О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Гр.Разград, 10. 04. 2018 г.
Разградският окръжен съд в
закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
Председател:
Анелия Йорданова
Членове:
Рая
Йончева
Диляна Николова
като
разгледа докладваното от съдия Ан.
Йорданова в.гр.д. № 79 по описа за 2018 г. , за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435,
ал. 2, т. 2 от ГПК
Постъпила е жалба от „Аргос“ ЕООД
гр. Разград срещу действията на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Д. Драганов,
рег. № 762 на КЧСИ с район на действие ОС Разград по изпълнително дело № 2018762040078
по описа на същия ЧСИ, по което жалбоподателят е длъжник.
Депозирано е обяснение от ЧСИ, в
което излага становище, че жалбата е процесуално допустима, а по същество е
неоснователна.
Постъпило е възражение от „Сортови
семена” ЕАД, в което се излагат доводи, че жалбата е процесуално недопустима, а
по същество е неоснователна.
Разградският окръжен съд, като
обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания акт, констатира
следното:
„Аргос“
ЕООД гр. Разград е длъжник по изп. д. № 2018762040078 по описа на ЧСИ Д.
Драганов. Производството по изпълнителното дело е било образувано по молба на „Сортови
семена” ЕАД въз основа на издаден изпълнителен лист от 09. 01. 18 г. по ч. гр.
д. № 2543/ 16 г. на Районен съд гр. Разград против „Аргос“ ЕООД гр. Разград за
сумата 11 232 лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата от 23.
12. 2016 г. , както и за сумата 3429, 49 лв. лихва за забава за периода 22. 12.
2013 г. до 22. 12. 2016 г. ЧСИ е наложил
запор върху банковите сметки на длъжника
до размера на задължението в
„Сибанк“ ЕАД, „Алианц банк българия“ АД, „Търговска банка Д“ АД,
„Българо-американска кредитна банка“ АД, „Първа инвестиционна банка“ АД, като
на тези банки са връчени запорни съобщения. Поканата за доброволно изпълнение,
съдържаща съобщение за наложения запор е връчена на длъжника на 24. 01. 18 г.
чрез прокуриста Иваничка Панчева, според
приложената на л. 22 разписка. На 16. 02. 18 г.
длъжникът е подал молба до ЧСИ да отмени наложения запор върху банковата
му сметка в „Българо-американска кредитна банка” АД, тъй като по нея постъпват
плащания от ДФ „Земеделие” на суми, представляващи финансова помощ по схемите и
мерките за подпомагане на Общата селскостопанска политика, които според чл. 92,
ал. 2 от ЗДБРБ за 2018 г. не подлежат на принудително изпълнение и в този
смисъл са несеквестируеми. Приложен е
сключен между него и „Българо-американска кредитна банка” АД договор за банков
кредит - овърдрафт, който съдържа клаузи, относно постъпленията на сумите по
откритите сметки със специално предназначение. На 22. 02. 18 г. ЧСИ е издал
разпореждане, с което е отказал да вдигне запора на вземанията на длъжника по
банковата му сметка с IBAN ***, открита в „Българо-американска
кредитна банка” АД. На 28. 02. 2018 г. длъжникът е депозирал настоящата жалба до
ЧСИ, вх. № 02708 с твърдение, че сумата, постъпваща по банковата му сметка в „Българо-американска
кредитна банка” АД, на която е наложен запор е несеквестируема, поради което
ЧСИ незаконосъобразно е наложил запор.
С
оглед на така изложеното, съдът приема, че жалбата следва да се остави без
разглеждане, като недопустима. На обжалване подлежат само тези действия и
откази на съдебния изпълнител, които са изрично посочени в закона - чл. 435,
чл. 463 и чл. 503 ГПК, като изпълнителните действия и откази може да бъдат
обжалвани само от посочените в закона лица и само на посочените в закона
основания. Нормата на чл. 435, ал. 1 и
ал. 2 от ГПК въвежда изричен списък на действията и отказите на съдебния
изпълнител, които подлежат на обжалване от страните в изпълнителното
производство. Жалбата се явява недопустима, тъй като е подадена срещу
неподлежащо на обжалване действие на частния съдебен изпълнител – Разпореждане
от 22. 02. 18 г. , с което ЧСИ е отказал да вдигне запора на вземанията на
длъжника по банковата му сметка с IBAN ***,
открита в „Българо-американска кредитна банка” АД. Както е прието и в
задължителната съдебна практика /т. 1 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС
по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК/, длъжникът може да
упражни чрез жалба правото си на закрила поради несеквестируемост на вземането,
върху което е насочено изпълнението до изтичането на едноседмичния срок от
връчването на съобщението за наложения запор върху изцяло несеквестируемо или
друго вземане, върху което не се допуска принудително изпълнение, а когато
запорът не е съобщен на длъжника или е наложен върху частично несеквестируемо
вземане - от узнаването.
Съдът
приема, че насочването на принудително изпълнение спрямо имуществото, за което
жалбоподателят твърди, че е несеквестируемо /банковата му сметка в „Българо-американска
кредитна банка” АД, по която постъпва плащане от ДФ „Земеделие” /, е станало с налагането на запор. За насоченото принудително изпълнение
жалбоподателят е узнал чрез връченото му съобщение на 24. 01. 18 г. На осн. чл.
435, ал. 2, т. 2 от ГПК за длъжника съществува възможност да атакува действията
на съдебния изпълнител, изразяващи се в насочване на изпълнението върху
имущество, което смята за несеквестируемо. Според разпоредбата на чл. 436, ал.
1 ГПК, жалбата следва да се подаде в едноседмичен срок от съобщаване на
действието, подлежащо на обжалване. В случая този срок е изтекъл на 31. 01. 2018
г. Както е посочено в т. 1 от ТР
№ 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, пропускането на срока
за обжалване на наложения запор осуетява само отменяването му като изпълнително
действие (отделното му обжалване е недопустимо и съответно отменяването му -
невъзможно), но не осуетява правото на длъжника да иска от съдебния изпълнител
(след предоставяне на необходимата информация) вдигане на запора и връщане на
несеквестируемата част от събраните суми, докато те не са получени от
кредитора, както и да обжалва разпределението на основание несквестируемостта.
Предвид изложеното и задължителната съдебна практика, Разпореждане
от 22. 02. 18 г. , с което ЧСИ е отказал да вдигне запора на вземанията на
длъжника не подлежи на обжалване. Жалбата е депозирана чрез ЧСИ едва на 28. 02.
2018 г. , т. е. далеч след като е изтекъл срока за обжалване на насочването на изпълнението спрямо имущество,
което жалбоподателят смята за несеквестируемо.
Съдът не е обвързан с произнасяне по недопустима
жалба и в този смисъл не дължи произнасяне по оплакването за несеквестируемост
на постъпващите по банковата сметка на
длъжника суми, поради което жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а
производството по делото следва да се прекрати.
Воден
от изложеното, Разградският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата от „Аргос“ ЕООД гр. Разград срещу действията на частен
съдебен изпълнител Д. Драганов, рег. № 762 на КЧСИ с район на действие ОС
Разград по изпълнително дело № 2018762040078 – Разпореждане от 22. 02. 18 г. , с което ЧСИ
е отказал да вдигне запора на вземанията на длъжника по банковата му сметка с IBAN ***, открита в „Българо-американска
кредитна банка” АД, като процесуално недопустима.
Прекратява
производството по в.гр.д. № 79/ 2018 г. по описа на ОС Разград.
Определението
подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му пред Варненския
апелативен съд.
Председател:
Членове:
1.
2.