Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Варна, …………...2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ШЕСТИ състав, в публично заседание на девети декември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ИВЕТА ПЕКОВА
и при
участието на секретаря Добринка Долчинкова, като разгледа докладваното от
съдията Ивета Пекова адм.дело N 511 по
описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по чл.68 ал.1 ЗЗДискр. вр. чл.145 и сл. АПК.
Образувано
е по жалба на М.Г.Ж., адрес-*** и Г.М.Ж., адрес-***, подадена чрез адв.Р. и
адв.С., съдебен адрес ***, кантора №6 против Решение № 23 от 10.01.2019г. на
Комисията за защита от дискриминация, постановено по преписка №106 по описа за
2017г., с което на основание чл.65, т.5 от ЗЗДискр е
прието за установено, че всеки един от ответниците УМБАЛ „Света М.“ЕАД -
гр.Варна, д-р В.И. в качеството му на представляващ УМБАЛ „Света М.“ЕАД-Варна и
д-р А.Б.Д.- съдебен психиатър в I-ва Психиатрична клиника към УМБАЛ
„Света М.“ЕАД не е извършил дискриминация под формата на „тормоз“ по смисъла на
§1, т.1 от ДР на ЗЗДискр. вр. чл.5 от ЗЗДискр. по признаците „увреждане“,
„убеждения“ и „лично положение“ по отношение на жалбоподателя Г.М.Ж. и сина му М.Г.Ж.
и е оставена без уважение жалба вх.№ 44-00-1211/21.04.2017г. и допълнение към
нея вх.№ 44-00-1531/29.05.2017г., подадени от Г.М.Ж., като неоснователни и
недоказани.
Жалбоподателите
твърдят, че обжалваното решение е незаконосъобразно,
необосновано и неправилно, издадено при неправилно приложение на материалния
закон и съществени нарушения на производствените правила. Твърдят, че комисията
независимо, че е констатирала, че Г.Ж. е сигналоподавател, неправилно е
конституирала М.Г.Ж. като жалбоподател и е приела, че същият се представлява от
своя баща - Г.М.Ж., тъй като изобщо не е изследвала представителната власт на
сигналоподателя по отношение на жалбоподателя - видно от всички протоколи от
открити заседания /общо 4 броя/ в нито едно от заседанията този въпрос не е
повдигнат, въпреки че по преписката пълномощно не е представено и такова не се
намира и към днешна дата между кориците й. Твърдят, че по преписката липсват
както данни за упълномощаване, така и данни за връзката между М.Ж. и Г.Ж., а в
същото време Комисията е приела, незнайно на какво основание, че
представляващият жалбоподателя е негов баща. Този подход е изначално погрешен и
всякога влече незаконосъобразност на производството в цялост, доколкото
родствени връзки по закон се установяват с нарочни удостоверителни документи,
каквито нито са изискани, нито са представени по преписката, т.е. извършените
процесуални действия от бащата по отношение на сина се явяват без правна
основа. Твърдят, че комисията е допуснала разглеждането на жалбата-сигнал при
условията на „множествена дискриминация“, при все че по отношение на М.Ж. в
„инициативния документ“ е посочен един единствен признак – „увреждане“, а
другите два признака, въведени в хода на първото по преписката заседание, а
именно признаците „убеждения“ и „лично положение“ касаят друго лице - Г.Ж.,
който не твърди признак „увреждане“ за себе си, т.е. производството пред КЗД по
отношение на М.Ж. е водено от разширен 5-членен състав, без да са налице
основания за това. Това не може да намери почва и в принципа за „процесуална
икономия“, тъй като става въпрос за различни пострадали от дискриминация лица,
при различни обстоятелства и различни признаци, а комисията е била длъжна да
укаже на сигналоподателя, че неговите оплаквания касаят друго лице и няма
възможност в една преписка да се гледат две отделни нарушения на закона,
извършени по различно време, от различни лица и при различни обстоятелства, при
това срещу различни субекти. Твърдят и че на М.Ж. дори не е предоставена
възможност за становище по отношение на ответниците, твърдяните в инициативния
документ данни и т.н., като тези пропуски при конституирането на страните в
процеса са довели и до опорочаване на процедурата по връчване на книжа – не са
изпращани и връчвани книжа и документи по делото на М.Ж.. Това е довело до
опорочаване на цялото производство, като порокът е засегнал до такава степен
правото им на защита, че е невъзможно да го упражнят в пълен обем и то едва в
хода на обжалването по съдебен ред пред административния съд. Молят да бъде
отменено обжалваното решение и преписката бъде върната на КЗД за ново
разглеждане и произнасяне. При условията на евентуалност, обжалват решението на
КЗД и по същество, доколкото комисията е допуснала неправилно приложение и на
материалния закон, не е изпълнила до край служебните си задължения да събира
доказателства по свой почин с цел изясняване на обективната истина, а събраните
е тълкувала едностранчиво и съвършено неправилно. Твърдят, че не е изяснен
въпросът за дежурствата на лекарите, както и това, дали при отсъствие на
лекуващия лекар, дежурният лекар е длъжен да комуникира и да предоставя
информация за пациентите и лечението им на техните близки. Не е изследван и
специалния статут на болниците като обществена институция. Считат, че и
моралът, и законът изискват от персонала на болниците и в частност - работещите
в тях лекари, вежливост към пациента и неговите близки и еднакво отношение към
болните с различно обществено, социално и материално положение. Да се твърди,
че лошото отношение не е дискриминиращо, само на база това, че лекарят се държи
лошо към всички, не е изпълнение в рамките и духа на закона. Твърдят и че КЗД
не е изискала и събрала информация, касаеща сходни случаи, за да може да се
прецени дали е налице пряка дискриминация. Комисията не е отчела, че
ответницата - д-р Д. не отрича, че е водила разговор с Г.Ж., а напротив,
изрично потвърждава, че му е казала „трябва да сте ми благодарен, че ...“.
Свидетелските показания потвърждават, че разговорът е излязъл и извън отношенията
между двамата, доколкото лица, чужди на разговора, по техните думи, са узнали
от ответника - д-р Д., че тя има по-неблагоприятно отношение към тях, след като
го коментира в тяхно присъствие без оглед на факта, че не е лекуващ лекар на М.Ж..
Твърдят и че КЗД е събирала доказателства само по отношение на Г.Ж., като не е
изискала и изследвала доказателства, касаещи твърдяната в сигнала пряка
дискриминация по признак „увреждане“, касаещ М.Ж.. Твърдят и че комисията е
постановила съвършено неправилни диспозитиви, като е посочила, че нито един от
ответниците не е извършил дискриминация под формата на „тормоз“ по признаците
„увреждане“, „убеждения“ и „лично положение“ както по отношение на Г.Ж., така и
по отношение на М.Ж., а видно от инициативния документ производството пред КЗД
е започнало по сигнал за извършена дискриминация спрямо М.Ж. под формата на
„тормоз“ по признака „увреждане“ и като се е произнесла и относно другите два
признака се е произнесла по непредявена претенция, което прави постановеното
решение недопустимо в тази му част по отношение и на трите установителни
диспозитива. Дали М.Ж. е бил дискриминиран по тези два признака не е и
изследвано от комисията. Същото важи и спрямо Г.Ж., който никога не е твърдял,
че е дискриминиран по признак „увреждане“. Молят да бъде отменено обжалваното
решение и да бъде признато, че по отношение на М.Ж. е извършен акт на дискриминация под формата на „тормоз“
по признак „увреждане“ от ответните страни, съответно, по отношение на Г.Ж., е
извършен акт на дискриминация по признаците „убеждения“ и „лично положение“ от
ответниците. Молят да им бъдат присъдени и направените по делото разноски.
