№ 35
гр. Свищов, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесет и
четвърти септември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Стела Д. Бъчварова
при участието на секретаря Татяна Ст. Тотева
като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Административно
наказателно дело № 20214150200085 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взема предвид:
Постъпила е жалба срещу наказателно постановление №21-0352-
000120/17.02.2021г. на Началник РУ към ОДМВР Велико Търново, РУ
Свищов.
Жалбоподателят Л.. М. ТР. ЕГН ********** от гр. Свищов обжалва
наказателното постановление, с което са му наложени административни
наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 6месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение на
чл.140,ал.1 от ЗДвП. На първо място заявява, че не е извършил вмененото му
нарушение. Счита, че в хода на административно наказателното производство
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до
неговата отмяна. В съдебно заседание се представлява от адв. С.П.. Заявява,
че съгласно Тълкувателно решение №3/2015г. е недопустимо провеждане на
административнонаказателно производство, ако е налице висящо наказателно
производство по НПК с предмет на разглеждане извършване на престъпление,
когато деецът е един и същ, и деянието е едно и също. Според разпоредбата
на чл. 356, ал. 4 от НПК, лицето, за което има обосновано предположение, че
е извършило престъплението, се счита за обвиняем от момента на съставяне
1
на акта за първото действие по разследването срещу него. Тази разпоредба е
по глава Бързо производство от НПК. По отношение на жалбоподателя е било
проведено именно такова бързо наказателно производство, с първо действие
оглед на местопроизшествие на 06.01.2021г., като от този момент
жалбоподателят е имал качеството на обвиняем. При това положение и
съобразно разпоредбата на чл. 243, ал. 4 от НПК, държавното обвинение е
било длъжно да изпрати постановлението за прекратяване на обвиняемия,
който е имал право да го обжалва в 7 дневен срок пред съответния
първоинстанционен съд. Видно от материалите по делото това не е сторено.
Съгласно Решение №184/26.05.2015г. по гр. дело №7127/2014г. на ВКС
стабилитета на постановлението за прекратяване на наказателното
производство се придобива, след като това постановление е съобщено на
лицето и то не го е обжалвало, т. е. след като е изтекъл срока за обжалване. В
същия смисъл е и по-новата практика, като Решение №205/06.11.2019г. по гр.
дело №2329/2015г. на ВКС. Съгласно това разбиране постановленията за
прекратяване на досъдебното производство не влизали в сила, тъй като са
изключени от групата актове, които подлежат на влизане в сила, но
придобиват правен стабилитет и действие. В случая настоящото
постановление на прокуратурата не произвело своето правно действие и
наказателното производство не е прекратено към настоящия момент. Същият
извод можел да се направи и от правните разпоредби на чл. 200, 201 и 202 от
НПК. От анализа на тези разпоредби било видно, че от момента на
съставянето придобиват действие само постановленията, които не подлежат
на съдебен контрол, а подлежат на прокурорски такъв. Тези постановления на
прокурора, които подлежат на съдебен контрол, придобиват своето действие,
след като бъдат съобщени на изрично на посочените в чл. 243 страни и не са
били обжалвани. Счита, че към момента на приключване на съдебното
следствие приложеното постановление за прекратяване на ДП не е придобило
своя стабилитет, не е придобило своето правно действие и НП по отношение
на жалбоподателя все още е висящо. Съгласно цитираното Тълкувателно
решение №3/2015г. провеждането на административно-наказателно
производство е недопустимо и обжалваното НП следвало да бъде отменено.
Отделно от това, след като това постановление не е придобило своя
стабилитет, то не може да изпълни и процесуалните си роли за начало на
административно-наказателно производство, тъй като не е придобило своето
2
правно действие и не може да бъде приравнено на АУАН. По горните
причини моли да постанови решение, с което да отмените обжалваното НП
като недопустимо. Алтернативно, с оглед показанията на водения от защитата
свидетел, моли да приеме, че административното нарушение на
жалбоподателя е извършено при условията на крайна необходимост, тъй като
станало ясно, че същият е искал да регистрира придобития от него мотор и да
го управлява законно на територията на България, но е имал обективни
причини, които са наложили той да го управлява на територията на гр.
Свищов.
Ответникът по жалбата – РУ Свищов, редовно призовани, не изпращат
представител.
Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства,
намери за установена следната фактическа обстановка:
На 06.01.2021г. свидетелите К.С. и М.Б.- мл. автоконтрольори в РУ на
МВР Свищов застъпили на смяна за времето от 07,00 до 19,00 часа. В 16,10ч.
те извършвали на обход със служебен автомобил, като се движели по
ул.“Черни връх“ в гр.Свищов в близост до кръстовище с ул.„Рила“.
Свидетелите се разминали с две МПС-та: АТВ и мотоциклет, без поставени
регистрационни табели. Св. Б. включил звуковия сигнал на патрулния
автомобил и последвал водачите на мотоциклета и АТВ-то, които спрели пред
№ 6 на ул. „Рила“. При извършената полицейска проверка се
установила самоличността на водача на мотоциклета – жалбоподателя Л.. М.
ТР.. Същият представил СУМПС, но не представил документите на
управляваното от него МПС, на което нямало поставена регистрационна
табела. Полицайките служители огледали МПС, при което не установили
номер на рама. Жалбоподателят обяснил на свидетелите, че бил закупил
мотоциклета от непознато момче, което щяло по-късно да му изпрати
документите. Свидетелите се обадили на дежурна група, която дошла на
място, и бил извършен оглед на местопроизшествие.
Същевременно св. К.С. съставил на жалбоподателя АУАН №221723, в
който отразил, че жалбоподателят управлява мотоциклет „Сузуки ДРЗ 400“,
зелен на цвят, като същия не е регистриран по надлежния ред (без поставена
регистрационна табела). Посочил, че е нарушена нормата на чл. 140, ал.1 от
ЗДвП. Впоследствие, с резолюция на Началника на РУ Свищов АНП била
3
прекратена на основание чл.33, ал.2 от ЗАНН.
Тъй като бил извършен оглед на местопроизшествие, в същия ден било
образувано и БП №11/2018г. по описа на РУ Свищов, за това че на 06.01.2021
г. в гр.Свищов управлява МПС - мотоциклет „Сузуки“, без установен номер
на рама и регистрационни табели, който не е регистриран по надлежния ред.
В хода на наказателното производство била извършена техническа
експертиза, заключението на която установява, че процесния мотоциклет
марка „Сузуки“ е GKA- 127181. Липсват други идентифициращи МПС
белези. Била извършена и справка в ИИС КАТ, от която не се установили
данни за регистрация на описания мотоциклет. Впоследствие с постановление
от 15.01.2021г. наблюдаващия прокурор прекратил досъдебното
производство, което се водело за извършено престъпление по чл.345 от НК,
като изпратил преписката на Началника на РУ на МВР Свищов за налагане на
административно наказание. Постановлението за прекратяване на
наказателното производство не било връчено на жалбоподателя.
На 17.02.2021г. Началника РУ към ОДМВР Велико Търново, РУ
Свищов издал обжалваното наказателно постановление, на основание чл. 36,
ал.2 от ЗАНН. На основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП наложил на
жалбоподателя глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява за
срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП. Наказателното
постановление било връчено на жалбоподателя на 14.04.2021г., а жалбата е
входирана в деловодството на административно-наказващия орган на
19.04.2021г.
Изложената фактическа обстановка се е установява от представените
по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прие: Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от надлежно
лице , в установения от закона 7-дневен срок от връчване на постановлението
и до надлежния съд по местоизвършване на твърдяното нарушение.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от въззивната
инстанция не установява допуснати в хода на административнонаказателното
производство нарушения на процесуалните правила. В тази връзка съдът не
споделя наведените от процесуалния представител на жалбоподателя
4
твърдения, че настоящото производство е недопустимо. Основен принцип,
установен с чл. 36, ал. 1 от ЗАНН е, че образуването на
административнонаказателно производство се извършва посредством
съставянето на акт за установяване на административно нарушение.
Изключенията от това правило са въведени с чл. 36, ал. 2 от ЗАНН и касаят
хипотезите на образувано и прекратено от съда или прокуратурата
наказателно производство за деяние, представляващо престъпление, или
отказ на прокурора да образува наказателно производство за такова деяние и
препращане преписката на АНО по компетентност за извършено
административно нарушение. В настоящия случай, видно от приобщеното по
делото бързо производство –БП №11/2021г. по описа на РУ на МВР Свищов
е, че същото е образувано на 06.01.2021г. с първо действие протокол за оглед
на местопроизшествие. Действително, при това положения жалбоподателят
Л.Т. е придобил качеството на обвиняем по силата на разпоредбата на чл. 356,
ал.4 от НПК, в какъвто смисъл са наведените от адв.П. доводи. Поради това
при прекратяване на същото по силата на чл.243, ал.4 от НПК наблюдаващия
прокурор е следвало да изпрати препис от постановлението за прекратяване
на жалбоподателя Л.Т.. Независимо, че това не е сторено, съдът намира, че
административно наказателното производство не е опорочено и
неизпращането на препис от прокурорското постановление на жалбоподателя
в никакъв случай не е нарушило неговите права. Съдът не споделя доводите
на жалбоподателя, че прокурорското постановление не е придобило
стабилитет, поради което административнонаказателното производство било
недопустимо. В тази връзка съдът съобрази, че жалбоподателят е узнал за
прекратеното наказателно производство с връчването на наказателното
постановление на 14.04.2021г., като пред настоящия съдебен състав не се
представиха доказателства, нито се наведоха твърдения, че прокурорското
постановление е било обжалвано от жалбоподателя. В този смисъл развитите
от защита доводи за липса на стабилитет на постановлението за прекратяване
на наказателното производство и липса на основание за прилагането от АНО
на разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗАНН съдът намира за неоснователни.
С настоящото наказателно постановление административнонаказващия
орган е приел, че жалбоподателят е извършил нарушение чл.140, ал.1 от
ЗДвП. Налице е идентичност между субекта и предмета на наказателното и
административнонаказателно производство, като само при липсата на такава
5
идентичност в предмета на двете производства по някой от тези признаци не
би могло да се издаде наказателно постановление по реда на чл. 36, ал. 2 от
ЗАНН.
Разпоредба на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, за която водачът е санкциониран с
издаденото НП към датата на нарушението сочи, че по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. Според легалното определение на §
6, т. 18а от ДР на ЗДвП, "регистрация" е административно разрешение за
превозното средство да участва в пътното движение, включващо
идентификацията на превозното средство и издаването на табели с
регистрационен номер. Безспорно по делото е, че на процесната дата,
управления от жалбоподателя мотоциклет „Сузуки“ не е бил регистриран по
надлежния ред, съответно не е бил и с поставени регистрационни табели.
Поради това същият е осъществил от обективна страна вмененото му
нарушение. От субективна страна същото е извършено умишлено. От
събраните писмени и гласни доказателства, включително от водения от
жалбопподателя свидетел се установява, че жалбоподателят е управлявал
процесното МПС със съзнанието, че същото не е регистрирано по надлежния
ред.
По отношение вида и размера на наложеното наказание,
административно наказващия орган е приложил относимата към нарушението
санкционна норма на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, която предвижда налагане на
наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок
от 6 до 12 месеца и глоба от 200 до 500 лв. на водач, който управлява моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Наложеното
наказание е минимално по размер, а именно глоба в размер на 200 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Съдът намира така
определеното по вид и размер наказание за съобразено с изискванията на
чл.27, ал.2 от ЗАНН.
Съдът счита, че не са налице основания за приложението на чл. 28 от
ЗАНН. Маловажен е този случай, при който извършеното нарушение, с оглед
на смекчаващите обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност с оглед на обикновените случаи на нарушения от съответния вид.
6
Касае се за типично за вида си нарушение, осъществено в населено място.
Независимо от младата възраст жалбоподателят е водач, санкциониран
многократно с фишове, независимо от обстоятелството, че притежава
СУМПС от м. август 2020г. Обстоятелството, че същият имал намерение да
закара процесното МПС с платформа до сервиз, но същото не се осъществило
поради независещи от него причини, не го извинява и необосновава извод за
по-ниска степен на обществена опасност. Самото деяние не разкрива други
смекчаващи обстоятелства, които да разкриват по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид. С оглед гореизложеното, съдът намира атакуваното
наказателно постановление за правилно и законосъобразно, поради което
следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №21-0352-
000120/17.02.2021г. на Началник РУ към ОДМВР Велико Търново, РУ
Свищов, с което на Л.. М. ТР. ЕГН ********** от гр. Свищов е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 200 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 6месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП
за нарушение на чл.140,ал.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от
съобщението пред Великотърновски административен съд.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
7