Мотиви към присъда №34/10.04.2013 г. по
НОХД №129/2013 г. по описа на Пловдивски окръжен съд
Срещу подсъдимата В.Г.К. *** е
внесено обвинение за извършени престъпления както следва:
- по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3, вр. чл.28,
ал.1 от НК – за това, че на 19.05.2012 г. в гр. П., макар и непълнолетна, но
като е разбирала свойството и значението на извършеното и е могла да ръководи
постъпките си, повторно, в немаловажен случай, е отнела чужди движими вещи – 1
бр. портмоне на стойност 45 лева, лична карта, свидетелство за управление на
МПС и контролен талон, карти за намаление в различни магазини, кредитна и
дебитни карти на банка „***”, пари на стойност 225 лева, 400 щатски долара с
левова равностойност към датата на отнемането 614.99 лева и 400 евро с левова
равностойност към същата дата 782.33 лева, всичко на обща стойност 1667.32 лева
от владението на Г.Б.М., ЕГН **********, без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои;
- по чл.249 ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК – за това, че на 19.05.2012 г. в гр. П., на ул. ***** №** и
№**, на АТМ-устройства /банкомати/, макар и непълнолетна, но като е разбирала
свойството и значението на извършеното и е могла да ръководи постъпките си, в
условията на продължавано престъпление е използвала платежен инструмент –
кредитна карта „***” с № *****, издадена от банка „**” ** без съгласието на
титуляра Г.Б.М., ЕГН **********, както следва:
– на 19.05.2012 г. в 16:06 часа от банкомат,
стопанисван от „***” АД, монтиран на ул. *** № **, успешна транзакция на
стойност 400 лева;
- на
19.05.2012 г.в 16:08 часа от същия банкомат, успешна транзакция на стойност 400
лева;
- на
19.05.2012 г. в 16:09 часа от същия банкомат, неуспешна транзакция;
- на
19.05.2012 г. в 16:10 часа от същия банкомат, успешна транзакция на стойност
200 лева;
- на
19.05.2012г. в 16:12:26 часа от банкомат, стопанисван от „**” **, монтиран на
ул. *** №**, баланс по сметка;
- на
19.05.2012 г. в 16:13:14 часа от същия банкомат - неуспешна транзакция;
- на
19.05.2012 г. в 16:14:15 часа от същия банкомат - неуспешна транзакция;
- на
19.05.2012 г. в 16:14:40 часа от същия банкомат - неуспешна транзакция,
като
извършените транзакции са на обща стойност 1000 лева и деянието не съставлява
по-тежко престъпление.
По делото не е предявен за
съвместно разглеждане граждански иск и не е конституиран граждански ищец.
Подсъдимата призна фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като по делото бе
проведено съкратено съдебно следствие.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Пловдив поддържа обвиненията при фактическата обстановка, описана
в обвинителния акт. Счита, че по несъмнен и категоричен начин е доказано
авторството на подсъдимата в извършените престъпления. Предлага съда да я
признае за виновна, като се наложи наказание с приложение разпоредбата на чл.58а,
ал.4 от НК при многобройни смекчаващи вината обстоятелства, като предвиденото
след редукцията наказание за двете престъпления се замени с пробация, съобразено
с тежестта на деянията и с предходното осъждане /по отношение деянието по
чл.249 НК/. Следва да се постановят двете задължителни пробационни мерки, както
и безвъзмезден труд в полза на обществото. Подсъдимата следва да заплати
разноските по делото, а вещественото доказателство – да се унищожи.
Защитникът адв. Г. не оспорва
описаната в обвинителния акт фактическа обстановка, призната изцяло от
подсъдимата, както и, че същата е осъществила от обективна и субективна страна
състава на престъпленията, в извършване на които е обвинена. Моли наказанието
да се определи при наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства –
пробация, при съвкупност от двете задължителни пробационни мерки, като не се
налага поисканата от прокурора трета – безвъзмезден труд в полза на обществото.
По отношение на веществените доказателства и разноските предоставя на съда.
Родителят Г.К. се
солидаризира с изложеното от защитника.
Подсъдимата
К. поддържа становището на защитника си, съжалява за извършеното, като моли да
се наложи наказание пробация, за да може да се грижи за детето си.
Пловдивският
окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, съобразено и със становищата на страните, в съответствие с
разпоредбата на чл. 373, ал.3 от НПК прие за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимата В.Г.К. е родена
на *** ***. Тя е българка, българска гражданка. Завършила е основно
образование, като твърди, че е ученичка и продължава образованието си. ЕГН **********.
Подсъдимата
не е омъжена, но понастоящем е майка на малолетно дете – Илиян, роден на *** г.