Ответната
страна – Комисия за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител,
оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Твърди, че обжалваният акт е издаден
от компетентен орган, при спазване на законовите изисквания, изяснени са всички
факти и обстоятелства релевантни за случая, като не е установена дискриминация
под формата на „тормоз“ по признаците „увреждане“, „лично положение“ и
„убеждения“. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованите
страни УМБАЛ „Света М.“ЕАД, В.Л.И. и А.Б.Д., чрез процесуалните си
представители оспорват жалбата. Считат, че жалбата на Г.Ж. в частта касаеща
твърдения за дискриминация по отношение на М.Ж. е недопустима и производството
в тази част следва да бъде прекратено. Твърдят, че обжалваното решение е
правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния и процесуалния
закон, както и с всички събрани по делото доказателства и молят жалбата да бъде
отхвърлена и да им бъдат присъдени направените по делото разноски.
След като
разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и
становищата на страните, административният съд приема за установено от
фактическа страна следното:
Обжалва
се Решение № 23 от 10.01.2019г. на Комисията за защита от дискриминация,
постановено по преписка №106 по описа за 2017г., с което на основание чл.65, т.5 от ЗЗДискр е прието за установено,
че всеки един от ответниците УМБАЛ „Света М.“ЕАД - гр.Варна, д-р В.И. в
качеството му на представляващ УМБАЛ „Света М.“ ЕАД-Варна и д-р А.Б.Д.- съдебен
психиатър в I-ва Психиатрична клиника към УМБАЛ „Света М.“ЕАД не е извършил
дискриминация под формата на „тормоз“ по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр.
вр. чл.5 от ЗЗДискр. по признаците „увреждане“, „убеждения“ и „лично положение“
по отношение на жалбоподателя Г.М.Ж. и сина му М.Г.Ж. и е оставена без уважение
жалба вх.№ 44-00-1211/21.04.2017г. и допълнение към нея вх.№
44-00-1531/29.05.2017 г., подадени от Г.М.Ж., като неоснователни и недоказани.
Производството
пред КЗД е образувано по жалба вх.№ 44-00-1211/21.04.2017 г. и допълнение към нея с вх.№
44-00-1531/29.05.2017 г., подадени от Г.М.Ж. ***. В жалбата от 21.04.17г. Г.Ж.
твърди, че синът му М.Г.Ж. е психично болен, с установена диагноза „Параноидна
шизофрения“ и през последните тринадесет години е лекуван многократно
/доброволно или принудително/ предимно в Първа психиатрична клиника на УМБАЛ
„Света М.“ - Варна. Посочил е, че по негова жалба „за кощунственото поведение“ на д-р А.Д. от същата клиника е
получил отговор от проф. д-р В.И. - изпълнителен директор на УМБАЛ „Света М.“ -
Варна от 22.03.2017 г., в който игнорирайки напълно думите на д-р Д., според
която „ако зависеше от мен, аз бих
оставила М. до ден днешен в следствения арест“, заобикаляйки конкретния
му въпрос към нея - дежурен лекар в този момент, за дозировката на приеманите
от сина му медикаменти, проф. И. е включил в отговора си една лъжа, а именно,
че жалбоподателят е обсъждал заключението на д-р Д. като вещо лице за неговия
син. Посочил е и че става дума за заключение на три вещи лица, между които и
д-р Д., които са единодушни, че неговия син е невменяем по смисъла на чл.33 от
Наказателния кодекс. В жалбата си Ж. е заявил, че няма възражения по това
заключение и същото никога не е било обсъждано по време на посочения разговор,
преди или след този разговор с негово участие. Счита, че поведението на д-р Д.
по време на този разговор, а така също и некоректната закрила, оказвана й от
страна на проф.И. в неговия писмен отговор, нямат нищо общо с „правилата на
добрата медицинска практика и медицинската етика“. По отношение на въпроса му
относно дозировката на приеманите от сина му лекарства счита, че отговор на
този въпрос може да потърси както от лекуващия лекар, така и от всеки дежурен
лекар. Счита позицията на д-р Д. и подкрепата на проф.Иганатов към нея за ярък
пример за дискриминация на психично болния му син, за грубо погазване на редица
разпоредби относно закрилата на психичното здраве от Закона за здравето и
чл.51, ал.2 от Конституцията. Моли КЗД да извърши провека на посочените от него
факти. Към жалбата са приложени жалбата му от 01.03.2017г.; отговор от проф.И.,
декларация по чл.6, ал.2, т.2 от ППКЗД; емайл от 05.01.2017 г.
Във връзка с
уведомление по чл.30 АПК с допълнение
към жалба с вх.№ 44-00-1531/29.05.2017г., Г.Ж. моли КЗД, в съответствие
с чл.47, т.4, т.6, т.10, т.11 и т.12 от ЗЗДискр., да „осъди лекомисленото поведение на д-р Д., осъществила тормоз над
психично болния му син /чл.5 вр. чл.4, ал.1 от ЗЗДискр./, да даде задължителни
предписания до изпълнителния директор на УМБАЛ „Света М.“ - Варна, проф.И. да
осигури наистина приложението на чл.5 вр. чл.4, ал.1 от ЗЗДискр., да направи
предложение до същия да бъде преустановена дискриминационната практика на д-р Д..
С Разпореждане №330/22.06.17г. на Председателя на КЗД е образувана
преписка №106/2017г. с оглед изложените оплаквания за „тормоз“ по смисъла на
§1, т.1 от ДР на ЗЗДискр. вр. чл.5 от ЗЗДискр. по признак „увреждане“ във
връзка със свързано лице -М.Ж. /син на Г.Ж./ и същата е разпределена за
разглеждане от Пети специализиран постоянен заседателен състав на КЗД, като са
дадени и указания на
страните.
С писмо с вх.№ 44-00-1890/27.06.2017г. Ж. представя и моли да бъде приет отговор
от проф.И. от 09.05.2017г., а с писмо от 11.07.17г., с оглед изясняане на фактологията по преписката, моли да бъдат
призовани като свидетели д-р А. П. А. и д-р С. П. Р..
В писмен отговор от 20.07.17г. д-р Д. твърди, че е запозната със случая
на М.Ж. от 2013г., била е назначена за експерт по ДП №352/2016г. на ОД на
МВР-Варна заедно с други двама експерти; през м.02.17г., в рамките на работното
й време до 14 ч., в следобедните часове е била спряна от господин, който се
представил за баща на М.Ж. и в съответствие с раздел I, чл.2 от Кодекса на професионална
етика го поканила в столовата, където господинът започнал да й разказва за сина
си и заболяването му и да й търси сметка защо е бил освободен от задължително
лечение през 2013г., на което му отговорила, че не е била лекуващ лекар на сина
му, но е запозната със заболяването му; относно лечението му го посъветвала да
се обърне към лекуващия лекар д-р П.; попитал я още ли поддържа експертното
си становище, на което му отговорила, че е дала заключението си пред
съответните органи, а отношението му представлява натиск върху нея като вещо
лице; заявил и че щом други могат да се лекуват в клиниката и синът му може да
продължи да се лекува в нея, на което му отговорила, че би трябвало да бъде
благодарен, че синът му се лекува в клиниката, а не в психиатрията към ареста,
както е по закон. Поради отношението към лекуващия лекар и натиска върху нея
като експерт приключила разговора, още повече, че родителите на М. почти
ежедневно, а понякога по няколко пъти на ден, са го посещавали с разрешението
на лекуващия му лекар и проф. д-р М. и са се хранили даже с него в
разрешените за това помещения; за оказания натиск уведомила началника на
клиниката и екипа; след разговор с началника на клиниката било разрешено на пациента
да излиза извън отделението. В отговора е посочила и че на 28.02.17г. Г.Ж. я
посетил в кабинета й с проспекти, като със заядлив тон няколко пъти я попитал
държи ли на мнението си, че синът й трябва да бъде в ареста, на което му
отговорила, че разговорът е приключил. Твърди и че поведението на Ж. към нея е
тенденциозно.
