РЕШЕНИЕ
№ 65
гр. Балчик, 23.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на десети септември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ КР. И.А
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20253210200165 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т. П. Й., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. П. Т.,
срещу Наказателно постановление №***/*** г., издадено от Началника на отдел
„Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ - София, с което на
основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба
в размер на 2000 лв. за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП вр. чл. 7, ал. 1, т. 3, б.
“б“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки
ППС.
Във въззивната жалба са изложени съображения за допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Оспорва се компетентността
на актосъставителя да установява нарушения по ЗДвП, както и на въззиваемата страна да
налага санкции за нарушения на чл. 139, ал. 1 от ЗДвП. Сочи се, че правилната правната
квалификация на описаното в НП и АУАН административно нарушение е чл. 26, ал. 2, т. 1, б.
„а“ от ЗП вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ. Излага се, че са
допуснати нарушения на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като не
било установено и посочено дали проверяваното ППС е с пневматично или признато за
еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища. Отправено е искане за
отмяна на наказателното постановление, а в условията на евентуалност за намаляване на
размера на наложеното административно наказание до предвидения в закона минимум.
В проведеното открито съдебно заседание въззивната страна не се явява, не се
представлява.
Въззиваемата страна Началникът на отдел „Оперативен контрол и контрол по
републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол при
1
Агенция „Пътна инфраструктура“ – София в открито съдебно заседание не се явява,
представлява се от гл. юриск. Р. Ж., която моли за потвърждаване на обжалваното
наказателно постановление като излага съображения за неговата законосъобразност.
След преценка на доводите на въззивника и становището на въззиваемата страна, с
оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На *** г. в *** ч. на път III-9002, км 16+500 на отбивна площадка в посока Изворово
– гр. Балчик въззивникът Т. П. Й. управлявал съчленено ППС с 5 оси – МПС с две оси марка
и модел „Скания Р 410“ с рег. № *** и полуремарке с три оси с рег. № Т***, когато бил
спрян за проверка от служител при АПИ „АРОК“ гр. София – свид. Е. Г., в присъствието на
свид. М. И.. В хода на проверката от преставената товарителница било установено, че
въззивникът извършва обществен превоз на товари - пшеница. Било направено измерване с
техническо средство електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване
на ППС, модел РW-10 № К0200009 и ролетка №1305/18/5 м/ като при измерено разстояние
между осите 1.36 м сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето била
29.850 тона при максимално допустимо натоварване на оста 24 тона, като превишаването е
5.850 тона.
На място свид. Е. Г. съставил на въззивника АУАН в който посочил, че същият е
нарушил нормата на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП вр. чл. 7, ал. 1, т. 3, б. “б“ от Наредба №
11/03.07.2001 г. на МРРБ.
В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 ЗАНН срок въззивникът не е депозирал
писмено възражение срещу съставения АУАН, като на ***г. началникът на отдел
„Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ - София, приемайки
идентична фактическа обстановка като тази, изложена в АУАН, издал обжалваното
наказателно постановление.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни
доказателствени средства: показанията на свид. Е. Г. Г. и свид. М. С. И. и писмени
доказателства: удостоверение за изплатени трудови възнаграждения с изх. № ***г. от фирма
***Д; НП № *** г., издадено от Началника на отдел „Оперативен контрол и контрол по
републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при
Агенция „Пътна инфраструктура“; АУАН № *** г., съставен от Е. Г. Г. на длъжност
инспектор АПИ, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“; разписка от *** г. за
получен препис от АУАН № *** г. от Т. П. Й.; протокол за измерване на превозно средство №
24/2025 г. от 10.04.2025 г.; талон за влекач марка “***“ с рег. №***; талон на полуремарке с
рег № ***; копие от товарителница за обществен автомобилен превоз в страната Серия А, №
*** г.; пътен лист Серия А, № *** г.; трудов договор № *** г., сключен между „*** и Т. П.
Й.; Заповед № ***г. от председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“; Заповед №
РД-11-560/02.05.2025 г. от председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“;
заявление за проверка № 000029-30193/08.06.2024 г. от БИМ, Главна дирекция „Мерки и
измерватени уреди“; ЕО сертификат за одобряване на типа №*** от Чешки метрологичен
институт; преносима система за претегляне PW – 10, ведно с ръководство на потребителя;
сертификат за проверка на ЕС на везни с неавтентично действие от 26.07.2018 г.; протокол
за проведено обучение от 22.01.2025 г. на Е. Г. Г.; сертификат за съответствие DIN 50049-2.1;
решение № 959/31.12.2018 г. на Министерски съвет на Република България.
Посочените по-горе писмени доказателства съдът оценява като достоверни и
допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, доколкото същите поотделно и
в своята съвкупност са непротиворечиви, поради което въз основа на тях и на свидетелските
показания изгради своите фактически изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно
2
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2
от ЗАНН 14 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване,
поради което се явява процесуално допустима.
Съдът намира, че в хода на административно наказателното производство са
допуснати съществени процесуални нарушения, отнасящи се до компетентността на
актосъставителя да съставя АУАН за нарушението, за което е издаден АУАН №*** г., както и
относно компетентността на началника на отдел "Контрол по републиканската пътна мрежа"
към Дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при АПИ да издава НП за
нарушение на чл. 139, ал. 1 от ЗДвП.