Според приложената епикриза е била наложителна консултация на детето с детски
кардиолог малко след раждането му, като е необходимо проследяване на развитието
му.
Подсъдимата е осъждана – с
присъда №337/30.06.2011 г. по НОХД №2783/2011 г. на РС В., влязла в сила на
02.11.2011 г., е осъдена на пробация при съвкупност от двете задължителни
пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две
години с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от две години, за престъпление по чл. 194, ал.1,
вр. с чл.20, ал.2, вр. с чл. 18, ал.1, вр. с чл. 63, ал.1, т.3 от НК. Това
осъждане обуславя правната квалификация - деянието – предмет на обвинителния
акт, е извършено при условията на повторност по смисъла на чл. 28, ал.1 от НК –
извършила е престъплението, след като е била осъдена с влязла в сила присъда за
друго такова престъпление.
Налице е още едно осъждане на
подсъдимата – със споразумение №817/22.10.2012 г. по НОХД №3169/2012 г. на РС В.,
в сила от същата дата, за извършено на 22.03.2012 г. престъпление по чл.195,
ал.1, т.7 вр. с чл. 194, ал.1, вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК е наложено наказание
пробация при съвкупност от пробационни мерки задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от две години и десет месеца с периодичност два пъти
седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две
години и десет месеца и включване в програма за обществено въздействие –
програма „Ограмотяване” за срок от една година.
На 19.05.2012 г. около 15.30
ч. св. Г.М. била на разходка в центъра на град П. заедно с дъщеря си – св. И.М..
Влезли в магазин за обувки „***”, като Г.М. седнала на пейка, за да премери
обувки. Дамската си чанта оставила на пейката зад гърба си.
В това време в магазина
влезнала подс. К. заедно със св. З.И. Подсъдимата издебнала удобен момент,
бръкнала в дамската чанта на свидетелката и взела дамското портмоне, в което
имало документи, банкови карти и пари. Впоследствие се установило, че там е
имало лична карта на св. Г.М., свидетелство за управление на МПС и контролен
талон, карти за намаление в различни магазини, кредитна и дебитна карти на
банка „***”**, пари – 225 лв., 400 щатски долара с левова равностойност към
датата на отнемането – 614.99 лв. и 400 евро с левова равностойност към същата
дата 782.33 лв. Стойността на портмонето е 45 лв. Общата стойност на отнетите
вещи е 1667.32 лв., установена от заключението на стоково оценъчната
експертиза.
Установено е, че кредитната
карта е „***” с № ****, издадена от банка „***” **.
Същият ден, 19.05.2012 г.,
веднага след като взела портмонето, подсъдимата използвала кредитната карта на
св. М. и извършила няколко транзакции /успешни и неуспешни/ от два банкомата на
ул. *** в град П., а именно:
– в
16:06 часа от банкомат, стопанисван от „***” **, монтиран на ул. ** №**,
успешна транзакция на стойност 400 лева;
- в
16:08 часа от същия банкомат - успешна транзакция на стойност 400 лева;
- в
16:09 часа от същия банкомат - неуспешна транзакция;
- в
16:10 часа от същия банкомат - успешна транзакция на стойност 200 лева;
- в
16:12:26 часа от банкомат, стопанисван от „**” **, монтиран на ул. *** №** -
баланс по сметка;
- в
16:13:14 часа от същия банкомат - неуспешна транзакция;
- в
16:14:15 часа от същия банкомат - неуспешна транзакция;
- в
16:14:40 часа от същия банкомат - неуспешна транзакция.
Общо изтеглената сума от
картата на св. Г.М. е в размер на 1000 лв.
От заключението на съдебно –
психиатричната експертиза се установява, че към момента на извършване на
деянието подсъдимата, която е непълнолетна, е могла да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Непосредствено преди
съдебното заседание сумата от 2667.32 лв., представляваща стойността на
причинените от двете престъпления вреди на св. Г.М., е заплатена, като в този
смисъл е изявлението на свидетелката, а и е приложена разписка.
Така
описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
показанията на свидетелите Г.М., Г.К., И.М., А., И. и С., от приложените по
делото писмени доказателства и доказателствени средства – протокол за оглед на
ВД, протокол за доброволно предаване, банкови документи – от „***” ** и от „***”,
справка за съдимост, характеристична справка, от приложеното по делото веществено доказателство – компактдиск, от
заключението на експертизите – стоково – оценъчна, лицево – идентификационна и
психиатрична.
Възприеха
се изцяло заключенията на експертизите като изготвени професионално, обективно,
с необходимите познания в съответните области.