В писмен отговор проф. д-р И. е посочил, че не познава лично Г. Ж., но е отговорил на жалбите му след задълбочен анализ на наличната в
лечебното заведение документация и професионалните становища на служителите от
отдел „Юридически“ и направление „Човешки ресурси и следдипломно обучение“.
Счита, че казаното от д-р Д. е добронамерено, отговаря на истината и не
представлява по никакъв начин вид дискриминация по отношение на М.Ж.; същата
има право да откаже контакт с роднините на пациент, на когото не е лекуващ
лекар, като съгласно чл.34 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния
ред на УМБАЛ“Света М.“ЕАД лекуващият лекар дава сведения за пациента в
посочения времеви интервал. Посочил е и че д-р Д. е била назначена като експерт
по ДП № 352/16г. на ОД на МВР-Варна и след ясно изразеното от нея нежелание да
общува с Г.Ж. и натискът, който е усетила върху себе си, И. счита, че не следва
да организира каквато и да е среща между тях. Счита, че не е налице действие,
поведение, което да осъществява признаците на дискриминация по смисъла на
ЗЗДискр. Към становището си е приложил описаните в него доказателства,
включително и писмо вх.№ИД-22/11.04.17г. до директора на УМБАЛ, към което Г.Ж.
е приложил епикризи и други документи относно здравословното състояние на М.Ж..
Съгласно писмо вх.№3750/23.02.17г. на началника на Първа психиатрична клиника
до директора на УМБАЛ“Света М.“ относно изпълнение на определение
№64/12.02.17г. на ВОС, с което М.Ж. е бил настанен за принудително лечение в
ДПБ Царев брод е посочено, че не е билж организирано транспортирането му, като
не е задължение на МБАЛ“Света М.“ да финансира и осигурява транспорта на лица в
такива случай, а относно лечението на пациента е посочено, че е подложен на
интензивно лечение, което е повлияло позитивно на пациента, като под контрола
на медицинския персонал и родителите на пациента са регламентирани 30-минутни
разходки в района на болничното заведение, които са дали добър ефект.
Представена и кореспонденция между лечебното заведение и ВОС и ВРП във връзка с
изпълнението на определението на съда относно принудителната медицинска мярка
спрямо М.Ж..
Решаващият
състав на комисията, определен с разпореждане № 330/22.06.17г., съобразно
правилата на чл.54 ЗЗДискр, е определил докладчик и председател на състава,
като е предложен и подпомагащ експерт, който е определен с разпореждане
№799/08.09.17г. да извършва необходимите действия, свързани с проучването на
преписката, като ги съгласува с докладчика по преписката. На основание чл.60
ЗЗДискр е изготвен доклад -заключение от докладчика, насрочено е заседание за
21.11.2017 г., за което страните- Г.Ж., УМБАЛ“Света М.“ЕАД, проф. д-р И. и д-р Д.
са призовани с уведомления от 09.10.17г.
С
молба от 21.11.17г. Г.Ж. е представил решение по ВЧНД № 716/17г. на ВОС, с
което е изменено определението на ВРС от 12.01.17г. в частта, с която М.Ж. е
настанен за лечение в ДПБ Ловеч, като вместо това на основание чл.89 б.“А“ НК
го предава на родителите му, които поемат задължение за лекуването му под
наблюдението на амбулаторен психиатър – д-р А.П. от ДКЦ „Аспарухово“ в гр.Варна.
На проведеното заседание на 21.11.17г. комисията е приела изрично, че Г.Ж.,
който е конституиран като жалбоподател, следва да бъде приет за сигналоподател,
тъй като видно от инициативния документ става ясно, че се касае за действия,
чийто адресат е бил неговият син М.Ж.. В хода на заседанието Г.Ж. е заявил, че
в месеците, в които непрекъснато е посещавал сина си е бил много пъти обиждат
лично от д-р Д., създадена е една враждебна среда не само срещу неговия син, но
и лично срещу него, поради което следва да бъде приет като жалбоподател.
Комисията е дала срок на Г.Ж. да конкретизира оплакванията си относно това, че
е дискриминиран по смисъла на закона и конкретно по §1-тормоз.
В депозирана жалба с вх.№ 44-00-3857/05.12.2017 г. Г.Ж. е уточнил, че
желае да бъде конституиран като жалбоподател за защита срещу упражнената срещу
него дискриминация от страна на д-р Д. и д-р И. от УМБАЛ“Света М.“ по признаци
„убеждения“ и „лично положение“. Твърди, че в противовес на неговото убеждение за върховенството
на закона в нашата правова държава, в частност на правилото, че психично
болните правонарушители се лекуват в подходяща терапевтична среда, д-р А.Д. е
споделила в техен разговор в началото на м.февруари 2017 г., че „ ако зависеше от мен /д-р А.Д./ аз бих оставила М. до ден днешен в
следствения арест“, като тези думи повече от пет месеца тя повтаря в
писмен вид косвено в отговора си до КЗД от 21.07.2017 г.: „Отговорих, че би трябвало да бъде
благодарен, че синът му е в клиника, а не в психиатрията към ареста /всъщност
както е по ЗИНЗС/. Според него противоречието в поведението й поражда
съмнение в нейната компетентност - от една страна обявява едно лице за невменяем/в
изготвената експертиза, в която е участвала като експерт/, а от друга страна
твърди, че това невменяемо лице всъщност по нейния израз, тълкувайки превратно
ЗИНЗС, следва да е в „психиатрията към ареста“. Посочва, че към следствения
арест в гр.Варна никога не е имало психиатрия, липсва и подобен текст в ЗИНЗС.
Счита, че казаното и написаното е израз на пряка дискриминация към него и към неговия син. Счита също, че
използваният израз, че „би трябвало да бъде благодарен“ е особено циничен при
сравнението с фактите, че неговия психично болен син след неговото задържане
под стража на 16.09.2016г. е отведен в следствения арест във Варна, където е
задържан в течение на 26 дена, като е конвоиран с три вериги за определяне на
мярка за неотклонение в съдебни заседания на Варненския окръжен и Варненския
апелативен съд, без изслушване на лекар – психиатър. След всичко преживяно във
връзка с това, Г.Ж. намира, че един лекар-психиатър да говори и пише на бащата,
че трябва да бъде благодарен, е особена форма на тормоз, визиран в чл.5 вр. с §1 от ДР на ЗЗДискр. Още повече, че
д-р Д. е била свидетел не само на лечението на сина му през 2013 г., а и
участник във всекидневни визитации, дежурен лекар в месеците на лечението на
сина му в клиниката през 2014г. и 2015г. Жалбоподателят твърди, че тормозът
спрямо него от страна на д-р Д. въз основа на признака „лично положение“ се
проявявал и на друга плоскост - като родител на психично болен син, активен
партньор на лекарския екип в процеса на ресоциализацията му. На родителите на М.,
в съответствие с възприетия терапевтичен режим, били разрешени всекидневни
свиждания, като малка компенсация за проточилото се не по тяхна вина съдебно
производство, а през месец януари - и кратки разходки в района на болницата.
