Р Е Ш Е Н И Е № 69
16.01.2020г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - VII-ми граждански състав
На 10.12.2019г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ХРИСТО ИВАНОВ
Секретар: Ангелина Костадинова
като разгледа докладваното от съдия Ст.Михова в.гр.дело № 2521 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е въззивно по реда на чл.258 и
сл. ГПК.
Образувано по въззивна жалба, подадена
от А.А.А., ЕГН: **********,***,чрез процесуалния представител адв.Д.Г., против решение № 3397/14.08.2019 г. по гр.д. №
268/2019 г., по описа на Пловдивски районен съд, с което жалбоподателката е
осъдена да заплати на "Ремас трико" ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: с. Момчиловци, обл. Смолян,ул. Капитан Петко
Войвода №25, сумата 6350 щатски долара, представляваща неизплатена цена на продадени
и предени със стокови разписки номер 82 от 03.10.2017г. и номер 111 от 20.11.2017г. дрехи, ведно със
законната лихва, считано от завеждане на делото -25.09.2018г. до окончателното
заплащане, както и сумата от 1459,70 лв.,
представляваща деловодни разноски.
В жалбата се излагат съображения за
неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението. Развити са
оплаквания и се оспорват изводите на
първоинстанционния съд, според които между страните е съществувало валидно правоотношение по
договор за продажба на стоки , по който жалбпододателката е неизправна страна ,
тъй като не е заплатила цената на доставените й от търговското дружество
стоки.Поддържа се в жалбата,че съдът не е обсъдил и оценил правилно събрания по
делото доказателствен материал и в частност представената от ищеца по делото нотариална
покана , с която въззивницата е поканена да му заплати цената на доставените й
артикули.Твърди се, че поканата изхожда
не от търговското дружество, ищец в процеса,а от неговия управителя, в качеството му на физическо лице, като в
същата не са конкретизирани артикулите по вид и
точната дата на доставката им, не са посочени и какви отчетни документи
са съставени между страните.Въззивницата поддържа, че първоинстанционният съд
неправилно е интерпретирал и оценил събраните по делото гласни
доказателства, не е взел предвид, че
между страните няма подписан двустранен
, възмезден или какъвто и да е неформален договор, неправилно е кредитирал дадените от нея обяснения в производството пред РУ Смолян , не е отчел
обстоятелството, че от ищеца по спора не са издадени фактури и касови бонове,а
стоковите разписки не са подписани от жалбоподателката. С оглед на така изложеното
се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск с
присъждане на сторените по делото разноски.
Въззиваемото "Ремас трико"
ЕООД, ЕИК: *********,чрез процесуалния си представител адв. С.Н.,е депозирало отговор на въззивната жалба, с
който се взема становище за нейната неоснователност и се настоява за
потвърждаване на първоинстанционното решение с присъждане на сторените пред
въззивната инстанция разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259,ал.1 от ГПК; изхожда от легитимирано лице; касае неблагоприятното за
него първоинстанционно решение и откъм съдържание и приложения е редовна,
поради което се явява допустима.
От събраните по делото доказателства,
които прецени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на
чл.269 и сл. ГПК относно правомощията на въззивната инстанция, Пловдивският
окръжен съд прие следното:
Производството по делото е образувано по
предявен от "Ремас трико" ЕООД, ЕИК: *********, иск с правно основание чл.327,ал.1 от ТЗ за
осъждане на ответницата А.А.А. ЕГН: **********, да му заплати сумата от 6350 щатски долара, представляваща неизплатена цена
на продадени стоки-облекло по сключен
през месец юли 2017г. неформален договор за покупко-продажба , предадени със
стокови разписки № 82 от 03.10.2017г. и
№ 111 от 29.11.2017г., при условията на евентуалност за осъждане на ответницата на основание
чл.55,ал.1 от ЗЗД да му върне получените
от нея със стоковите разписки дрехи: 2 бр. мъжки тениски; 2 бр. дамски блузи
дълъг ръкав, 6 бр. суитчери Д; 9 бр. дълко яке и 9 бр. късо яке или да
заплати тяхната равностойност в размер на 6350 щатски долара.
В исковата молба ищцовото дружество е изложило съображения, че има за предмет на
дейност продажба на стоки - спортно облекло и склад в с.М.. През месец юли 2017
г. ответницата посетила склада на
търговеца и между страните била постигната
договорка да й бъдат достави избраните
от нея по вид и количество стоки. Поръчаната стока била доставена на ответницата , като на 15.10.2017г. й били
доставени артикули на стойност 3770 щатски долара, а на 13.12.2017г. -на
стойност 6210 щатски долара, за което от
ищеца били издадени и два броя стокови разписки № 82 от 03.10.2017г. и № 111 от 29.11.2017г. Общата стойност на
продадените стоки възлизала на 9 980 щатски долара, от която сума ответницата заплатила 2 150 щатски
долара. В края на месец юни , началото на месец юли 2018 г. и след многократни разговори между
страните, върнала част от стоката на стойност 1480 щатски долара , за което от
ищеца била издадена стокова разписка №181/ 03.07.2018г.Така останала непогасен
остатък от цената в размер от 6350 щатски долара, която сума въпреки
отправената й покана, ответницата отказала да заплати.
Ответната страна оспорва предявения иск
и настоява за отхвърлянето му като неоснователен.Твърди, че от представените с
исковата молба писмени доказателства не се установява наличието на валидно облигационно
правоотношение между страните.Представените с исковата молба стокови разписки
не са подписани от нея , стоките в
документите са посочени твърде общо, като
не са представени и доказателства за предаването им на купувача.
За да уважи предявения иск,
първоинстанционният съд, след анализ на събраните по делото писмени
доказателства, твърденията и възраженията на страните, и обясненията на ответницата
дадени по преписка
№18620-5629/23.07.2018г. на РУ –Смолян, приети като признания на неизгодни за страната факти относно получаване на стоката, е
приел, че между страните е бил сключен договор за продажба на дрехи на обща
стойност от 9980 щатски долара,като ответникът не е доказал да е заплатил претендираната част
от цената в размер от 6350 щатски долара, при което е приел, че исковата сума
се дължи на ищеца.
Въззивният съд, предвид оплакванията с
въззивната жалба, сочещи на оспорване на направените от първоинстанционния съд
фактически и правни изводи, намира, че предмет на спора пред въззивната
инстанция са фактите относно възникването на облигационното отношение между
страните, размера на вземането на продавача, изпълнение на задълженията му,
респ. фактите, на които се основават възраженията на ответника с исковата
молба, възпроизведени и във въззивната жалба.
Въззивният съд, при преценка на
събраните поделото писмени доказателства, споделя изложените в обжалваното
решение констатации и правни изводи и на
основание чл. 272 от ГПК
препраща към мотивите на първоинстанционното решение.
В допълнение и по наведените с
въззивната жалба доводи за неправилност на решението, въззивният съд намира
следното:
Правилно първоинстанционият съд е приел
въз основа на цялостния анализ на доказателствата по делото, че е налице
сключен неформален договор за покупко-продажба между "Ремас трико"
ЕООД, от една страна като продавач
и А.А. , от друга като купувач , през месец юли 2017г. на стоки-облекло. Договорът за търговска
продажба на движими вещи е консенсуален съгласно чл. 318, ал.1 ТЗ.
Сключването му предпоставя постигане на съгласие между страните-купувач
и продавач, относно съществените елементи от съдържанието на сделката, каквито
са вещта/стоката/, обекта на продажба и цената.Правилно първоинстанционният съд
е приел, че за сключването на посочения в исковата молба договор свидетелстват издадени от търговското дружество стокови
разписки съответно с № 82 от
03.10.2017г. за предаване на ответницата
на облекло на обща стойност 3770 щатски
долара и с № 111 от 29.11.2017г. за
предаване на облекло на стойност 6210 щатски долара. Без правно значение е
обстоятелството, че стоковите разписки
не са подписани от ответницата и ищецът не е издал данъчни фактури, тъй като
договорът за продажба на движими вещи е неформален и неговото сключване подлежи
на доказване с всички допустими доказателстевни средства. Авторът на
нотариалната покана изпратена до ответницата за заплащане на продажната цена по
договора също няма пряко
значение за решаването на повдигнатия пред съда правен спор за заплащане на
цената по сключен между страните неформален договор за продажба на дрехи, както
необосновано възразява жалбоподателя, като евентуално има значение за
изискуемостта на вземането и поставяне на длъжника в забава.
Същевременно извънсъдебното признание на
неизгодни за ответницата А.А.
правнорелевантни факти- получаване на
стоката от ищеца , възлизаща на обща на стойност от 10 000
щатски долара и задължението за заплащане на нейната цена, се съдържа в дадените от нея обясненията по приложената по делото преписка №
18620-5629/ 23.07.2018г. на РУ - Смолян преписка № 18620-5629/
23.07.2018г. на РУ Смолян. А
извънсъдебното признание на факти е едно от най-достоверните, надеждни и
безспорни доказателства в гражданския процес, които преценени в съвкупността с останалите доказателства по делото, водят до изясняване на
правния спор, предмет на делото – арг. чл. 175 ГПК.
Така признатите от ответника неблагоприятни обстоятелства за получаване на
стоките описани в представените по делото и издадени от ищеца стокови разписки се
подкрепят и от показанията на разпитаните по делото свидетели З. П. и А. Ч., чиито показания съдът изцяло кредитира, като последователни , непосредствени и логични в
частта им, касаеща предмета на доказване и останали неопровергани от ответната по спора страна.
Въз основа на горното съдът приема, че ищецът чрез пълно и главно доказване, както
предписва правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК,
установи по делото правнорелевантния факт, че е доставил на ответницата
стоки-дрехи на обща стойност 9980 щатски долара , поради което е възникнала
изискуемостта на насрещното парично задължение за заплащане на продажна цена,
чиито падеж е настъпил съгласно посоченото в стоковите разписки на 03.07.2018г. При настъпване на уговорения
срок за изпълнение е възникнала изискуемостта на това парично притезание,
поради което законосъобразно районният съд е допуснал неговото принудително
удовлетворяване и е осъдил ответницата
да заплати на ищцовото дружество неизплатения остатък от продажната цена
в размер от 6350 щатски долара.
Поради съвпадане в крайните изводи на двете съдебни
инстанции, обжалваното решение следва да се потвърди като правилно,
законосъобразно и обосновано, като при постановяване на съдебния акт
първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон, не е допуснал
нарушения на съдопроизводствените правила, самото решение е обосновано на
събраните по делото доказателства. Изложеното, от своя страна, предпоставя
липса на основание за коригиране на първоинстанционния съдебен акт в частта на
присъдените разноски.
С оглед изхода от правния спор пред настоящата
инстанция и на основание чл. 78, ал.3 ГПК
се следва присъждане на въззиваемата страна на направените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение в размер от 910 лева.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал.1,
пр.І ГПК, съдът
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 3397/14.08.2019 г. , постановено по
гр.д. № 268/2019 г., по описа на Районен съд-Пловдив, Х гр. състав.
ОСЪЖДА
А.А.А., ЕГН: ********** ***, да заплати на
"Ремас трико" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: с. Момчиловци, обл. Смолян,ул. Капитан Петко Войвода №25,сумата от
910 лева- разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.