Не
се даде в. на изложеното от св. И., че не е знаел за действията на подсъдимата,
какво е имало в чантата и портмонето, както и, че е разбрал за извършеното по -
късно. Следва да се отбележи, че показанията в тези им части целят да оневинят
свидетеля, който е присъствал и при други деяния, осъществявани от К. /според твърдяното
от него в разпита на 26.09.2012 г. – л.20 ДП/, а и към настоящия момент двамата
вече не живеят заедно, което предполага влошени отношения. Освен това
изложеното от него противоречи на твърденията на св. А., описваща поведението
му в магазина. Свидетелката не е заинтересована от изхода на делото, поради
което се прие, че изнесеното от нея е обективно, за разлика от твърденията на И.
В останалата част показанията му подкрепят признанието на подсъдимата на
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, кореспондират и
с протокола за оглед на веществени доказателства, като им се даде в..
Изцяло
се кредитираха показанията на всички останали разпитани по делото свидетели
като обективни, безпристрастни, логични и непротиворечиви.
Съдебната
практика е категорична, че както обясненията на
подсъдимия са едновременно и доказателствено средство, и средство за защита,
така и показанията на пострадалия свидетел са едновременно източник на
доказателства и средство за защита на накърнените му от престъплението права.
Особеното положение на пострадалия в процеса може да го мотивира да бъде
тенденциозен, недобросъвестен и необективен. В настоящия случай преценката на
показанията на св. Г.М. /респективно – и на нейната дъщеря И.М./ следва да
става само при съвкупна преценка с останалите събрани по делото доказателства. Изложеното се подкрепя от останалите гласни и писмени
доказателства. Безспорно Г.М. е заинтересована от изхода на делото, с оглед и
качеството ú пострадал, но този интерес не я подтикна да се конституира
като страна в процеса /граждански ищец, тъй като конституирането като частен
обвинител е недопустимо/. За останалите свидетели не се установи да са
заинтересовани по какъвто и да е начин от изхода на делото, а именно те
подкрепят казаното от пострадалата. Ето
защо настоящият състав прие, че изложеното от М. съответства на обективната
истина.
При
така установената по категоричен и несъмнен начин фактическа обстановка по
делото съдът прие, че подс. К.
е осъществила както от обективна, така и от субективна страна съставомерните
признаци на престъплението по чл.195 ал.1 т.7, във вр. с чл.194 ал.1, във
вр. с чл.63, ал.1, т.3 във вр. с чл.28 ал.1 от НК – за това, че на
19.05.2012 г. в гр. П., макар и непълнолетна, но като е разбирала свойството и
значението на извършеното и е могла да ръководи постъпките си, повторно, в
немаловажен случай, е отнела чужди движими вещи – 1 бр. портмоне на стойност 45
лева, лична карта, свидетелство за управление на МПС и контролен талон, карти
за намаление в различни магазини, кредитна и дебитни карти на банка „***”, пари
на стойност 225 лева, 400 щатски долара с левова равностойност към датата на
отнемането 614.99 лева и 400 евро с левова равностойност към същата дата 782.33
лева, всичко на обща стойност 1667.32 лева от владението на Г.Б.М., ЕГН **********,
без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
Относно
авторството – признанието на подсъдимата на фактите се подкрепя от показанията
на св. И. – относно отнемането на портмонето, а и на карта, от протокола за
оглед на веществени доказателства, косвено – и от възстановяване на щетите на
пострадалата.
От
обективна страна: засегнати са обществените отношения, осигуряващи нормални
условия за упражняване правото на собственост върху движими вещи. Налице е деяние - отнемане –
прекъсва се фактическата власт върху вещите /портмоне, пари, карти, документи/ на
владелеца /собственика/, като подсъдимата е установила фактическа власт и
впоследствие се е разпоредила с тях.
Налице е резултат - преминаване
на вещите без съгласието на собственика – св. Г.М. от фактическата ú
власт в тази на подсъдимата.
Предмет на престъплението са
описаните движими вещи –портмоне, лична карта, свидетелство за управление на
МПС и контролен талон, карти за намаление в различни магазини, кредитна и
дебитни карти на банка „**”, пари на стойност 225 лева, 400 щатски долара и 400
евро.
От
субективна страна престъплението е извършено от подсъдимата с пряк умисъл, с
целени и настъпили обществено - опасни последици. Същата е съзнавала, че вещите
са чужди, че се намират във владение на другиго, че владелецът не е съгласен да
бъдат отнети вещите, като въпреки това е установила своя фактическа власт върху
тях, а впоследствие се е и разпоредила.