Съгласно чл. 198, ал. 1 от ЗДвП, актовете, с които се установяват нарушенията по този
закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон.
Съгласно чл. 167, ал. 3 от ЗДвП, службите за контрол, определени от собствениците или
администрацията, управляваща пътя извън населените места, контролират състоянието и
изправността на пътната настилка, пътните съоръжения, средствата за сигнализация и
маркировка. Размерите, масата и натоварването на ос на пътните превозни средства се
контролират от длъжностни лица на Агенция "Митници" и на Агенция "Пътна
инфраструктура" с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от
разрушаване. Агенция "Митници" осъществява контрол върху превозвачите и контролира
спазването на маршрутите от превозвачите, влизащи или излизащи от страната. Видно от
изречение второ на чл. 167, ал. 3 от ЗДвП, длъжностните лица на АПИ контролират общата
маса, осовото натоварване и габаритните размери на пътните превозни средства, с оглед
правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване. Така
предвидените правомощия са единствено в съответствие с целите на Закона за пътищата, в
който е предвидено, че с този закон се уреждат обществените отношения, свързани със
собствеността, ползването, управлението, стопанисването, изграждането, ремонта,
поддържането и финансирането на пътищата, както и с управлението на безопасността на
пътната инфраструктура в Република България. В тази връзка е налице липса на
материалноправна компетентност на длъжностното лице Е. Г. Г. - инспектор в отдел
"Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа" към дирекция "Анализ на
риска и оперативен контрол" при Агенция "Пътна инфраструктура" да съставя АУАН и само
на това основание НП следва да бъде отменено. За посоченото нарушение длъжностните
лица на АПИ биха могли да съставят АУАН по реда на ЗП, тъй като изрично в нормата на
чл. 53, ал. 1, т. 2 е предвидено, че се наказват с глоба от 1000 лв. до 5000 лв. ако деянието не
представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал.
1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат или наредят да бъде
извършено движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без
разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. Законодателя не е
предвидел длъжностните лица на АПИ да имат правомощия да съставят АУАН по ЗДвП за
така установеното нарушение, като такива са предвидени единствено в разпоредбата на чл.
167а и чл. 189е от ЗДвП, относно контрола върху заплащането на съответната такса по чл.
10, ал. 1 от ЗП и установяването на нарушения по чл. 179, ал. 3-3в от ЗДвП.
С оглед липсата на материалноправна компетентност на длъжностното лице да
съставя АУАН, наказателното постановление следва да бъде отменено без съдът да
разглежда по същество спора.
В допълнение следва да се отбележи, че и НП е издадено от некомпетентен орган.
Съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП, наказателните постановление се издават от министъра на
вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта,
3
информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от
определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. В случая,
наказателното постановление е издадено от Началника на отдел „Оперативен контрол и
контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ - София, определен със заповед № РД-11-
560/02.05.2025 г. на председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“. Въззваемата
страна не е определена да издава НП по ЗДвП от министъра на вътрешните работи, от
министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията и от кметовете на общините. Нещо повече, АПИ е юридическо лице на
бюджетна издръжка към министъра на регионалното развитие и благоустройството, който
министър не е предвиден сред лицата по чл. 189, ал. 12 от ЗДвП, имащи право да издават
наказателни постановления по ЗДвП, съответно да определя други длъжностни лица, които
да могат да ги издават. Съгласно чл. 167, ал. 3, изр. 2 от ЗДвП на АПИ са представени
контролни функции, но реално не е предвидена компетентност да издават НП, наказуеми по
чл. 177, ал. 3 от ЗДвП, какъвто е настоящия случай, тъй като е налице изрично изброяване на
компетентните да издават НП органи, между които АПИ не е. Аргумент в подкрепа на
горните изводи е уредбата в чл. 189е и сл. от ЗДвП, която изрично придава компетентност на
органите по чл. 167, ал. 3 от ЗДвП, в т. ч. и на АПИ, но само за конкретни нарушения,
наказуеми по реда на основание чл. 179, ал. 3-3в, в които настоящия казус не попада.
Действително налице е уредена специална компетентност на АПИ в разпоредбата на чл. 37
от Наредба № 11/2021 г., но доколкото ЗДвП е нормативен акт от по-висок ранг,
регламентиращ изрично компетентните да издават НП по този закон органи, то именно той
следва да намери приложение за конкретното нарушение.
По изложените съображения обжалваното наказателно постановление следва да бъде
отменено като незаконосъобразно.
По разноските:
Съдът не дължи присъждане на разноски на въззивната страна поради липса на
доказателства за извършването им.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №*** г., издадено от Началника на отдел
„Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ - София, с което на
основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 3 от ЗДвП на Т. П. Й., ЕГН **********, с адрес: ***, е
наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв. за нарушение на чл. 139,
ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП вр. чл. 7, ал. 1, т. 3, б. “б“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
Добрич в 14-дневен срок от получаване на съобщение от страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
4