Вместо да го възприеме като желан участник - партньор на лекарския екип в
ресоциализацията на болния му син, жалбоподателят се възмущава, че д-р Д. го
нападнала с твърдението, че е имал некоректно държане към д-р А. П. - лекуващ лекар на М.. Счита, че
неблагоприятното му третиране в сравнение с други родители при сходна ситуация
- при неговото активно участие в ресоциализацията на болния му син, е
демонстрирано с лъжата, че към „онзи момент“ /м.февруари 2017г./, според д-р Д.
„не бе изяснено къде и как ще се
провежда принудителното лечение, поради това, че г-н Г.Ж. обжалва съдебното
решение пред ВАС“, а видно от приложеното съдебно решение, той не го е обжалвал,
тъй като не е имал това право. Жалбоподателят счита, че горното твърдение на
д-р Д. само допринася за създаване на унизителна и обидна среда около болния им
син и лекарския екип, разработил план за неговата ресоциализация. Преповтаряйки
казаното от д-р Д., изпълнителният директор на УМБАЛ „Света М.“ - Варна проф.
д-р И. се идентифицира като медицински специалист с дискриминационното
поведение на д-р Д., като и двамата забравят за текста на чл.33 от НК и
лекомислено „добронамерено“ възприемат
„психиатрията към ареста“ като
точния адрес за психично болни правонарушители. Към жалбата са приложени
описаните в нея доказателства- комплексна съдебнопсихиатрична и
съдебнопсихологична експертиза на М.Г.Ж. от 03.10.2016 г., изготвена от
експерти, сред които д-р М. и д-р Д., определения, с които е взета мярка „задържане под стража“ по
отношение на М.Ж.; молба от 06.04.2017 г. до Главен прокурор на Република
България.
Предвид уточненията и въз основа на Доклад с вх.№ 12-11-132/31.01.2018г.
от докладчика по преписка № 106/2017г., с Разпореждане №94/07.02.2018 г. на
Председателя на КЗД преписката е преразпределена
от Пети специализиран постоянен заседателен състав на Петчленен разширен
заседателен състав.
Решаващият
състав на комисията, определен с разпореждане № 94/07.02.18г., съобразно
правилата на чл.54 ЗЗДискр, е определил докладчик и председател на състава,
като е предложен и подпомагащ експерт, който е определен с разпореждане
№120/23.02.18г. да извършва необходимите действия, свързани с проучването на
преписката, като ги съгласува с докладчика по преписката. Изготвен е доклад
-заключение от докладчика, насрочено е заседание за 27.06.2018 г., за което са
призовани страните.
Постъпило е становище с вх.№18-00-60/15.06.2018г. от ответниците в
производството, чрез процесуалния им представител адв.С., в което счита, че
производството по отношение на УМБАЛ „Света М.“ЕАД следва да се прекрати като
недопустимо, а жалбите за осъществена дискриминация по отношение на Г.Ж. и сина
му като неоснователни следва да бъдат отхвърлени. Твърди, че не е налице
дискриминация по отношение на тях по заявените признаци. Напротив установява
се, че им е осигурено по-благоприятно третиране спрямо останалите пациенти и
техните родители.
Представена е искова молба от МБАЛ“Света М.“ЕАД
срещу Силвия Раловска, както и въззивна жалба от 31.08.18г. против решението на
ВРС и справка по делото. Съгласно представено съобщение до Р. за връчване на препис от въззивна жалба и даден й срок за писмен
отговор, същото й е връчено на 19.09.18г.
От показанията на св.А. П., дадени на
заседанието на комисията на 12.08.18г., се установява, че наблюдава М.Ж. от
времето, когато е работила в УМБАЛ „Света М.“ и впоследствие по разпореждане на
Варненския съд като лекар наблюдаващ състоянието му по НК във връзка с чл.89а;
познава М. от 2013г., когато е постъпил в УМБАЛ“Света М.“ на принудително
лечение с решение на Софийски районен съд, тогава не е била лекуващ лекар, а
след това периодично е идвал при нея на амбулаторни прегледи; постъпил е след
експертизата, изготвена във връзка с реализирано престъпление и оценката била
„невменяемост“, впоследствие се стабилизирал и от 27.04.17г., когато е бил
изписан, ежеседмично се среща с него; лечението се контролира от нейна страна,
от страна на родителите и ежемесечен контрол на приема на лекарства; била е
свидетел на реплики по отношение на М. от страна на д-р Д., която по време на
визитация казала „какво прави той тук като трябва да бъде в ареста“; д-р Д. не
е била лекуващ лекар, но на визитация
минават всички; казала не е ли време вече да отиде в ареста, защото състоянието
му се стабилизирало. Счита, че отношението на д-р Д. е било особено по
отношение на Г.Ж., но не е присъствала на техни разговори; визитацията, при
която беше казана репликата, е била може би октомври, ноември 2016г.; на
визитацията присъстват лекари, които са в отделението, сестрите и
физиотерапевта и социален работник.
От показанията на св.Раловска, дадени пред
комисията, се установява, че работи в Център за психично здраве в гр.София от
02.01.18г., познава Г.Ж. като роднина на пациент, за когото се е грижила в
„Света М.“, където е работила от м.12.2014г. до м.12.17г.; тя не е специалист,
последна година е специализант по психиятрия; М.Ж. е пациент с параноидна
шизофрения, която обуславя агрсивно поведение, вследствие на което е бил в
лечебното заведение нееднократно; хоспитализиран е за продължителен период от
време; не е била лекуващ лекар, но е била лекар в отделението и е минавала на
визитации, правело й е впечатление, че грижата на родителите му е извънредно
голяма, разговаряли с лекуващите лекари, с началника на клиниката, както и с
нея, идвали непрекъснато и полагали огромни грижи, вследствие на което
пациентът бил добре поддържан, нахранен, добре облечен; за отношението на д-р Д.
към жалбоподателя не е присъствала, чувала е от други хора, че отношението към
него било меко казано недружелюбно; по отношение на пациента е чувала по време
на визитации пред персонала и пред пациента е било казвано, че трябва да бъде
настанен в ареста, няма място в болница.
От показанията на св.Калов се установява, че
работи в Първа психиатрична клиника към УМБАЛ“Света М.“ като фелдшер; работил е
с д-р Д. в периода есента на 2016г. до пролетта на 2017г.; тя не е била лекуващ
лекар на М.Ж. в този период; Г.Ж. е идвал при пациента, като родител; няма
спомен да е имало някакво напрежение или разговор на висок тон между Г.Ж. и д-р
Д.; по длъжност е длъжен да присъства на всички визитации; няма спомен д-р Д. по време на визитация да е коментирала пациента М.Ж.; работи на смени;
раздава лекарства, наблюдава пациентите, с лечебна дейност се занимават лекарите.
От показанията на св.С. се установява, че работи в Първа психиатрична клиника към УМБАЛ“Света М.“
като медицинска сестра до миналата година, а от април 2017г. е старша сестра;
работила е с д-р Д. в периода, в който е лекуван пациент М.Ж.; не е имало
случай тя да коментира пациента, тя няма навика да коментира нито лечебната
част, нито въобще пациентите по време на визитациите; не е забелязала лошо
отношение на д-р Д. към този пациент, специално тя е добронамерена към всички пациенти,
изключително коректен човек и не е наблюдавала недобро отношение от страна на
д-р Д. нито към М.Ж., нито към други пациенти; в задълженията й влиза участие в
ежедневните визитации; познава М.Ж. от 2012г., работи на смени; виждала е Г.Ж.
и съпругата му, идвали са на свиждане при сина си.
С решение № 23/10.01.2019г. Комисията за защита от дискриминация на
Република България е приела за установено,
че всеки един от ответниците УМБАЛ „Света М.“ЕАД -
гр.Варна, д-р В.И. в качеството му на представляващ УМБАЛ „Света М.“ ЕАД-Варна
и д-р А.Б.Д.- съдебен психиатър в I-ва Психиатрична клиника към УМБАЛ
„Света М.“ЕАД не е извършил дискриминация под формата на „тормоз“ по смисъла на
§1, т.1 от ДР на ЗЗДискр. вр. чл.5 от ЗЗДискр. по признаците „увреждане“,
„убеждения“ и „лично положение“ по отношение на жалбоподателя Г.М.Ж. и сина му М.Г.Ж.
и е оставила без уважение жалба вх.№ 44-00-1211/21.04.17г. и допълнение към нея
вх.№ 44-00-1531/29.05.17 г., подадени от Г.М.Ж., като неоснователни и
недоказани. За да постанови решението си
Комисията е взела предвид събраните доказателства и относимата нормативна уредба.
Приела е за установено, а и се посочва от
жалбоподателя Ж., че синът му М.Г.Ж. е психично болен, с установена диагноза
„Параноидна шизофрения“ и че през последните тринадесет години е лекуван
многократно предимно в Първа психиатрична клиника на УМБАЛ „Света М.“ ЕАД –
Варна, включително и в периода от м.10.2016 г. до м.04.2017 г., като лекуващ
лекар на същия в този период е д-р Анка Петрова. Твърденията на жалбоподателя
са за осъществен „тормоз“ по смисъла на §1 от ДР на ЗЗДискр. вр.чл.5 от
ЗЗДискр. по признак „увреждане“ във връзка със свързано лице - М.Ж., както и
тормоз, въз основа на признака „лично положение“ и „убеждения“ спрямо него.
Като е взел предвид събраните по преписката доказателства съставът на комисията
е приел, че не се събрани доказателства в подкрепа на твърдението на
жалбоподателя, че в столовата на Психиатричното отделение д-р А.Д. е изрекла
фразата „ако зависеше от мен, аз бих
оставила М. до ден днешен в следствения арест“, но дори и да се допусне,
че е изразила учудването си, че пациентът се лекува в Психиатричната клиника
към УМБАЛ „Света М.“, вместо да бъде лекуван в друго лечебно заведение, подобно
поведение не покрива състава на §1, т.1 от ДР към ЗЗДискр., тъй като това
представлява експертно мнение на лекар-психиатър, който съобразно своята
подготовка, опит и познания има право на самостоятелно такова. Само по себе си
това мнение даже и да бъде изразено публично /което не е доказано в това
производство/ няма как да има за „цел или резултат накърняване достойнството на
лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или
застрашителна среда“. Напротив, по отношение на пациента е доказано, че не е
имало поведение, което да може да се квалифицира като „неблагоприятно
третиране“. Комисията няма правомощия да бъде и не трябва да бъде орган по
налагане на цензура и ограничение на лично мнение. Свободата на съвестта и
разбиранията е водещ конституционен принцип, който не може да бъде ограничаван,
освен в изрично изброени случаи, като в случай, че г-н Ж. счита, че
евентуалната и останала недоказана реплика на д-р Д. е накърнила неговото
достойство или това на сина му, той има право да търси справедливост по
граждански ред. Комисията за защита от дискриминация има за цел и задача да
установява само и единствено обстоятелства около неравно третиране въз основа
на защитени признаци по реда на Закона за защита от дискриминация. По отношение
на твърдението, че проф. д-р И. прикрива поведението на д-р Д. и че в отговора
си до него е включил една лъжа, а именно, че жалбоподателят е „обсъждал
заключението на д-р Д. като вещо лице за неговия син“, комисият е приела, че не
е установено нарушение на ЗЗДискр. След като в случая не е доказано, че д-р Д.
не е употребила твърдяния израз то няма и няма как проф. д-р И. да игнорира
„казаното от нея“. В случай, че е извършил закононарушение той носи отговорност
по общия ред. Относно ответната страна УМБАЛ „Света М.“ЕАД комисията е приела,
че не са налице никакви доказателства за осъществен акт на нарушение на
ЗЗДискр. и е недоказано наличие на неблагоприятно и неравно третиране спрямо Г.Ж.
и М.Ж.. Относно това дали д-р Д. като дежурен лекар в този момент е следвало да
изясни дозировката на приеманите от сина му лекарства, комисията е приела, че
тъй като не е посочена точна дата то не може да се установи била ли тя дежурен
лекар, както се твърди, а освен това тя не е била лекуващ лекар на пациента,
който съгласно чл.34 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред
на УМБАЛ „Света М.“ ЕАД дава сведения за пациентите в определения интервал от
време, а и д-р Д. е била назначена като експерт в КСПСПЕ по ДП № 352/2016г. на
ОД на МВР – Варна и е насъвместимо вещите лица и експерти да влизат в отношения
със страните по делата, освен за изясняване на поставените им задачи, съгласно
Етичните правила за вещите лица и експертите. Това е мотивирало д-р Д. да
откаже, а Изпълнителния директор да отклони поисканата от жалбоподателя среща,
доколкото същата би могла да се възприеме като намеса в дейността на съдебните
експерти, но не и акт на дискриминация. Не е установен акт на дискриминация и в
отговора на д-р Д., посочен в писмено становище от 21.07.2017 г., а именно „отговорих му, че би трябвало да бъде
благодарен, че синът му е в клиниката, а не в психиатрията към ареста“, тъй
като очевидно тя коментира като благоприятно за М.Ж. лечението му в
клиниката и не коментира друго, тъй като не е лекуващ лекар на този пациент.
Съставът на комисията е счел, че нито тази фраза от писмото „има за цел или
резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна,
принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда“, нито е проява на израз
на лично отношение на ответницата както към пациента, така и към баща му. Не са
събрани доказателства и ответницата да е нападнала жалбоподателя с думите, че е
имал некоректно държание към д-р П. - лекуващ лекар на сина му, т.е. да е
осъщствила дискриминация. За недоказано комисията е приела и твърдението на
жалбоподателя, че поведението на д-р Д. и това на проф. д-р И. нямат нищо общо
с „правилата на добрата медицинска практика и медицинската етика“. Данните по
преписката сочат, че на Г.Ж. е предоставен режим на свиждане по време на
лечението на сина му в Първа психиатрия, при който и на него, и на М.Ж. са
предоставени в повече и по-добри условия за ежедневни такива и по-дълъг престой
на родителите му, т.е. на Ж. е осигурено по-благоприятно третиране спрямо
останалите пациенти и техните родители. Твърденията на жалбоподателя, че той
лично също бил подложен на тормоз от страна на ответницата по признак „лично
убеждение“, в хода на производството са останали недоказани. Събраните гласни
доказателства чрез разпита на св. Петрова и Раловска също не удостоверяват
подобно отношение, а и в допълнителната жалба от 05.12.2017г. Ж. не навежда
конкретно извършени от ответницата фактически действия, които да могат да бъдат
преценявани и подведени под състава на §1, т.1 от ДР към ЗЗДискр. Отделно от
това, освен коментар на отговорите на ответните страни, жалбоподателят в тази
допълнителна жалба има оплаквания само срещу участието на ответницата като вещо
лице в наказателното производство, които плаквания имат място в хода на
наказателното производство. Само когато се установи нежелано поведение въз
основата на защитен признак и това поведение има исканата от закона специална
цел или резултат, може да се приеме, че е налице тормоз по смисъла на закона.