Деянието е извършено при квалифициран
състав на кражбата – повторност, което се обуславя от предишното осъждане на
подсъдимата за същото по вид престъпление /по НОХД №2783/11 г./, като не е
изтекъл и срока по чл. 30, ал.1 от НК. Не може да се приеме, че случая е
маловажен, тъй като стойността на отнетите вещи е значителна.
При установената фактическа
обстановка съдът прие, че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна
страна съставомерните признаци на престъплението по чл.249, ал.1, във вр. с
чл.26, ал.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК – за това, че на 19.05.2012 г. в
гр.П., на ул. *** №** и №**, на АТМ-устройства /банкомати/, макар и
непълнолетна, но като е разбирала свойството и значението на извършеното и е
могла да ръководи постъпките си, в условията на продължавано престъпление, е
използвала платежен инструмент – кредитна карта „***” с № ****, издадена от
банка „**” ** без съгласието на титуляра Г.Б.М., ЕГН **********, както следва:
в 16:06 часа от банкомат, стопанисван от „***” **, монтиран на ул. **** № **,
успешна транзакция на стойност 400 лева; в 16:08 часа от същия банкомат,
успешна транзакция на стойност 400 лева; в 16:09 часа от същия банкомат,
неуспешна транзакция; в 16:10 часа от същия банкомат, успешна транзакция на
стойност 200 лева; на 19.05.2012г. в 16:12:26 часа от банкомат, стопанисван от
„**” **, монтиран на ул. *** № **, баланс по сметка; в 16:13:14 часа от същия
банкомат, неуспешна транзакция; в 16:14:15 часа от същия банкомат, неуспешна
транзакция; в 16:14:40 часа от същия банкомат, неуспешна транзакция, като
извършените транзакции са на обща стойност 1000 лева и деянието не съставлява
по-тежко престъпление.
Безспорно и в този случай е
установено авторството на деянието – признанието от подсъдимата кореспондира с
показанията на св. И., че е теглена сума /макар и в по – малък размер/, с
приложените справки от банка „***” ** и „***” /л.62 -63 ДП/.
Касае се за осем деяния,
осъществени на една и съща дата – 19.05.2012 г., в кратък период от време – по
– малко от десет минути. От подсъдимата са извършени три успешни транзакции,
четири неуспешни и една проверка на баланса по сметката, чрез използване на два
банкомата в град П., като са изтеглени общо 1000 лв. Използван е платежен
инструмент – кредитна карта „****” с № ****, издадена от банка „**”
** на името на Г.М. Безспорно е, че последната не е дала съгласието си за
използване на платежния инструмент. Всяко от описаните деяния само по себе си
осъществява един и същи състав на престъплението, като последващото от
обективна и субективна страна е следствие от предхождащото го, като е налице
продължавано престъпление. Тези действия не осъществяват състав на друго по –
тежко престъпление.
Засегнати
са обществените отношения, свързани с нормалното функциониране на банковата и
кредитната система. Налице са деяния – действия от страна на подсъдимата,
която е отнела картата, намерила е банкомат, поставила е картата в него,
посочила е исканата от нея сума, въвела е ПИН – код, като по този начин е
осъществила транзакциите, по някои от тях е получила и суми, респективно –
посочила е вида услуга и е установила баланса по сметката на свидетелката.
Всички описани действия са осъществени при наличие на пряк умисъл – подсъдимата
е съзнавала обществено опасния характер на деянието и е искала настъпването му.
С оглед проведеното по делото съкратено съдебно следствие и
в съответствие с разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК наказанието се налага
при условията на чл. 58а от НК. Същевременно, тъй като подсъдимата е
непълнолетна, в съответствие с чл. 63, ал.1, т.3 от НК следва да се извърши
редукция на предвидените в съответните норми наказания, като същите се заменят
както следва: по чл. 195, ал.1 НК – с лишаване от свобода до три години, а по
чл. 249, ал.1 НК – с лишаване от свобода до три години и с обществено
порицание.
И двете деяния са с типичната
за този вид престъпления обществена опасност.
При индивидуализацията на
наказанията съдът прие, че подсъдимата не е личност с висока степен на обществена
опасност, въпреки предишните ú осъждания. Едното от тях е намерило
отражение при квалифициране на първото деяние по чл. 195, ал.1 от НК.
Като смекчаващи вината
обстоятелства се приеха младата възраст, факта, че е майка на малко дете със
здравословен проблем, за което трябва да се грижи, възстановени са вредите от
престъпленията, а като отегчаващи – лоши характеристични данни, обуславящи се
от наличие на предишно осъждане /за деянието по чл.195 НК, а за деянието по чл.
249 НК – наличие на две такива/.
При преценка на обществената
опасност на деянието и дееца, както и на посочените смекчаващи вината обстоятелства,
съдът прие, че най – справедливо е на подсъдимата да се наложат наказания при
условията на чл.58а, ал.4 от НК, при условията на чл.55 от НК, тъй като и най –
лекото по вид наказание е несъразмерно тежко с оглед обществената опасност на
деянието и дееца, както и със смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства.
Това е така, тъй като с определение №688/17.09.2012 г. по ЧНД №1098/2012 г. на
ПОС е заменено отчасти наложеното по НОХД №2783/2011 г. наказание пробация с
наказание лишаване от свобода. По отношение на подсъдимата е недопустимо
налагане на условно наказание, като постановяването на реално изпълнение ще
лиши детето ú от възможността да бъде с единствения си родител в
изключително ранна възраст.
Ето защо и в съответствие с
чл.55, ал.1, т.2, б.Б, предл.2 от НК замени наказанието лишаване от свобода с
пробация. В посочената норма се предвижда и възможност за замяна по отношение
на непълнолетните на наказанието лишаване от свобода и с наказание обществено
порицание. В случая обаче този вид наказание не съответства нито на
обществената опасност на деянията, нито на дееца, като по никакъв начин няма да
съдейства за поправяне и превъзпитание на подсъдимата. По тези съображения същото
не се и наложи за второто извършено от К. престъпление.
По
отношение на наказанието пробация – за да осъществи то целите си, следва да се
определи в максималния предвиден размер, като съвкупността от пробационни мерки
е и по – голяма. Освен двете задължителни по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК –
задължителна регистрация по настоящ адрес – в град И., ул. *** №**, с
периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен
служител, и двете за максималния възможен срок – три години, следва да се
определят и пробационни мерки по чл. 42а, ал.2, т.4 от НК – включване в курсове
за професионална квалификация за срок от една година и включване в програма за
обществено въздействие, а именно програма „Ограмотяване” за срок от една
година. Касае се за млад човек, на прага на жизнения си път, като, за да се
преодолеят престъпните нагласи, следва да се даде възможност за придобиване на
знания и трудови умения, за да може да се реализира. Ето защо
настоящият състав счита, че за всяко от престъпленията по чл. 195, ал.1, т.7 НК
и по чл. 249, ал.1 от НК следва да се наложи наказание пробация при съвкупност
от пробационни мерки по чл.42А, ал.2, т.1, т.2 и т.4 от НК, а именно: задължителна
регистрация по настоящ адрес – град И., община А., ул. ** №**, с периодичност
два пъти седмично за срок от три години; задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от три години; включване в курсове за
професионална квалификация за срок от една година и включване в програма за
обществено въздействие, а именно програма „Ограмотяване” за срок от една
година. За да се определят равни по размер наказания, съдът прие, че първото
престъпление е с по – голяма обществена опасност, но същевременно в състава на
второто са включени осем деяния.
Тъй
като подсъдимата е извършила двете престъпления, преди да е налице влязла в
сила присъда по отношение на което и да е от тях, на основание чл.23, ал.1 от НК се наложи едно общо най - тежко наказание, а именно пробация при съвкупност
от пробационни мерки по чл.42А, ал.2, т.1, т.2 и т.4 от НК - задължителна
регистрация по настоящ адрес – град И., община А., ул. *** №**, с периодичност
два пъти седмично за срок от три години; задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от три години; включване в курсове за
професионална квалификация за срок от една година и включване в програма за
обществено въздействие, а именно програма „Ограмотяване” за срок от една
година. С така определеното наказание според настоящия състав ще
се осъществят най – пълно целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК – да
се въздейства предупредително – възпиращо и възпитателно както върху
подсъдимата, така и върху обществото като цяло.
На основание чл. 301, ал.1 т.11 от НПК
съдът се произнесе и относно вещественото доказателство – компактдиск,
приложен по делото, като постанови след влизане на присъдата в сила да се
унищожи като вещ без стойност.
С оглед постановената осъдителна присъда
подсъдимата на основание чл. 189, ал.3 от НПК бе осъдена да заплати направените
по делото разноски, от които за досъдебното производство – 99.23 лв. - в полза
на МВР, а 103 лв. за съдебното – в полза на държавата, в бюджета на съдебната
власт, по сметка на ВСС.
Причините
за извършване на престъплението са незачитане на законовите разпоредби и
установения в страната правов ред, както и стремеж за облагодетелстване по
престъпен начин, незачитане правото на собственост, както и недостатъчния
родителски контрол върху непълнолетната.
Мотивиран
от изложените съображения, съдът постанови присъдата.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: