РЕШЕНИЕ
№ 20208
гр. София, 08.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело №
20231110156730 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство
пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба вх. № 287478/16.10.2023 г. на [ фирма ] ЕАД, ЕИК , срещу Л.
К. У., ЕГН **********, с която са предявени при условията на обективно, кумулативно
съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за установяване
съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника съответно за: 1./ сумата от 1 173,70 лева –
главница, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през
периода 01.05.2019 г. – 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. № , вх., ет.,
ап., с абонатен номер № ; 2/ сумата от 55,13 лева – главница, представляваща неплатена цена за
предоставена услуга за дялово разпределение за периода 01.02.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва върху всяка една главница, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 16.03.2023 г. до окончателното плащане; 3/ сумата от 168,75
лева – мораторна лихва върху първата главница за периода 15.09.2020 г. – 17.02.2023 г., и 4/ сумата
от 10,08 лева – мораторна лихва върху втората главница за периода 31.03.2020 г. – 17.02.2023 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 30.03.2023 г. по ч. гр. д. №
13908/2023 г. на СРС, 29 състав.
В исковата молба се навеждат твърдения, че ответницата, в качеството на собственик на
топлоснабдения имот, е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал.
1 ЗЕ, поради което е обвързана от договор за продажба при Общи условия, приети от
топлопреносното дружество. Твърди, че през исковия период за процесния имот е била доставяна
топлинна енергия, цената за която е платима месечно, като падежите за плащане са определени в
съответните приложими през този период Общи условия. Поддържа, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2
ЗЕ стойността на потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на всеки
отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на доставяната топлоенергия в
сградата етажна собственост по местонахождение на имота. Посочва, че ответницата не е
изпълнила задълженията си за заплащане цената на потребената топлинна енергия и на услугата
1
дялово разпределение през исковия период, като поради забавата за плащане дължи и мораторна
лихва върху главниците след изтичане на установения в Общите условия падеж.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответницата.
Оспорва исковете по основание и прави възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва
основанието за дължимост на сумите за мораторна лихва и за услугата „дялово разпределение“,
като в останалата част не оспорва размера на начислените суми и моли да не бъдат назначавани
исканите от ищеца експертизи. Поддържа, че ищецът не е представил доказателства за изпадането
в забава на ответницата за исковия период. Счита, че ищецът не е материално легитимиран да
претендира цената на услугата за дялово разпределение предвид ангажираните доказателства за
осъществяването на последната от фирма за дялово разпределение. Моли за отхвърляне на
предявените искове. Претендира разноски.
С Определение № 25387/19.06.2024 г. съдът е конституирал, на основание чл. 219, ал. 1
ГПК, [ фирма ] ЕООД като трето лице – помагач на страната на ищцовото дружество. С писмена
молба от 27.09.2024 г. третото лице-помагач изразява становище за основателност на предявените
искове.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е приложено заповедно дело № 13908/2023 г. по описа на СРС, ГО, 29 състав ,
от което се установява, че на 16.03.2023 г. [ фирма ] ЕАД е депозирала пред СРС заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Л. К. У. за следните суми: 1./ сумата от 1
173,70 лева – главница, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови
нужди през периода 01.05.2019 г. – 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул.
№ , вх., ет., ап., с абонатен номер № ; 2/ сумата от 55,13 лева – главница, представляваща неплатена
цена за предоставена услуга за дялово разпределение за периода 01.02.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно
със законната лихва върху всяка една главница, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 16.03.2023 г. до окончателното плащане; 3/ сумата от 168,75
лева – мораторна лихва върху първата главница за периода 15.09.2020 г. – 17.02.2023 г., и 4/ сумата
от 10,08 лева – мораторна лихва върху втората главница за периода 31.03.2020 г. – 17.02.2023 г.
Претендират се разноски в заповедното производство, вкл. юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
С разпореждане от 30.03.2023 г. по ч. гр. д. № 13908/2023 г. по описа на СРС, ГО, 29 състав,
съдът е постановил издаване на исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и
сторените в заповедното производство разноски, както следва: 28,15 лева – държавна такса, и 50,00
лева – юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу постановената
заповед за изпълнение, в което е изложил твърдения, че претендираните от [ фирма ] ЕАД суми са
силно завишени.
В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по
исков ред.
По делото е представен и приет Списък за броя на живущите по апартаменти в
жилищна сграда на ул. №, видно от който под ., за апартамент № . е посочена Л. К., срещу чието
име е положен саморъчен подпис, неоспорен в настоящия процес. От така приетия списък се
установява, че пълният отопляем обем на апартамент № . е 222 куб. м., което се потвърждава и от
Акт за разпределение на кубатурата от 23.11.1978 г . на л. 21 от делото.
По делото е приет като писмено доказателство Нотариален акт за собственост на
жилище/апартамент върху държавна земя от ЖСК „Н.“ – София № , том , дело № 1771/1980 г.
на нотариус Л. З., с район на действие СРС, с който на 20.06.1980 г. А. М. К. и Л. К. К. са
придобили правото на собственост върху апартамент ., находящ се на четвъртия етаж в жилищната
сграда на ЖСК „Н.“ – ул. №, гр. София, със застроена площ от 99,15 кв. м., заедно с мазе № с площ
от 6,04 кв. м. и 6,137/100 идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от
отстъпеното право на строеж върху държавното място.
2
По делото е представен и приет Протокол от проведено на 26.02.1985 г. открито съдебно
заседание по гр. д. № 6740/1984 г. по описа на СРС, ГК, 45 състав, в който е обективирана
съдебна спогодба между А. М. К. и Л. К. К., съгласно която в дял на А. М. К. се поставя и съответно
същата става изключителен собственик на част от апартамент ., находящ се на четвъртия етаж от
жилищната сграда в гр. София, ул. №, със застроена площ от 50,88 кв. м. Видно от приетия
съдебен протокол в хода на развило се делбено производство между съсобствениците на процесния
апартамент № – А. М. К. и Л. К. К., последният е бил разделен на две части, вследствие на което е
бил образуван нов самостоятелен обект с площ от 50,88 кв. м., част от апартамент ., който е бил
поставен в дял на първата съделителка, а останалата част от апартамент № е останала
изключителна собственост на другата съделителка – ответницата в настоящото производство Л. К..
Видно от представения по делото протокол от проведеното на 20.08.2002 г. Общо
събрание на собствениците на етажната собственост, находяща се в гр. София, ул. № , етажните
собственици са взели решение да се сключи договор с [ фирма ] ЕООД, което дружество да
извършва дялово разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост.
Към този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са
удостоверили горното решение. В списъка на етажните собственици под № за имот с абонатен № с
отопляем обем 111 куб. м. е посочена ответницата Л. К. К., а за имот с абонатен № с отопляем обем
111 куб. м. е посочена А. М. К., срещу чиито имена са положени саморъчни подписи, неоспорени в
настоящия процес.
На 09.09.2002 г. е сключен договор между [ фирма ] ЕООД и етажната собственост с
адрес: в гр. София, ул. № , по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира
необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да
изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за
консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация от [ фирма ]
ЕАД за показанията на топломера за отчетния период.
По делото са представени и приети Обща фактура № **********/31.07.2020 г., Обща
фактура № **********/31.07.2021 г. и Обща фактура № **********/31.07.2022 г., в които,
противно на доводите в писмения отговор по чл. 131 ГПК, като получател е посочена именно
ответницата Л. К. У..
С исковата молба е представено извлечение от счетоводството на ищцовото дружество
за абонат **********.
С молба от 27.09.2024 г. третото лице – помагач е представило 3 броя индивидуални
справки за използвана топлинна енергия в процесния имот – за периодите м.05.2019 г. –
м.04.2020 г., м.05.2020 г. – м.04.2021 г. и м.05.2021 г. – м.04.2022 г., както и 2 броя протоколи за
реален отчет на уреди, с посочено за абонат лицето Л. К. У. и носещи подпис на абоната,
неоспорен в настоящия процес.
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, по делото е прието без възражения на страните в срока по чл. 200, ал. 3, изр.
2 ГПК заключение на вещото лице инж. А. Ж. по допуснатата съдебно–техническа експертиза
(СТЕ). Експертното заключение е изготвено въз основа на приложените по делото, а и на
допълнително представени от фирмата за топлинно счетоводство документи, с оглед на които
вещото лице е дало заключение относно реално потребената в процесния имот топлинна енергия
през исковия период в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е
констатирало, че количеството постъпила топлинна енергия в сградата – етажна собственост,
находяща се на адрес: гр. София, ул. № , е измервано чрез определено от ЗЕ средство за измерване –
общ топломер, който е отчитан всеки месец, като технологичните разходи са били приспаднати от
общото количество ТЕ, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното
дружество. През процесния период в имота с абонатен № са били начислявани суми за ТЕ за
отопление на имот – на база реален отчет на показанията на 2 броя ИРРО, монтирани на 2 броя
радиатори в имота, ТЕ за битово горещо водоснабдяване – на база реален отчет на показанията на
1 брой технически изправен водомер за топла вода, за 1 брой потребител, както и ТЕ за сградна
инсталация – при съобразяване на съотношението между пълния отопляем обем на имота /111 куб.
м./ и пълния отопляем обем на сградата ЕС /3 501 куб. м./, като вещото лице е посочило конкретно
3
как се формират те, възприемайки крайния извод, че това е ставало съобразно изискванията на
действащата нормативна уредба. При извършените изчисление експертът е установил, че за
процесния период сумите за потребена ТЕ възлизат на 1 219,29 лева по прогнозно потребление и
35,69 лева за получаване от абоната, т. е. общо 1 183,60 лева, в която сума не са включвани лихви
за просрочено плащане и стари задължения, ако има такива. Установява се, че дяловото
разпределение за разглеждания период е извършвано от третото лице, като в заключение експертът
е посочил, че разпределението е извършено в съответствие с правилата на действащата нормативна
уредба. Топломерът, монтиран в абонатната станция на процесния адрес, е технически изправен и
преминавал метрологични проверки през две години. Настоящият съдебен състав кредитира
изцяло експертното заключение същото като обективно и компетентно изготвено от специалист в
съответната област.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени при условията на обективно, кумулативно
съединяване установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на предявените искове за цена на потребена ТЕ и услуга за дялово
разпределение изисква кумулативното установяване от страна на ищеца на следните материални
предпоставки: съществуването на облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на
топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и
потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да
достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да
е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през исковия
период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за
дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно
задължение за заплащане на нейната цена.
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на следните материални предпоставки: главен дълг; изпадане на ответника в забава и
размера на обезщетението за забава.
По своевременно релевираното в срока по чл. 131 ГПК възражение за давност в тежест на
ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или
прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
150, ал. 1 ЗЕ:
Според действащата от 05.03.2004 г. и към настоящия момент разпоредба на чл. 150, ал. 1
ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/.
Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 ЗЕ/.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ императивно
установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право
на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна
енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено
вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и
потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото
дружество.
Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото
4
вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и
страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие обаче не е изчерпателно.
При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи
условия, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му
битови нужди. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, напр. с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот /мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на
ВКС по тълкувателно дело № 2/2017 г., ОСГК/.
Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост може да
бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на
договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или
вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата
начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен
договор за същия имот с друго лице.
При съвкупен анализ на приетите по делото писмени доказателства – Нотариален акт за
собственост на жилище/апартамент върху държавна земя от ЖСК „Н.“ – София № , том , дело №
1771/1980 г. на нотариус Л. З, с район на действие СРС, Протокол от проведено на 26.02.1985 г.
открито съдебно заседание по гр. д. № 6740/1984 г. по описа на СРС, ГК, 45 състав, както и
неоспорените от ответницата и носещи нейния саморъчен подпис списък на етажните собственици
към протокол от ОС на ЕС от 20.08.2002 г., протоколи за реален отчет в процесния имот, се
установява по несъмнен начин, че Л. К. У. е титуляр на правото на собственост на процесния
апартамент ., находящ се в гр. София, ул. № , ет., с абонатен № и отопляем обем след извършената
през 1985 г. подялба от 111 куб. м. По делото не се твърди и не се установява така описаният имот
да е бил прехвърлен на трети лица след посочената дата на неговото придобиване. Нещо повече,
видно от върналите се отрязъци от съобщения за връчване на съдебни книжа /заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК и препис от ИМ, ведно с разпореждане по реда на чл. 131 ГПК/,
ответникът пребивава именно на адреса на процесния жилищен имот, който съответства и на
регистрираните му постоянен и настоящ адрес в справката в НБД „Население“. При тези
доказателства настоящият състав счита, че ответницата, в качеството си на собственик на
топлоснабдения имот, е потребител на ТЕ за битови нужди по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, респ.
същата има качеството на „битов клиент“ съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
Разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови нужди, като
постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за процесния период е
сключен договор за продажба на ТЕ за битови нужди при публично известни общи условия за
продажба, каквито са Общите условия на ищеца, одобрени с решение № 0У-001/07.01.2008 г. на
ДКЕВР, публикувани във вестник "Дневник" от 14.01.2008 г., Общите условия, одобрени с решение
№ ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник "24 часа" – броя от 10.02.2014 г.
Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите (клиентите),
които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им
в сила, да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия, които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. В конкретния
случай ответницата не твърди, а и не се установява да е упражнила това право срещу ОУ на [ фирма
] ЕАД, поради което настоящият състав намира, че същата ги е приела.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия
възниква между топлопреносно предприятие и потребителя (клиента), по силата на закона – чл. 150
ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответницата – потребител, вкл. и относно
приемането на ОУ. Ето защо ОУ на ищеца регулират спорното правоотношение.
5
По изложените съображения се налага изводът, че за исковия период между главните
страни в процеса е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет: доставка на
ТЕ за битови нужди относно процесния топлоснабден имот, респ. неоснователни са възраженията
на ответницата в срока по чл. 131 ГПК, че между нея и ищцовото дружество не съществува
облигационно правоотношение с горепосочения предмет.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на ТЕ в сграда – етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на
топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или
от доставчик на ТЕ самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по
смисъла на чл. 139а ЗЕ. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ
(чл. 139 – чл. 148) и в Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от
24.04.2007 г.). Топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на ТЕ,
отдадена от сградна инсталация, ТЕ за отопление на общите части, и ТЕ за отопление на имотите в
сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕ ТЕ за отопление на
имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти.
По делото не се спори, че сградата – етажна собственост /в която се намира процесният
имот/ е присъединена към топлопреносната мрежа, като видно от протокол от общото събрание на
етажната собственост, проведено на 09.09.2002 г., е, че етажните собственици в сградата, находяща
се на адрес: гр. София, ул. № , са възложили извършването на индивидуално измерване на
потреблението на ТЕ и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото
лице – помагач – [ фирма ] ЕООД.
В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки един потребител дължи заплащане на реално потребената въз основа
на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена
от сградната инсталация.
В конкретния случай, при съвкупен анализ на събраните писмени доказателства и
неоспореното заключение на СТЕ се установява, че в исковия период в апартамент № е доставяна и
потребявана ТЕ за отопление на имот, ТЕ, отдадена от сградна инсталация, и ТЕ за БГВ. От
констатациите на вещото лице се установява, че сумите за ТЕ за отопление на имот са начислени на
база реален отчет на показанията на 2 броя ИРРО, монтирани на 2 броя радиатори в имота, ТЕ за
битово горещо водоснабдяване – на база реален отчет на показанията на 1 брой технически
изправен водомер за топла вода, за 1 брой потребител, както и ТЕ за сградна инсталация – при
съобразяване на съотношението между пълния отопляем обем на имота /111 куб. м./ и пълния
отопляем обем на сградата ЕС /3 501 куб. м./. Вещото лице е заключило, че дяловото
разпределение е извършено съобразно нормативните изисквания, като претендираните суми като
стойност на доставена ТЕ са изчислени съобразно пълния отопляемия обем на имота по проект и
действащите през исковия период цени, а общият топломер е бил годно измервателно средство на
постъпилата в абонатната станция ТЕ. При извършените изчисление експертът е установил, че за
процесния период сумите за потребена ТЕ възлизат на 1 219,29 лева по прогнозно потребление и
35,69 лева за получаване от абоната, т. е. общо дължимата сума възлиза на 1 183,60 лева. При тези
доказателства съдът приема, че за процесния период до имота е доставяна ТЕ съобразно
уговореното, като количеството ТЕ е разпределяно законосъобразно в съответствие с правилата на
действащата нормативна уредба. С оглед принципа на диспозитивното начало и като съобрази, че
ищецът претендира сума в размер, по-нисък от изчисления от СТЕ, съдът приема, че искът за
главница за цена на доставена ТЕ е доказан по основание и в пълния заявен размер от 1 173,70
лева.
Своевременно, в срока по чл. 131 ГПК, ответната страна е релевирала възражение за
погасяване по давност на част от заявената сума за цена на доставена ТЕ.
6
По възражението за давност:
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с в Тълкувателно решение
3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни
услуги, са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, и за тях се прилага
тригодишната давност.
Предявяването на иска спира течението на давността, като в случая исковата молба е
подадена в съда на 16.03.2023 г. /по аргумент от нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК/. Следователно в
процесната хипотеза извън погасителната давност са всички вземания, чиято изискуемост настъпва
след и на 16.03.2020 г. – по аргумент от нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД. В разглеждания случай
предмет на разглеждане са вземания за цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г.
– 30.04.2022 г. Поради което съдът намира за изтекла погасителната давност досежно
претендираните суми, начислени за периода от м.05.2019 г. до м.01.2020 г. включително. Това е
така, тъй като съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите към релевантния период ОУ на ищеца – тези от
27.06.2016 г., публикувани на 10.07.2016 г. и влезли в сила от 11.08.2016 г., месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 ОУ са платими в 45-дневен срок от изтичане на
месеца, за който се отнасят, а това означава, че най-късното вземане – това за м.01.2020 г. е станало
изискуемо на 15.03.2020 г., т. е. преди 16.03.2020 г., поради което то, както и предхождащите го
месечни задължения – тези за м.05.2019 г., м.06.2019 г., м.07.2019 г., м.08.2019 г., м.09.2019 г.,
м.10.2019 г., м.11.2019 г., м.12.2019 г., включени в исковия период, са обхванати от изтекла
тригодишна погасителна давност. Осъщественото от ищеца фактуриране на консумираното
количество ТЕ въз основа на действителното потребление по реда на чл. 32, ал. 3 ОУ не променя
момента на изискуемостта на месечните вноски /равни или прогнозни/. Определянето на срок за
изпълнение на задълженията в процесните общи фактури, от който започва да тече погасителната
давност, няма действие по отношение на ответника – арг. чл. 20а, ал. 2 ЗЗД. При това положение и
като съобрази, че с доклада по делото са били отделени като безспорни обстоятелствата, че за
процесните отчетни периоди е доставена топлинна енергия в процесния имот на претендираната с
исковата молба стойност, както и отразеното в представените от ищеца писмени документи,
касаещи начислената стойност на ТЕ за периода м.05.2019 г. – м.01.2020 г., СРС приема за
установено, че общата стойност на вземането за цена на доставена топлинна енергия за периода
01.05.2019 г. – 30.04.2022 г. възлиза на 1 173,70 лева, от която сума обаче следва да се извади сумата
от 248,56 лева, представляваща задължения за периода м.05.2019 г. – м.01.2020 г., за които съдът
прие, че са обхванати от изтекла погасителна давност. При това положение, задължението на
ответника за цена на топлинна енергия за периода 01.02.2020 г. – 30.04.2022 г. възлиза в размер на
925,14 лева, до който размер предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен, като
се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 1 173,70 лева, или за размера от 248,56
лева, и за периода от 01.05.2019 г. до 31.01.2020 г.
Относно претенцията за стойността на услугата дялово разпределение съдът намира
следното:
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца дяловото разпределение на ТЕ се
извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или
чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на етажната собственост. Клиентите заплащат на
продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от
асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към
нея.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца клиентите заплащат цена на услугата дялово
разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като стойността се формира от: цена
за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане на един уред за дялово разпределение.
Редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците,
извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. Във
7
връзка с това по силата на закона възниква система от две относително независими
правоотношения, чиито страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение
за топлофикационното дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово разпределение
цената на услугата дялово разпределение, а по второто – потребителите дължат заплащане на
сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора сключван по реда на 139в, ал.
3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дялово разпределение се
определя само цената за услугата дялово разпределение, а в този по чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ между
клиентите и търговеца, извършващ дялово разпределение – само условията и начинът на плащане
на услугата. Единственото условие (основание) за задължението на потребителите за плащане на
сумите за тази услуга на топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е
реално извършена.
С оглед горното съдът приема, че ищецът се легитимира като носител на правото да получи
стойността на извършваната услуга за дялово разпределение.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответницата относно действието на
договора между етажната собственост и фирмата за дялово разпределение от 09.09.2002 г. В
случая, списъкът към протокола от 20.08.2002 г. /л. 25 от делото/ е подписан от голяма част от
етажните собственици, включително и от Л. К., като по делото нито се твърди, нито се доказва
решението на общото събрание да е било атакувано от ответната страна по реда на ПУРНЕС /отм.,
но действащ към момента на вземане на решението/. Ето защо, съдът намира, че решението на ОС
на ЕС, обективирано в протокола от 20.08.2002 г., обвързва всички етажни собственици,
включително и ответницата предвид установения по делото факт, че същата е била собственик на
самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост през исковия период. В
разглежданата хипотеза се касае за сделка – решение на общност от субекти – етажни собственици,
което е взето на проведено общо събрание, осъществено по определен в закона ред и което решение
има действие по отношение на всички субекти в общността, включително и ответницата. Ето защо,
съдът приема, че договорът за топлинно счетоводство от 09.09.2002 г. е произвел своето действие.
Нещо повече, по делото се установява, че за процесния период услугата дялово разпределение в
процесната сграда – етажна собственост се е извършвала именно от топлинния счетоводител –
страна по оспорения договор – [ фирма ] ЕООД. За пълнота следва да се отбележи, че съгласно чл.
139б ЗЕ, потребителите в сграда – етажна собственост са длъжни са изберат лице, регистрирано по
реда на чл. 139а ЗЕ, за извършване на услугата дялово разпределение, за резултатите, от който
избор да уведомят писмено топлопреносното предприятие или доставчика на топлинна енергия. В
случая, не се твърди ОС на ЕС в процесната сграда да е избрало друго, различно от посоченото в
договора от 09.09.2002 г. лице, което да извършва дяловото разпределение, нито ищецът да е
уведомен писмено за новия избор.
Поради това към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се
добавят и дължимите годишни такси за извършваната от [ фирма ] ЕООД услуга за дялово
разпределение, чиято стойност с оглед на събраните по делото писмени доказателства възлиза на
заявената сума от 55,13 лева.
По възражението за давност:
От страна на ищеца се претендират вземания за периода 01.02.2020 г. – 30.04.2022 г.
По отношение на услугата за дялово разпределение, в Общите условия на ищеца не е
предвиден срок за изпълнение на това задължение, поради което съдът намира, че кредиторът може
да иска изпълнение веднага /арг. от нормата на чл. 69, ал. 1 ЗЗД/. Ето защо, погасителната давност
следва да бъде отнесена към момента на възникване на задължението. При това положение
частично погасена се явява претенцията за дялово разпределение за м.02.2020 г., чиято изискуемост
е настъпила на 01.03.2020 г., и чиято стойност, определена по реда на чл. 162 ГПК възлиза на 1,99
лева. За периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2022 г. непогасената цена за предоставената услуга
възлиза на сума в размер на 53,14 лева, до който размер искът следва да се уважи, а за разликата до
пълния предявен размер от 55,13 лева и за м.02.2020 г. искът е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Всяка от уважените главници следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на
8
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 16.03.2023 г. до окончателното плащане.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му – чл. 84, ал. 1 ЗЗД, а
когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава, както и размера на претенцията
си.
За исковия период приложими са Общите условия за продажба на ТЕ от [ фирма ] ЕАД,
одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на ДКЕВР, на основание чл. 150 ЗЕ, и публикувани
във в-к "Монитор" на 11.07.2016 г., в сила от 12.08.2016 г. Според чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от
Общите условия на ищеца за продажба на ТЕ за битови нужди, в сила от 12.08.2016 г., месечната
дължима сума за доставената ТЕ на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по
смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването, се формира въз основа на определеното за
него прогнозно количество ТЕ и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от продавача, като клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл.
32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество ТЕ за отчетния период, определено на база изравнителните сметки, като клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 3 за потребеното количество ТЕ за
отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася.
Според чл. 33, ал. 4 от Общите условия от 2016 г., продавачът начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени
в срока по ал. 2, т. е. ако не са заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща фактура за
отчетния период, определена на база изравнителните сметки. По аргумент за противното съдът
приема, че клиентите на ТЕ не дължат обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната
месечно ТЕ по чл. 32, ал. 1 от Общите условия.
Върху окончателно определените по размер суми въз основа на реалния отчет на
доставеното количество ТЕ (чл. 32, ал. 3) клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са
заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2). За да
може обаче потребителите на ТЕ да изпълнят задължението си да заплатят на ищеца тези суми, е
необходимо дружеството да окаже необходимото съдействие, като предостави информация относно
дължимата сумата, издавайки фактурата, предвидена в чл. 32, ал. 3 от Общите условия. С оглед на
това следва да се приеме, че 45-дневният срок тече от издаването на фактурата за съответния
отчетен период, а не от изтичането му, в случай че същата е издадена след изтичането на периода.
При осъщественото по реда на чл. 20 ЗЗД тълкуване на горепосочените клаузи, въззивният съд
приема, че предвиденият 45-дневен срок за изпълнение на задълженията по чл. 32, ал. 3 от Общите
условия не би могъл да тече преди изготвянето на изравнителните сметки и издаването на фактура
от страна на ищеца, т. е. преди 31 юли на съответната година. Необходимостта от изравняване на
действително потребеното количество ТЕ с начисленото за периода /отоплителния сезон/ отлага
изпълнението на клиентите до извършването му, респ. осчетоводяването му. До тогава кредиторът
не може да иска изпълнение. Предвид изложеното, задължението за плащане на дължимата ТЕ при
действието на ОУ от 2016 г. е срочно и забавата на клиента настъпва след изтичане на съответния
45 – дневен срок, считано от издаване на общата фактура (или от 15 септември на съответната
година. За изпадане в забава не е необходимо обявяването на фактурите на интернет страницата на
продавача, нито отправянето на изрична покана до длъжника за плащане (в този смисъл решение
№ 264821/16.07.2021 г. по в. гр. д. № 1732/2021 г. по описа на СГС, III-Б състав, решение №
995/03.05.2022 г. по в. гр. д. № 6245/2021 г. по описа на СГС, II-А състав, решение №
9
261817/31.05.2022 г. по в. гр. д. № 11002/2020 г. по описа на СГС, II-А състав и др.).
При така формираните правни изводи съдът приема, че за вземанията за цена на топлинна
енергия за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2022 г., за който съдът намери, че не са обхванати от
изтекла погасителна давност, не е необходимо отправянето на покана или предприемането на други
действия от страна на ищеца, за да се поставят клиентите в забава. Поради това, изчислен по реда
на чл. 162 ГПК, чрез използване на лихвения калкулатор на НАП, размерът на лихвата за забава
върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2022 г. възлиза
на 124,08 лева, до който размер искът за мораторна лихва върху главницата за доставена ТЕ следва
да се уважи, като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 168,75 лева.
По отношение на задължението за цена на такса за услуга дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от
дата, предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 16.03.2023 г. и касаеща
процесния период, поради което предявеният иск за обезщетение за забава върху задължението за
цена на такса за услуга дялово разпределение се явява неоснователен и следва да се отхвърли
изцяло.
Относно разноските
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по т. д. № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни. Ищецът претендира
разноски за платена държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение в заповедно
производство и разноски за платена държавна такса, платен депозит за СТЕ и юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство. Съобразно уважената част от исковете в негова полза
следва да се присъдят сумата в размер на 61,42 лева – разноски за заповедното производство и
сумата в размер на 335,29 лева – разноски за исковото производство. Ответникът претендира
разноски за адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния му представител по реда на чл. 38,
ал. 2 ЗА за исковото производство. Съобразно отхвърлената част от исковете в полза на адвокат Е.
К., САК, следва да се присъди сумата в размер на 86,75 лева – адвокатско възнаграждение за
осъществена безплатна правна защита в исковото производство.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от [ фирма ] ЕАД, ЕИК , със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. № ,, срещу Л. К. У., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
София, ул. № , вх., ет., ап., положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Л.
К. У., ЕГН **********, дължи на [ фирма ] ЕАД, ЕИК , сумата в размер на 925,14 лева – главница,
представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през периода
01.02.2020 г. – 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. № , вх., ет., ап., с
абонатен номер № ; сумата от 53,14 лева – главница, представляваща неплатена цена за
предоставена услуга за дялово разпределение за периода 01.03.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва върху всяка една главница, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 16.03.2023 г. до окончателното плащане; сумата от 124,08 лева
– мораторна лихва върху главницата за цена на доставена топлинна енергия за периода 15.09.2020 г.
– 17.02.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 30.03.2023 г. по ч.
гр. д. № 13908/2023 г. на СРС, 29 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване дължимостта на
главницата за цена на доставена топлинна енергия за разликата над уважения размер от 925,14 лева
10
до пълния предявен размер от 1 173,70 лева, или за размера от 248,56 лева, и за периода от
01.05.2019 г. до 31.01.2020 г.; ОТХВЪРЛЯ иска за установяване дължимостта на главницата за цена
за предоставена услуга за дялово разпределение за разликата над уважения размер от 53,14 лева до
пълния предявен размер от 55,13 лева, или за размера от 1,99 лева, и за периода от 01.02.2020 г. до
29.02.2020 г.; ОТХВЪРЛЯ иска за установяване дължимостта на обезщетение за забава върху
задължението за цена на доставена топлинна енергия за разликата над уважения размер от 124,08
лева до пълния предявен размер от 168,75 лева; ОТХВЪРЛЯ иска за установяване дължимостта на
обезщетение за забава върху задължението за цена на такса за услуга дялово разпределение в
размер н.,08 лева за периода 31.03.2020 г. – 17.02.2023 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 30.03.2023 г. по ч. гр. д. № 13908/2023 г. на СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА Л. К. У., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ул. № , вх., ет., ап., да
заплати на [ фирма ] ЕАД, ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. №, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 61,42 лева – разноски в заповедното производство по ч. гр.
д. № 13908/2023 г. по описа на СРС, 29 състав, както и сумата от 335,29 лева – разноски в исковото
производство по гр. д. № 56730/2023 г. на СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА [ фирма ] ЕАД, ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. №, да заплати в полза на адвокат Е. К. К., САК, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, сумата от 86,75 лева – адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна
защита на Л. К. У., ЕГН **********, в исковото производство по гр. д. № 56730/2023 г. на СРС, 29
състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца [
фирма ] ЕАД – [ фирма ] ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11