При съвкупния анализ на събраните по преписката доказателства и с оглед
разпределената доказателствена тежест, съставът на комисията е счел, че
недоказани са останали наведените от жалбоподателя в първоначалната жалба
твърдения и последващите такива. Като в случая, от писмените и гласни
доказателства по никакъв начин подобно обидно поведение или застрашителна среда
по смисъла на т. 1 от §1 от ДР на ЗЗДискр. не се установяват. Съвкупната
преценка на писмените доказателства по преписката, както и показанията на
свидетелите дадени в открито заседание безспорно доказва, че ответниците не са
извършили твърдяния тормоз по признаците „увреждане“, „убеждения“ и „лично
положение“ по отношение жалбоподателя Г.Ж. и сина му М.Ж.. В случая не е
доказано наличие на неравно третиране както спрямо Г.Ж., така и спрямо сина му.
Комисията е отбелязала и че жалбоподателят така и не посочва с какво
отношението към сина му и към самия него се отличава от отношението на
ответниците към останалите пациенти и техните родители, за да се изследва
въпроса за различното третиране на определени лица в настоящия случай, т.е.
отсъства и друг ключов елемент в производството по защита от дискриминация -
наличието на лица в сравнимо сходно положение, за да се установи наличие на
неравно третиране. Установените фактически обстоятелства и събраните писмени и
гласни показания дават основание на състава да приеме, че в съответствие с чл.9
от ЗЗДискр. ответниците са успели да докажат в хода на производството, че не са
нарушили принципа за равно третиране по отношение на Г. Ж. и М.Ж.. Прието е, че ответниците не са
извършили нарушение на ЗЗДискр., тъй като нито едно от твърденията в жалбата и
допълненията не са доказани в хода на производството.
От
представените от заинтересовата страна писмени доказателства в
с.з.-съдебнопсихиатрична експертиза на доц. д-р М., направление за хоспитализация, вътрешен колегиум
за М.Ж. от 16.03.17г. и от 13.04.17г. /в тях изрично е констатирано постоянното
и много добро съдействие на неговия баща/, се установява здравословното и
психично състояние на М.Ж., действието на провежданото му лечение, участието на
д-р Д.; писмо от 23.02.17г. от ВРП, с което е изискана незабавно информация
изпълнено ли е определението на съда, с което е определено М.Ж. да бъде
настанен за лечение в ДПБ Царев брод, в отговор на което е изпратен доклад от
доц. д-р М.-началник на Първа психиатрична
клиника.
Представена
е и комплексната съдебнопсихиатрична и съдебно психологична експертиза от
03.10.16г. , изготвена от доц. д-р М., д-р Д.
и д-р К. по ДП №352/16г. по описа на ОД
на МВР-Варна за освидетелстване на М.Ж..
При така
изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е
подадена от легитимирани лица и в законоустановения 14-дневен срок, поради
което оспорването пред съда е допустимо. За жалбоподателя Г.Ж. е налице правен
интерес от оспорване на решението на КЗД, тъй като негови права и законни
интереси са засегнати от акта в частта, с който е отхвърлена жалбата му за
проявена спрямо него дискриминация под формата на тормоз по признаците „лично
положение“ и „убеждение“. За жалбоподателя М.Ж. е налице правен интерес от
оспроване на решението на КЗД, тъй като негови права и законни интереси са
засегнати от акта, с който е прието за установено, че спрямо него не е
извършена дискриминация под формата на тормоз по признацика „увреждане“.
Решението на КЗД засяга техните правата, свободи и законни интереси, поради
което за тях е налице право на оспорване.
Предмет на разглеждане в
производството пред КЗД са жалбите на Г.Ж. за извършена дискриминация спрямо
сина му М.Ж. под формата на тормоз по признацика „увреждане“, както и по
отношение на него лично под формата на тормоз по признаците „лично положение“ и
„убеждение“. В оспореното решение съставът на КЗД е
приел за установено, че всеки един от ответниците УМБАЛ „Света М.“ЕАД -
гр.Варна, д-р В.И. в качеството му на представляващ УМБАЛ „Света М.“ ЕАД-Варна
и д-р А.Б.Д.- съдебен психиатър в I-ва Психиатрична клиника към УМБАЛ
„Света М.“ЕАД не е извършил дискриминация под формата на „тормоз“ по смисъла на
§1, т.1 от ДР на ЗЗДискр. вр. чл.5 от ЗЗДискр. по признаците „увреждане“,
„убеждения“ и „лично положение“ по отношение на жалбоподателя Г.М.Ж. и сина му М.Г.Ж..
Видно е, че комисията се е произнесла относно това извършена ли и дискриминация
под формата на тормоз спрямо М.Ж. и по признаците „убеждения“ и „лично
положение“, а по отношение на жалбоподателя Г.Ж. и по признак „увреждане“ без
да е била сезирана с твърдения за осъществен тормоз по тези признаци спрямо
лицата. Като се е произнесла по непредявени искания/оспорване комисията е
постановила нищожен акт в тази част. Решението на комисията в частта, с която е
приела за установено, че всеки един от ответниците УМБАЛ „Света М.“ЕАД -
гр.Варна, д-р В.И. в качеството му на представляващ УМБАЛ „Света М.“ЕАД-Варна и
д-р А.Б.Д.- съдебен психиатър в I-ва Психиатрична клиника към УМБАЛ
„Света М.“ЕАД не е извършил дискриминация под формата на „тормоз“ по смисъла на
§1, т.1 от ДР на ЗЗДискр. вр. чл.5 от ЗЗДискр. по признаците „увреждане“ по
отношение на Г.М. и по признаците „убеждения“ и „лично положение“ по отношение
на сина му М.Г.Ж. е нищожно и в тази част следва да бъде прогласена неговата
нищожност.
В останалата част решението
е постановено от компетентен орган – състав на Комисията за защита от
дискриминация, на който е разпределена преписката с разпореждане на
председателя на КЗД съгласно изискванията на нормата на чл. 54 от ЗЗДискр.
Оспореното
решение е издадено в изискуемата форма, съгласно чл.66 от ЗЗДискр., като
съдържа наименованието на органа, който го е издал, фактическите и правните
основания за издаването му, диспозитивна част, пред кой орган и в какъв срок
решението може да се обжалва. Не са налице нарушения на административнопроизводствените
правила по отношение на жалбоподателя. Производството пред КЗД е образувано въз
основа на подадената от него на 21.04.17г. жалба и допълнение към нея от
29.05.17г. Във връзка с допълнително въведените оплакванията за дискриминация
по признаци „убеждения“ и „лично положение“ спрямо него- Г.Ж. към първоначално
заявената дискриминация спрямо свързано с него лице- сина му М.Ж. по признак
„увреждане“ преписката е преразпределена с Разпореждане № 94/07.02.2018 г. на Председателя на КЗД от Пети
специализиран постоянен заседателен състав на Петчленен разширен заседателен
състав. Съгласно чл.48 ал.3 ЗЗДискр. случаите на множествена дискриминация се
разглеждат от резширен състав от петима членове. Множествена дискриминация,
съгласно §1 т.1 ДР на ЗЗДискр., е дискриминация на основата на повече от един
от признаците по чл.4 ал.1. Съгласно §1 т.8 от ДР на закона „на основата на
признаците на чл.4 ал.1“ означава на основата на действителното, настояще или
минало, или предполагано наличие на един или повече от тези признаци у
дискриминираното лице или у лице, с което то е свързано, или се предполага, че
е свързано, когато тази връзка е причина за дискриминацията. В случая са
въведени от жалбоподателя Г.Ж. повече от един признака спрямо него и свързаното
с него лице- сина му М.Ж., поради което и на основание чл.48 ал.3 ЗЗДискрим.
преписката правилно е преразпределена на разширен състав. Твърденията за
извършена дискриминация по отношение на М.Ж. –пациент и неговия родител – Г.Ж.
се основават на едни и същи обстоятелства, като се твърди, че
дискриминационното отношение спрямо тях е осъщесвено от едни същи лица. Не е
налице процесуално нарушение, както твърдят жалбоподателите. По никакъв начин
правото им на защита не е накърнено от това, че оплакванита им са разгледани от
разширен състав на КЗД. Че М.Ж. е свързано лице с Г.Ж. е видно както от изрично
заявеното от него, така и от събраните по преписката писмени доказателства-
медицинска документация, съдебни решения и др. За подаване на сигнал за
осъществена дискриминация не е необходима роднинска връзка между подадетеля на
сигнала и лицето, за което е сигнализирано, че е дискриминирано.
За
изясняване на фактическата обстановка е извършена процедура по проучване по
смисъла на чл.55 от закона. Изискани са становища и обяснения по посочените от
жалбоподателя оплаквания в производството по реда на чл.55 – 59 от ЗЗДискр.
Дадена е възможност да се представят доказателства. В съответствие с чл.60 ал.1
от ЗЗДискр. докладчикът е изготвил заключение. Дадена е възможност на
жалбоподателя да се запознае със събраните по делото доказателства, като същият
е уведомен и за насрочените заседания. Събрани са исканите доказателства,
включително и гласни. Не са налице съществени процесуални нарушения, доколкото
правото на защита на жалбоподателя не е ограничено.
Съдът намира, че установената от КЗД
фактическа обстановка в обжалваното решение изцяло кореспондира със събраните в
хода на административното производство доказателства.
За да бъде квалифицирано дадено деяние
като дискриминационно трябва да има за резултат нарушаване на принципа на
равенство и да е обусловено от защитен признак по смисъла на чл.4 ал.1 от
ЗЗДискр. Затова лицето, което твърди, че е жертва на дискриминация или че
свързано с него лице е жертва на дискриминация, следва да докаже наличието на
дискриминация, а лицето, за което се твърди, че дискриминира да не успее да
опровергае извода за неравното третиране.
Доказването на дискриминация изисква
първо, да се установи факта на неравно третиране, на сравнимост на ситуацията,
на защитения признак, както и на различието по този признак със сравняваните
лица и второ, да се докажат факти, от които може да се направи обосновано
предположение за възможно осъществяване на неравно третиране поради защитен
признак, т.е. за причинната връзка между спорното третиране и защитения
признак.
Разпоредбата на чл.4, ал. 1 ЗЗДискр.
въвежда забрана за всяка пряка или непряка дискриминация, основана на
посочените в закона признаци. Пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно
третиране на лице на основата на признаците по ал.1, отколкото се третира, било
е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.
Непряка дискриминация е поставяне на лице на основата на признаците по ал.1 в
по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална
разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или
практика е обективно оправдан/а с оглед на законова цел и средствата за постигане
на целта са подходящи и необходими.
За
да се констатира наличието на дискриминация, е необходимо да има лице- база за сравнител, поставено в
по-благоприятни условия от жалбоподателя на основата на признаците по ал.1 на
чл.4 от закона или чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика.
Сравнението, в този смисъл, се приема като основен и задължителен елемент от
фактически състав на всеки един от двата вида дискриминация и липсата му е
основание да се приеме, че не е налице по-неблагоприятно третиране на
жалбоподателя спрямо друго лице при сравними сходни обстоятелства или чрез
привидно неутрална разпоредба, критерий или практика. За прилагане в
производството за защита от дискриминация на оборимата презумпция по чл.9 от
ЗЗДискр. за нарушаване на принципа за равно третиране, е нужно страната, която
твърди, че е дискриминирана, да установи в производството факти, въз основа на
които да се изгради предположение, че спрямо нея е извършена дискриминация.
Едва при наличието на такива факти настъпва разместването на доказателствената
тежест, като ответникът е вече този, който следва да обори посредством пълно и
главно доказване презумпцията за нарушаване на принципа за равно третиране,
привеждайки доказателства за обратното. Доказателства за осъществена спрямо
жалбоподателите дискриминация не са налице.
В
случая от събраните по делото доказателства не може да се обоснове
предположение, че спрямо жалбоподателите е осъществена дискриминация от страна
на УМБАЛ „Света М.“ЕАД -
гр.Варна, д-р В.И. в качеството му на представляващ УМБАЛ „Света М.“ ЕАД-Варна
и д-р А.Б.Д.- съдебен психиатър в I-ва Психиатрична клиника към УМБАЛ
„Света М.“ЕАД.
Безспорно
е установено по делото, че М.Г.Ж. е психично болен, с установена диагноза „Параноидна шизофрения“ и
че през последните тринадесет години е лекуван многократно предимно в Първа
психиатрична клиника на УМБАЛ „Света М.“ ЕАД – Варна, включително и в периода
м.10.16г.-м.04.17г. Установи се и че негов лекуващ лекар в посочения период и
впоследствие е д-р Анка Петрова.
Твърденията в случая са за осъществен
тормоз по смисъла на §1 от ДР на ЗЗДискр. чл.5 от ЗЗДискр. по признаци „лично
положение“ и „убеждения“ спрямо жалбоподателя Г.Ж. и по признак „увреждане“ по
отношение на свързано с него лице - М.Г.Ж.. Основното твърдение е, че в
началото на месец февруари 2017г. в столовата на Психиатричното отделение д-р А.Д.
е изрекла пред Г.Ж. фразата „ако
зависеше от мен, аз бих оставила М. до ден днешен в следствения арест“, заобикаляйки
конкретния му въпрос относно дозировката на приеманите от сина му лекарства, с
което счита, че е осъществена дискриминация по признак „увреждане“ спрямо сина
му и по признаците „лично положение“и „убеждения“ спрямо него.
Не се установи такава реплика да е
било отправена от д-р Д.. Според свидетелските показания на д-р Петрова и
Раловска подобна реплика, че мястото му е в ареста, а не в болница, е била
отправена от д-р Д. към М.Ж. по време на визитациите през м.10-11.2016 г. /св.П./ и многократно през пролетта на
2017г./св. Р./. Както правилно е прието от решаващият състав на комисията тези
показания противоречат на твърденията в жалбите, както и на показанията на св.
К. и К.-С., съгласно които когато те са
присъствали на визитациите е нямало коментари от д-р Д. относно лечението на
пациента Ж. или на други пациенти, като същата не е лекуващ лекар на М.Ж. и
няма навика да коментира нито лечебната част, нито пациентите по време на
визитация. Не се установява и да е бил провеждан разговор на висок тон между нея и
жалбоподателя. Дори и да е изразила мнение, че пациентът М.Ж. се лекува в
Психиатричната клиника към УМБАЛ „Света М.“ вместо в друго лечебно заведение,
то това не покрива състава на §1, т.1 от ДР към ЗЗДискр., тъй като няма за цел
или резултат накърняване достойнството на пациента или създаване на враждебна,
принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда. Не се установи по
отношение на пациента да е имало поведение, което да се квалифицира като
„неблагоприятно третиране“, нито към неговия родител- жалбоподателя Г.Ж..
Използваната от Д. фраза в становището й пред комисията също няма за цел или
резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна,
принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда. В случая не се
установи неравно третиране въз основа на защитени признаци по реда на Закона за
защита от дискриминация нито спрямо пациента, нито спрямо неговия родител-
жалбоподателя Ж..
Не се установи нарушение на ЗЗДискр. и
от страна на заинтересованата страна проф. д-р В.И.. Същият е извъшил проверка
по жалбата на Г.Ж. и въз основа на събраните обяснения и становища е отговорил
на същия като изпълнителен директор на представляваното от него лечебно
заведение. Не се установи, че проф. д-р И. по какъвто и да е начин е третирал
жабоподателя Ж. или неговия син различно или по неблагоприятно от останалите
пациенти/родители.
Относно заинтересованата страна УМБАЛ
„Света М.“ ЕАД, както и комисията е приела, не са налице никакви доказателства
за осъществен акт на нарушение на Закона за защита от дискриминация. Не се
установи наличие на неблагоприятно и неравно третиране спрямо жалбоподателите.
Твърденията, че д-р А.Д. е следвало да
изясни дозировката на приеманите от пациента М.Ж. не променят горните изводи и
не обосновава извод за осъществена дискриминация по защитен от закона признак.
Същата не е била лекуващ лекар на пациента, а участието й като експерт в
експертизата по ДП № 352/2016 г. на ОД на МВР – Варна препятства отношения със
страните по делата. Отказът от разговор също не представлява тормоз по смисъла
на ЗЗДискр. Не се установи от доказателствата по делото, че д-р Д. е осъществила тормоз над психично
болния син на Г.Ж., нито, че го е обиждала много пъти, нито дори да е
имала по-неблагоприятно отношение към тях.
От доказателствата по делото се
установи, че на Г.Ж. е предоставен режим на свиждане по време на лечението на
сина му в Първа психиатрия, при който и на него, и на М.Ж. са предоставени в
повече и по-добри условия за ежедневни такива и по-дълъг престой на родителите
му. В случая на жалбоподателите е осигурено по-благоприятно третиране спрямо
останалите пациенти и техните родители.
За да е налице тормоз
следва да се установят конкретни факти, изразяващи необективно и негативно
отношение към засегнатото лице въз основа на някой от признаците, посочени в
чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. В случая са недоказани твърденията относно осъществена
дискриминация спрямо жалбоподателите по защитен от закона признак.
Липсата
на установени по делото предпоставки, от които да се изведе предположение за
осъществена спрямо жалбоподателите дискриминация по твърдяните признаци
обуславя извод за неоснователност на жалбата.
С оглед
на гореизложеното съдът намира, че обжалваният акт в частта, с която е прието за установено, че всеки един от ответниците УМБАЛ
„Света М.“ЕАД - гр.Варна, д-р В.И. в качеството му на представляващ на УМБАЛ
„Света М.“ ЕАД-Варна и д-р А.Б.Д.- съдебен психиатър в I-ва Психиатрична клиника към УМБАЛ
„Света М.“ЕАД не е извършил дискриминация под формата на „тормоз“ по смисъла на
§1, т.1 от ДР на ЗЗДискр. вр. чл.5 от ЗЗДискр. по признаците „увреждане“ по
отношение на М.Г.Ж. и по признаците „убеждения“ и „лично положение“ по
отношение на Г.М. и е оставена без уважение жалба вх.№ 44-00-1211/21.04.2017 г.
и допълнение към нея вх.№ 44-00-1531/29.05.2017 г. е законосъобразен, а жалбата е неоснователна и
следва да се отхвърли.
Предвид
изхода на спора и направените искания, съдът намира, че на ответната страна и
заинтересованата страна УМБАЛ“Света М.“ЕАД следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на по 100лв. за всеки от тях на основание чл.78 ал.8 ГПК, а на заинтересованата страна Д. сумата от 500лв.- адвокатско
възнаграждение. В представения по делото списък на разноските процесуалният
представител на заинтересованата страна Д. е направил искане за присъждане и на
пътни разходи, като е представен самолетен билет, но пътните разходи на
упълномощения представител на страната следва да се считат включени в
уговореното адвокатско възнаграждение, поради което нямат характер на
самостоятелен разход по производството и не следва да се присъждат отделно.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА
НИЩОЖНОСТТА на Решение № 23 от 10.01.2019г. на Комисията за защита
от дискриминация, постановено по преписка №106 по описа за 2017г. в частта, с която е прието за установено, че всеки един от ответниците
УМБАЛ „Света М.“ЕАД - гр.Варна, д-р В.И. в качеството му на представляващ УМБАЛ
„Света М.“ ЕАД-Варна и д-р А.Б.Д.- съдебен психиатър в I-ва Психиатрична клиника към УМБАЛ
„Света М.“ЕАД не е извършил дискриминация под формата на „тормоз“ по смисъла на
§1, т.1 от ДР на ЗЗДискр. вр. чл.5 от ЗЗДискр. по признаците „увреждане“ по
отношение на Г.М. и по признаците „убеждения“ и „лично положение“ по отношение
на сина му М.Г.Ж..
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Г.Ж., адрес-*** и Г.М.Ж., адрес-***
против Решение № 23 от 10.01.2019г. на Комисията за защита от дискриминация,
постановено по преписка №106 по описа за 2017г. в частта, с която е прието за установено, че всеки един от ответниците УМБАЛ
„Света М.“ЕАД - гр.Варна, д-р В.И. в качеството му на представляващ УМБАЛ
„Света М.“ ЕАД-Варна и д-р А.Б.Д.- съдебен психиатър в I-ва Психиатрична клиника към УМБАЛ
„Света М.“ЕАД не е извършил дискриминация под формата на „тормоз“ по смисъла на
§1, т.1 от ДР на ЗЗДискр. вр. чл.5 от ЗЗДискр. по признаците „увреждане“ по
отношение на М.Г.Ж. и по признаците „убеждения“ и „лично положение“ по
отношение на Г.М. и е оставена без уважение жалба вх.№ 44-00-1211/21.04.2017 г.
и допълнение към нея вх.№ 44-00-1531/29.05.2017 г.
ОСЪЖДА М.Г.Ж., ЕГН **********, с адрес-*** и Г.М.Ж., ЕГН **********,
с адрес-*** да заплатят солидарно на Комисията
за защита от дискриминация юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв.
ОСЪЖДА М.Г.Ж., ЕГН **********, с адрес-*** и Г.М.Ж., ЕГН **********,
с адрес-*** да заплатят солидарно на УМБАЛ „Света М.“ЕАД юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100лв.
ОСЪЖДА М.Г.Ж., ЕГН **********, с адрес-*** и Г.М.Ж., ЕГН **********,
с адрес-*** да заплатят солидарно на А.Б.Д. направените по делото разноски в размер на 500лв.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението на страните.
СЪДИЯ: