се за прекъснати, преустановени действия по извършени нарушения за престоя му
в Затвора – гр.Пловдив, които са погасени по давност и водят до неоснователност
на претендираните обезщетения за периода от 31.05.2012г. до 16.11.2016г.вкл.
При така постъпилото възражение искът за този период е погасен поради
изтичането на 5 годишната погасителна давност. По делото не се твърди
настъпването на някое от обстоятелствата по чл.115 и чл.116 ЗЗД за спиране и
прекъсване на давността. Предвид даденото от ОСГТК с посоченото тълкувателно
решение разрешение, предявеният иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, причинени на ищцеца от извършеното по отношение на него
административна дейност е неоснователен поради заявяването на претенцията пред
съда след погасяването на вземането по давност. С оглед на това искът следва да
бъде отхвърлен.
Ето
защо на разглеждане в настоящото производство подлежат само претендираните от
ищеца обезщетения за неимуществени вреди, настъпили за периода от 17.11.2016г.
до 16.11.2021г. От
събраните и описани по-горе доказателства се установява, че с изключение на различни
периоди от време, подробно описани в цитираните по-горе справки на ИСДВР при
Затвора – Пловдив, ищецът е пребивавал в помещения, в които жизненото му
пространство не е отговаряло на предвидените стандарти, възприети от Съвета на
Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м. общо 382
дни, всички в помещения на Затвора – Пловдив. Посочените по-горе обстоятелства,
съгласно практиката на Съда по правата на човека, изразена в пилотното решение
„Н.и други срещу България“, съставляват самостоятелно и достатъчно основание да
се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в
разрез с разпоредбата на чл.3 ЕКЗПЧОС.
Що
се отнася до твърдението на ищеца за липса на постоянно течаща топла и студена вода
обаче, остана недоказано. Няма нарушение и на чл.20 ал.3 от ППЗИНЗС, тъй като
във всички стаи и помещения на Затвора – Пловдив е осигурен достъп до санитарен
възел и течаща вода. Всички помещения, в които е пребивавал Р. са разполагали със
санитарен възел и постоянно течаща студена вода, а по отношение наличието на
топла течаща вода, в приложените от ответника становища и справки, се сочи, че
в Затвора – Пловдив на л.св. е осигурен достъп до такава, а съгласно графика за
разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група, освен
това, всеки работещ е имал достъп до тоалет след края на работния ден.
Що
се отнася до изложените в исковата молба обстоятелства за лоша хигиена в
Затвора - Пловдив, от приетите по делото справки и становища се установява, че
хигиената в спалните помещения се осъществява от лицата, настанени в тях.
Според данните, предоставени от ответника, осигурена е топла вода от котел,
който е на територията на затвора – централно парно отопление. Наред с това се
констатира, че няма данни да е подавана молба от Р., в която да изявява воля за
получаване на допълнителен постелен инвентар или изпиране на зачисления му,
които да са с отрицателен отговор. Ето защо е напълно неоснователна претенцията,
в частта за неосигурен санитарен възел и топла течаща вода, като такава му е
била подсигурена. От цитираните по-горе справки се установява, че в затвора
разполагат с постелен инвентар и спално бельо – чаршафи, калъфки, дюшеци,
одеяла и възглавници, достатъчно, за да бъдат обезпечени всички лишени от
свобода. Посочено е, че грижата за чистотата на спалното бельо се полага на
лишените от свобода като в утвърден график от началника на затвора, всеки лишен
от свобода има право да занесе спалното си бельо за изпиране в пералнята на
затвора. При изхабяване на бельото, по преценка на лишения от свобода, последният
има право бельото да бъде заменено, чрез молба до началника на затвора. Неоснователна
е претенцията и в насока липса на чист въздух и условия за раздвижване. От така
събраните материали се установява, че лишеният от свобода разполага с време за
престой на открито. Неоснователно е възражението и в насока липса на достатъчно
дневна светлина и вентилация. Установи се, че помещенията разполага с
достатъчно прозорци с размери, които изключват напълно горните твърдения, а
каза се, относно проветрението на помещенията, последното зависи от самите
лишени от свобода.
Неоснователно
е и твърдението на ищеца за неоказана медицинска помощ. Не се подкрепят с
доказателства твърденията на свидетелите в тази насока – липсват данни да са
подавани жалби от Р. по повод липсата на лечение или да я изявил желание да
бъде закаран в болница да го лекуват. Не се оспорва от страна на ищеца,
посоченото от ответната страна в представените справки и становища от
затворническата администрация, че с Р. са провеждани беседи и разговори по
различни поводи – при планиране на присъдата, за участие в групова работа, при
мотивиране за започване на работа, при извършени дисциплинарни нарушения и при
желание от негова страна. В този смисъл, не се подкрепят с доказателства и
твърденията на Р., че с него не се е водила никаква индивидуална и корекционна
работа. Данните сочат, че е записан като ученик в училището на затвора, но не е
посещавал занятията. Опроверга се и твърдението, че на лишения от свобода не му
е предложена работа. Предвид изложеното, съдът намира, че претенциите на Р. в
изложените по-горе насоки са неоснователни и недоказани.
Неоснователна
е претенцията и по отношение бездействие от страна на затворническата
администрация във връзка с наличието на хлебарки, дървеници и гризачи. Видно,
от приложените по делото материали – протоколи за извършена ДДТ обработка и
фактури, се установява, че за посочения исков период от 22.05.2013 г. до 16.11.2021
г., в Затвора Пловдив е извършвана такава обработка на помещенията. Извършвана
е обработка на помещенията за хлебарки и дървеници, като в протоколите е
посочен препаратът, който е използван, площта, която е обработена и са давани
указания за мерки за защита в обработвания обект. Т.е. затворническата администрация
е взела всички необходими действия за обработка на затворническите помещения
срещу инсекти. Предвид изложеното по-горе, съдът намира за необходимо да
отбележи, че в случая липсва бездействия на органа в тази насока. Съгласно
разпоредбата на чл.256 и чл.257 ал.1 от АПК бездействие на административния
орган е неизвършването на фактически действия, които органа е длъжен да извърши
по силата на закон. Изясни се факта, че администрацията редовно и ритмично
предприема действия за борба с инсекти и гризачи.
Ето
защо, съдът намира, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на
служителите на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ само по отношение на
конкретно установените факти по делото, а именно, недостатъчната жилищна площ
за обитаване от страна на С.Л.Р. в продължение на 382 дни за престоя му в
Затвора – Пловдив. В този случай е налице на администрацията, което е довело до
нарушение на изискванията да се осигури необходимата за живее площ от 4 кв.м.. С
това нарушение се е стигнало до поставянето на ищеца в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, което е предпоставка
за уронване на човешкото му достойнство и пораждат чувство на страх,
незащитеност и малоценност. Тези неблагоприятни условия, освен пряко водещи до
унизително и недостойно отношение към лишените от свобода, водят и до извода за
заплаха за здравето им. С оглед доказателствената тежест в процеса, ответникът
не е представил доказателства за осигуряване на приемливи условия на ищеца за
изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ през посочения по-горе период,
в който ищецът е пребивавал в това заведение. Отговорността на държавата за
причинените вреди по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС е обективна и освобождава ищеца от
тежестта да доказва вина на конкретно длъжностно лице. Обективният характер
означава още, че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или
длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които са последица
от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали
са причинени виновно от тях. В случая безспорно се установява, че е налице
незаконосъобразно фактическо бездействие от ответника, защото негови длъжностни
лица, на които е възложено да осъществяват ръководство и контрол върху
дейността по изтърпяване на наложено с присъда наказание, не са изпълнили
задълженията си да осигурят на ищеца в посочения период такива условия на
живот, съобразени с уважение към човешкото му достойнство, а именно – минимална
жилищна площ от 4 кв.м. в спалните помещения, в които е бил настанен,
необходима за спокойното му биологично съществуване. Недостатъчното жизнено
пространство поради пренаселеността в спалните помещения, в което е бил
настанен ищецът, са предизвикали такова ниво на страдание за Р., което
надвишава това, присъщо на лишаването от свобода. Според практиката на ЕСПЧ,
начинът на изтърпяване на наказанието не трябва да излага лишения от свобода на
отчаяние или изпитание, които надхвърлят по интензивност неизбежното ниво на
страдание при престой в затвора. Неблагоприятните ефекти от пренаселеността
водят до нечовешки и унизителни условия на задържане. Ако затворниците имат на
разположение по-малко от три квадратни метра жилищна площ, пренаселеността
трябва да се счита за толкова тежка, че да доведе, само по себе си, независимо
от други фактори, до нарушение на чл.3 от Конвенцията. В този смисъл са
решенията по делото Н.и др. срещу България, делото Тореджани, делото Червенков
срещу България и други.
При
това положение, правилото на чл.284 ал.5 във връзка с ал.1 от ЗИНЗС налага да
се приеме, че С.Л.Р. е претърпял посочените по-горе неимуществени вреди,
изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния.
Така, съгласно чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществените вреди се присъжда
от съда по справедливост, като неговият размер зависи от степента и характера
на вредите и от продължителността на периода, през който са били претърпени. С
оглед характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни
последици от ищеца и периода, през който е търпял неприемливите условия при
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора – Пловдив, според
настоящия състав, обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се
присъди, при съобразяване на съдебната практика по идентични дела, е в размер
на 3056.00 (три хиляди и петдесет и шест)
лева. Така
определеният размер в най-пълна степен и съответно на причиненото страдание ще
овъзмезди претърпените психически увреждания от ищеца, и този размер именно,
съответства на конкретната преценка, направена от състава на база установените
по делото факти и съобразно обществения критерий за справедливост. В останалата част,
за разликата над 3056.00 лв. до пълния предявен размер от 70000 лева, в
резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
„Лишаване от свобода“ в Затвора – Пловдив, искът следва да бъде отхвърлен.
При
този изход на спора и предвид претенции от страните за присъждане на разноски
по делото, съдът намира, че такива се следват на жалбоподателя и същите се
констатираха в размер на 454.00 (четиристотин петдесет и четири) лв.,
представляващи – 10.00 лв. ДТ и 444.00 лева адвокатско възнаграждение, определено
съобразно разпоредбата на чл.38 ал.2 от ЗАдв. във връзка с чл.8 ал.1 т.4 от
наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Воден от
горното, на осн. чл.172 ал.2 АПК Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на
наказанията“ - София, ул.
”Н. Столетов” № 21, да заплати на С.Л.Р., ЕГН ********** обезщетение в размер от 3056.00(три хиляди и
петдесет и шест)лева за претърпени
неимуществени вреди, дължащи се на нарушения на администрацията на чл.3 ЗИНЗС във
връзка за
престоя му в Затвор гр.Пловдив през периода от 17.11.2016г. до 16.11.2021г., като отхвърля исковата претенция до пълния й
размер от 70000 лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на
наказанията“ - София, да
заплати на С.Л.Р., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 10.00 (десет) лв., представляващи
платената държавна такса.
ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на
наказанията“ - София, ул.
”Н. Столетов” № 21, да заплати на адв. Г.М.,***, сумата от 444.00 (четиристотин
четиридесет и четири) лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред тричленен състав на
Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: